На Рождество всички получават подаръци и никой не остава с празни ръце. Рождество носи на всички по нещо. А какво е донесло на Йосиф, на този мълчалив човек, за когото е казано толкова малко в Библията?
– Трябва му добра домакиня – твърдели неговите роднини и познати.
Но той искал не просто добра домакиня, нито просто работлива съпруга и любеща майка. Йосиф искал нещо повече: мечтаел за благочестива жена. Малка е радостта, ако двамата съпрузи могат заедно да работят, да ядат, да живеят под един покрив, но не могат да се помолят заедно. След дълги търсения накрая Йосиф намерил благочестива невеста – Мария.
– Чу ли? – шепнели си хората. – Целият град говори за това! Мария очаква дете.
Клюкарките имали за какво да си бъбрят, а в компанията веселяци злорадствали:
– Тези праведници, всички са такива. Първо приказват красиво, а после съблазняват младите момичета.
– В странноприемницата няма място – чули двамата съпрузи в отговор, когато помолили да бъдат приютени.
Навсякъде затваряли вратите пред тях. Настъпила „тиха нощ“. А за Йосиф и Мария нощта не била лека – започнало раждане без лекар, без акушерка. Йосиф се надявал, че ето, най-накрая Рождество ще му донесе радост, такава радост, каквато то ни носи сред житейските трудности и проблеми.
Но повествованието в Евангелието от Матей звучи отрезвяващо. Няма и намек за някаква идилия около яслите, нито за романтика около нощния път на овчарите. Нито дума за ликуващи песнопения на земята, за благовония и миро за свещено помазване. Главните действащи лица бързо напуснали сцената, а майките заридали от мъка и душевни страдания. Във Витлеем се носела миризма на кръв и тление.
Рождество объркало всички планове на Йосиф. То сложило кръст на неговите пътища, срокове и цели.
Бог слага кръст на нашите пътища
След всичко преживяно Йосиф искал само да се прибере у дома. Оборът, където имало силно течение, не ставал за живеене. Твърдите като камък ясли не били подходящо креватче за дете. Семейството имало нужда от топло гнездо. И Йосиф смятал да се върне у дома. Но насън му било заповядано: „Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет“ (Мат. 2:13). Йосиф не възразил: „Господи, но Детето едва се е родило, То може да не издържи трудния път“. Той не казал: „Господи, не съм виновен, защо трябва да бягам?“. Не протестирал: „Господи, моята родина е Галилея, защо да отивам в Египет?“. Йосиф станал мълчаливо, взел Детето и Мария и отишъл в Египет.
По същия начин постъпили и неговите праотци, мъже на вярата. Йосиф, синът на Яков, бил продаден в робство и отведен в Египет от търговци с техния керван. По-късно единадесетте му братя, подгонени от глада, отишли в Египет с празни чували да търсят пшеница. И патриархът Яков тръгнал за Египет с цялото си семейство. Египет не е просто географско название, а и богословско понятие. Той означава чужбина, страх, зной. И ето, святото семейство е на път за Египет.
Онзи, който иска да се присъедини към тях, чува призива: „Стани и иди с това семейство!“. Но не възразяваме ли: „Господи, няма да издържа трудния път“?. Не се ли опитваме да оправдаем нашето нежелание да се подчиним: „Господи, не съм направил нищо лошо!“? Не спорим ли: „Господи, защо точно там?“. А да станем мълчаливо и да отидем в Египет – ето къде е нашата вяра. Основната ни задача не е да се върнем у дома, в топлото гнездо, защото: „Лисиците имат леговища и небесните птици – гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони“ – казва Иисус (Лука 9:58). Не връщането в родния град е най-важно, „защото тук нямаме постоянен град“ – пише апостолът (Евр. 13:14). Не връщането в своя „ненарушим“ мир трябва да е в ума ни. „Не мир дойдох да донеса, а меч“ – казва Иисус (Мат. 10:34). Приобщаването към святото семейство, Божието семейство, минава през пътя за Египет.
Не се учудвайте, ако вашият път се окаже съвсем различен от това, което сте предполагали. Не се чувствайте объркани и изгубени, ако пътят ви тръгне в посока, различна от замислената от вас. Не скърбете за проваления си план, защото пътят на Господ никога не води извън пределите на защитените от Него зони.
Божията власт не свършва до държавната граница, не може да я спре нито една бариера. Тя ще се яви край Нил със същата сила, каквато има край Йордан. Службата за защита чрез невидимата Божия войска действа навсякъде. Един християнин, преживял това, казва преди смъртта си: „Суровите и трънливите пътища ме свързаха с Иисус по-силно, отколкото леките и широките“. Тъкмо на непознатия, неясния, останал сякаш без светлина път Иисус винаги е до нас. Кръстът, който Бог слага на нашите пътища, е Неговото предназначение за нашия живот. Рождество е донесло този кръст на Йосиф.
