Евангелие от Йоан – РиСБ
1 глава
Иисус Христос – Словото и Светлината на света
1 В началото[1] беше Словото и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог.
2 То в началото беше у Бога.
3 Всичко чрез Него беше сътворено и без Него не бе сътворено нищо от това, което е било сътворено.
4 В Него беше животът и животът бе светлината за хората.
5 И Светлината свети в тъмнината, а тъмнината не я завладя.
Йоан – предвестник на Спасителя
6 Имаше един човек на име Йоан, изпратен от Бога.
7 Той дойде за свидетелство – да свидетелства за Светлината, за да повярват всички чрез него.
8 Йоан не беше Светлината, а дойде, за да свидетелства за Светлината.
Бог се въплътява
9 Това беше истинската Светлина, която, като идва в света, осветява всеки човек.
10 Той беше в света и светът чрез Него бе сътворен, но светът не Го позна.
11 При Своите дойде, но Неговите не Го приеха.
12 А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божи деца – на тези, които вярват в Неговото име,
13 които с не от кръв[2], нито от плътско желание, нито от мъжко желание, а от Бога.
14 И Словото стана плът и живя между нас, и видяхме славата Му – слава като на Единородния от Отец, пълно с благодат и истина.
15 Йоан свидетелства за Него и извика: „Ето Го Онзи, за Когото казах: „Този, Който идва след мене, дойде пред мене, понеже е бил преди мене“.
16 И всички ние приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат.
17 Защото Законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос.
18 Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, Който е в лоното[3] на Отец, Той Го изяви.
Свидетелството на Йоан Кръстител
19 Това е свидетелството на Йоан, когато юдеите изпратиха при него свещеници и левити от Йерусалим, за да го попитат: „Ти кой си?“.
20 Той изповяда и не отказа да отговори, като заяви: „Не съм аз Христос[4]“.
21 Попитаха го: „Тогава кой си? Илия ли си?“. Йоан отговори: „Не съм“. „Пророкът ли си?“. Отвърна: „Не“.
22 Казаха му: „Кой си, за да дадем отговор на онези, които ни изпратиха? Какво казваш за себе си?“.
23 Той отвърна: „Аз съм „глас на един, който вика в пустинята: „Прав направете пътя за Господ“[5], както каза пророк Исая.
24 А изпратените бяха от фарисеите[6].
25 И го попитаха: „Тогава защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито Пророкът?“.
26 Йоан им отговори: „Аз кръщавам във вода, но сред вас стои Един, Когото вие не познавате.
27 Той е, Който идва след мене, но дойде пред мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите“.
28 Това стана във Витавара, от другата страна на Йордан, където Йоан кръщаваше.
29 На следващия ден той видя, че Иисус идва към него, и каза: „Ето Го Божия Агнец, Който поема върху Себе Си греха на света!
30 Този е, за Когото казах: „След мене идва Човек, Който дойде пред мене, понеже е бил преди мене.
31 И аз не Го разпознах. Но затова дойдох и кръщавам във вода, за да бъде Той изявен на Израил“.
32 Йоан свидетелства с думите: „Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да остава на Него.
33 И аз не Го разпознах. Но Онзи, Който ме изпрати да кръщавам във вода, ми каза: „Този, над Когото видиш да слиза Духът и да остава на Него, Той е, Който кръщава в Святия Дух“.
34 И видях, и свидетелствах, че Този е Божият Син!“.
Първите ученици
35 На следващия ден Йоан пак стоеше там с двама от учениците си.
36 И като се вгледа в Иисус, докато Той минаваше, каза: „Ето Го Божия Агнец!“.
37 Двамата ученици го чуха да изрича това и последваха Иисус.
38 А Той, като се обърна и видя, че Го следват, ги попита: „Какво търсите?“. Отговориха Му: „Рави – което се превежда „Учителю“, – къде живееш?“.
39 Каза им: „Елате и вижте!“. Те отидоха и видяха къде живее, и останаха при Него този ден. А беше около десетия час[7].
40 Единият от двамата, които чуха от Йоан за Иисус и Го последваха, беше Андрей, братът на Симон Петър.
41 Той първо намери своя брат Симон и му каза: „Открихме Месия“, което се превежда „Христос“.
42 И го заведе при Иисус. А като се вгледа в него, Иисус каза: „Ти си Симон, синът на Йона. Ще бъдеш наречен Кифа!“, което се превежда „камък“[8].
43 На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, намери Филип и му каза: „Следвай Ме!“.
44 А Филип беше от Витсаида, града на Андрей и Петър.
45 Филип намери Натанаил[9] и му каза: „Открихме Онзи, за Когото писа Мойсей в Закона и пророците писаха – Иисус, сина на Йосиф, от Назарет“.
46 Натанаил го попита: „Може ли от Назарет да излезе нещо добро?“. Филип му отговори: „Ела и виж!“.
47 Иисус видя Натанаил да се приближава и каза за него: „Ето един истински израилтянин, в когото няма лукавство!“.
48 Натанаил Го попита: „Откъде ме познаваш?“. Иисус му отговори: „Преди да те повика Филип, те видях, когато беше под смокинята“.
49 Натанаил Му каза: „Учителю, Ти си Божият Син, Ти си Израилевият Цар!“.
50 Иисус го попита: „Понеже ти казах: „Видях те под смокинята“, затова ли вярваш? По-големи неща от това ще видиш!“.
51 И добави: „Истина, истина ви казвам: отсега ще виждате небето отворено и Божите ангели да се възкачват от Човешкия Син и да слизат към Него“.
--------------------
[1] Преди да съществува каквото и да било. Срв. Бит. 1:1; Откр. 1:8.
[2] Вж. Лев. 17:14.
[3] Лоно -- букв. скут, пазва. Вж. ст. 1: „Словото беше у Бога“.
[4] От гр. „Помазаник“, на евр. „Месия“.
[5] Ис. 40:3.
[6] Фарисеи – юдейска религиозна група, чиято основна цел е да се запазят традициите в религията на Израил. Те претендират, че са единствен авторитет при тълкуването и спазването на Божия закон.
[7] Около 16 ч.
[8] На гр. „Петър“.
[9] Натанаил -- смята се, че това е другото име на Вартоломей, за когото се говори в Мат. 10:3; Марк 3:18; Лука 6:14.
2 глава
Сватбата в Кана Галилейска
1 След три дни имаше сватба в Кана Галилейска и майката на Иисус беше там.
2 Той и учениците Му също бяха поканени на сватбата.
3 И когато се свърши виното, майката на Иисус Му каза: „Вино нямат“.
4 Той й отговори: „Какво има между Мене и тебе, жено? Моят час още не е дошъл“.
5 Майка Му се обърна към слугите: „Каквото ви каже, направете!“.
6 А там имаше шест каменни делви, сложени според юдейския обичай за очистване, които побираха всяка по две или три мери[10] .
7 Иисус им каза: „Напълнете делвите с вода“. И те ги напълниха догоре.
8 Тогава им заръча: „Налейте сега и занесете на разпоредителя на угощението“. И те занесоха.
9 А когато разпоредителят на угощението вкуси от водата, превърната във вино, и не знаеше откъде е, но слугите, които бяха налели водата, знаеха, той повика младоженеца
10 и му каза: „Всеки човек слага първо доброто вино и когато се понапият, дава по-лошото. А ти си запазил доброто вино досега!“.
11 Това извърши Иисус в Кана Галилейска като начало на Своите и изяви славата Си. И учениците Му повярваха в Него.
12 След това слезе в Капернаум заедно с майка Си, братята Си и учениците Си. И остана там няколко дни.
Очистването на храма
13 Като наближаваше Пасхата[11] на юдеите, Иисус се изкачи в Йерусалим.
14 И намери в храма продавачите на волове, на овце, на гълъби и тези, които седяха и обменяха пари.
15 Като направи бич от върви, Той изгони от храма всички заедно с овцете и воловете. Изсипа парите на обменителите и преобърна масите им.
16 А на тези, които продаваха гълъбите, каза: „Махнете ги оттук! Не превръщайте дома на Моя Отец в дом за търговия!“.
17 Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: „Ревността за Твоя дом Ме изяжда“[12].
18 И така, юдеите отговориха, като Го попитаха: „Какво знамение ни показваш, като правиш това?“.
19 Иисус им каза: „Разрушете този храм и за три дни ще го издигна“.
20 Юдеите отвърнаха: „Този храм е бил граден четиридесет и шест години, а Ти за три дни ли ще го издигнеш?!“.
21 Но Иисус говореше за храма на Своето тяло.
22 И така, когато беше възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че им бе казал това, и повярваха на Писанието и на думите, които бе изрекъл.
23 А когато беше в Йерусалим по време на празника Пасха, мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които извършваше.
24 Но Иисус не им се доверяваше, защото познаваше всички хора
25 и защото нямаше нужда някой да Му свидетелства за човека, понеже сам знаеше какво има в него.
--------------------
3 глава
Разговорът с Никодим
1 Между фарисеите имаше човек на име Никодим – един от юдейските водачи.
2 Той дойде при Иисус през нощта и Му каза: „Рави, знаем, че си Учител, дошъл от Бога. Защото никой не може да върши тези знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него“.
3 Иисус му отговори: „Истина, истина ти казвам: ако не се роди някой свише[13], не може да види Божието царство“.
4 Никодим Го попита: „Как е възможно възрастен човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?!“.
5 Иисус отговори: „Истина, истина ти казвам: ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.
6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
7 Не се чуди, че ти казах: „Трябва да се родите свише“.
8 Вятърът духа накъдето иска и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива. Така е всеки, който се е родил от Духа“.
9 Никодим Го попита: „Как може да стане това?“.
10 Иисус му отговори: „Ти си учител на Израил и не разбираш ли това?
11 Истина, истина ти казвам: Ние говорим онова, което знаем, и свидетелстваме за онова, което сме видели, но вие не приемате Нашето свидетелство.
12 Ако ви казах за земното и не вярвате, как ще повярвате, когато ви кажа за небесното?
13 И никой не се е възкачил на небето освен Този, Който е слязъл от небето – Човешкият Син, Който е на небето.
14 И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,
15 за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.
16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя eдинороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.
17 Понеже Бог не изпрати Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.
18 Който вярва в Него, не е осъден. Който не вярва, вече е осъден, защото не е повярвал в името на единородния Божи Син.
19 И осъждането е поради това, че Светлината е дошла на света, но хората обикнаха тъмнината повече от Светлината, защото делата им бяха зли.
20 Понеже всеки, който върши зло, мрази Светлината и не отива при Светлината, за да не бъдат разкрити делата му.
21 А който постъпва според истината, отива при Светлината, за да бъдат изявени делата му, понеже са извършени в Бога“.
Последното свидетелство на Йоан Кръстител за Иисус Христос
22 След това Иисус отиде с учениците Си в Юдейската земя. Той остана там с тях и кръщаваше.
23 Йоан също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода. И хората идваха и бяха кръщавани,
24 понеже Йоан още не бе хвърлен в тъмница.
25 Тогава възникна спор между учениците на Йоан и едни юдеи по въпроса за очистването.
26 Учениците дойдоха при Йоан и му казаха: „Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Йордан, за Когото ти свидетелства, ето, Той кръщава и всички отиват при Него“.
27 Йоан им отговори: „Човек не може да поеме върху себе си нищо, ако не му е дадено от небето.
28 Вие сами сте ми свидетели, че казах: „Не съм аз Христос, а съм изпратен пред Него.
29 Младоженецът е, който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца. И така, тази моя радост стана пълна.
30 Той трябва да расте, а аз – да се смалявам.
Онзи, Който идва от небето
31 Онзи, Който идва от горе, е над всички, а който е от земята, е земен и говори като земен. Онзи, Който идва от небето, е над всички.
32 Каквото е видял и чул, за това свидетелства, но никой не приема свидетелството Му.
33 Който е приел Неговото свидетелство, е потвърдил, че Бог е истинен.
34 Защото Този, Когото Бог изпрати, говори Божите думи, понеже Бог не Му дава Духа с мярка.
35 Отец обича Сина и е предал всичко в Неговата ръка.
36 Който вярва в Сина, има вечен живот, но който не се покорява на Сина, няма да види живот, а Божият гняв остава върху него“.
