Евангелие от Марк – РиСБ
1 глава
Проповедта на Йоан Кръстител
1 Начало на благовестието за Иисус[1] Христос[2], Божия Син:
2 Както е писано в Книгите на пророците: „Ето, Аз изпращам Своя вестител пред лицето Ти, който ще приготви Твоя път пред Тебе“[3];
3 „Глас на един, който вика в пустинята: „Пригответе пътя за Господ! Правете прави пътеките за Него!“[4].
4 Йоан дойде да кръщава в пустинята и да проповядва покайно кръщение[5] за прощаване на грехове.
5 Хората от цялата Юдейска земя и всички жители на Йерусалим излизаха при него и бяха кръщавани от него в река Йордан, като изповядваха греховете си.
6 А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше със скакалци и див мед.
7 И проповядваше, като казваше: „След мене идва Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и да развържа ремъка на сандалите.
8 Аз ви кръщавам във вода, а Той ще ви кръсти в Святия Дух“[6].
Кръщаването на Иисус Христос и изкушаването Му в пустинята
9 През онези дни Иисус дойде от Назарет в Галилея и беше кръстен от Йоан в Йордан.
10 А веднага щом излезе от водата, видя, че небесата се разтварят и Духът като гълъб се спуска над Него.
11 И дойде глас от небесата: „Ти си Моят възлюбен Син, в Когото благоволих“.
12 А Духът веднага Го отведе в пустинята.
13 И остана в пустинята четиридесет дни, изкушаван от сатана. И беше сред дивите животни, а ангелите Му служеха.
Начало на служението на Иисус Христос и призоваването на първите апостоли
14 След като Йоан беше предаден на властта, Иисус дойде в Галилея и проповядваше благовестието за Божието царство
15 с думите: „Времето се е изпълнило и Божието царство е наближило. Покайте се и повярвайте в благовестието!“.
16 А когато минаваше край Галилейското езеро, видя Симон и неговия брат Андрей да хвърлят мрежа в езерото, защото бяха рибари.
17 Иисус им каза: „Елате след Мене и Аз ще ви направя ловци на хора“.
18 Те веднага оставиха мрежите си и Го последваха.
19 И като отиде малко по-нататък, видя Яков Зеведеев и брат му Йоан, които също бяха в лодката си и кърпеха мрежите.
20 Веднага ги повика. Те оставиха баща си Зеведей в лодката с наемниците и тръгнаха след Него.
Изцеляване на човека с нечист дух
21 И дойдоха в Капернаум. Още в първата събота Иисус влезе в синагогата и поучаваше.
22 Хората се удивяваха на учението Му, защото ги поучаваше като Този, Който има власт, а не като книжниците[7].
23 В синагогата им имаше човек с нечист дух, който извика:
24 „О, какво има между нас и Тебе, Иисусе Назарянино[8]? Нима дойде да ни погубиш? Знам Те кой си – Святият Божи“.
25 Но Иисус му заповяда с думите: „Млъкни и излез от него!“.
26 Тогава нечистият дух, като сгърчи човека, изкрещя със силен глас и излезе от него.
27 Всички се смаяха, така че започнаха да разискват помежду си: „Какво е това? Що за ново учение е това? С власт заповядва дори на нечистите духове и те Му се покоряват!“.
28 А слухът за Иисус се разнесе незабавно по цялата Галилейска околност.
Иисус Христос изцелява тъщата на Петър и други болни
29 Щом излязоха от синагогата, отидоха с Яков и Йоан в къщата на Симон и Андрей.
30 А тъщата на Симон лежеше, защото имаше треска. И веднага казаха на Иисус за нея.
31 Той се приближи и като я хвана за ръката, я вдигна. Треската незабавно я остави и тя им прислужваше.
32 А като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от демони.
33 И целият град се събра пред вратата.
34 Иисус изцели мнозина, които страдаха от различни болести, и изгони много демони, като не позволяваше на демоните да говорят, защото Го познаваха.
35 А рано сутринта, докато още беше тъмно, Иисус стана, излезе и отиде на едно уединено място. И там се молеше.
36 Симон и онези, които бяха с него, тръгнаха след Иисус.
37 И като Го намериха, Му казаха: „Всички Те търсят“.
38 А Той им отговори: „Да отидем в съседните градчета, за да проповядвам и там, защото за това съм излязъл“.
39 Така проповядваше в синагогите им по цяла Галилея и изгонваше демоните.
Изцеляване на прокажения
40 Тогава дойде при Иисус един прокажен и Го молеше, като коленичи пред Него: „Ако искаш, можеш да ме очистиш“.
41 Иисус се смили над него, протегна ръка, докосна го и му каза: „Искам, бъди очистен!“.
42 Веднага проказата го остави и той беше очистен.
43 А Иисус незабавно го отпрати, като го предупреди строго:
44 „Внимавай да не кажеш на никого нищо. Но иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си това, което е заповядал Мойсей, като свидетелство за тях“.
45 Той обаче, като излезе, започна да разгласява и да разнася вестта, така че Иисус вече не можеше да влезе явно в никой град, а стоеше навън в уединени места. И при Него идваха хора отвсякъде.
--------------------
[1] Иисус (от евр.) -- Йешуа: „Господ е спасение“.
[2] Христос (от гр.) – Помазаник, (на евр.) Месия.
[3] Мал. 3:1.
[4] Ис. 40:3.
[5] „Покайно кръщение“ тук означава умиване, очистване от грехове. Срв. Ис. 1:16; Як. 4:8.
[6] Глаголът „βαπτίζω“ тук означава „потапям в…“.
[7] Книжници -- учени, които изследват Мойсеевия Закон и държат особено на устните правила, добавени от тях и фарисеите и прилагани във всекидневния живот. Известни са като „законоучители“.
[8] Вероятно тук има връзка със старозаветното понятие „назорей“.
2 глава
Изцеляване на парализирания в Капернаум
1 След няколко дни Иисус пак влезе в Капернаум и се разчу, че бил в една къща.
2 Веднага се събраха мнозина, така че и около вратата вече не се побираха. А Той им говореше Словото.
3 Тогава дойдоха при Него четирима мъже, които носеха един парализиран човек.
4 И като не можаха да се доближат до Иисус заради множеството, разкриха покрива на къщата, където беше Той, пробиха го и спуснаха носилката, на която лежеше парализираният.
5 Иисус, като видя вярата им, каза на парализирания: „Сине, прощават ти се греховете!“.
6 А там бяха някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:
7 „Този защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове освен единствено Бог?!“.
8 Иисус, като разбра веднага с духа Си, че разсъждават така в себе си, ги попита: „Защо мислите за това в сърцата си?
9 Кое е по-лесно да кажа на парализирания: „Прощават ти се греховете“ или: „Стани, вдигни носилката си и ходи!“?
10 Но за да разберете, че Човешкият Син[9] има власт на земята да прощава грехове – и се обърна към парализирания с думите:
11 – Казвам ти: стани, вдигни си носилката и си иди у дома!“.
12 И той веднага стана, вдигна носилката си и излезе пред всички, така че всички се удивиха и славеха Бога, като казваха: „Никога не сме виждали такова нещо!“.
Призоваване на бирника Левий
13 Иисус пак излезе край езерото. А цялото множество идваше при Него и Той поучаваше хората.
14 Като минаваше оттам, видя Левий Алфеев[10], който седеше в бирничеството[11], и му каза: „Следвай Ме!“. Той стана и Го последва.
15 И когато Иисус седеше на трапезата[12] в къщата му заедно с учениците Си, там насядаха и доста бирници и грешници, защото бяха мнозина и Го последваха.
16 Тогава книжниците и фарисеите[13], като Го видяха да яде с бирниците и грешниците, попитаха учениците Му: „Защо яде и пие с бирниците и грешниците?“.
17 А Иисус, като чу това, им каза: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните. Не дойдох да призова праведните, а грешните към покаяние“.
За поста и съботата
18 Учениците на Йоан и на фарисеите постеха. И дойдоха и Го попитаха: „Защо учениците на Йоан и на фарисеите постят, а Твоите не постят?“.
19 Иисус им отговори: „Могат ли сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях? Докато младоженецът е с тях, не могат да постят.
20 Но ще дойдат дни, когато младоженецът ще им се отнеме, и тогава, през онези дни, ще постят.
21 Никой не пришива кръпка от нетепан плат[14] на стара дреха, защото така закърпеното съдира дрехата – откъсва новото от старото – и разкъсаното става още по-грозно.
22 И никой не налива ново вино в стари мехове, защото новото вино спуква меховете, виното изтича и те се изхабяват. А новото вино трябва да се слага в нови мехове“.
23 И в една събота, когато Иисус минаваше през посевите, учениците Му, като вървяха по пътя, започнаха да късат класове.
24 А фарисеите Му казаха: „Виж! Защо вършат нещо, което не е позволено в събота[15]?“.
25 Той им отговори: „Никога ли не сте чели какво направи Давид, когато беше в нужда и огладня, той и мъжете, които бяха с него?
26 Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник, и яде от принесените пред Бога хлябове, от които на никого не е позволено да яде освен на свещениците, като даде и на мъжете, които бяха с него?“.
27 И им каза: „Съботата е установена за човека, а не човекът – за съботата,
28 така че Човешкият Син е Господар и на съботата“.
--------------------
[9] Човешкият Син -- името, с което Иисус най-често нарича самия Себе Си. В Дан. 7:13-14 с това име се свързва бъдещият Спасител и Цар – Месия, Когото Бог ще изпрати да изкупи хората.
[10] Тук става дума за Матей, автора на първото Евангелие в Новия Завет (срв. Мат. 9:9).
[11] Бирничество – място, където се събират данъците.
[12] Букв. „беше полегнал до трапезата“ – и така навсякъде в Новия Завет. Тогава хората са се хранели полегнали около ниска маса.
[13] Фарисеи – юдейска религиозна група, чиято основна цел е да се запазят традициите в религията на Израил. Те претендират, че са единствен авторитет при тълкуването и спазването на Божия закон.
