В името на Исус

Четиво за11 мин.

Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя.

Иисус Христос

Едно от най-удивителните места в Свещеното Писание са думите на Иисус Христос, записани от Йоан: „Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, които Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си. И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя“ (Йоан 14:12-14).

Преди да започнем да разсъждаваме какво означава да искаш или да се молиш в името на Иисус, бих искал да обясня значението на следните думи на Христос: „Делата, които Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши“. Наскоро чух интересна мисъл: по време на земния Си живот Иисус е бил ограничен от времето, мястото на пребъдването Си, възможностите на един човек. А днес буквално се изпълнява това, което Той предсказва: „… като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“.

Той е тук: в Санкт-Петербург, в Москва и Рязан, в Киргизия и Китай, в Австралия и Япония… Той изцелява, пробужда, ражда отново. Той ни дава възможност да участваме във всичките Му дела, които са повече от тези, които е вършил в Юдея преди две хиляди години. Едни участват с проповед или свидетелство, други – с молитви. Нашите молитви са могъща сила, която променя хора, преобразява семейства, спасява народи, разпространява Евангелието, населява небето. Именно по този начин се изпълняват думите на Христос, когато казва: „Делата, които Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши“.

Нека да поговорим за друг аспект на цитираният текст. Какво означава да искаш, да се молиш и като цяло – да действаш в името на Иисус Христос? Какво казва Свещеното Писание? За нас Библията е единственият авторитет по всички въпроси на нашата вяра, светоглед, убеждения. „И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина“.

Чух една история за рави Леви Ицхак. След молитвата той се приближил до няколко от молещите се, ръкувал се с тях и ги поздравил сякаш се завръщат от далечно пътуване. Когато го погледнали с недоумение, той казал: „Защо се чудите? Та вие току-що бяхте толкова далеч – ти търгуваше на пазара, а ти плаваше с кораб, пълен със зърно. Но щом свършиха думите на молитвата, вие се върнахте обратно. Затова дойдох да ви поздравя“.

Ако ние завършваме молитвата си с думите „в името на Иисус Христос“, това не означава, че действително се молим в Негово име. „В името на Иисус“ не е някакво заклинание или специална тайнствена фраза, която гарантира, че молитвата ни ще бъде чута. Когато произнасяме молитва в името на Иисус, ние не придобиваме особена власт и не приемаме изключителни пълномощия.

Има един ярък пример в деветнадесетата глава в книгата на Деяния на апостолите: „А Бог правеше немалки чудеса чрез ръцете на Павел, тъй че донасяха и полагаха върху болните кърпи и престилки от тялото му и болестите им се махаха и злите духове излизаха из тях. Някои пък от юдейските заклинатели-скитници започнаха да изговарят името на Господ Иисус над ония, които имаха зли духове, и казваха: заклеваме ви в Иисус, Когото Павел проповядва. Това правеха някои си седем синове на юдейския първосвещеник Скева. А злият дух отговори и рече: Иисус познавам и Павел зная, но вие кои сте? И скочи върху им човекът, у когото имаше зъл дух, и като ги завладя, прояви срещу тях такава сила, че те, голи и ранени, избягаха от оная къща.

Това стана известно на всички юдеи и елини, които живееха в Ефес, и всички тях нападна страх; а името на Господ Иисус се величаеше. И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си. А мнозина от онези, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички; при това пресметнаха цената им и намериха, че достига до петдесет хиляди драхми сребро“ (ст. 11-17).

Да използваш името на Иисус Христос не означава да се молиш с власт. Напротив, гореспоменатият пример показва, че името на Иисус може да бъде произнасяно като суеверие. Срещу такова напразно използване на Божието име е била дадена третата заповед на Божия Закон: „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог“.

Нека да разгледаме друг аспект на заповедта на Иисус Христос – как тя се изпълнява от Неговите ученици.

Помните ли какво казва Иисус, когато изпраща учениците да проповядват? Четем в Евангелието от Матей: „Болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте“ (10:8). Колегата на Матей – евангелист Лука, който е и лекар, пише по-подробно за това: „Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил. Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват“ (10:16-17).

Това е било по времето, когато Иисус е бил с учениците. Но после Той се връща при Отца и изпраща Своя Свят Дух, както е обещал. Как тази заповед – да искаме и да действаме в името на Иисус, се проявява в живота на учениците на практика след възнесението на Иисус Христос?

Можем да го видим при изцелението в Негово име, описано в третата глава на Деяния на апостолите: „Петър и Йоан заедно възлизаха в храма в деветия молитвен час. Имаше един човек, куц по рождение, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовите врати, наречени Красни, да проси милостиня от влизащите в храма. Той, като видя Петър и Йоан, когато щяха да влязат в храма, попроси от тях милостиня. А Петър се вгледа в него заедно с Йоан и каза: погледни ни! И той ги гледаше втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо. Но Петър каза: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисус Христос Назорея стани и ходи! И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага му заякнаха стъпалата и глезените, и като скочи, изправи се и проходи, и влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и хвалеше Бога. И цял народ го видя да ходи и хвали Бога“ (ст. 1-9).

Сигурен съм, че сред вас, уважаеми читатели, има хора, които биха могли да разкажат за подобно изцеление и днес. Аз също знам за такива случаи. Нещо повече, бил съм свидетел и участник в някои от тях.

Нека сега видим как се изпълнява обещанието на Иисус Христос, че молитвата в Негово име ще даде на вярващите власт да настъпват „всяка вража сила“, тоест да прогонват бесове.