--------------------
4 глава
Иисус Христос и самарянката
1 А когато Господ узна, че фарисеите чули как Той придобива и кръщава повече ученици от Йоан –
2 въпреки че не самият Иисус кръщаваше, а учениците Му –
3 напусна Юдея и отиде отново в Галилея.
4 Но трябваше да мине през Самария.
5 И дойде в един самарийски град, наричан Сихар, близо до земята, която Яков даде на сина си Йосиф.
6 Там беше Якововият кладенец. И така, Иисус, изморен от пътуването, седеше до кладенеца. Беше около шестия час[14].
7 Тогава дойде една жена от Самария да си извади вода. Иисус й каза: „Дай Ми да пия!“.
8 Защото Неговите ученици бяха отишли в града да купят храна.
9 А самарянката Му отвърна: „Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка?!“. Защото юдеите не общуват със самаряните.
10 Иисус й отговори: „Ако знаеше за Божия дар и кой е Онзи, Който ти казва: „Дай Ми да пия“, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода[15]“.
11 Жената Го попита: „Господине, нямаш съд за вода, а и кладенецът е дълбок. Тогава откъде имаш живата вода?
12 Нима си по-велик от нашия баща Яков, който ни даде кладенеца и сам той пи от него, както и синовете му, и добитъкът му?!“.
13 Иисус й отговори: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее.
14 А който пие от водата, която Аз ще му дам, никога няма да ожаднее и водата, която ще му дам, ще стане в него извор, чиято вода извира за вечен живот“.
15 Жената Му каза: „Господине, дай ми тази вода, така че да не ожаднявам и да не идвам дотук, за да изваждам от кладенеца“.
16 Иисус й отвърна: „Иди, повикай мъжа си и ела тук!“.
17 Жената Му отговори: „Нямам мъж“. Иисус потвърди: „Правилно каза, че нямаш мъж,
18 защото петима мъже си имала и този, когото сега имаш, не ти е съпруг. Това, което каза, е вярно“.
19 Жената Му отвърна: „Господине, виждам, че си пророк.
20 Нашите бащи на този хълм се покланяха на Бога, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме“.
21 Иисус й отговори: „Жено, повярвай Ми – идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отец.
22 Вие се покланяте на онова, което не познавате. Ние се покланяме на онова, което познаваме. Защото спасението идва от юдеите.
23 Но наближава часът и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец в[16] дух и истина, защото Отец иска Неговите поклонници да бъдат такива.
24 Бог е Дух и онези, които се покланят на Него, в дух и истина трябва да се покланят“.
25 Жената Му каза: „Знам, че идва Месия, наричан Христос. Когато дойде, Той ще ни извести всичко“.
26 Иисус й отвърна: „Аз съм, Който говоря с тебе“.
27 В това време дойдоха учениците Му и се удивиха, че говори с жена. Но въпреки това никой не Го попита: „Какво искаш?“, или: „Защо говориш с нея?“.
28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и подкани хората:
29 „Елате да видите един Човек – Той ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?“.
30 Така те излязоха от града и тръгнаха към Него.
31 Междувременно учениците молеха Иисус: „Учителю, яж!“.
32 Но Той им отвърна: „Аз имам храна за ядене, за която вие не знаете“.
33 Затова учениците се питаха помежду си: „Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?“.
34 Иисус им отговори: „Моята храна е да изпълнявам волята на Онзи, Който Ме изпрати, и да завърша Неговото дело.
35 Вие не казвате ли: „Още четири месеца и жътвата ще дойде“? Ето, а Аз ви казвам: вдигнете очите си и вижте, че нивите са вече побелели[17] за жътва.
36 Който жъне, получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и този, който сее, и онзи, който жъне.
37 Защото тук е вярна поговорката, че един сее, а друг жъне.
38 Аз ви изпратих да жънете това, за което не сте се трудили. Други се трудиха, а вие се присъединихте към техния труд“.
39 И много самаряни от онзи град повярваха в Иисус заради думите на жената, която свидетелстваше: „Той ми каза всичко, което съм направила“.
40 Така, когато самаряните дойдоха при Него, Го молеха да остане при тях. Иисус остана там два дни.
41 И още мнозина повярваха заради Неговите думи.
42 А на жената казваха: „Ние вече вярваме не заради това, което ти каза, а защото сами чухме и знаем, че Той наистина е Христос, Спасителят на света“.
Иисус Христос изцелява сина на царския служител
43 След два дни Иисус излезе оттам и отиде в Галилея,
44 защото сам засвидетелства, че никой пророк не е почитан в своето родно място.
45 И така, когато дойде в Галилея, галилейците Го приеха, след като бяха видели всичко, което Той извърши в Йерусалим на празника, защото и те бяха дошли там.
46 А Иисус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И там имаше един царски служител, чийто син лежеше болен в Капернаум.
47 Той, като чу, че Иисус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го молеше да слезе и да изцели сина му, защото умираше.
48 Тогава Иисус му каза: „Ако не видите знамения и чудеса, изобщо няма да повярвате“[18].
49 Царският служител Му отговори: „Господи, слез, преди да е умряло детенцето ми!“.
50 Иисус му каза: „Иди си. Синът ти е жив“. Човекът повярва на думите, които му каза Иисус, и си отиде.
51 И когато той вече слизаше към дома си, неговите слуги го посрещнаха и му казаха: „Детето ти е живо!“.
52 Тогава той ги попита в кой час му е станало по-добре. Отговориха му: „Вчера в седмия час[19] треската го остави“.
53 Така бащата разбра, че беше в същия час, когато Иисус му каза: „Синът ти е жив“. И повярваха той и целият му дом.
54 Това е второто знамение, което Иисус извърши, когато дойде от Юдея в Галилея.
--------------------
[14] Около 12 ч. на обед.
[15] Т.е. вода, която дарява вечен живот (срв. ст. 14).
[16] Предлогът, употребен тук в старогръцкия оригинал, означава както място („в дух и истина“), така и средство („с дух и истина“).
[17] Побелели -- т.е. презрели в буквален и духовен смисъл.
[18] Срв. Мат. 12:39-40; Римл. 10:17.
[19] Около 13 ч.
5 глава
Изцеляване във Витезда
1 След това предстоеше един юдейски празник и Иисус се изкачи в Йерусалим.
2 А в Йерусалим близо до Овчата порта има къпалня, наричана на еврейски Витезда, която е с пет преддверия.
3 В тях лежаха голямо множество болни, слепи, куци и парализирани, които чакаха да се раздвижи водата.
4 Защото от време на време в къпалнята слизаше ангел и раздвижваше водата, а който пръв влезеше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато и болест да страдаше.
5 Там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.
6 Иисус го видя да лежи и като знаеше, че от дълго време вече е така, го попита: „Искаш ли да оздравееш?“.
7 Болният Му отговори: „Господине, нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, а докато аз отида, друг слиза преди мене“.
8 Иисус му каза: „Стани, вдигни носилката си и ходи!“.
9 И човекът веднага оздравя, вдигна носилката си и започна да ходи. А този ден беше събота.
10 Тогава юдеите казаха на изцеления: „Събота е. Не ти е позволено да вдигнеш носилката си!“.
11 Но той им отговори: „Онзи, Който ме изцели, Той ми каза: „Вдигни носилката си и ходи!“.
12 Попитаха го: „Кой е Човекът, Който ти каза: „Вдигни носилката си и ходи!“?“.
13 А изцеленият не знаеше кой е, защото Иисус се беше оттеглил заради множеството, събрано на онова място.
14 По-късно Иисус го намери в храма и му каза: „Ето, ти оздравя. Не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо!“.
15 Тогава човекът отиде и извести на юдеите, че Иисус е Този, Който го е изцелил.
16 Затова те преследваха Иисус и търсеха случай да Го убият, защото вършеше тези дела в събота.
17 А Той им отговори: „Моят Отец работи досега, и Аз работя!“.
18 Поради това юдеите търсеха още повече случай да Го убият, защото Той не само отменяше съботата, а и наричаше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.
Божествената власт на Сина и Неговите дела
19 Затова Иисус се обърна към тях: „Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши сам по Себе Си нищо освен това, което вижда да върши Отец. Понеже каквото върши Отец, същото върши и Синът.
20 Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което сам върши. И ще Му показва по-велики дела от тези, за да се удивявате вие.
21 Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска.
22 Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина,
23 за да почитат всички Сина както почитат Отец. Ако някой не почита Сина, той не почита Отец, Който Го изпрати.
24 Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, Който Ме изпрати, има вечен живот и няма да отиде на съд, а е преминал от смъртта в живота.
25 Истина, истина ви казвам: идва час и вече е дошъл, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще оживеят.
26 Защото както Отец има живот в Себе Си, така даде и на Сина да има живот в Себе Си.
27 И Му даде власт да извършва съд, защото е Човешкият Син.
28 Не се удивявайте на това, защото идва часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му
29 и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
Свидетелства за Иисус Христос и Неговите дела
30 Аз не мога да върша нищо сам по Себе Си. Както чувам, така съдя. И Моят съд е справедлив, защото не искам да е Моята воля, а – волята на Отец, Който Ме изпрати.
31 Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно.
32 Друг е, Който свидетелства за Мене, и Аз знам, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.
33 Вие изпратихте хора при Йоан и той свидетелства за истината.
34 Но Аз не приемам свидетелство от човек, а казвам това, за да бъдете спасени вие.
35 Той беше светилникът, който гореше и светеше. Но вие пожелахте да се радвате за кратко на неговата светлина.
36 А Аз имам свидетелство, по-силно от Йоановото. Защото делата, които Отец Ми даде да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е изпратил.
37 И Отец, Който Ме изпрати, Той свидетелства за Мене. Вие нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.
38 И Неговото слово не е постоянно във вас, защото не вярвате на Този, Когото Той изпрати.
39 Вие изследвате Писанията, защото мислите, че чрез тях имате вечен живот. А и те свидетелстват за Мене.
40 Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
41 От хора слава не приемам.
42 Обаче знам, че вие нямате в себе си Божията любов[20].
43 Аз дойдох в името на Моя Отец и не Ме приемате, но ако друг дойде в свое име, него ще приемете.
44 Как може да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единствения Бог?
45 Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отец. Има един, който ви обвинява – Мойсей, на когото се надявате.
46 Защото, ако вярвахте на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа.
47 Но ако не вярвате на неговите Писания, как ще повярвате на Моите думи?“.
--------------------
[20] Срв. Римл. 5:5.
6 глава
Нахранването на повече от пет хиляди души
1 След това Иисус отиде на отсрещната страна на Галилейското, или Тивериадското, езеро.
2 И едно голямо множество Го следваше, защото хората виждаха знаменията, които вършеше сред болните.
3 А Той се изкачи на хълма и седеше там с учениците Си.
4 Наближаваше юдейският празник Пасха.
5 Тогава Иисус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, попита Филип: „Откъде да купим хляб, за да ядат тези хора?“.
6 А каза това, за да изпита Филип, защото самият Той знаеше какво ще направи.
7 Филип Му отговори: „Хляб за двеста динария[21] няма да им стигне, за да вземе всеки по малко“.
8 Един от учениците на Иисус – Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:
9 „Тук едно момченце има пет ечемичени хляба и две риби. Но какво са те за толкова много хора?!“.
10 Иисус отвърна: „Накарайте хората да насядат“. А на това място имаше много трева. И така, насядаха, като мъжете бяха около пет хиляди на брой.
11 Иисус взе хлябовете и като благодари[22], ги раздаде на учениците, а учениците – на насядалите. Също така раздадоха и от рибите – колкото искаха хората.
12 И като се наситиха, Иисус каза на учениците Си: „Съберете останалите къшеи, за да не се загуби нищо“.
13 Така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от онези, които бяха яли.
14 Тогава хората, като видяха знамението, което Иисус извърши, казаха: „Този наистина е Пророкът, Който идва на света“.
15 А Той, като разбра, че смятат да дойдат и да Го вземат насила, за да Го направят цар, отново се оттегли сам на хълма.
Иисус Христос ходи по водата
16 Когато се свечери, учениците Му слязоха при езерото
17 и като влязоха в една лодка, отплаваха към отсрещния бряг – към Капернаум. Вече се беше стъмнило, а Иисус не бе дошъл при тях.
18 В езерото имаше вълнение, защото духаше силен вятър.
19 А когато бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия[23], видяха Иисус да ходи по езерото и да се приближава към лодката и се уплашиха.