[14] Нетепан плат -- тепан е платът, който се полива с гореща вода и се плакне, като се удря силно, за да стане по-плътен.
[15] В Стария Завет „шабат“ (от евр. букв. „почивка“) или събота е денят, когато Бог си почива след Сътворението. Затова на евреите тогава е забранено да работят и да извършват редица други дейности, които се възприемат като работа.
3 глава
Изцеляване в събота на човека с изсъхнала ръка
1 Иисус пак влезе в синагогата. А там имаше човек с изсъхнала ръка.
2 И те наблюдаваха Иисус дали ще изцели мъжа в съботния ден, за да Го обвинят.
3 Той каза на човека с изсъхналата ръка: „Изправи се в средата“.
4 А тях попита: „Добро ли е позволено да се прави в събота, или зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби?“. Но те мълчаха.
5 И като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: „Протегни си ръката“. Той я протегна и ръката му стана здрава като другата.
6 А фарисеите, като излязоха, веднага направиха заговор с иродианите[16] как да Го погубят.
Иисус изцелява множествата
7 Тогава Иисус тръгна с учениците Си към езерото и голямо множество от Галилея Го последва. Също от Юдея,
8 Йерусалим, Идумея, от другата страна на Йордан и околностите на Тир и Сидон много хора дойдоха при Него, като чуха какво прави.
9 А Иисус каза на учениците Си да приготвят лодка за Него, за да не Го притиска множеството.
10 Защото беше изцелил мнозина, онези, които имаха страдания, се стичаха към Него, за да Го докоснат.
11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха: „Ти си Божият Син!“.
12 Но Иисус им заръчваше строго да не разкриват кой е Той.
Иисус Христос избира дванадесетте ученици
13 След това се изкачи на планината и повика онези, които искаше. Те отидоха при Него.
14 Иисус определи дванадесет души, за да бъдат с Него и да ги изпраща да проповядват,
15 да имат власт да изцеляват болести и да изгонват демони:
16 Симон, на когото даде името Петър[17];
17 Яков Зеведеев и Йоан, Якововия брат, на които даде името Воанергес, което означава „синове на гърма“,
18 Андрей и Филип, Вартоломей[18] и Матей, Тома и Яков Алфеев[19], Тадей[20] и Симон Зилот,
19 и Юда Искариот, който Го предаде.
Божествената власт на Иисус Христос
20 Те дойдоха в една къща и отново се събра множество, така че не можеха дори хляб да ядат.
21 А близките на Иисус, щом чуха това, отидоха да Го приберат, като казваха, че не бил на Себе Си.
22 И книжниците, които бяха слезли от Йерусалим, твърдяха, че в Него бил Веелзевул[21] и изгонвал демоните чрез княза на демоните.
23 Но Иисус, като ги повика, им заговори с притчи: „Как може сатана да изгонва сатана?
24 Ако едно царство се раздели против самото себе си, не може да устои.
25 И ако един дом се раздели против самия себе си, не може да устои.
26 Също, ако сатана се е надигнал против себе си и се е разделил, не може да устои, а е дошъл краят му.
27 И никой не може да влезе в дома на силния и да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния – и тогава ще ограби дома му.
28 Истина ви казвам: всички грехове на човешките синове ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали.
29 Но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка навеки, а е виновен за вечно осъждане“.
30 Иисус каза това, защото твърдяха: „Има нечист дух“.
Майката и братята на Иисус Христос
31 И така, дойдоха майка Му и братята Му и като стояха отвън, изпратиха хора при Него да Го повикат.
32 А около Иисус седяха мнозина. И изпратените Му казаха: „Ето, майка Ти и братята Ти са отвън и Те търсят“.
33 Той им отговори: „Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?“.
34 И като изгледа седящите наоколо, каза: „Ето ги Моята майка и Моите братя!
35 Защото който изпълнява Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка“.
--------------------
[16] Иродиани – политическа фракция сред юдеите, която подкрепя Ирод Велики и неговата династия.
[17] Петър (от гр.) – камък; Кифа (от арам.) -- камък, скала.
[18] Вартоломей – смята се, че това е другото име на Натанаил. За него се говори в Мат. 10:3 и Лука 6:14. Срв. Йоан 1:45-51, където става дума за Натанаил.
[19] Най-вероятно това е „малкият Яков“ от Марк 15:40.
[20] Това е Левей от Мат. 10:3 и Юда Яковов от Лука 6:16.
[21] Веелзевул или Ваал-Зевул – букв. „господар на небесното жилище“ или „господар на мухите“. Това е една от титлите на финикийското божество Ваал, което тук се отъждествява с княза на демоните, сатана.
4 глава
Притчата за сеяча
1 Иисус отново започна да поучава край езерото. Около Него се събра голямо множество, така че Той се качи в една лодка и седеше в езерото, а всички хора бяха на сушата край езерото.
2 И ги учеше на много неща с притчи, като им казваше в поучението Си:
3 „Слушайте! Ето, сеячът излезе да сее.
4 И докато сееше, едно семе падна край пътя и небесните птици дойдоха и го изкълваха.
5 Друго падна на каменисто място, където нямаше много пръст, и поникна скоро, защото нямаше дълбока почва,
6 а когато изгря слънцето, прегоря и понеже нямаше корен, изсъхна.
7 Друго падна между тръните и тръните пораснаха и го задушиха, затова не даде плод.
8 А друго падна на добра почва и даваше плод, който растеше и се умножаваше, като принесе – кое тридесет, кое шестдесет, кое сто пъти повече“.
9 И им каза: „Който има уши да слуша, нека слуша!“.
10 А когато Иисус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчата.
11 Той им каза: „На вас е дадено да познаете[22] тайната на Божието царство, а на онези, външните, всичко се дава в притчи,
12 така че, „с очи да гледат, а да не виждат и с уши да слушат, а да не чуват – да не би да се обърнат[23] и да им се простят греховете“[24].
13 И ги попита: „Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?
14 Сеячът сее Словото.
15 Онези край пътя, където се сее Словото, са които, щом чуят, сатана идва веднага и грабва посятото в сърцата им Слово.
16 Също посятото на каменисти места са тези, които, като чуят Словото, веднага го приемат с радост,
17 но нямат корен в себе си, а са кратковременни и после, когато дойдат скърби или гонения заради Словото, незабавно се съблазняват[25].
18 Посятото между тръните са онези, които слушат Словото,
19 но грижите на този свят, примамката на богатството и всякакви други влечения, като дойдат, задушават Словото и то става безплодно.
20 А посятото на добра почва са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод – кой тридесет, кой шестдесет, кой сто пъти повече“.
Светилото и светилникът
21 Иисус ги попита: „За това ли се донася светилото – за да го сложат под шиника[26] или под леглото?! А не е ли за да го поставят на светилника?
22 Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито е било скрито нещо, без да излезе наяве.
23 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“.
24 Каза им също: „Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави на вас, които слушате.
25 Защото който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има“.
Семето, което израства само
26 И продължи: „Божието царство е както когато човек хвърли семе в земята.
27 Той спи и се събужда, минават нощ и ден. А как пониква и расте семето, човекът не знае.
28 Защото земята сама дава плод: първо стрък, после клас, след това – клас, пълен със зърна.
29 И когато узрее плодът, човекът незабавно изпраща сърп, защото е настанала жътва“.
Притчата за синаповото зърно
30 Каза също: „На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?
31 То е като синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена на земята.
32 Но когато се посее, израства, става по-голямо от всички растения и пуска големи клони, така че небесните птици могат да се подслонят под сянката му“.
33 С много такива притчи им известяваше Словото – според способността им да възприемат.
34 Без притча не им говореше, но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
Иисус Христос укротява бурята
35 В същия ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да минем на отсрещния бряг“.
36 И като разпуснаха множеството, Го взеха, както беше в лодката, а имаше и други лодки край Него.
37 Но се надигна буря със силен вятър и вълните се блъскаха в лодката, така че тя вече се пълнеше.
38 А Иисус беше на кърмата, заспал на възглавница. Те Го събудиха и извикаха: „Учителю! Не Те ли е грижа, че загиваме?!“.
39 Тогава Той, като се събуди, заповяда на вятъра да спре и каза на езерото: „Млъкни! Утихни!“. Вятърът престана и настъпи пълна тишина.
40 И Иисус им каза: „Защо сте толкова страхливи? Как нямате вяра?!“.
41 Голям страх ги обзе и те се питаха един друг: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“.
--------------------
[22] В този контекст – да разберете и да преживеете.
[23] „Обръщане“ в този контекст означава да се обърнеш към Бога и да обърнеш гръб на греха и дявола.
[24] Ис. 6:9-10.
[25] В новозаветен контекст този глагол се употребява и в смисъл: „усъмнявам се в, препъвам се заради, отклонявам се от вярата заради". И така навсякъде в Новия Завет.
[26] Шиник – цилиндричен съд, който служи за измерване на насипни храни.
5 глава
Изгонване на нечист дух в Гадара
1 И дойдоха на другия бряг на езерото, в Гадаринската земя.
2 Когато Иисус слезе от лодката, веднага срещна един човек с нечист дух, който идваше от гробищата.
3 Той живееше в гробищата и никой не можеше да го върже дори с верига,
4 защото много пъти го бяха връзвали с окови и с вериги, но той разкъсваше веригите и счупваше оковите. Никой нямаше сила да го укроти.
5 Нощем и денем, непрекъснато, по планините и в гробищата той крещеше и се нараняваше с камъни.
6 Но когато видя Иисус отдалече, изтича и Му се поклони,
7 като изкрещя със силен глас: „Какво има между мене и Тебе, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей да ме мъчиш!“.
8 Защото Иисус му казваше: „Излез от човека, нечист дух!“.
9 И го попита: „Как ти е името?“. А той отговори: „Легион ми е името, защото сме мнозина“.
10 И много молеше Иисус да не ги изпраща вън от тази земя.
11 А там по хълмовете пасеше голямо стадо свине.
