САТАНА И ДЕМОНИТЕ

САТАНА И ДЕМОНИТЕ

 

Сатана или дяволът е бил обект на безброй дискусии, книги и противоречия в продължение на хилядолетия. Някои хора отричат ​​съществуването му и го смятат за митологичен персонаж. Други буквално са обсебени от него и го виждат зад почти всяко явление.

Той съществува

Сатана е реален. Не е плод на нечие въображение и не е просто символ на злото – той съществува като личност! Имал е начало, действа сега и ще бъде съден от Бога в бъдещето. Как можем да се убедим в неговото съществуване?

Като следваме неотклонното си убеждение, че Библията е свръхестествено откровение за истинския и жив Бог, вярна във всичко, което твърди, можем да се обърнем към нея и да видим какво казва тя за дявола и неговите намерения.

Историята на сатана

Тя започва в далечното минало. Бог създава много ангели, за да Му служат. Сред тях има един, на когото е дадена най-високата длъжност – той е пазител на Престола на Всевишния. Името му е Луцифер. За него четем в Книгата на пророк Йезекиил (28:11-19): „Сине човешки! Плачи за тирския цар и му кажи: „Така казва Господ Бог: „Ти си печат на съвършенство, пълнота на мъдрост и венец на красота. Ти беше в Едем, в Божията градина; твоите дрехи бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни; рубин, топаз, елмаз, хризолит, оникс, яспис, сапфир, карбункул, изумруд и злато – всичко изкусно натъкмено у тебе в гнезденца и нанизано на тебе, беше приготвено в деня, когато ти бе сътворен. Ти беше помазан Херувим, за да осеняваш, и Аз те поставих за това; ти беше на святата Божия планина, ходеше посред огнени камъни. Ти бе съвършен в пътищата си от деня, когато беше сътворен, докато не се намери у тебе беззаконие“.

Царят на Тир е Луцифер – той бил съвършен във всичките си пътища, бил най-висшето небесно същество, най-красивото и мъдро творение на Бога. В онези дни всички ангели били в пълна хармония с Бога, нямало място за бунт и разногласия: във Вселената действала само една воля – Божията.

Това продължило до деня, когато Луцифер решил да се разбунтува срещу Бога. Пророк Исая говори за нечестието на Луцифер: „Как падна ти от небето, денице, сине на зората! Разби се в земята ти, който тъпчеше народите. А в сърцето си казваше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, далече на север; ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния“ (Ис. 14:12-14).

Грехът на Луцифер е бунт. Той казва пет пъти в сърцето си: „Аз искам!“. След своя бунт Луцифер бил превърнат в сатана. И когато във Вселената навлязла друга воля, противоположна на Божията, съществуващата хармония преминала в дисхармония. Когато Луцифер се разбунтувал, много ангели го последвали в опит да отхвърлят Божията власт. В крайна сметка Луцифер и неговото воинство били отстранени от Бога и Неговата милост.

Често ни питат: „Защо добрият Бог е създал дявола?“. Отговорът е: „Той не е направил това“. Бог е създал Луцифер като най-висшия от ангелите, дал му е красота, мъдрост и превъзходство над всички останали творения. Освен това Бог е дарил на Луцифер свободна воля. И когато той решил да се разбунтува срещу Бога, вече станал известен като сатана или „противник“. Бог не е искал Луцифер да действа независимо от Неговата воля. Като резултат от своя бунт Луцифер се превърнал във враг на Бога и Неговото дело.

След като ангелите въстанали, Бог създал Вселената – такава, каквато я познаваме днес. Не ни е казано какво е сътворил Бог преди това и можем само да предполагаме. В книгата Битие четем: „В началото Бог сътвори небето и земята“ (1:1). В цялата първа глава там се описва как Бог е създал света и Своето последно и най-голямо творение – човека.

Библията свидетелства ясно, че човекът е създаден от Бога по Неговото подобие. Човекът става венецът на Божието творение. Той бил заселен в прекрасна среда, където всичко било създадено за него. Живеел в съгласие с Бога, природата, ближния си и самия себе си.

Сатана обаче завиждал за близките взаимоотношения между Бога и човека. В третата глава на Битие четем какво се случило, когато сатана се явил на Адам и Ева като змия (ст. 1-5). Резултатът от поддаването на това изкушение бил разрив на близките взаимоотношения между човека и Бога.

След драмата в райската градина между Бога и сатана се разгърнала голяма, космическа битка за човека. Бог се стремял да върне човешкия род към правилните взаимоотношения с Него. Сатана се опитвал да отчужди човека от Бога. В Библията четем, че невярващият е духовно заслепен от сатана, който полага всякакви усилия да го отклони от Христос: „Ако нашето благовестие е закрито, то е закрито за погиващите: на невярващите от тях богът на този век е заслепил умовете, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на невидимия Бог“ (II Кор. 4:3-4).

Сатана е наречен „богът на този век“ – той иска да скрие Христовото благовестие от умовете на невярващите. Готов е на всичко, за да попречи на хората да познаят Христос.