20 Но Той им каза: „Аз съм, не се страхувайте!“.
21 Тогава те поискаха да Го вземат в лодката и тя веднага се озова до сушата, към която отиваха.
Иисус Христос – хлябът на живота
22 На другия ден хората от множеството стояха на отсрещната страна на езерото. Те видяха, че там нямаше друга лодка освен онази, в която се бяха качили учениците на Иисус, и че Той не бе влязъл в лодката с тях, а те бяха тръгнали сами.
23 Но и други лодки от Тивериада дойдоха близо до мястото, където ядоха хляба, след като Господ благодари.
24 И така, когато множеството видя, че нито Иисус, нито учениците Му са там, хората се качиха в лодките и отидоха в Капернаум да Го търсят.
25 А като Го намериха на отсрещния бряг на езерото, Го попитаха: „Учителю, кога си дошъл тук?“.
26 Иисус им отговори: „Истина, истина ви казвам: търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот и която Човешкият Син ще ви даде. Защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си“.
28 Тогава те Го попитаха: „Какво да правим, за да вършим Божите дела?“.
29 Иисус им отговори: „Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Бог изпрати“.
30 Затова Го попитаха: „А Ти какво знамение правиш, така че да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?
31 Бащите ни ядоха манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат“[24].
32 Тогава Иисус им отговори: „Истина, истина ви казвам: не Мойсей ви е дал хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.
33 Защото Божият хляб е Този, Който слиза от небето и дава живот на света“.
34 А те Му казаха: „Господи, давай ни винаги този хляб!“.
35 Иисус им отговори: „Аз съм хлябът на живота. Който дойде при Мене, никога няма да огладнее и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.
36 Но ви казах, че вие Ме видяхте и въпреки това не вярвате.
37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене. И който идва при Мене, в никакъв случай няма да го изгоня.
38 Защото съм слязъл от небето, за да върша не Моята воля, а волята на Този, който Ме изпрати.
39 Това е волята на Моя Отец, Който Ме изпрати: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден.
40 И това е волята на Този, Който Ме изпрати: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден“.
41 Тогава юдеите зароптаха против Него, защото каза: „Аз съм хлябът, който слезе от небето“.
42 И попитаха: „Не е ли Този Иисус, Йосифовият син, чиито баща и майка ние познаваме? Как тогава Той казва: „Аз съм слязъл от небето!“?!“.
43 Иисус им отвърна: „Не роптайте помежду си!
44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме изпрати, и Аз ще го възкреся в последния ден.
45 Писано е в Книгите на пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога“[25]. И така, всеки, който е чул от Отец и се е научил от Него, идва при Мене.
46 Това не значи, че някой е видял Отец освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отец.
47 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има вечен живот.
48 Аз съм хлябът на живота.
49 Бащите ви ядоха манната в пустинята и умряха.
50 Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде човек от него и да не умре.
51 Аз съм живият хляб, който слезе от небето. Ако някой яде от този хляб, ще живее вечно. И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света“.
52 Тогава юдеите започнаха да спорят помежду си, като казваха: „Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?!“.
53 Затова Иисус им отвърна: „Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.
55 Защото Моята плът наистина е храна и Моята кръв наистина е питие.
56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз – в него.
57 Както живият Отец изпрати Мене и Аз живея чрез Отец, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
58 Този е хлябът, който слезе от небето, а не както бащите ви ядоха манната и умряха. Онзи, който се храни с този хляб, ще живее вечно“.
59 Това изрече Иисус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
60 А мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: „Тежки са тези думи! Кой може да ги слуша?!“.
61 Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят заради тези думи, ги попита: „Това ли ви съблазнява[26]?.
62 Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да се възкачва там, където беше преди?
63 Духът е този, който оживотворява, плътта не принася никаква полза. Думите, които ви говоря, са дух и живот.
64 Но сред вас има някои, които не вярват“. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който ще Го предаде.
65 И продължи: „Ето защо ви казах, че никой не може да дойде при Мене, ако не Му е дадено от Отец“.
66 Поради това мнозина от учениците Му Го оставиха и вече не Го следваха.
Изповедта на Петър
67 Тогава Иисус каза на дванадесетте: „Да не би и вие да искате да си тръгнете?“.
68 Симон Петър Му отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот!
69 И ние повярвахме и осъзнахме, че Ти си Христос, Синът на живия Бог!“.
70 Иисус ги попита: „Не избрах ли Аз вас, дванадесетте? И един от вас е дявол!“.
71 А говореше за Юда, сина на Симон Искариот, защото той – един от дванадесетте – щеше да Го предаде.
[21] Динарий -- римска монета, равна на една гръцка драхма, или – обичайната тогава заплата за един ден. Двеста динария са заплатата за около осем месеца.
--------------------
[23] Един стадий е равен на 400 лакътя или около 180 м. Тук разстоянието е 4,5 или 5,5 км.
[24] Изх. 16:15.
[25] Ис. 54:13.
[26] В новозаветен контекст този глагол се употребява и в смисъл: „усъмнявам се в, препъвам се заради, отклонявам се от вярата заради".
7 глава
Иисус Христос и Неговите братя
1 След това Иисус тръгна из Галилея, защото не искаше да ходи из Юдея, понеже юдеите търсеха случай да Го убият.
2 Наближаваше юдейският празник Шатроразпъване.
3 Затова Неговите братя Му казаха: „Тръгни оттук и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш.
4 Никой, който сам иска да бъде известен, не върши нищо тайно. Ако вършиш тези дела, изяви Себе Си пред света!“.
5 Защото дори братята Му не вярваха в Него.
6 А Иисус им каза: „Моето време още не е дошло, а за вас времето винаги е подходящо.
7 Вас светът не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствам за него, че делата му са зли.
8 Идете вие на празника. Аз няма да отида на този празник, защото времето Ми още не се е изпълнило“.
9 И като им каза това, остана в Галилея.
Иисус Христос на празника Шатроразпъване в Йерусалим
10 Но когато братята Му отидоха на празника, отиде и Той – не явно, а някак тайно.
11 Юдеите Го търсеха на празника и питаха: „Къде е Онзи?“.
12 Сред множествата имаше оживени разисквания за Него. Едни казваха: „Добър е“. Други смятаха: „Не е, а заблуждава народа“.
13 Но никой не говореше за Него открито поради страха от юдеите.
14 А по средата на празника Иисус се изкачи в храма и започна да поучава.
15 Затова юдеите се чудеха и казваха: „Как Този знае Писанията, като не се е учил?!“.
16 Иисус им отговори: „Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме изпрати.
17 Ако някой иска да изпълнява Неговата воля, ще познае[27] дали учението е от Бога, или Аз говоря от Свое име.
18 Който говори от свое име, търси собствената си слава. А Който търси славата на Онзи, Който Го е изпратил, Той е истинен и в Него няма неправда.
19 Не ви ли е дал Мойсей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?“.
20 Множеството отговори: „Демон имаш. Кой иска да Те убие?!“.
21 Иисус им каза: „Едно дело извърших и всички се чудите.
22 Понеже Мойсей ви е дал обрязването – макар че то не беше от Мойсей, а от бащите, вие обрязвате човек в съботен ден.
23 Но ако може да бъде обрязан човек в събота, за да не се наруши Мойсеевият закон, защо се гневите на Мене, че изцелих изцяло човек в събота?
24 Не съдете по външността, а съдете справедливо“.
25 Тогава някои от йерусалимските жители попитаха: „Не е ли Този, Когото искат да убият?
26 Но ето, Той говори открито и нищо не Му казват. Да не би водачите всъщност да са разбрали, че Този наистина е Христос[28]?
27 Обаче за Него знаем откъде е, а когато дойде Христос, никой няма да знае откъде е“.
28 Затова Иисус, като поучаваше в храма, извика: „И Ме познавате, и откъде съм знаете! Но Аз не съм дошъл от Свое име, а е истинен Този, Който Ме изпрати, Когото вие не познавате.
29 Аз обаче Го познавам, защото идвам от Него и Той Ме изпрати“.
30 Тогава юдеите искаха да Го хванат, но никой не Го залови, защото часът Му още не беше дошъл.
31 И голяма част от множеството повярваха в Иисус и казваха: „Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от знаменията, които Този извърши?!“.
32 Фарисеите чуха, че хората от множеството разискват така за Него, и заедно с главните свещеници изпратиха служители да Го хванат.
33 А Иисус им каза: „Още малко съм с вас и после отивам при Онзи, Който Ме изпрати.
34 Ще Ме търсите и няма да Ме намерите, и там, където съм Аз, вие не можете да дойдете“.
35 Тогава юдеите започнаха да се питат помежду си: „Къде смята да отиде Този, така че да не можем да Го намерим? Да не смята да отиде при юдеите, разпръснати между гърците, и да ги поучава?
36 Какво значат думите, които каза: „Ще Ме търсите и няма да Ме намерите, и там, където съм Аз, вие не можете да дойдете“?“.
Иисус Христос – Извор на живата вода
37 А в последния, най-важния ден на празника, Иисус се изправи и извика: „Ако някой е жаден, нека да дойде при Мене и да пие.
38 Който вярва в Мене, както казва Писанието, реки от жива вода ще потекат от сърцето[29] му“.
39 Той каза това за Духа, Когото повярвалите в Него щяха да приемат, защото Святият Дух още не беше даден, понеже Иисус още не се бе прославил.
Разделението сред народа заради Иисус Христос
40 Затова мнозина от народа, като чуха тези думи, казваха: „Този наистина е Пророкът“.
41 Други смятаха: „Този е Христос“. Но някои питаха: „Нима от Галилея ще дойде Христос?
42 Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от потомството на Давид и от градчето Витлеем, откъдето беше Давид?“.
43 И така възникна разногласие сред народа заради Иисус.
44 Някои от хората искаха да Го хванат, но никой не Го залови.
45 Тогава служителите дойдоха при главните свещеници и фарисеите, които ги попитаха: „Защо не Го доведохте?“.
46 Служителите отговориха: „Никога никой не е говорил така, както този Човек“.
47 Фарисеите ги попитаха: „И вие ли сте били заблудени?
48 Някой от водачите или от фарисеите повярвал ли е в Него?
49 Но това простолюдие, което не познава Закона, е проклето!“.
50 А Никодим, който бе ходил при Иисус през нощта и беше един от тях, им каза:
51 „Нашият Закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере какво върши?“.
52 Те му отговориха: „Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се е издигал“.
--------------------
8 глава
Иисус Христос прощава на прелюбодейката
1 И всеки се прибра у дома си, а Иисус отиде на Елеонския[30] хълм.
2 Рано сутринта Той отново дойде в храма и целият народ се стичаше при Него. Като седна, Иисус ги поучаваше.
3 А книжниците[31] и фарисеите доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и като я изправиха по средата, Му казаха:
4 „Учителю, тази жена беше хваната в самото прелюбодейство.
5 Мойсей ни е заповядал в Закона такива жени да се убиват с камъни. А Ти какво казваш?“.
6 Изрекоха това, за да Го изпитат, така че да имат за какво да Го обвиняват. Иисус, като се наведе надолу, пишеше с пръст по земята.
7 Но като се правеше, че не чува, а те продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея!“.
8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята.
9 А те, като чуха това, изобличавани от съвестта си, се разотидоха един по един, като започнаха от по-възрастните, чак до последните. Иисус остана сам с жената, която стоеше по средата.
10 И когато се изправи и не видя никого освен нея, я попита: „Жено, къде са онези, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди?“.
11 Тя отговори: „Никой, Господи“. Иисус й каза: „И Аз не те осъждам. Иди си и не съгрешавай вече!“.
Иисус Христос – Светлината на света
12 Тогава Иисус отново им заговори: „Аз съм Светлината на света. Който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота“.
13 Затова фарисеите Му казаха: „Ти сам свидетелстваш за Себе Си и Твоето свидетелство не е истинно!“.
14 Иисус им отговори: „Въпреки че Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото знам откъде дойдох и къде отивам, а вие не знаете откъде идвам и къде отивам.
15 Вие отсъждате по плът. Аз не отсъждам за никого.
16 Но дори и да отсъждам, Моето отсъждане е истинно, защото не съм сам, а сме Аз и Отец, Който Ме изпрати.