12 И всички демони помолиха Иисус: „Прати ни в свинете, за да влезем в тях!“.
13 Той веднага им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете. Тогава стадото – на брой около две хиляди свине – се втурна надолу по стръмния скат към езерото и всички се издавиха в езерото.
14 А онези, които пасяха свинете, побягнаха и известиха за това в града и из околността. И хората отидоха да видят какво е станало.
15 Като дойдоха при Иисус, видяха обладания от демоните, в когото беше легионът, да седи облечен и с ума си. И се уплашиха.
16 Онези, които бяха видели всичко, им разказаха какво стана с обладания от демоните и за свинете.
17 А те започнаха да молят Иисус да си отиде от техните предели.
18 И когато Той влизаше в лодката, този, който преди беше обладан от демони, Го молеше да остане с Него.
19 Иисус обаче не му позволи, а му каза: „Иди си у дома при своите и им разкажи какво направи Господ за тебе и как се смили над тебе“.
20 Тогава човекът тръгна и започна да разгласява в Декапол[27] какво е направил Иисус за него. И всички се удивяваха.
Христос изцелява жената с кръвотечение и възкресява дъщерята на Яир
21 Когато Иисус премина отново с лодката на отсрещния бряг, при Него се събра голямо множество. И Той остана край езерото.
22 Тогава дойде един от управителите на синагогата на име Яир и като Го видя, падна пред нозете Му.
23 И Го молеше много: „Дъщеричката ми умира. Ела да положиш ръце на нея, за да бъде изцелена, и ще живее“.
24 Иисус тръгна с него. Голямо множество Го следваше и хората Го притискаха.
25 Една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години
26 и беше пострадала много от доста лекари, като бе похарчила всичките си средства без каквато и да било полза, а по-скоро й ставаше все по-зле,
27 като чу за Иисус, дойде между хората зад Него и докосна дрехата Му.
28 Защото си казваше: „Ако само се докосна до дрехата Му, ще оздравея!“.
29 Кръвотечението й веднага спря и тя почувства в тялото си, че е изцелена от болестта.
30 А Иисус в същия миг, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, се обърна към множеството и попита: „Кой се докосна до дрехите Ми?“.
31 Учениците Му отговориха: „Виждаш, че множеството Те притиска, а питаш: „Кой се докосна до Мене?“.
32 Но Той се оглеждаше, за да види онази, която беше направила това.
33 А жената, уплашена и разтреперена, като знаеше какво стана с нея, дойде, падна пред Иисус и Му каза цялата истина.
34 Той й отговори: „Дъще, твоята вяра те изцели. Иди си с мир и бъди изцелена от болестта си“.
35 И докато още говореше, дойдоха хора от дома на управителя на синагогата и му казаха: „Дъщеря ти умря. Защо още безпокоиш Учителя?“.
36 Но Иисус, като чу това, което си говореха, веднага каза на управителя на синагогата: „Не се бой, само вярвай!“.
37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Йоан, Якововия брат.
38 Когато стигнаха до дома на управителя на синагогата, Иисус видя смут и хора, които плачеха и ридаеха силно.
39 И като влезе, ги попита: „Защо вдигате врява и плачете? Детето не е умряло, а спи“.
40 Те обаче Му се присмиваха. Тогава Иисус, като изведе всички навън, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където лежеше то.
41 Той го хвана за ръката и му каза: „Талита куми!“, което значи: „Момиче, на тебе казвам, стани!“.
42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. Всички се смаяха и се удивиха много.
43 А Иисус им заповяда строго никой да не узнае за това. И им каза да дадат на детето да яде.
--------------------
[27] Декапол – Десетоградие, област от десет езически града в Южна Сирия и Североизточна Палестина.
6 глава
Иисус Христос отново в Назарет
1 Иисус излезе оттам и дойде в Своето родно място. Учениците Му Го следваха.
2 А когато дойде съботата, Той започна да поучава в синагогата. Мнозина, като Го слушаха, се удивяваха и казваха: „Откъде има Този всичко това? Каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези чудеса, извършвани чрез ръцете Му?
3 Не е ли Той дърводелецът, синът на Мария и братът на Яков, Йосия, Юда и Симон? Сестрите Му не са ли тук, между нас?". И те се съблазняваха[28] в Него.
4 А Иисус им каза: „Няма пророк без почит освен в родния му град, сред роднините му и в дома му“.
5 И не можеше да извърши там никакво чудо, освен че положи ръце на няколко болни и ги изцели.
6 Той се изумяваше от тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
Изпращането на дванадесетте ученици
7 Като повика дванадесетте, Иисус започна да ги изпраща двама по двама и им даваше власт над нечистите духове.
8 И им заповяда да не взимат нищо за път освен една тояга – нито торба, нито хляб, нито пари в пояса,
9 а да се обуват със сандали и да не носят два ката дрехи.
10 И им каза: „В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.
11 Ако някъде не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, изтърсете праха от краката си като свидетелство за тях. Истина ви казвам: на Содом или Гомора ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на онзи град“.
12 И те излязоха и проповядваха, че хората трябва да се покаят.
13 Изгонваха много демони, помазваха с елей мнозина болни и ги изцеляваха.
Убийството на Йоан Кръстител
14 Цар Ирод чу за Иисус, защото името Му стана известно, и казваше: „Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, затова чудотворните сили действат чрез него“.
15 Други смятаха, че е Илия. Други пък твърдяха, че е пророк или един от древните пророци.
16 Но Ирод, като чу за Него, каза: „Това е Йоан, когото аз обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите“.
17 Защото сам Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го оковат в тъмница заради Иродиада, жената на своя брат Филип, понеже се беше оженил за нея.
18 Йоан казваше на Ирод: „Не ти е позволено да имаш жената на брат си!“.
19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше.
20 Защото Ирод се страхуваше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше. И като го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
21 А щом дойде подходящ ден, когато Ирод даде вечеря за рождения си ден на своите големци, на хилядниците[29] и на галилейските първенци,
22 дъщерята на самата Иродиада влезе и като танцува, се хареса на Ирод и на седналите с него. Тогава царят каза на момичето: „Поискай от мене каквото желаеш и ще ти го дам!“.
23 И му се закле: „Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, дори до половината от царството ми“.
24 А то излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“. Иродиада отговори: „Главата на Йоан Кръстител!“.
25 Момичето веднага изтича при царя и каза: „Искам да ми дадеш още сега на поднос главата на Йоан Кръстител“.
26 Царят се наскърби много, но заради клетвите си и заради седналите с него не пожела да й откаже.
27 И прати веднага палач, на когото заповяда да донесе главата на Йоан Кръстител. Той отиде, обезглави го в тъмницата,
28 донесе главата му на поднос и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си.
29 Учениците на Йоан, щом чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му, като го положиха в гробница.
Чудото с нахранването на пет хиляди души
30 Апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, което бяха извършили и бяха поучавали.
31 А Той им каза: „Елате сами на уединено място, насаме, и си починете малко“. Защото мнозина идваха и си отиваха, и те нямаха време дори да ядат.
32 Така отидоха с лодката на уединено място, насаме.
33 А като тръгваха, хората ги видяха и мнозина познаха Иисус. От всички градове се стекоха там пеша, като дойдоха преди тях и се събраха около Него.
34 Иисус, като излезе, видя голямо множество и се смили над хората, защото бяха като овце, които нямат пастир. И започна да ги поучава за много неща.
35 Когато стана вече късно, учениците Му се приближиха към Него и казаха: „Мястото е уединено и вече е късно.
36 Разпусни ги, за да отидат по околните села и градчета и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене“.
37 Иисус им отговори: „Дайте им вие да ядат“. Те Го попитаха: „Да отидем ли да купим хляб за двеста динария[30] и да им дадем да ядат?“.
38 Той им каза: „Колко хляба имате? Идете и вижте“. Като разбраха, Му отговориха: „Пет и две риби“.
39 Иисус им заповяда да насядат всички по групи на зелената трева.
40 Те насядаха в редици – по сто и по петдесет души.
41 Като взе петте хляба и двете риби, Иисус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да ги слагат пред хората. И двете риби раздели на всички.
42 Така всички ядоха и се наситиха.
43 И вдигнаха дванадесет коша, пълни с къшеи, както и с парчета от рибите.
44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха около пет хиляди мъже.
Иисус Христос ходи по водата
45 Иисус веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещния бряг, към Витсаида, докато Той разпусне множеството.
46 И след като се сбогува с хората, отиде на хълма да се помоли.
47 Когато се свечери, лодката беше в средата на езерото, а Иисус остана сам на сушата.
48 И като ги видя, че се мъчат да гребат, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта[31] дойде при тях, като ходеше по езерото и щеше да ги отмине.
49 А те, щом Го видяха да ходи по езерото, помислиха, че е призрак, и извикаха,
50 защото всички Го видяха и се изплашиха. Той обаче веднага им заговори: „Дерзайте! Аз съм. Не се страхувайте!“.
51 После влезе при тях в лодката и вятърът утихна. А те се изумиха твърде много и се удивяваха,
52 защото не бяха разбрали чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.
Изцеляване на болни в околностите на Генисарет
53 И като прекосиха езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата.
54 А когато слязоха от лодката, хората веднага Го познаха,
55 разтичаха се по цялата околност и започнаха да носят болните на носилки там, където чуваха, че е Той.
56 И където и да влизаше Иисус, в градчета, градове или села, слагаха болните по пазарите и Го молеха те да докоснат поне края на дрехата Му. И колкото хора се докосваха до Него, бяха изцелявани.
--------------------
[28] Вж. бел. към Марк 4:17.
[29] Хилядник -- висш офицер от римската войска, който командва подразделение от хиляда войници.
[30] Динарий -- римска монета, равна на една гръцка драхма, или -- обичайната тогава заплата за един ден.
[31] Между 3 и 6 ч. сутринта.
7 глава
Изобличаване на фарисеите
1 При Иисус се събраха фарисеите и някои от книжниците, дошли от Йерусалим.
2 И като видяха, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти, т.е. неизмити ръце, ги укориха.