Библейските имена на сатана

1. „Дявол“ (Йоан 8:44) е гръцка дума, която означава „обвинител“ или „клеветник“. Тук се имат предвид неговите фалшиви обвинения по отношение на Бога и хората, целящи да им навредят. Всеки, който произнася една или друга лъжа, допринася за тази цел.
2. „Сатана“ (Мат. 12:26) е еврейска дума, която означава „противник“. Тук се има предвид, че той е владетел на царството на мрака, създадено като противоположно на Божието царство.
3. Изкусител (Мат. 4:3) – това име описва начина, по който действа врагът. Той не се задоволява да обвинява хората пред Бога, а се опитва да ги подтикне да извършат грях, защото самият той е грешник.
4. Баща на лъжата (Йоан 8:44) – това се отнася за една от многобройните му тактики. Тъй като самият той често прибягва до лъжи, заслужава напълно това име.
5. Господар на смъртта (Евр. 2:14). Нашият враг има власт над смъртта, защото е способен да обвини грешника.
6. Веелзевул (Марк 3:22-23) – това име означава „господар на купчина тор“ или „господар на мухите“.
7. Велиар (II Кор. 6:15) – първоначално това име е можело да се отнася за всеки зъл човек, защото означава „безполезен“. Използва се, за да изрази безполезността на врага.
8. Лукавия (I Йоан 2:13) – образът на врага, представен в Библията, свидетелства, че той е най-големият злодей.
9. Князът на този свят (Йоан 14:30). Тъй като според Библията човешкият род се противопоставя на Бога от най-древни времена, това наименование подхожда напълно за вдъхновителя и водача на тези процеси.
10. Княз на въздушната власт (Еф. 2:1-2). Днес силите на врага действат не само на земята, но и във въздуха, и в целия космос.

Демони

Библията учи, че съществува не само дяволът, а и голям брой негови служители – демони, бесове или зли духове. Първоначално те били святи ангели, но по-късно заедно със своя водач сатана се отклонили от Бога. Техният край ще бъде вечно осъждане, когато Бог ще осъди сатана и неговото войнство на Съда пред Великия бял престол (Откр. 20:10-15).

Демоните са безплътни духове: „Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против световните управници на тъмнината от този век, против поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12). Първоначално те били в съгласие с Бога: „Ангелите, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на Великия ден“ (Юда 1:6). Демоните са многобройни (Марк 5:8-9). Те са организирани и имат свръхестествена сила: „Това са бесовски духове, които вършат знамения; те отиват към царете на земята и на цялата Вселена, за да ги съберат за война в онзи Велик ден на Бога Вседържител“ (Откр. 16:14) .

Злите духове знаят за Бога (Мат. 8:29). Позволено им е да бродят по земята и да измъчват невярващите (Мат. 12:43-45). Често причиняват болести и физически страдания (Мат. 9:32-33).

Демоните могат да обладават и контролират животни (Марк 5:13), както и хора: „…и някои жени, които Той беше излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса“ (Лука 8:2). Те са способни да причиняват лудост: „И когато Той слезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; той имаше живелище в гробищата и никой не можеше да го върже, даже с вериги… и винаги, нощем и денем, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни“ (Марк 5:2-3,5). Важно е да се отбележи, че демоните треперят пред Бога. „Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват и треперят“ (Як. 2:19).

Те разпространяват лъжеучения: „Духът говори ясно, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на измамливи духове и бесовски учения“ (I Тим 4:1). И са противници на Божия народ (Еф. 6:12).

Тези духове се опитват да унищожат Христовото царство: „Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник дяволът обикаля като ревящ лъв и търси кого да глътне“ (Ι Пет 5:8). Но Бог използва действията на демоните, за да изпълни Своите божествени цели: „И изпрати Бог зъл дух между Авимелех и жителите на Сихем, и започнаха сихемските жители да не се покоряват на Авимелех“ (Съд. 9:23).

И накрая, на Страшния съд Бог ще съди демоните: „Бог не пощади съгрешилите ангели, а като ги сгромоляса в ада и ги завърза с веригите на мрака, ги предаде да бъдат пазени за съд…“ (ΙΙ Пет. 2:4).

Стратегията на сатана

Едно от намеренията на сатана е да убеди хората, че той не съществува. Известният християнски мислител К. С. Луис в своя фантастичен роман „Писмата на душевадеца“ описва демон, който наставлява ученика си: „Нашата политика е да се крием. Разбира се, невинаги е било така. Пред нас стои мъчителна дилема. Когато хората не вярват в нас, не можем да получим онези радващи резултати, които дава прекият терор, и освен това сме лишени от радостта на магията. От друга страна, когато те вярват в нас, не можем да направим от тях материалисти и скептици… „Дяволите“ са комични персонажи за съвременните хора и това ще ти помогне. Ако в главата на твоя подчинен възникне някакво смътно подозрение, покажи му образа на същество в червено трико и го убеди, че след като не може да вярва в такова същество, той не може да вярва и в тебе…“[1].

Сатана използва всякакви средства, за да попречи на хората да се обърнат към Бога. Ако някой е извършил много зли дела през живота си и се чувства виновен, дяволът се опитва да го убеди, че не е достатъчно добър за Бога, че Той никога няма да го приеме.

