Евангелие от Лука – РиСБ
1 глава
Пророчество за раждането на Йоан Кръстител
1 Понеже мнозина се заеха да съставят разказ за напълно потвърдените между нас събития –
2 така, както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на Словото,
3 намерих за добре и аз, като изследвах подробно всичко от началото, да ти ги опиша последователно, почтени Теофиле,
4 за да познаеш напълно достоверността на Словото, на което си бил поучаван.
5 В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник на име Захария от смяната на Авия. Жена му беше от дъщерите на Аарон и се казваше Елисавета.
6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като живееха според всички Господни заповеди и наредби безукорно.
7 Но нямаха дете, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.
8 Когато Захария изпълняваше свещеническата си служба пред Бога по реда на своята смяна,
9 според обичая за свещениците на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади.
10 А в часа на каденето цялото множество от народа се молеше отвън.
11 Тогава му се яви ангел от Господ, който стоеше отдясно на кадилния жертвеник.
12 Когато Захария го видя, се смути и го обзе страх.
13 Но ангелът му каза: „Не се страхувай, Захария, защото твоята молитва беше чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.
14 Той ще ти бъде за радост и ликуване и мнозина ще се зарадват на неговото раждане.
15 Защото ще бъде велик пред Господ. Вино и сикера[1] няма да пие и още от майчината си утроба ще се изпълни със Святия Дух.
16 Ще обърне мнозина от израилевите синове към Господ, техния Бог.
17 Ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към разсъдливостта на праведните, за да приготви за Господ подготвен народ“.
18 А Захария каза на ангела: „По какво ще разбера това? Защото аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст“.
19 Ангелът му отговори: „Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да говоря с тебе и да ти благовестя това.
20 Ето, ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато се случи това, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят в определеното време“.
21 А хората чакаха Захария и се чудеха защо се бави в храма.
22 Когато излезе, той не можеше да им проговори и те разбраха, че е видял видение в храма, защото им правеше знаци и оставаше ням.
23 Щом изминаха дните на службата му, Захария си отиде у дома.
24 А след тези дни жена му Елисавета зачена и се криеше пет месеца, като казваше:
25 „Така ми направи Господ в дните, когато погледна милостиво, за да премахне пред хората причината да ме укоряват“.
Благовещение
26 А в шестия месец ангел Гавриил беше изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,
27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом. Името на девицата беше Мария.
28 Когато ангелът дойде при нея, й каза: „Радвай се, дарена с благодат! Господ е с тебе. Благословена си ти между жените“.
29 А тя, като го видя, се смути от думите му и разсъждаваше какъв ли е този поздрав.
30 Ангелът й каза: „Не се бой, Мария, защото си придобила Божието благоволение.
31 И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш с името Иисус[2].
32 Той ще е велик и ще бъде наречен Син на Всевишния. Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид.
33 Ще царува над дома на Яков навеки и Царството Му няма да има край“.
34 А Мария попита ангела: „Как ще стане това, след като не познавам[3] мъж?“.
35 Ангелът й отговори: „Святият Дух ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Святото Дете, Което ще се роди от тебе, ще бъде наречено Божи Син.
36 Ето, и твоята роднина Елисавета, за която се казваше, че е безплодна, в старините си е заченала син и вече е в шестия месец.
37 Защото нито една дума от Бога не остава безсилна“.
38 Тогава Мария отвърна: „Ето Господната слугиня. Нека стане с мене според думите ти“. И ангелът си отиде от нея.
Мария посещава Елисавета
39 През тези дни Мария стана и тръгна бързо към един град в хълмистата област на Юдея.
40 Като влезе в дома на Захария, тя поздрави Елисавета.
41 А когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето заигра в утробата й и тя се изпълни със Святия Дух.
42 Като извика със силен глас, Елисавета каза: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!
43 Как стана това – да дойде при мене майката на моя Господ?
44 Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, детето заигра радостно в утробата ми.
45 Блажена е тази, която е повярвала, че ще се изпълни казаното й от Господ“.
46 Мария отвърна: „Величае душата ми Господ
47 и духът ми се зарадва заради Бога, Спасителя мой.
48 Защото погледна милостиво на покорството на Своята слугиня. И ето, отсега нататък всички поколения ще ме наричат блажена!
49 Защото Всемогъщият извърши за мене велики дела и Неговото име е свято.
50 От поколение на поколение милостта Му е към онези, които се боят от Него.
51 Той извърши мощно дело със Своята ръка. Разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си.
52 Свали властници от престолите им и издигна смирени.
53 Гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо.
54 Помогна на слугата Си Израил, като си спомни за Своята милост,
55 както бе говорил на бащите ни, на Авраам и на неговото потомство навеки“.
56 След като остана при Елисавета около три месеца, Мария се върна у дома си.
Раждането на Йоан Кръстител
57 Настъпи времето за раждането на Елисавета и тя роди син.
58 Когато съседите и роднините й чуха, че Господ показал към нея велика милост, се радваха заедно с нея.
59 А на осмия ден дойдоха, за да обрежат детенцето, и започнаха да го наричат Захария, по името на неговия баща.
60 Но майка му им отговори: „Не, той ще се казва Йоан“.
61 Те й възразиха: „Няма никой в рода ти, който да носи това име“.
62 Тогава попитаха баща му със знаци той как би искал да го нарекат.
63 Захария поиска дъсчица и написа: „Йоан е името му“. Всички се учудиха.
64 И веднага се отвори устата му и езикът му се развърза, и той говореше, като благославяше Бога.
65 Страх обзе всичките им съседи и по цялата хълмиста област на Юдея се говореше за всичко това.
66 А всички, които чуха за станалото, го запазиха в сърцето си, като се питаха: „Какво ли ще бъде това дете?“. И ръката на Господ беше с него.
67 Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува:
68 „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление[4] за него.
69 Издигна рог[5] на спасение за нас в дома на слугата Си Давид,
70 както говори чрез устата на святите Си пророци през вековете,
71 спасение от враговете ни и от ръката на всички, които ни мразят,
72 за да покаже милост към бащите ни и да си спомни Своя свят Завет –
73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраам: да даде на нас,
74 които сме освободени от ръката на враговете си, да Му служим без страх,
75 в святост и праведност пред Него през всички дни на живота си.
76 И ти, детенце, ще бъдеш наречен пророк на Всевишния, защото ще вървиш пред Лицето на Господ, за да приготвиш пътищата за Него,
77 за да дадеш на Неговия народ да познае[6] спасението чрез прощаване на греховете им
78 заради милосърдието на нашия Бог, чрез което ни посети Зора от висините,
79 за да осияе онези, които седят в тъмнина и в сянката на смъртта, и да насочи стъпките ни в пътя на мира“.
80 А детето растеше и укрепваше по дух. И остана в пустините до деня, когато се яви пред Израил.
-----------------------------------------------
[1] Сикера – силно спиртно питие, приготвяно от хмел, зърно, плодове, мед и други съставки.
[2] Иисус (от евр.) -- Йешуа: „Господ е спасение“.
[3] Глаголът тук се употребява преносно за интимни отношения между мъж и жена.
[4] Изкупление – освобождаване от робство или друга тежка участ чрез заплащане на съответна цена. В този смисъл Христовата смърт е „откуп за мнозина“ (Марк 10:45), защото грешникът е роб на греха.
[5] В древността рогът е символ на сила и могъщество.
[6] В този контекст: да разбере и да преживее
2 глава
Раждането на Иисус Христос
1 А в онези дни излезе заповед от император Август да се направи преброяване по целия римски свят.
2 Това беше първото преброяване, откакто Квириний беше управител на Сирия.
3 Всички хора отиваха да се записват, всеки в своя град.
4 Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за да отиде в Юдея, в града на Давид, който се нарича Витлеем, защото беше от дома и рода на Давид,
5 и да се запише с Мария. Тя бе сгодена за него и беше бременна.
6 Докато бяха там, дойде времето й да роди.
7 И тя роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото в странноприемницата нямаше място за тях.
8 А в същата местност имаше овчари, които живееха на полето и стояха на нощна стража около стадото си.
9 И ето, ангел от Господ застана пред тях и Господната слава ги осия, а те се изплашиха много.
10 Но ангелът им каза: „Не се страхувайте, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора.
11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос[7] Господ.
12 И това ще ви бъде знамението – ще намерите Дете, повито, да лежи в ясли“.
13 Внезапно заедно с ангела се появи многобройно небесно войнство, което хвалеше Бога с думите:
14 „Слава на Бога във висините и на земята мир, в хората – Неговото благоволение!“.
15 Щом ангелите си отидоха на небето, овчарите си казаха един на друг: „Нека отидем веднага във Витлеем, за да видим онова, което е станало и което Господ ни изяви“.
16 Те отидоха, като бързаха, и намериха Мария, Йосиф и Детенцето, Което лежеше в яслите.
17 И като видяха това, разказаха какво им е било известено за Детето.
18 Всички, които чуха, се учудиха на онова, което овчарите им разказаха.
19 А Мария запазваше всички тези думи в сърцето си и размишляваше над тях.
20 Овчарите се върнаха, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което бяха чули и видели, както им беше казано.
21 А когато изминаха осем дни и Детето трябваше да се обреже, Му дадоха името Иисус, както беше наречено от ангела, преди да бъде заченато в утробата.
Представяне на Детето Иисус в храма
22 След като изминаха дните за очистването на Мария според Мойсеевия закон, занесоха Детето в Йерусалим, за да Го представят пред Господ,
23 както е писано в Господния закон: всяко първородно дете от мъжки пол ще се нарече свято на Господ[8]
24 и родителите трябва да принесат в жертва „две гургулици или две гълъбчета“ според казаното в Господния закон[9].
25 А в Йерусалим имаше един човек на име Симеон. Той беше праведен и благочестив, очакваше Утехата на Израил и Святият Дух беше на него.
26 Бе му открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник[10].
27 И воден от Духа, Симеон дойде в храма. А когато родителите донесоха Детето Иисус, за да изпълнят за Него обичая според Закона,
28 той Го взе в ръцете си и благослови Бога, като каза:
29 „Сега, Господарю, пускаш Своя слуга да си отиде в мир, според думите Си.
30 Защото очите ми видяха Спасението,
31 което си приготвил пред лицето на всички народи –
32 Светлина за просветление на езичниците и за слава на Твоя народ Израил“.
33 А Йосиф и майката на Иисус се удивяваха на това, което се говореше за Него.
34 Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: „Ето, Този е поставен за падение и изправяне на мнозина в Израил и за знамение, което ще се оспорва.
35 И на тебе самата меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца“.
36 Имаше и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от Асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст и бе живяла с мъжа си седем години след девството си,
37 а докато навърши осемдесет и четири години, живееше като вдовица и не се отделяше от храма. Служеше нощем и денем в пост и молитва.
38 Като се приближи в същия час, тя славеше Господ и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Йерусалим.
39 И когато извършиха всичко според Господния закон, се върнаха в Галилея, в своя град Назарет.
40 А Детето растеше, укрепваше по дух и се изпълваше с мъдрост. И Божията благодат беше на Него.
Дванадесетгодишният Иисус в храма
41 Родителите на Иисус ходеха всяка година в Йерусалим за празника Пасха.
42 И когато Той стана на дванадесет години, отидоха в Йерусалим на празника според обичая.
43 Но като изминаха дните и се връщаха, Момчето Иисус остана в Йерусалим, без да знаят Йосиф и майка Му.
44 А те, понеже предполагаха, че Той е с цялата група, извървяха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.
45 Но не Го намериха и се върнаха в Йерусалим, за да Го търсят там.
46 След три дни Го намериха в храма, седнал сред законоучителите[11] , да ги слуша и да им задава въпроси.
47 Всички, които Го слушаха, се удивяваха на разума и на отговорите Му.
48 Когато Го видяха, Йосиф и Мария се смаяха и майка Му каза: „Сине, защо постъпи така с нас? Ето, двамата с баща Ти се измъчихме да Те търсим“.
49 А Той им отговори: „Защо Ме търсихте? Не знаехте ли, че трябва да бъда там, където е Моят Отец?“.
50 Но те не разбраха думите, които им каза.
51 И Той слезе с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му запазваше всички тези думи в сърцето си.
52 И Иисус напредваше в мъдрост, ръст и благоволение пред Бога и хората.
-----------------------------------------------
[7] Христос (от гр.) – Помазаник, (на евр.) Месия.
[8] Срв. Изх. 13:2; 22:29; Числ. 3:13; 8:16-17.
[9] Лев. 12:2,6,8.
[10] Помазаник – т.е. Христос или Месия.
[11] Вж. бел. към Лука 5:17
3 глава
Проповедта на Йоан Кръстител
1 В петнадесетата година от царуването на император Тиберий, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, Ирод – четвъртовластник[12] на Галилея, брат му Филип – четвъртовластник на Итурейската и Трахонитската област, Лисаний – четвъртовластник на Авилиния,
2 а първосвещеници бяха Анна и Каяфа, Божието слово дойде до Йоан, сина на Захария, в пустинята.
3 И той обиколи цялата област около Йордан, като проповядваше покайно кръщение[13] за прощаване на грехове,
4 както е писано в Книгата с думите на пророк Исая: „Глас на един, който вика в пустинята: „Пригответе пътя за Господ. Правете прави пътеките за Него.
5 Всяка долина ще бъде издигната и всяка планина и хълм ще бъдат снижени. Кривите пътеки ще станат прави, неравните места – гладки пътища
6 и всяко създание ще види спасението от Бога“[14].
7 Тогава Йоан казваше на множествата, които излизаха да бъдат кръстени от него: „Рожби на усойници! Кой ви внуши да бягате от идващия гняв?!
8 Затова принесете плодове, достойни за покаянието, и не започвайте да си мислите: „Авраам е нашият баща“. Защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да издигне деца на Авраам.
9 А и брадвата вече лежи при корена на дърветата. И така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън“.
10 Множествата го питаха: „Тогава какво да направим?“.
11 Той им отговори: „Който има две ризи, нека даде на онзи, който няма. И който има храна, нека направи същото“.
12 Дойдоха да се кръстят и бирници, които попитаха Йоан: „Учителю, ние какво да направим?“.
13 Той им каза: „Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено“.
14 Питаха го и военнослужещи: „А ние какво да направим?“. Отговори им: „Не ограбвайте никого със сила или чрез клевета и се задоволявайте със заплатите си“.
15 И понеже народът беше в очакване и всички разсъждаваха в сърцата си за него, да не би той да е Христос,
16 Йоан отговори на всички с думите: „Аз ви кръщавам с вода, но идва Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите. Той ще ви кръсти в Святия Дух и в огън.
17 Той държи лопатата в ръката Си, за да изчисти Своя харман и да събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори в неугасим огън“.
18 И с много други увещания Йоан благовестваше на народа.
19 А четвъртовластникът Ирод, който беше изобличаван от Йоан заради Иродиада, жената на брат си Филип, и заради всички злини, които бе извършил,
20 прибави към всичко и това, че затвори Йоан в тъмница.
Кръщението на Иисус Христос
21 Когато се кръсти целият народ и Иисус като се кръсти и се молеше, небето се отвори
22 и Святият Дух се спусна на Него в телесен образ като гълъб. И дойде глас от небето, който казваше: „Ти си Моят възлюбен Син! В Тебе е Моето благоволение“.
