Днес на земята живеят милиардите хора, но сред тях няма да намерим дори двама напълно еднакви. Какво разнообразие от лица и цвят на кожата. Колко различни по вид и цвят коси. Колко много форми и цвят на очите. Колко различни сме по ръст и телосложение.
Красотата на човешкото тяло е в хармонията на неговите линии, в пропорционалното разпределение на мускулите и костите, в съвършенството на движенията. Неслучайно апостол Павел сравнява Църквата с човешкото тяло. Той не очаква по-голяма хармоничност и съвършенство в Църквата – достатъчно е да бъде като човешкото тяло.
Функционирането на човешкото тяло е удивително, съвършено, прекрасно. Милиардите клетки в него действат в пълно единство. Грехът нарушава тази хармония. Човешките пороци разрушават и поразяват тялото. Болестите са резултат от дисхармония, която е следствие от отстъплението на човека от законната норма на живот. Възмездието за греха е смърт.
В първоначалната съвършена хармония на тялото Адам не се е срамувал от външността си. Грехът поражда идеята за срама, защото срамът е следствие от допусната нечистота. Примитивните народи и днес не виждат нищо лошо в голото тяло. Цивилизованите народи се обличат и покриват телата си, за да прикрият нечистотата.
Интересен факт – човешкото тяло е прозрачно. На тази идея е основана рентгенографията. Душата на човека е още по – оголена. Не е ли това причината хората да извършват престъпления под прикритието на тъмнината? Но каквото и да правят, колкото и да се крият в нощта, няма място във вселената, където беззаконниците биха могли да се укрият.
Човешкото лице се осветява и преобразява отвътре, така както вътрешният човек се осветява чрез очите. Лицето може да изразява щастие, радост, страдание, ужас, разочарование, досада, злоба…
На човешкото лице се отразява и неговото вътрешно съдържание, т.е. неговата морална личност. „Человек“ (на руски език) чело-век – лице, обърнато към вечността, или чело със знак на вечността. Човекът носи по лицето си знаци, които позволяват да разчетем нещо за неговата биография. Пияницата, крадецът, убиецът, сребролюбецът, егоистът, клеветникът, комарджията, лъжецът – всеки носи своите белези. По лицето и неговото изражение психолозите определят професията на човека и неговата етическа личност.
Във всички раси има два типа хора – благородният, или културен тип, и обикновеният, първичен тип. Розата и лозата изискват грижа – подрязване, пръскане, наторяване. Красотата се постига чрез страдание. „За бития седем небити дават“, гласи една руската пословица. Възпитаването на човека изисква същите условия и грижи, както отглеждането на розата. Духовните идеали на човека създават хармония от най-фини линии и оттенъци в душата, а след това и върху лицето му. На лицето на Каин е стоял печатът на неговото престъпление и хората са бягали далеч от него. На лицето на християнина има отпечатък от неговото богопочитание и богобоязън.
Красотата на човека е разумна. Всичко естествено в него е красиво. Хората обезобразяват себе си, като променят външността си по изкуствен начин.
Очите на човека са огледало на неговата душа. Усмивката преобразява лицето му. Очите могат да бъдат дълбоки като езера, остри като игли, ласкави и привличащи или, напротив – отблъскващи.
Децата ни помагат да разбираме „Божия образ“. В очите на детето се крият тайната и отблясъкът на горния свят.
Човешките души са също толкова различни, както и човешките лица. И все пак има два ясно различими типа: привлекателен и отблъскващ. Красотата на душата е в нейното съдържание и проявление.
Когато душата е красива, телесната грозота не се забелязва. Има души като градина, напоена с вода в горещ ден – към тях пътникът естествено се стреми. Има души, изпълнени с такова богатство от цветове и с такава пълнота, че привличат всекиго. Но има души като пустини, около които ти става задушно и тясно – иска ти се по-скоро да излезеш на чист въздух. Има души като мътни потоци – те кипят и заливат всичко по пътя си.
Човешката душа е безсмъртна; в нея се натрупва житейският опит на личността, който остава като богатство. Всеки човек е отговорен за това, какъв облик придобива неговата душа. Обществото, природата, приятелите, книгите, религията и трудът оказват своето влияние при оформянето й.
Душата се състои от воля, памет, чувства, разум, интуиция… Тялото е безчувствено без душата. То не е способно да преживява каквото и да било. Душата страда и се радва, а страданието и радостта се проявяват в тялото. Душата продължава да живее и след смъртта на тялото. Затова е казано: „Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а повреди на душата си?“. Грижата на човека трябва да бъде насочена преди всичко към душата, защото на нея принадлежи вечността.
Човек може да не бъде красив според нормите на класическата красота, но в него може да прозира духовната красота на личността. Това го прави привлекателен. Има хора, които се издигат и преобразяват, и други, които падат и губят човешкия си облик. Но има Един, Който може да издигне и преобрази всеки човек – Иисус Христос.
Хармонията на човека е в неговото подобие на Триединния Бог – дух, душа и тяло. Нарушаването на човешката хармония е в разкъсването на връзката между тези субстанции.
сп. „Вера и жизнь“
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2025 <<<