Мнозина не идват при Бога именно защото смятат, че Той никога няма да им прости. А в Библията четем, че прошката е достъпна за всеки, който се обърне към Христос, независимо какво е извършил преди това.

Друг тип хора, измамени от сатана, обратно, се чувстват твърде добри, за да се нуждаят от Бога. В Библията обаче се казва: „Всички съгрешиха и са лишени от Божията слава“; „Заплатата за греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Иисус, нашия Господ“ (Римл. 3:23; 6:23).

Съдбата на сатана

Сатана живее ограничено време. В Своето Слово Бог обещава, че сатана и ангелите му ще бъдат подложени на вечно наказание за престъпленията, които са извършили срещу Него и хората: „Тогава ще каже и на онези, които са от лявата страна: „Идете си от Мене вие, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Мат. 25:41); „А дяволът, който ги лъстеше, беше хвърлен в огненото и жупелно езеро, където са звярът и лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем вовеки веков“ (Откр. 20:10).

Тогава сатана ще бъде изгонен завинаги от присъствието на Бога, така че никога повече да не може да нарани когото и да било. Неговото вечно отстраняване от Бога и наказанието му ще бъдат справедлив край на безславния му път като княз на мрака.

Какво трябва да бъде нашето отношение към сатана?

Библията ни убеждава да си изработим правилно отношение към сатана, за да се противопоставяме на неговите нападения. Призоваваме вярващите да се вслушват в следните библейски предписания:

1. Дайте си сметка, че сатана съществува. Библията учи, че той е реален, но се опитва да скрие този факт от света. Вече посочихме, че един от неговите похвати е да убеди хората, че е само символ на злото. Сатана би искал да виждат в него „ангел на светлината“ или поне нищожен човечец в червено облекло с тризъбец в ръка, а не опасен, зъл, макар и в крайна сметка обречен противник на Господ Бог и човешкия род.
2. Осъзнайте неговите мотиви. От времето на своя бунт до окончателното си поражение сатана иска да бъде подобен на Всевишния. Той иска поклонение. Желае преданост. Иска да му служат онези, които всъщност са призовани да служат на Бога. Иска хората да вярват, че той е добър, а Бог е зъл. Но поклонението, което дяволът желае, не е съзнателното поклонение на доброто, за което човек си дава сметка и към което се отнася сериозно.
3. Бъдете наясно с неговите похвати. От момента, в който измамва Ева в райската градина, до ден днешен сатана е лъжец. В Библията се казва: „Той си беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Когато говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44).

Един от любимите му методи е да се опита да накара човека да се чувства удовлетворен без Иисус Христос. Ако някой не изпитва нужда от Бога, той няма да се обърне към Него. Следователно сатана се стреми хората да бъдат достатъчно доволни от себе си и живота си, за да не искат да се обърнат към Христос.

Друга измама, използвана от дявола, е фалшификацията. Каквото и да прави Бог в историята, сатана се опитва да Му подражава. Най-голямата измама е религията, която дяволът харесва, така че хората да са религиозни, да ходят на църква и да мислят, че между тях и Бога са установени правилни взаимоотношения, докато всъщност е точно обратното.

Ако човек изповядва една или друга религия, без да приема Христос като свой Господ и Спасител, той умира дори и да вярва, че отношенията му с Бога са превъзходни. Религиозният човек, който разчита на собствените си дела, е добър пример за измама от страна на дявола, тъй като Бог ни казва, че в името на правилните си взаимоотношения с Него трябва да минем през кръстния път, пътя на Иисусовата смърт, защото единствен Той може да прости нашите грехове.

Нечестивият човек, нерядко с одобрението и с помощта на сатана, е създал на земята голямо разнообразие от религиозни вярвания като начин да получи Божията милост, без да се подчинява на Бога. Сатана се радва, когато хората вярват повече в собствената си религиозност, отколкото в Иисус Христос.

4. Не забравяйте ограничеността на дявола. Сатана, великият измамник, често се опитва да убеди хората, че е по-могъщ, отколкото е в действителност. Една от човешките заблуди по отношение на него е, че той е подобен на Бога. Но нищо не е по-далече от истината!

Бог е безкраен, докато сатана е ограничен. Бог може да присъства навсякъде в един и същ момент, сатана не може. Бог е всезнаещ, той е в състояние да чете нашите мисли, докато сатана не може. Бог е всемогъщ, сатана не е. Бог е способен да направи всичко, сатана не е. За съжаление твърде много вярващи виждат сатана зад всяко нещо и се доверяват на него повече, отколкото на Бога.

Трябва да осъзнаем, че дяволът не е всемогъщ: той е победен чрез смъртта на Иисус Христос на кръста, властта на греха тогава е унищожена. Следователно е нужно да си даваме сметка за силата на сатана, но не бива да се страхуваме от него до такава степен, че да допускаме как той живее във вярващите и ги принуждава да вършат неща, които те не желаят. Божията сила е несравнимо по-голяма, големият лъжец обаче иска да ни накара да се усъмним в това. Важно е да разбираме ограничеността на сатана и безкрайната сила на Бога.

проф. Джош Макдауъл

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2020 <<<