Родословието на Иисус Христос
23 Самият Иисус беше на около тридесет години, когато започна служението Си, и както смятаха, беше син на Йосиф, а той – на Илий,
24 а той – на Матат, а той – на Левий, а той – на Мелхий, а той – на Янай, а той – на Йосиф,
25 а той – на Мататия, а той – на Амос, а той – на Наум, а той – на Еслий, а той – на Нагай,
26 а той – на Маат, а той – на Мататия, а той – на Семей, а той – на Йосех, а той – на Юда,
27 а той – на Йоанан, а той – на Реса, а той – на Зоровавел, а той – на Салатиил, а той – на Нерий,
28 а той – на Мелхий, а той – на Адий, а той – на Косам, а той – на Елмодам, а той – на Ир,
29 а той – на Йосий, а той – на Елиезер, а той – на Йорим, а той – на Матат, а той – на Левий,
30 а той – на Симеон, а той – на Юда, а той – на Йосиф, а той – на Йонан, а той – на Елиаким,
31 а той – на Мелеа, а той – на Менам, а той – на Матата, а той – на Натан, а той – на Давид,
32 а той – на Йесей, а той – на Овид, а той – на Вооз, а той – на Салмон, а той – на Наасон,
33 а той – на Аминадав, а той – на Арам, а той – на Есром, а той – на Фарес, а той – на Юда,
34 а той – на Яков, а той – на Исаак, а той – на Авраам, а той – на Тара, а той – на Нахор,
35 а той – на Сарух, а той – на Рагав, а той – на Фалек, а той – на Евер, а той – на Сала,
36 а той – на Каинан, а той – на Арфаксад, а той – на Сим, а той – на Ной, а той – на Ламех,
37 а той – на Матусал, а той – на Енох, а той – на Яред, а той – на Малелеил, а той – на Каинан,
38 а той – на Енос, а той – на Сит, а той – на Адам, а Адам – на Бога.
-----------------------------------------------
[12] Четвъртовластник – владетел на една четвърт от царството. По-късно титлата се употребява и за владетели на по-малки територии.
[13] „Покайно кръщение“ тук означава умиване, очистване от грехове. Срв. Ис. 1:16; Як. 4:8.
[14] Ис. 40:3-5.
4 глава
Изкушаването на Иисус Христос в пустинята
1 А Иисус, изпълнен със Святия Дух, след като се върна от Йордан, беше воден от Духа из пустинята,
2 където четиридесет дни бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през онези дни. Когато те изминаха, Иисус огладня.
3 И дяволът Му каза: „Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб!“.
4 Но Иисус му отговори: „Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, а с всяка дума на Бога“[15].
5 Тогава дяволът Го отведе на една висока планина и като Му показа всички царства на света в един миг,
6 Му каза: „На Тебе ще дам цялата власт и слава на тези царства, защото тя беше предадена на мене и аз я давам на когото искам.
7 И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое“.
8 А Иисус му отговори: „Махни се от Мене, сатана, защото е писано: „На Господ, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“[16].
9 Тогава Го заведе в Йерусалим, издигна Го на покрива на храма и Му каза: „Ако си Божият Син, хвърли се от тук долу,
10 защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за Тебе да Те пазят
11 и на ръце ще Те носят, да не би да удариш в камък крака Си“[17].
12 А Иисус му отговори: „Казано е: „Да не изпитваш Господ, своя Бог!“[18].
13 И като свърши с всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
Начало на служението в Галилея
14 Иисус се върна в Галилея със силата на Духа и се разнесе вест за Него по цялата околност.
15 Той поучаваше в синагогите им и всички Го прославяха.
16 И дойде в Назарет, където беше отгледан. По обичая Си влезе в синагогата в съботния ден и се изправи да чете.
17 Подадоха Му свитък с Книгата на пророк Исая и Той, като разви свитъка, намери мястото, където беше писано:
18 „Духът на Господ е на Мене, затова Ме помаза да благовествам на нищите по дух[19], изпрати Ме да изцелявам съкрушените по сърце, да възвестявам освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода сломените,
19 да проглася времето на Господното благоволение“[20].
20 И като нави свитъка, го върна на служителя и седна. А очите на всички в синагогата бяха взрени в Него.
21 И Иисус им заговори: „Днес се изпълни това писание, което чухте с ушите си“.
22 Всички започнаха да потвърждават това за Него, като се удивяваха на благодатните думи, които излизаха от устата Му. И се питаха: „Този не е ли синът на Йосиф?!“.
23 А Иисус им отвърна: „Вие сигурно ще Ми кажете тази поговорка: „Лекарю, излекувай се сам!“. Направи и тук, в Своето родно място, онова, което чухме, че е станало в Капернаум!“.
24 И продължи: „Истина ви казвам – нито един пророк не е приет в родното си място.
25 Но наистина ви казвам: имаше много вдовици в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя.
26 Илия обаче не беше изпратен при никоя от тях, а само при една вдовица от Сарепта Сидонска.
27 Също така имаше много прокажени в Израил по времето на пророк Елисей, но нито един от тях не беше очистен, а само сириецът Нееман“.
28 Когато чуха това, всички, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв
29 и като станаха, изтласкаха Иисус вън от града и Го заведоха в края на хълма, на който беше построен градът им, за да Го хвърлят долу.
30 Но Той мина между тях и си отиде.
Изцеляване на обладания от нечист дух в Капернаум
31 И Иисус слезе в галилейския град Капернаум, като поучаваше хората в съботните дни.
32 А те се удивяваха на учението Му, защото говореше с власт.
33 И в синагогата имаше един човек с демон – нечист дух. Той извика със силен глас:
34 „О, какво има между нас и Тебе, Иисусе Назарянино[21]? Нима дойде да ни погубиш? Знам Те кой си – Святият Божи“.
35 Но Иисус му заповяда с думите: „Млъкни и излез от него!“. А демонът, след като повали човека по средата, излезе от него, без по никакъв начин да му навреди.
36 Всички се смаяха и се питаха помежду си: „Какво е това слово?! Той заповядва с власт и сила на нечистите духове и те излизат!“.
37 Така слухът за Иисус се разнесе навсякъде из околността.
Изцеляване на тъщата на Петър и други болни
38 Като стана и излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симон. А неговата тъща имаше силна треска и Го помолиха да я изцели.
39 Иисус, като се наведе над нея, заповяда на треската и тя я остави. И като стана веднага, жената им прислужваше.
40 А когато слънцето залязваше, всички, които страдаха от разни болести, ги доведоха при Него. Той положи ръце на всеки от тях и ги изцели.
41 Също и демони излизаха от мнозина, като крещяха: „Ти си Христос, Божият Син!“. А Иисус ги укоряваше и не им позволяваше да говорят, защото знаеха, че Той е Христос.
42 А като се съмна, Иисус излезе и отиде на уединено място. Множествата Го търсеха, дойдоха при Него и Го задържаха, за да не си отива от тях.
43 Но Той им каза: „И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, защото за това съм изпратен“.
44 И проповядваше в синагогите на Галилея.
-----------------------------------------------
[15] Вт. 8:3.
[16] Вт. 6:13.
[17] Пс. 91:11-12.
[18] Вт. 6:16.
[19] Нищ – човек, който няма нищо. Нищите по дух (срв. Мат. 5:3) са „смирените и съкрушените по сърце“, срв. Ис. 66:2; Пс. 34:18; 51:17.
[20] Ис. 61:1-2
[21] Възможно е тук да има връзка със старозавеното понятие "назорей"
5 глава
Призоваване на първите ученици
1 Веднъж Иисус беше застанал край Генисаретското езеро и множеството Го притискаше, за да слуша Божието слово.
2 Той видя две лодки край езерото, но рибарите бяха излезли от тях и измиваха мрежите си.
3 Като влезе в една от лодките, която беше на Симон, Иисус го помоли да я отдалечи малко от сушата. И като седна, поучаваше множествата от лодката.
4 А когато спря да говори, каза на Симон: „Оттегли лодката към дълбокото и хвърлете мрежите си за улов“.
5 Симон му отговори: „Наставнико, цяла нощ работихме усилено и нищо не хванахме, но според Твоите думи ще хвърля мрежата“.
6 И когато направиха това, уловиха толкова много риба, че мрежата им се късаше.
7 Затова извикаха съдружниците си от другата лодка да им помогнат. Те дойдоха и напълниха и двете лодки, така че щяха да потънат.
8 А Симон Петър, като видя това, падна пред нозете[22] на Иисус и каза: „Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек!“.
9 Понеже и той, както и всички, които бяха с него, останаха смаяни от улова на рибите, които хванаха,
10 а заедно с тях – също Яков и Йоан, синовете на Зеведей, които бяха съдружници на Симон. Иисус каза на Симон: „Не се бой! Отсега нататък хора ще ловиш!“.
11 И като изтеглиха лодките на сушата, оставиха всичко и Го последваха.
Изцеляване на прокажения човек
12 Когато Иисус беше в един от градовете, ето, човек, покрит целият с проказа, като Го видя, падна по лице и Го умоляваше: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш!“.
13 Иисус протегна ръка, докосна го и каза: „Искам, бъди очистен!“. И проказата веднага го остави.
14 А Той му заръча да не казва на никого за това: „Но иди и се покажи на свещеника, и принеси жертва за очистването си, както е заповядал Мойсей, за свидетелство на тях“.
15 Вестта за Иисус се разнасяше все повече и големи множества се събираха да Го слушат и Той да ги изцелява от болестите им.
16 А Иисус се оттегляше в уединени места и се молеше.
Изцеляване на парализирания човек
17 През един от дните, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи[23] и законоучители[24], дошли от всяко село в Галилея и Юдея и от Йерусалим. И Господната сила се явяваше, за да изцелява болните.
18 Ето, едни мъже донесоха на носилка човек, който беше парализиран, като се опитаха да го внесат вътре и да го сложат пред Иисус.
19 Но понеже заради множеството не намериха откъде да го внесат, се качиха на покрива и през керемидите го спуснаха с носилката по средата пред Иисус.
20 А Той, като видя вярата им, каза: „Човече, прощават ти се греховете!“.
21 Тогава книжниците[25] и фарисеите започнаха да се питат помежду си: „Кой е Този, Който изрича богохулства? Кой може да прощава грехове освен един-единствен – Бог?“.
22 Когато Иисус разбра техните мисли, им отговори: „За какво разсъждавате в сърцата си?
23 Какво е по-лесно да кажа: „Прощават ти се греховете!“ или: „Стани и ходи!“?
24 Но за да осъзнаете, че Човешкият Син[26] има власт на земята да прощава грехове – обърна се към парализирания: – Казвам ти: стани, вдигни си носилката и си иди у дома!“.
25 А той веднага стана пред тях, вдигна това, на което лежеше, и си отиде у дома, като славеше Бога.
26 Всички се удивиха и славеха Бога. Изпълнени със страх, казваха: „Днес видяхме чудни дела!“.
Призоваване на бирника Левий
27 След това Иисус излезе и видя един бирник на име Левий[27] да седи в бирничеството[28]. И му каза: „Следвай Ме!“.
28 Като остави всичко, той стана и Го последва.
29 Левий направи за Иисус богато угощение в дома си. Там имаше голямо множество бирници и други, които седяха с тях на трапезата.
30 А книжниците им и фарисеите недоволстваха от учениците на Иисус, като питаха: „Защо ядете и пиете с бирници и грешници?“.
31 Иисус им отговори: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните.
32 Не съм дошъл да призова праведните, а грешните към покаяние“.
Иисус отговаря на книжниците и фарисеите
33 Те Го попитаха: „Защо учениците на Йоан често постят и се молят, както постъпват и учениците на фарисеите, а Твоите ядат и пият?“.
34 Иисус им отговори: „Можете ли да накарате сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях?
35 Но ще дойдат дни, когато младоженецът ще им се отнеме. Тогава, през онези дни, ще постят“.
36 Каза им и една притча: „Никой не слага кръпка от нова дреха на стара дреха, защото така не само новата дреха се разкъсва, а и кръпката от новата не подхожда на старата.
37 И никой не налива ново вино в стари мехове, защото не само новото вино ще спука меховете и ще изтече, а и меховете ще се изхабят.
38 Новото вино трябва да се налива в нови мехове – така ще се запазят и двете.
39 И никой, след като е пил старо вино, не иска веднага ново, защото казва: „Старото е по-добро“.
-----------------------------------------------
[22] Букв. „коленете“.
[23] Фарисеи – юдейска религиозна група, чиято основна цел е да се запазят традициите в религията на Израил. Те претендират, че са единствен авторитет при тълкуването и спазването на Божия закон.
[24] Законоучители -- учени, които изследват Мойсеевия Закон и държат особено на устните правила, добавени от тях и фарисеите и прилагани във всекидневния живот. Известни са и като „книжници“.
[25] Книжници - вж. бел. към Лука 5:17.
[26] Човешкият Син - името, с което Иисус най-често нарича самия Себе Си. В Дан. 7:13-14 с това име се свързва бъдещият Спасител и Цар – Месия, Когото Бог ще изпрати да изкупи хората.
[27] Тук става дума за Матей, автора на първото Евангелие в Новия Завет (Мат. 9:9).
[28] Бирничество – място, където се събират данъците.
6 глава
Иисус Христос и съботата
1 Една събота, втората след Пасхата, когато Иисус минаваше през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 А някои от фарисеите ги попитаха: „Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?“.
3 Иисус им отговори: „И това ли не сте чели – какво направи Давид, когато огладня, той и мъжете с него,
4 как влезе в Божия дом, взе принесените пред Бога хлябове, които не е позволено на никого да яде освен на свещениците, и яде, като даде и на онези с него?“.
5 И им каза: „Човешкият Син е Господар и на съботата“.
Изцеляване на човека с изсъхнала ръка
6 А в друга събота Иисус влезе в синагогата и поучаваше. Там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала.
7 Книжниците и фарисеите наблюдаваха Иисус дали ще изцели човека в събота, за да намерят в какво да Го обвинят.
8 Но Той знаеше разсъжденията им и каза на човека с изсъхналата ръка: „Стани и се изправи по средата“. И той стана и се изправи.
9 Тогава Иисус им каза: „Ще ви попитам нещо – добро ли е позволено да се прави в събота, или зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби?“.
10 И като ги изгледа всички, се обърна към човека: „Протегни си ръката!“. Той направи така и ръката му стана здрава като другата.
11 А те се изпълниха с ярост и обсъждаха помежду си какво биха могли да направят на Иисус.
Избиране на дванадесетте апостоли
12 През онези дни Той се изкачи на хълма да се помоли и прекара нощта в молитва към Бога.
13 А когато се съмна, повика учениците Си и избра дванадесет души от тях, които и нарече апостоли:
14 Симон, когото нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей[29],
15 Матей и Тома, Яков Алфеев[30] и Симон, наричан Зилот,
16 Юда Яковов[31] и Юда Искариот, който и стана предател.
17 И като слезе заедно с тях, Иисус застана на едно равно място. Там се спряха и мнозина от Неговите ученици, също и голямо множество хора от цяла Юдея и Йерусалим, както и от крайбрежието на Тир и Сидон,
18 които дойдоха да Го слушат и да бъдат изцелени от болестите си. И измъчваните от нечисти духове бяха изцелявани.
19 Цялото множество се стремеше да се допре до Иисус, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички.
Блаженствата
20 Той вдигна очи към учениците Си и каза: „Блажени сте вие, нищите по дух, защото Божието царство е ваше.
21 Блажени сте вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени сте, които плачете сега, защото ще се засмеете.
22 Блажени сте, когато ви намразят хората, когато ви отблъснат и ви похулят, и отхвърлят името ви като лошо заради Човешкия Син.
23 Зарадвайте се в онзи ден и скачайте от радост, защото ето, голяма е наградата ви на небето, понеже бащите им постъпваха така с пророците.
24 Но горко на вас, богатите, защото вече получавате своята утеха.
25 Горко на вас, които сега сте наситени, защото ще огладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще скърбите и ще плачете.
26 Горко на вас, когато всички хора започнат да ви хвалят, защото бащите им постъпваха така с лъжепророците.
Любовта към враговете
27 Но на вас, които слушате, казвам: обичайте враговете си, правете добро на тези, които ви мразят,
28 благославяйте онези, които ви проклинат, и се молете за тези, които ви оскърбяват.
29 Към онзи, който те удари по едната буза, обърни и другата. На този, който ти вземе горната дреха, не пречѝ да ти вземе и ризата.
30 Давай на всеки, който ти поиска, и не изисквай обратно своето от този, който ти го отнема.
31 Както желаете хората да постъпват с вас, така и вие постъпвайте с тях.
32 Понеже, ако обичате само онези, които обичат вас, каква благодарност ще получите? Защото и грешниците обичат онези, които обичат тях.
33 И ако правите добро само на онези, които правят добро на вас, каква благодарност ще получите? Защото и грешниците правят същото.
