Винаги ли болестите са наказание за грях? При нас попадна книгата на Томи Лий Озбърн за болестите и чудотворните изцеления. Той твърди, че Бог не ни изцелява само защото вярата ни е слаба. На кръста Бог е изкупил и нашите болести и ако сега, като вярващи, боледуваме, то е само като наказание за грях. Вярно ли е това? Какво ще кажете за масовите изцеления, за които пише Озбърн? (К.В.Д., Мурманск)
Книгата на Озбърн не ми е позната. Ако той твърди, че Бог не изцелява вярващите само поради тяхното маловерие, тогава първият човек със „слаба вяра“ трябва да е пророк Елисей. За него четем в IV Цар. 13:14: „Елисей се разболя… и умря“. Той е имал огромна вяра и чудодейна сила, а е починал от болест!
Вторият човек със „слаба вяра“ се оказва ап. Павел, който пише: „За да не се превъзнасям с премногото откровения, ми се даде жило в плътта – пратеник от сатана – да ме бие по лицето, за да не се превъзнасям. Затова три пъти молих Господ да го отстрани от мене. Но Той ми каза: „Стига ти Моята благодат; защото силата Ми в немощ се проявява напълно“ ( II Кор. 12:7-9).
Грехът е болест на духа. Христос „взе върху Себе Си нашите немощи и понесе нашите недъзи“ (Ис. 53:4), но това са духовни немощи и недъзи. Телата ни остават греховни и след като повярваме в Бога.
Христос е дал обещание и за нашите тела, но то ще бъде изпълнено едва след възкресението, когато ще получим нови тела, способни да живеят вечно в духовен план.
ИЗЦЕЛЯВА ЛИ БОГ ДНЕС? КАК ИЗЦЕЛЯВА?
Да. Бог може да изцелява болните непосредствено, както и чрез лекари. Да не забравяме, че евангелист Лука е бил лекар.
Бог може да изцелява и чрез лекарства или целебни треви – билки, които са дар от Него, израз на милостта Му към хората.
Бог може да изцелява човека мигновено или постепенно, както Му е угодно, но всеки път при божественото, чудно изцеление Той довежда започнатото дело до край. Нека помним също, че изцелението и облекчаването на състоянието (което също е от Бога) не са едно и също.
А към публичните, масовите изцеления трябва да се отнасяме много внимателно.
Христос е изцелявал слепородени (Йоан 9 гл.). Досега нито един лечител не е изцелявал слепороден човек или роден с изсъхнала ръка или крак. Известни са немалко случаи, когато някои болни смятали, че са получили изцеление на масовите събрания, но с времето откривали, че изцеление не е имало, че е действал не Бог, а масовата психоза или просто е имало място за благотворното влияние на приповдигнатото настроение от проповедта на служителя лечител, каквито в западния свят днес има немалко. Неведнъж съм виждал как на събранията за божествени изцеления някои хора хвърляха патериците и известно време ходеха, накуцвайки. Те разказваха с увлечение и с голяма радост за своето изцеление, а после отново вземаха патериците.
Можем ли да кажем, че тези хора са имали слаба вяра? Невинаги и не във всеки случай.
Ако ап. Павел е съветвал своя сътрудник и силен Божи служител Тимотей: „Не пий вече само вода, а употребявай и малко вино поради стомаха си и честите си боледувания“ (I Тим. 5:23), това съвсем не означава, че двамата са имали слаба вяра.
Когато изцелителите заявяват пред всички: „В името на Иисус Христос ти си изцелен“ и човекът, повярвал на думите им, спира да взима лекарствата си, но скоро умира от същата болест, това значи, че никакво изцеление не е имало и той просто е бил излъган.
Такива изцелители вредят много на болните и предизвикват у тях разочарование („Значи имам слаба вяра… Бог ме е оставил…“), карат ги да изпитват недоверие към Библията, въпреки че в Божието слово никъде не се твърди, че Бог гарантира на всеки вярващ пълно освобождаване от болестите и скърбите. Напротив, Христос казва на Своите последователи: „Това ви казах, за да имате мир в Мене. В света ще имате скърби; но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33).
Много изцелители просто лъжат доверчивите хора, които искат да бъдат излекувани от своите болести. Някои от тях са обикновени шарлатани. Ето как ги определя Христос: „Мнозина ще Ми кажат в оня ден: „Господи, Господи! Не в Твое име ли пророкувахме? И не в Твое име ли изгонвахме бесове? И не в Твое име ли правехме много чудеса?“. И тогава ще им кажа открито: „Никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“ (Мат. 7:22-23) . Някои от така наречените изцелители, станали милионери в САЩ, вече са се отдръпнали от тази съмнителна дейност, други са свършили живота си позорно, като хронични алкохолици.
Библията учи, че спасението и изцелението на душата от властта на греха и злото са по-важни от изцелението на тялото. Душата я очаква цялата вечност, а тялото свършва живота си на гробищата.
Нека не забравяме, че болестта невинаги е следствие от греха. За многострадалния Йов Бог казва: „…човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото“ (Йов 1:8). А колко ужасна е била неговата болест, допусната от Бога като изпитание на доверието му към Създателя. Има болести, които са наказание за грях, както говорят ясно случаите с Мойсей, Мариам, Озия и Гиезий. Но слепороденият, за когото четем в Йоан 9 гл., е страдал не поради своите грехове и не поради греховете на родителите си, а за да се изяви особената Божия благодат в неговото изцеление. Вярно е, че болестите са дошли в света като следствие от грехопадението на човека, но има болести, чрез които Бог открива Своето благословение. На онези, които жадуват да получат от Бога изцеление от болестите си, ап. Яков дава добър съвет. Прочетете го в 5 гл. на неговото Послание и помнете, че молитвата е молба, а не изискване, затова в края й казваме: „Да бъде Твоята воля!“.
Чрез изкуплението на голготския кръст Христос дарява на вярващия избавление от смъртта, но смъртта още действа. Пролятата кръв на Христос е отменила проклятието за греха, но това проклятие все още лежи върху цялото творение, което стене и очаква освобождение от робството. И на нас, Божите деца, при това очакване често се налага да боледуваме и да викаме към Бога за изцеление.
Николай Водневски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2019 <<<