3 Защото фарисеите и всички юдеи, като спазват преданието на предците[32], не ядат, без да си измият старателно ръцете.
4 И когато се връщат от пазар, не ядат, без да се измият. Има и много други неща, които са приели да спазват – измивания на чаши и кани, на медни съдове и носилки.
5 И така, фарисеите и книжниците попитаха Иисус: „Защо Твоите ученици не спазват преданието на предците, а ядат хляб с неизмити ръце?“.
6 Той им отговори: „Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано: „Този народ Ме почита с устните си, а сърцето им е далече от Мене.
7 Но напразно Ме почитат, като учат хората на човешки наредби“[33].
8 Вие пренебрегнахте Божията заповед и спазвате човешкото предание: измивания на кани и чаши. И много други подобни неща вършите“.
9 И им каза: „Вие умело отхвърляте Божията заповед, за да спазите своето предание!
10 Защото Мойсей каза: „Почитай баща си и майка си“ и „Който злослови срещу баща си или майка си, да се умъртви“[34].
11 Но вие твърдите: „Ако човек каже на баща си или на майка си: „Онова, моето, от което ти би могъл да се възползваш, е курбан[35], т.е. дар за Бога“, това го освобождава“.
12 И вече не му позволявате да направи каквото и да било за баща си или за майка си.
13 Така отхвърляте Божието слово заради вашето предание, което сте предали и на други. И още много такива неща вършите“.
Какво прави човека нечист
14 Като повика цялото множество, Иисус каза на хората: „Чуйте Ме всички и разберете.
15 Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни. А тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
16 Ако има някой уши да слуша, нека слуша!“.
17 И когато остави множеството и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за притчата.
18 А Той им каза: „И вие ли не проумявате? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?
19 Защото не влиза в сърцето му, а в корема и излиза навън, чрез което се очистват всички храни.“[36]
20 и им каза: „Онова, което излиза от човека, то го осквернява.
21 Защото отвътре, от сърцето на хората излизат лоши помисли, прелюбодейства, блудства, убийства, кражби,
22 алчност, поквара, измами, похотливост, завист, хули, гордост, безумство.
23 Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека“.
Вярата на една езичница
24 И като стана оттам, Иисус отиде в Тирските и Сидонските предели, където влезе в една къща и не искаше никой да узнае за това, но не можа да се скрие.
25 Тогава за Него чу една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух. Тя дойде и падна пред нозете Му.
26 А жената беше гъркиня, по рождение сирофиникийка, и Го молеше да изгони демона от дъщеря й.
27 Иисус й каза: „Остави първо да се наситят децата, защото не е добре да се взема хлябът от децата и да се хвърля на кученцата“.
28 А тя Му отговори: „Да, Господи, но и кученцата под масата ядат от трохите, които падат от децата!“.
29 Тогава Той й каза: „Заради тези думи – иди си. Демонът излезе от дъщеря ти“.
30 И като си отиде у дома, жената намери дъщеря си да лежи на леглото, а демонът беше излязъл.
Изцеляване на глух и заекващ човек
31 Като излезе пак от Тирските и Сидонските предели, Иисус тръгна към Галилейското езеро, като мина през земите на Декапол[37].
32 И доведоха при Него един глух и заекващ мъж, като Го молеха да положи ръка на човека.
33 Иисус го отведе настрани от множеството, сложи пръстите Си в ушите му и като плю, докосна езика му.
34 После погледна към небето, въздъхна и му каза: „Еффата!“, което значи: „Отворѝ се!“.
35 Ушите на човека веднага се отвориха, връзката на езика му се развърза и той заговори ясно.
36 Иисус им заръча да не казват на никого за това. Но колкото повече им заръчваше, толкова повече те разгласяваха.
37 И се удивяваха твърде много: „Всичко върши добре – и на глухите дава да чуват, и на немите да говорят!“.
--------------------
[32] Преданието на предците – правила извън Мойсеевия закон, които по онова време са определяли начина на живот до най-малките подробности.
[33] Ис. 29:13.
[34] Изх. 20:12; 21:17.
[35] Курбан (от евр.) - пожертвование за Бога, практикувано в Стария Завет. За днешния смисъл на ритуала вж. повече в Приложението.
[36] В някои ръкописи: „Защото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхвърля навън“. Като по този начин Иисус очисти всички храни“.
[37] Вж. бел. към Марк 5:20.
8 глава
Чудото с нахранването на четири хиляди души
1 През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и хората нямаха какво да ядат, Иисус повика учениците Си и им каза:
2 „Жал Ми е за народа, защото три дни вече хората стоят при Мене и нямат какво да ядат.
3 Ако ги пусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалече“.
4 Учениците Му отговориха: „Откъде ще може някой да насити тези хора с хляб тук, в това уединено място?“.
5 А Той ги попита: „Колко хляба имате?“. Отговориха Му: „Седем“.
6 Тогава Иисус заповяда на хората да насядат по земята и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даваше на учениците Си, за да им раздадат. И те раздадоха на народа.
7 Имаха и малко рибки и като благослови, Иисус заповяда да раздадат и тях.
8 Хората ядоха и се наситиха. И вдигнаха седем коша с останали къшеи.
9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди души. И Той ги разпусна.
10 Веднага след това се качи в лодката с учениците Си и дойде в пределите на Далманута.
Фарисеите искат знамение
11 Фарисеите излязоха и започнаха да спорят с Иисус. И като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.
12 А Той въздъхна дълбоко в духа Си и попита: „Защо това поколение иска знамение? Истина ви казвам: на това поколение със сигурност няма да се даде знамение!“.
13 И ги остави, като се качи пак в лодката и мина на отсрещния бряг.
14 Но учениците забравиха да вземат хляб и в лодката имаха само един хляб.
15 А Иисус им заръча: „Внимавайте! Пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод!“.
16 Те обсъждаха помежду си: „Това е, защото нямаме хляб“.
17 Иисус, като разбра, ги попита: „Защо обсъждате, че нямате хляб? Още ли не осъзнавате и не разбирате? Още ли е закоравяло сърцето ви?
18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?
19 Когато разчупих петте хляба за петте хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, събрахте?“. Отговориха Му: „Дванадесет“.
20 „А когато разчупих седемте хляба за четирите хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, събрахте?“. Отговориха Му: „Седем“.
21 Тогава ги попита: „Още ли не разбирате?“.
Изцеляване на слепия човек във Витсаида
22 След това Иисус дойде във Витсаида. И доведоха при Него един слепец, като Го молеха да се докосне до него.
23 А Той хвана слепия за ръка и го изведе вън от селото. И като плю на очите му, положи на него ръце и го попита дали вижда нещо.
24 Човекът, като вдигна очи, каза: „Виждам хората, подобно на дървета, които ходят наоколо“.
25 После Иисус пак положи ръце на очите му и го накара да погледне, а той оздравя и видя всички ясно.
26 Тогава го изпрати в дома му, като каза: „Не влизай в селото и не казвай това на никого от селото“.
Петър изповядва вярата в Иисус Христос
27 Иисус излезе с учениците Си по селата край Цезарея Филипова. И по пътя ги попита: „Какво казват хората – кой съм Аз?“.
28 Те Му отговориха: „Йоан Кръстител, други – Илия, други – един от пророците“.
29 Иисус ги попита: „А вие какво казвате – кой съм Аз?“. Петър Му отговори: „Ти си Христос[38]“.
30 И Той ги предупреди да не казват на никого за Него.
Първо предричане за смъртта и възкресението на Иисус Христос
31 Тогава започна да ги учи, че Човешкият Син трябва да пострада много, да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и след три дни да възкръсне.
32 Иисус говореше открито тези думи. Но Петър Го заведе настрани и започна да Му възразява.
33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, укори Петър с думите: „Махни се от Мене, сатана, защото не мислиш за Божите неща, а за човешките!“.
Следване на Иисус Христос със себеотрицание
34 Иисус повика множеството заедно с учениците Си и им каза: „Който иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва.
35 Защото който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и заради благовестието, ще я спаси.
36 Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си?
37 Или какво ще даде човек като откуп за душата си?
38 Защото, ако се срамува някой от Мене и от Моите думи в този прелюбодеен и грешен род[39], и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със святите ангели“.
--------------------
9 глава
Преображението на Иисус Христос
1 Иисус се обърна към тях: „Истина ви казвам: някои от стоящите тук няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло в сила“.
2 След шест дни Той взе само Петър, Яков и Йоан и ги заведе на една висока планина насаме. И се преобрази пред тях.
3 Дрехите Му станаха искрящи и изключително бели, като сняг – както никой на земята не може да ги избели.
4 И им се явиха Илия с Мойсей. Те разговаряха с Иисус.
5 А Петър каза на Иисус: „Учителю, добре е да сме тук. И нека да направим три шатри – една за Тебе, една за Мойсей и една за Илия“,
6 защото не знаеше какво да каже, понеже бяха изплашени.
7 Тогава се яви облак и ги осени. А от облака дойде глас, който каза: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“.
8 И внезапно, като се огледаха, вече не видяха никого освен Иисус, сам.
9 Когато слизаха от планината, Той им заповяда да не разказват на никого за това, което видяха, преди Човешкият Син да възкръсне от мъртвите.
10 Те запомниха тези думи и обсъждаха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите.
11 И Го попитаха: „Защо казват книжниците, че първо трябва да дойде Илия?“.
12 Иисус им отговори: „Илия наистина ще дойде първо и ще възстанови всичко. Какво е писано за Човешкия Син? Че трябва да пострада много и да бъде унизен.
13 Но Аз ви казвам, че Илия е дошъл и постъпиха с него както си искаха – така, както е писано за него“.
Изцеляване на момче с нечист дух
14 Когато Иисус дойде при учениците, видя около тях голямо множество и книжници, които спореха с тях.
15 Веднага щом Го забелязаха, всички хора се удивиха, затичаха се към Него и започнаха да Го поздравяват.
16 А Той попита книжниците: „За какво спорите с тях?“.