34 И ако давате назаем само на тези, от които се надявате да вземете обратно, каква благодарност ще получите? Защото и грешниците дават назаем на грешници, за да получат обратно същото.
35 Но вие обичайте враговете си, правете добро и давайте назаем, без да очаквате нищо в замяна. Така наградата ви ще е голяма и ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Затова бъдете милостиви, както и вашият Отец е милостив.
Отношението към ближния
37 Не съдете и няма да бъдете съдени. Не осъждайте и няма да бъдете осъждани. Прощавайте и ще ви бъде простено.
38 Давайте и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стръскана, препълнена ще ви дават в скута ви, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“.
39 Иисус им каза и една притча: „Може ли слепец да води слепец? Няма ли и двамата да паднат в ямата?
40 Ученикът не е над учителя си, но всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като своя учител.
41 И защо гледаш тресчицата в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?
42 Или как можеш да кажеш на брат си: „Брате, остави ме да извадя тресчицата, която е в окото ти“, когато ти сам не виждаш гредата в своето око? Лицемере! Първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш тресчицата, която е в окото на брат ти.
Всяко дърво се познава по своя плод
43 Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод.
44 Понеже всяко дърво се познава по своя плод, защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изважда доброто, а злият човек от злото съкровище на сърцето си изважда злото. Защото от онова, което препълва сърцето му, говори устата му.
46 И защо Ме наричате: „Господи, Господи!“, а не вършите това, което казвам?
47 Всеки, който идва при Мене, слуша Моите думи и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 Прилича на човек, който, като строеше къща, изкопа надълбоко и положи основата й на скала. И когато настана наводнение, реката се устреми върху онази къща, но не можа да я поклати, защото беше основана на скала.
49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, построил къща на земята, без основа. Реката се устреми към нея и тя веднага рухна. И се срути напълно“.
-----------------------------------------------
[29] Вартоломей - смята се, че това е другото име на Натанаил, за когото се говори в Йоан 1:45-51. Срв. също Мат. 10:3; Марк 3:18.
[30] Най-вероятно това е „малкият Яков“ от Марк 15:40.
[31] Т.е. Тадей или Левей (вж. Мат. 10:3 и Марк 3:18).
7 глава
Изцеляване на слугата на стотника
1 След като свърши с всичките Си думи към народа, който Го слушаше, Иисус влезе в Капернаум.
2 А слугата на един стотник, който му беше скъп, боледуваше и бе на смъртно легло.
3 Когато стотникът чу за Иисус, изпрати при Него юдейски старейшини да Го молят да дойде и да изцели слугата му.
4 Те отидоха при Иисус и Го молеха настойчиво, като казваха: „Той заслужава да направиш това за него,
5 защото обича нашия народ и ни е построил синагогата“.
6 А когато Иисус тръгна с тях и вече беше недалече от къщата, стотникът изпрати при Него приятели да Му кажат: „Господи, не си прави труда, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми.
7 Затова не сметнах и себе си за достоен да дойда при Тебе. Но кажи дума и слугата ми ще бъде изцелен.
8 Защото и аз съм човек, подвластен на някого, и имам подчинени на мене войници. Казвам на един: „Иди!“ и той отива, на друг: „Ела!“ и той идва, а на слугата си: „Направи това!“ и той го прави“.
9 Като чу тези думи, Иисус се удиви от него и се обърна към множеството, което Го следваше: „Казвам ви, дори в Израил не съм намерил толкова голяма вяра“.
10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.
Възкресяване на сина на вдовицата от Наин
11 На следващия ден Иисус отиде в един град, наречен Наин. С Него вървяха много от учениците Му и едно голямо множество.
12 И когато наближи градската порта, ето, изнасяха мъртвец, единствен син на майка си, а тя беше вдовица. С нея вървяха много хора от града.
13 Господ, като я видя, се смили над нея и й каза: „Не плачи!“.
14 Тогава се приближи и докосна носилката, а носачите спряха. И Иисус заговори: „Момче, казвам ти, стани!“.
15 Мъртвият се надигна, седна и започна да говори. И Иисус го предаде на майка му.
16 Страх обзе всички и славеха Бога с думите: „Велик Пророк се издигна между нас!“ и „Бог посети Своя народ!“.
17 А това, което казваха за Него, се разнесе по цяла Юдея и из цялата околност.
Иисус Христос и Йоан Кръстител
18 Учениците на Йоан му известиха за всичко това. Тогава той повика двама от тях
19 и ги изпрати при Иисус, за да попитат: „Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме?“.
20 Когато мъжете отидоха при Него, казаха: „Йоан Кръстител ни изпрати при Тебе, за да попитаме: „Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме?“.
21 В същия час Иисус изцели мнозина от болести, страдания и зли духове и на мнозина слепи дари зрение.
22 Тогава им отговори: „Идете и разкажете на Йоан за това, което видяхте и чухте – че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват, глухи започват да чуват, мъртви биват възкресени и на нищите по дух се проповядва благовестието.
23 И блажен е онзи, който не се съблазни[32] в Мене“.
24 А когато си отидоха изпратените от Йоан, Иисус започна да говори на множествата за него: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана?
25 Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в скъпи[33] дрехи? Ето, тези, които имат великолепно облекло и живеят в разкош, са в царските дворци.
26 Тогава какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
27 Той е онзи, за когото е писано: „Ето, Аз изпращам пред Твоето лице вестителя Си, който ще приготви пътя Ти пред Тебе“[34].
28 Защото ви казвам: между родените от жена няма по-велик пророк от Йоан Кръстител, но и най-малкият в Божието царство е по-голям от него“.
29 Когато чуха това, целият народ и дори бирниците признаха, че Бог е праведен, като се кръстиха с Йоановото кръщение.
30 А фарисеите и законниците[35] отхвърлиха Божията воля за себе си, като не се кръстиха от Йоан.
31 Тогава Господ попита: „С какво да сравня хората от това поколение и на какво да ги оприлича?
32 Те са подобни на деца, които седят на пазара и викат едно на друго, като казват: „Свирихме ви и не играхте. Пяхме ви жални песни и не плакахте“.
33 Защото дойде Йоан Кръстител, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: „Демон има!“.
34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: „Ето човек лаком и пияница, приятел на бирници и на грешници“.
35 Но Мъдростта[36] се оправда чрез всичките си дела“.
Иисус Христос и грешницата
36 Тогава един от фарисеите покани Иисус да яде с него. Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата.
37 И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Иисус седи на трапезата в дома на фарисея, донесе алабастрен съд[37] с миро.
38 Като застана отзад при нозете Му и плачеше, тя започна да ги облива със сълзи и да ги избърсва с косата си. Целуваше нозете Му и ги помазваше[38] с мирото.
39 А когато фарисеят, който Го беше поканил, видя това, си каза: „Този, ако беше пророк, щеше да знае коя е и каква е жената, която се допира до Него, защото е грешница“.
40 Иисус му отговори: „Симоне, имам нещо да ти кажа“. А той отвърна: „Учителю, кажи!“.
41 „Един лихвар имаше двама длъжници. Единият му дължеше петстотин динария[39], а другият – петдесет.
42 И понеже нямаха с какво да му платят, той опрости дълговете и на двамата. Кажи, тогава кой от тях ще го обикне повече?“.
43 Симон отвърна: „Мисля, че онзи, на когото е простил повече“. Иисус му каза: „Правилно отсъди!“.
44 И като се обърна към жената, каза на Симон: „Виждаш ли тази жена? Влязох в дома ти, но ти не даде вода за нозете Ми, а тя ги обля със сълзи и ги избърса с косата си.
45 Ти целувка не Ми даде, а тя откакто влязох, не е престанала да целува нозете Ми.
46 Ти с масло не помаза главата Ми, а тя помаза с миро нозете Ми.
47 Затова ти казвам: прощават й се многото грехове, защото тя обикна много. А на когото малко се прощава, той малко обича“.
48 И каза на жената: „Прощават ти се греховете!“.
49 А тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да се питат: „Кой е Този, Който и грехове прощава?“.
50 Тогава Той каза на жената: „Твоята вяра те спаси. Иди си с мир“.
-----------------------------------------------
[32] В новозаветен контекст този глагол се употребява и в смисъл: „усъмнявам се в, препъвам се заради, отклонявам се от вярата заради". И така навсякъде в Новия Завет.
[33] Букв. „меки“.
[34] Мал. 3:1.
[35] Законник – законоучител, книжник. Вж. бел. към Лука 5:17.
[36] Срв. 1 Кор. 1:24, 30.
[37] Алабастър – полупрозрачен мек камък, от който се правят красиви съдове и статуетки. В подобни съдове се съхраняват скъпи благовонни масла.
[38] Тук не става дума за ритуала с помазването на свещеници, пророци и царе в Стария Завет и свещенослужители в Новия Завет. Това помазване е свързано с предстоящата смърт на Господ Иисус.
[39] Динарий – римска монета, равна на една гръцка драхма, или обичайната тогава заплата за един ден.
8 глава
Притчата за сеяча
1 Скоро след това Иисус ходеше по градове и села да проповядва и да благовества за Божието царство. С Него бяха дванадесетте ученици
2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалена[40], от която бяха излезли седем демона,
3 Йоана, жената на Иродовия управител Хуза, Сусана и много други, които Му служеха с имота си.
4 А когато се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, Иисус им каза с притча:
5 „Сеячът излезе да сее семето си. И докато сееше, едно падна край пътя и беше стъпкано, и небесните птици го изкълваха.
6 Друго падна на скала и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.
7 Друго падна сред тръните и като пораснаха тръните, го задушиха.
8 А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод“. Като каза това, Иисус извика: „Който има уши да слуша, нека слуша!“.
Тълкуване на Притчата за сеяча
9 Учениците Му Го попитаха: „Каква е тази притча?“.
10 Той отговори: „На вас е дадено да познаете[39] тайните на Божието царство, а на другите се проповядва с притчи, така че като гледат, да не виждат и като слушат, да не разбират.
11 Ето и значението на тази притча: семето е Божието слово.
12 Посятото край пътя са тези, които слушат. Но после идва дяволът и отнема Словото от сърцата им, да не би като повярват, да бъдат спасени.
13 Падналото на скалата са тези, които, когато чуят, приемат Словото с радост. Но те нямат корен, а вярват само временно и когато дойде изпитание, отстъпват.
14 Падналото сред тръните са тези, които слушат, но като си отидат, се задушават от грижи, богатства и житейски удоволствия, затова не дават зрял плод.
15 А посятото на добра земя са тези, които, като чуят Словото, го пазят в чисто и добро сърце и дават плод с търпение.
Светилото и светилникът
16 И никой, който запали светило, не го покрива със съд, нито го скрива под легло, а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат.
17 Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве.
18 Затова внимавайте как слушате, защото който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има“.
Майката и братята на Иисус
19 При Иисус дойдоха майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
20 И Му известиха: „Майка Ти и братята Ти стоят отвън и искат да Те видят“.
21 А Той им отговори: „Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват“.
Укротяване на бурята
22 В един от тези дни Иисус се качи в лодка с учениците Си и им каза: „Да минем на отсрещната страна на езерото“. И те отплаваха.
23 Докато плаваха, Той заспа. И върху езерото се спусна буря със силен вятър. Лодката се пълнеше, така че бяха в опасност.
24 Като се приближиха и Го събудиха, учениците Му казаха: Учителю! Учителю! Загиваме!“. А Иисус стана и заповяда на вятъра и на вълните да спрат. Те се успокоиха и настана тишина.
25 Тогава попита учениците: „Къде е вярата ви?“. А те, уплашени, се удивяваха и си казваха един на друг: „Кой е Този, Който и на ветровете и водата заповядва, и те Му се покоряват?“.
Изцеляване на обладания от бесове
26 Като отплаваха, стигнаха до Гадаринската област, която е срещу Галилея.
27 И когато Иисус излезе на сушата, Го срещна мъж от града, който от дълго време имаше демони, не обличаше дреха и не живееше в къща, а в гробищата.
28 Щом видя Иисус, той извика, падна пред Него и каза със силен глас: „Какво има между мене и Тебе, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Те, недей да ме мъчиш!“.
29 Защото Иисус заповяда на нечистия дух да излезе от човека. Понеже той от дълго време го беше мъчил и го връзваха с вериги и окови, за да го пазят, но ги разкъсваше и демонът го гонеше из пусти места.
30 Иисус го попита: „Как ти е името?“. Той отговори: „Легион“, защото в човека бяха влезли много демони.
31 И те молеха Иисус да не им заповядва да отидат в бездната.
32 А там имаше голямо стадо свине, които пасяха на хълма. Демоните Го молеха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.
33 След като демоните излязоха от човека и влязоха в свинете, стадото се втурна надолу по стръмния скат към езерото и се издави.
34 А свинарите, като видяха какво стана, побягнаха и разказаха за това в града и по селата.
35 И като излязоха да видят станалото, хората дойдоха при Иисус и намериха човека, от когото бяха излезли демоните, да седи при Неговите нозе, облечен и с ума си. И се изплашиха.
36 Тези, които бяха видели как беше избавен обладаният от демони, им разказаха за това.
37 Тогава цялото множество от Гадаринската околност помоли Иисус да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх. И Той се качи в лодката и се върна.
38 А човекът, от когото бяха излезли демоните, Го молеше да остане с Него, но Иисус го отпрати с думите:
39 „Върни се у дома си и разкажи какво направи Бог за тебе“. И човекът тръгна из целия град, като разгласяваше какво е направил Иисус за него.
Възкресяване на дъщерята на Яир и изцеляване на жената с кръвотечение
40 А когато Иисус се върна, народът Го прие радостно, защото всички Го чакаха.
41 И ето, дойде един човек на име Яир, който беше управител на синагогата, и като падна пред нозете на Иисус, Го молеше да влезе в къщата му,
42 защото имаше единствена дъщеря на около дванадесет години, която умираше. И докато Иисус отиваше, множеството Го притискаше.
43 А една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари всичките си средства, без някой да може да я излекува,
44 се приближи отзад и се допря до края на дрехата Му. И кръвотечението й веднага престана.
45 Иисус попита: „Кой се допря до Мене?“. Като отричаха всички, Петър и онези, които бяха с него, казаха: „Учителю, народът Те наобикаля и притиска, а Ти питаш: „Кой се допря до Мене?“!“.
46 Но Иисус настоя: „Някой се допря до Мене, защото усетих, че от Мене излезе сила“.
47 И жената, като видя, че не можа да се скрие, дойде разтреперена, падна пред Иисус и разкри пред целия народ причината, поради която се беше допряла до Него, и как веднага беше изцелена.
48 А Той й каза: „Не се бой, дъще! Твоята вяра те изцели. Иди си с мир!“.
49 Докато Иисус още говореше, дойде човек от дома на управителя на синагогата и каза: „Дъщеря ти умря. Не безпокой Учителя“.
50 А Иисус, като чу това, му отговори: „Не се бой! Само вярвай и тя ще бъде изцелена!“.
51 Когато дойде в къщата, Той не позволи на никого да влезе с Него освен на Петър, Яков, Йоан и бащата и майката на момичето.
52 Всички плачеха и го оплакваха. Но Иисус им каза: „Не плачете, защото не е умряло, а спи“.
53 Те обаче Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54 Като изведе всички вън, Той хвана детето за ръката и извика: „Момиче, стани!“.
55 Духът на детето се върна и то веднага стана. Иисус заповяда да му дадат да яде.
56 И родителите му се изумиха, а Той им заръча да не казват на никого за станалото.
-----------------------------------------------
[40] Магдалена – това не е лично име, а показва произхода на Мария от град Магдала.
[41] В този контекст: да разберете и да преживеете.
9 глава
Изпращането на дванадесетте апостоли
1 Като повика дванадесетте Си ученици, Иисус им даде сила и власт над всички демони, както и да изцеляват болести.
2 И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
3 Той им каза: „Не взимайте нищо за път – нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари, нито имайте по две ризи.
4 В която къща влезете, там отсядайте и оттам тръгвайте.
5 Ако някои не ви приемат, когато излизате от онзи град, изтърсете праха от краката си като свидетелство против тях“.
