СЛОВО ЗА ЗАВИСТТА

ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ10 мин

Нищо не ни отделя и разединява един от друг така, както завистта и недоброжелателството: жестоки недъзи, за които няма извинение и които са по-сериозни от самия корен на злото – сребролюбието. Всъщност сребролюбецът се радва, когато сам получава пари. Завистникът се радва, когато другият не получава, т.е. смята провала на другите за свой успех. Има ли нещо по-безумно от това?

Като забравя собствените си нещастия, този човек се измъчва от чуждите благословения и така прави небето недостъпно за себе си и живота си – непоносим. Наистина, дори червеят не прояжда дървото и молецът – вълната както огънят на завистта изгаря костите на завистниците и омърсява душите им. Онзи, който определи завистливия като по-лош от зверовете и демоните, няма да сгреши. Животните ни атакуват само когато се нуждаят от храна или сме ги раздразнили, а тези хора, макар да са облагодетелствани, често се държат с благодетелите си като обидени. По същия начин демоните, макар хората да изпитват към тях непримирима вражда, не вършат зло на онези, които имат еднаква природа с тях. Докато завистниците нито се срамуват от своята природа, нито щадят собственото си спасение. Но преди да навредят на онези, на които завиждат, те наказват своята душа, като я изпълват без причина или повод с крайно объркване и униние. Няма по-лош порок от завистта.

Прелюбодеецът например изпитва удоволствие за краткото време, в което извършва греха. Завистникът сам се подлага на наказание и мъчения и никога не оставя греха си, а постоянно го извършва. Както прасето се радва на мръсотията и демонът – на нашата гибел, така завистникът изпитва радост от нещастията на ближния си. Ако с ближния му се случи нещо неприятно, той се успокоява и въздъхва с облекчение, защото възприема скръбта на другите като своя наслада, а тяхното благословение – като свое нещастие. И както някои бръмбари се хранят с тор, така и завистниците – със скърбите на другите, като се превръщат във врагове и неприятели на човешката природа.

Хората съжаляват безсловесното животно, когато го убиват. А завистливите, когато срещнат човек, който получава благодеяния, се вбесяват, треперят и пребледняват. Има ли нещо по-лошо от такова безумие? Защо пребледняваш, трепериш и се поддаваш на страхове, кажи ми? Какво ужасно нещо се е случило? Това, че брат ти се е прославил, станал е известен и има добро име? Ти самият би трябвало да се украсиш с венец, да се радваш и да хвалиш Бога, когато виждаш брат си славен и известен. Или скърбиш за това, че Бог се прославя? Виж докъде се простира враждата. „Не ме натъжава това – казваш – но бих искал Бог да се прослави чрез мене.“ Радвай се, когато твоят брат се радва на добра слава и така Бог отново ще бъде прославен. Дори ако този човек е твой враг и противник, а Бог се прославя чрез него, ти би трябвало заради това да го направиш свой приятел. А ти превръщаш приятеля си в свой враг, защото Бог се прославя чрез неговото добро име. Иначе как ще проявиш враждата си срещу Христос? Ето защо дори ако някой прави знамения, извършва подвига на девствеността или поста и с тази своя добродетел се равнява на ангелите, но остава подвластен на страстта на завистта, той е най-мерзък от всички.

Ако любовта към онези, които ни обичат, не ни дава никакво предимство пред езичниците, къде ще се окаже онзи, който завижда на обичащите го? Завистта е по-лоша от враждата. Враждуващият човек спира враждата, когато причината за нейното възникване се забрави. Завистникът обаче никога не става приятел. Освен това първият се бие открито, а вторият – тайно. Първият често може да посочи убедителна причина за враждата си, докато вторият не е способен да се обоснове с нищо друго освен със собственото си безумие и сатанинската си нагласа. И както този, който обижда, не наранява другите, а себе си, така и онзи, който плете интриги, се самопогубва. Когато обиждаме нашите ближни, ние всъщност обиждаме себе си. И обратно, когато им правим добро, на практика правим добро и на себе си.