17 И във вашия Закон е писано, че свидетелството на двама души е истинно.
18 Аз съм Този, Който свидетелства за Себе Си, и Отец, Който Ме изпрати, свидетелства за Мене“.
19 Тогава Го попитаха: „Къде е Твоят Отец?“. Иисус отговори: „Нито Мене познавате, нито Моя Отец. Ако познавахте Мене, щяхте да познавате и Моя Отец“.
20 Тези думи Той изрече при съкровищницата, като поучаваше в храма. Но никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл.
21 И пак им каза: „Аз си отивам и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Където отивам Аз, вие не можете да дойдете“.
22 Тогава юдеите се питаха помежду си: „Да не би да се самоубие, че казва: „Където отивам Аз, вие не можете да дойдете“?“.
23 Той им отговори: „Вие сте от тези, които са долу. Аз съм от онези, които са горе. Вие сте от този свят, а Аз не съм от този свят.
24 Затова ви казах, че ще умрете в греховете си, понеже, ако не повярвате, че АЗ СЪМ[32], ще умрете в греховете си!“.
25 А те Го попитаха: „Кой си Ти?“. Иисус им отвърна: „Аз съм Този, за Когото и отначалото ви казвам“.
26 Много неща имам да ви говоря и да отсъждам за вас, но Този, Който Ме изпрати, е истинен и каквото чух от Него, това казвам на света“.
27 Те не разбраха, че им говореше за Отец.
28 Тогава Иисус им каза: „Когато издигнете Човешкия Син, ще осъзнаете, че АЗ СЪМ и че не върша нищо от Свое име, а каквото Ме научи Моят Отец, това говоря.
29 И Този, който Ме изпрати, е с Мене. Не Ме е оставил сам, защото Аз винаги върша онова, което е угодно на Него“.
30 Докато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
За истината
31 Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици.
32 И ще познаете[33] истината и истината ще ви освободи“.
33 Отговориха Му: „Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били роби на никого. Как така Ти казваш: „Ще станете свободни“?.
34 Иисус им отвърна: „Истина, истина ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха.
35 А робът не остава вечно в дома, синът остава вечно.
36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
37 Знам, че сте Авраамово потомство, но искате да Ме убиете, защото за Моето Слово няма място във вас.
38 Аз говоря това, което съм видял от Моя Отец. И вие вършите това, което сте видели от вашия баща“.
39 Те Му казаха: „Авраам е нашият баща!“. Иисус им отговори: „Ако бяхте деца на Авраам, щяхте да вършите делата на Авраам.
40 Но сега искате да Ме убиете – Мене, Човека, Който ви каза истината, която чу от Бога. Авраам не постъпи така.
41 Вие вършите делата на баща си“. Тогава те Му казаха: „Ние не сме родени от блудство. Имаме един баща – Бога“.
42 Иисус им отговори: „Ако Бог беше вашият баща, щяхте да Ме обичате, защото Аз излязох и дойдох от Бога. Понеже Аз не съм дошъл от Свое име, а Той Ме изпрати.
43 Защо не разбирате онова, което говоря? Защото не можете да слушате Моето Слово.
44 Вашият баща е дяволът и искате да вършите похотливите дела на баща си. Той беше от началото човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, от своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата.
45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.
46 Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истината, защо не Ми вярвате?
47 Който е от Бога, слуша Божите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога“.
Иисус Христос и Авраам
48 Юдеите Му отвърнаха: „Не сме ли прави, че си самарянин и имаш демон?“.
49 Иисус отговори: „Аз нямам демон, а почитам Своя Отец. Вие обаче Ме презирате.
50 Но Аз не търся слава за Себе Си. Има Един, Който я търси за Мене и отсъжда.
51 Истина, истина ви казвам: ако някой спази Моето Слово, няма да види смърт навеки!“.
52 Юдеите Му отговориха: „Сега знаем, че имаш демон. Авраам умря, пророците – също, а Ти казваш: „Ако някой спази Моето Слово, няма да вкуси смърт навеки!“.
53 Нима Ти си по-велик от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. На какъв се правиш?!“.
54 Иисус отвърна: „Ако Аз сам прославям Себе Си, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя, и вие казвате за Него, че е ваш Бог.
55 Но не сте Го познали, а Аз Го познавам и ако кажа, че не Го познавам, ще бъда лъжец като вас. Аз обаче Го познавам и спазвам Неговото слово.
56 Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден. И го видя, и се зарадва!“.
57 Юдеите Му казаха: „Още нямаш 50 години и си видял Авраам?!“.
58 Иисус им отговори: „Истина, истина ви казвам: преди да се беше родил Авраам, АЗ СЪМ!“.
59 Тогава взеха камъни, за да хвърлят по Него, но Иисус се скри и излезе от храма, като мина сред тях и така си отиде.
[30] Елеонски -- букв. „маслинен“, защото там растат много маслинови дървета. Тук е Гетсиманската градина и най-вероятно оттук Иисус Христос се възнася при Своя небесен Отец.
[31] Книжници -- учени, които изследват Мойсеевия Закон и държат особено на устните правила, добавени от тях и фарисеите и прилагани във всекидневния живот. Известни са като „законоучители“.
[32] От гр. „Ἔγώ εἰμι“ -- „Аз съм“ е името на Бога, посочено от самия Него в Изх. 3:14. Така и навсякъде в Евангелието от Йоан.
--------------------
[33] Т.е. осъзнаете, приемете и прилагате истината.
9 глава
Изцеляване на човек, сляп по рождение
1 Докато минаваше, Иисус видя един човек, сляп по рождение.
2 И учениците Му Го попитаха: „Учителю, кой е съгрешил – той или родителите му, за да се роди сляп?“.
3 Иисус отговори: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, а за да бъдат изявени чрез него Божите дела.
4 Аз трябва да върша делата на Този, който Ме изпрати, докато е ден. Идва нощ, когато никой не може да работи.
5 Когато съм в света, Аз съм светлината на света!“.
6 Като изрече това, Иисус плю на земята, направи кал с плюнката, намаза с калта очите на слепия
7 и му каза: „Иди и се измий в къпалнята Силоам“, което значи „Изпратен“. И така, човекът отиде, изми се и дойде прогледнал.
8 А съседите и онези, които го бяха виждали преди, че е сляп, се питаха: „Не е ли този, който седеше и просеше?“.
9 Едни казваха: „Той е“. Други смятаха: „Прилича на него“. А той казваше: „Аз съм“.
10 Тогава го попитаха: „Как ти се отвориха очите?“.
11 Той отговори: „Човекът, наричан Иисус, направи кал, намаза очите ми и ми каза: „Иди в къпалнята Силоам и се измий“. И като отидох и се измих, прогледнах“.
12 Тогава го попитаха: „Къде е Онзи?“. Отговори: „Не знам“.
13 Заведоха доскорошния слепец при фарисеите.
14 А беше събота, когато Иисус направи калта и му отвори очите.
15 И така, фарисеите също го попитаха как е прогледнал. Той им отвърна: „Сложи кал на очите ми, измих се и виждам“.
16 Затова някои от фарисеите казваха: „Този Човек не е от Бога, защото не спазва съботата“. А други се чудеха: „Как може грешен човек да върши такива знамения?!“. И възникна разногласие помежду им.
17 Отново попитаха слепеца: „Ти какво казваш за Него, след като ти отвори очите?“. Той отговори: „Пророк е!“.
18 Но юдеите не повярваха, че човекът е бил сляп и е прогледнал, докато не повикаха родителите на прогледналия.
19 Попитаха ги: „Този ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?“.
20 Родителите отговориха: „Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп.
21 Но сега как вижда, не знаем, нито знаем кой му отвори очите. Него питайте, той е пълнолетен. Нека говори сам за себе си“.
22 Родителите му казаха това, защото се страхуваха от юдеите. Понеже юдеите вече се бяха споразумели, ако някой Го изповяда като Христос, да бъде отлъчен от синагогата.
23 Затова родителите му казаха: „Той е пълнолетен, него питайте“.
24 Тогава повикаха втори път човека, който беше сляп, и му казаха: „Отдай слава на Бога! Ние знаем, че този Човек е грешник“.
25 Той отговори: „Дали е грешник, не знам. Знам едно – че бях сляп, а сега виждам!“.
26 Отново го попитаха: „Какво ти направи? Как ти отвори очите?“.
27 Отвърна им: „Казах ви вече и не чухте. Защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да станете Негови ученици?!“.
28 Тогава те започнаха да го ругаят и казаха: „Ти си Негов ученик, а ние сме ученици на Мойсей!
29 Знаем, че на Мойсей Бог е говорил, а Този не знаем откъде е“.
30 Човекът им отвърна: „Чудно е, че вие не знаете откъде е, но Той ми отвори очите.
31 Знаем, че Бог не слуша грешници. А ако някой почита Бога и изпълнява Божията воля, него слуша.
32 И от самото начало на света не се е чуло някой да е отворил очите на слепороден.
33 Ако този Човек не беше от Бога, не би могъл да направи нищо“.
34 Казаха му: „Ти си роден целият в грехове, а нас ли ще учиш?!“. И го изхвърлиха навън.
35 Иисус чу, че го изхвърлили навън, и като го намери, го попита: „Ти вярваш ли в Божия Син?“.
36 Човекът отвърна: „А кой е Той, Господине, за да повярвам в Него?“.
37 Иисус му каза: „И си Го видял, и Който говори с тебе, Той е!“.
38 А човекът отговори: „Вярвам, Господи!“. И Му се поклони.
39 Тогава Иисус каза: „За съд дойдох Аз на този свят: за да прогледнат невиждащите, а които виждат, да ослепеят“.
40 Някои от фарисеите, които бяха с Него, чуха това и Го попитаха: „Да не сме и ние слепи?“.
41 Иисус им отговори: „Ако бяхте слепи, не бихте имали грях. Но сега казвате: „Виждаме!“, затова грехът ви остава“.
10 глава
Иисус Христос – Добрият Пастир
1 „Истина, истина ви казвам: който не влиза в кошарата на овцете през вратата, а прескача от другаде, е крадец и разбойник.
2 Който влиза през вратата, е овчар на овцете.
3 На него отваря вратарят и овцете слушат гласа му, а той вика своите овце по име и ги извежда.
4 Когато изкара овцете си, върви пред тях и овцете го следват, защото познават гласа му.
5 Чужд човек няма да последват, а ще избягат от него, защото не познават гласа на чуждите“.
6 Тази притча им каза Иисус, но те не разбраха какво им говореше.
7 Затова Той пак им заговори: „Истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овцете.
8 Всички, които идваха преди Мене, са крадци и разбойници. И овцете не ги послушаха.
9 Аз съм вратата: ако някой влезе през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.
10 Крадецът идва само за да открадне, да убие и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.
11 Аз съм Добрият Пастир. Добрият Пастир дава живота Си за овцете.
12 Наемникът, който не е пастир и овцете не са негови, като вижда, че идва вълкът, оставя овцете и бяга. Вълкът ги грабва и ги разпръсва,
13 а наемникът бяга, защото е наемник и не е загрижен за овцете.
14 Аз съм Добрият Пастир и познавам Моите, и Моите Ме познават –
15 както Отец познава Мене и Аз познавам Отец, и давам живота Си за овцете.
16 Имам и други овце, които не са от тази кошара. Тях също трябва да доведа. И те ще чуят гласа Ми, и ще стане едно стадо, с един Пастир.
17 Затова Ме обича Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема отново.
18 Никой не Ми го отнема, а Аз по Своя воля го давам. Имам власт да го дам и имам власт да го взема отново. Тази заповед получих от Своя Отец“.
19 Заради тези думи пак възникна разногласие между юдеите.
20 Мнозина от тях казваха: „Има демон и е луд. Защо Го слушате?“.
21 Други смятаха: „Тези думи не са на човек, обладан от демон. Може ли демон да отвори очи на слепи?!“.
Иисус Христос – Божи Син
22 В Йерусалим започна празникът Освещаване на храма[34]. Беше зима.
23 И Иисус минаваше през Соломоновото преддверие на храма.
24 Тогава юдеите Го наобиколиха и Му казаха: „Докога ще ни държиш в недоумение? Ако Ти си Христос, кажи ни го ясно!“.
25 Иисус им отговори: „Казах ви и не вярвате. Делата, които върша в името на Своя Отец, свидетелстват за Мене.