6 Те тръгнаха и отиваха по селата, като благовестваха и изцеляваха навсякъде.
7 А четвъртовластникът Ирод чу за всичко, извършено от Иисус, и беше в недоумение, защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите.
8 Други твърдяха, че Илия се е явил, а други – че един от древните пророци е възкръснал.
9 И Ирод каза: „Аз обезглавих Йоан. А кой е Този, за Когото слушам такива неща?“. И искаше да Го види.
Нахранването на пет хиляди души
10 Като се върнаха, апостолите разказаха на Иисус всичко, което бяха извършили. Той ги взе и се оттегли с тях насаме в уединено място до един град, наричан Витсаида.
11 А множествата, като разбраха това, Го последваха. Той ги прие с готовност и им говореше за Божието царство, и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.
12 Когато започна да се свечерява, дванадесетте се приближиха и Му казаха: „Разпусни множеството, за да отидат хората в околните градчета и села да пренощуват и да намерят храна, защото тук сме на уединено място“.
13 Но Иисус им отговори: „Дайте им вие да ядат“. А те казаха: „Нямаме повече от пет хляба и две риби, ако не отидем да купим храна за целия този народ“.
14 Защото имаше около пет хиляди мъже. Иисус каза на учениците Си: „Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души“.
15 Те направиха така и сложиха всички да седнат.
16 А Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови ги и като ги разчупи, даваше на учениците да ги слагат пред хората.
17 Всички ядоха и се наситиха. И вдигнаха къшеите, които им останаха – бяха дванадесет коша.
Петър изповядва кой е Иисус
18 Когато Иисус се молеше насаме и учениците бяха с Него, ги попита: „Какво казват хората – кой съм Аз?“.
19 Те Му отговориха: „Едни казват, че си Йоан Кръстител, други – Илия, трети – че е възкръснал някой от древните пророци“.
20 Тогава ги попита: „А вие какво казвате – кой съм Аз?“. Петър отговори: „Божият Помазаник!“.
Първо предричане за смъртта и възкресението на Христос
21 Иисус ги предупреди и им заповяда да не казват това на никого,
22 като потвърди: „Човешкият Син трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен“.
Следване на Иисус Христос
23 Той каза още на всички: „Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.
24 Защото който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене, ще я спаси.
25 Понеже каква полза има човек, ако спечели целия свят, а погуби или ощети себе си?
26 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отец и на святите ангели.
27 Казвам ви наистина: има някои от стоящите тук, които със сигурност няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство“.
Преображението на Иисус Христос
28 Около осем дни след като каза това, Иисус взе Петър, Йоан и Яков и се качи на планината да се помоли.
29 А докато се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му стана блестящо бяло.
30 И ето, двама мъже разговаряха с Него. Те бяха Мойсей и Илия,
31 които се явиха в слава и говореха за Неговата смърт, която предстоеше да се осъществи в Йерусалим.
32 А Петър и онези с него бяха налегнати от сън. И когато се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 Щом те се разделиха с Иисус, Петър Му каза: „Учителю, добре е да сме тук. И нека направим три шатри: една за Тебе, една за Мойсей и една за Илия“, без да знае какво говори.
34 Докато той казваше това, се появи облак и ги осени. А като влязоха в облака, учениците се уплашиха.
35 И от облака дойде глас, който каза: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“.
36 И когато гласът дойде, Иисус остана сам. А учениците замълчаха и в онези дни не казаха на никого нищо от това, което бяха видели.
Изцеляване на младеж, обладан от демон
37 На следващия ден, когато слязоха от планината, Го посрещна голямо множество.
38 И ето, един човек от множеството извика: „Учителю, моля Те, погледни сина ми, защото ми е единствено дете.
39 Обаче го хваща дух и той изведнъж започва да крещи. Духът го сгърчва така, че от устата му излиза пяна, и като го измъчи, едва го оставя.
40 Помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха“.
41 Иисус в отговор каза: „О, роде невярващ и покварен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя?! Доведи сина си тук!“.
42 И още докато момчето се приближаваше, демонът го тръшна и го сгърчи силно. Но Иисус заповяда на нечистия дух да излезе, изцели детето и го предаде на баща му.
43 Всички се удивяваха на Божието величие.
Второ предричане за страданията и смъртта на Христос
И докато се чудеха на всичко, което правеше, Иисус каза на учениците Си:
44 „Вложете в ушите си тези думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце“.
45 Но те не разбираха думите Му, защото смисълът им беше скрит за тях, така че да не го схванат. А се страхуваха да попитат Иисус за това.
Спорът между учениците за първенство
46 Помежду им възникна спор – кой от тях ще бъде по-значим.
47 А Иисус, като видя мислите на сърцето им, взе едно детенце, сложи го до Себе Си и им каза:
48 „Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема. И който приеме Мене, приема Този, Който Ме изпрати. Защото който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям“.
„Който не е против нас, е на наша страна“
49 А Йоан заговори: „Учителю, видяхме един човек да изгонва демони в Твое име и му забранихме, защото не Те следва с нас“.
50 Иисус му отвърна: „Не забранявайте, защото който не е против нас, е на наша страна“.
Негостоприемните самаряни
51 Когато наближиха дните на възнесението Му, Иисус утвърди решението Си да тръгне към Йерусалим.
52 И изпрати пред Себе Си вестители, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
53 Но там не Го приеха, защото беше тръгнал към Йерусалим[42].
54 Когато учениците Му Яков и Йоан видяха това, попитаха: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да ги изтреби, както направи и Илия?“.
55 А Иисус, като се обърна, ги укори: „Вие не знаете на какъв дух сте[43],
56 защото Човешкият Син не дойде да погуби, а да спаси човешки души“. И отидоха в друго село.
За последователите на Иисус Христос
57 Като вървяха по пътя, един човек каза на Иисус: „Господи, ще Те следвам където и да отидеш!“.
58 А Той му отговори: „Лисиците имат леговища и небесните птици – гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони“.
59 На друг каза: „Следвай Ме!“. Но той отвърна: „Господи, позволи ми първо да отида да погреба баща си“.
60 Иисус му каза: „Остави мъртвите да погребат своите мъртви, а ти иди и разгласявай Божието царство!“.
61 Друг човек Му каза: „Ще Те следвам, Господи! Но първо ми позволи да се сбогувам с най-близките в дома ми“.
62 Иисус му отговори: „Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство“.
-----------------------------------------------
[42] Между самаряните и юдеите е имало отдавнашна вражда (срв. Йоан 4:9). Затова самаряните не позволявали на юдеите, когато отивали в Йерусалим, да минават през техните земи.
[43] Тук Христос има предвид общочовешкия вътрешен греховен образ, който се проявява като начин на мислене и действие. Вж. Марк 3:17.
10 глава
Изпращането на седемдесетте ученици
1 След това Господ определи и други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където самият Той щеше да отиде.
2 И им каза: „Жътвата е изобилна, а работниците са малко. Затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници за жътвата Си.
3 Идете! Ето, Аз ви изпращам като агнета сред вълци.
4 Не носете нито кесия, нито торба, нито сандали и по пътя не поздравявайте никого.
5 В която къща влезете, първо казвайте: „Мир на този дом!“.
6 И ако там има някой син на мира, вашият мир ще бъде на него. Но ако няма, мирът ви ще се върне на вас.
7 Оставайте в същата къща, като ядете и пиете каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята заплата. Не се премествайте от къща в къща.
8 И като влезете в някой град и хората ви приемат, яжте каквото ви сложат.
9 Изцелявайте болните там и им казвайте: „Божието царство е наближило до вас!“.
10 А като влезете в някой град и хората не ви приемат, излезте по улиците му и кажете:
11 „И праха, който е полепнал по нас от вашия град, изтърсваме против вас. Но знайте това – Божието царство е наближило до вас!“.
12 Казвам ви: по-леко ще бъде на Содом в онзи ден, отколкото на този град.
Горко на непокаялите се градове!
13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаида! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които се извършиха във вас, те отдавна биха се покаяли, седнали във вретище и пепел.
14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на вас.
15 И ти, Капернауме, който си се издигнал до небето, до ада ще бъдеш свален!
16 Който слуша вас, Мене слуша и който отхвърля вас, Мене отхвърля. А който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме изпрати“.
На какво да се радват учениците
17 Седемдесетте се върнаха с радост и казаха: „Господи, в Твоето име и демоните ни се покоряват!“.
18 А Той им отговори: „Видях сатана как падна от небето като светкавица.
19 Ето, дал съм ви власт да смазвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага. И нищо няма да ви навреди.
20 Но не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са записани на небесата“.
Бог Отец се открива чрез Сина
21 В същия час Иисус се зарадва в духа Си[44] и каза: „Прославям Те, Отче, Господи на небето и земята, защото си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните[45]! Да, Отче, защото така си благоволил.
22 Всичко Ми беше предадено от Моя Отец и освен Отец никой не знае кой е Синът. И никой не знае кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да открие“.
23 И като се обърна към учениците, Иисус им каза насаме: „Блажени са очите, които виждат това, което виждате вие.
24 Защото ви казвам, че много пророци и царе искаха да видят това, което виждате вие, но не видяха и да чуят това, което чувате вие, но не чуха“.
Най-голямата заповед
25 И ето, един законник стана и като Го изпитваше, Го попита: „Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?“.
26 Иисус му отговори: „Какво е писано в Закона? Как го четеш?“.
27 А той отвърна: „Възлюби Господ, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила, с целия си ум и ближния си – както себе си“.
28 Иисус му каза: „Правилно отговори. Това прави и ще живееш“.
Притчата за добрия самарянин
29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, Го попита: „А кой е моят ближен?“.
30 Иисус му отговори: „Един човек слизаше от Йерусалим към Йерихон и попадна на разбойници, които го съблякоха, биха го и си отидоха, като го оставиха полумъртъв.
31 Един свещеник случайно слизаше по онзи път и като го видя, мина на отсрещната страна.
32 Също и един левит, като стигна на това място, се приближи, видя го и мина на отсрещната страна.
33 Но един самарянин, като пътуваше, стигна до него и щом го видя, се смили,
34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях елей и вино. После го качи на своето магаре, закара го в една странноприемница и се погрижи за него.
35 А на следващия ден, като излезе, извади два динария[46], даде ги на собственика и му каза: „Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти заплатя“.
36 И така, кой от тези тримата според тебе се е проявил като ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“.
37 Законникът отговори: „Онзи, който прояви милост към него“. Иисус му каза: „Иди и ти постъпвай така!“.
При Марта и Мария
38 Докато вървяха по пътя, Той влезе в едно село. Там жена на име Марта Го прие в дома си.
39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Иисус и слушаше думите Му.
40 А Марта, понеже беше улисана в голямо шетане, като се приближи, Го попита: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Затова й кажи да ми помогне“.
41 Иисус й отговори: „Марта, Марта, ти се грижиш и се безпокоиш за много неща,
42 но едно е потребно и Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме“.
-----------------------------------------------
[44] Срв. Лука 2:40.
[45] Т.е. простодушните.
[46] Т.е. обичайната заплата за два работни дни.
11 глава
Учението на Иисус Христос за молитвата
1 И когато Иисус се молеше на едно място, като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му каза: „Господи, научи ни да се молим, както и Йоан научи своите ученици“.
2 Той им отговори: „Когато се молите, казвайте: „Отче наш, Който си на небесата, да бъде свято Твоето име! Да дойде Твоето царство! Да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята.
3 Давай ни всеки ден насъщния ни хляб
4 и ни прости греховете, защото и самите ние прощаваме на всеки свой длъжник. И не ни въвеждай в изкушение, а ни избави от лукавия“.
5 И им каза: „Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и го помоли: „Приятелю, дай ми назаем три хляба,
6 понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него“,
7 а той отвътре му отговори: „Не ме безпокой! Вратата вече е заключена и заедно с децата сме в леглото. Не мога да стана да ти дам“,
8 казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.
9 И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.
10 Защото всеки, който иска, получава, който търси, намира и на онзи, който хлопа, ще се отвори.
11 Кой е онзи баща между вас, който, ако неговият син му поиска хляб, ще му даде камък?! Или, ако му поиска риба, ще му даде змия вместо риба?!
12 Или, ако му поиска яйце, ще му даде скорпион?!
13 И така, ако вие, които сте зли, знаете как да давате добри дарове на децата си, колко повече небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които Го молят!“.
Божествената власт на Иисус Христос
14 Веднъж Иисус изгони демон, който причинява немота. И като излезе демонът, немият проговори, а множествата се удивиха.
15 Но някои от хората казаха: „Чрез Веелзевул, княза на демоните, изгонва демоните!“.
16 А други, за да изпитат Иисус, искаха от Него знамение от небето.
17 Но Той, като знаеше техните мисли, им каза: „Всяко царство, разделено против самото себе си, запустява. И дом, разделен против самия себе си, се срива.
18 Също така, ако сатана се раздели против самия себе си, как ще устои царството му? Защото казвате, че изгонвам демоните чрез Веелзевул.
19 И ако Аз изгонвам демоните чрез Веелзевул, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.
20 Но ако Аз изгонвам демоните с Божия пръст, то Божието царство е достигнало до вас.
21 Когато силният пази въоръжен своя дом, имотът му е в безопасност.
22 Но когато един по-силен от него дойде и го победи, му взима цялото оръжие, на което се е надявал, и разпределя отнетото от него.
23 Който не е с Мене, е против Мене. И който не събира заедно с Мене, разпилява.
Завръщането на нечистия дух
24 Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места и търси покой. Но като не намери, казва: „Ще се върна в къщата си, откъдето излязох“.
25 И като дойде, я намира пометена и подредена.
26 Тогава отива и взима със себе си седем други духове, по-зли от него. И като влязат, заживяват там. А последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото“.
Истинското блаженство
27 Докато Иисус говореше това, една жена от множеството извика силно към Него: „Блажена е утробата, която Те е носила, и блажени са гърдите, от които си сукал!“.
28 А Той отговори: „Всъщност блажени са онези, които слушат Божието слово и го спазват“.
Знамението на пророк Йона
29 А когато множествата започнаха да се събират около Него, Иисус им заговори: „Това поколение е зло. Иска знамение, но друго знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона.
30 Защото както Йона стана знамение за ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде знамение за това поколение.
31 Южната царица ще се яви на съда с мъжете от това поколение и ще ги осъди, защото тя дойде от краищата на земята да чуе мъдростта на Соломон. А ето, тук има повече от Соломон.
32 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез проповедта на Йона. А ето, тук има повече от Йона.
Светилото на тялото
33 Никой, като запали светило, не го слага на скрито място, нито под шиника[48], а на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат.
34 Светило на тялото е окото. И така, когато окото ти е чисто, цялото ти тяло е изпълнено със светлина. А когато е зло, тялото ти е изпълнено с тъмнина.
35 Затова внимавай да не би светлината в тебе да е тъмнина.
36 Но ако цялото ти тяло е изпълнено със светлина, без да има тъмна част, то цялото ще бъде светло – както когато светилото те осветява със сиянието си“.
Иисус осъжда фарисеите и законоучителите
37 Докато Иисус говореше, един фарисей Го покани да обядва в дома му. Той влезе и седна на трапезата.
38 А фарисеят се учуди, като видя, че Иисус не се изми преди обяда.
39 Но Господ му каза: „Ето, вие, фарисеите, чистите външната страна на чашата и на паницата, а отвътре сте пълни с грабителство и зло.
40 Безумци! Този, Който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?
41 По-добре давайте милостиня от това, което е вътре във вас. И ето, всичко ще ви бъде чисто.
42 Но горко на вас, фарисеи! Защото давате десятък от джоджена, от седефчето и от всяко растение в градината, а пренебрегвате правосъдието и любовта на Бога. Но тези неща трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.
43 Горко на вас, фарисеи! Защото обичате предните столове в синагогите и поздравите по площадите.
44 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото сте като гробове, които не личат, така че хората, които ходят върху тях, не знаят къде стъпват“.
45 И един от законниците Му отговори: „Учителю, като казваш това, и нас обиждаш!“.
