Евангелие от Матей – РиСБ
1 ГЛАВА
Родословието на Иисус Христос
1 Родословието на Иисус Христос, Син на Давид, Син на Авраам:
2 От Авраам се роди Исаак, от Исаак се роди Яков, от Яков се родиха Юда и братята му,
3 от Юда се родиха Фарес и Зара – от Тамар, от Фарес се роди Есром, от Есром се роди Арам,
4 от Арам се роди Аминадав, от Аминадав се роди Наасон, от Наасон се роди Салмон,
5 от Салмон се роди Вооз – от Рахав, от Вооз се роди Овид – от Рут, от Овид се роди Йесей,
6 а от Йесей се роди цар Давид. От цар Давид се роди Соломон – от жената на Урия,
7 от Соломон се роди Ровоам, от Ровоам се роди Авия, от Авия се роди Аса,
8 от Аса се роди Йосафат, от Йосафат се роди Йорам, от Йорам се роди Озия,
9 от Озия се роди Йоатам, от Йоатам се роди Ахаз, от Ахаз се роди Езекия,
10 от Езекия се роди Манасия, от Манасия се роди Амон, от Амон се роди Йосия,
11 а от Йосия се родиха Йехония и братята му по време на преселението във Вавилон.
12 След преселението във Вавилон от Йехония се роди Салатиил, от Салатиил се роди Зоровавел,
13 от Зоровавел се роди Авиуд, от Авиуд се роди Елиаким, от Елиаким се роди Азор, от
14 Азор се роди Садок, от Садок се роди Ахим, от Ахим се роди Елиуд,
15 от Елиуд се роди Елеазар, от Елеазар се роди Матан, от Матан се роди Яков,
16 а от Яков се роди Йосиф, мъжът на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос[1].
17 И така, всички поколения от Авраам до Давид са четиринадесет, от Давид до преселението във Вавилон са четиринадесет поколения и от преселението във Вавилон до Христос са четиринадесет поколения.
Раждането на Иисус Христос
18 А раждането на Иисус Христос стана така: след като майка Му Мария беше сгодена за Йосиф, преди да се бяха съчетали, тя се оказа бременна от Святия Дух.
19 Тогава годеникът й Йосиф, понеже беше праведен, а не искаше да я опозори, реши да я напусне тайно.
20 Но докато обмисляше това, ето, ангел от Господ му се яви насън и каза: „Йосифе, сине Давидов, не се страхувай да приемеш своята жена Мария, защото заченатото в нея е от Святия Дух.
21 Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Иисус[2], защото Той ще спаси Своя народ от греховете му“.
22 А всичко това стана, за да се изпълни изреченото от Господ чрез пророка, който казва:
23 „Ето, девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Го нарекат Емануил“[3], което означава: „С нас е Бог“.
24 И така, Йосиф, като стана от сън, направи както му заповяда ангелът от Господ и прие жена си,
25 но не я позна[4], докато тя не роди първородния си Син. И той Го нарече Иисус.
--------------------
2 ГЛАВА
Поклонението на мъдреците от Изток
А когато Иисус се роди във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от Изток дойдоха в Йерусалим.
2 И попитаха: „Къде е Царят на юдеите, Който се е родил? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним“.
3 Като чу това, цар Ирод се разтревожи и целият Йерусалим – заедно с него.
4 Затова събра всички главни свещеници и книжници[5] на народа и ги разпитваше къде трябва да се роди Христос.
5 А те му казаха: „Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка:
6 „И ти, Витлееме, земя на Юда, съвсем не си най-малък между водещите Юдови градове, защото от тебе ще се роди Водач, Който ще бъде Пастир на Моя народ Израил“[6].
7 Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно ги разпита за времето, когато се е явила звездата.
8 И като ги изпрати във Витлеем, каза: „Идете, проучете точно за Детето и когато Го намерите, известете ми, за да дойда и аз да Му се поклоня".
9 А те, като изслушаха царя, си тръгнаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото, където беше Детето.
10 Когато видяха звездата, те се зарадваха твърде много, с голяма радост.
11 И като влязоха в къщата, видяха Детето с майка Му Мария, паднаха по лице и Му се поклониха. После отвориха ковчежетата си и Му поднесоха дарове – злато, ливан[7] и смирна[8].
12 А понеже получиха откровение насън да не се връщат при Ирод, си тръгнаха по друг път към своята земя.
13 И след като си отидоха, ето, ангел от Господ се яви насън на Йосиф и каза: „Стани, вземи Детето и майка Му и бягай в Египет. Остани там, докато ти кажа, защото Ирод възнамерява да потърси Детето, за да Го погуби“.
14 И така, Йосиф стана, взе Детето и майка Му през нощта и отиде в Египет,
15 където живяха до смъртта на Ирод, за да се изпълни изреченото от Господ чрез пророка, който казва: „От Египет повиках Сина Си“[9].
Избиването на малките момчета
16 А Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, се разяри твърде много и прати да убият във Витлеем и околностите му всички момчета на две години и по-малки, според времето, за което беше разпитал внимателно мъдреците.
17 Тогава се изпълни изреченото от пророк Йеремия:
18 „Глас се чу в Рама, вопъл, плач и голямо ридание. Рахил оплакваше децата си и не искаше да се утеши, защото ги нямаше“[10].
19 А като умря Ирод, ето, ангел от Господ се яви насън на Йосиф в Египет и му каза:
20 „Стани, вземи Детето и майка Му и иди в Израилевата земя, защото измряха онези, които искаха живота на Детето“.
Завръщането от Египет
21 И така, той стана, взе Детето и майка Му и отиде в Израилевата земя.
22 Но когато чу, че над Юдея царува Архелай на мястото на баща си Ирод, се уплаши да отиде там и като получи откровение насън, се оттегли в Галилейските области.
23 Йосиф дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се изпълни казаното чрез пророците, че Детето ще се нарече Назарянин[11].
--------------------
[5] Книжници -- учени, които изследват Мойсеевия Закон и държат особено на устните правила, добавени от тях и фарисеите и прилагани във всекидневния живот. Известни са като „законоучители“.
[6] Мих. 5:2.
[7] Ливан – благоуханна смола, събирана от лаврово дърво.
[8] Смирна – благоуханна смола, от която се добива скъпо масло.
[9] Ос. 11:1.
[10] Йер. 31:15.
[11] Вероятно тук има връзка със старозаветното понятие „назорей“.
3 ГЛАВА
Проповедта на Йоан Кръстител
В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше:
2 „Покайте се, понеже наближи Небесното царство“.
3 Защото за него се е говорило чрез пророк Исая, който казва: „Глас на един, който вика в пустинята: „Пригответе пътя за Господ! Правете прави пътеките за Него!“[12].
4 А самият Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си. Храната му беше скакалци и див мед.
5 Тогава излизаха при него хора от Йерусалим, цяла Юдея и цялата околност край Йордан
6 и се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си.
7 А като видя, че мнозина от фарисеите[13] и садукеите[14] идваха да бъдат кръстени от него, Йоан им каза: „Рожби на усойници! Кой ви внуши да бягате от идващия гняв?!
8 Затова принесете плодове, достойни за покаянието,
9 и не дръзвайте да си мислите: „Авраам е нашият баща“. Защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да издигне деца на Авраам.
10 А и брадвата вече лежи при корена на дърветата. И така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъня.
11 Аз ви кръщавам във вода за покаяние, а Онзи, Който идва след мене, е по-силен от мене. На Него не съм достоен дори да събуя сандалите. Той ще ви кръсти в Святия Дух и в огън[15].
12 Лопатата е в ръката Му и Той ще изчисти Своя харман и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън“.
Кръщението на Иисус Христос
13 Тогава Иисус дойде от Галилея при Йоан край Йордан, за да бъде кръстен от него.
14 А Йоан Го възпираше, като Му казваше: „Аз имам нужда да бъда кръстен от Тебе. А Ти ли идваш при мене?“.
15 Иисус му отговори: „Остави сега да бъде така, защото подобава да изпълним цялата Божия правда“. Тогава Йоан Го остави.
16 Като се кръсти, Иисус веднага излезе от водата. И ето, небесата се отвориха пред Него и видя Божия Дух да се спуска като гълъб и да идва над Него.
17 Ето, чу се глас от небесата, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.
--------------------
[12] Ис. 40:3.
[13] Фарисеи – юдейска религиозна група, чиято основна цел е да се запазят традициите в религията на Израил. Те претендират, че са единствен авторитет при тълкуването и спазването на Божия закон.
[14] Садукеи – юдейска религиозна група, която не приема, че съществува живот, възкресение и съд след смъртта. Според тях душата умира заедно с тялото.
[15] Глаголът „βαπτίζω“ тук означава „потапям в…“.
4 ГЛАВА
Изкушаването в пустинята
1 Тогава Иисус беше отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.
2 И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, Той огладня.
3 Изкусителят се приближи към Него и Му заговори: „Ако си Божи Син, кажи на тези камъни да станат хлябове“.
4 Иисус му отговори: „Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божите уста“[16].
5 Тогава дяволът Го заведе в святия град, издигна Го на покрива на храма и Му каза:
6 „Ако си Божи Син, хвърли се долу, защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за Тебе и на ръце ще Те носят, да не би да удариш в камък крака Си“[17].
7 Иисус му отговори: „Писано е също: „Да не изпитваш Господ, своя Бог“[18].
8 Дяволът пак Го взе и Го заведе на една много висока планина, показа Му всички царства на света и тяхната слава и Му каза:
9 „Ще ти дам всичко това, ако паднеш по лице и ми се поклониш!“.
10 Иисус му отговори: „Махни се, сатана, защото е писано: „На Господ, своя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“[19].
11 Тогава дяволът Го остави. И ето, ангели дойдоха и Му служеха.
Началото на служението на Иисус Христос
12 А когато чу, че Йоан бил предаден на властта, Иисус се оттегли в Галилея.
13 И като напусна Назарет, дойде и се настани в Капернаум, край езерото, в Завулоновите и Нефталимовите области,
14 за да се изпълни изреченото чрез пророк Исая:
15 „В Завулоновата и Нефталимовата земя, край езерото, отвъд Йордан, в езическа Галилея,
16 народът, който седеше в тъмнина, видя голяма светлина. И на онези, които седяха в страната и в сянката на смъртта, на тях изгря светлина“[20].
17 Оттогава Иисус започна да проповядва, като казваше: „Покайте се, защото наближи Небесното царство“.
Призоваването на първите ученици
18 И докато вървеше край Галилейското езеро, видя двама братя – Симон, наричан Петър, и брат му Андрей, че хвърляха мрежа в езерото, защото бяха рибари.
19 И им каза: „Елате след Мене и Аз ще ви направя ловци на хора“.
20 Те веднага оставиха мрежите и Го последваха.
21 Като се отдалечи оттам, видя други двама братя – Яков Зеведеев и брат му Йоан, че кърпеха мрежите си в лодката със своя баща Зеведей, и ги повика.
22 Те веднага оставиха лодката и баща си и Го последваха.
Иисус поучава, проповядва и изцелява
23 Тогава Иисус ходеше из цяла Галилея и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието за Царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ сред народа.
24 И се разнесе слух за Него по цяла Сирия. Доведоха при Исус всички болни, страдащи от разни болести и мъки, обладани от демони, епилептици[21], парализирани. И Той ги изцели.
25 Следваха Го големи множества от Галилея и Декапол[22], от Йерусалим и Юдея и от другата страна на Йордан.
--------------------
Проповедта на планината
5 – 7 глава
5 ГЛАВА
Блаженствата
Като видя множествата, Иисус се изкачи на планината и когато седна, учениците Му се приближиха към Него.
2 И като отвори уста, ги поучаваше с думите:
3 „Блажени са нищите по дух[23], защото Небесното царство е тяхно.
4 Блажени са скърбящите, защото те ще бъдат утешени.
5 Блажени са кротките, защото те ще наследят земята.
6 Блажени са които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще бъдат наситени.
7 Блажени са милостивите, защото на тях ще се покаже милост.
8 Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9 Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени Божи синове.
10 Блажени са гонените заради правдата, защото Небесното царство е тяхно.
11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят лъжливо против вас всякакви злобни думи заради Мене.
12 Радвайте се и ликувайте, защото наградата ви на небесата е голяма, понеже така гониха пророците преди вас.
Сол и светлина на света
13 Вие сте солта на земята. Но ако солта загуби силата си, с какво ще се подправи? Тя вече не става за нищо, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.
14 Вие сте светлината на света. Град, разположен на хълм, не може да бъде скрит.
15 И когато запалят светило, не го слагат под шиника[24], а на светилника и то свети на всички, които са в къщата.
16 Така нека свети и вашата светлина пред хората, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
Иисус Христос и Законът
17 Да не мислите, че съм дошъл да отменя Закона или Книгите на пророците? Не съм дошъл да ги отменя, а да ги изпълня.
18 Защото, истина ви казвам: докато не преминат небето и земята, нито една йота[25], нито една чертичка[26] от Закона няма да премине, докато не се изпълни всичко.
19 Затова който наруши една от тези най-малки заповеди и научи така хората, ще се нарече най-малък в Небесното царство. А който ги изпълни и научи така хората, ще се нарече велик в Небесното царство.
20 Защото, казвам ви, че ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в Небесното царство.
21 Чули сте, че е било казано на древните: „Не убивай!“ и: „Който убие, ще бъде виновен пред съда“.
22 А Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, ще бъде виновен пред съда. И който каже на брат си: „Рака[27]!“, ще бъде виновен пред Синедриона[28]. А който му каже: „Безумецо!“, ще бъде виновен с присъда за огнения пъкъл.
23 И така, когато принасяш своя дар на жертвеника, ако си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
24 остави дара си там, пред жертвеника, и първо иди и се помири с брат си, а тогава ела и принеси своя дар.
25 Помири се със своя противник по-бързо, докато си на пътя с него, да не би той да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница.
26 Истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант[29].
Изкушенията
27 Чули сте, че е било казано на древните: „Не прелюбодействай!“.
28 А Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена похотливо, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.
29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли, защото за тебе е по-добре да се умъртви[30] една от частите на тялото ти, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.
30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли, защото за тебе е по-добре да се умъртви една от частите на тялото ти, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.
Развод
31 Било е казано също: „Който отпрати жена си, нека й даде разводно писмо“.
32 А Аз ви казвам, че всеки, който се разведе с жена си освен поради прелюбодейство, я кара да прелюбодейства. И който се ожени за разведена[31], той прелюбодейства.
Не се кълнете!
33 Чули сте също, че е било казано на древните: „Не нарушавай клетвите си, а ги изпълнявай пред Господ“.
34 Но Аз ви казвам: изобщо не се кълнете – нито в небето, защото то е престол на Бога,
35 нито в земята, защото тя е Негово подножие, нито в Йерусалим, защото е град на великия Цар.
36 И в главата си да не се кълнеш, защото не можеш да направиш нито един косъм бял или черен.
37 А думата ви да бъде: „Да, да“, „Не, не“, защото каквото е повече от това, е от лукавия.
Не отмъщавайте!
38 Чули сте, че е било казано: „Око за око и зъб за зъб“.
39 А Аз ви казвам: не се противете на злия. Но ако някой те удари по дясната буза, обърни към него и другата.
