Наистина, необикновено чудно е да се слуша, че неизразимият, неизяснимият и непостижим Бог, равен на Отец, дошъл чрез девическа утроба, е благоволил да се роди от жена и да има за прадеди Давид и Авраам. Защо ти говоря за Давид и Авраам? Като чуеш това, ободри се и не подозирай нищо унизително. Напротив, удивявай се особено на това, че Синът на безначалния Отец, истинният Син, е благоволил да се нарече Син на Давид, за да направи тебе Божи син. Благоволил е да има за Свой отец раб, за да можеш ти, рабът, да имаш за Отец Господ. […]
Но защо евангелист Матей не е казал отначало „Авраамов“ и след това вече „Давидов Син“? Разбира се, не защото е искал да изложи родословието на Христос по възходяща линия – тогава би постъпил като Лука. Но защо Матей споменава отначало за Давид? Защото за него говорят всички заради знаменитостта на неговите деяния, както и заради времето: Давид умира много по-късно от Авраам. Бог дал обещание и на двамата, но за обещанието към Авраам, като по-древно, се говорело по-малко, а обещанието към Давид, се повтаряло от всички, като по-скорошно и ново. Самите юдеи се питат: „Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, откъдето беше Давид?“ (Йоан 7:42). И никой не е наричал Иисус Авраамов Син, а за всички Той бил Давидов Син, защото и заради времето на своя живот, както вече споменах, и заради значението на своето управление Давид оставал повече в паметта на хората. Ето защо и всички царе, които живели след Давид, били особено уважавани, били наричани с неговото име не просто от юдеите, а и от самия Бог. Йезекиил и други пророци казват, че при тях ще дойде и ще възкръсне Давид, като разбират не умрелият Давид, а подражаващите на неговите добродетели. Бог казва на Езекия: „Аз ще пазя този град, за да го опазя за Себе Си и за Моя слуга Давид“ (IV Цар. 19:34). На Соломон Бог казва, че заради Давид не разделил царството по време неговия живот (III Цар. 11:34). Славата на този мъж била велика и пред Бога, и пред хората.
Ето защо евангелист Матей започва родословието на Иисус непосредствено с най-знаменития, а след това вече споменава най-древния прародител – Авраам. Според Матей за юдеите е излишно да се проследява родословието по-назад. Тези двама мъже будели особено удивление: единият като пророк и цар, другият като патриарх и пророк.
Но откъде се вижда, че Христос произлиза от Давид? Ако Той не произлиза от мъж, а само от жена и родословието на Божията майка не е посочено при евангелист Матей, откъде можем да разберем, че Христос е бил потомък на Давид? И така, как да сме сигурни, че Божията майка произлиза от Давид? Слушай: Бог заповядал на архангел Гавриил да отиде при „една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от дома Давидов“ (Лука 1:27).
Оттук става ясно, че Йосиф произхождал от същия род, защото имало закон, който заповядвал да се взема жена не от друго, а от своето племе. Патриарх Яков пък предрекъл, че Христос ще произлезе от Юдовото племе: „Скиптърът не ще се отнеме от Юда и законодателят – от чреслата му, докато не дойде Помирителят, и на Него ще се покоряват народите“ (Бит. 49:10). Това пророчество, ще възразиш ти, действително показва, че Христос бил от Юдовото племе, но че Той произлизал от Давидовия род, още не се вижда. Нима в Юдовото племе не е имало никакъв друг род освен Давидовия? Всъщност е имало и много други родове и поради това е можело човек да принадлежи на Юдовото племе, но да не произлиза от Давидовия род. Ето защо евангелистът разрешава твоето съмнение, като пише, че Христос е бил от дома и отечеството на Давид.