46 А Иисус отвърна: „Горко и на вас, законници! Защото товарите хората с бремена, трудни за носене, а самите вие даже с един пръст не докосвате тези бремена!
47 Горко на вас! Защото издигате паметници на пророците, а бащите ви ги избиха.
48 И така свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях, защото те ги избиха, а вие им издигате паметници.
49 Затова и Божията мъдрост каза: „Ще им изпращам пророци и апостоли и някои от тях ще убият и ще прогонят“,
50 за да се изиска от това поколение кръвта на всички пророци, пролята от създаването на света –
51 от кръвта на Авел до кръвта на Захария, който загина между жертвеника и храма[46]. Да, казвам ви, ще се изиска от това поколение.
52 Горко на вас, законници! Защото си присвоихте ключа на знанието: самите вие не влязохте и на тези, които влизат, попречихте“.
53 Когато Иисус им каза всичко това, книжниците и фарисеите започнаха да се гневят яростно и да Го предизвикват да говори за още много неща,
54 като Го дебнеха и се опитваха да Го впримчат в нещо, което е казал, за да Го обвинят.
-----------------------------------------------
[47] Шиник – цилиндричен съд, който служи за измерване на насипни храни.
[48] Вж. II Лет. 24:20-21.
12 глава
Предпазване от лицемерието
1 Когато се събра многохилядно множество – дотолкова, че хората се тъпчеха едни други, Иисус започна да говори първо на учениците Си: „Пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
2 Няма нищо скрито, което да не се открие, и нищо тайно, което да не се узнае.
3 Затова каквото сте казали на тъмно, ще се чуе на светло и каквото сте говорили на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покривите.
4 А на вас, Моите приятели, казвам: не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат да направят нищо повече.
5 Но ще ви покажа от кого да се боите: бойте се от Онзи, Който, след като убие, има власт да хвърли в пъкъла. Да! Казвам ви – от Него се бойте!
6 Не се ли продават пет врабчета за два асария[49]? И нито едно от тях не е забравено от Бога.
7 А на вас и космите на главата ви до един са преброени. Затова не се страхувайте, вие сте по-скъпи от много врабчета.
Изповядване на Христос пред хората
8 Казвам ви: всеки, който изповяда Мене пред хората, и Човешкият Син ще го изповяда пред Божите ангели.
9 Но ако някой се отрече от Мене пред хората, и той ще бъде отречен пред Божите ангели.
10 На всеки, който каже дума против Човешкия Син, ще му се прости. Но на този, който похули Святия Дух, няма да му се прости.
11 Когато ви заведат в синагогите, пред управниците и властниците, не се безпокойте как или какво ще говорите в своя защита, нито какво ще кажете.
12 Защото Святият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете“.
Притчата за неразумния богаташ
13 Някой от множеството се обърна към Него: „Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството“.
14 Иисус му отговори: „Човече, кой Ме е поставил да съдя или да деля между вас?!“.
15 И им каза: „Внимавайте и се пазете от алчността, защото животът на човека не се състои в изобилието на това, което притежава“.
16 Тогава им разказа притча: „Земята на един богат човек даде много плод.
17 А той разсъждаваше в себе си: „Какво да направя? Защото няма къде да събера плодовете си“.
18 И си каза: „Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи. В тях ще събера целия си добив и благата си.
19 И ще кажа на душата си: „Душо, имаш много блага, натрупани за много години. Почивай си, яж, пий и се весели!“.
20 А Бог отвърна: „Безумецо! Тази нощ ще ти изискат душата. И това, което си приготвил, на кого ще бъде?!“.
21 Така става с този, който трупа съкровища за себе си, а не се обогатява в Бога!“.
Упование на Бога или грижа за земното
22 Иисус се обърна към учениците Си: „Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си – какво ще ядете, нито за тялото си – какво ще облечете.
23 Животът е повече от храната и тялото – от облеклото.
24 Вижте враните – те не сеят, нито жънат, нито имат склад или житница, а Бог ги храни. Колко по-ценни сте вие от птиците!
25 И кой от вас може, като се безпокои, да прибави един лакът[50] към ръста си?
26 Тогава, ако и най-малкото не можете да направите, защо се безпокоите за другото?
27 Вижте как растат лилиите: не се трудят, нито предат. Но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като една от тях.
28 Ако Бог облича така полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, колко повече ще облича вас, маловерци!
29 И така, не търсете какво да ядете или какво да пиете, нито се тревожете!
30 Защото всичко това търсят народите по света, а вашият Отец знае, че се нуждаете от тези неща.
31 Но търсете Божието царство и всичко това ще ви се прибави!
32 Не се страхувай, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да даде на вас Царството!
33 Продайте имота си и дайте милостиня. Направете си кесии, които не овехтяват – неизчерпаемо съкровище на небесата, където крадец не се приближава, нито молец го прояжда.
34 Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
Притчата за верните и неверните слуги
35 Кръстът ви нека бъде препасан и светилниците ви – запалени!
36 И вие да сте като хора, които очакват господаря си – кога ще се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.
37 Блажени са онези слуги, чийто господар, когато си дойде, ги намери да бдят. Истина ви казвам: той ще се препаше, ще ги сложи да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужва.
38 Ако се върне при втората[51] или третата стража[52] и ги намери така, онези слуги са блажени.
39 Но бъдете сигурни, че ако стопанинът на къщата знаеше в кой час ще дойде крадецът, щеше да бди и нямаше да остави да му подкопаят дома.
40 И така, бъдете и вие готови, защото в час, когато не очаквате, Човешкият Син ще дойде!“.
41 Петър Го попита: „Господи, само на нас ли казваш тази притча, или на всички?“.
42 Господ отговори: „Кой тогава е верният и разумен управител, когото господарят му ще постави над слугите си, за да им дава навреме определената храна?
43 Блажен е онзи слуга, чийто господар, когато си дойде, го завари да постъпва така.
44 Истина ви казвам: той ще му повери целия си имот.
45 Но ако онзи слуга каже в сърцето си: „Господарят ми се бави“ и започне да бие слугите и слугините, да яде, да пие и да се напива,
46 неговият господар ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, за който не знае, и като го накаже сурово, ще определи участта му заедно с неверните.
47 И онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не е приготвил за другите слуги, нито е постъпил според волята му, ще бъде бит много.
48 А онзи, който не е знаел и е извършил нещо, което заслужава бой, ще бъде бит малко. И от всеки, на когото е дадено много, ще се иска много, и на когото е поверено много, от него ще изискват повече.
Христос – причина за разделение
49 Огън дойдох да хвърля на земята и как искам да беше вече пламнал!
50 Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя, и как се измъчвам, докато то се извърши!
51 Мислите ли, че дойдох да дам мир на земята? Не, казвам ви, а по-скоро разделение.
52 Защото отсега нататък петима в един дом ще бъдат разделени: трима против двама и двама против трима.
53 Ще се разделят баща против син и син против баща, майка против дъщеря и дъщеря против майка, свекърва против снаха си и снаха против свекърва си“.
54 Иисус се обърна отново към множествата: „Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: „Буря се задава“. И така става.
55 Когато задуха южен вятър, казвате: „Жега идва“. И така става.
56 Лицемери! Лицето на небето и на земята знаете да разпознавате, а това време как не разпознавате?!
57 И защо самите вие не отсъждате кое е правилно?
58 Затова, когато отиваш с противника си при управителя, постарай се по пътя да се помириш с него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на надзирателя, а надзирателят да те хвърли в тъмница.
59 Казвам ти: изобщо няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последната лепта[53]“.
-----------------------------------------------
[49] Асарий -- дребна монета, равна на 4 кодранта или 8 лепти.
[50] Един лакът е равен на 45 см, но тук мярката се използва в по-общ смисъл.
[51] Между 21 и 24 ч. вечерта.
[52] Между 24 и 3 ч. през нощта.
[53] Лепта -- най-дребната гръцка монета.
13 глава
Призив за покаяние
1 В същото време дойдоха някои, които известиха на Иисус за галилейците, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.
2 Той им отговори: „Мислите ли, че тези галилейци са били най-грешни от всички галилейци, след като са пострадали така?
3 Казвам ви: не! И ако не се покаете, всички ще загинете така!
4 Или смятате ли, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, са били по-виновни от всички хора, които живеят в Йерусалим?
5 Казвам ви: не! И ако не се покаете, всички ще загинете така!“.
Притчата за безплодната смокиня
6 Иисус разказа и тази притча: „Един човек имаше в лозето си посадена смокиня. И дойде да търси плод на нея, но не намери.
7 Тогава каза на лозаря: „Ето, три години идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я! Защо да изтощава земята?!“.
8 А той му отговори: „Господарю, остави я и тази година, докато разкопая около нея и насипя тор.
9 Ако след това даде плод – добре, ако не даде, ще я отсечеш“.
Изцеление в събота на прегърбена жена
10 Веднъж в събота Иисус поучаваше в една от синагогите.
11 И ето, една жена там имаше дух, който й причиняваше немощ от осемнадесет години. Тя беше прегърбена и по никакъв начин не можеше да се изправи.
12 А Иисус, като я видя, я повика и й каза: „Жено, освободена си от своята немощ!“.
13 И положи ръце на нея, а тя веднага се изправи и славеше Бога.
14 Но управителят на синагогата, като недоволстваше, че Иисус изцели жената в събота, заговори на множеството: „Има шест дни, в които трябва да се работи. В тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботния ден!“.
15 Господ му отговори: „Лицемере! В събота не отвързва ли всеки от вас вола или магарето си от яслите и не го ли завежда да го напои?
16 А тази жена, като дъщеря на Авраам, която сатана е държал вързана вече осемнадесет години, не трябваше ли да бъде освободена от своите вериги в съботен ден?“.
17 И като каза това Иисус, всичките Му противници се засрамиха и цялото множество се радваше за всички славни дела, които Той вършеше.
Притчата за синаповото зърно и за кваса
18 Тогава Иисус попита: „На какво е подобно Божието царство? И с какво да го сравня?
19 Царството прилича на синапово зърно, което един човек взе и хвърли в градината си. То порасна и стана голямо дърво, и небесните птици се подслониха по клоните му“.
20 Иисус отново попита: „С какво да сравня Божието царство?
21 То прилича на квас, който една жена взе и замеси в три сати[54] брашно, докато вкисна цялото“.
Тясната врата
22 По пътя Си към Йерусалим Иисус минаваше през градове и села, като поучаваше.
23 И някой Го попита: „Господи, малцина ли са онези, които се спасяват?“. А Той им отговори:
24 „Полагайте усилия да влезете през тясната порта, защото ви казвам: мнозина ще се опитват да влязат и няма да могат.
25 След като стане стопанинът на дома и затвори вратата, на вас, които останете навън и започнете да хлопате на вратата с думите: „Господи, Господи, отвори ни!“, Той ще каже: „Не знам откъде сте!“.
26 Тогава ще отвърнете: „Ядохме и пихме пред Тебе и по нашите улици си поучавал“.
27 А Той ще отговори: „Казвам ви, не знам откъде сте! Махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда!“.
28 Там ще бъдат плачът и скърцането на зъбите, когато видите Авраам, Исаак, Яков и всички пророци в Божието царство, а вие сте изпъдени навън.
29 Ще дойдат хора от изток и от запад, от север и от юг и ще седнат на трапеза в Божието царство.
30 И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни“.
Христос ридае за Йерусалим
31 В същия ден дойдоха някои фарисеи, които казаха на Иисус: „Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие“.
32 Той им отговори: „Идете и кажете на тази лисица: „Ето, изгонвам демони и изцелявам днес и утре, а на третия ден ще завърша.
33 Но днес и утре, и вдругиден трябва да измина Своя път, защото не може пророк да загине вън от Йерусалим.
34 Йерусалиме! Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и убиваш с камъни изпратените до тебе! Колко пъти исках да събера твоите деца както кокошка събира пилетата си под своите крила, обаче не пожелахте!
35 Ето, вашият дом ви се оставя пуст. Но истина ви казвам: няма да Ме видите, докато не кажете: „Благословен е Онзи, Който идва в Господното име!“.
-----------------------------------------------
[54] Сата – мярка за вместимост на сухи продукти, равна на около 5 кг.
14 глава
Христос изцелява в събота
1 Веднъж в събота, когато Иисус дойде да яде хляб в дома на един от водачите на фарисеите, те Го наблюдаваха.
2 И ето, пред Него имаше един човек, болен от воднянка[55].
3 А Иисус заговори на законниците и фарисеите: „Позволено ли е да се изцелява в събота, или не?“.
4 Те мълчаха. Тогава Той, като докосна човека, го изцели и го отпрати.
5 И им каза: „Ако в съботен ден магарето или волът на някого от вас падне в яма, няма ли веднага да го извади?“.
6 Но те не можаха да отговорят на този въпрос.
За гостите и домакина
7 А като забелязваше как поканените избират почетните места, Иисус им каза една притча:
8 „Когато те покани някой на сватба, не сядай на първото място, да не би да е бил поканен някой по-почитан от тебе
9 и като дойде този, който е поканил и тебe, и него, да ти каже: „Отстъпи мястото на този човек!“. Тогава ще започнеш засрамен да заемаш последното място.
10 А когато те поканят, иди и седни на последното място, така че когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: „Приятелю, ела по-напред!“. Тогава ще бъдеш на почит сред всички, които седят с тебе на трапезата.
11 Защото всеки, който издига себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде издигнат“.
12 Иисус каза и на този, който Го беше поканил: „Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.
13 А когато правиш угощение, кани бедни, сакати, куци, слепи
14 и ще бъдеш блажен, защото те нямат с какво да ти се отплатят и ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните“.
Притча за поканените на голямата вечеря
15 Като чу това, един от седящите на трапезата с Иисус Му каза: „Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство!“.
16 А Той отговори: „Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина.
17 В часа на вечерята той изпрати слугата си да каже на поканените: „Елате, защото всичко вече е готово!“.
18 А те всички започнаха в един глас да се извиняват. Първият му каза: „Купих си нива и трябва да изляза да я видя. Моля те, извини ме!“.
19 Друг каза: „Купих си пет чифта волове и отивам да ги пробвам. Моля те, извини ме!“.
20 А друг каза: „Ожених се и затова не мога да дойда“.
21 Слугата се върна и разказа това на господаря си. Тогава стопанинът се разгневи и заповяда на своя слуга: „Излез бързо по улиците и пътищата на града и доведи тук бедните, сакатите, куците и слепите!“.
22 Слугата отговори: „Господарю, каквото си заповядал, е изпълнено и има още място“.
23 А господарят каза на слугата: „Излез по пътищата и оградите и колкото хора намериш, убеди ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
24 Защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от моята вечеря“.
Изисквания към учениците
25 Големи множества вървяха заедно с Иисус. Като се обърна, Той им каза:
26 „Ако някой дойде при Мене и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а също и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 Защото кой от вас, когато иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските – дали ще има с какво да я довърши?
29 Да не би като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват
30 и да казват: „Този човек започна да строи, но не можа да довърши!“.
31 Или кой цар, когато отива на война срещу друг цар, не сяда първо да се посъветва може ли с десет хиляди да се противопостави на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди?
32 Ако не може, докато другият е още далече, изпраща посланици да молят за мир.
33 И така, ако всеки от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.
34 Добро нещо е солта, но ако загуби силата си, с какво ще се подправи?
35 Тя не е годна нито за пръст, нито за тор, а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша“.
-----------------------------------------------
[55] Воднянка – заболяване, което причинява подуване на корема и крайниците поради задържане на вода.
15 глава
Притчата за изгубената овца
1 Всички бирници и грешници отиваха при Иисус, за да Го слушат,
2 а фарисеите и книжниците недоволстваха: „Този приема грешници и яде с тях!“.
3 Тогава Иисус им разказа тази притча:
4 „Кой от вас, ако има сто овце и му се загуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не тръгва след изгубената, докато не я намери?
5 И като я намери, я вдига радостен на раменете си.
6 А щом се прибере у дома, събира приятелите и съседите си и споделя: „Радвайте се с мене, защото намерих изгубената си овца!“.