17 Един човек от множеството Му отговори: „Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух[40].
18 И където го хване, го тръшка, от устата му излиза пяна, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на Твоите ученици да изгонят духа, но те не можаха“.
19 Иисус отговори: „О, роде невярващ, докога ще бъда с вас?! Докога ще ви търпя?! Доведете го при Мене“.
20 Доведоха сина при Него. Като видя Иисус, духът веднага сгърчи момчето. То падна на земята и се търкаляше с пяна на устата.
21 Иисус попита баща му: „Откога му става така?“. Той отговори: „От детството му.
22 Много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, помогни ни, като се смилиш над нас!“.
23 А Иисус му каза: „Ако можеш да повярваш – всичко е възможно за този, който вярва“.
24 Бащата на детето веднага извика със сълзи на очи: „Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие!“.
25 Иисус, като видя, че се стича народ, заповяда на нечистия дух: „Дух на немота и глухота, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай повече в него!“.
26 И като изпищя и сгърчи силно момчето, духът излезе. А то изглеждаше като мъртво, затова мнозина казаха, че е умряло.
27 Но Иисус го хвана за ръката, вдигна го и момчето се изправи.
28 А когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: „Защо ние не можахме да го изгоним?“.
29 Той им отговори: „Този род не може да излезе с нищо друго освен с молитва и пост“.
Второ предричане за смъртта и възкресението на Иисус Христос
30 И като тръгнаха оттам, минаха през Галилея. А Иисус не искаше никой да узнае за това.
31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: „Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце и ще Го убият. А след като бъде убит, на третия ден ще възкръсне“.
32 Но те не разбираха тези думи и се страхуваха да Го попитат.
Наставление за смирение
33 Дойдоха в Капернаум. И когато отидоха в една къща, Иисус ги попита: „Какво обсъждахте помежду си по пътя?“.
34 А те мълчаха, защото по пътя бяха спорили кой от тях е по-значим.
35 Иисус, като седна, повика дванадесетте и им каза: „Ако някой иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и на всички ще бъде слуга“.
36 Тогава взе едно детенце, сложи го сред тях и като го прегърна, им каза:
37 „Който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема. И който приеме Мене, приема не Мене, а Този, Който Ме изпрати“.
„Който не е против нас, е на наша страна“
38 Тогава Йоан Му каза: „Учителю, видяхме един човек да изгонва демони в Твое име и му забранихме, защото не ни следва“.
39 А Иисус отговори: „Не му забранявайте, защото няма човек, който да извърши чудо в Мое име и да може скоро след това да злослови срещу Мене.
40 Понеже онзи, който не е против нас, е от наша страна.
41 Защото който ви напои с чаша вода в Мое име, понеже сте Христови, истина ви казвам: по никакъв начин няма да изгуби своята награда.
За изкушенията
42 А който съблазни един от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било много по-добре да се окачи воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.
43 И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я. По-добре е за тебе да влезеш в живота сакат, отколкото да имаш две ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,
44 където „червеят им не умира и огънят не угасва“[41].
45 И ако те съблазнява кракът ти, отсечи го. По-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш два крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла, в неугасимия огън,
46 където „червеят им не умира и огънят не угасва“.
47 И ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл,
48 където „червеят им не умира и огънят не угасва“.
49 Защото всеки ще се осоли с огън и всяка жертва ще се осоли със сол.
50 Добро нещо е солта, но ако стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и бъдете в мир помежду си“.
--------------------
10 глава
Брак и развод
1 Иисус стана оттам и дойде в пределите на Юдея и областите отвъд Йордан. При Него отново се стекоха множества и Той пак ги поучаваше според обичая Си.
2 Някои фарисеи се приближиха и за да Го изпитат, Го попитаха: „Позволено ли е на мъж да се разведе с жена си?“.
3 Иисус им отговори: „Какво ви заповяда Мойсей?“.
4 Те казаха: „Мойсей позволи на мъжа да напише разводно писмо и да отпрати жена си“.
5 Иисус продължи: „Поради вашето жестокосърдечие ви написа той тази заповед.
6 Но от началото на Сътворението Бог ги е направил мъж и жена.
7 „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си,
8 и двамата ще бъдат една плът“[42], така че вече не са двама, а една плът.
9 И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не разделя“.
10 А в къщата учениците пак Го попитаха за това.
11 Той им каза: „Който се разведе с жена си и се ожени за друга, прелюбодейства спрямо нея.
12 И ако жена напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства“.
Иисус Христос благославя децата
13 Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях. А учениците укориха тези, които ги доведоха.
14 Но Иисус, като видя това, възнегодува и им каза: „Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги спирайте, защото на такива като тях е Божието царство.
15 Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като детенце, няма да влезе в него“.
16 После прегърна децата и ги благославяше, като полагаше ръце на тях.
Богатството и вечният живот
17 А когато Иисус тръгваше на път, един човек изтича, коленичи пред Него и Го попита: „Учителю благи, какво да направя, за да наследя вечен живот?“.
18 Иисус му отговори: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ – единствено Бог.
19 Знаеш заповедите: „Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, не присвоявай чуждото, почитай баща си и майка си“.
20 Човекът Му каза: „Учителю, всичко това съм спазвал от младостта си“.
21 А Иисус, като го погледна, го възлюби и му отговори: „Едно не ти достига. Иди, продай всичко, което притежаваш, раздай го на бедните и ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и Ме следвай, като вдигнеш кръста си“.
22 Но той се натъжи от тези думи и си отиде наскърбен, защото имаше много имот.
23 А Иисус, като се огледа наоколо, каза на учениците Си: „Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатства!“.
24 Учениците останаха поразени от Неговите думи. Но Той пак им заговори: „Деца, колко е трудно да влязат в Божието царство онези, които се уповават на богатствата!
25 По-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство“.
26 Учениците се смаяха твърде много и се питаха помежду си: „Тогава кой може да се спаси?“.
27 Иисус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога. Защото за Бога всичко е възможно“.
28 И Петър започна да Му говори: „Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме“.
29 Иисус отвърна: „Истина ви казвам: няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви заради Мене и заради благовестието,
30 и да не получи сега, в това време, сто пъти повече къщи и братя, сестри и майки, деца и ниви, заедно с гонения, а в идващия свят – вечен живот.
31 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи“.
Трето предричане за страданията и възкресението на Христос
32 Когато бяха на път към Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те продължаваха да се учудват и като Го следваха, се страхуваха. Тогава Той събра пак дванадесетте и започна да им говори за това, което ще Му се случи:
33 „Ето, ние се изкачваме към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците. Те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците.
34 И ще Му се подиграват, ще Го бичуват, ще Го заплюват и ще Го убият, а на третия ден ще възкръсне“.
Желанието на Зеведеевите синове
35 Към Иисус се приближиха Яков и Йоан, Зеведеевите синове, и Му казаха: „Учителю, искаме да направиш за нас каквото пожелаем“.
36 Той ги попита: „Какво искате да направя за вас?“.
37 Отговориха Му: „Дай ни да седнем – единият отдясно на Тебе, а другият отляво – в Твоята слава“.
38 Иисус им каза: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?“.
39 Отвърнаха Му: „Можем“. А Иисус им каза: „Чашата, която Аз пия, ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите.
40 Но да седнете отдясно и отляво на Мене, не зависи от Мене, а ще се даде на онези, за които е било приготвено“.
41 Десетте ученици, като чуха това, започнаха да негодуват срещу Яков и Йоан.
42 Но Иисус ги повика и им каза: „Вие знаете, че онези, които се смятат за владетели на народите, господстват над тях и големците им властват над тях.
43 Но между вас няма да е така. Който иска да стане велик между вас, нека ви бъде служител
44 и който иска да стане пръв между вас, нека бъде слуга на всички.
45 Защото и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си като откуп за мнозина“.
Изцеляване на слепия Вартимей
46 След това дойдоха в Йерихон. И когато Иисус излизаше от Йерихон с учениците Си и с едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, който беше сляп, седеше край пътя и просеше.
47 Щом чу, че това е Иисус Назарянина, той започна да вика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“.
48 Мнозина го укоряваха, за да млъкне, но той викаше още повече: „Сине Давидов, смили се над мене!“.
49 Иисус, като се спря, каза да го повикат. Извикаха слепеца с думите: „Дерзай! Стани, вика те!“.
50 А той хвърли дрехата си, стана и дойде при Иисус.
51 Иисус го попита: „Какво искаш да направя за тебе?“. Слепият Му отговори: „Учителю, да прогледна!“.
52 Иисус му каза: „Иди си, твоята вяра те изцели“. И той веднага прогледна и следваше Иисус по пътя.
--------------------
[42] Бит. 2:24.
11 глава
Тържественото влизане на Христос в Йерусалим
1 И когато наближиха Йерусалим – до Витфагия и Витания при Елеонския[44] хълм, Иисус изпрати двама от учениците Си
2 и им каза: „Идете в селото отсреща и веднага щом влезете в него, ще намерите вързано магаренце, което нито един човек още не е възсядал. Отвържете го и го доведете.
3 И ако някой ви попита: „Защо правите това?“, кажете: „На Господ е нужно“ и той веднага ще го изпрати тук“.
4 И така, те отидоха и намериха магаренцето, вързано до вратата отвън, на пътя, и го отвързаха.
5 А някои от хората, които стояха там, ги попитаха: „Какво правите? Защо отвързвате магаренцето?“.
6 Отговориха им така, както беше заръчал Иисус, и те ги оставиха.
7 Тогава доведоха магаренцето при Иисус и сложиха дрехите си върху него, и Той го възседна.
8 Мнозина постлаха дрехите си на пътя, а други сечаха клонки с листа от дърветата и ги разстилаха по пътя.
9 И тези, които вървяха отпред, и онези, които идваха отзад, викаха: „Осанна[45]! Благословен да бъде Този, Който идва в Господното име!
10 Благословено да бъде Царството на баща ни Давид, което идва в Господното име! Осанна във висините!“.