40 На този, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.
41 Който те принуди да изминеш с него една миля[32], върви с него две мили.
42 Дай на този, който проси от тебе, и не се отвръщай от онзи, който ти иска назаем.
Обичайте враговете си!
43 Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си и мрази врага си“.
44 А Аз ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви вредят и ви гонят,
45 за да бъдете синове на своя Отец, Който е на небесата. Защото Той издига слънцето Си да грее над злите и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.
46 Защото, ако обичате онези, които ви обичат, каква награда имате? Не правят ли същото и бирниците?
47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли така и бирниците?
48 Затова бъдете съвършени както е съвършен вашият Отец, Който е на небесата.
--------------------
[23] Нищ – човек, който няма нищо. Нищите по дух са „смирените и съкрушените по сърце“, срв. Ис. 66:2; Пс. 34:18; 51:17.
[24] Шиник – цилиндричен съд, който служи за измерване на насипни храни.
[25] Йота (йод) – най-ситната буква в еврейската азбука.
[26] В еврейската азбука има много диакритични знаци, които променят вида и звученето на дадена буква.
[27] Рака – вероятно от арам. „празноглавец, негодник“.
[28] Синедрион -- най-висшият съд на юдеите, орган на тяхното самоуправление. Състои се от 70 души.
[29] Кодрант – дребна римска монета, равна на 2 лепти.
[30] Срв. Римл 6:6,8,11,13; 2 Кор. 4:10-11, т.е. става дума за съразпятието (умъртвяването на старата природа) и съвъзкресението (придобиването на нова природа) на вярващия с Христос.
[31] Т.е. разведена поради прелюбодейство. Срв. 1 Кор. 7:15; Марк 10:11-12.
[32] Римските войници са имали право да принуждават хора от подчинените им народи да носят тяхното снаряжение до една миля. Милята е равна на 8 стадия - около 1,5 км.
6 ГЛАВА
За милостинята
Внимавайте да не давате милостинята си пред хората, за да ви виждат. Ако постъпвате по този начин, няма да имате награда при вашия Отец, Който е на небесата.
2 И така, когато даваш милостиня, не тръби пред себе си както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да ги хвалят хората. Истина ви казвам: те вече са получили своята награда.
3 А когато ти даваш милостиня, нека лявата ти ръка да не знае какво прави дясната,
4 за да бъде твоята милостиня в тайно, и твоят Отец, Който вижда в тайното, ще ти въздаде наяве.
За молитвата
5 И когато се молиш, не бъди като лицемерите. Защото те обичат да се молят, като застават в синагогите и по ъглите на улиците, за да се покажат пред хората. Истина ви казвам: те вече са получили своята награда.
6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стая и като затвориш вратата, се помоли на своя Отец, Който е в тайното. И твоят Отец, Който вижда в тайното, ще ти въздаде наяве.
7 Когато се молите, не говорете излишни думи както езичниците. Защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си.
8 И така, не бъдете като тях. Вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди да поискате от Него.
9 Затова се молете по този начин: „Отче наш, Който си на небесата, да бъде свято Твоето име!
10 Да дойде Твоето царство! Да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!
11 Дай ни днес насъщния ни хляб
12 и ни прости дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.
13 И не ни въвеждай в изкушение, а ни избави от лукавия, защото Твои са Царството и силата, и славата навеки. Амин“.
14 Така, ако вие простите на хората прегрешенията им, и небесният ви Отец ще прости на вас.
15 Но ако вие не простите на хората прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.
За поста
16 Когато постите, не бъдете мрачни като лицемерите. Защото те променят лицата си, за да покажат пред хората, че постят. Истина ви казвам: те вече са получили своята награда.
17 А ти, когато постиш, помажи главата си и измий лицето си,
18 за да не показваш пред хората, че постиш, а само пред твоя Отец, Който е в тайното. И твоят Отец, Който вижда в тайното, ще ти въздаде наяве.
Съкровища на небето
19 Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и крадци ги изкопават и крадат.
20 Събирайте си съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда ги разяждат и крадци не ги изкопават, нито ги крадат.
21 Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
22 Окото е светилото на тялото. Затова, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде изпълнено със светлина.
23 Но ако окото ти е зло, цялото ти тяло ще бъде изпълнено с тъмнина. И така, ако светлината в тебе е тъмнина, колко голяма ще бъде тъмнината!
24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона[33].
Грижа за земното или упование на Бога
25 Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си – какво ще ядете и какво ще пиете, нито за тялото си – какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото – повече от облеклото?
26 Погледнете птиците на небето, че не сеят, нито жънат, нито събират в житници, а вашият небесен Отец ги храни. Вие не сте ли много по-ценни от тях?
27 И кой от вас може с безпокойство да прибави един лакът[34] към ръста си?
28 За облеклото защо се безпокоите? Вгледайте се внимателно как растат лилиите на полето – те не се трудят, нито предат.
29 Но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като някоя от тях.
30 Ако Бог облича така тревата на полето, която днес е тук, а утре я хвърлят в пещта, няма ли много повече да облича вас, маловерци?
31 И така, не се безпокойте и не казвайте: „Какво ще ядем?“ или: „Какво ще пием?“, или: „Какво ще облечем?“.
32 Защото всичко това търсят езичниците. Понеже вашият Отец, Който е небесата, знае, че се нуждаете от всичко това.
33 Но търсете първо Царството на Бога и Неговата правда, а всичко това ще ви се прибави.
34 И така, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчни са на деня собствените му грижи.
--------------------
7 ГЛАВА
Не съдете!
Не съдете, за да не бъдете съдени.
2 Защото с каквато присъда отсъждате, с такава ще ви съдят. И с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
3 И защо гледаш тресчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?
4 Или как ще кажеш на брат си: „Остави ме да извадя тресчицата от окото ти“, като ето я гредата в твоето око?
5 Лицемере, извади първо гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш тресчицата от окото на брат си.
6 Не давайте святото на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и като се обърнат, да ви разкъсат.
За молитвата
7 Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.
8 Защото всеки, който иска, получава. Който търси, намира. И на този, който хлопа, ще се отвори.
9 Има ли между вас човек, който, ако му поиска неговият син хляб, ще му даде камък
10 или ако поиска риба, ще му даде змия?
11 Ето защо, ако вие, макар и зли, знаете да давате добри дарове на децата си, колко повече вашият Отец, Който е на небесата, ще даде блага на онези, които искат от Него!
12 И така, всяко нещо, което искате хората да правят на вас, правете и вие на тях, защото това е същността на Закона и Книгите на пророците.
Двата пътя
13 Влезте през тясната порта, защото е широка портата и е просторен пътят, който води към погибел[35], и мнозина са онези, които минават през нея.
14 Понеже е тясна портата и е стеснен пътят, който води към живот, и малцина са онези, които я намират.
Пазете се от лъжеучители!
15 Пазете се от лъжепророците, които идват при вас в овчи кожи, а отвътре са вълци грабители.
16 По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини – от бодили?
17 Така и всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.
18 Не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове.
19 Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън.
20 И така, по плодовете им ще ги познаете.
Опасност от фалшива изповед
21 Не всеки, който Ми казва: „Господи! Господи!“, ще влезе в Небесното царство, а само този, който изпълнява волята на Моя небесен Отец.
22 В онзи ден мнозина ще Ми кажат: „Господи! Господи! Не в Твоето име ли пророкувахме, не в Твоето име ли изгонвахме демони и не в Твоето име ли направихме много чудеса?“.
23 Но тогава ще им заявя: „Никога не съм ви познавал. Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие!“.
Разумният и неразумният строител
24 И така, всеки, който слуша тези Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на разумен човек, който построи къщата си на канара.
25 И заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и връхлетяха върху тази къща. Но тя не падна, защото беше основана на канара.
26 А всеки, който слуша тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък.
27 И заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и връхлетяха върху тази къща. А тя рухна и се срути напълно“.
28 Когато Иисус завърши тези думи, множествата се удивяваха на учението Му,
29 защото ги поучаваше като Този, Който има власт, а не като книжниците.
[35] Погибел – вечни мъки в огненото езеро.
Чудесата на Иисус Христос
8 – 12 глава
8 ГЛАВА
Изцеляване на прокажения
1 Когато Иисус слезе от планината, Го последваха големи множества.
2 И ето, един прокажен дойде при Него и като Му се кланяше, каза: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш“.
3 Тогава Иисус протегна ръка, докосна го и отговори: „Искам, бъди очистен!“. И той веднага беше очистен от проказата.
4 А Иисус го предупреди: „Гледай да не кажеш на никого. Но иди да се покажеш на свещеника и принеси дара, който Мойсей е заповядал, за свидетелство пред тях“.
Изцеляване на слугата на стотника
5 Когато Иисус влезе в Капернаум, един стотник се приближи към Него и Му се молеше:
6 „Господи, момчето ми лежи у дома парализирано и страшно се мъчи“.
7 А Иисус му отговори: „Като дойда, ще го изцеля“.
8 Стотникът Му каза: „Господи, не съм достоен да влезеш под покрива ми. Само кажи дума и момчето ми ще оздравее.
9 Защото и аз съм човек, подвластен на някого, и имам подчинени на мене войници. Казвам на този: „Иди!“ и той отива, на друг: „Ела!“ и той идва, а на слугата си: „Направи това!“ и той го прави“.
10 Иисус, като чу думите му, се удиви и се обърна към онези, които Го следваха: „Истина ви казвам: дори в Израил не съм намерил такава вяра.
11 Но ви казвам, че ще дойдат мнозина от изток и от запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в Небесното царство,
12 а синовете на Царството ще бъдат изхвърлени в тъмнината отвън и там ще е плачът и скърцането на зъби“.
13 Тогава Иисус се обърна към стотника: „Иди си. Както си повярвал, така нека стане!“. И слугата оздравя в същия час.
Христос изцелява тъщата на Петър и мнозина обладани от демони
14 Когато Иисус дойде в дома на Петър, видя, че тъща му лежи, болна от треска.
15 Той докосна ръката й и треската я остави. Тогава тя стана и им прислужваше.
16 А когато се свечери, доведоха при Него мнозина обладани от демони. Той изгони духовете със слово и изцели всички болни,
17 за да се изпълни изреченото чрез пророк Исая: „Той отне нашите немощи и болестите премахна“[36].
Хората се опитват да следват Иисус
18 И като видя Иисус около Себе Си големи множества, заповяда да минат на отсрещния бряг.
19 Тогава дойде един книжник и Му каза: „Учителю, ще Те следвам където и да отидеш!“.
20 А Иисус му отговори: „Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда, а Човешкият Син[37] няма къде глава да подслони“.
21 Друг от учениците Му каза: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си“.
22 Но Иисус му отвърна: „Следвай Ме и остави мъртвите да погребат своите мъртви“.
Укротяване на бурята
23 И когато се качи в една лодка, учениците Му Го последваха.
24 Но ето, в езерото се надигна голяма буря, така че вълните заливаха лодката. А Иисус спеше.
25 Тогава учениците се приближиха, събудиха Го и казаха: „Господи, спаси ни! Загиваме!“.
26 А Той им отвърна: „Защо сте страхливи, маловерци?“. И като стана, укроти ветровете и езерото и настъпи пълна тишина.
27 Така хората се изумяваха и се питаха: „Какъв е Този, че и ветровете, и езерото Му се покоряват?“.
Изгонване на демони
28 И когато Иисус дойде на другия бряг, в земята на гергесинците, Го срещнаха двама души, обладани от демони. Те излизаха от гробищата и бяха твърде свирепи, така че никой не можеше да мине по онзи път.
29 И ето, двамата изкрещяха: „Какво има между нас и Тебе, Иисусе, Божи Сине? Нима си дошъл тук преди определеното време да ни мъчиш?“.
30 А далече от тях имаше голямо стадо свине, които пасяха.
31 И демоните Го молеха: „Ако ни изгониш, позволи ни да отидем в стадото свине!“.
32 Иисус им каза: „Идете!“. И те, като излязоха, отидоха в свинете. Тогава цялото стадо се устреми надолу по склона към езерото и свинете се издавиха във водата.
33 А свинарите побягнаха и като отидоха в града, разказаха всичко – и това, което беше станало с обладаните от демони.
34 И ето, целият град излезе да посрещне Иисус. А като Го видяха, започнаха да Го умоляват да си отиде от техните предели.
[36] Ис. 53:4-5: „…чрез Неговите рани ние бяхме изцелени“. Вж. също 1 Кор. 15:3.
[37] Човешкият Син -- името, с което Иисус най-често нарича самия Себе Си. В Дан. 7:13-14 с това име се свързва бъдещият Спасител и Цар – Месия, Когото Бог ще изпрати да изкупи хората.
9 ГЛАВА
Изцеляване на парализирания човек
1 Тогава Иисус се качи в една лодка, прекоси езерото и дойде в Своя град.
2 И ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на носилка. Иисус, като видя вярата им, каза на паралитика: „Дерзай, сине! Прощават ти се греховете!“.
3 Тогава някои от книжниците си казаха: „Този богохулства!“.
4 А Иисус, като видя мислите им, ги попита: „Защо таите зло в сърцата си?
5 Кое е по-лесно да кажа: „Прощават ти се греховете“ или: „Стани и ходи!“?
6 Но за да разберете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове – тогава се обърна към паралитика с думите: – Стани, вдигни си носилката и си иди у дома!“.
7 Той стана и си отиде у дома.
8 А множествата, като видяха това, се удивиха и прославиха Бога, Който беше дал такава власт на хората.
Призоваване на Матей
9 Като минаваше оттам, Иисус видя един човек на име Матей да седи в бирничеството[38] и му каза: „Следвай Ме!“. Той стана и Го последва.
10 И докато Иисус седеше на трапезата[39] в къщата, ето, много бирници и грешници дойдоха и насядаха с Него и учениците Му.
11 Фарисеите, като видяха това, попитаха учениците Му: „Защо вашият Учител яде с бирниците и грешниците?“.
12 А Иисус, като чу това, им каза: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните.
13 Но идете и научете какво означава: „Милост искам, а не жертва“[40], защото съм дошъл да призова не праведните, а грешните към покаяние“.
За поста
14 Тогава дойдоха при Него учениците на Йоан и Го попитаха: „Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?“.
15 Иисус им отговори: „Могат ли приятелите на младоженеца да жалеят, докато той е с тях? Но ще дойдат дни, когато младоженецът ще им се отнеме, и тогава ще постят.
16 Никой не пришива кръпка от нетепан плат[41] на стара дреха, защото така закърпеното съдира дрехата и разкъсаното става още по-грозно.
17 Нито наливат ново вино в стари мехове. В противен случай меховете се спукват, виното изтича и те се изхабяват. А наливат ново вино в нови мехове, така че и двете се запазват“.
Изцеляване на жената с кръвотечение и на дъщерята на Яир
18 Докато Иисус им говореше това, ето, един от управителите на синагогата дойде, кланяше Му се и каза: „Дъщеря ми току-що умря. Но ела, положи ръката Си на нея и тя ще оживее!“.
19 Иисус стана и го последва заедно с учениците Си.
20 И ето, една жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години, се приближи отзад и докосна края на дрехата Му,
21 защото си казваше: „Ако само се докосна до дрехата Му, ще оздравея!“.