7 Казвам ви, че така и на небето ще има повече радост за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
Притчата за изгубената драхма
8 Или коя жена, ако има десет драхми[56] и загуби една от тях, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато не я намери?
9 А като я открие, събира приятелките и съседките си и казва: „Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила!“.
10 Казвам ви, че така ще има радост и в присъствието на Божите ангели за един грешник, който се кае“.
Притчата за изгубения син[57]
11 Иисус им разказа още: „Един човек имаше двама синове.
12 По-младият от тях каза на баща си: „Татко, дай ми дела, който ми се пада от наследството!“. И бащата им раздели имота.
13 След няколко дни по-младият син, като събра всичко свое, отиде в далечна страна и там прахоса имота си със своя разпуснат живот.
14 А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в нужда.
15 Тогава отиде и се прилепи към един от гражданите на страната, който го изпрати на полетата си да пасе свине.
16 Младежът искаше да се насити с рожковите[58], от които ядат свинете, но никой не му даваше.
17 А като дойде на себе си, каза: „Колко наемници на баща ми имат хляб в излишък, а аз умирам от глад!
18 Ще стана, ще отида при баща си и ще му кажа: „Татко, съгреших против небето и пред тебе.
19 Вече не съм достоен да се нарека твой син! Направи ме като един от наемниците си“.
20 И той стана и отиде при баща си. А когато беше още далече, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше.
21 Синът му каза: „Татко, съгреших против небето и пред тебе. Вече не съм достоен да се нарека твой син!“.
22 Но бащата нареди на слугите си: „Изнесете най-хубавата дреха и го облечете, сложете и пръстен на ръката му, и сандали на краката му.
23 И като докарате угоеното теле, го заколете и нека ядем и се веселим,
24 защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери“. И започнаха да се веселят.
25 А по-големият му син беше на нивата и като си идваше и наближи къщата, чу музика и танци.
26 Той повика един от слугите и попита какво е това.
27 Човекът му каза: „Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав“.
28 Но по-големият син се ядоса и не искаше да влезе. Тогава баща му излезе и започна да го умолява.
29 Той отговори на баща си: „Ето, толкова години ти слугувам и никога не съм престъпил твоя заповед. На мене обаче никога не даде и едно яре, за да се повеселя с приятелите си.
30 А когато си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле!“.
31 Бащата му каза: „Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое.
32 Но трябваше да се развеселим и да се зарадваме, защото този твой брат беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери“.
-----------------------------------------------
[56] Драхма – гръцка монета, равна на 1 римски динарий или 16 асария.
[57] Историята е по-позната като Притча за блудния син, но в нея се акцентира, че той е изгубен – за баща си, за вечността - и след това е намерен, т.е. спасен.
[58] Рожков – вечнозелено дърво, от което се ядат шушулките и семената в тях.
16 глава
Притчата за находчивия управител
1 Иисус каза още на учениците Си: „Един богаташ имаше управител, който беше обвинен пред него, че разпилява имота му.
2 Богаташът го повика и го попита: „Какво е това, което чувам за тебе? Дай сметка за управлението си, защото вече не можеш да бъдеш управител!“.
3 Тогава управителят си каза: „Какво да направя, след като господарят ми отнема управлението? Да копая, нямам сила, а да прося, ме е срам.
4 Сетих се какво ще направя, за да ме приемат хората в домовете си, когато бъда отстранен от управлението!“.
5 И като повика всеки един от длъжниците на господаря си, попита първия: „Колко дължиш на господаря ми?“.
6 Той отговори: „Сто бата[59] маслиново масло“. Управителят му каза: „Вземи разписката си, седни бързо и напиши: „Петдесет“.
7 После попита друг: „А ти колко дължиш?“. Той отговори: „Сто кора[60] жито“. Управителят му каза: „Вземи разписката си и напиши: „Осемдесет“.
8 И господарят похвали неверния управител за това, че е постъпил находчиво. Защото синовете на този свят са по-находчиви по отношение на своето поколение от синовете на светлината.
9 И Аз ви казвам: спечелете си приятели чрез неправедното богатство[61], така че когато всичко свърши[62], да ви приемат във вечните жилища.
10 Верният в най-малкото и в многото е верен, а неправедният в най-малкото и в многото е неправеден.
11 И така, ако в неправедното богатство не сте били верни, кой ще ви повери истинското богатство?
12 И ако в чуждото не сте били верни, кой ще ви даде вашето?
13 Никой слуга не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона[63]“.
Законът и Божието царство
14 Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и се присмиваха на Иисус.
15 А Той им каза: „Вие се показвате праведни пред хората, но Бог познава вашите сърца. Защото онова, което хората издигат високо, е мерзост пред Бога.
16 Законът и Пророците бяха до Йоан. Оттогава за Божието царство се благовества и всеки с усилие влиза в него.
17 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една чертичка от Закона да отпадне.
18 Всеки, който се разведе с жена си и се ожени за друга, прелюбодейства. И който се ожени за разведена[64], прелюбодейства.
Притчата за богаташа и бедния Лазар
19 Имаше един богат човек, който се обличаше в пурпур и висон[65] и всеки ден се веселеше в разкош.
20 Имаше и един бедняк на име Лазар, покрит с гноясали рани, който лежеше пред портата му,
21 защото искаше да се насити от трохите, които падаха от трапезата на богаташа. И кучетата идваха и ближеха раните на Лазар.
22 Стана така, че беднякът умря и беше отнесен от ангелите в Авраамовото лоно[66]. Умря и богаташът и беше погребан.
23 А в ада, като беше подложен на мъчения, той вдигна очи и видя отдалече Авраам и Лазар в неговото лоно.
24 Тогава богаташът извика: „Татко Аврааме, смили се над мене и изпрати Лазар да натопи върха на пръста си във вода и да разхлади езика ми, защото се мъча в този пламък!“.
25 Но Авраам каза: „Сине, спомни си, че ти си получил своите блага през живота си, така, както Лазар – злините. Сега тук той се утешава, а ти се мъчиш.
26 Освен всичко това между нас и вас е установена голяма пропаст, така че онези, които искат да минат оттук към вас, да не могат, нито оттам – да преминат към нас“.
27 Богаташът отговори: „Тогава те моля, татко, да изпратиш Лазар в бащиния ми дом,
28 защото имам петима братя – да им свидетелства за това, за да не дойдат и те в мястото на мъчения“.
29 Но Авраам му каза: „Те имат Мойсей и Пророците, нека слушат тях!“.
30 Богаташът възрази: „Не, татко Аврааме. Ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят!“.
31 Авраам обаче му отговори: „Ако не слушат Мойсей и Пророците, и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят!“.
-----------------------------------------------
[59] Бат – мярка за вместимост на течности, равна на 22 литра.
[60] Кор -- мярка за вместимост на сухи продукти, равна на около 154 кг.
[61] Т.е. богатството на греховния, неправедния свят.
[62] На гръцки глаголът преносно означава „умрете“, т.е. в този контекст – когато богатството ви свърши заедно с живота.
[63] Мамон – сирийското божество на богатството, чието име се употребява като нарицателно за богатство.
[64] Т.е. разведена поради прелюбодейство. Срв. 1 Кор. 7:15; Марк 10:11-12.
[65] Висон – скъп, много фин ленен плат.
[66] Лоно – букв. скут, пазва. По такъв начин евреите говорят за рая.
17 глава
За прошката
1 Иисус каза на учениците: „Не е възможно да не дойдат съблазните, но горко на онзи, чрез когото идват!
2 По-добре би било за него да се окачи воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, отколкото да съблазни[67] един от тези, малките.
3 Внимавайте за себе си. Ако съгреши брат ти против тебе, укори го и ако се покае, прости му.
4 Ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти се обърне към тебе с думите: „Покайвам се!“, прости му!“.
5 Апостолите казаха на Господ: „Прибави ни вяра!“.
6 Той отговори: „Ако имахте вяра колкото синапово зърно, бихте казали на тази черница: „Изкорени се и се посади в морето!“ и тя би ви се покорила.
7 Кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе стадата, веднага щом си дойде от нивата, ще го покани: „Ела и седни да ядеш!“?
8 Няма ли по-скоро да му каже: „Приготви нещо да вечерям и като се препашеш, ми прислужвай, докато ям и пия, а ти ще ядеш и ще пиеш след това!“?
9 Нима ще благодари на онзи слуга, че е направил каквото му е било заповядано?! Не мисля.
10 Така и вие, когато направите всичко, което ви е заповядано, казвайте: „Ние сме незначителни слуги, защото направихме каквото бяхме длъжни да направим“.
Изцеляване на десетимата прокажени
11 На път за Йерусалим Иисус минаваше между Самария и Галилея.
12 И като влизаше в едно село, Го срещнаха десет прокажени мъже, които се спряха надалече
13 и извикаха силно: „Иисусе, Учителю, смили се над нас!“.
14 Като ги видя, Той им каза: „Идете и се покажете на свещениците“. И докато отиваха, бяха очистени.
15 А един от тях, като видя, че е изцелен, се върна и със силен глас славеше Бога.
16 Мъжът падна по лице при нозете на Иисус, като Му благодареше. А той беше самарянин.
17 Иисус му отговори: „Не бяха ли очистени десетимата? А къде са деветимата?
18 Не се ли намериха и други да се върнат и да отдадат слава на Бога освен този, който е от друг род?!“.
19 И му каза: „Стани и си иди. Твоята вяра те изцели!“.
За идването на Божието царство
20 Фарисеите Го попитаха кога ще дойде Божието царство и Иисус им отговори: „Божието царство не идва така, че може да се види,
21 нито ще кажат: „Ето, тук е“ или „Ето, там е“, защото Божието царство е вътре във вас!“.
22 И се обърна към учениците: „Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, но няма да го видите.
23 Когато ви кажат: „Ето, тук е“ или „Ето, там е“, не отивайте, нито тичайте след тях.
24 Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на небето, свети до другия му край, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.
25 Но Той първо трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от това поколение.
26 Както стана в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Човешкия Син:
27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и Потопът дойде и погуби всички.
28 По същия начин, както стана в дните на Лот: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и строяха.
29 Но в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето заваляха огън и сяра и погубиха всички.
30 Така ще бъде и в деня, когато се яви Човешкият Син.
31 В онзи ден който е на покрива, а вещите му са в къщата, да не слиза да ги взима. И който е на полето, също да не се връща назад.
32 Помнете жената на Лот.
33 Който се стреми да спаси душата си, ще я погуби. А който погуби душата си, ще я запази жива.
34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло: единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен.
35 Две жени ще мелят заедно: едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена.
36 Двама ще бъдат на нивата: единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен“.
37 Отговориха Му, като Го попитаха: „Къде, Господи?“. А Той им каза: „Където е мъртвото тяло, там ще се съберат орлите“.
-----------------------------------------------
[67] Вж. бел. към Лука 7:23.
18 глава
Притчата за неправедния съдия
1 Иисус им разказа и една притча за това, че трябва винаги да се молят и да не се обезсърчават:
2 „В един град имаше съдия, който от Бога не се боеше и човек не зачиташе.
3 В същия град имаше една вдовица, която идваше при него и му казваше: „Защити ме от противника ми!“.
4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: „Въпреки че от Бога не се боя и човек не зачитам,
5 понеже тази вдовица не ме оставя на мира, ще я защитя, да не би да ми дотегне, като идва непрекъснато“.
6 И Господ ги призова: „Чуйте какво казва неправедният съдия!
7 А Бог няма ли да защити Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, дори и да се бави спрямо тях?
8 Казвам ви, че скоро ще ги защити. Но когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?“.
Притчата за бирника и фарисея
9 Също и на онези, които бяха уверени в себе си, че са праведни, и презираха останалите, Иисус разказа тази притча:
10 „Двама души – единият фарисей, а другият бирник – се изкачиха към храма, за да се помолят.
11 Фарисеят, като се изправи, се молеше в себе си така: „Боже, благодаря Ти, че не съм като останалите хора – грабители, неправедни, прелюбодейци, нито като този бирник.
12 Постя два пъти в седмицата и давам десятък от всичко, което придобия“.
13 А бирникът, като стоеше далече, не искаше дори очите си да вдигне към небето, удряше се в гърдите и се молеше: „Боже, смили се над мене, грешника!“.
14 Казвам ви, че този слезе в дома си оправдан, а не онзи. Защото всеки, който издига себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде издигнат“.
Иисус Христос благославя децата
15 Донасяха при Него малките си деца, за да се докосне до тях. А учениците, като видяха това, укориха родителите.
16 Но Иисус ги повика и каза: „Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги спирайте, защото на такива като тях е Божието царство!
17 Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като детенце, няма да влезе в него!“.
За опасностите, които крие богатството
18 Един от юдейските водачи Го попита: „Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?“.
19 Иисус му отговори: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ – единствено Бог.
20 Знаеш заповедите: „Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си“.
21 Водачът каза: „Всичко това съм спазвал от младостта си“.
22 Иисус, като чу думите му, отговори: „Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, раздай го на бедните и ще имаш съкровище на небето. И ела и Ме следвай!“.
23 А той, като чу това, се наскърби много, защото беше твърде богат.
24 Иисус, като го видя, че е много наскърбен, каза: „Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатства!
25 Защото е по-лесно камила да мине през иглени уши[68], отколкото богат човек да влезе в Божието царство!“.
26 Онези, които чуха това, попитаха: „Тогава кой може да се спаси?“.
27 Иисус отговори: „Невъзможното за хората е възможно за Бога“.
28 А Петър каза: „Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме“.
29 Иисус им отвърна: „Истина ви казвам: няма човек, който да е оставил дом или родители, или братя, или жена, или деца заради Божието царство,
30 и да не получи многократно повече в настоящето, а в идващия свят – вечен живот“.
Трето предричане за страданията и възкресението на Христос
31 И като взе дванадесетте, Иисус им каза: „Ето, изкачваме се към Йерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни.
32 Защото ще бъде предаден на езичниците, ще бъде подигран, опозорен, заплют
33 и след като Го бичуват ще Го убият, а на третия ден ще възкръсне“.
34 Но те не разбраха нищо от това. Тези думи бяха скрити за тях и те не осъзнаваха какво се говори.
Излекуване на слепия човек в Йерихон
35 Когато Иисус се приближаваше към Йерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
36 И като чу, че минава множество, разпитваше какво е това.
37 Казаха му, че Иисус Назарянина идва.
38 Тогава слепецът извика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“.
39 Онези, които вървяха отпред, го укориха, за да млъкне. Но той викаше още повече: „Сине Давидов, смили се над мене!“.
40 Като се спря, Иисус заповяда да го доведат при Него. И когато слепецът се приближи, го попита:
41 „Какво искаш да направя за тебе?“. Той отвърна: „Господи, да прогледна!“.
42 Иисус му каза: „Прогледни! Твоята вяра те изцели!“.
43 Човекът веднага прогледна и следваше Иисус, като славеше Бога. И всички хора, като видяха това, възхвалиха Бога.
-----------------------------------------------
[68] Иглено ухо – в древността в голямата градска порта е имало и по-малка врата, през която е можел да мине само човек. Най-вероятно тя се е наричала „иглено ухо“.
19 глава
Обръщането на Закхей към Христос
1 След това Иисус влезе в Йерихон и минаваше през града.
2 И ето, един мъж на име Закхей, който беше началник на бирниците и бе богат,
3 искаше да види кой е Иисус, но не можеше поради множеството, защото беше нисък на ръст.
4 И като изтича напред, Закхей се качи на една сикомора[69], за да Го види, защото Той щеше да мине по онзи път.
5 А Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: „Закхей, слез бързо, защото днес трябва да бъда в дома ти“.
6 Закхей побърза да слезе и прие Иисус с радост.
7 Като видяха това, всички зароптаха и казваха: „При грешен човек влезе да отседне!“.
8 А Закхей стана и се обърна към Господ: „Ето, Господи, давам половината от имота си на бедните и ако от някого съм отнел нещо несправедливо, връщам му го четворно!“.
9 Иисус му каза: „Днес настъпи спасение на този дом! Защото и този човек е син на Авраам.
10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото“.
