- ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
Малко преди да умре на кръста, Иисус извиква: „Свърши се!”. Това, което Неговите смъртни врагове смятат за окончателно поражение, за Господ се оказва най-силна победа. Той завършва делото, заради което е дошъл на земята, с величествен успех. През целия Си живот тук Иисус воюва със сатана и неговите демони. На Голгота Божият Син смазва главата на змията. Не е чудно, че тя Му „наранява петата“ (срв. Бит. 3:15). На кръста Иисус побеждава сатана, вечния враг.
Христос умира на кръста и е погребан. Но на третия ден, както сам е предрекъл, възкръсва. Докато живее на земята, Иисус може да бъде изтезаван, бит, разпънат и убит. Но след възкресението Си Той става недосегаем и печели победа след победа.
Историята ни разказва за различни победи, но няма подобна на Христовата. Много открития са правени през вековете, но Господ Иисус прави най-великото: открива ни вечността. При някои земетресения в океаните се надига мощна вълна. Тя се движи със шеметна бързина и обикаля няколко пъти земното кълбо. Така и възкресението като силен взрив образува мощна духовна вълна, която вече хилядолетия обикаля нашата планета с неотслабваща сила.
Какво виждаме веднага след Христовото възкресение? Група изплашени жени пристъпват плахо към Неговия гроб рано сутринта. Искат по обичая да помажат мъртвото Му тяло, за да се забави тлението. Те се тревожат кой ще отмести камъка от гроба и дали римската стража няма да ги отпрати. Напразни страхове! Небесен ангел седи върху отместения камък. Той показва на жените мястото, където е лежал Иисус. Но самият Господ Го няма, възкръснал е. От това място се разнася възкресенската вест, за да стигне и до нас днес.
Като Го погребват, Христос влиза в царството на смъртта и я побеждава – възкръсва. Животът побеждава смъртта. Истината побеждава измамата, която трябва да признае поражението си. Смъртта е победена. Тя вече не всява ужас, а е открит вход към вечността. Станала е покорна слугиня на Победителя. Без възкресението светът е гробище на отчаяни хора. Възкресението обаче е място за надежда. Нашият вечно жив Спасител е Господар над греха и смъртта.
След възкресението по света се разпространяват две версии за него, които взаимно се изключват. Първата е, че докато стражите спели, учениците на Христос откраднали тялото Му от гроба. И самите войници видели всичко това, докато… спели. Кой разпространява този слух? Това са фарисеите, садукеите, лицемерите, предателите, рушветчиите. И как ги възнаграждават? С похвали и пари, с много пари.
Другото разбиране е, че Господ Иисус наистина е възкръснал! Кои носят тази радостна вест? Апостолите, мъчениците, верните свидетели на спасението. И каква е тяхната награда? Гонят ги, бият ги, разпъват ги на кръст, намазват ги със смола и ги изгарят живи, хвърлят ги на зверовете, за да бъдат разкъсани. Не е чудно, че човечеството през вековете вярва не на предателите, а на апостолите, не на убийците, а на мъчениците за истината. Възкресението потвърждава, че последната дума има не измамата, а истината, не смъртта, а вечният живот. Гробът на Иисус е празен. Господ не е там. Той е всемогъщият владетел на всемира. Неговият празен гроб ни уверява, че един ден всички гробове ще бъдат празни – всички ние ще възкръснем за среща с Бога. Сега светът е враждебен към Бога. Но Той взема това ужасяващо състояние на нещата, прибавя към него чудото на възкресението и Своята благодат, и така превръща изпитанията ни в победа и скърбите ни в радост.
В една голяма катедрала се провеждало тържествено богослужение. Внезапно един луд човек излязъл напред, прекъснал проповедта на служителя и извикал:
– Както Самсон събори стълбовете и изгони филистимците, така и аз ще съборя главната опора на тази катедрала и всички вие ще измрете!
Той обгърнал основната колона с ръце. Настанал смут. Но служителят казал спокойно:
– Не се тревожете, нека опита.
Лудият бързо изчезнал и богослужението продължило.
Историята ни учи, че мнозина са се опитвали да унищожат Христовото дело, но без успех. „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“ (Мат. 24:35). Християнството пребъдва и придобива все повече мощ. То ще пребъдва, докато Божието царство не дойде на земята, както е на небето.
- ВЪЗНЕСЕНИЕТО
До Своето възкресение Господ Иисус Христос живее само на земята. Занимава се със земни проблеми. Общува с хора. След възкресението Си в продължение на 40 дни Иисус живее между небето и земята. Тогава Той се явява на Своите ученици, разговаря с тях, после се оттегля и отново идва. Живее на земята и над земята. Това време Иисус използва, за да насърчи учениците Си, да превърне тяхната уплаха в смелост, да им обясни някои неща, които те дотогава не могат да разберат. През този период бъдещите апостоли придобиват твърдата увереност, че Христос е Победител. Училището, което Той води в продължение на три години и половина, вече се закрива. Сега учениците могат да станат апостоли, благовестители, мъченици.
На четиридесетия ден Иисус ги извежда за последен път. Заедно минават край Гетсиманската градина, свързана с тежка духовна борба и победа. Отиват на Елеонския хълм и там чуват прощалните думи на своя Господ. Покланят Му се. След като ги благославя, Иисус се издига тържествено нагоре. Той вижда Голгота, Витания, Йерусалим, Палестина – Своето отечество, цялата земя, за чийто живот е дал Своя живот. Накрая облак Го скрива от всеки земен поглед.
Иисус се възнася с благославящи ръце, а би трябвало да е разгневен на враждебния свят. При раждането Му във Витлеем ангели пеят радостно. Сигурно при Неговото възнесение голямо множество ангели и небесни жители са приветствали връщането Му на небето като величествен триумф. Онемели и с трепет учениците наблюдават издигането на Иисус. Но ето, ангели застават между тях и им казват, че няма полза да гледат към небето. Възнесеният ще се върне, както си е отишъл. Задачата на учениците сега е да се върнат в Йерусалим и да чакат изливането на Светия Дух.
Възнесението е раздяла, затова би трябвало да носи скръб. Но тази раздяла поражда радост. Апостолите знаят, че техният Учител отива да бъде коронясан и прославен. Нещо повече, Той отива да им приготви вечни, неръкотворни жилища. Небето е нашият Бащин дом. Всъщност радостта на учениците в този момент е отражение на небесната радост.
Възнесението на Господ Иисус има голямо значение за нас. Преди него Той е небесен представител на земята. Сега е земен представител на небето при Бог Отец. Преди възнесението Той е с тялото Си на земята, а с Духа Си на небето. Сега е в тяло на небето, а с Духа Си е на земята. Над нас има невидим свят, пълен със слава. Затова се стремим към него и го очакваме с любов. Иисус се връща на небето, за да бъде винаги при Своя Баща. Там се застъпва за нас. Дава ни благодат да се пазим от греха. Неговото служение на небето прави възможно нашето служение на земята като свидетели за Божия Син чрез Светия Дух.
…Продължава в следващия брой
Симеон Попов
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2018 <<<
