Начало Иван Вълков Иван Вълков - статии Рождество Христово 2025 г.

Рождество Христово 2025 г.

Четиво за2-3 мин.

Скъпи братя и сестри, скъпи сънародници,

Честито Рождество Христово!

Случи се!

Това, което човечеството чакаше повече от 4000 години след ужасната трагедия на отделянето от своя Създател, от Небето, от духовното, вечното – се случи. Това чудо на Съединението на две измерения, две реалности, два свята се случи. Невидимото с видимото. Святото с грешното и поквареното. Не със силата на меча или обявяване на война и не чрез анексия. А със силата на Мира чрез Царя на Мира! Затова и Ангелите запяха: „Мир на земята!“ Благоволение към хората и към мен.

Човешкият род, който се разбунтува срещу Небето, не е накаран да капитулира, а е призован към избавление и спасение! Миротворецът слезе от Небето, не окупира земята, не обяви нито метър като Свой плацдарм. И не Му беше дадено място. Той не завзе царския дворец или Храма, който Му принадлежеше и някога беше посветен на Него. Той не обяви анексия на никого. Но Той беше настанен в ясла, принадлежаща на добитък. Той ходеше по грешната и прашна земя и нито превзе, нито си присвои и една стъпка земя, казвайки: „Нямам къде глава да подслоня.“ Защото не търсеше това, което търсят хората, за което убиват и проливат кръв и днес. Той търсеше място, където да постави трона си.

Той намери храм, чиито основи не са засипани в земята. Той намери храм за Себе Си – храм, свободен от духовното подземие на греха и духовния мрак – едно сърце, което протяга на горе ръце, един ум който усеща и търси Светлината. Този храм на нетленна красота, осветен от Светлината и пропит с любов към Бога! На чиито скрижали са Неговите заповеди: обичай Бога и ближния си. Това се случи! Аз станах храм на Бога, а не временна гостилница. Където Рождеството не е празник на деня, а тържество на възцарилият се Цар. Това се случи! Той се съедини и с мен и стана мой вечен Приятел. Той ми даде обещания мир, покой и небесна радост.

Това се случи! Аз съм в Неговото Царство; Той се настани в моя храм. Аз съм в Него и Той е в мен. Какво чудо! Вече не съм пещера на тъмнината, тревогата и страха. Прекланям глава пред Него, покланям се и коленича. Не Му предлагам злато, нито смирна, нито тамян, а сърцето, душата и тялото си, които съм Му посветил!

„Поради това аз прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Иисус Христос,
от когото носи името си всеки род на небесата и на земята,
да ви даде според богатствата на Неговата слава да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек,
чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца!“ (Ефесяни 3:14-17)

Честито Рождество Христово!