11 А Иисус влезе в Йерусалим, отиде в храма и като огледа всичко наоколо, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.
Безплодната смокиня
12 На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня.
13 И като видя отдалече една разлистена смокиня, отиде да намери нещо на нея. Но когато стигна до нея, не намери нищо освен листа, защото не беше време за плодовете на смокините.
14 Тогава Иисус й каза: „Отсега нататък никой да не яде плод от тебе навеки!“[46]. А учениците Му чуха това.
Изгонването на търговците от храма
15 И дойдоха в Йерусалим. Иисус, като влезе в храма, започна да гони онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма. Той преобърна масите на хората, които обменяха пари, и столовете на онези, които продаваха гълъбите.
16 И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.
17 Той поучаваше, като им говореше: „Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи“[47], а вие го превърнахте в „свърталище на разбойници“[48]?“.
18 Книжниците и главните свещеници чуха това и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, защото цялото множество се удивяваше на учението Му.
19 А когато се свечери, Иисус излезе извън града.
Силата на вярата
20 И като минаваха рано сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала от корен.
21 А Петър си спомни и каза на Иисус: „Учителю, виж – смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала!“.
22 Той им отговори: „Имайте Божия вяра[49]!
23 Защото, истина ви казвам: който заповяда на тази планина: „Вдигни се и се хвърли в морето!“ и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че каквото е изрекъл, става, ще му се изпълни според думите му.
24 Затова ви казвам: всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че ще го получите, и ще ви се даде.
25 А когато стоите в молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, Който е на небесата, вашите прегрешения.
26 Но ако вие не прощавате, и вашият Отец, Който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения“.
За властта на Иисус Христос
27 И отново отидоха в Йерусалим. А когато Иисус ходеше из храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините
28 и Го попитаха: „С каква власт правиш това и кой ти е дал тази власт, за да правиш това?“.
29 Иисус им отвърна: „Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.
30 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми“.
31 А те разсъждаваха помежду си: „Ако кажем: „От небето“, ще ни попита: „Тогава защо не му повярвахте?“.
32 Но ако кажем: „От хората...“ – бояха се от множеството, защото всички приемаха, че Йоан наистина беше пророк.
33 И така, отговориха на Иисус: „Не знаем“. А Той им отвърна: „И Аз няма да ви кажа с каква власт правя това“.
--------------------
[44] Елеонски -- букв. „маслинен“, защото там растат много маслинови дървета. Тук е Гетсиманската градина и най-вероятно оттук Иисус Христос се възнася при Своя небесен Отец.
[45] Осанна (от евр.) – „Спаси, молим Те!“. Възторжен възглас или призив за спасение, използван тогава.
[46] Първите плодове на смокините израстват преди листата им, т.е. смокинята до това време е трябвало да има плодове, макар и незрели. Затова Господ Иисус я проклина.
[47] Ис. 56:7.
[48] Йер. 7:11.
[49] Божия вяра -- вяра, която е дарба от Святия Дух (I Кор. 12:8-11), реализирана на практика. Тя е различна от обикновената вяра в Бога.
12 глава
Притчата за злите лозари
1 Иисус започна да им говори с притчи: „Един човек засади лозе, огради го с плет, изкопа лин[50] и построи кула. И като го повери на лозари, отиде в чужбина.
2 А по време на гроздобера изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето.
3 Но те, като го хванаха, го биха и го отпратиха с празни ръце.
4 Пак изпрати при тях друг слуга. А те го биха с камъни, раниха го в главата и го отпратиха опозорен.
5 Изпрати и друг, когото убиха. И мнозина други, от които едни биха, а други убиха.
6 Но стопанинът имаше още и един възлюбен син. Него изпрати последен при тях, като казваше: „Ще се засрамят от сина ми“.
7 Онези лозари обаче разсъждаваха помежду си: „Този е наследникът. Елате да го убием и наследството ще бъде наше“.
8 Затова, като го хванаха, го убиха и го хвърлиха вън от лозето.
9 И така, какво ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби тези лозари, а лозето ще даде на други.
10 Не сте ли чели това писание: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла.
11 От Господ е това и е чудно в нашите очи“?“.
12 А Израилевите водачи искаха да Го хванат, но се уплашиха от множеството, защото разбраха, че за тях разказа тази притча. И като Го оставиха, си отидоха.
За данъка на императора
13 Тогава изпратиха при Иисус някои от фарисеите и от иродианите[51], за да Го впримчат в онова, което говори.
14 И те, като дойдоха, Му казаха: „Учителю, знаем, че говориш истината и не угаждаш на никого, защото не съдиш по външността на хората, а учиш истинно за Божия път. Позволено ли е да даваме данък на императора, или не? Да даваме ли, или да не даваме?“.
15 А Иисус, като знаеше тяхното лицемерие, им отговори: „Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий[52], за да го видя“.
16 Те Му донесоха. Тогава Той ги попита: „Чии са този образ и надпис?“. Отговориха Му: „На императора“.
17 Иисус им каза: „Отдавайте на императора това, което е на императора, и на Бога – онова, което е на Бога“. И те се удивиха много на Него.
За възкресението на мъртвите
18 След това при Иисус дойдоха садукеи[53], които казват, че няма възкресение, и Го попитаха:
19 „Учителю, Мойсей ни написа, че ако на някого умре брат му и остави жена, а деца не остави, трябва неговият брат да вземе жена му и да издигне потомство на брат си.
20 И така, имаше седем братя. Първият взе жена и като умря, не остави потомство.
21 И вторият я взе, но умря и не остави потомство. Същото стана и с третия.
22 Взеха я и седмината, но не оставиха потомство. А последна от всички умря и жената.
23 И така, при възкресението, когато ще възкръснат, на кого от тях ще бъде жена тя? Защото и седмината я имаха за жена“.
24 Иисус им каза: „Не се ли заблуждавате поради това, че не познавате нито Писанията, нито Божията сила?!
25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата.
26 И за мъртвите – че възкръсват – не сте ли чели в книгата на Мойсей как Бог му говори при къпината и му каза: „Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“[54]?
27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. И така, вие много се заблуждавате“.
Най-важната заповед
28 Един от книжниците дойде, чу ги да разискват и като видя, че Иисус им отговори добре, Го попита: „Коя е най-важната от всички заповеди?“.
29 Иисус му отвърна: „Най-важната е: „Слушай, Израиле: „Господ, нашият Бог, единствен е Господ“
30 и „Възлюби Господ, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила!“. Тази е най-важната заповед.
31 А втората, подобна на нея, е: „Обичай ближния си както себе си!“. Друга заповед, по-важна от тези, няма“.
32 Книжникът Му каза: „Правилно, Учителю! Ти говори според истината, че Бог е един и няма друг освен Него.
33 И да Го възлюби човек с цялото си сърце, с целия си разум, с цялата душа и с цялата си сила, и да обича ближния си както себе си – това е повече от всички всеизгаряния и жертви“.
34 А Иисус, като видя, че той отговори разумно, му каза: „Не си далече от Божието царство“. И никой вече не дръзваше да Му задава въпроси.
Иисус Христос и Давид
35 Когато поучаваше в храма, Иисус заговори и попита: „Как така казват книжниците, че Христос е Давидов Син?
36 Защото сам Давид изрече чрез Святия Дух: „Каза Господ на моя Господ: „Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под Твоите нозе“[55].
37 И така, сам Давид Го нарича Господ. Как тогава Той е негов Син?“. А голямото множество Го слушаше с удоволствие.
Христос изобличава книжниците
38 И в поучението Си Иисус им казваше: „Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, да приемат поздрави по площадите
39 и да заемат предните столове в синагогите и почетните места при угощенията –
40 от тези, които ограбват домовете на вдовиците и се молят дълго за показ. Те ще приемат по-голяма присъда“.
Лептата на бедната вдовица
41 Като седна срещу съкровищницата на храма, Иисус гледаше как народът пуска пари в нея. Немалко богаташи пускаха много.
42 А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти[56], което е един кодрант[57].
43 Тогава Иисус повика учениците Си и се обърна към тях: „Истина ви казвам: тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата.
44 Защото всички те пускат от излишъка си, а тя в своята немотия пусна всичко, което имаше – всичките си средства за прехрана“.
--------------------
[50] Лин -- изкопан в земята ров, където гроздето се мачка, за да се произведе вино.
[51] Вж. бел. към Марк 3:6.
[52] Вж. бел. към Марк 6:37.
[53] Садукеи – юдейска религиозна група, която не приема, че съществува живот, възкресение и съд след смъртта. Според тях душата умира заедно с тялото.
[54] Изх. 3:6.
[55] Пс. 110:1.
[56] Лепта -- най-дребната гръцка монета.
[57] Кодрант -- най-малката римска монета, която е равна на две лепти.
13 глава
Пророчеството за разрушаването на храма и края на света
1 Когато Иисус излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: „Учителю, виж какви камъни и какви здания!“.
2 А Той му отговори: „Виждаш ли тези големи здания? Тук няма да остане камък върху камък, който да не бъде сринат“.
3 И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей Го попитаха насаме:
4 „Кажи ни кога ще стане това? И какво ще бъде знамението, когато всичко това предстои да се изпълни?“.
5 Тогава Иисус започна да им говори: „Внимавайте да не ви измами някой.
6 Защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: „Аз съм Христос“, и ще измамят много хора.
7 А когато чуете за войни и слухове за войни, не се плашете, защото това трябва да стане, но то още не е краят.
8 Защото ще се надигне народ против народ и царство против царство. Ще има земетресения на разни места, ще има глад и безредици. Но това ще бъде само началото на непоносими страдания[58].
9 А вие внимавайте за себе си, защото ще ви предадат на съдилища и в синагоги ще ви бият, и пред управители и царе ще ви отвеждат заради Мене – за да им свидетелствате.
10 Но първо трябва да се проповядва благовестието на всички народи.
11 И когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите, нито го обмисляйте, а каквото ви се даде в онзи час, това говорете! Защото не говорите вие, а Святият Дух.