22 А Иисус, като се обърна и я видя, заговори: „Дерзай, дъще! Твоята вяра те изцели“. И в същия час жената оздравя.
23 Когато Той дойде в дома на управителя и видя свирачите[42] и развълнуваните хора, каза:
24 „Идете си, защото момичето не е умряло, а спи“. Те обаче Му се присмиваха.
25 Когато изведоха множеството, Иисус влезе, хвана момичето за ръката и то стана.
26 И вестта за това се разчу из цялата област.
Изцеляване на двама слепи и един ням човек
27 Когато Иисус тръгваше оттам, Го последваха двама слепи, които викаха: „Смили се над нас, Сине Давидов!“.
28 И като влезе в къщата, слепите се приближиха към Него. Иисус ги попита: „Вярвате ли, че мога да направя това?“. Те Му отговориха: „Да, Господи!“.
29 Тогава Той докосна очите им и каза: „Нека стане според вярата ви!“.
30 И очите им се отвориха. А Иисус ги предупреди строго: „Гледайте никой да не научи за това!“.
31 Но те, като излязоха, разгласиха за Него из цялата област.
32 И докато излизаха, ето, доведоха при Иисус един ням човек, обладан от демон.
33 След като беше изгонен демонът, немият проговори. И множествата се удивяваха: „Никога не се е виждало такова нещо в Израил!“.
34 А фарисеите казваха: „Чрез княза на демоните Той изгонва демоните!“.
Жътвата е изобилна
35 Иисус обикаляше всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше благата вест за Царството и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ сред народа.
36 И когато видя множествата, се смили над тях, защото бяха изтощени и пръснати като овце, които нямат пастир.
37 Тогава каза на учениците Си: „Жътвата е изобилна, а работниците са малко.
38 Затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници за жътвата Си“.
[38] Бирничество – място, където се събират данъците.
[39] Букв. „беше полегнал до трапезата“ – и така навсякъде в Новия Завет. Тогава хората са се хранели полегнали около ниска маса.
[40] Ос. 6:6.
[41] Нетепан плат – тепан е платът, който се полива с гореща вода и се плакне, като се удря силно, за да стане по-плътен.
[42] Свирачи – на погребенията тогава са се свирели и пеели оплаквателни песни.
10 ГЛАВА
Призоваване на дванадесетте ученици
1 Като повика дванадесетте Си ученици, Иисус им даде власт над нечистите духове, за да ги изгонват и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ.
2 А ето имената на дванадесетте апостоли: първия – Симон, наричан Петър, и брат му Андрей, Яков Зеведеев и брат му Йоан,
3 Филип и Вартоломей[43], Тома и Матей бирника, Яков Алфеев[44] и Левей, наречен Тадей[45],
4 Симон Зилот и Юда Искариот, който и предаде Иисус.
5 Той изпрати тези дванадесет души и им заповяда: „Не отивайте при езичниците и в самарянски град не влизайте.
6 По-добре вървете при изгубените овце от Израилевия дом.
7 И като ходите, проповядвайте: „Небесното царство е наближило“.
8 Болни изцелявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, демони изгонвайте. Даром сте получили, даром давайте.
9 Не си приготвяйте нито златна, нито сребърна, нито медна монета в пояса си,
10 нито торба за път, нито две ризи, нито сандали, нито тояга. Защото работникът заслужава своята прехрана.
11 В който и да било град или село като влезете, разпитайте кой в него е достоен и останете там, докато си тръгнете.
12 Когато влизате в дома, поздравете хората там.
13 И ако домът е достоен, нека бъде върху него вашият мир. А ако не е достоен, мирът ви нека се върне към вас.
14 И ако някой не ви приеме и не послуша вашите думи, като излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от краката си.
15 Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содомската и Гоморската земя в Съдния ден, отколкото на онзи град.
16 Ето, Аз ви изпращам като овце сред вълци. И така, бъдете съобразителни като змиите и незлобливи като гълъбите.
17 Пазете се от хората, защото ще ви предават на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват.
18 Пред управители и царе ще ви изправят заради Мене, за да свидетелствате пред тях и пред народите.
19 А когато ви предадат, не се безпокойте как или какво ще кажете, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите.
20 Защото не сте вие, които говорите, а Духът на вашия Отец говори във вас.
21 Брат брата си ще предаде на смърт, баща – детето си. Деца ще се изправят срещу родителите си и ще ги умъртвят.
22 Ще бъдете мразени от всички заради Моето име. А който устои докрай, ще бъде спасен.
23 Когато ви гонят от един град, бягайте в друг. Защото, истина ви казвам: няма да обходите Израилевите градове, докато дойде Човешкият Син.
24 Ученикът не е над своя учител, нито слугата е над господаря си.
25 Достатъчно е за ученика да стане като учителя си и слугата – като господаря си. Ако стопанина на дома нарекоха Веелзевул[46], колко повече – домашните му!
26 И така, не се бойте от тях; защото няма нищо скрито, което да не се открие, и нищо тайно, което да не се узнае.
27 Това, което ви говоря на тъмно, кажете го на светло и което чуете на ухо, прогласете го от покривите.
28 Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият. По-добре се бойте от Онзи, Който може и душата, и тялото да погуби в пъкъла.
29 Не се ли продават две врабчета за един асарий[47]? И нито едно от тях няма да падне на земята против волята на вашия Отец.
30 А на вас и всички косми на главата ви са преброени.
31 Затова не се страхувайте: вие сте по-ценни от много врабчета.
32 И така, всеки, който изповяда Мене пред хората, и Аз ще изповядам него пред Моя Отец, Който е на небесата.
33 Но всеки, който се отрече от Мене пред хората, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец, Който е на небесата.
34 Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята? Дойдох да донеса не мир, а меч.
35 Защото дойдох да разделя човек от баща му, дъщеря – от майка й, снаха – от свекърва й.
36 И врагове на човека ще бъдат домашните му.
37 Който обича баща си или майка си повече от Мене, не е достоен за Мене. Който обича сина си или дъщеря си повече от Мене, не е достоен за Мене.
38 Който не вземе кръста си и не Ме следва, не е достоен за Мене.
39 Който придобие душата си, ще я погуби и който погуби душата си заради Мене, ще я придобие[48].
40 Който приема вас, Мене приема. И който приема Мене, приема Този, Който Ме изпрати.
41 Който приема пророка като пророк, награда на пророк ще получи. Който приема праведника като праведник, награда на праведник ще получи.
42 И който напои един от тези, малките, само с една чаша студена вода, защото е Мой ученик, истина ви казвам: със сигурност няма да изгуби своята награда“.
[43] Вартоломей – смята се, че това е другото име на Натанаил. За него се говори в Марк 3:18 и Лука 6:14. Срв. Йоан 1:45-51, където става дума за Натанаил.
[44] Най-вероятно това е „малкият Яков“ от Марк 15:40.
[45] Или Юда Яковов от Лука 6:16. Срв. Марк 3:18.
[46] Веелзевул или Ваал-Зевул – букв. „господар на небесното жилище“ или „господар на мухите“. Това е една от титлите на финикийското божество Ваал, което тук се отъждествява с княза на демоните, сатана.
[47] Асарий -- дребна монета, равна на 4 кодранта или 8 лепти.
[48] Срв. Римл 6:6,8,11,13; 2 Кор. 4:10-11, т.е. става дума за съразпятието (умъртвяването на старата природа) и съвъзкресението (придобиването на нова природа) на вярващия с Христос.
11 ГЛАВА
Свидетелството на Иисус Христос за Йоан Кръстител
1 Иисус, когато завърши наставленията към Своите дванадесет ученици, си тръгна оттам, за да поучава и да проповядва по техните градове.
2 Тогава Йоан, като чу в тъмницата за делата на Христос, изпрати двама от учениците си да Го попитат:
3 „Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или да очакваме друг?“.
4 Иисус им отговори: „Идете и предайте на Йоан това, което чувате и виждате:
5 слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени са очиствани, глухи започват да чуват, мъртви са възкресявани и на нищи по дух се проповядва благовестието.
6 Блажен е онзи, който не се съблазни[49] в Мене“.
7 И докато те си тръгваха, Иисус заговори на множествата за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана?
8 Но какво излязохте да видите? Човек, облечен в скъпи[50] дрехи, ли? Ето, тези, които носят скъпи дрехи, са в царските дворци.
9 Тогава какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
10 Защото той е, за когото е писано: „Ето, Аз изпращам пред Твоето лице вестителя Си, който ще приготви пътя Ти пред Тебе“[51].
11 Истина ви казвам: между родените от жени не се е издигал по-голям от Йоан Кръстител. Но най-малкият в Небесното царство е по-голям от него.
12 А от дните на Йоан Кръстител досега Небесното царство се взема със сила и които полагат усилия, го грабват.
13 Защото всички пророци и Законът пророкуваха до Йоан.
14 И ако искате да приемете това, той е Илия, който трябваше да дойде.
15 Който има уши да слуша, нека слуша!
16 А на какво да оприлича това поколение? То е подобно на деца, които седят по пазарите и викат на другите:
17 „Свирихме ви и не играхте. Пяхме ви жалейни песни и не плакахте“.
18 Защото дойде Йоан, който нито ядеше, нито пиеше, и казват за него: „Демон има!“.
19 Дойде Човешкият Син, Който яде и пие, и казват за Него: „Ето човек лаком и пияница, приятел на бирници и грешници!“. Но мъдростта се оправда чрез делата си“.
Горко на непокаялите се градове
20 Тогава Иисус започна да укорява градовете, където бяха извършени повечето Негови чудеса, защото не се покаяха:
21 „Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаида! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които се извършиха във вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.
22 Но ви казвам: на Тир и Сидон ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на вас.
23 И ти, Капернауме, който си се издигнал до небето, в ада ще бъдеш свален! Защото, ако в Содом бяха извършени чудесата, които се извършиха в тебе, той и до днес би съществувал.
24 Но ви казвам, че в Съдния ден на Содомската земя ще бъде по-леко, отколкото на тебе“.
Елате при Мене и Аз ще ви дам покой
25 Тогава Иисус продължи: „Прославям Те, Отче, Господи на небето и земята, защото си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните.
26 Да, Отче, защото Ти благоволи в това.
27 Всичко Ми е предадено от Моя Отец и освен Отец никой не познава Сина, нито някой познава Отец освен Сина и онзи, на когото Синът благоволява да Го открие.
28 Елате при Мене всички, които сте измъчени и обременени, и Аз ще ви дам покой.
29 Вземете Моето бреме върху себе си и се научете от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце. Така ще намерите покой за душите си.
30 Защото Моето бреме е благо и Моят товар е лек“.
[49] В новозаветен контекст този глагол се употребява и в смисъл: „усъмнявам се в, препъвам се заради, отклонявам се от вярата заради". И така навсякъде в Новия Завет.
[50] Букв. „меки“.
[51] Мал. 3:1.
12 ГЛАВА
Иисус Христос е Господар на съботата
1 В една събота по онова време Иисус минаваше през засетите ниви, а учениците Му, като огладняха, започнаха да късат класове и да ядат.
2 Фарисеите, като видяха това, Му казаха: „Виж, Твоите ученици правят нещо, което не е позволено да се прави в събота!“.
3 Той им отговори: „Не сте ли чели какво направи Давид, когато огладняха – той и мъжете, които бяха с него?
4 Как влезе в Божия дом и яде от принесените пред Бога хлябове, които не беше позволено да ядат нито той, нито хората с него, а само свещениците?
5 Или не сте ли чели в Закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават наредбата за съботата[52] и не са виновни за това?
6 Но Аз ви казвам, че тук има Един, Който е по-велик от храма.
7 Ако знаехте какво означава: „Милост искам, а не жертва“[53], не бихте осъдили невинните.
8 Защото Човешкият Син е Господар и на съботата“.
Изцеляване в събота
9 И като тръгна оттам, Иисус отиде в синагогата им,
10 където имаше един човек с изсъхнала ръка. И за да обвинят Иисус, Го попитаха: „Позволено ли е да се изцелява в събота?“.
11 Той им отговори: „Кой от вас, ако има една овца и тя падне в яма в съботен ден, няма да я хване и да я извади от там?
12 А колко по-ценен е човекът от овцата! Затова е позволено да се прави добро в събота“.
13 Тогава каза на човека: „Протегни ръката си!“. Той я протегна и тя стана здрава като другата.
14 Фарисеите обаче, като излязоха, се уговориха против Него – как да Го погубят.
Пророчество за Христос
15 Но Иисус, като разбра, се оттегли оттам. Последваха Го много хора и Той ги изцели всички.
16 И ги предупреди строго да не разгласяват за Него,
17 за да се изпълни изреченото чрез пророк Исая:
18 „Ето Моя Служител, Когото избрах, Моя Възлюбен, в Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си на Него и Той ще възвести съд над народите.
19 Няма да се скара, нито ще извика, нито ще чуе някой гласа Му по улиците.
20 Пречупена тръстика няма да откърши и тлеещ фитил няма да угаси, докато не изведе правосъдието до победа.
21 И на Неговото име ще се уповават народите“[54].
Божествената власт на Иисус Христос
22 Тогава доведоха при Иисус един сляп и ням човек, обладан от демон. Той го изцели, така че слепият и немият прогледна и проговори.
23 Всички хора се удивиха и се питаха: „Да не би Този да е Давидовият Син?“.
24 А когато фарисеите чуха това, казаха: „Този не изгонва демоните по друг начин освен чрез княза на демоните, Веелзевул“.
25 Но Иисус, като знаеше техните мисли, им отговори: „Всяко царство, разделено против самото себе си, запустява. И всеки град или дом, разделен против самия себе си, няма да устои.
26 Ако сатана изгонва сатана, той се е разделил против самия себе си. Тогава как ще устои неговото царство?
27 И ако Аз изгонвам демоните чрез Веелзевул, чрез кого ги изгонват вашите синове? Затова те ще ви бъдат съдии.
28 Но ако Аз изгонвам демоните чрез Божия Дух, Божието царство е достигнало до вас.
29 Или как може някой да влезе в дома на силния и да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния? И тогава ще ограби дома му.
30 Който не е с Мене, е против Мене и който не събира с Мене, разпилява.
Хулата срещу Святия Дух
31 Затова ви казвам: всеки грях и всяка хула ще се простят на хората, но хулата против Духа няма да им се прости.
32 И ако някой каже дума против Човешкия Син, ще му се прости, но ако говори против Святия Дух, няма да му се прости нито в този, нито в бъдещия свят.
33 Или направете дървото добро и плода му добър, или направете дървото лошо и плода му лош. Защото по плода се познава дървото.
34 Рожби на усойници! Как можете да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говори устата.
35 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изважда добро, а злият човек от злото си съкровище изважда зло.
36 И ви казвам, че за всяка празна дума, която изрекат хората, ще отговарят в Съдния ден.
37 Защото заради думите си ще бъдеш оправдан и заради думите си ще бъдеш осъден“.
Знамението на пророк Йона
38 Тогава някои от книжниците и фарисеите Му казаха: „Учителю, искаме да видим от Тебе знамение“.
39 А Той отговори: „Зло и прелюбодейно поколение търси знамение, но друго знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона.