26 Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце, както ви казах.
27 Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.
28 Аз им давам вечен живот и те няма да погинат навеки, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.
29 Моят Отец, Който Ми ги е дал, е по-могъщ от всички и никой не може да ги грабне от ръката на Отец.
30 Аз и Отец сме едно“.
31 Тогава юдеите отново взеха камъни, за да Го убият.
32 Иисус им отговори: „Много добри дела ви показах от Моя Отец. Заради кое от тези дела искате да Ме убиете с камъни?“.
33 Юдеите Му казаха: „Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство и защото Ти, въпреки че си Човек, се представяш за Бог!“.
34 Иисус им отговори: „Не е ли писано във вашия Закон: „Аз казах: „богове сте вие“[35]?
35 Ако Бог нарече „богове“ онези, до които дойде Божието слово – а Писанието не може да се отмени –
36 на Този ли, Когото Отец освети[36] и изпрати в света, вие казвате: „Богохулстваш!“, защото заявих: „Божи Син съм“?!
37 Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте!
38 Но ако ги върша, макар и да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да разберете и да повярвате, че Отец е в Мене и Аз – в Него“.
39 Затова пак искаха да Го хванат, но Той не се остави в ръцете им.
40 И отново отиде на другия бряг на Йордан, на мястото, където Йоан преди кръщаваше, и остана там.
41 Мнозина дойдоха при Него и признаваха: „Йоан не извърши никакво знамение, но всичко, което каза за този Човек, беше вярно“.
42 И много хора там повярваха в Иисус.
--------------------
11 глава
Възкресяването на Лазар
1 Един човек на име Лазар от Витания – селото на Мария и сестра й Марта – беше болен.
2 А Мария, чийто брат Лазар боледуваше, беше онази, която помаза Господ с миро и избърса нозете Му с косата си[37].
3 И така, сестрите изпратиха хора при Иисус да Му кажат: „Господи, ето, този, когото обичаш, е болен“.
4 Иисус, като чу, отвърна: „Тази болест не е смъртоносна, а е за Божия слава – за да се прослави Божият Син чрез нея“.
5 Иисус обичаше Марта и нейната сестра, и Лазар.
6 Но когато чу, че Лазар бил болен, Той остана два дни на мястото, където беше.
7 След това каза на учениците: „Да отидем пак в Юдея!“.
8 Те Му отговориха: „Учителю, сега юдеите Те търсят, за да Те убият с камъни, а Ти пак ли отиваш там?!“.
9 Иисус отвърна: „Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи през деня, не се спъва, защото вижда светлината на света.
10 Но ако някой ходи през нощта, се спъва, защото светлината не е в него“.
11 Каза им това и после добави: „Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя“.
12 Учениците Му отвърнаха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее!“.
13 Но Иисус говореше за смъртта му, а те помислиха, че има предвид унасяне в сън.
14 Тогава Той им каза ясно: „Лазар умря!
15 Но заради вас се радвам, че не бях там, за да повярвате. Нека отидем при него“.
16 А Тома, наричан Близнак, каза на другите ученици: „Да отидем и ние, за да умрем с Него!“.
17 И така, когато Иисус дойде, разбра, че Лазар от четири дни вече е в гроба.
18 А Витания беше близо до Йерусалим – на около петнадесет стадия[38] –
19 и много от юдеите бяха дошли при Марта и Мария, за да ги утешат за брат им.
20 Марта, като чу, че Иисус идва, отиде да Го посрещне, а Мария остана вкъщи.
21 Тогава Марта каза на Иисус: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.
22 Но и сега знам, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде“.
23 Иисус й отговори: „Брат ти ще възкръсне!“.
24 Марта Му каза: „Знам, че ще възкръсне при възкресението в последния ден“.
25 Иисус й отговори: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре, ще живее!
26 И всеки, който е жив и вярва в Мене, няма да умре навеки. Ти вярваш ли в това?“.
27 Тя Му отвърна: „Да, Господи, аз съм повярвала, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва на света!“.
28 И като изрече това, отиде и повика тайно сестра си Мария, като каза: „Учителят е тук и те вика“.
29 Тя, като чу това, стана бързо и отиде при Него.
30 Иисус още не беше дошъл в селото, а остана на мястото, където Го посрещна Марта.
31 Тогава юдеите, които бяха с Мария в къщата и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, я последваха, защото си казваха, че отива на гроба да плаче.
32 И така, Мария, като дойде там, където беше Иисус, и Го видя, падна в нозете Му и Му каза: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре!“.
33 Иисус, като видя, че тя плаче и юдеите, които дойдоха с нея, също плачат, беше дълбоко разтърсен в духа и се развълнува.
34 И попита: „Къде сте го положили?“. Отговориха Му: „Господи, ела и виж!“.
35 Иисус се просълзи.
36 Тогава юдеите казаха: „Виж колко го е обичал!“.
37 Някои от тях се питаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепия, да направи така, че и Лазар да не умре?!“.
38 А Иисус, отново дълбоко разтърсен в Себе Си, дойде до гробницата, която беше пещера и на входа й лежеше камък.
39 Той каза: „Отместете камъка!“. Марта, сестрата на умрелия, Му отговори: „Господи, вече мирише, защото от четири дни е мъртъв“.
40 Иисус я попита: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“.
41 Тогава те преместиха камъка от мястото, където лежеше умрелият. А Иисус вдигна очи нагоре и каза: „Отче, благодаря Ти, че Ме чу!
42 Аз знаех, че Ти винаги Ме чуваш, но казах това заради множеството, което е наоколо, за да повярват хората, че Ти ме изпрати“.
43 Като изрече това, Иисус извика със силен глас: „Лазаре, ела навън!“.
44 И умрелият излезе с крака и ръце, повити в саван[39], а лицето му беше увито с кърпа. Иисус им каза: „Разповийте го и го оставете да си върви!“.
Заговорът за убийството на Иисус Христос
45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво направи Той.
47 Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона[40] и започнаха да се питат: „Какво правим ние? Защото този Човек върши много знамения.
48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него, а римляните ще дойдат и ще ни отнемат и земята, и народа!“.
49 Един от тях, Каяфа, който през онази година беше първосвещеник, им каза: „Вие нищо не разбирате,
50 нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре вместо народа, отколкото целият народ да загине“.
51 Той не изрече това сам, а тъй като беше първосвещеник през онази година, пророкува, че Иисус ще умре вместо народа
52 и не само вместо народа, а и за да събере в едно разпръснатите Божи деца.
53 И така, от онзи ден те се съвещаваха как да Го убият.
54 Затова Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност близо до пустинята, в град, наричан Ефраим, където остана с учениците Си.
55 Наближаваше юдейската Пасха и мнозина от страната се изкачиха в Йерусалим преди празника, за да се очистят.
56 И така, те търсеха Иисус и докато стояха в храма, се питаха помежду си: „Как ви се струва? Няма ли да дойде на празника?“.
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, ако някой знае къде е Иисус, да извести, за да Го заловят.
--------------------
12 глава
Помазването на Иисус Христос във Витания
1 Шест дни преди Пасхата Иисус дойде във Витания, откъдето беше починалият Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
2 Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше, а Лазар беше един от насядалите с Него на трапезата.
3 Тогава Мария, като взе една литра[41] миро от чист и скъпоценен нард[42], помаза нозете на Иисус и ги избърса с косата си. И къщата се изпълни с благоуханието на мирото.
4 А един от учениците Му, Юда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, попита:
5 „Защо това миро не се продаде за триста динария[43], които да се раздадат на бедните?“.
6 Той каза това не от грижа за бедните, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше от онова, което пускаха в нея.
7 Тогава Иисус отговори: „Остави я! Тя го е запазила за деня на Моето погребение.
8 Защото бедните винаги са между вас, а Аз невинаги съм сред вас“.
9 Голямо множество от юдеите узнаха, че Иисус е там и дойдоха не само заради Него, а и за да видят Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
10 И главните свещеници се уговориха да убият и Лазар,
11 защото заради него мнозина от юдеите започваха да се отдръпват от тях и да вярват в Иисус.
Тържественото влизане в Йерусалим
12 На следващия ден голямо множество хора, които бяха дошли на празника, като чуха, че Иисус идва в Йерусалим,
13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат. Те викаха: „Осанна[44]! Благословен да бъде Този, Който идва в Господното име, Царят на Израил!“.
14 А Иисус, като намери едно магаренце, го възседна, както е писано:
15 „Не се бой, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал магаренце“[45].
16 Учениците Му отначало не разбраха това. Но когато Иисус беше прославен, си спомниха, че беше писано така за Него и че те направиха това за Него.
17 А народът, който беше с Иисус, когато Той извика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това.
18 Така Го посрещна и множеството, защото хората чуха, че извършил това знамение.
19 Тогава фарисеите си казаха помежду си: „Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът тръгна след Него!“.
Гърците искат да видят Иисус Христос
20 Между онези, които дойдоха на празника, за да се поклонят на Бога, имаше и някои гърци.
21 Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха: „Господине, искаме да видим Иисус!“.
22 Филип дойде и каза на Андрей, а Андрей и Филип казаха на Иисус.
23 Той им отговори: „Дошъл е часът да се прослави Човешкият Син.
24 Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, като падне в земята, не умре, остава само. Но ако умре, дава много плод.
25 Който обича душата си, ще я погуби. А който мрази душата си в този свят, ще я опази за вечен живот.
26 Ако някой служи на Мене, нека Ме следва. Където съм Аз, там ще бъде и Моят служител. Който служи на Мене, него ще почете Отец.
Христос говори за Своята смърт
27 Сега душата Ми е развълнувана. И какво да кажа? Отче, избави Ме от този час! Но Аз за това дойдох – за този час.
28 Отче, прослави името Си!“. Тогава дойде глас от небето: „И го прославих, и отново ще го прославя!“.
29 Множеството хора, които стояха там, като чуха това, възкликнаха: „Гръм е!“. Други казаха: „Ангел Му е говорил!“.
30 Иисус отвърна: „Този глас не дойде заради Мене, а заради вас.
31 Сега настъпва съд над този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън!
32 И Аз, когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си“.
33 А като каза това, Иисус предрече от каква смърт ще умре.
34 Множеството Му отговори: „Ние сме чули, че според Закона Христос живее вечно. А Ти защо казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син?“.
35 Тогава Иисус им отвърна: „Още малко Светлината е между вас. Ходете, докато имате Светлината, за да не ви завладее тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.
36 Докато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината“. Това изрече Иисус и като си отиде, се скри от тях.
Неверието на народа
37 Макар да беше извършил толкова знамения пред тях, те не вярваха в Него,
38 за да се изпълни казаното от пророк Исая: „Господи, кой повярва на онова, което е чул от нас? И на кого се е открила силата Господна?“[46].
39 Те затова не можеха да вярват, защото пак Исая е казал:
40 „Заслепил е очите им и е закоравил сърцата им, да не би да видят с очите си и да разберат със сърцето си, така че да се обърнат към Мене и Аз да ги изцеля“[47].
41 Това изрече Исая, когато видя славата Му и говори за Него.
42 Все пак обаче и от водачите мнозина повярваха в Иисус, но заради фарисеите не изповядваха това, за да не бъдат отлъчени от синагогата.
43 Защото обикнаха славата от хората повече, отколкото славата от Бога.
44 А Иисус извика: „Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Онзи, Който Ме изпрати.
45 И който вижда Мене, вижда Онзи, Който Ме изпрати.
46 Аз дойдох като Светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.
47 И ако някой чуе думите Ми и не повярва, Аз не го съдя. Защото не дойдох, за да съдя света, а за да спася света.
48 Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди – Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
49 Защото Аз не говорих от Свое име, а Отец, Който Ме изпрати, Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.
50 И знам, че Неговата заповед е вечен живот. А това, което Аз говоря, го говоря така, както Ми е казал Отец“.
--------------------
[41] Една литра е равна на около 314 грама.
[42] Нард -- благоуханно растение, отглеждано в Индия, от което се приготвя ароматно масло.
[43] Вж. бел. към Йоан 6:7. Триста динария са обичайната за времето заплата за една година.
[44] Осанна -- от евр. „Спаси, молим Те!“. Възторжен възглас или призив за спасение, използван тогава.
[45] Зах. 9:9.
[46] Ис. 53:1.