Ще дам пример от живота и служението на апостолите. Случаят е записан в шестнадесетата глава на книгата Деяния на апостолите: „И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си. Като вървеше след Павел и след нас, тя викаше и казваше: тези хора са слуги на Всевишния Бог и ни възвестяват път за спасение. Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисус Христос заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час“ (ст. 16-18).

В наши дни се подхожда много внимателно към въпроса за изгнанието на бесове, тъй като някои деноминации, които го практикуват особено яростно, донякъде са дискредитирали себе си и това служение. Това обаче не означава, че в наше време няма истинско библейско служение на освобождение. Знам, че Бог освобождава обременените хора и днес.

Най-голямото чудо обаче е новорождението. Помните ли как повярва министърът на финансите на етиопската царица? Четем в осма глава в Деяния на апостолите – книга, написана от Лука – лекар и спътник на апостол Павел, автор на едно от Евангелията: „А на Филип Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст. Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките й съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение, връщаше се и седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия. А Духът каза на Филип: приближи се и се допри до тая колесница. Филип се завтече и като чу, че той чете пророк Исаия, каза: разбираш ли това, което четеш? Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филип да се качи и да седне при него. А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отваря устата Си. При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“. Тогава скопецът заговори и каза на Филип: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого? Филип отвори устата си и като започна от това Писание, благовести му за Иисус. И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът каза: ето вода; какво ми пречи да се кръстя? А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, може да се кръстиш. Той в отговор каза: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий. И заповяда да спрат колесницата; и слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го“. Приблизително така става с всеки вярващ човек: прашен път в пустинята, спътник, разговор за Бога, разказ за Иисус Христос, лично свидетелство за това как е повярвал, слушателят взема решение да повярва в Бог. Това решение е началото на новия живот.

Помня първия местен немец, който повярва чрез моето свидетелство. Това се случи през 1983 г., около година след като се преместих в Германия. Връщах се от Финландия, където бях организирал нелегално изпращане на Библии и Нови Завети към Съветския съюз. Пътувах с ферибота от Хелзинки до Травемюнде в Северна Германия, а оттам продължих с кола около хиляда километра на юг, до Корнтал. По стар навик качих един стопаджия, местно момче. Трябваше да пътува с мен около 700 километра. Имах достатъчно време. Разказах му Евангелието на моя лош немски и изслушах историята на живота му. Свидетелствах му за Христос… Последните километри от пътя в колата беше тихо. Преди да го оставя на паркинг близо до Вюрцбург, го попитах: „Би ли желал да приемеш Исус Христос като свой Спасител?“. Той отговори малко объркано: „Ами… аз вече го направих. Не знаех, че трябва да го кажа на глас“.

Нека се върнем на въпроса какво означава да се молиш, да действаш, да свидетелстваш или да проповядваш в името на Иисус Христос. Проповедта в името на Иисус е много достъпна. Сам Христос казва: „Не се грижете как или какво да говорите; защото в онзи час ще ви бъде внушено какво да кажете; защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас“.

Апостол Павел пише в осмата глава в Посланието към римляните: „Вие живеете не по плът, а по дух само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христос, той не е Христов. Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда. Но ако Духът на Онзи, Който възкреси Иисус от мъртвите, живее във вас, то Който възкреси Христос от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас Негов Дух“ (ст. 9-11).

Ние сме представители на Божието царство в този свят. Упълномощени представители. Деца на Царя на Небесното царство. Божии деца. Посланици, принцове, наследници. Ето един нагледен пример.

Антиох Епифан (215 – 164 г. пр.Хр.), който се отправя към Египет с намерението да го покори, е пресрещнат от представителя на Рим – Гай Попилий Ленат. Ето как Йосиф Флавий описва тази среща: „Антиох ги поздрави и протегна ръка към Попилий, но той му подаде дъсчици с постановление на Сената и нареди първо да ги прочете. След като прочете, Антиох обеща да събере приятелите си и заедно с тях да обсъди как да постъпи, но Попилий се държа както обикновено твърдо: с тоягата, с която вървеше, очерта кръг около краката на царя и каза: „Дай ми отговор за Сената, без да излизаш от този кръг!“.

Смаян от тази настойчивост, Антиох за миг се поколеба, но не за дълго, и каза: „Каквото е счетено за благо от Сената, това и ще сторя“.

Едва тогава Попилий му подава ръка като на съюзник и приятел.

Попилий не говори от свое име, той говор от името/в името на Сената на най-могъщата империя по онова време.

Апостол Павел пише в Посланието към евреите, десета глава, какво се случва, когато се молим: „Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги. А свидетелства ни и Светия Дух; защото, след като по-рано каза: „този е заветът, който ще им завещая след онези дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им и в мислите им ще ги напиша“. Той прибавя: „и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“. А където има прошка за тези, няма вече принос за грях. И така, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисус Христос, по нов и жив път, който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода“.

По-достъпно и ясно Павел пише в осмата глава в Посланието до римляните: „Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайства за нас с неизказани въздишки. А Онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, понеже Този по волята на Бога ходатайства за светиите“ (ст. 26-27).

С други думи, когато се молим, свидетелстваме, проповядваме, ние винаги се молим в името на Иисус. Извън това и без това ние нямаме достъп до Бога, до Неговия престол и Неговата непристъпна и непостижима слава. А и няма да намерим такива думи, които да съответстват на Неговата святост и величие. Затова те минават през „трансформатор“, придобиват свята „чистота“ и стават според Неговата воля.

Нека проповядваме, свидетелстваме и се молим с дръзновение и радост, уверени, че Бог Отец винаги ни чува, тъй като ние се молим в името на Иисус Христос. Амин!