Бог слага кръст на нашите срокове
Йосиф искал да ускори хода на времето. В своето убежище в делтата на Нил той чул за новите кървави злодеяния на кръвопиеца Ирод, който първо убил водача на галилейските бунтовници Езекия (Хизкия) заедно с неговите приятели, а после вкарал в скалните пещери цели семейства и ги подпалил. Ирод изпитвал панически страх да не загуби властта си, затова убил двама от своите синове, а три дни преди смъртта си заповядал да удушат и третия. Същият този Ирод започнал настъпление срещу децата: наредил да убият всички момчета до двегодишна възраст. Разтърсващите вопли на Рахил раздирали тишината във Витлеем. Йосиф се молел: „Господи, съкрати времето! Прекрати убийствата! Сложи край на страданията!“.
Така по време на Третия райх се молели евреите, когато извозвали техните синове и дъщери от детската болница в Берлин. „Бебетата – пише една от свидетелите, – пронизителните викове на бебетата, които посред нощ вадеха от креватчетата, това беше най-страшното. Плачът на новородените деца се засилваше и ставаше непоносим. Тогава в паметта ни изплува само едно име: Ирод!“.
„Господи, съкрати времето!“ Така се молели руснаците, когато в ГУЛАГ „премахвали“ техните деца като боклук. „Сложи край на убийствата, Господи!“ Така се молели немците и японците, когато в Дрезден и Хирошима децата горели като факли. „Сложи край, Господи!“
Така се молим и ние днес, когато всяка година се осъждат на смърт повече от 300 000 неродени и невинни деца. „Господи, съкрати времето! Прекрати убийствата! Сложи край на нашите страдания!“ И Господ заръчва на Йосиф: „Остани там, докато ти кажа“ (Мат. 2:13). Има време за всяко нещо.
И за Ирод настъпило времето. Когато убийствата достигнали апогея си, смъртта покосила тиранина. Декорът се сменил за един миг, като с вълшебна пръчица. „Онзи, Който живее на небесата, ще се смее“ – четем в Псалм 2:4. Събитията винаги се развиват според Божия часовник. Този часовник не спира, не се нуждае от поправка и не изостава. Периодът на ужасите и терора има своето време. Но някога неизбежно ще се сложи край на това и Рахил няма повече да плаче, защото ще умрат онези, които са посегнали на Младенеца.
И ако искаш да се върнеш от чужбина, помни заповедта на Бога: „Остани там, докато ти кажа“. Ако си се изморил от несгоди: „Остани там, докато ти кажа“. Ако искаш да се върнеш от Египет у дома: „Остани там, докато ти кажа“. Защото, както се пее в една християнска песен: „Ако е дошъл часът, помощта със сила идва“. Кръстът, който Бог слага на нашите представи за сроковете, е Неговото предназначение за нашия живот. Рождество е донесло този кръст на Йосиф.
Бог слага кръст на нашите цели
След всички преживени трудности Йосиф, завърнал се по обиколни пътища в Назарет, възнамерявал да остане там. Той се радвал, че има покрив над главата си, че жена му шетала около огнището, че Синът му се учел на занаят. Йосиф си представял Назарет като крайна точка, желана цел на неговото бягство. В Назарет семейството трябвало да пусне корени. Но Иисус не бил жител на Назарет, просто „назарянин“. „Той ще се нарече Назорей“ според думите на пророците (Мат. 2:23). Името му е „Отрасъл“ (Ис. 53:2), т.е. Който никне, започва да расте и израства. Затова Иисус не можел да остане в работилницата на дърводелеца.
На 30 години Той излязъл от къщи, за да стигне след три години странствания до друг град – Йерусалим. Не Египет е крайната точка на бягството и не Назарет. Животът на Детето е опазен за трудни дни. Крайната точка на бягството е кръстът. Иисус трябва да отиде там и там да осъществи Божия замисъл, според който Неговият живот е предназначен за жертва на кръста. Иисус Христос е опазен не от кръста, а за кръста, за да можем ние да получим спасение чрез кръста.
И така, какво донесло Рождество на Йосиф? Донесло му спасение. Това е най-доброто, най-великото и най-прекрасното, което може да се даде на човека. Кръстът на Христос дава спасение. От нищо повече нямаме нужда.
Конрад Айслер
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2018 <<<