12 Брат брат си ще предаде на смърт и баща – детето си. Деца ще се изправят срещу родителите си и ще ги убиват.
13 Ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но който устои докрай, той ще бъде спасен.
14 И когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която е говорено чрез пророк Даниил[59], да стои там, където не трябва – който чете, нека разбира, тогава онези, които са в Юдея, нека бягат в планините.
15 Който е на покрива, да не слиза в къщата, нито да влиза да вземе нещо от нея
16 и който е на полето, да не се връща назад да вземе дрехата си.
17 Но горко на бременните и на кърмещите през онези дни!
18 Молете се да не се случи бягството ви през зимата.
19 Защото през онези дни ще има такава скръб, каквато не е имало досега от началото на творението, което Бог създаде, нито ще има след това.
20 И ако Господ не съкрати онези дни, не би се избавило нито едно създание. Но заради избраните, които Той избра, съкрати дните.
21 Тогава, ако някой ви каже: „Ето, тук е Христос!“ или: „Ето, там е!“, не вярвайте.
22 Защото ще се издигнат лъжемесии и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да измамят, ако е възможно, и избраните.
23 А вие внимавайте. Ето, предрекох ви всичко.
Идването на Човешкия Син в слава
24 Но през онези дни, след онази скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,
25 звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят[60].
26 Тогава ще видят Човешкия Син да идва на облаци с голяма сила и слава.
27 И тогава Той ще изпрати Своите ангели и ще събере избраните Си от четирите вятъра[61], от края на земята до края на небето.
28 Научете притчата от смокинята: когато клоните й вече се изпълнят със сок и листата й поникнат, знаете, че лятото е близо.
29 Така и вие, когато видите това да става, знайте, че Той е близо, при вратата.
30 Истина ви казвам: този род[62] няма да премине, докато не се случи всичко това.
31 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
Неизвестният ден и час на Христовото пришествие
32 А за онзи ден и час никой не знае – нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец.
33 Внимавайте, бдете и се молете, защото не знаете кога ще настъпи времето.
Притча за верния и неверния слуга
34 Както един човек тръгна на път, като остави къщата си и даде властта на своите слуги и на всеки – неговата работа, а на вратаря заповяда да бди.
35 Така бдете и вие, защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата – вечерта или посред нощ, или когато пеят петлите, или сутринта[63].
36 Да не би като дойде неочаквано, да ви намери заспали.
37 А каквото казвам на вас, на всички го казвам: бдете!“.
--------------------
14 глава
Заговорът за убийството на Иисус Христос
1 След два дни идваха Пасхата[64] и Празникът на безквасните хлябове. А главните свещеници и книжниците се уговориха да хванат Иисус с коварство и да Го убият.
2 Но казваха: „Да не е на празника, за да не настанат размирици сред народа“.
Помазването на Христос в дома на Симон Прокажения
3 И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в дома на Симон Прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд[65] с миро от чист и скъпоценен нард[66]. И като счупи съда, тя изля мирото на главата Му.
4 А имаше някои, които недоволстваха и говореха помежду си: „Заради какво се прахоса това миро?
5 Защото то можеше да се продаде за повече от триста динария[67], които да се раздадат на бедните“. И роптаеха против нея.
6 Но Иисус каза: „Оставете я. Защо я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.
7 Защото бедните винаги са сред вас и когато поискате, можете да им направите добро, а Аз невинаги съм сред вас.
8 Тя извърши това, което можеше: предварително помаза тялото Ми за погребение.
9 Истина ви казвам: където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за онова, което тя направи, и ще си спомнят за нея“.
Предателството на Юда
10 Тогава Юда Искариот, един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им предаде Иисус.
11 И те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат сребърници[68]. А той търсеше удобен случай, за да Го предаде.
Тайната вечеря
12 В първия ден от Празника на безквасните хлябове, когато принасяха в жертва пасхата[69], учениците попитаха Иисус: „Къде искаш да отидем и да приготвим, за да ядеш пасхата?“.
13 И Той изпрати двама от учениците Си, като им каза: „Идете в града и там ще срещнете един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го.
14 Където влезе, кажете на стопанина на тази къща: „Учителят пита: „Къде е гостната стая, където ще ям пасхата с учениците Си?“.
15 Той ще ви покаже една голяма горна стая, постлана и готова: там пригответе за нас“.
16 И така, учениците Му излязоха и дойдоха в града, и намериха всичко както им беше казал, и приготвиха пасхата.
17 А когато се свечери, Той дойде с дванадесетте.
18 И докато седяха на трапезата и ядяха, Иисус заговори: „Истина ви казвам: един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде“.
19 А те започнаха да скърбят и да Го питат един по един: „Да не съм аз?“. И един след друг казваха: „Да не съм аз?“.
20 Той им отговори: „Един от дванадесетте е – който топи с Мене в блюдото.
21 Защото Човешкият Син наистина отива на смърт – така, както е писано за Него. Но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син е предаден! Добре щеше да бъде за него, ако не се беше родил“.
22 И когато ядяха, Иисус взе хляб и като го благослови, го разчупи, раздаде им и каза: „Вземете, яжте. Това е Моето тяло“.
23 Взе и чашата, благодари[70] и им даде. Те всички пиха от нея.
24 И им каза: „Това е Моята кръв на новия Завет, която се пролива за мнозина.
25 Истина ви казвам: вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще пия от новия плод в Божието царство“.
26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
Иисус Христос предрича отричането на Петър
27 Иисус им каза: „Всички вие ще се съблазните[71] в Мене тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат“[72].
28 А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея“.
29 Тогава Петър Му каза: „Дори и всички да се съблазнят, аз няма!“.
30 Иисус му отговори: „Истина ти казвам: днес, тази нощ, преди да пропее два пъти петел, ти три пъти ще се отречеш от Мене“.
31 А Петър говореше още по-разпалено: „Дори ако трябва да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе!“. Същото казаха и другите.
Молитвата в Гетсиманската градина
32 Стигнаха до едно място, наречено Гетсимания. И Иисус каза на учениците Си: „Останете тук, докато се помоля“.
33 Той взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и започна да се ужасява и да се измъчва[73].
34 И им каза: „Душата Ми е прескръбна – до смърт. Останете тук и бдете“.
35 Като отиде малко напред, Иисус падна на земята и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час:
36 „Авва[74], Отче, за Тебе всичко е възможно. Отмини Ме с тази чаша. Но не каквото Аз искам, а каквото Ти искаш“.
37 И дойде и ги намери заспали. Тогава попита Петър: „Симоне, спиш ли? Нямаше ли сила един час да бдиш?
38 Бдете и се молете, за да не се поддадете на изкушение. Духът е бодър, а плътта е немощна“.
39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
40 А като се върна, отново ги намери заспали, защото очите им бяха натежали, и не знаеха какво да Му отговорят.
41 Той дойде трети път и им каза: „Продължавайте да спите и да почивате! Достатъчно! Дойде часът! Ето, Човешкият Син е предаден в ръцете на грешниците.
42 Станете да вървим. Ето, приближи се онзи, който Ме предава“.
Залавянето на Иисус Христос
43 И веднага, докато Иисус още говореше, дойде Юда – един от дванадесетте – и с него голяма тълпа с мечове и тояги, изпратена от главните свещеници, книжниците и старейшините.
44 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, като каза: „Когото целуна – Той е. Хванете Го и Го отведете, като Го пазите строго“.
45 Когато дойде, Юда веднага се приближи към Иисус и каза: „Учителю! Учителю!“, и Го целуна.
46 А те Го хванаха и Го задържаха.
47 Един от стоящите там извади меча си, удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.
48 Но Иисус им каза: „Като срещу разбойник ли излязохте с мечове и тояги да Ме заловите?
49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, а не Ме хванахте. Но това стана, за да се изпълнят Писанията“.
50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
51 А един младеж Го последва, обвит с ленено платно на голо. И слугите го хванаха.
52 Но той, като остави лененото платно, избяга гол.
Иисус Христос на съд пред Синедриона
53 Отведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всички главни свещеници, старейшини и книжници.
54 А Петър Го следваше отдалече и влезе в двора на първосвещеника, където седеше заедно със слугите и се грееше на огъня.
55 Главните свещеници и целият Синедрион[75] търсеха свидетелство против Иисус, за да Го убият, но не намираха.
56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не съвпадаха.
57 И някои, като станаха, лъжесвидетелстваха против Него с думите:
58 „Ние Го чухме да казва: „Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен“.
59 Но и така свидетелствата им не съвпадаха.
60 Тогава първосвещеникът се изправи сред Синедриона и попита Иисус: „Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе?“.
61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът отново Го попита: „Ти ли си Христос, Синът на Благословения?“.
62 Иисус каза: „Аз съм[76] ! И ще видите Човешкия Син да седи отдясно на Всемогъщия и да идва с небесните облаци“.
63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и извика: „Каква нужда имаме още от свидетели?!
64 Чухте богохулството. Как ви се струва?“. И всички отсъдиха, че Иисус заслужава смъртно наказание.
65 А някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го удрят и да Му викат: „Пророкувай кой Те удари!“. И слугите Му удряха плесници.
Отричането на Петър
66 Докато Петър беше долу в двора, дойде една от слугините на първосвещеника.
67 Като го видя да се грее, се вгледа в него и каза: „И ти беше с Иисус Назарянина!“.
68 А той отрече с думите: „Не знам, нито разбирам за какво говориш“. И излезе навън, в предния двор, и пропя петел.
69 Но слугинята, като го видя, пак започна да говори на хората, които стояха там: „Този е от тях“.
70 А Петър отново отричаше. След малко хората наоколо пак казаха на Петър: „Ти наистина си от тях, защото си галилеец и говорът ти е такъв“.
71 Тогава той започна да се кълне и да се зарича: „Не познавам този Човек, за Когото говорите“.
72 И за втори път пропя петел. А Петър си спомни думите, които му каза Иисус: „Преди да пропее два пъти петел, ти три пъти ще се отречеш от Мене“. И като се хвърли на земята, заплака.