40 Защото както Йона беше в корема на морското животно три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.
41 Ниневийските мъже ще се явят в съда с това поколение и ще го осъдят, защото те се покаяха чрез проповедта на Йона, а ето, тук има повече от Йона.
42 Южната царица ще се яви в съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от края на земята, за да чуе мъдростта на Соломон, а ето, тук има повече от Соломон.
Когато нечистият дух се върне
43 Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, за да търси покой, и не намира.
44 Тогава казва: „Ще се върна в къщата си, откъдето излязох“. И като дойде, я намира празна, пометена и подредена.
45 Затова отива и взема със себе си седем други духове, по-зли от него, и като влязат, заживяват там, а последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото. Така ще бъде и с това зло поколение“.
Майката и братята на Иисус Христос
46 Докато Иисус още поучаваше множествата, ето, майка Му и братята Му стояха отвън и искаха да Му говорят.
47 Тогава някой Му каза: „Виж, майка Ти и братята Ти стоят отвън и искат да Ти говорят“.
48 А Той отвърна на човека, който Му каза това: „Коя е майка Ми и кои са братята Ми?“.
49 И като посочи с ръка учениците Си, продължи: „Ето майка Ми и братята Ми!
50 Защото който върши волята на Моя небесен Отец, той Ми е брат и сестра, и майка“.
[52] В Стария Завет „шабат“ (от евр. букв. „почивка“) или събота е денят, когато Бог си почива след Сътворението. Затова на евреите тогава е забранено да работят и да извършват редица други дейности, които се възприемат като работа.
--------------------
Притчи за Небесното царство
13 ГЛАВА
Притчата за сеяча
1 В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото.
2 Около Него се събраха големи множества, затова Той влезе в една лодка и седна в нея, а всички хора стояха на брега.
3 И им говореше много с притчи, като каза: „Ето, сеячът излезе да сее.
4 Като сееше, някои зърна паднаха край пътя. Птиците долетяха и ги изкълваха.
5 Други паднаха на каменисти места, където нямаше много пръст, и веднага поникнаха, защото нямаха дълбока почва.
6 Но като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Трети паднаха между тръните и тръните пораснаха и ги задушиха.
8 А други паднаха на добра земя и даваха плод – кое сто, кое шестдесет, кое тридесет пъти повече.
9 Който има уши да слуша, нека слуша!“.
10 Тогава се приближиха учениците на Иисус и Го попитаха: „Защо им говориш с притчи?“.
11 А Той отвърна: „На вас е дадено да познаете[55] тайните на Небесното царство, а на тях не е дадено.
12 Защото който има, на него ще се даде и ще се преумножи, а който няма, от него ще се отнеме и онова, което има.
13 По тази причина им говоря с притчи – защото гледат, а не виждат, слушат, а не чуват, нито разбират.
14 При тях се изпълнява пророчеството на Исая: „С уши ще чуете, а няма да разберете. С очи ще гледате, а няма да видите.
15 Защото сърцето на този народ е затлъстяло и с ушите си трудно чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат[56], и Аз да ги изцеля“[57].
16 Вашите очи обаче са блажени, защото виждат, и ушите ви са блажени, защото чуват.
17 Истина ви казвам: мнозина пророци и праведници копнееха да видят онова, което вие виждате, но не видяха и да чуят онова, което вие чувате, но не чуха.
18 И така, слушайте притчата за сеяча.
19 При всеки, който чува Словото за Царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му. Този човек е посятото край пътя.
20 Посятото на каменисти места е онзи, който чува Словото и веднага го приема с радост.
21 Но няма корен в себе си, а е кратковременен и когато дойдат скръб или гонение заради Словото, веднага се съблазнява[58].
22 Посятото между тръните е онзи, който чува Словото, но грижите на този свят и примамката на богатството задушават Словото и то става безплодно.
23 А посятото на добра земя е онзи, който чува Словото и го разбира, като дава и принася плод – кой сто, кой шестдесет, кой тридесет пъти повече“.
Притчата за житото и плевелите
24 И друга притча им разказа: „Небесното царство прилича на човек, който пося добро семе на нивата си.
25 Но докато хората спяха, неговият враг дойде, пося плевели между житото и си отиде.
26 Когато поникна посевът и завърза плод, се появиха и плевелите.
27 А слугите на стопанина отидоха и го попитаха: „Господарю, не пося ли ти добро семе на нивата си? Тогава откъде дойдоха плевелите?“.
28 Той им отговори: „Някой враждебен човек е направил това“. Слугите му казаха: „Щом е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?“.
29 Но стопанинът отвърна: „Не – да не би като плевите плевелите, да изкорените с тях и житото.
30 Оставете ги да растат заедно до жътва. И по време на жътвата ще кажа на жътварите: „Съберете първо плевелите и ги вържете на снопи за изгаряне, а житото приберете в житницата ми“.
Притчата за синаповото зърно
31 И друга притча им разказа: „Небесното царство прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося на нивата си.
32 То е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от растенията и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клоните му“.
Притчата за кваса
33 И друга притча им разказа: „Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три сати[59] брашно, докато вкисна цялото“.
34 Всичко това Иисус разказа на множествата с притчи и без притчи не им говореше,
35 за да се изпълни изреченото чрез пророка: „Ще отворя устата Си да говоря в притчи. Ще открия скритото от създаването на света“[60].
Обяснение на притчата за житото и плевелите
36 Тогава Иисус остави множествата и дойде в къщата. Учениците Му се приближиха към Него и казаха: „Обясни ни притчата за плевелите на нивата“.
37 А Той им отговори: „Сеячът на доброто семе е Човешкият Син,
38 нивата е светът, доброто семе са синовете на Царството, а плевелите са синовете на лукавия.
39 Врагът, който ги пося, е дяволът. Жътвата е краят на света, а жътварите са ангелите.
40 Както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при края на този свят.
41 Човешкият Син ще изпрати Своите ангели, които ще съберат от Царството Му всички съблазни и онези, които вършат беззаконие,
42 и ще ги хвърлят в огнената пещ. А там ще бъдат плачът и скърцането на зъби.
43 Тогава праведните ще засияят като слънцето в Царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша!
Притчата за скритото съкровище и за скъпоценния бисер
44 Небесното царство прилича също на съкровище, скрито в нива, което човек, като намери, го скрива и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.
45 Небесното царство прилича и на търговец, който търси прекрасни бисери
46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи.
Притчата за мрежата
47 Небесното царство прилича също на мрежа, хвърлена в морето и побрала всякакъв улов.
48 Като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха доброто в съдове, а негодното изхвърлиха.
49 Така ще бъде и при края на света: ангелите ще излязат, ще отделят злите от праведните
50 и ще ги хвърлят в огнената пещ. А там ще бъдат плачът и скърцането на зъби“.
51 Иисус ги попита: „Разбрахте ли всичко това?“. Те Му отговориха: „Да, Господи“.
52 Той им каза: „Затова всеки книжник, обучаван за Небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо“.
53 И като завърши тези притчи, Иисус си тръгна оттам.
Иисус Христос е отхвърлен в Назарет
54 А като дойде в родния Си град, поучаваше хората в синагогата им, така че те се удивяваха и се питаха: „Откъде има Този такава мъдрост и чудодейни сили?
55 Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосия, Симон и Юда?
56 И сестрите Му не са ли всички при нас? Тогава откъде има Той всичко това?“.
57 И се съблазняваха[61] в Него. А Иисус им каза: „Няма пророк без почит освен в родното му място и в дома му“.
58 Така не извърши там много чудеса поради тяхното неверие.
[55] В този контекст – да разберете и да преживеете.
[56] Обръщане – в този контекст означава да се обърнеш към Бога и да обърнеш гръб на греха и дявола.
[57] Ис. 6:9-10.
[58] Вж. бел. към Мат. 11:6.
[59] Сата – мярка за вместимост на сухи продукти, равна на около 5 кг.
[60] Пс. 49:4; 78:2.
[61] Вж. бел. към Мат. 11:6.
14 ГЛАВА
Обезглавяването на Йоан Кръстител
1 По онова време четвъртовластникът[62] Ирод чу мълвата за Иисус
2 и каза на слугите си: „Този е Йоан Кръстител – той е възкръснал от мъртвите и затова силите действат чрез него“.
3 Защото Ирод беше хванал Йоан и го бе оковал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип,
4 понеже Йоан му казваше: „Не ти е позволено да я имаш“.
5 Ирод искаше да го убие, но се страхуваше от множеството, защото хората го приемаха за пророк.
6 А когато празнуваха рождения ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува пред всички и се хареса на Ирод.
7 Затова той й обеща с клетва да й даде каквото поиска.
8 А тя, подбудена от майка си, каза: „Дай ми тук на поднос главата на Йоан Кръстител!“.
9 Царят се натъжи, но заради клетвата си и заради хората, седящи с него, заповяда да й се даде,
10 като изпрати да обезглавят Йоан в тъмницата.
11 Главата на Йоан беше донесена на поднос и бе дадена на момичето, а то я предаде на майка си.
12 Учениците на Йоан дойдоха, вдигнаха тялото му и го погребаха. После отидоха и казаха на Иисус.
13 Когато чу това, Той се оттегли с лодка на едно уединено място сам. А множествата, като научиха, Го последваха пеша от градовете.
Чудото с нахранването на петте хиляди души
14 Като излезе, Иисус видя голямо множество хора, смили се над тях и изцели болните им.
15 А когато се свечери, учениците Му дойдоха при Него и казаха: „Мястото е уединено и времето вече напредна. Разпусни хората, за да отидат по селата да си купят храна“.
16 Иисус им отговори: „Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат“.
17 Но те Му казаха: „Тук имаме само пет хляба и две риби“.
18 Той отвърна: „Донесете ги при Мене“.
19 Тогава, като заповяда на хората да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови. И като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, а те раздадоха на хората.
20 Всички ядоха и се наситиха. После вдигнаха останалото – дванадесет пълни коша.
21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, без да се броят жените и децата.
Иисус Христос ходи по водата
22 Веднага след това Иисус накара учениците Си да се качат в лодката и да отидат преди Него на отсрещния бряг, докато Той разпусне множествата.
23 И като ги разпусна, се качи на планината да се помоли насаме. Когато се свечери, Иисус беше там сам.
24 А лодката, стигнала вече в средата на езерото, беше блъскана от вълните, защото имаше насрещен вятър.
25 И в четвъртата стража на нощта[63] Той се приближи към тях, като вървеше по езерото.
26 Когато Го видяха да ходи по езерото, учениците се изплашиха, защото помислиха, че е призрак, и от страх извикаха.
27 А Иисус веднага им проговори: „Дерзайте! Аз съм. Не се страхувайте!“.
28 Петър Му отвърна: „Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Тебе по водата“.
29 Той каза: „Ела!“. Като слезе от лодката, Петър тръгна по водата, за да отиде при Иисус.
30 Но като видя силния вятър, се уплаши и докато потъваше, извика: „Господи, спаси ме!“.
31 Иисус веднага протегна ръка, хвана го и му каза: „Маловерецо, защо се усъмни?“.
32 И като се качиха в лодката, вятърът утихна.
33 А онези, които бяха в лодката, като се приближиха към Него, Му се поклониха и казаха: „Наистина Ти си Божи Син!“.
34 И като прекосиха езерото, дойдоха в Генисаретската област.
35 А когато местните мъже Го познаха, разгласиха по цялата околност и доведоха при Него всички болни.
36 Хората Го молеха да докоснат само края на дрехата Му и които я докоснаха, оздравяха.
[62] Четвъртовластник – владетел на една четвърт от царството. По-късно титлата се употребява и за владетели на по-малки територии.
[63] Между 3 и 6 ч. сутринта.
15 ГЛАВА
Божите заповеди и човешките предания
1 Тогава при Иисус дойдоха книжници и фарисеи от Йерусалим и Го попитаха:
2 „Защо Твоите ученици престъпват преданието на предците[64], като не си мият ръцете, когато ядат хляб?“.
3 Той им отговори: „А защо вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?!
4 Нали Бог заповяда: „Почитай баща си и майка си“ и: „Който злослови срещу баща си или майка си, нека да се умъртви“.
5 А вие твърдите: „Ако някой каже на баща си или на майка си: „Моето, от което ти би могъл да се възползваш, е дар за Бога“,
6 той не е задължен да дава на баща си или на майка си“. Така, заради вашето предание, вие обезсилихте Божията заповед.
7 Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас:
8 „Този народ се приближава към Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далече от Мене.
9 Но напразно Ме почитат, като учат хората на човешки наредби“[65].
Какво осквернява човека
10 И като повика множеството, Иисус каза: „Слушайте и разбирайте!
11 Не това, което влиза в устата, осквернява човека, а онова, което излиза от устата, то осквернява човека“.
12 Тогава учениците се приближиха и Го попитаха: „Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха тези думи?“.
13 А Той им отговори: „Всяко растение, което не е посадил Моят небесен Отец, ще бъде изкоренено.
14 Оставете ги, те са слепи водачи на слепци и ако слепец води слепеца, двамата ще паднат в ямата“.
15 Петър Го помоли: „Обясни ни тази притча!“.
16 Иисус каза: „И вие ли не проумявате все още?
17 Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхвърля навън?
18 А онова, което излиза от устата, идва от сърцето и то осквернява човека.
19 Защото от сърцето идват зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
20 Тези неща оскверняват човека, а когато яде с неизмити ръце, това не го осквернява“.
Вярата на една езичница
21 Като излезе оттам, Иисус се оттегли в областите на Тир и Сидон.
22 И ето, една ханаанка дойде от онези земи и извика към Него: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е жестоко обладана от демон“.
23 Но Той не й отговори нито дума. Учениците Му се приближиха и Го молеха: „Отпрати я, защото вика след нас“.
24 А Иисус отвърна: „Аз не съм изпратен при други освен при изгубените овце от Израилевия дом“.
25 Тогава жената дойде, кланяше Му се и казваше: „Господи, помогни ми!“.
26 Той й отговори: „Не е добре да се взема хлябът на децата и да се хвърля на кученцата“.
27 А тя каза: „Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им!“.
28 Тогава Иисус й отвърна: „О, жено, голяма е твоята вяра! Нека ти бъде както искаш“. И в онзи час дъщеря й се изцели.
Изцеляване на множество болни
29 И като си тръгна, Иисус отиде при Галилейското езеро, качи се на планината и седна там.
30 При Него дойдоха големи множества – сред тях имаше куци, слепи, неми, недъгави и мнозина други, които сложиха пред нозете Му и Той ги изцели.
31 А хората се удивяваха, като гледаха неми да проговарят, недъгави да оздравяват, куци да прохождат и слепи да проглеждат. И прославиха Израилевия Бог.
Нахранване на четири хиляди души
32 Иисус повика учениците Си и каза: „Жал Ми е за хората, защото три дни вече стоят с Мене и нямат какво да ядат, а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя“.
33 Учениците Му отговориха: „Откъде да намерим в тази пустош толкова хляб, че да се насити такова множество?“.
34 Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“. Те отвърнаха: „Седем и малко рибки“.
35 Тогава Той заповяда на множествата да насядат на земята.
36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари на Бога, разчупи и даде на учениците Си, а те раздадоха на народа.