Притчата за десетимата слуги
11 Като слушаха това, Иисус прибави и една притча, защото беше близо до Йерусалим и те мислеха, че Божието царство ще се яви веднага.
12 Затова каза: „Един знатен човек отиде в далечна страна, за да получи за себе си царство и да се върне.
13 И като повика десет от слугите си, им даде десет мнаси[70] и им каза: „Вложете ги в работа, докато дойда“.
14 Но поданиците му го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: „Ние не искаме този да царува над нас!“.
15 А като получи царството и се върна, той заповяда да му доведат онези слуги, на които беше дал парите, за да разбере кой какво е придобил.
16 Дойде първият и каза: „Господарю, твоята мнаса донесе още десет мнаси!“.
17 Той му отговори: „Чудесно, добър слуга! Понеже в най-малкото си бил верен, управлявай десет града!“.
18 Дойде и вторият и каза: „Господарю, твоята мнаса донесе пет мнаси!“.
19 И на него отговори: „Управлявай и ти пет града!“.
20 Дойде и друг слуга и каза: „Господарю, ето твоята мнаса, която бях запазил в кърпа,
21 защото се страхувах от тебе, понеже си суров човек: взимаш това, в което не си вложил нищо, и жънеш каквото не си посял“.
22 Господарят му отговори: „Чрез изреченото от устата ти ще те съдя, лукав слуга! Знаел си, че съм суров човек, който взима това, в което не е вложил нищо, и жъне каквото не е посял.
23 Тогава защо не вложи парите ми при лихварите, така че като си дойда, да ги прибера с лихва?“.
24 И каза на присъстващите: „Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси!“.
25 Отговориха му: „Господарю, той вече има десет мнаси!“.
26 Стопанинът отвърна: „Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде. А от този, който няма, ще се отнеме и това, което има.
27 И онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и ги посечете пред мене!“.
28 Като изрече това, Иисус продължи напред и се изкачваше към Йерусалим.
Тържественото влизане в Йерусалим
29 Когато наближи Витфагия и Витания, при хълма, наречен Елеонски[71], Той изпрати двама от учениците Си,
30 като каза: „Идете в селото отсреща, където, като влезете, ще намерите вързано магаренце, което никой човек никога не е възсядал. Отвържете го и го доведете.
31 И ако някой ви попита: „Защо го отвързвате?“, кажете му така: „На Господ е нужно“.
32 Изпратените отидоха и намериха както им каза Иисус.
33 И като отвързаха магаренцето, стопаните му ги попитаха: „Защо отвързвате магаренцето?“.
34 А те отговориха: „На Господ е нужно“.
35 И го доведоха при Иисус. Като нахвърляха дрехите си на магаренцето, качиха Иисус на него.
36 Когато Той минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя.
37 А като наближаваше вече склона на Елеонския хълм, цялото множество ученици започнаха да се радват и със силен глас да славят Бога за всички чудеса, които бяха видели,
38 с думите: „Благословен е Царят, Който идва в Господното име! Мир на небето и слава във висините!“.
39 Но някои от фарисеите сред множеството се обърнаха към Него: „Учителю, кажи на учениците Си да престанат!“.
40 Той им отговори: „Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще извикат!“.
41 И като се приближи и видя града, плака за него:
42 „Да беше разпознал, поне в този твой ден, онова, което служи за мира ти! Но сега то е скрито от очите ти.
43 Защото за тебе ще настанат дни, когато твоите врагове ще издигнат насипи около тебе, ще те обсадят, ще те притиснат отвсякъде
44 и ще изравнят със земята и тебе, и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък върху камък. Защото ти не разпозна времето, когато беше посетен!“.
Изгонването на търговците от храма
45 И като влезе в храма, Иисус започна да гони онези, които продаваха и купуваха там,
46 като им казваше: „Писано е: „Моят дом е молитвен дом“[72], а вие го превърнахте в „свърталище на разбойници“[73]!“.
47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и най-видните сред народа търсеха начин да Го погубят,
48 но не намираха какво да направят, защото целият народ се беше прилепил към Него, за да Го слуша.
-----------------------------------------------
[69] Сикомора - египетска смокиня, дърво от семейство Черничеви с много разклонения и височина над 5 м.
[70] Една мнаса (мина) е равна на 100 динария. Десет мнаси са обичайната тогава заплата за около три години.
[71] Елеонски -- букв. „маслинен“, защото там растат много маслинови дървета. Тук е Гетсиманската градина и най-вероятно оттук Иисус Христос се възнася при Своя небесен Отец.
[72] Ис. 56:7.
[73] Йер. 7:11.
20 глава
За властта на Иисус Христос
1 В един от онези дни, когато Иисус поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, към Него се приближиха главните свещеници и книжниците със старейшините
2 и Го попитаха: „Кажи ни с каква власт правиш това или кой е онзи, който Ти дава тази власт?“.
3 Той им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос и Ми отговорете:
4 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората?“.
5 А те разискваха помежду си: „Ако кажем: „От небето“, ще ни попита: „Тогава защо не му повярвахте?“.
6 Но ако кажем: „От хората“, целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан е пророк“.
7 И отговориха, че не знаят откъде е било.
8 Тогава Иисус им отвърна: „И Аз няма да ви кажа с каква власт правя това“.
Притчата за злите лозари
9 Той започна да разказва на народа тази притча: „Един човек засади лозе, повери го на лозари и отиде за дълго в чужбина.
10 А когато дойде времето, изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плода на лозето. Но лозарите, като го биха, го отпратиха с празни ръце.
11 Стопанинът изпрати и друг слуга, а те и него биха, оскърбиха го и го отпратиха с празни ръце.
12 Изпрати и трети слуга, но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 Тогава господарят на лозето каза: „Какво да направя? Ще изпратя възлюбения си син. Може би като видят него, ще се засрамят“.
14 Но лозарите, като го видяха, започнаха да разискват помежду си: „Този е наследникът! Елате да го убием, за да стане наследството наше!“.
15 Затова, като го изхвърлиха вън от лозето, го убиха. И така, какво ще им направи господарят на лозето?
16 Ще дойде и ще погуби тези лозари, и ще даде лозето на други“. А като чуха това, хората казаха: „Да не бъде!“.
17 Иисус ги погледна и ги попита: „Тогава какво значи това, което е писано: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана глава на ъгъла“[74]?
18 Всеки, който падне върху онзи камък, ще се разбие. А върху когото падне камъкът, ще го смаже!“.
19 В същия час главните свещеници и книжниците се опитаха да сложат ръка на Него, защото разбраха, че за тях каза тази притча, но се страхуваха от народа.
За данъка на императора
20 И като наблюдаваха Иисус, изпратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да Го впримчат в някои Негови думи, така че да Го предадат на властта и правомощията на управителя.
21 Те Го попитаха: „Учителю, знаем, че говориш и учиш вярно и не съдиш по външността, а поучаваш за Божия път според истината.
22 Позволено ли е за нас да даваме данък на императора, или не?“.
23 Иисус разбра лукавството им и им каза: „Защо Ме изпитвате?
24 Покажете Ми един динарий. Чий са този образ и надпис?“. Те отговориха: „На императора“.
25 Иисус им каза: „Тогава отдавайте на императора това, което е на императора, а на Бога – онова, което е на Бога“.
26 Те не можаха да се хванат за думите Му пред народа. И учудени от Неговия отговор, млъкнаха.
За възкресението на мъртвите
27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха:
28 „Учителю, Мойсей ни е писал: „Ако на някого умре брат му, който е женен, но е бездетен, неговият брат да вземе жена му и да издигне потомство на брат си“[75].
29 И така, имаше седем братя. Първият взе жена и умря бездетен.
30 И вторият я взе и умря бездетен.
31 Взе я и третият. По същия начин и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.
32 След всички тях умря и жената.
33 Тогава при възкресението на кого от тях ще бъде жена тя? Защото и седмината я имаха за жена“.
34 Иисус им отговори: „Синовете и дъщерите на този свят се женят и се омъжват.
35 А удостоените да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите нито се женят, нито се омъжват.
36 Те не могат вече да умрат, понеже са подобни на ангелите. И като синове на възкресението са синове на Бога.
37 А че мъртвите биват възкресени, това показа и Мойсей при къпината, когато нарече Господ „Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“[76].
38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите, защото за Него всички са живи!“.
39 Някои от книжниците отвърнаха: „Учителю, Ти добре каза!“.
40 И вече не се осмеляваха да Го питат за нищо.
Иисус Христос и Давид
41 Иисус ги попита: „Как така говорят, че Христос е Син на Давид?
42 Сам Давид пише в Книгата на Псалмите: „Каза Господ на моя Господ: „Седи отдясно на Мене,
43 докато положа враговете Ти под Твоите нозе!“[77].
44 И така, Давид Го нарича Господ, а как тогава е негов Син?“.
Христос изобличава книжниците
45 Докато целият народ слушаше, Иисус каза на учениците Си:
46 „Пазете се от книжниците, на които им харесва да ходят пременени и обичат поздравите по площадите, предните столове в синагогите и почетните места при угощенията,
47 които ограбват домовете на вдовиците и се молят дълго за показ. Те ще получат по-голяма присъда“.
-----------------------------------------------
[74] Срв. Пс. 118:22.
[75] Вт. 25:5.
[76] Изх. 3:6.
[77] Пс. 110:1.
21 глава
Лептата на бедната вдовица
1 Като вдигна очи, Иисус видя богатите да пускат даровете си в съкровищницата.
2 Видя и една бедна вдовица да пуска там две лепти[78].
3 И заговори: „Истина ви казвам: тази бедна вдовица пусна повече от всички.
4 Защото всички тези хора пуснаха в даровете за Бога от излишъка си, а тя в немотията си пусна всички средства за прехрана, които имаше“.
Предричане за разрушаването на храма, за войни и бедствия
5 И докато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и посветени на Бога дарове, Иисус каза:
6 „Ще дойдат дни, когато от това, което виждате, няма да бъде оставен камък върху камък, който да не бъде сринат“.
7 И Го попитаха: „Учителю, а кога ще стане това? И какво ще бъде знамението, когато това ще се случи?“.
8 Той отговори: „Внимавайте да не ви измамят, защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: „Аз съм!“ и „Времето е наближило!“. Не отивайте след тях.
9 И когато чуете за войни и размирици, не се плашете, защото първо трябва да станат тези неща, но това още не е краят“.
10 Тогава им каза: „Ще се надигне народ против народ и царство против царство.
11 Ще има силни земетресения на разни места, също глад и епидемии, ужаси и големи знамения от небето.
12 А преди да стане всичко това, ще сложат ръка на вас и ще ви преследват, като ви предават в синагоги и тъмници, и ще ви отвеждат пред царе и управители заради Моето име.
13 Това ще ви даде възможност да свидетелствате.
14 И така, решете в сърцата си да не обмисляте предварително какво ще говорите в своя защита,
15 защото Аз ще ви дам уста и мъдрост, на която всички ваши противници ще бъдат безсилни да противоречат или противостоят.
16 Ще бъдете предавани също от родители и братя, от роднини и приятели. Ще умъртвят някои от вас.
17 И ще бъдете мразени от всички заради Моето име.
18 Но и косъм от главата ви няма да падне.
19 Чрез своето устояване придобивайте душата си!
Предричане за разрушаването на Йерусалим
20 А когато видите Йерусалим обкръжен от войски, знайте, че е наближило опустошаването му.
21 Тогава онези, които са в Юдея, нека бягат в планините и които са в Йерусалим, нека излязат навън, а които са в околностите, да не влизат в града.
22 Защото това са дни на отмъщение, за да се изпълни всичко, което е писано.
23 Но горко на бременните и на кърмещите през онези дни! Защото ще има голямо бедствие в земята и гняв върху този народ.
24 Хората ще паднат под острието на меч и ще бъдат отведени в плен сред всички народи. Йерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докато се изпълнят времената на езичниците.
Второто идване на Човешкия Син в слава
25 И ще има знамения чрез слънцето, луната и звездите, а по земята – смут сред народите, които ще бъдат потресени поради грохота на морето и вълните.
26 Хората ще примират от страх и очакване на онова, което ще се стовари върху света, защото небесните сили ще се разклатят[79].
27 И тогава ще видят Човешкия Син да идва в облак със сила и голяма слава.
28 А когато това започне да се изпълнява, се изправете и вдигнете глава, защото изкуплението ви наближава“.
Призив към бодърстване
29 И им каза една притча: „Погледнете смокинята и всички дървета.
30 Когато те се разлистят, като виждате това, сами разбирате, че лятото вече е близо.
31 Също така, когато видите това да става, знайте, че Божието царство е близо.
32 Истина ви казвам: този род няма да премине, докато не се случи всичко това!
33 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
34 Затова внимавайте да не би сърцата ви да натежат от опиване, пиянство, житейски грижи и онзи ден да ви връхлети внезапно!
35 Защото той ще дойде като примка върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.
36 И така, бдете винаги, като се молите, за да бъдете удостоени да избегнете всичко това, което предстои да се случи, и да застанете пред Човешкия Син!“.
37 Иисус всеки ден поучаваше в храма, а нощем, като излизаше, оставаше на хълма, наричан Елеонски.
38 И рано сутрин целият народ идваше при Него в храма да Го слуша.
-----------------------------------------------
[78] Вж. бел. към Лука 12:59.
[79] Срв. Откр. 6:12-17; 8:10-13.
22 глава
Предателството на Юда
1 Наближаваше Празникът на безквасните хлябове, наричан Пасха.
2 Главните свещеници и книжниците обмисляха как да убият Иисус, защото се страхуваха от народа.
3 Тогава сатана влезе в Юда, наричан Искариот, който беше един от дванадесетте.
4 Той отиде и се уговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.
5 И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари.
6 Юда обеща и търсеше удобен случай да им Го предаде, когато Той е далече от множеството.
Тайната вечеря
7 Дойде Денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се принесе в жертва пасхата[80].
8 И Иисус изпрати Петър и Йоан, като им каза: „Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата“.
9 Те Го попитаха: „Къде искаш да приготвим?“.
10 Той им отговори: „Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Последвайте го в къщата, където влезе,
11 и кажете на стопанина на дома: „Учителят те пита: „Къде е гостната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?“.
12 И той ще ви посочи голяма, постлана горна стая. Там пригответе“.
13 Като отидоха, намериха всичко така, както им беше казал Иисус, и приготвиха пасхата.
14 А когато дойде часът, Той седна на трапезата и с Него – дванадесетте апостоли.
15 Тогава им заговори: „Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам.
16 Защото ви казвам, че вече няма да ям от нея, докато тя не се осъществи напълно в Божието царство“.
17 И като взе чаша, благодари и каза: „Вземете тази чаша и я споделете помежду си.
18 Защото ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство“.
19 И като взе хляб, благодари[81], разчупи го, даде им и каза: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Това правете, за да си спомняте за Мене“.
20 Така взе и чашата след вечерята и каза: „Тази чаша е новият Завет в Моята кръв, която се пролива за вас.
21 Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
22 Защото Човешкият Син отива, както е било определено, обаче горко на онзи човек, чрез когото е предаден!“.
23 И те започнаха да обсъждат помежду си кой от тях ще е този, който ще извърши това.
Учениците спорят за първенство
24 Възникна и спор помежду им кой от тях да се смята за по-значим.
25 Иисус им каза: „Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели.
26 Но при вас да не бъде така! А по-големият между вас нека стане като по-малкия и водачът да е като слуга.
27 Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата, или онзи, който прислужва? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като слуга.
28 А вие сте онези, които останахте с Мене в Моите изпитания.
29 И Аз завещавам на вас, както Моят Отец завеща на Мене, Царство,
30 за да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето Царство и да седнете на престоли, така че да съдите дванадесетте Израилеви племена“.
Иисус предрича отричането на Петър
31 Господ каза: „Симоне, Симоне, ето, сатана ви изиска, за да ви пресее като жито,
32 но Аз се молих за тебе – да не отслабне твоята вяра. И ти, когато се обърнеш към Мене, утвърди братята си!“.
33 Петър Му отговори: „Господи, с Тебе съм готов да отида и в тъмница, и на смърт!“.