--------------------
[64] Пасха -- старозаветен празник, на който евреите честват своето чудотворно излизане от Египет и освобождаването си от робството там чрез кръвта на пасхалното агне.
[65] Алабастър – полупрозрачен мек камък, от който се правят красиви съдове и статуетки. В подобни съдове се съхраняват скъпи благовонни масла.
[66] Нард -- благоуханно растение, отглеждано в Индия, от което се приготвя ароматно масло.
[67] Вж. бел. към Марк 6:37.
[68] Сребърник -- гръцка монета, равна на 4 драхми и на 4 динария. По онова време заплатата за един ден е 1 динарий, т.е. 30 сребърника (срв. Мат. 26:15) са 120 динария или заплатата за около 4 месеца труд.
[69] Т.е. пасхалното (жертвеното) агне. Срв. Изх. 12:1-14; I Кор. 5:7.
[70] В този контекст глаголът „εὐχαριστέω“ означава изричане на благословение с благодарност. Оттук идва и названието „Евхаристия“ на тайнството Господна вечеря.
[71] Виж бел. към Марк 4:17.
[72] Зах. 13:7.
[73] Срв. Лука 22:44; Пс. 22.
[74] Авва (от арам.) – Татко.
[75] Синедрион – най-висшият съд на юдеите, орган на тяхното самоуправление. Състои се от 70 души.
[76] От гр. „Ἐγώ εἰμι“ – „Аз съм“ е името на Бога посочено от самия Него в Изх. 3:14.
15 глава
Иисус пред Пилат
1 Още на сутринта главните свещеници със старейшините, книжниците и целия Синедрион направиха съвещание и като вързаха Иисус, Го отведоха и Го предадоха на Пилат.
2 Пилат Го попита: „Ти ли си юдейският Цар?“. А Той му отговори: „Ти казваш“.
3 Главните свещеници Го обвиняваха в много неща, но Иисус не отговори нищо.
4 Пилат отново Го попита: „Нищо ли не отговаряш? Виж колко много неща свидетелстват против Тебе!“.
5 Иисус не отговори нищо повече, така че Пилат се чудеше.
6 И на всеки празник той им пускаше по един затворник – този, когото искаха.
7 А имаше един на име Варава, затворен заедно с онези размирници, които по време на бунта бяха извършили убийство.
8 И тълпата, като викаше, започна да иска от Пилат да направи за тях това, което имаше обичай да прави.
9 А той им отговори: „Искате ли да ви пусна юдейския Цар?“.
10 Защото знаеше, че главните свещеници Го бяха предали от завист.
11 Но те подбудиха тълпата да иска по-добре да им пусне Варава.
12 Пилат пак им отвърна: „Тогава какво искате да направя с Този, Когото наричате юдейския Цар?“.
13 Те отново изкрещяха: „Разпъни Го!“.
14 Пилат ги попита: „А какво зло е извършил?“. Но те закрещяха още по-силно: „Разпъни Го!“.
15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде да бъде разпънат.
Издевателствата на войниците
16 Войниците Го отведоха вътре в двора, тоест в преторията[77], и събраха цялото поделение.
17 Облякоха Иисус с пурпурна мантия, сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата Му.
18 Започнаха да Го поздравяват с думите: „Здравей[78], Царю юдейски!“.
19 Удряха Го по главата с тръстика, заплюваха Го и Му се кланяха, като коленичеха.
20 След като Му се подиграха, Му съблякоха пурпурната мантия, облякоха Го в Неговите дрехи и Го изведоха навън, за да Го разпънат.
Разпъването на Иисус Христос
21 Принудиха един човек – Симон Киринееца, баща на Александър и Руф, който минаваше оттам на връщане от полето, да носи кръста Му.
22 И заведоха Иисус на мястото, наречено Голгота, което значи „Лобно място“[79].
23 Дадоха Му да пие вино, смесено със смирна[80], но Той не прие.
24 Когато разпънаха Иисус, си разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий за тях, за да определят кой какво да вземе.
25 А беше третият час[81], когато Го разпънаха.
26 И надписът с обвинението Му гласеше: „Юдейският Цар“.
27 С Него разпънаха и двама разбойници – един от дясната и един от лявата Му страна.
28 Така се изпълни Писанието, в което се казва: „И към престъпници беше причислен“[82].
29 А минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: „Ей, Ти, Който, разрушаваш храма и за три дни го съграждаш,
30 спаси Себе Си и слез от кръста!“.
31 По същия начин и главните свещеници с книжниците Му се подиграваха, като казваха помежду си: „Други е избавил, а Себе Си не може да избави!
32 Христос, Царят на Израил, нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме“. И разпънатите с Него Го ругаеха.
Смъртта на Иисус Христос
33 А в шестия час[83] настана тъмнина по цялата земя, която продължи до деветия час[84].
34 И в деветия час Иисус извика със силен глас: „“, което значи: „Боже Мой, Боже Мой, защо Ме остави?“.
35 А някои от стоящите там, като чуха това, казаха: „Ето, вика Илия“.
36 И един човек изтича, натопи гъба в оцет, сложи я на тръстика и Му даде да пие, като казваше: „Оставете! Нека видим дали ще дойде Илия да Го снеме от кръста!“.
37 А Иисус, като извика със силен глас, издъхна.
38 И завесата на храма се разкъса на две, от горе до долу.
39 Стотникът, който стоеше срещу Иисус, като видя, че така извика и издъхна, каза: „Наистина този Човек беше Божи Син!“.
40 Имаше и някои жени, които гледаха отдалече. Между тях бяха и Мария Магдалена[85], и Мария, майката на малкия Яков[86] и на Йосия, и Саломия.
41 Когато Иисус беше в Галилея, те Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Йерусалим.
Погребението на Иисус Христос
42 Когато вече се свечери, понеже беше Денят за подготовка[87], т.е. денят преди събота,
43 дойде Йосиф от Ариматея – уважаван съветник[88], който и сам очакваше Божието царство. Той се осмели да влезе при Пилат и да поиска тялото на Иисус.
44 Пилат се учуди, че вече е умрял, и като повика стотника, го попита дали е мъртъв от дълго време.
45 Като разбра от стотника, Пилат предостави тялото на Йосиф.
46 Той купи плащаница и като Го сне от кръста, Го обви в плащаницата, положи Го в гробница, която беше изсечена в скала, и търколи камък пред вратата на гробницата.
47 А Мария Магдалена и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат.
--------------------
[77] Претория – домът на управителя в древните римски провинции. Понякога служи и като казарма.
[78] На гръцки този поздрав буквално означава „Радвай се!“, което придава допълнителна язвителност към думите на войниците.
[79] Лобно място – букв. „място на черепи“.
[80] Тази смес се използва като упойващо и обезболяващо средство.
[81] Около 9 ч. сутринта. В новозаветно време денят и нощта са се разделяли на 12 часа, като продължителността на часовете е зависела от продължителността на деня и нощта. Така краят на шестия час през деня винаги е съвпадал с пладне, а краят на шестия час през нощта – с полунощ.
[82] Ис. 53:12.
[83] Около 12 ч. на обед.
[84] Около 15 ч. следобед.
[85] Магдалена – това не е лично име, а показва произхода на Мария от град Магдала.
[86] Най-вероятно става дума за Яков Алфеев, един от Иисусовите ученици. Наричан е „малък“, за да се разграничи от друг ученик – Яков Зеведеев, брата на Йоан.
[87] Петък – денят, в който евреите всяка седмица се приготвят за празнуването на Шабат.
[88] Най-вероятно член на Синедриона.
16 глава
Възкресението на Иисус Христос
1 Когато мина съботата, Мария Магдалена, Мария, майката на Яков, и Саломия купиха благоуханни масла, за да отидат и да помажат Иисус.
2 В първия ден от седмицата те дойдоха на гроба много рано, когато изгря слънцето.
3 И се питаха помежду си: „Кой ще ни отмести камъка от вратата на гробницата?“.
4 Но когато вдигнаха очи, видяха, че камъкът е отместен, а той беше много голям.
5 И като влязоха в гробницата, видяха един младеж, облечен в бяла дреха, да седи отдясно и се изумиха.
6 А той им каза: „Не се плашете! Вие търсите Иисус Назарянина, Който беше разпънат. Той възкръсна! Няма Го тук. Ето мястото, където Го положиха.
7 Но идете и предайте на учениците Му и на Петър, че Той отива преди вас в Галилея. Там ще Го видите, както ви каза“.
8 Като излязоха, жените побягнаха бързо от гроба, защото ги обзеха трепет и изумление. И на никого нищо не казаха, защото се страхуваха.
Иисус Христос се явява на Своите последователи
9 А като възкръсна рано в първия ден от седмицата, Иисус се яви първо на Мария Магдалена, от която беше изгонил седем демона.
10 Тя отиде и извести на тези, които Го бяха придружавали и сега скърбяха и плачеха.
11 Но те, като чуха, че бил жив и тя Го видяла, не повярваха.
12 След това Иисус се яви в друг образ на двама от тях, докато вървяха и приближаваха едно село.
13 Те отидоха и известиха на другите. Но на тях също не повярваха.
Великото поръчение на възкръсналия Христос
14 После Иисус се яви на самите единадесет ученици, когато седяха на трапезата, и ги укори за неверието и коравосърдечието им, защото не повярваха на тези, които Го бяха видели възкръснал.
15 И им каза: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.
16 Който повярва и бъде кръстен, ще бъде спасен. А който не повярва, ще бъде осъден.
17 И тези знамения ще съпътстват повярвалите: в Мое име демони ще изгонват, нови езици[1] ще говорят,
18 змии ще хващат. А ако изпият нещо смъртоносно, то изобщо няма да им навреди. На болни ще полагат ръце и те ще оздравяват“.
Възнесението на Иисус Христос
19 И така, след като им говори, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
20 А те излязоха и проповядваха навсякъде, като Господ им съдействаше и потвърждаваше Словото със знаменията, които го съпътстваха. Амин!