[47] Ис. 6:9-10. Заслепението и закоравеното сърце на хората е следствие от техния избор постоянно да отхвърлят Бога. Затова Той ги лишава от Своята спасителна благодат. Срв. Изх. 7:14; Вт. 30:19; I Цар. 15:23; Йез. 33:11; Римл. 1:21.
13 глава
Тайната вечеря
1 Преди празника Пасха Иисус, като знаеше, че е настъпил часът Му да премине от този свят към Отец, и като беше възлюбил Своите, които бяха в света, докрай ги възлюби.
2 И по време на вечерята, когато дяволът вече беше вложил в сърцето на Юда Симонов Искариот да Го предаде,
3 Иисус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че Той от Бога дойде и при Бога отива,
4 стана от вечерята, сложи настрани горните Си дрехи, взе кърпа и се препаса с нея.
5 После наля вода в легена и започна да мие краката на учениците и да ги избърсва с кърпата, с която беше препасан.
6 И така, дойде при Симон Петър, който Му каза: „Господи, Ти ли ще ми миеш краката?!“.
7 Иисус му отговори: „Това, което Аз правя, ти не разбираш сега, но ще осъзнаеш после“.
8 Петър Му каза: „Ти никога няма да измиеш моите крака!“. Иисус му отвърна: „Ако не те измия, нямаш дял заедно с Мене“.
9 Симон Петър Му каза: „Господи, измий не само краката ми, а и ръцете, и главата ми!“.
10 Иисус му отговори: „Който се е изкъпал, няма нужда да измие друго освен краката си, а целият е чист. И вие сте чисти, но не всички“.
11 Защото Той знаеше кой ще Го предаде. Затова каза: „Не всички сте чисти“.
12 А когато изми краката им и си взе горните дрехи, отново седна и ги попита: „Знаете ли какво ви направих?
13 Вие Ме наричате Учител и Господ. И правилно казвате, защото съм такъв.
14 Тогава, ако Аз, Който съм Господ и Учител, ви измих краката, и вие сте длъжни да си миете краката един на друг.
15 Защото ви дадох пример да правите и вие така, както Аз направих на вас.
16 Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.
17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.
18 Не говоря за всички вас. Аз знам кои избрах. Но трябва да се изпълни писаното: „Който яде хляб с Мене, вдигна петата си против Мене“[48].
19 Отсега ви казвам това, преди да е станало, така че когато стане, да повярвате, че АЗ СЪМ[49].
20 Истина, истина ви казвам: който приема онзи, когото Аз изпращам, Мене приема. А който приема Мене, приема Този, Който Ме изпрати“.
Иисус предрича, че ще бъде предаден
21 Като каза това, Иисус се в духа и засвидетелства: „Истина, истина ви казвам: един от вас ще Ме предаде!“.
22 Тогава учениците се спогледаха, като недоумяваха за кого говори.
23 А на трапезата един от учениците, когото Иисус обичаше, се беше облегнал на гърдите Му.
24 Затова Симон Петър даде знак на този ученик да попита Иисус за кого говори.
25 И той, както се беше облегнал на гърдите на Иисус, Го попита: „Господи, кой е?“.
26 Иисус отговори: „Той е онзи, за когото ще натопя залък и ще му го дам“. И като натопи залъка, го подаде на Юда Симонов Искариот.
27 Тогава, след залъка, сатана влезе в него. И Иисус му каза: „Каквото правиш, направи го по-бързо!“.
28 Но никой от седящите на трапезата не разбра защо му каза това.
29 Защото някои мислеха, че тъй като Юда държеше касата, Иисус му казва: „Купи каквото ни трябва за празника“ или да даде нещо на бедните.
30 И така, като взе залъка, Юда веднага излезе. А беше нощ.
Новата заповед за любовта
31 Когато той излезе, Иисус каза: „Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него.
32 Ако Бог се прослави в Него, то и Бог ще прослави Него в Себе Си, и скоро ще Го прослави.
33 Дечица, още малко ще бъда с вас. Ще Ме търсите и както казах на юдеите, казвам и на вас сега, че там, където отивам Аз, вие не можете да дойдете.
34 Нова заповед ви давам: да се обичате един друг. Както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг.
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици – ако имате любов помежду си“.
Иисус Христос предрича отричането на Петър
36 Симон Петър Го попита: „Господи, къде отиваш?“. Иисус му отговори: „Където отивам Аз, ти сега не можеш да Ме последваш, но ще Ме последваш по-късно“.
37 Петър Му каза: „Господи, защо не мога да Те последвам сега? Живота си ще дам за Тебе!“.
38 Иисус му отговори: „Живота си ли ще дадеш за Мене? Истина, истина ти казвам: преди да пропее петел, три пъти ще се отречеш от Мене“.
--------------------
14 глава
Иисус Христос – пътят, истината и животът
1 „Да не се тревожи сърцето ви! Вярвайте в Бога, и в Мене вярвайте!
2 В дома на Моя Отец има много жилища. Ако не беше така, щях да ви кажа, защото отивам да приготвя място за вас.
3 И когато отида и ви приготвя място, ще дойда отново и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.
4 Вие знаете къде отивам и пътя знаете“.
5 Тома Му каза: „Господи, не знаем къде отиваш, а как можем да знаем пътя?“.
6 Иисус му отговори: „Аз съм пътят и истината, и животът. Никой не идва при Отец по друг път освен чрез Мене.
7 Ако сте познали Мене, ще познавате и Моя Отец. И отсега Го познавате и сте Го видели“.
8 Филип Му каза: „Господи, покажи ни Отец и това ще ни бъде достатъчно!“.
9 Иисус му отговори: „Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, е видял Отец. Как тогава казваш: „Покажи ни Отец!“?
10 Не вярваш ли, че Аз съм в Отец и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не ги изричам от Свое име, а Отец, Който е в Мене, Той върши делата.
11 Вярвайте Ми, че Аз съм в Отец и Отец е в Мене. Или Ми вярвайте заради самите дела.
12 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, които Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши. Защото Аз отивам при Моя Отец.
13 И каквото и да поискате в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.
14 Ако поискате нещо в Мое име, ще го направя.
Иисус Христос обещава да изпрати Святия Дух
15 Ако Ме обичате, спазвайте Моите заповеди!
16 Аз ще помоля Отец и Той ще ви даде друг Защитник[50], за да пребъде с вас навеки –
17 Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото нито Го вижда, нито Го познава. Но вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде.
18 Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас.
19 Още малко и светът вече няма да Ме вижда, но вие Ме виждате. Понеже Аз живея, и вие ще живеете.
20 В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Моя Отец и вие сте в Мене, и Аз съм във вас.
21 Който има Моите заповеди и ги спазва, той Ме обича. А който Ме обича, ще бъде възлюбен от Моя Отец и Аз ще го възлюбя и ще му се открия“.
22 Юда, не Искариот, Го попита: „Господи, какво е станало, че ще се откриеш на нас, а не на света?“.
23 Иисус му отговори: „Ако някой Ме обича, ще спазва словото Ми. И Моят Отец ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще си направим обиталище в него.
24 Който не Ме обича, не спазва думите Ми. А словото, което слушате, не е Мое, но на Отец, Който Ме изпрати.
25 Това ви казах, докато съм с вас.
26 А Защитникът, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви припомни всичко, което ви казах.
27 Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам както светът дава. Да не се тревожи сърцето ви, нито да се плаши.
28 Чухте, че ви казах: „Отивам си и ще дойда при вас“. Ако Ме обичахте, бихте се зарадвали, че казах: „Отивам при Отец“, защото Моят Отец е по-могъщ от Мене.
29 И сега ви го казах, преди да е станало, така че когато стане, да повярвате.
30 Аз вече няма да говоря много с вас, защото идва князът на този свят и в Мене няма нищо негово.
31 Но ви казах това, за да разбере светът, че Аз обичам Отец и както Той Ми е заповядал, така правя. Станете, да си тръгваме оттук!“.
--------------------
[50] За Παράκλητος (гр.) вж. Йоан 14:16,26; 15:26 -- Защитник; Йоан 16:7 – Утешител.
15 глава
Иисус Христос – истинската лоза
1 Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят.
2 Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я премахва. И всяка, която дава плод, я очиства, за да дава повече плод.
3 Вие вече сте чисти чрез Словото, което съм ви говорил.
4 Пребъдвайте в Мене, и Аз – във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мене.
5 Аз съм лозата, вие сте пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз – в него, дава много плод, защото, отделени от Мене, не можете да правите нищо.
6 Ако някой не пребъдва в Мене, се изхвърля навън като пръчка и изсъхва. После събират пръчките и ги хвърлят в огъня, и той изгаря.
7 Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, искайте и каквото и да пожелаете, ще ви бъде дадено.
8 В това се прославя Моят Отец – да принасяте много плод. И така ще бъдете Мои ученици.
Съвършената любов
9 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас. Пребъдвайте в Моята любов!
10 Ако спазвате Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз съм спазил заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов.
11 Говорил съм ви това, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна.
12 Това е Моята заповед: да се обичате един друг така, както Аз ви възлюбих.
13 Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за своите приятели.
14 Вие сте Мои приятели, ако правите каквото ви заповядвам.
15 Вече не ви наричам слуги, защото слугата не знае какво прави господарят му, а ви нарекох приятели, защото ви известих всичко, което чух от Своя Отец.
16 Не вие избрахте Мене, а Аз избрах вас и ви определих да отидете и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен, така че каквото и да поискате от Отец в Мое име, да ви даде.
17 Това ви заповядвам: да се обичате един друг.
Омразата на света към Христовите ученици
18 Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.
19 Ако бяхте от света, той щеше да обича своето. Но понеже не сте от света, а Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.
20 Помнете думите, които ви казах: слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят, ако спазиха Моето слово, и вашето ще спазят.
21 Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не познават Онзи, Който Ме изпрати.
22 Ако не бях дошъл и не им бях говорил, не биха имали грях. Но сега нямат извинение за греха си.
23 Който мрази Мене, мрази и Моя Отец.
24 Ако не бях извършил сред тях делата, които никой друг не е извършил, не биха имали грях. Но сега видяха и намразиха и Мене, и Моя Отец.
25 Това обаче стана, за да се изпълни написаното в техния Закон слово: „Намразиха Ме без причина“[51].
26 А когато дойде Защитникът, Когото Аз ще ви изпратя от Отец, Духът на истината, Който излиза от Отец, Той ще свидетелства за Мене.
27 Вие също свидетелствайте, защото отначало сте с Мене!
--------------------
[51] Пс. 35:19.
16 глава
Делото на Святия Дух
1 Това ви казах, за да не се съблазните[52].
2 Ще ви отлъчат от синагогите. Дори настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че служи на Бога.
3 И ще постъпят така с вас, защото не познаха Отец, нито Мене.
4 Но Аз ви казах това, за да си спомните, че съм ви го казал, когато настъпи часът. Отначало не ви го казах, защото бях с вас.
5 А сега отивам при Онзи, Който Ме изпрати, и никой от вас не Ме пита: „Къде отиваш?“.
6 Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.
7 Аз обаче ви говоря истината: за вас е по-добре да отида, защото, ако не отида, Утешителят[53] няма да дойде при вас, а ако отида, ще ви Го изпратя.
8 И когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда[54] и за съд:
9 за грях, защото не вярват в Мене;
10 за правда, защото отивам при Моя Отец и вече няма да Ме виждате;
11 и за съд, защото князът на този свят е осъден.
12 Имам още много неща да ви казвам, но не можете да ги понесете сега.
13 А когато дойде Духът на истината, Той ще ви води към цялата истина, защото няма да говори от Свое име, а каквото чуе, ще говори и ще ви известява за това, което предстои.
14 Той ще Ме прослави, защото от Моето ще взема и ще известява на вас.
15 Всичко, което има Отец, е Мое. Затова казах, че Духът от Моето ще взема и ще известява на вас.
Скръбта ви ще се превърне в радост
16 Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко отново ще Ме видите, защото Аз отивам при Отец“.
17 Тогава някои от учениците Му започнаха да се питат помежду си: „Какво е това, което ни казва: „Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко отново ще Ме видите“? И също: „Аз отивам при Отец“?“.
18 И разсъждаваха: „Какво е това, което казва: „Още малко“? Не разбираме за какво говори“.