37 Всички ядоха и се наситиха. И вдигнаха останалото – седем пълни коша.
38 А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, без да се броят жените и децата.
39 И като разпусна множествата, Иисус се качи в лодката и отиде в пределите на Магдала.
[64] Преданието на предците – правила извън Мойсеевия закон, които по онова време са определяли начина на живот до най-малките подробности.
[65] Ис. 29:13.
16 ГЛАВА
Иисус изобличава фарисеите
1 Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Иисус и за да Го изпитат, поискаха от Него да им покаже знамение от небето.
2 А Той им отговори: „Когато се свечери, казвате: „Времето ще бъде хубаво, защото небето червенее“.
3 И сутрин казвате: „Днес времето ще бъде лошо, защото небето червенее смрачено“. Лицемери! Знаете как да разпознавате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!
4 Зло и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона“. И като ги остави, си тръгна.
5 Учениците минаха на отсрещния бряг, но забравиха да вземат хляб.
6 И Иисус им каза: „Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и садукеите!“.
7 А те разискваха помежду си: „Говори така, защото не взехме хляб“.
8 Но Той, като разбра това, каза: „Маловерци, защо разисквате помежду си, че не сте взели хляб?
9 Още ли не проумявате и не помните ли петте хляба на петте хиляди души и колко коша събрахте,
10 нито седемте хляба на четирите хиляди и колко коша събрахте?
11 Как не разбирате, че не заради хляба ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?!“.
12 Тогава те осъзнаха, че не каза да се пазят от хлебния квас, а от учението на фарисеите и садукеите.
Петър изповядва вярата в Иисус Христос
13 Иисус, като дойде в областта на Цезарея Филипова, попита учениците Си: „Какво казват хората за Мене – кой е Човешкият Син?“.
14 Те Му отговориха: „Едни казват, че е Йоан Кръстител, други – Илия, трети – Йеремия или един от пророците“.
15 Тогава Той ги попита: „А вие какво казвате за Мене – кой съм Аз?“.
16 Симон Петър отвърна: „Ти си Христос, Синът на живия Бог!“.
17 Иисус му каза: „Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото не плът и кръв ти откриха това, а Моят Отец, Който е на небесата.
18 И Аз ти казвам, че ти си Петър[66], и на тази канара ще съградя Моята Църква[67], и портите на ада няма да надделеят над нея.
19 Ще ти дам ключовете на Небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“.
20 И заповяда на учениците Си да не казват на никого, че Той е Иисус Помазаника[68].
Христос предрича Своята смърт и възкресението Си
21 Оттогава Иисус започна да разкрива пред учениците Си, че трябва да отиде в Йерусалим и да пострада много от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.
22 А Петър Го отведе настрана и започна да Го укорява: „Милостив да е Бог към Тебе, Господи! Това няма да се случи с Тебе!“.
23 Иисус се обърна и каза на Петър: „Махни се от Мене, сатана! Ти си съблазън за Мене, защото не мислиш за Божите неща, а за човешките!“.
24 Тогава заговори на учениците Си: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне своя кръст и нека Ме следва.
25 Защото който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене, ще я придобие[69].
26 Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си? Или какво ще даде човек като откуп за душата си?
27 Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец с ангелите Си и тогава ще въздаде на всекиго според делата му.
28 Истина ви казвам: някои от стоящите тук няма да вкусят смърт, докато не видят Човешкия Син да идва в Своето Царство“.
[66] Петър (от гр.) – камък; Кифа (от арам.) -- камък, скала.
[67] Църква (от гр.) – събрание.
[68] Помазаник – т.е. Христос (от гр.) или Месия (от евр.).
[69] Вж. бел. към Мат. 10:39.
17 ГЛАВА
Преображението на Иисус Христос
1 След шест дни Иисус взе Петър, Яков и брат му Йоан и ги заведе на една висока планина.
2 Тогава се преобрази пред тях: лицето Му засия като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.
3 И ето, явиха им се Мойсей и Илия, които разговаряха с Него.
4 А Петър каза на Иисус: „Господи, добре е да сме тук. Ако искаш, да направим тук три шатри – една за Тебе, една за Мойсей и една за Илия“.
5 Но докато той още говореше, ето, светъл облак ги осени. И от облака се чу глас, който каза: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте!“.
6 Учениците, като чуха това, паднаха по лице и твърде много се уплашиха.
7 А Иисус се приближи, докосна ги и каза: „Станете и не се страхувайте“.
8 Когато вдигнаха очи, те не видяха никого освен Иисус, сам.
9 И като слизаха от планината, Той им заповяда: „Не казвайте на никого за това видение, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите!“.
10 Учениците Му Го попитаха: „Защо тогава книжниците смятат, че първо трябва да дойде Илия?“.
11 Иисус им отговори: „Наистина първо идва Илия и ще възстанови всичко.
12 Но ви казвам, че Илия вече дойде и не го познаха, а постъпиха с него както си искаха. Така и Човешкият Син ще пострада от тях“.
13 Тогава учениците разбраха, че им говори за Йоан Кръстител.
Изцеляване на момче, обладано от демон
14 И когато отидоха при хората, към Иисус се приближи един човек, който коленичи пред Него и каза:
15 „Господи, смили се над сина ми, защото е обладан от демон и страда лошо – често пада в огън и във вода.
16 Доведох го при Твоите ученици, но те не можаха да го изцелят“.
17 Иисус отговори: „О, роде невярващ и покварен, докога ще бъда с вас?! Докога ще ви търпя?! Доведете го тук при Мене!“.
18 После заповяда на демона и той излезе от момчето. И то оздравя в същия час.
19 Тогава учениците дойдоха при Иисус насаме и попитаха: „Защо ние не можахме да го изгоним?“.
20 Той им отговори: „Поради вашето неверие. Защото, истина ви казвам: ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина: „Премести се от тук там!“ и тя ще се премести. И нищо няма да бъде невъзможно за вас.
21 А този род не излиза по друг начин освен с молитва и пост“.
Второ предричане за смъртта и възкресението на Исус Христос
22 И докато бяха в Галилея, Иисус им каза: „Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце
23 и ще Го убият, и на третия ден ще бъде възкресен“. Тогава учениците се наскърбиха дълбоко.
Данъкът за храма
24 А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми[70] за храма се приближиха към Петър и попитаха: „Вашият учител не плаща ли двете драхми?“.
25 Той им отговори: „Плаща“. И когато влезе в къщата, Иисус го изпревари, като каза: „Как мислиш, Симоне? Земните царе от кого събират данъци или налози – от своите синове или от чуждите?“.
26 И когато Петър отвърна: „От чуждите“, Иисус му каза: „Тогава техните синове са свободни.
27 Но за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица и извади рибата, която първа се хване. Като отвориш устата й, ще намериш един статир[71]. Вземи го и им го дай за Мене и за тебе“.
[70] Драхма -- гръцка монета, равна на 1 римски динарий или 16 асария.
[71] Статир -- гръцка монета, равна на 4 драхми.
18 ГЛАВА
Кой е по-значим в Небесното царство
1 По същото време учениците се приближиха към Иисус и попитаха: „Кой тогава е по-значим в Небесното царство?“.
2 А Той повика едно детенце, сложи го сред тях и отговори:
3 „Истина ви казвам: ако не се промените и не станете като дечицата, няма да влезете в Небесното царство.
4 И така, който смири себе си като това детенце, той е по-значим в Небесното царство.
5 И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.
6 А който съблазни един от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да се окачи на врата му воденичен камък и да бъде удавен в морските дълбини.
За съблазните
7 Горко на света заради съблазните, защото съблазните трябва да дойдат. Но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта!
8 Ако те съблазняват ръката ти или кракът ти, отсечи ги и ги изхвърли от себе си: по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или сакат, отколкото с две ръце или два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън.
9 И ако те съблазнява окото ти, извади го и го изхвърли от себе си: по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл[72].
10 Внимавайте да не презрете нито един от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, Който е на небесата.
11 Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.
Притчата за загубената овца
12 Как мислите: ако някой човек има сто овце и една от тях се заблуди, няма ли да остави деветдесет и деветте и да отиде по планините, за да търси заблудената?
13 И ако се случи да я намери, истина ви казвам: той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте, които не са се заблудили.
14 Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да погине нито един от тези, малките.
Прошка на съгрешилия брат
15 И ако съгреши брат ти против тебе, иди и го изобличи насаме, между тебе и него. Ако те послуша, спечелил си брат си.
16 Но ако не послуша, вземи със себе си още един или двама, за да се потвърди всяка дума от устата на двама или трима свидетели.
17 Ако не послуша и тях, кажи на църквата, а ако не послуша и църквата, нека бъде за тебе като езичник и бирник.
18 Истина ви казвам: каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небето и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето.
19 Казвам ви също, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата.
20 Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз сред тях“.
21 Тогава Петър се приближи към Него и Го попита: „Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми против мене, да му прощавам? До седем пъти ли?“.
22 Иисус му отговори: „Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.
Притчата за безмилостния слуга
23 Затова Небесното царство прилича на един цар, който поиска да си прегледа сметките със своите слуги.
24 И когато започна да ги преглежда, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта[73].
25 Но понеже нямаше с какво да плати, господарят му заповяда да бъдат продадени той, жена му, децата му, всичко, което имаше, и да се изплати дългът.
26 Затова слугата падна по лице, кланяше му се и казваше: „Имай търпение към мене и ще ти изплатя всичко!“.
27 А господарят на онзи слуга, като се смили, го освободи и му опрости дълга.
28 Но слугата, като излезе, намери един от другите слуги, който му дължеше сто динария[74]. И като го хвана, започна да го души и каза: „Изплати ми онова, което ми дължиш!“.
29 Тогава човекът падна в краката му, молеше го и казваше: „Имай търпение към мене и ще ти изплатя всичко!“.
30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга си.
31 Другите слуги, като видяха станалото, се смутиха твърде много. Те дойдоха и разказаха на господаря си всичко, което се случи.
32 Тогава господарят му го повика и му каза: „Зъл слуга, аз ти опростих целия дълг, защото ми се примоли.
33 Не трябваше ли ти също да се смилиш над другия слуга, както аз се смилих над тебе?“.
34 Затова господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите, докато изплати всичко, което му дължи.
35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки един не прости от сърце прегрешенията на брат си“.
[72] За ст. 8-9 вж. бел. към Мат. 5:29.
[73] Талант – мерна единица за маса, която се използва и като парична единица. Един талант е равен на 26 кг и на 6000 драхми.
[74] Динарий -- римска монета, равна на една гръцка драхма, или – обичайната тогава заплата за един ден.
19 ГЛАВА
Иисус отново в Юдея
1 Когато Иисус завърши тези думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите на Юдея отвъд Йордан.
2 Големи множества Го последваха и Той ги изцели там.
За брака
3 Тогава дойдоха при Него фарисеите и за да Го изпитат, казаха: „Позволено ли е на човек да се разведе с жена си по каквато и да било причина?“.
4 Той им отговори: „Не сте ли чели, че Онзи, Който ги е сътворил, отначало ги е сътворил като мъж и жена и е казал:
5 „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът“[75].
6 Така те вече не са двама, а една плът. Ето защо онова, което Бог е съчетал, човек да не го разделя“.
7 Фарисеите Го попитаха: „Тогава защо Мойсей заповяда мъжът да й даде разводно писмо и да я отпрати?“.
8 Иисус им отвърна: „Заради вашето жестокосърдечие Мойсей ви е позволил да се развеждате с жените си, но отначало не е било така.
9 А Аз ви казвам: който се разведе с жена си освен поради прелюбодейство и се ожени за друга, той прелюбодейства. И който се ожени за разведена[76], прелюбодейства“.
10 Тогава учениците Му казаха: „Ако е такава отговорността на мъжа към жената, по-добре да не се жени!“.
11 Иисус им отговори: „Не всички могат да приемат това слово, а само онези, на които е дадено.
12 Защото има скопци, които са родени така от утробата на майка си. И има скопци, които са скопени от хората. А има и скопци, които са скопили сами себе си заради Небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме“.
Иисус Христос благославя децата
13 Тогава доведоха при Него дечица, за да положи ръце на тях и да се помоли. А учениците ги упрекнаха.
14 Но Иисус каза: „Оставете дечицата и не им забранявайте да дойдат при Мене, защото на такива като тях е Небесното царство“.
15 И като положи ръце на тях, си тръгна оттам.
Богатството и вечният живот
16 Ето, един човек се приближи към Него и попита: „Учителю благи, какво добро да направя, за да имам вечен живот?“.
17 Иисус му отговори: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ – единствено Бог. Но ако искаш да влезеш в живота, спазвай заповедите“.
18 Човекът Го попита: „Кои?“. Иисус отвърна: „Тези: не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай,
19 почитай баща си и майка си и обичай ближния си както себе си“.
20 Младежът Му каза: „Всичко това съм спазвал от младостта си. Какво още не ми достига?“.
21 Иисус му отговори: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на бедните. Така ще имаш съкровище на небето. И ела и Ме следвай!“.
22 Но младежът, като чу тези думи, си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.
23 А Иисус се обърна към учениците Си: „Истина ви казвам: трудно ще влезе богат човек в Небесното царство.
24 И също ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглено ухо[77], отколкото богат човек да влезе в Божието царство“.
25 Като чуха това, учениците останаха много изумени и се питаха: „Кой тогава може да бъде спасен?“.
26 Иисус ги погледна и им каза: „За хората това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно“.
27 Петър Му отговори: „Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. А с нас какво ще стане?“.
28 Иисус отвърна: „Истина ви казвам: по време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син седне на Своя славен престол, вие, които Ме последвахте, също ще седнете на дванадесет престола, за да съдите дванадесетте Израилеви племена.
29 И всеки, който е оставил къщи или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви заради Моето име, ще получи стократно повече и ще наследи вечен живот.
30 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи.
[75] Бит. 2:24.
[76] Вж. бел. към Мат. 5:32.
[77] Иглено ухо - в древността
20 ГЛАВА
Притчата за работниците на лозето
1 Защото Небесното царство прилича на стопанин, който излезе на зазоряване да наеме работници за своето лозе.
2 И като се договори с работниците за един динарий на ден[78], ги прати на лозето си.
3 А когато излезе около третия час[79], видя други да стоят на пазара без работа
4 и им каза: „Идете и вие на лозето и каквото е справедливо, ще ви дам“.
5 Те отидоха. Стопанинът излезе отново около шестия[80] и около деветия час[81], като постъпи по същия начин.
6 А когато излезе пак около единадесетия час[82], намери други да стоят без работа и ги попита: „Защо стоите цял ден тук без работа?“.
7 Те му отговориха: „Защото никой не ни е наел“. А той им каза: „Идете и вие на лозето и каквото е справедливо, ще получите“.
8 Като се свечери, господарят на лозето заръча на своя управител: „Повикай работниците и им плати заплатата, като започнеш от последните и свършиш с първите“.
9 И така, когато дойдоха наетите около единадесетия час, получиха по един динарий.
10 А като дойдоха първите, мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий.
11 И щом го получиха, зароптаха против стопанина,
12 като казаха: „Тези, последните, работиха един час, а ти си ги приравнил с нас, които понесохме товара на деня и жегата!“.