Всеки, който чуе лоши, но неверни думи за себе си, не само не търпи обида от това, а и има най-голяма награда. Не човекът, който понася обида, а онзи, който върши зло, е достоен за наказание, освен ако първият сам не е дал достатъчно основания за порицание. И както е невъзможно добродетелен човек да чуе добри отзиви за себе си от всички, така е невъзможно да чуе и лоши отзиви от всички, ако самият той не дава многобройни поводи за това при различни обстоятелства. Упреците, отправени публично, често превръщат хората в нагли и безсрамни.

Много от грешниците, макар да виждат, че могат да се прикрият, с лекота решават да се самоизтъкнат. И когато загубят доброто мнение за себе си в обществото, изпадат в отчаяние и се отдават на безсрамие. Понасяли ли сте обида от такъв човек? А защо при това обиждате и самия себе си? Всеки, който отмъщава заради получена обида, обръща ножа срещу себе си. Затова, ако искаш да облагодетелстваш себе си и да отмъстиш на онзи, който те е обидил, говори добро за него. Ако говориш лошо, няма да ти повярват, защото си човек, заподозрян във вражда към него. Нали враждата, като се сблъска с мислите на слушателите, не позволява в ушите им да се запечата това, за което се говори. И така, не говорете лошо за другите, за да не се опозорявате, не скалъпвайте сплетни от кал, мръсотия и боклук, а плетете венци от рози, теменужки и други цветя. Не изхвърляйте тор от устата си, подобно на бръмбарите – такива са тези, които говорят лошо за другите. Самите те първи усещат последиците от своето зловоние. Всъщност всеки отбягва злоречив човек, сякаш мирише на гнило, сякаш е влечуго или бръмбар, които се хранят с тор. Но който е с добри уста, напротив, се приема от всички като роден брат.

Какво успява да причини Каин на Авел? Не го ли изпраща по-бързо в Небесното царство, а сам на себе си не докарва ли безброй нещастия? Каква злина прави Исав на брат си? Яков не притежава ли голямо богатство и не се радва на безброй облаги, докато Исав загубва бащиния си дом и се скита, воден от злите си намерения, в чужда страна? Какво причиняват на Йосиф неговите братя? Не страдат ли от глад и не са ли подложени на сериозни опасности, докато той става владетел на Египет? Колкото повече завиждаш, толкова повече блага предоставяш на този, комуто завиждаш.

Бог знае всичко. И когато види, че обиждат човек, който не наранява никого, Той го издига още повече, прави го славен и по такъв начин наказва тебе. Ако Бог не позволява да останат безнаказани онези, които издевателстват над враговете си, колко повече би наказал завиждащите на хора, които не са ги обидили по никакъв начин! Ако този, който обича само обичащите го, няма предимство пред бирниците, какво снизхождение заслужава човекът, намразил друг, който не му е причинил нищо лошо?

И така, защо тъжиш, човече, за благата на своя ближен? Ако скърбим, нека бъде за бедствията, които самите ние преживяваме, а не защото виждаме другите да се радват на добра слава. Или не знаеш, че този грях е лишен от всякакво извинение? И с право. Всъщност блудникът може да посочи похотта, крадецът – бедността, убиецът – гнева. Всички те са способни да представят някакъв предлог за действията си, дори да е несериозен и необоснован. А кажи ми, каква е причината при тебе? Никаква освен може би прекомерното ти нечестие.

Ако ни е заповядано да обичаме враговете си, какво наказание ще понесем, когато мразим онези, които ни обичат? Ако този, който обича обичащите го, се оказва в положение, не по-добро от участта на езичниците, каква прошка ще получи човекът, готов да наранява другите, които не са го обидили ни най-малко? Демонът завижда, но на хората, не на демоните. Ти като човек завиждаш на хората. Как тогава ще получиш прошка?

Завистта е огромно зло. Тя те кара да пренебрегваш собственото си спасение. По този начин Саул привлича зъл демон в душата си. И след това започва да изпитва завист към своя враг. Такава е завистта: Саул знае, че е спасен от Давид, и въпреки това желае спасителят му по-скоро да загине, отколкото да го види прославен. И ако искате, ще ви разкажа какви благодеяния прави Давид на Саул и с какво му се отплаща царят.