19 А Иисус, като знаеше, че искат да Го питат, им каза: „За това ли разисквате помежду си, че казах: „Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко отново ще Ме видите“?
20 Истина, истина ви казвам: вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва. Вие ще скърбите, но скръбта ви ще се превърне в радост.
21 Жената, когато ражда, страда, защото е дошъл часът й за раждане. Но когато роди детенцето, вече не помни мъката заради радостта, че се е родил човек на света.
22 Така и вие сега страдате, но Аз отново ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и никой няма да отнеме радостта ви.
23 В онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото поискате от Отец в Мое име, Той ще ви го даде.
24 Досега не сте искали нищо в Мое име. Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна!
Иисус Христос е победил света
25 Това съм ви говорил с притчи. Но идва час, когато вече няма да ви говоря с притчи, а ще ви известя ясно за Отец.
26 В онзи ден ще искате в Мое име. И не ви казвам, че Аз ще моля Отец за вас,
27 защото самият Отец ви обича, понеже вие обикнахте Мене и повярвахте, че Аз дойдох от Бога.
28 Дойдох от Отец и отидох в света. И отново напускам света и отивам при Отец“.
29 Учениците Му казаха: „Ето, сега говориш ясно и не казваш никаква притча.
30 Сега разбираме, че Ти знаеш всичко и няма нужда някой да Те пита. Заради това вярваме, че си дошъл от Бога“.
31 Иисус им отговори: „Сега ли вярвате?!
32 Ето, идва час, и вече е дошъл, да се разпръснете всеки по своите дела и да Ме оставите сам. Но Аз не съм сам, защото Отец е с Мене.
33 Това ви казах, за да имате мир в Мене. В света имате скръб, но дерзайте – Аз победих света!“.
--------------------
17 глава
Първосвещеническата молитва на Иисус Христос
1 Това изрече Иисус и като вдигна очите Си към небето, каза: „Отче, дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти,
2 както си Му дал власт над всяко създание, за да даде вечен живот на всички, които си Му дал.
3 А вечният живот е това – да познаят[55] Тебе, единствения истинен Бог, и Иисус Христос, Когото Ти изпрати.
4 Аз Те прославих на земята: извърших делото, което Ти Ми даде да изпълня.
5 И сега, Отче, прослави Ме при Себе Си със славата, която имах при Тебе, преди светът да бъде създаден.
6 Изявих Твоето име на хората, които Ти Ми даде от света. Те бяха Твои, Ти ги даде на Мене и те опазиха Твоето Слово.
7 Сега разбраха, че всичко, което си Ми дал, е от Тебе,
8 защото думите, които Ти ми даде, Аз предадох на тях, а те ги приеха и наистина разбраха, че Аз дойдох от Тебе, и повярваха, че Ти Ме изпрати.
9 Аз за тях се моля – не се моля за света, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои.
10 И всичко Мое е Твое, и Твоето – Мое, и Аз съм се прославил чрез тях.
11 Не съм вече в света, но те са в света, а Аз идвам при Тебе. Отче святи, опази в Твоето име онези, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме Ние.
12 Докато бях с тях в света, Аз ги пазех в Твоето име. Онези, които Ти Ми даде, опазих и нито един от тях не погина освен сина на погибелта[56], за да се изпълни Писанието.
13 А сега идвам при Тебe и казвам това, докато съм още в света, за да имат в себе си Моята радост в пълнота.
14 Аз им предадох Твоето слово и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от света.
15 Не се моля да ги вземеш от света, а да ги опазиш от лукавия.
16 Те не са от света, както и Аз не съм от света.
17 Освещавай ги чрез истината Си. Твоето Слово е истина.
18 Както Ти изпрати Менe в света, така и Аз изпратих тях в света.
19 И за тях Аз посвещавам[57] Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
20 И не само за тях се моля, а и за онези, които ще повярват в Мене чрез тяхното слово:
21 да бъдат всички едно. Както Ти, Отче, си в Мене и Аз – в Тебе, така и те да бъдат едно в Нас, за да повярва светът, че Ти Ме изпрати.
22 И славата, която Ти Ми даде, Аз дадох на тях, за да бъдат едно, както и Ние сме едно:
23 Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство, така че светът да разбере, че Ти Ме изпрати и ги възлюби, както възлюби Мене.
24 Отче, желая където съм Аз, да бъдат с Мене и тези, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал, защото Ме възлюби преди създаването на света.
25 Отче праведни, светът не Те позна, но Аз Те познах. И те разбраха, че Ти Ме изпрати.
26 Аз им изявих Твоето име и ще им го изявявам, така че любовта, с която Ти Ме възлюби, да бъде в тях и Аз – в тях“.
--------------------
[55] В духовен смисъл „да позная“ означава все по-задълбочено познаване на сърцето на Бога, на Неговата любов.
[56] Син на погибелта – еврейски идиом с двояк смисъл. От една страна, чрез действията си Юда сам осъжда себе си на вечна погибел, а от друга, той самият е погубител, предател и убиец.
[57] Срв. Йоан 10:36.
18 глава
Залавянето на Иисус Христос
1 Като каза това, Иисус тръгна с учениците Си към другия бряг на потока Кедрон, където имаше градина, и влезе там с тях.
2 А Юда, който Го предаваше, знаеше това място, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.
3 И така, Юда, като взе един отряд войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с факли, светилници и оръжия.
4 Иисус, като знаеше всичко, което щеше да стане с Него, излезе напред и ги попита: „Кого търсите?“.
5 Отговориха Му: „Иисус Назарянина“. Той им каза: „АЗ СЪМ!“[58]. А с тях стоеше и Юда, който Го предаваше.
6 И когато им каза: „АЗ СЪМ“, те отстъпиха назад и паднаха на земята.
7 Иисус отново ги попита: „Кого търсите?“. Те казаха: „Иисус Назарянина“.
8 Той отговори: „Казах ви – АЗ СЪМ. И така, ако търсите Мене, оставете тези хора да си отидат“,
9 за да се изпълнят думите, които Той изрече: „От тези, които си Ми дал, не изгубих нито един!“.
10 А Симон Петър, който имаше меч, го измъкна, удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. Името на слугата беше Малх.
11 Тогава Иисус каза на Петър: „Приберѝ меча си в ножницата! Чашата, която Ми е дал Отец, да не я ли изпия?“.
12 И така, войниците от отряда, хилядникът[59] и юдейските служители хванаха Иисус и Го вързаха.
Съдът пред първосвещениците. Първото отричане на Петър
13 Заведоха Го първо при Анна, защото той беше тъст на Каяфа, който бе първосвещеник през тази година.
14 Каяфа беше онзи, който даде на юдеите съвет, че е по-добре един човек да умре вместо народа.
15 А Симон Петър и един друг ученик следваха Иисус. Този ученик беше познат на първосвещеника и влезе в неговия двор с Иисус.
16 Петър стоеше отвън до вратата. Тогава другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, говори със слугинята при вратата и въведе Петър вътре.
17 Слугинята при вратата попита Петър: „Не си ли и ти от учениците на този Човек?“. Той й отговори: „Не съм“.
Иисус Христос, разпитван от първосвещеника Анна
18 Слугите и служителите бяха запалили огън, защото беше студено, и стояха и се грееха. Петър също стоеше с тях и се грееше.
19 А първосвещеникът попита Иисус за Неговите ученици и за учението Му.
20 Иисус му отвърна: „Аз говорих открито на света. Всеки път поучавах в синагогите и в храма, където юдеите винаги се събират, и не съм говорил нищо скрито.
21 Защо питаш Мене? Питай онези, които са слушали какво съм им говорил. Ето, те знаят какво съм казал“.
22 Когато Иисус изрече това, един от служителите, който стоеше наблизо, Му удари плесница и Го попита: „Така ли отговаряш на първосвещеника?!“.
23 Иисус му отвърна: „Ако съм казал нещо лошо, посочи го! Но ако е добро, защо Ме удряш?!“.
24 Тогава Анна Го изпрати вързан при първосвещеника Каяфа.
Второто и третото отричане на Петър
25 А Симон Петър стоеше и се грееше. Попитаха го: „Не си ли и ти от Неговите ученици?“. Той отрече, като каза: „Не съм!“.
26 Един от слугите на първосвещеника, роднина на онзи, на когото Петър отсече ухото, попита: „Не те ли видях в градината с Него?!“.
27 Петър отново отрече и в този час пропя петел.
Иисус Христос на съд пред Пилат
28 Тогава поведоха Иисус от дома на Каяфа към преторията[60]. Беше рано сутринта. Но те самите не влязоха в преторията, за да не се осквернят и да не могат да ядат пасхата[61].
29 А Пилат излезе при тях и ги попита: „В какво обвинявате този Човек?“.
30 Отговориха му: „Ако Той не беше злодей, не бихме Го предали на тебе!“.
31 Пилат им каза: „Вземете Го вие и Го съдете според вашия Закон“. Юдеите му отвърнаха: „На нас не ни е позволено да убиваме никого“,
32 за да се изпълнят думите на Иисус, когато предрече с каква смърт ще умре.
33 Тогава Пилат влезе отново в преторията, повика Иисус и Го попита: „Ти ли си юдейският Цар?“.
34 Иисус му отговори: „От свое име ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?“.
35 Пилат отвърна: „Аз да не съм юдеин?! Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си направил?“.
36 Иисус отговори: „Моето Царство не е от този свят. Ако Царството Ми беше от този свят, Моите служители щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Сега обаче Моето Царство не е оттук“.
37 Затова Пилат Го попита: „Тогава Ти Цар ли си?“. Иисус отговори: „Ти казваш, че съм Цар. Аз затова съм се родил и затова съм дошъл на света – да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас“.
38 Пилат Го попита: „Какво е истина?“. И след тези думи отново излезе при юдеите и им каза: „Аз не намирам никаква вина в Него.
39 Но при вас има обичай да ви пускам по един затворник на Пасхата. И така, искате ли да ви пусна юдейския Цар?“.
40 Всички те отново закрещяха: „Не Този, но Варава!". А Варава беше разбойник.
--------------------
[58] Вж. бел. към Йоан 8:24.
[59] Хилядник – висш офицер от римската войска, който командва подразделение от хиляда войници. В случая той взема само част от тях.
[60] Претория -- домът на управителя в древните римски провинции. Понякога служи и като казарма.
[61] Т.е. пасхалното (жертвеното) агне. Срв. Изх. 12:1-14; I Кор. 5:7.
19 глава
Иисус Христос е осъден на смърт
1 Тогава Пилат нареди да отведат Иисус и да Го бичуват.
2 Войниците сплетоха венец от тръни, сложиха го на главата Му, облякоха Му пурпурна дреха
3 и закрещяха: „Здравей[62], Царю юдейски!“, като Му удряха плесници.
4 Тогава Пилат пак излезе навън и им каза: „Ето, извеждам ви Го отвън, за да разберете, че не намирам никаква вина в Него“.
5 И така, Иисус излезе навън с трънения венец и пурпурната дреха. Пилат им каза: „Ето Човека!“.
6 А като Го видяха, главните свещеници и служителите извикаха: „Разпъни Го! Разпъни Го!“. Пилат им отговори: „Вземете Го вие и Го разпънете, защото аз не намирам вина в Него“.
7 Юдеите му отвърнаха: „Ние имаме Закон и според нашия Закон Той трябва да умре, защото се прави на Божи Син“.
8 Когато Пилат чу тези думи, се уплаши още повече.
9 Той влезе отново в преторията и попита Иисус: „Ти откъде си?“. Но Иисус не му даде отговор.
10 Тогава Пилат Му каза: „На мене ли не говориш?! Не знаеш ли, че имам власт да Те разпъна и имам власт да Те пусна?“.
11 Иисус му отвърна: „Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не ти беше дадено свише. Затова по-голям грях има онзи, който Ме предаде на тебе“.
12 Оттогава Пилат търсеше начин да Го освободи, но юдеите викаха: „Ако пуснеш Този, не си приятел на императора! Всеки, който се представя за цар, е противник на императора!“.
13 Като чу тези думи, Пилат изведе Иисус навън и седна на съдийския стол, в мястото, наричано „Каменна настилка“[63], на еврейски – Гавата[64].
14 Беше около шестия час[65] в Деня за подготовка[66] за Пасхата. Пилат каза на юдеите: „Ето Го вашия Цар!“.