13 Но той отговори на един от тях: „Приятелю, не постъпвам несправедливо към тебе. Ти не се ли договори с мене за един динарий?
14 Вземи своето и си иди. Моята воля е да дам на този, последния, колкото и на тебе.
15 Не ми ли е позволено да направя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?“.
16 Така последните ще бъдат първи, а първите – последни, защото мнозина са призовани, а малцина са избрани“.
Трето предричане за страданията и възкресението на Христос
17 И когато Иисус се изкачваше към Йерусалим, взе дванадесетте ученици насаме и по пътя им каза:
18 „Ето, изкачваме се към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците. Те ще Го осъдят на смърт
19 и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграят, да Го бичуват и да Го разпънат на кръст. А на третия ден ще възкръсне“.
Искането на Зеведеевите синове
20 Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Иисус заедно със синовете си, като Му се кланяше и искаше нещо от Него.
21 Той я попита: „Какво искаш?“. Тя Му отговори: „Кажи тези двама мои синове да седнат – единият отдясно на Тебе, а другият отляво на Тебе в Твоето Царство“.
22 Иисус отвърна: „Не знаете какво искате. Можете ли да изпиете чашата, която Аз имам да пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?“. Те потвърдиха: „Можем“.
23 А Той им каза: „Моята чаша ще изпиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите, но да седнете отдясно и отляво на Мене, не зависи от Мене, а ще се даде на онези, за които е приготвено от Моя Отец“.
24 Когато останалите десет чуха това, се възмутиха от двамата братя.
25 Но Иисус ги повика и каза: „Вие знаете, че управниците на народите господстват над тях и големците им властват над тях.
26 Между вас обаче няма да е така, а който иска да стане велик между вас, нека ви бъде служител
27 и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде слуга.
28 Също както Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си като откуп за мнозина“.
Изцеляване на двама слепи в Йерихон
29 Когато излизаха от Йерихон, голямо множество следваше Иисус.
30 И ето, двама слепи, които седяха край пътя, като чуха, че Той минава, извикаха: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“.
31 А хората им се караха, за да млъкнат. Но те викаха още по-силно: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“.
32 Иисус, като се спря, ги повика и попита: „Какво искате да направя за вас?“.
33 Отговориха Му : „Господи, да се отворят очите ни!“.
34 Иисус ги съжали, докосна очите им, а те веднага прогледнаха и Го последваха.
[78] Вж. бел. към Мат. 18:28.
[79] Около 9 ч. сутринта. В новозаветно време денят и нощта са се разделяли на 12 часа, като продължителността на часовете е зависела от продължителността на деня и нощта. Така краят на шестия час през деня винаги е съвпадал с пладне, а краят на шестия час през нощта – с полунощ.
[80] Около 12 ч. на обед.
[81] Около 15 ч. следобед.
[82] Около 17 ч. следобед.
21 ГЛАВА
Тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим
1 Когато се приближиха до Йерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския[83] хълм, Иисус изпрати двама ученици,
2 като им каза: „Идете в селото отсреща и веднага ще намерите една вързана магарица и магаренце с нея. Отвържете ги и Ми ги докарайте.
3 Ако някой ви каже нещо, отговорете: „На Господ трябват“ и той веднага ще ги изпрати“.
4 А всичко това стана, за да се изпълни изреченото чрез пророка:
5 „Кажете на Сионовата дъщеря: „Ето, твоят Цар идва при тебе, кротък и възседнал магарица и магаренце, рожба на впрегатно животно“[84].
6 Учениците отидоха и направиха както им заповяда Иисус:
7 докараха магарицата и магаренцето и сложиха върху тях дрехите си, и Той седна на тях.
8 Повечето хора постлаха дрехите си на пътя, други сечаха клони от дърветата и ги разстилаха по пътя.
9 А множествата, които вървяха пред Него и които Го следваха, викаха: „Осанна[85] на Давидовия Син! Благословен е Този, Който идва в името на Господ! Осанна във висините!“.
10 И когато Иисус влезе в Йерусалим, целият град се развълнува и хората питаха: „Кой е Този?“.
11 Множествата отговаряха: „Този е пророкът Иисус, Който е от Назарет в Галилея“.
Изгонване на търговците от храма
12 Иисус влезе в Божия храм и изгони всички, които продаваха и купуваха в храма, и преобърна масите на онези, които обменяха пари, и пейките на онези, които продаваха гълъбите,
13 като им каза: „Писано е: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом“[86], а вие го превърнахте в „свърталище на разбойници“[87].
14 В храма при Него дойдоха слепи и куци и Той ги изцели.
15 А главните свещеници и книжниците, като видяха чудесата, които Иисус извърши, и децата, които викаха в храма: „Осанна на Давидовия Син!“, се възмутиха
16 и Го попитаха: „Чуваш ли какво говорят тези?“. Иисус им отвърна: „Да. Никога ли не сте чели думите: „От устата на деца и кърмачета си приготвил възхвала“[88]?“.
17 И като ги остави, излезе извън града, тръгна към Витания и пренощува там.
Безплодната смокиня
18 А на сутринта, докато се връщаше в града[89], Иисус огладня.
19 Като видя една смокиня край пътя, се приближи, но не намери нищо на нея, единствено листа. И й каза: „Да няма вече плод от тебе навеки!“. А смокинята веднага изсъхна[90].
20 Учениците, като видяха това, се учудиха и попитаха: „Как така смокинята изсъхна веднага?“.
21 Иисус им отговори: „Истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само ще вършите каквото Аз направих на смокинята, а дори ако кажете на тази планина: „Вдигни се и се хвърли в морето“, ще стане така.
22 И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите“.
За властта на Иисус Христос
23 Когато Иисус дойде в храма и поучаваше, главните свещеници и старейшините на народа се приближиха към Него и Го попитаха: „С каква власт правиш това? И кой Ти даде тази власт?“.
24 Иисус им отговори: „Ще ви попитам и Аз нещо, на което, ако Ми отговорите, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.
25 Йоановото кръщение откъде беше – от небето или от хората?“. И те разискваха помежду си: „Ако отговорим: „От небето“, Той ще ни попита: „Тогава защо не му повярвахте?“.
26 А ако кажем: „От хората“, се боим от народа, защото всички приемат Йоан за пророк“.
27 Затова отговориха на Иисус: „Не знаем“. И Той им отвърна: „Тогава Аз също няма да ви кажа с каква власт правя това.
Притчата за двамата синове
28 А какво мислите за това? Един човек, който имаше двама синове, отиде при първия и му каза: „Сине, иди и работи днес на лозето ми“.
29 Той му отговори: „Не искам!“, но после се разкая и отиде.
30 Човекът отиде и при втория и му каза същото. Той му отговори: „Ще ида, господарю!“, но не отиде.
31 Кой от двамата изпълни волята на бащата?“. Отговориха Му: „Първият“. Иисус продължи: „Истина ви казвам: бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
32 Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата и не му повярвахте, бирниците и блудниците обаче му повярваха. А вие, като видяхте това, после не се разкаяхте, така че да му повярвате.
Притчата за злите лозари
33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин[91] и построи кула. И като го повери на лозари, отиде в чужбина.
34 А когато наближи времето за плодовете, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат плодовете му.
35 Но лозарите, като хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети пребиха с камъни.
36 Стопанинът изпрати други слуги, по-многобройни от първите. И на тях направиха същото.
37 Накрая изпрати при тях своя син, като мислеше: „Ще се засрамят от сина ми“.
38 Но лозарите, като видяха сина, си казаха помежду си: „Този е наследникът. Елате да го убием и да завладеем наследството му!“.
39 Затова, като го хванаха, го изхвърлиха от лозето и го убиха.
40 И така, когато господарят дойде на лозето, какво ще направи на онези лозари?“.
41 Отговориха Му: „Злосторниците ще погуби жестоко, а лозето ще повери на други лозари, които ще му дават плодовете навреме“.
42 Иисус ги попита: „Никога ли не сте чели в Писанията: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла. От Господ е това и е чудно в нашите очи“[92]?
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му.
44 И който падне върху този камък, ще се разбие. А върху когото падне камъкът, ще го смаже“.
45 Главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите на Иисус, разбраха, че говори за тях.
46 Но когато поискаха да Го хванат, се уплашиха от хората, понеже Го приемаха за пророк.
[83] Елеонски -- букв. „маслинен“, защото там растат много маслинови дървета. Тук е Гетсиманската градина и най-вероятно оттук Иисус Христос се възнася при Своя небесен Отец.
[84] Ис. 62:11; Зах. 9:9.
[85] Осанна (от евр.) -- „Спаси, молим Те!“. Възторжен възглас или призив за спасение, използван тогава.
[86] Ис. 56:7.
[87] Йер. 7:11.
[88] Пс. 8:2.
[89] В града -- т.е. в Йерусалим.
[90] Първите плодове на смокините израстват преди листата им, т.е. смокинята до това време е трябвало да има плодове, макар и незрели. Затова Господ Иисус я обрича на безплодие.
[91] Лин – изкопан в земята ров, където гроздето се мачка, за да се произведе вино.
[92] Пс. 118:22-23.
22 ГЛАВА
Притчата за царската сватба
1 И Иисус отново започна да им говори с притчи, като казваше:
2 „Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
3 Той разпрати своите слуги да повикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат.
4 После изпрати други слуги, като им заповяда: „Кажете на поканените: „Ето, приготвих обяда си: телетата ми и угоените ми животни са заклани. Всичко е готово. Елате на сватбата!“.
5 Но хората пренебрегнаха поканата и се разотидоха: един на своята нива, друг – по търговията си,
6 а останалите хванаха слугите му, оскърбиха ги и ги убиха.
7 Като чу това, царят се разгневи, изпрати войските си, погуби онези убийци и изгори града им.
8 Тогава каза на слугите си: „Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.
9 Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, ги поканете на сватбата“.
10 Онези слуги, като излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри, и сватбата се изпълни с гости.
11 А царят, когато влезе да види насядалите, забеляза там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.
12 И го попита: „Приятелю, как си влязъл тук, като нямаш сватбарска дреха?“. Но той мълчеше.
13 Тогава царят каза на служителите: „Вържете краката и ръцете му, вдигнете го и го хвърлете в тъмнината отвън. Там ще бъде плачът и скърцането на зъбите“.
14 Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани“.
За данъка на императора
15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в онова, което говори.
16 Те изпратиха при Иисус учениците си заедно с иродианите[93] да кажат: „Учителю, знаем, че си искрен, учиш истинно за Божия път и не угаждаш на никого, защото не съдиш по външността на хората.
17 Затова ни кажи как мислиш – позволено ли е да даваме данък на императора, или не?“.
18 А Иисус, като разбра лукавството им, отговори: „Защо Ме изпитвате, лицемери?
19 Покажете Ми монетата, с която се плаща данъкът“. И те Му донесоха един динарий.
20 Той ги попита: „Чии са този образ и този надпис?“.
21 Отвърнаха Му: „На императора“. Тогава Той им каза: „Щом е така, отдавайте на императора това, което е на императора, а на Бога – онова, което е на Бога“.
22 Когато чуха тези думи, те се удивиха и като Го оставиха, си отидоха.
За възкресението на мъртвите
23 В същия ден при Иисус дойдоха садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха:
24 „Учителю, Мойсей каза: „Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за неговата жена и да издигне потомство на брат си“.
25 А между нас имаше седем братя. Първият се ожени и умря, но понеже нямаше потомство, остави жена си на своя брат.
26 Това се случи и с втория, и с третия – до седмия.
27 След всички тях умря и жената.
28 И така, при възкресението на кого от седемте ще бъде жена тя? Защото всички те я имаха за жена“.
29 Иисус им отговори: „Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила.
30 Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, а са като Божи ангели на небето.
31 И за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което ви е казано от Бога:
32 „Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“[94]? Той не е Бог на мъртвите, а на живите“.
33 И множествата, които чуха това, се удивяваха на учението Му.
Най-голямата заповед
34 Когато фарисеите разбраха, че Иисус накарал садукеите да замлъкнат, се събраха заедно.
35 И един от тях, законник[95], за да Го изпита, Му зададе въпрос:
36 „Учителю, коя е най-голямата заповед в Закона?“.
37 Иисус му отговори: „Възлюби Господ, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум!“
38 Това е първата и най-голяма заповед.
39 Втора, подобна на нея, е тази: „Обичай ближния си както себе си!“.
40 На тези две заповеди се крепят целият Закон и Книгите на пророците“.
Иисус Христос и Давид
41 Когато се събраха фарисеите, Иисус ги попита:
42 „Какво мислите за Христос – чий Син е Той?“. Отговориха Му: „На Давид“.
43 Отново ги попита: „Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ с думите:
44 „Каза Господ на моя Господ: „Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под Твоите нозе“[96]?
45 И така, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той е негов Син?!“.
46 Никой не можеше да Му отговори нито дума, затова от онзи ден нататък никой повече не дръзна да Му задава въпроси.
[93] Иродиани – политическа фракция сред юдеите, която подкрепя Ирод Велики и неговата династия.
[94] Изх. 3:6.
[95] Законник – законоучител, книжник. Вж. бел. към Мат. 2:4.
[96] Пс. 110:1.
23 ГЛАВА
Изобличаване на книжниците и фарисеите
1 Тогава Иисус заговори на множествата и на учениците Си:
2 „На съдийския стол на Мойсей седнаха книжниците и фарисеите.
3 Затова всичко, което ви кажат да спазвате, спазвайте и правете, но не постъпвайте според техните дела, понеже говорят, а не изпълняват.
4 Те завързват тежки и трудни за носене бремена и ги стоварват върху плещите на хората, а сами и с пръста си не искат да ги помръднат,
5 като вършат всичките си дела, за да ги видят другите. Защото разширяват филактериите[97] си и уголемяват ресните по дрехите си[98],
6 обичат почетните места при угощенията и първите столове в синагогите,
7 поздравите по площадите и хората да ги наричат: „Рави, Рави“[99].
8 Но вие не се наричайте „рави“, защото един е вашият Учител – Христос, а вие всички сте братя.
9 И никого на земята не наричайте свой отец, защото един е вашият Отец – Който е на небесата.
10 Не се наричайте и наставници, защото един е вашият Наставник – Христос.
11 По-големият между вас нека ви бъде служител.
12 Всеки, който издига себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде издигнат.
Горко на вас, книжници и фарисеи!
13 Но горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте Небесното царство пред хората, понеже нито вие самите влизате, нито оставяте желаещите да влязат.
14 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото ограбвате домовете на вдовиците и за показ се молите дълго. Затова ще получите по-голяма присъда.
15 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит[100]. И когато успеете, го правите син на пъкъла два пъти повече от вас.
16 Горко на вас, слепи водачи, които казвате: „Ако някой се закълне в храма, това не значи нищо, но ако някой се закълне в златото на храма, се задължава“.
17 Безразсъдни и слепи! Защото кое е по-голямо – златото или храмът, който освещава златото?
18 Казвате също: „Ако някой се закълне в жертвеника, това не значи нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, се задължава“.
19 Безразсъдни и слепи! Защото кое е по-голямо – дарът или жертвеникът, който освещава дара?
20 И така, който се е заклел в жертвеника, се заклева в него и във всичко, което е върху него.