34 А Иисус отвърна: „Казвам ти, Петре, днес няма да пропее петел, преди ти три пъти да отречеш, че Ме познаваш!“.
Подготовката на учениците за предстоящите събития
35 Иисус попита учениците: „Когато ви изпратих без кесия, торба и сандали, бяхте ли лишени от нещо?“. Те отговориха: „От нищо!“.
36 Той им каза: „Но сега който има кесия, нека я вземе, също и торба. А който няма, нека продаде дрехата си и да си купи меч[82].
37 Казвам ви, че трябва да се изпълнят в Мене и тези думи: „И към беззаконници беше причислен“[83], защото писаното за Мене наближава да се осъществи“.
38 Те отвърнаха: „Господи, ето тук има два меча“. А Той им каза: „Достатъчни са“.
Иисус Христос в Гетсиманската градина
39 Като излезе, Иисус отиде както обикновено на Елеонския хълм и учениците Му Го последваха.
40 И като стигна до мястото, им каза: „Молете се да не се поддадете на изкушение!“.
41 А Той се отдалечи от тях на един хвърлей камък и като коленичи, се молеше
42 с думите: „Отче, ако благоволиш, отмини Ме с тази чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята!“.
43 Тогава Му се яви ангел от небето и Го укрепваше.
44 Като беше в агония[84], Иисус се молеше по-усърдно, а потта Му стана като големи капки кръв, които падаха на земята.
45 Когато се изправи след молитвата и дойде при учениците Си, ги намери заспали от мъка
46 и ги попита: „Защо спите?! Станете и се молете да не се поддадете на изкушение!“.
Залавянето на Иисус Христос
47 Докато Иисус още говореше, ето, дойдоха множество хора и този, който се казваше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях. Той се приближи към Иисус, за да Го целуне.
48 А Иисус му каза: „Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син?“.
49 И онези, които бяха около Него, като видяха какво ще стане, Го попитаха: „Господи, да ударим ли с меч?“.
50 Тогава един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.
51 Но Иисус отговори: „Спрете! Стига!“. Той докосна ухото на слугата и го изцели.
52 А на дошлите срещу Него главни свещеници, началници на храмовата стража и старейшини каза: „Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги?
53 Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и властта е на тъмнината“.
Отричането на Петър
54 Като хванаха Иисус, Го поведоха и Го доведоха в дома на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалече.
55 И когато запалиха огън сред двора и насядаха около него, Петър също седна между тях.
56 Но една слугиня, като го видя да седи край огъня, се вгледа в него и каза: „И този беше с Него!“.
57 А Петър се отрече от Иисус с думите: „Жено, не Го познавам!“.
58 След малко друг го видя и каза: „И ти си от тях!“. А Петър отговори: „Човече, не съм!“.
59 И като мина около час, някой друг започна да твърди: „Наистина и този беше с Него, защото е галилеец!“.
60 А Петър отвърна: „Човече, не знам за какво говориш!“. И веднага, още докато изричаше това, пропя петел.
61 Тогава Господ се обърна и се вгледа в Петър. А той си спомни думите на Господ – как му беше казал: „Преди да пропее петел, три пъти ще се отречеш от Мене!“.
62 И като излезе навън, заплака горчиво.
Обругаването на Иисус Христос
63 А мъжете, които държаха Иисус, Му се подиграваха и Го биеха.
64 Като Го покриваха, Го удряха по лицето и Го питаха: „Пророкувай! Кой Те удари?“.
65 И много други хули изговаряха против Него.
Христос пред Синедриона
66 А като се съмна, се събраха старейшините на народа, главните свещеници и книжниците, заведоха Иисус в своя Синедрион[85] и Го призоваха:
67 „Ако Ти си Христос, кажи ни!“. Той им отвърна: „Ако ви кажа, изобщо няма да повярвате!
68 И ако ви задам въпрос, изобщо няма да Ми отговорите, нито ще Ме пуснете.
69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила!“.
70 И те всички Го попитаха: „Тогава Ти Божият Син ли си?“. Иисус им отговори: „Вие казвате, че Аз съм!“.
71 А те извикаха: „Каква нужда от свидетелства имаме още?! Защото ние сами го чухме от устата Му!“.
-----------------------------------------------
[80] Т.е. пасхалното (жертвеното) агне. Срв. Изх. 12:1-14; I Кор. 5:7.
[81] В този контекст глаголът „εὐχαριστέω“ означава изричане на благословение с благодарност. Оттук идва и названието „Евхаристия“ на тайнството Господна вечеря.
[82]Срв. Еф. 6:17; Евр. 4:12 за „меча на Духа, който е Божието слово“.
[83] Ис. 53:12.
[84]„Агония“ на старогръцки буквално означава борба или дълбоко вътрешно страдание, душевно терзание, а не единствено предсмъртни мъки, както най-вече се възприема думата днес. Срв. Пс. 22.
[85] Синедрион -- най-висшият съд на юдеите, орган на тяхното самоуправление. Състои се от 70 души.
23 глава
Иисус Христос пред Пилат
1 И като стана цялото им множество, заведоха Иисус при Пилат.
2 Те започнаха да Го обвиняват: „Хванахме Този, че развращава народа и забранява да се плащат данъци на императора, като твърди за Себе Си, че е Христос[86], Цар“.
3 А Пилат Го попита: „Ти ли си юдейският Цар?“. Иисус му отговори: „Ти казваш“.
4 Тогава Пилат се обърна към главните свещеници и множествата с думите: „Аз не намирам никаква вина в този Човек!“.
5 Те обаче казваха още по-настойчиво: „Той подстрекава народа, защото поучава по цяла Юдея, като е започнал от Галилея и е стигнал до тук“.
Иисус Христос при Ирод
6 Пилат, като чу за Галилея, попита дали Човекът е галилеец.
7 И като узна, че е от областта, подвластна на Ирод, Го изпрати при него. През тези дни Ирод също беше в Йерусалим.
8 А той, като видя Иисус, се зарадва твърде много, защото отдавна искаше да се срещне с Него, понеже беше слушал доста за Него. И се надяваше да види някое знамение, извършено от Иисус.
9 Ирод Го разпитваше с много думи, но Иисус не му отговори нищо.
10 А главните свещеници и книжниците стояха там и Го обвиняваха яростно.
11 Но Ирод с войниците си, след като унизи Иисус и Му се подигра, като Го облече във великолепна дреха, Го изпрати обратно при Пилат.
12 В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един с друг.
Иисус Христос е осъден на смърт
13 Тогава Пилат свика главните свещеници, водачите и народа
14 и им каза: „Доведохте ми този Човек като някой, който развращава народа. Но ето, като Го разпитах пред вас, не намерих в този Човек никаква вина за онова, в което Го обвинявате.
15 Нито Ирод е намерил, след като ви изпратих при него. И ето, Той не е извършил нищо, което заслужава смърт.
16 Затова, след като Го накажа, ще Го пусна!“.
17 А той беше задължен на празник да им пуска по един затворник.
18 Но те всички изкрещяха в един глас: „Премахни Този и ни пусни Варава!“.
19 Варава беше хвърлен в тъмница заради някакъв бунт, станал в града, и за убийство.
20 Тогава Пилат пак извика към тях, като искаше да пусне Иисус.
21 А те крещяха: „Разпъни Го! Разпъни Го!“.
22 Пилат за трети път им каза: „Но какво зло е извършил този Човек? Аз не намерих в Него никаква вина, която заслужава смърт. Затова, след като Го накажа, ще Го пусна“.
23 Те обаче настояваха със силни викове, като искаха Иисус да бъде разпънат. И техните викове, както и виковете на главните свещеници, надделяха.
24 Пилат отсъди както желаеха те
25 и им пусна онзи, когото искаха, който за бунт и убийство беше хвърлен в тъмница, а Иисус предаде да постъпят с Него според своята воля.
Разпъването на Иисус Христос
26 И когато Го поведоха, хванаха един киринеец – Симон, който се връщаше от полето, и стовариха на него кръста, за да го носи след Иисус.
27 Следваха Го голямо множество хора и жени, които плачеха и ридаеха за Него.
28 А Иисус, като се обърна към тях, каза: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за децата си,
29 защото ето, идват дни, когато ще казват: „Блажени са безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили!“.
30 Тогава ще започнат да призовават планините: „Паднете върху нас!“ и хълмовете: „Покрийте ни!“.
31 Защото, ако правят това със зеленото дърво, какво ще стане със сухото?“.
32 А с Него водеха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият.
33 И когато стигнаха до мястото, наричано Лобно[87], там разпънаха Иисус и злодеите – единия отдясно, а другия отляво на Него.
34 Тогава Той каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят!“. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях.
35 А тълпата стоеше и гледаше. Заедно с народа Му се подиграваха и водачите, като казваха: „Други избави. Нека сега да избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник!“.
36 И войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет
37 с думите: „Ако Ти си юдейският Цар, избави Себе Си!“.
38 А над Него имаше и надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: „Този е юдейският Цар“.
39 И единият от увисналите на кръст злодеи хулеше Иисус, като казваше: „Ако Ти си Христос, избави Себе Си и нас!“.
40 Другият му отговори, като го укори и каза: „Дори от Бога ли не се боиш ти, който си със същата присъда?!
41 Ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили, а Този не е направил нищо лошо“.
42 И се обърна към Иисус: „Спомни си за мене, Господи, когато отидеш в Своето Царство!“.
43 Иисус му отговори: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая!“.
Кръстната смърт на Иисус Христос
44 Беше около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час[88].
45 Слънцето потъмня и завесата на храма се разкъса през средата.
46 Иисус извика със силен глас: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си!“. И като каза това, издъхна.
47 А стотникът, когато видя станалото, прослави Бога с думите: „Наистина този Човек беше праведен!“.
48 И хората от цялото множество, които се бяха събрали на това зрелище, след като видяха какво се случи, започнаха да се разотиват, като се биеха в гърдите[89].
49 А всички познати на Иисус и жените, които Го бяха следвали от Галилея, стояха надалече и гледаха това.
Снемането на Иисус Христос от кръста и погребването Му
50 И ето, един мъж на име Йосиф, който беше съветник[90], добър и праведен човек
51 и не бе съгласен с решението и делото на Синедриона. Той беше от юдейския град Ариматея и сам очакваше Божието царство.
52 Йосиф отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус.
53 И като го сне от кръста, го обви с плащаница и го положи в гроб, изсечен в скала, където още никой не беше полаган.
54 Това бе Денят за подготовка[91] и съботата наближаваше.
55 А жените, които бяха дошли с Иисус от Галилея, вървяха отзад и видяха гробницата и как беше положено тялото Му.
56 Като се върнаха, те приготвиха благоуханни масла и миро. И в съботата си починаха според заповедта.
-----------------------------------------------
[86] Т.е. Месия, Божият Помазаник.
[87] Лобно място -- букв. „място на черепи“, на евр. „Голгота“.
[88] От 12 ч. до 15 ч. следобед. В новозаветно време денят и нощта са се разделяли на 12 часа, като продължителността на часовете е зависела от продължителността на деня и нощта. Така краят на шестия час през деня винаги е съвпадал с пладне, а краят на шестия час през нощта - с полунощ
[89] В случая - от съжаление и разкаяние.
[90] Най-вероятно член на Синедриона.
[91] Петък -- денят, в който евреите всяка седмица се приготвят за празнуването на Шабат.
24 глава
Възкресението на Иисус Христос
1 А в първия ден от седмицата много рано сутринта жените дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили. С тях дойдоха и някои други хора.
2 Но намериха камъка преместен от входа на гробницата.
3 И като влязоха, не откриха тялото на Господ Иисус.
4 Докато те още бяха в недоумение, ето, пред тях застанаха двама мъже със сияещи дрехи.
5 И както бяха обзети от страх, навели лица към земята, мъжете им казаха: „Защо търсите Живия между мъртвите?
6 Няма Го тук, а възкръсна! Спомнете си какво ви говореше още когато беше в Галилея,
7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне“.
8 И те си спомниха думите Му.
9 А като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички останали.
10 Мария Магдалена, Йоана, Мария, майката на Яков[92], и другите жени с тях бяха онези, които казаха това на апостолите.
11 Но техните думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.
12 А Петър стана, изтича до гробницата и като надникна, видя да лежат там само саваните[93]. И се върна у дома си, като се чудеше на станалото.
Христос се явява на двама ученици по пътя към Емаус
13 Ето, в същия ден двама от учениците отиваха към едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия[94] от Йерусалим.
14 Те говореха помежду си за всичко, което беше станало.
15 И докато говореха и обсъждаха, самият Иисус, като се приближи, тръгна с тях.
16 Но очите им бяха удържани, за да не Го познаят.
17 Той ги попита: „Какви са тези думи, които обсъждате помежду си, докато вървите, и защо сте натъжени?“.
18 Тогава единият от тях на име Клеопа Му отговори: „Само Ти ли си чужденец в Йерусалим и не знаеш какво се случи там през тези дни?!“.
19 Иисус ги попита: „Какво?“. А те Му казаха: „Станалото с Иисус Назарянина, Който беше Пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ.
20 И как нашите главни свещеници и водачи Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.
21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил! И освен всичко друго днес е третият ден, откакто стана това.
22 Но и някои жени сред нас ни смаяха – като отишли рано сутринта на гроба
23 и не намерили тялото Му, дойдоха и разказаха, че видели ангели, които им се явили и казали, че Той е жив.
24 И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените. Но Него не видяха“.
25 Тогава Иисус им каза: „О, неразсъдливи и мудни по сърце да вярвате на всичко, което са говорили пророците!
26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?!“.
27 И като започна от Мойсей и от всички пророци, им тълкуваше казаното за Него във всички Писания.
28 Те се приближиха до селото, в което отиваха. А Иисус се държеше така, сякаш отива по-нататък.
29 Но те настояваха с думите: „Остани с нас, защото е привечер и денят вече е преминал“. И Той влезе, за да остане с тях.
30 А когато седна с тях на трапезата, взе хляба, благослови го, разчупи го и им даде.
31 Тогава очите им се отвориха и те Го познаха. Но Той стана невидим за тях.
32 Те си казаха един на друг: „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни разкриваше Писанията?!“.
33 И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и другите с тях,
34 които казваха: „Господ наистина възкръснал и се явил на Симон!“.
35 А двамата разказаха какво им се случи по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
Христос се явява на апостолите в Йерусалим
36 И докато говореха за това, самият Иисус застана между тях и им каза: „Мир на вас!“.
37 А те се ужасиха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38 Но Той ги попита: „Защо сте смутени и в сърцата ви се надигат такива мисли?
39 Вижте ръцете Ми и нозете Ми – че Аз съм същият. Докоснете Ме и вижте, защото духът няма плът и кости както виждате, че Аз имам“.
40 Като изрече това, им показа ръцете и нозете Си.
41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Иисус ги попита: „Имате ли тук нещо за ядене?“.
42 Те Му дадоха парче печена риба и къс медена пита.
43 Той взе и яде пред тях.
44 И им каза: „Тези са думите, които ви говорих, докато още бях с вас – че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, в Книгите на пророците и в Псалмите“.
45 Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията.
46 И им каза: „Така е писано – че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
47 и че трябва на всички народи да се проповядва в Негово име покаяние и опрощаване на греховете, като се започне от Йерусалим.
48 Вие сте свидетели за това!
49 Ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец. А вие останете в град Йерусалим, докато се облечете със сила от горе!“.
Възнесението на Иисус Христос
50 Иисус ги изведе извън града до едно място край Витания и като вдигна ръцете Си, ги благослови.
51 И докато ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето.
52 А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост.
53 И постоянно бяха в храма, като хвалеха и благославяха Бога. Амин!
-----------------------------------------------
[92] Най-вероятно става дума за Яков Алфеев, един от Иисусовите ученици. Наричан е „малък“, за да се разграничи от друг ученик – Яков Зеведеев, брата на Йоан. Срв. Марк 15:40.
[93] Савани -- дълъг и широк ленен плат, с който се е увивало тялото при погребение.
[94] Един стадий е равен на около 180 м. Тук разстоянието е около 11 км.