15 А те извикаха: „Премахни Го! Премахни Го! Разпъни Го!“. Пилат ги попита: „Вашия Цар ли да разпъна?“. Главните свещеници отговориха: „Нямаме друг цар освен императора!“.
16 Затова той им Го предаде да бъде разпънат. И така, те взеха Иисус и Го отведоха.
Разпъването на Иисус Христос
17 Като носеше кръста Си, Той излезе на мястото, наричано Лобно[67], което на еврейски е Голгота,
18 където Го разпънаха и с Него други двама – от едната и от другата Му страна, а Иисус беше по средата.
19 Пилат написа и надпис и го сложи на кръста. А написаното гласеше: „Иисус Назарянина, юдейският Цар“.
20 Този надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпънаха Иисус, беше близо до града и написаното бе на еврейски, на гръцки и на латински.
21 Но главните свещеници на юдеите казаха на Пилат: „Не пиши: „Юдейският Цар“, а „Самозваният юдейски Цар“.
22 Пилат отговори: „Каквото писах, писах!“.
23 А войниците, когато разпънаха Иисус, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири части – на всеки войник по една част. Взеха и долната Му дреха. Тя не беше шита, а изтъкана изцяло, от горе до долу.
24 Затова си казаха един на друг: „Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея – чия ще бъде“, за да се изпълни Писанието, в което се казва: „Разделиха си дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребий“[68]. И така, войниците направиха това.
25 А при кръста на Иисус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария, жената на Клеопа, и Мария Магдалена.
26 Иисус, като видя майка Си и ученика, когото обичаше, че стои наблизо, каза на майка Си: „Жено, ето го твоя син!“.
27 После каза на ученика: „Ето я твоята майка!“. И от онзи час ученикът я прибра в своя дом.
Смъртта на Христос на кръста
28 След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е извършено, за да се изпълни Писанието, каза: „Жаден съм!“.
29 Там имаше съд, пълен с оцет, и те, като напоиха гъба с оцета, я надянаха на исопова пръчка и я поднесоха до устата Му.
30 А Иисус, като прие оцета, каза: „Извърши се!“ и като наведе глава, предаде дух.
31 И понеже беше Денят за подготовка, за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше голям празник, юдеите помолиха Пилат да им пречупят пищялите и да ги махнат оттам.
32 Тогава войниците дойдоха и пречупиха пищялите на единия и на другия, които бяха разпънати с Него.
33 Но когато се приближиха към Иисус и видяха, че вече е умрял, не Му пречупиха нозете.
34 А един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтекоха кръв и вода.
35 И този, който видя това, свидетелства и неговото свидетелство е вярно. Той знае, че казва истината, за да повярвате и вие.
36 Защото това стана, за да се изпълни Писанието: „Негова кост няма да бъде пречупена“[69].
37 И на друго място в Писанието се казва: „Ще погледнат към Този, Когото прободоха“[70].
Погребването на Исус Христос
38 След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Иисус, но таен поради страх от юдеите, помоли Пилат да вземе тялото на Иисус и Пилат позволи. Така той дойде и взе тялото на Иисус.
39 Дойде също и Никодим, който преди беше отишъл при Иисус през нощта, и донесе около сто литри[71] смес от смирна и алое.
40 Тогава взеха тялото на Иисус и Го обвиха в плащаница[72] с ароматите според юдейския обичай за погребване.
41 А на мястото, където беше разпънат, имаше градина и в градината – нов гроб, в който още никой не беше полаган.
42 И така, положиха там Иисус заради юдейския Ден за подготовка, защото гробът беше наблизо.
--------------------
[62] На гръцки този поздрав буквално означава: „Радвай се!“, което прави думите на войниците още по-язвителни.
[63] От гр. – Литостротон.
[64] Гавата (от евр.) – „издигнато място“, т.е. мястото на съдията, който отсъжда.
[65] Около 12 ч. на обед.
[66] Петък – денят, в който евреите всяка седмица се приготвят за празнуването на Шабат.
[67] Лобно място -- букв. „място на черепи“.
[68] Пс. 22:18-19.
[69] Изх. 12:46.
[70] Пс. 22:16-17.
[71] Около 32 кг. Вж. бел. към Йоан 12:3.
[72] Плащаница -- ленено платно (саван), с което се е увивало тялото при погребение. Срв. бел. към Йоан 11:44.
20 глава
Възкресението на Иисус Христос
1 В първия ден от седмицата Мария Магдалена дойде на гроба рано сутринта, докато беше още тъмно, и видя, че камъкът е отместен от гроба.
2 Затова се затича, отиде при Симон Петър и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и им каза: „Изнесли са Господ от гроба и не знаем къде са Го положили!“.
3 Тогава Петър и другият ученик излязоха и тръгнаха към гроба.
4 Двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петър и стигна пръв до гроба.
5 И като надникна, видя плащаниците сложени там, но не влезе вътре.
6 След него дойде Симон Петър, влезе в гробницата и видя плащаниците, сложени на място,
7 а кърпата, която беше на главата на Иисус, сгъната на отделно място, не до плащаниците.
8 Тогава влезе и другият ученик, който стигна пръв до гроба. И видя и повярва.
9 Защото още не бяха разбрали думите от Писанието, че Иисус трябва да възкръсне от мъртвите.
10 И така, учениците се върнаха отново при своите.
Христос се явява на Мария Магдалена
11 А Мария стоеше пред гробницата и плачеше. И както плачеше, надникна вътре
12 и видя двама ангели в бяло да седят там, където беше лежало тялото на Иисус – единият при главата, другият при нозете.
13 Те я попитаха: „Жено, защо плачеш?“. Отговори им: „Защото са изнесли моя Господ и не знам къде са Го положили“.
14 Като каза това, тя се обърна назад и видя Иисус да стои там, но не разбра, че е Той.
15 Иисус я попита: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“. А тя, като мислеше, че е градинарят, Му отвърна: „Господине, ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема“.
16 Тогава Иисус й каза: „Мария!“. Тя се обърна и Му отговори: „Равуни!“, което на еврейски значи „Учителю!“.
17 Иисус й каза: „Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Моя Отец. Но иди при братята Ми и им кажи: „Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог!“.
18 Мария Магдалена отиде и извести на учениците, че е видяла Господ и Той й е казал това.
Иисус Христос се явява на апостолите в Йерусалим
19 А вечерта на същия ден, първия от седмицата, когато вратите на стаята, където бяха събрани учениците, бяха заключени поради страха от юдеите, Иисус дойде, застана по средата и им каза: „Мир на вас!“.
20 И след тези думи им показа ръцете и ребрата Си. А учениците се зарадваха, като видяха Господ.
21 Тогава Иисус пак им заговори: „Мир на вас! Както Отец е изпратил Мене, така и Аз изпращам вас!“.
22 И като изрече това, духна към тях и им каза: „Приемете Святия Дух[73]!
23 Ако на някого простите греховете, простени са. Ако на някого ги задържите, задържани са“.
Иисус Христос и Тома
24 А Тома, един от дванадесетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато Иисус дойде.
25 Затова другите ученици му казаха: „Видяхме Господ!“. Но той им отвърна: „Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не сложа пръста си в белега от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, изобщо няма да повярвам!“.
26 След осем дни учениците Му пак бяха вътре и Тома бе с тях. Иисус дойде, като вратите бяха заключени, застана по средата и каза: „Мир на вас!“.
27 Тогава се обърна към Тома: „Дай пръста си тук и виж ръцете Ми. Дай ръката си и я сложи в ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ!“.
28 Тома Му отговори: „Господ мой и Бог мой!“.
29 Иисус му каза: „Тома, понеже си Ме видял, си повярвал. Блажени са онези, които не са видели и са повярвали!“.
Целта на това Евангелие
30 И така, Иисус извърши пред учениците Си и много други знамения, които не са записани в тази книга.
31 А тези са записани, за да повярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име!
--------------------
[73] Срв. с Лука 24:49, където Господ Иисус свидетелства, че сега изпраща „обещанието на Своя Отец“ и учениците трябва да останат в Йерусалим, „докато се облекат със сила от горе“.
21 глава
Възкръсналият Христос се явява при Тивериадското езеро
1 След това Иисус се яви отново на учениците при Тивериадското езеро. И ето как им се яви.
2 Там бяха заедно Симон Петър, Тома, наричан Близнак, Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците Му.
3 Симон Петър им каза: „Отивам да ловя риба“. Отговориха му: „И ние идваме с тебе“. Тогава излязоха и веднага се качиха в лодката, но през онази нощ не хванаха нищо.
4 А като се разсъмваше вече, Иисус застана на брега. Учениците обаче не разбраха, че е Той.
5 Иисус ги попита: „Дечица, имате ли нещо за ядене?“. Отговориха Му: „Нямаме“.
6 Той им каза: „Хвърлете мрежата отдясно на лодката и ще намерите“. Те хвърлиха и вече не можеха да изтеглят мрежата поради многото риби.
7 Тогава онзи ученик, когото Иисус обичаше, каза на Петър: „Господ е!“. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса връхната си дреха, защото беше гол, и се хвърли в езерото.
8 Другите ученици дойдоха с лодката, защото не бяха далече от сушата – на около двеста лакътя[74], като теглеха мрежата с рибите.
9 И като излязоха на сушата, видяха разстлана жарава и на нея сложена риба, и хляб.
10 Иисус им каза: „Донесете от рибите, които сега уловихте“.
11 Симон Петър се качи в лодката и извлече на сушата мрежата, пълна с едри риби – сто петдесет и три на брой. И въпреки че бяха толкова много, мрежата не се скъса.
12 Иисус им каза: „Елате да закусите!“. А никой от учениците не смееше да Го попита: „Ти кой си?“, понеже знаеха, че е Господ.
13 Тогава Иисус дойде, взе хляба и им даде, също и от рибата.
14 Това беше вече трети път, когато Той се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.
Иисус Христос и Петър
15 А когато закусиха, Иисус попита Симон Петър: „Симоне Йонов, обичаш ли Ме с цялото си сърце[75] – повече, отколкото Ме обичат тези?“. Петър Му отговори: „Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам[76]“. Иисус му каза: „Паси агънцата Ми!“.
16 Втори път го попита: „Симоне Йонов, обичаш ли Ме с цялото си сърце?“. Петър Му отговори: „Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам“. Иисус му каза: „Грижи се за овцете Ми!“.
17 Трети път го попита: „Симоне Йонов, обичаш ли Ме?“. Петър се натъжи за това, че трети път го попита: „Обичаш ли Ме?“, и Му отговори: „Господи, Ти всичко виждаш! Ти знаеш, че Те обичам“. Иисус му каза: „Паси овцете Ми!
18 Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се препасваше и ходеше където си искаш. Но когато остарееш, ще протегнеш ръцете си и друг ще те препасва и ще те води където не искаш“.
19 Като изрече това, Иисус посочи с каква смърт Петър ще прослави Бога. И му каза: „Следвай Ме!“.
Иисус и ученикът, когото Той обича
20 А Петър, като се обърна, видя, че ги следва ученикът, когото Иисус обичаше и който на вечерята се беше облегнал на гърдите Му и бе казал: „Господи, кой е този, който ще Те предаде?“.
21 Като го видя, Петър попита Иисус: „Господи, а с този какво?“.
22 Иисус му отговори: „Ако искам той да остане, докато дойда, какво значение има за тебе? Ти Ме следвай!“.
23 И така, между братята се разнесе слухът, че този ученик няма да умре. Иисус обаче не му каза, че няма да умре, а: „Ако искам той да остане, докато дойда, какво значение има за тебе?“.
Достоверността на това Евангелие
24 Това е ученикът, който свидетелства за тези неща и ги записа. И ние знаем, че неговото свидетелство е истинно.
25 Има и много други дела, които Иисус извърши. Но ако се запишат едно по едно, мисля, че цял свят не би побрал написаните книги. Амин!
--------------------
[74] Един лакът е равен на 45 см. Тук разстоянието е около 90 м.
[75] На гръцки тук и в ст. 16 е употребен глаголът ἀγαπάω, който изразява Божията любов – т.е. обичам безусловно, с нераздвоено сърце, жертвено, истински. Вж. Мат. 22:37,39.
[76] На гръцки тук и в ст. 16 и 17 (2 пъти) е употребен глаголът φιλέω, който изразява човешката несъвършена любов.