Някога израилтяните влезли в трудна война. И докато се криели, изпаднали в страх и ужас, и никой не смеел да излезе напред и да ги защити, докато целият град бил в огромна опасност – всички виждали смъртта пред очите си и чакали своята гибел, Давид дошъл във военния лагер от пасището на овцете си и приел предизвикателството да се бие, без да вижда в това никаква изгода за себе си, а напротив, дори срещайки спънки от страна на мнозина (както неговият брат го порицава, така и царят, когато вижда колко е млад, иска да го спре и му нарежда да остане в израилевия лагер). Давид обаче с пламенна душа се втурва към неприятелите, като по този начин проявява своята загриженост за царя. Още преди битката и победата Давид го ободрява с думите: „Нека никой не пада духом пред този; твоят слуга ще отиде и ще се бори с този филистимец“ (I Цар. 17:32).

Без значение ли е, кажи ми, че Давид рискува живота си и се втурва срещу враговете на Израил, за да помогне на онези, от които още не е получил никакво благодеяние? Не е ли трябвало след това той да бъде наречен господар и провъзгласен за спасител на цялото царство – човек, който с помощта на Божията благодат спасява живота на всички? Има ли по-голямо благодеяние? Всъщност така Давид прави благодеяние на Саул, което се изразява не в имоти, слава или власт, а е свързано с неговия живот. Давид го изважда от самите порти на смъртта. Благодарение на него царят оцелява и продължава да се радва на своята власт. Но как му се отплаща Саул? Ако вземем предвид величината на заслугите, царят, дори да беше свалил короната от главата си и да я беше дал на Давид, пак не би могъл да му даде награда по достойнство, а щеше да остане в огромен дълг пред него.

Да видим обаче каква е наградата на Давид за всичко това. След като убива филистимеца и се връща с плячката, израилските девойки излизат да танцуват и да пеят, като възклицават: „Саул победи хиляди, а Давид – десетки хиляди!“ (I Цар. 18:7). Царят се разгневява и от този ден започва да гледа с подозрение на Давид. Заради какво, кажи ми? Нали онези, които викали по този начин, правели услуга по-скоро на Саул, отколкото на Давид, и царят би трябвало да е доволен, че все пак му приписват хиляди! Защо той е възмутен от факта, че на Давид дават десетки хиляди? Ако Саул беше направил нещо за битката, ако беше допринесъл дори малко със своето участие, тогава би било справедливо да се каже: „Саул победи хиляди, а Давид – десетки хиляди“. Но когато самият той е седял уплашен и треперещ у дома, във всекидневно очакване на смъртта, а Давид е направил всичко, тогава не е ли безразсъдно този, който не е направил нищо, за да се избегне опасността, да се ядосва, че не е получил по-голяма похвала?

Ако някой е трябвало да се възмути, това е бил Давид, защото, след като извършва подвига сам, той разделя похвалите с друг. Но завистта е такава: тя не може да гледа равнодушно успеха на другите, а смята благополучието на ближния си за свое нещастие и се измъчва заради неговите блага.

Нещо подобно се случва с царя на Герар: когато вижда как богатствата на Исаак се умножават всеки ден, той започва да се страхува от него и го принуждава да напусне владенията му. Трябва обаче да се вслушаме в думите на Свещеното Писание, за да видим какво благоволение оказва Бог на Своите слуги: „И зася Исаак в онази земя, и събра ечемик през онова лято стократно: така го благослови Господ“ (Бит. 26:12). Виждаш ли щедростта на Всевишния? Виждаш ли изобилието от Неговите благодеяния? Но нека разгледаме и завистта на царя, възникнала поради богатството на праведния човек: „Иди си от нас, защото ти стана много по-силен от нас“ (ст. 16). И наистина, Исаак е бил по-силен от герарския цар, защото е имал всевишна помощ във всичко и е бил закрилян от десницата на Бога.

И така, защо гониш праведника? Или не знаеш, че където и да отиде, той ще остане в онова, което принадлежи на Господ? Дори ако го прогониш в пустинята, той има толкова могъщ Господ, Който е в състояние да го направи славен и там.

На Него подобават слава, сила, чест и поклонение, с Бог Отец и Светия Дух, навеки! Амин.

Йоан ЗЛАТОУСТ

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2021 <<<

 

Предишна статия
Следваща статия

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете името си тук