21 А който се е заклел в храма, се заклева в него и в Онзи, Който обитава в него.
22 И който се е заклел в небето, се заклева в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.
23 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте изоставили по-важното в Закона – правосъдието, милостта и вярата. Това трябваше да спазвате, а онова да не оставяте.
24 Слепи водачи, които прецеждате комара, а камилата поглъщате!
25 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото чистите външната страна на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и разюзданост.
26 Слепи фарисею! Очисти първо вътрешната страна на чашата и блюдото, за да бъде и външната им страна чиста.
27 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън изглеждат красиви, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и всякаква нечистота.
28 Така и вие външно изглеждате на хората праведни, а отвътре сте изпълнени с лицемерие и беззаконие.
29 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото изграждате гробниците на пророците и украсявате паметниците на праведните,
30 като казвате: „Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме станали техни съучастници в проливането на кръвта на пророците“,
31 и с това свидетелствате за себе си, че сте синове на онези, които избиха пророците.
32 Допълнете и вие мярката на бащината ви вина.
33 Змии! Рожби на усойници! Как ще избегнете присъдата за пъкъла?
Иисус Христос оплаква Йерусалим
34 Затова ето, Аз изпращам при вас пророци, мъдреци и книжници: едни от тях ще убиете и ще разпънете, други ще бичувате в синагогите си и ще преследвате от град в град,
35 за да дойде върху вас цялата праведна кръв, пролята на земята – от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син[101], когото убихте между храма и жертвеника.
36 Истина ви казвам: всички тези неща ще сполетят това поколение.
37 Йерусалиме, Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и убиваш с камъни пратените до тебе! Колко пъти исках да събера твоите деца както кокошката събира пиленцата си под своите крила, но вие не поискахте!
38 Ето, вашият дом ви се оставя пуст.
39 Защото ви казвам, че отсега нататък няма да Ме видите повече, докато не изречете: „Благословен е Този, Който идва в името на Господ!“.
[97] Филактерии – кожени кутийки, съдържащи пасажи от Закона. Евреите ги носели завързани на челото или на ръката си.
[98] Вж. Числ. 15:38-39; Вт. 22:12.
[99] Рави (от евр.) – „учителю“. Почтително обръщение към равин – духовен учител на еврейския народ, учен и мъдрец.
[100] Прозелит -- човек, който изповядва юдейската религия, без да е юдеин по народност.
[101] Вж. 2 Лет. 24:20-22.
24 ГЛАВА
Пророчество за разрушаването на храма и края на света
1 Когато Иисус излезе от храма и си отиваше, Неговите ученици се приближиха, за да Му покажат сградите на храма.
2 Той ги попита: „Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам: тук няма да остане камък върху камък, който да не бъде сринат“.
3 И докато седеше на Елеонския хълм, учениците се приближиха към Него и насаме Го попитаха: „Кажи ни, кога ще стане това? И какво ще бъде знамението за Твоето Пришествие и за края на света?“.
4 Иисус им отговори: „Внимавайте да не ви измами някой,
5 защото мнозина ще дойдат в Мое име, като казват: „Аз съм Месия“, и ще измамят мнозина.
6 Ще чуете за войни и слухове за войни, но внимавайте да не се плашите, понеже всичко това трябва да стане. То обаче още не е краят.
7 Защото ще се надигне народ срещу народ и царство срещу царство. И на разни места ще има глад, епидемии и земетресения.
8 Но всичко това ще бъде само началото на непоносими страдания[102].
9 Тогава ще ви подлагат на мъчения и ще ви избиват, и ще бъдете мразени от всички народи заради Моето име.
10 Мнозина ще се съблазнят и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.
11 Много лъжепророци ще се издигнат и ще измамят мнозина.
12 И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.
13 Но който устои докрай, той ще бъде спасен.
14 Това благовестие за Царството ще се проповядва по целия свят за свидетелство на всички народи. И тогава ще дойде краят.
15 Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение и за която е говорено чрез пророк Даниил[103], да стои на святото място – който чете, нека разбира,
16 тогава онези, които са в Юдея, нека бягат в планините,
17 който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си
18 и който е на полето, да не се връща назад, за да вземе дрехите си.
19 Но горко на бременните и на кърмещите в онези дни!
20 Молете се да не се случи бягството ви през зимата или в съботен ден,
21 защото тогава ще има Голяма скръб, каквато не е имало от началото на света досега, нито ще има.
22 И ако не се съкратят онези дни, не би се избавила нито една плът. Но заради избраните онези дни ще се съкратят.
23 Тогава, ако ви каже някой: „Ето, тук е Месия или там е!“, не вярвайте.
24 Защото ще се издигнат лъжемесии и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, за да измамят, ако е възможно, и избраните.
25 Ето, предрекох ви.
26 И така, ако ви кажат: „Ето, Той е в пустинята!“, не излизайте или: „Ето, Той е във вътрешните стаи!“, не вярвайте.
27 Защото както светкавицата проблясва от изток и се вижда чак до запад, така ще бъде и с Пришествието на Човешкия Син.
28 Понеже където е мъртвото тяло, там ще се съберат орлите.
Второто идване на Човешкия Син в слава
29 А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят[104].
30 Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син и ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син да идва на небесните облаци със сила и голяма слава.
31 Той ще изпрати Своите ангели със силен звук на тръба и те ще съберат Неговите избрани от четирите вятъра[105], от единия край на небето до другия.
32 Научете притчата от смокинята: когато клоните й вече се изпълнят със сок и листата й поникнат, знаете, че лятото е близо.
33 Така и вие, когато видите всичко това, знайте, че Той е близо, при вратата.
34 Истина ви казвам: този род[106] няма да премине, докато не се случи всичко това.
35 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
Неизвестният ден и час на Христовото пришествие
36 За онзи ден и час никой не знае – дори небесните ангели, а само Моят Отец.
37 И както беше в дните на Ной, така ще бъде при Пришествието на Човешкия Син.
38 Защото както в дните преди Потопа хората ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега,
39 и не разбраха, докато не дойде Потопът и не погуби всички – така ще бъде и при Пришествието на Човешкия Син.
40 Тогава двама ще са на полето: единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен.
41 Две жени ще мелят на мелницата: едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена.
42 И така, бдете, защото не знаете в кой час ще дойде вашият Господ.
43 Но да знаете, че ако на стопанина на къщата беше известно по кое време ще дойде крадецът, щеше да бди и не би позволил да проникнат в дома му.
44 Затова и вие бъдете готови, понеже Човешкият Син ще дойде в час, за който не предполагате.
Притча за верния и неверния слуга
45 Тогава кой е верният и разумен слуга, когото господарят му постави над другите си слуги, за да им дава храна навреме?
46 Блажен е онзи слуга, чийто господар, като дойде, го намери да прави така.
47 Истина ви казвам: той ще го постави над целия си имот.
48 Но ако онзи зъл слуга каже в сърцето си: „Господарят ми се бави“
49 и започне да бие другите слуги и да яде и пие с пияниците,
50 господарят му ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, който той не знае,
51 и като го посече, ще определи неговата участ с лицемерите. Там ще бъдат плачът и скърцането на зъбите.
[102] Букв. „родилни болки“.
[103] Дан. 9:27; 12:11.
[104] Срв. Откр. 6:12-17; 8:10-13.
[105] Или четирите посоки на света.
[106] В този контекст – човешкият род.
25 ГЛАВА
Притчата за десетте девици
1 Тогава Небесното царство ще се оприличи на десет девици, които, като взеха светилниците си, излязоха да посрещнат младоженеца.
2 Пет от тях бяха разумни, а пет – неразумни.
3 Защото неразумните, като приготвиха своите светилници, не си взеха масло.
4 А разумните заедно със светилниците си взеха масло в своите съдове.
5 И докато се бавеше младоженецът, всички задрямаха и заспаха.
6 Посред нощ се нададе вик: „Ето, младоженецът идва! Излизайте да го посрещнете!“.
7 Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си.
8 А неразумните казаха на разумните: „Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват“.
9 Разумните им отговориха: „За да не стане така, че да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете“.
10 Но когато те отидоха да си купят, младоженецът дойде. Готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.
11 После дойдоха останалите девици и казаха: „Господарю! Господарю! Отвори ни!“.
12 А той им отговори: „Истина ви казвам: не ви познавам!“.
13 И така, бдете! Защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият Син ще дойде.
Притчата за талантите
14 Защото както един човек, който при тръгването си за чужбина повика своите слуги, им повери имота си.
15 На един даде пет таланта[107], на друг – два, на трети – един, на всеки според способностите му. И веднага тръгна за чужбина.
16 Този, който получи петте таланта, ги вложи в работа и спечели още пет таланта.
17 Също и този, който получи двата таланта, спечели още два.
18 А онзи, който получи единия талант, отиде, изкопа дупка в земята и скри парите на господаря си.
19 След дълго време господарят на тези слуги се върна и прегледа сметките с тях.
20 Като се приближи, този, който получи петте таланта, донесе още пет и каза: „Господарю, ти ми повери пет таланта. Ето, аз спечелих с тях още пет“.
21 Господарят му отговори: „Чудесно, добър и верен слуга! Над малкото беше верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си“.
22 Приближи се и този, който получи двата таланта, и каза: „Господарю, ти ми повери два таланта. Ето, аз спечелих с тях още два“.
23 Господарят му отговори: „Чудесно, добър и верен слуга! Над малкото беше верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си“.
24 Тогава се приближи онзи, който беше получил един талант, и каза: „Господарю, знаех, че ти си суров човек – жънеш където не си сял и събираш където не си разпръсквал.
25 Затова, като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята. Ето, имаш своето“.
26 Господарят му отговори: „Лукав и ленив слуга! Знаел си, че жъна където не съм сял и събирам където не съм разпръсквал.
27 Ето защо трябваше да вложиш парите ми при лихварите, така че когато си дойда, да получа обратно своето с лихва.
28 Затова вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта.
29 Защото на всеки, който има, ще се даде и ще се преумножи. А от този, който няма, ще се отнеме и това, което има.
30 И този безполезен слуга хвърлете в тъмнината отвън. Там ще бъдат плачът и скърцането на зъбите“.
Предстоящият Съд
31 А когато дойде Човешкият Син в Своята слава и с Него – всички святи ангели, Той ще седне на славния Си престол.
32 И ще се съберат пред Него всички народи. Той ще ги отдели едни от други както овчарят отделя овцете от козите.
33 И ще постави овцете от дясната Си страна, а козите – от лявата.
34 Тогава Царят ще каже на тези, които са отдясно на Него: „Елате вие, благословени от Моя Отец, и наследете Царството, приготвено за вас от създаването на света.
35 Защото бях гладен и Ме нахранихте, бях жаден и Ме напоихте, бях странник и Ме приехте,
36 бях гол и Ме облякохте, бях болен и Ме навестихте, в тъмница бях и Ме посетихте“.
37 А праведните ще Му отговорят: „Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме или жаден и Те напоихме?
38 И кога Те видяхме странник и Те приехме или гол и Те облякохме?
39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те посетихме?“.
40 Царят ще им отвърне: „Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мене сте го направили“.
41 Тогава ще каже и на онези, които са отляво на Него: „Идете си от Мене вие, проклети – във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели.
42 Защото бях гладен и не Ме нахранихте, бях жаден и не Ме напоихте,
43 бях странник и не Ме приехте, бях гол и не Ме облякохте, бях болен, в тъмница бях и не Ме посетихте“.
44 А те ще Му отговорят: „Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?“.
45 Той ще им отвърне: „Истина ви казвам: понеже не сте направили това на нито един от тези, най-малките, и на Мене не сте го направили“.
46 И тези ще преминат към вечно мъчение, а праведните – към вечен живот“.
[107] Вж. бел. към Мат. 18:24.
26 ГЛАВА
Заговор за убийството на Иисус Христос
1 Когато Иисус завърши всички тези думи, каза на учениците Си:
2 „Знаете, че след два дни е Пасхата[108] и Човешкият Син ще бъде предаден, за да Го разпънат“.
3 Тогава главните свещеници, книжниците и старейшините на народа се събраха в двора на първосвещеника, който се казваше Каяфа,
4 и се уговориха да хванат Иисус с коварство и да Го убият.
5 Но казваха: „Да не е на празника, за да не се надигне размирица сред народа“.
Помазване на Иисус Христос във Витания
6 А когато Иисус беше във Витания, в дома на Симон Прокажения,
7 към Него се приближи една жена. Тя имаше алабастрен съд[109] с много скъпо миро, което изля на главата Му, докато Той седеше на трапезата.
8 Когато видяха това, учениците Му се възмутиха и попитаха: „Защо се прахоса това?
9 Мирото можеше да се продаде за много пари, които да се раздадат на бедните“.
10 Като разбра това, Иисус им каза: „Защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене.
11 Защото бедните винаги са сред вас, а Аз невинаги съм сред вас.
12 Като изля това миро върху тялото Ми, тя го направи, за да Ме приготви за погребение.
13 Истина ви казвам: където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се говори за онова, което тя извърши, за да си спомнят за нея“.
Предателството на Юда
14 Тогава един от дванадесетте, наричан Юда Искариот, отиде при главните свещеници
15 и попита: „Какво ще ми дадете, за да ви Го предам?“. А те му определиха тридесет сребърника[110].
16 Оттогава Юда търсеше удобен случай, за да Го предаде.
Тайната вечеря
17 А в първия ден от Празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Иисус и Го попитаха: „Къде искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата[111]?“.
18 Той отговори: „Идете в града при един човек и му предайте: „Учителят казва: „Времето Ми наближава – при тебе ще празнувам Пасхата с учениците Си“.
19 Учениците направиха както им заповяда Иисус и приготвиха пасхата.
20 Когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици.
21 И докато ядяха, се обърна към тях: „Истина ви казвам: един от вас ще Ме предаде“.
22 Наскърбени твърде много, те започнаха да Го питат един по един: „Да не съм аз, Господи?“.
23 Той им отговори: „Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.
24 Човешкият Син отива на смърт, както е писано за Него. Но горко на онзи човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за онзи човек, ако не се беше родил“.
25 А Юда, който Го предаде, попита: „Да не съм аз, Учителю?“. Отговори Му: „Ти каза“.
26 Докато ядяха, Иисус взе хляб, благослови, разчупи го и като го даваше на учениците, каза: „Вземете, яжте. Това е Моето тяло“.
27 После взе чашата и като благодари[112], им я даде и каза: „Пийте от нея всички!
28 Защото това е Моята кръв на новия Завет, която се пролива за мнозина – за прощаване на грехове.
29 Но ви казвам, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до деня, когато ще пия от новия плод с вас в Царството на Моя Отец“.
30 И като изпяха химн, отидоха на Елеонския хълм.
Иисус Христос предрича отричането на Петър
31 Тогава Иисус им каза: „Всички вие ще се съблазните в Мене[113] тази нощ, защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете от стадото ще се разпръснат“[114].
32 А след възкресението Ми ще отида преди вас в Галилея“.
33 Петър Му отговори: „Дори и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня!“.
34 Иисус се обърна към него: „Истина ти казвам: тази нощ, преди да пропее петел, ти три пъти ще се отречеш от Мене“.