И така, от казаното става ясно, че Божията майка произлиза от Давидовия род. Сега трябва да се изясни защо евангелистът е изложил не нейното, а родословието на Йосиф. При юдеите нямало обичай родословието да се води по женска линия. Поради това Матей, от една страна, за да запази обичая и да не се окаже още в самото начало негов нарушител, а от друга, за да ни покаже и произхода на Божията майка, като премълчал за нейните прадеди, изложил родословието на Йосиф. Ако той беше дал родословието на Мария, това би се приело като новаторство. А ако беше премълчал за Йосиф, не бихме знаели кои са прадедите на Мария. […]
Защо Матей излага родословието на Йосиф, който няма никакво участие в раждането на Христос? Ние вече посочихме едната причина, но е необходимо да се разкрие и другата, която е по-тайнствена и по-трудна за обяснение от първата. Коя е тази причина? Евангелистът не желаел юдеите да знаят още при самото раждане, че Христос се е родил от Девица. Не се смущавайте, ако казаното от мене ви се вижда странно. Аз не ви предавам по този въпрос мои думи, а думи на нашите отци, чудни и знаменити мъже. Ако Господ първоначално държал много неща в тайна, като наричал Себе Си Човешки Син, ако Той ненавсякъде ни е разкрил ясно Своето равенство с Отец, защо да се учудваме, че е скрил за известно време и раждането Си от девица, като е имал предвид нещо чудно и велико? Какво чудно има тук, ще възразиш ти? Това, че Божията майка била запазена и избавена от лошото подозрение. Иначе, ако още от самото начало това бе станало известно на юдеите, те биха изтълкували думите от лошата им страна – биха осъдили Мария като блудница и биха я убили с камъни. […]
Но защо евангелист Матей, като споменава за Авраам и казва, че той е родил Исаак, а Исаак – Яков, не пише нищо за брата на Яков, а след Яков посочва Юда и неговите братя?
Някои смятат, че причината е злонравието на Исав, като твърдят същото и за други прадеди. Но аз не съм съгласен. Ако беше така, защо по-долу евангелистът споменава порочните жени? Ясно е, че тук славата на Иисус Христос се разкрива чрез противоположното – не чрез величието, а чрез нищожеството и падението на Неговите прадеди. За високостоящия има велика слава именно в това, ако той може да се унижи до крайна степен. Тогава защо Матей не споменава Исав и другите? Защото сарацините, арабите и всички, които произлизали от тези прадеди, нямали нищо общо с израилския народ. Затова евангелистът премълчава за тях и веднага преминава към прадедите на Иисус и юдейския народ, като казва: „Яков роди Юда и братята му“. Тук вече се има предвид юдейският народ.
„Юда роди Фарес и Зара от Тамар.“ Какво правиш ти, боговдъхновени мъжо, като ни припомняш историята на незаконното кръвосмешение? „А какво има в това?“ – отговаря той. Ако изброявахме рода на някакъв обикновен човек, би било прилично да премълчим такова нещо. Но в родословието на въплътилия се Бог не само не трябва да премълчаваме, а даже е необходимо гръмогласно да възвестим за това с цел да разкрием Неговия промисъл и могъществото Му. Той е дошъл не за да избегне нашия позор, а за да го унищожи. […]
Христос постъпва така не само за да поучи нас, а и за да укроти гордостта на юдеите. Понеже те, като нехаели за душевната добродетел, при всеки удобен случай се превъзнасяли само заради връзката си с Авраам и мислели да се оправдаят с добродетелта на прадедите. Господ още от самото начало показва, че трябва да се хвалим не със своя род, а със собствените си заслуги. Освен това Матей искал да покаже още, че всички, даже и самите праотци, са обременени с грехове. Така патриархът, от когото юдейският народ получил своето име, бил грешник: Тамар го изобличава в блудодеяние. Давид също родил Соломон от прелюбодейна жена. И ако такива велики мъже не са изпълнили Закона, колко повече се отнася това за онези, които стоят по-ниско от тях. Но ако те не са изпълнили, значи всички са съгрешили и пришествието на Христос е било необходимо. […]
Поради същата причина се споменава за Рут и Раав, от които първата била другоплеменница, а втората – блудница, т.е. за да се поучиш, че Спасителят е дошъл да унищожи всички наши грехове, дошъл е като лекар, а не като съдия. Както Неговите прадеди взели за жени блудници, така и Бог съединил със Себе Си прелюбодейната природа. В древността пророците отнасяли това и към синагогата, но тя се оказала неблагодарна към своя Съпруг. А Църквата, напротив, щом като се освободила от бащините си пороци, останала в обятията на Младоженеца.
Йоан Златоуст
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2023 <<<