35 Петър отвърна: „Дори ако трябва да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе!“. Същото казаха и всички други ученици.
В Гетсиманската градина
36 Тогава Иисус дойде с тях на едно място, наричано Гетсимания, и каза на учениците: „Останете тук, докато отида там и се помоля“.
37 И като взе Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да се измъчва[115].
38 Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна – до смърт. Останете тук и бдете с Мене“.
39 И като отиде малко напред, падна по лице и се молеше: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша. Обаче не както Аз искам, а както Ти искаш“.
40 После се върна при учениците и ги намери заспали. И каза на Петър: „Толкова ли не можахте един час да бдите с Мене?!
41 Бдете и се молете, за да не се поддадете на изкушение – духът е бодър, а плътта е немощна“.
42 Така отиде втори път и се помоли: „Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля“.
43 И като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали.
44 Отново ги остави и отиде да се помоли трети път, като изрече същите думи.
45 Тогава дойде при учениците Си и им каза: „Продължавайте да спите и да почивате! Но е наближил часът, когато Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на грешници.
46 Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава!“.
Залавянето на Иисус Христос
47 И докато Той говореше, Юда, един от дванадесетте, дойде и с него – голяма тълпа с мечове и тояги, изпратена от главните свещеници и старейшините на народа.
48 А онзи, който Го предаваше, им даде знак, като каза: „Когото целуна, Той е. Хванете Го!“.
49 И веднага се приближи до Иисус с думите: „Здравей, Учителю!“. И Го целуна.
50 Иисус го попита: „Приятелю, за какво си дошъл?“. Тогава дойдоха, хванаха Иисус и Го задържаха.
51 Но един от тези, които бяха с Него, протегна ръка, извади меча си и като удари слугата на първосвещеника, му отсече ухото.
52 А Иисус му каза: „Върни меча си на мястото му, защото всички, които хващат меч, от меч ще загинат.
53 Или мислиш, че не мога сега да помоля Моя Отец и Той да Ми изпрати повече от дванадесет легиона ангели?
54 Но тогава как ще се изпълнят Писанията, според които трябва да стане така?!“.
55 В същия час Иисус се обърна към тълпата: „Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме хванете? Всеки ден седях при вас и поучавах в храма, и не Ме задържахте.
56 Но всичко това стана, за да се изпълни написаното от пророците“. В този момент всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
Иисус Христос на съд пред Синедриона
57 Онези, които бяха хванали Иисус, Го отведоха при първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали книжниците и старейшините.
58 А Петър Го следваше отдалече до двора на първосвещеника и като влезе вътре, седна със слугите да види какво ще стане.
59 Главните свещеници, старейшините и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го убият.
60 Но не намериха, въпреки че се явиха много лъжесвидетели. Накрая дойдоха двама,
61 които твърдяха: „Този каза: „Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя“.
62 Тогава първосвещеникът се изправи и Го попита: „Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Тебе?“.
63 Иисус мълчеше. Първосвещеникът се обърна към Него: „Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син!“.
64 Иисус му отговори: „Ти каза. Но Аз ви казвам, че отсега нататък ще виждате Човешкия Син да седи отдясно на Всемогъщия и да идва на небесните облаци“.
65 А първосвещеникът раздра дрехите си и извика: „Той богохулства! За какво още са ни нужни свидетели? Ето, сега чухте богохулството Му.
66 Какво мислите?“. Те отговориха: „Заслужава смъртно наказание“.
67 Тогава започнаха да Го заплюват в лицето и да Го бият с юмруци, а други Му удряха плесници, като казваха:
68 „Пророкувай, Христе, кой Те удари!“.
Отричането на Петър
69 Петър седеше вън на двора. Една слугиня дойде при него и му каза: „И ти беше с Иисус Галилееца“.
70 А той се отрече пред всички с думите: „Не знам за какво говориш“.
71 И когато излезе до портите, го видя друга слугиня и каза на хората там: „И този беше с Иисус Назарянина“.
72 Петър пак се отрече с клетва: „Не познавам Човека!“.
73 След малко се приближиха и онези, които стояха наоколо, и казаха на Петър: „Наистина и ти си от тях, защото говорът ти те издава“.
74 Тогава той започна да се кълне и да се зарича: „Не познавам Човека!“. В същия миг пропя петел.
75 А Петър си спомни думите на Иисус, Който му беше казал: „Преди да пропее петел, три пъти ще се отречеш от Мене“. И като излезе навън, плака горчиво.
[108] Пасха -- старозаветен празник, на който евреите честват своето чудотворно излизане от Египет и освобождаването си от робството там чрез кръвта на пасхалното агне.
[109] Алабастър – полупрозрачен мек камък, от който се правят красиви съдове и статуетки. В подобни съдове се съхраняват скъпи благовонни масла.
[110] Сребърник -- гръцка монета, равна на 4 драхми и на 4 динария. По онова време заплатата за един ден е 1 динарий, т.е. 30 сребърника са 120 динария или заплатата за около 4 месеца труд.
[111] Т.е. пасхалното (жертвеното) агне. Срв. Изх. 12:1-14; I Кор. 5:7.
[112] В този контекст глаголът „εὐχαριστέω“ означава изричане на благословение с благодарност. Оттук идва и названието „Евхаристия“ на тайнството Господна вечеря.
[113] Вж. бел. към Мат. 11:6.
[114] Зах. 13:7.
[115] Срв. Пс. 22.
27 ГЛАВА
Смъртта на предателя Юда
1 А на сутринта всички главни свещеници и старейшините на народа се съвещаваха против Иисус, за да Го убият.
2 И като Го вързаха, Го отведоха и Го предадоха на управителя Понтий Пилат.
3 Тогава Юда, който беше предал Иисус, като видя, че е осъден, се разкая, върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините
4 и каза: „Съгреших, че предадох невинна кръв“. Но те отговориха: „Нас какво ни засяга?! Ти му мисли!“.
5 И като хвърли сребърниците в храма, Юда излезе, отиде и се обеси.
6 Главните свещеници взеха сребърниците и казаха: „Не е позволено да ги слагаме в съкровищницата на храма, понеже са цена за кръв“.
7 И като се съветваха, купиха с тях нивата на грънчаря, за да се погребват там чужденци.
8 Затова онази нива се нарича и до днес Кръвна нива.
9 Тогава се изпълни изреченото чрез пророк Йеремия: „И взеха тридесетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха Израилевите синове,
10 и ги дадоха за нивата на грънчаря, както ми заповяда Господ“[116].
Иисус Христос пред Пилат
11 А Иисус застана пред управителя. И управителят Го попита: „Ти юдейският Цар ли си?“. Иисус му отговори: „Ти казваш“.
12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.
13 Тогава Пилат Го попита: „Не чуваш ли колко неща свидетелстват против Тебе?“.
14 Но Иисус не му отговори на нито една дума, така че управителят се чудеше много.
15 А на всеки празник имаше обичай управителят да пуска на множеството един от затворниците, когото те искаха.
16 Тогава имаше един известен затворник на име Варава.
17 И така, когато се бяха събрали, Пилат ги попита: „Кого искате да ви пусна: Варава или Иисус, наричан Христос?“.
18 Понеже знаеше, че от завист Го предадоха.
19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати хора при него да му кажат: „Не прави нищо на онзи Праведник, защото днес насън пострадах много заради Него“.
20 Но главните свещеници и старейшините убедиха множествата да поискат Варава, а Иисус да предадат на смърт.
21 Управителят ги попита: „Кого от двамата искате да ви пусна?“. Те отговориха: „Варава!“.
22 Пилат ги попита отново: „Тогава какво да правя с Иисус, наричан Христос?“. Всички извикаха: „Да бъде разпънат!“.
23 Той каза: „А какво зло е направил?“. Те обаче завикаха още повече: „Да бъде разпънат!“.
24 Така Пилат, като видя, че нищо не помага, а се надига по-голяма размирица, взе вода, изми си ръцете пред множеството и каза: „Аз съм невинен за кръвта на този Праведник. Вие му мислете!“.
25 И целият народ отговори: „Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни!“.
26 Тогава той им пусна Варава, а Иисус бичува и Го предаде да бъде разпънат.
Издевателствата на войниците
27 После войниците на управителя отведоха Иисус в преторията[117] и събраха около Него цялото поделение.
28 Като Го съблякоха, Му облякоха пурпурна мантия.
29 Сплетоха венец от тръни, който сложиха на главата Му, и поставиха тръстикова пръчка в дясната Му ръка. Коленичеха пред Него, подиграваха Му се и викаха: „Здравей[118], Царю юдейски!“.
30 И като Го заплюваха, взеха тръстиковата пръчка и Го удряха по главата.
31 След като Му се подиграха, съблякоха мантията Му, облякоха Го с Неговите дрехи и Го отведоха, за да бъде разпънат.
Разпъването и кръстната смърт на Иисус Христос
32 А на излизане намериха един киринеец на име Симон и го принудиха да носи кръста на Иисус.
33 Когато стигнаха на едно място, наречено Голгота, което значи „Лобно място“[119],
34 Му дадоха да пие оцет, смесен с жлъчка[120]. Но Той, като вкуси, не искаше да пие.
35 И след като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий, за да се изпълни изреченото от пророка: „Разделиха дрехите ми помежду си и за облеклото ми хвърлиха жребий“[121].
36 И като седяха там, Го пазеха.
37 Сложиха над главата Му обвинението към Него, написано така: „Този е Иисус, юдейският Цар“.
38 Тогава разпънаха с Него двама разбойници – един отдясно и един отляво.
39 А хората, които минаваха оттам, Го хулеха, като клатеха глави
40 и казваха: „Ти, който разрушаваш храма и за три дни го съграждаш, спаси Себе Си! Ако си Божи Син, слез от кръста!“.
41 Така и главните свещеници заедно с книжниците и старейшините Му се подиграваха с думите:
42 „Други е избавил, а Себе Си не може да избави! Ако Той е царят на Израил, нека слезе сега от кръста и ще Му повярваме.
43 Уповаваше се на Бога – нека Го избави сега, ако Му е угоден. Защото каза: „Божи Син съм“.
44 По същия начин Го хулеха и разпънатите с Него разбойници.
45 А от шестия час[122] тъмнина покриваше цялата земя – до деветия час[123].
46 Около деветия час Иисус извика със силен глас: „“, което значи: „Боже Мой, Боже Мой, защо Ме остави?“.
47 Някои от хората, които стояха там, като чуха това, казаха: „Той вика Илия“.
48 И веднага един от тях изтича, взе гъба, натопи я в оцет и като я сложи на тръстика, Му даваше да пие.
49 Другите обаче казваха: „Остави! Нека видим дали ще дойде Илия да Го спаси“.
50 Тогава Иисус, като извика пак със силен глас, предаде дух.
51 И ето, завесата на храма се разкъса на две, от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разцепиха,
52 гробовете се отвориха и много тела на починали светии бяха възкресени.
53 Като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, те влязоха в святия град[124] и се явиха на мнозина.
54 А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и какво се случи, се уплашиха твърде много и казаха: „Наистина Този беше Син на Бога!“.
55 Там имаше и много жени, които гледаха отдалече. Те бяха последвали Иисус от Галилея, като Му служеха.
56 Сред тях бяха Мария Магдалена[125] и Мария, майката на Яков и Йосия, и майката на Зеведеевите синове.
Погребението на Иисус Христос
57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус.
58 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да му го дадат.
59 Йосиф, като взе тялото, Го уви с чиста плащаница
60 и Го положи в своята нова гробница, която беше изсякъл в скалата. После търколи голям камък на входа на гробницата и си отиде.
61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба.
62 На другия ден, който беше след Деня за подготовка[126], главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат,
63 като казаха: „Господарю, спомнихме си, че онзи измамник, докато беше жив, твърдеше: „След три дни ще възкръсна“.
64 Затова заповядай гробът да се пази добре до третия ден, да не би учениците му да дойдат през нощта, да откраднат тялото и да кажат на народа: „Възкръсна от мъртвите“. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата“.
65 Пилат им отговори: „Вземете стража. Идете и пазете гроба както знаете“.
66 Те отидоха и започнаха да охраняват гроба, като запечатаха камъка и поставиха стража.
[116] Йер. 32:9-10; Зах. 11:12-13.
[117] Претория – домът на управителя в древните римски провинции. Понякога служи и като казарма.
[118] На гръцки този поздрав буквално означава: „Радвай се!“, което прави думите на войниците още по-язвителни.
[119] Лобно място – букв. „място на черепи“.
[120] Жлъчка – горчива билка, горчиво питие. Тази смес се използва като упойващо и обезболяващо средство.
[121] Пс. 22:18.
[122] Около 12 ч. на обед.
[123] Около 15 ч. следобед.
[124] Т.е. Йерусалим.
[125] Магдалена – това не е лично име, а показва произхода на Мария от град Магдала.
[126] Петък -- денят, в който евреите всяка седмица се приготвят за празнуването на Шабат.
28 ГЛАВА
Възкресението на Иисус Христос
1 А като мина съботата, в първия ден от седмицата на разсъмване Мария Магдалена и другата Мария дойдоха да видят гроба.
2 И ето, настана голям трус, защото ангел от Господ слезе от небето, дойде, отмести камъка от входа и седна върху него.
3 Ликът му беше като на светкавица, а облеклото му – бяло като сняг.
4 Уплашени от него, пазачите се разтрепериха и заприличаха на мъртъвци.
5 А ангелът се обърна към жените: „Вие не се страхувайте, защото знам, че търсите разпънатия Иисус.
6 Няма Го тук, защото възкръсна, както беше казал. Елате и вижте мястото, където лежеше Господ.
7 Идете бързо да кажете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите и че отива преди вас в Галилея. Там ще Го видите. Ето, казах ви“.
8 Жените излязоха бързо от гробницата със страх и голяма радост и се затичаха да известят това на учениците Му.
9 А докато отиваха да разкажат на учениците Му, Иисус ги срещна и каза: „Здравейте!“. Те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха.
10 Тогава Той им заговори: „Не се страхувайте! Идете и кажете на братята Ми да отидат в Галилея и там ще Ме видят“.
11 А докато те отиваха, ето, някои от стражата дойдоха в града и разказаха на главните свещеници всичко, което стана.
12 И те, след като се събраха със старейшините и се съвещаваха, дадоха на войниците доста сребърници
13 и им заповядаха: „Кажете: „Учениците Му дойдоха през нощта и откраднаха тялото, докато ние спяхме“.
14 Ако стигне слух за това до управителя, ние ще го убедим и ще направим така, че да нямате неприятности“.
15 Стражите взеха сребърниците и постъпиха както бяха научени. И този слух се разнесе сред юдеите, както е и до днес.
Великото поръчение на възкръсналия Христос
16 Единадесетте ученици отидоха в Галилея, на планината, където Иисус им заповяда да бъдат.
17 И като Го видяха, Му се поклониха. А някои се усъмниха.
18 Тогава Иисус се приближи към тях и им заговори: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19 И така, идете, изграждайте ученици[126] сред всички народи и ги кръщавайте в името на Отец и на Сина, и на Святия Дух,
20 като ги учите да изпълняват всичко, което ви заповядах. Ето, Аз съм с вас през всички дни до края на света“. Амин!
[126] Срв. Деян. 14:21.
