Устав на БХБЦ

УСТАВ

НА

ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ

„БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНСКА БАПТИСТКА ЦЪРКВА“

(Приет на учредителното събрание, проведено на 05.05.2007 г. в София, последно изменен с Решение на Общия събор от 29.06.2024 г.)

І. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНСКА БАПТИСТКА ЦЪРКВА, наричана за краткост в този Устав „вероизповеданието“, е самостоятелна и независима религиозна общност със статут на юридическо лице, чиито убеждения и основни принципи на организация и дейност почиват върху Библията и християнството.

Чл. 2. Целите на вероизповеданието са:

а) да организира проповядване на Божието Слово – Библията, за да довежда хора до спасителна вяра в Христос, и да се грижи за тяхното духовно израстване;

б) да се грижи за спазване на единно учение в църквите на вероизповеданието;

в) да представлява църквите и обществата на вероизповеданието в страната пред централните и местните органи на държавно управление;

г) да представлява църквите на вероизповеданието пред другите религиозни и обществени организации в страната и в чужбина;

д) да подпомага духовния, организационния и материалния живот на местните си църкви.

Чл. 3. За постигане на своите цели, вероизповеданието извършва следните дейности:

а) организира редовни богослужения и религиозни събрания чрез местните си църкви и общества, както и религиозни събрания по специални поводи, отговарящи на богослужебната практика на вероизповеданието;

б) строи и организира църкви, сиропиталища, старчески домове и други благотворителни и учебни заведения – Богословски колеж за обучение и подготовка на библейски работници и др.;

в) развива социална и културно-просветна дейност.

ІІ. НАИМЕНОВАНИЕ, СЕДАЛИЩЕ И СРОК

Чл. 4. Наименованието на вероизповеданието е „БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНСКА БАПТИСТКА ЦЪРКВА“ (БХБЦ).

Чл. 5. Седалището на вероизповеданието е в гр. Банкя, Столична община, район „Банкя“, а адресът на управлението е ул. „Москва“ № 38.

Чл. 6. Името на вероизповеданието, седалището и адресът му на управление се изписват върху всички документи и издания, които изхождат от него.

Чл. 7. Вероизповеданието не се ограничава със срок на съществуване.

ІІІ. СИМВОЛ НА ВЯРАТА И БОГОСЛУЖЕБНА ПРАКТИКА

Чл. 8. Символът на вярата на БХБЦ е както следва:

8.1. Вярваме в Един Бог, вечно съществуващ в три Лица (Ипостаси): Бог Отец, Бог Син и Бог Свят Дух. Вярваме в Бога, Творец на всичко видимо и невидимо (Колосяни 1:16).

Покланяме се с дух и истина на един Бог в Троица и на Троицата в Нейното единство – без да сливаме Лицата и без да разделяме същността (или природата). Понеже Лицето на Отец е едно, Лицето на Сина – друго, Лицето на Святия Дух – трето. Но божествеността на Отец, на Сина и на Святия Дух е една, славата Им е равна, величието Им – съвечно.

И трите Лица не са сътворени, а са безкрайни и вечни, но не са три безкрайни и вечни, а са Един вечен и безкраен Бог.

По същия начин трите Лица са всемогъщи, но няма трима всемогъщи, а един всемогъщ Бог. Така и трите са Господ, но има не трима Господа, а един Господ.

В тази Троица няма пръв и последен, няма по-голям и по-малък, а и трите Лица са съвечни и равни помежду Си.

8.2 Вярваме в Иисус Христос, Божия Син, Който е едновременно Бог и Човек. Той е Бог като Единородния Божи Син и е Човек, роден във времето от девицата Мария. Той е равен на Отец като Бог и е по-малък от Отец като Човек. Макар че е и Бог, и Човек, Той не е две Личности, а е един Христос. Христос е едновременно Божи и Човешки Син не чрез сливане на природите Му, а чрез единството на Личността Му. Като Човешки Син Той е пострадал при Пилат Понтийски, бил е разпънат на кръст и е бил погребан, слязъл е в ада и на третия ден е възкръснал от мъртвите, възнесъл се е на небесата и е седнал отдясно на всемогъщия Бог Отец (Йоан 14:10-11; Кол. 1:15-20).

8.3. Вярваме в Святия Дух като Личност, трето Лице (Ипостас) на Бога, Който произлиза от Отец и от Сина, като Ги изявява на света (Йоан 15:26; Йоан 20:22). Той изобличава за грях и води към спасително покаяние, новоражда човека чрез духовното кръщение (потапяне) в Святата Троица и Тялото Христово (Църквата), проявява Своите дарби, както Му е угодно, и изработва у вярващия плодовете на духа (Йоан 14:20; I Кор. 12:13; Галатяни 5:22-25; Йоан 14:26; 16:8-11).

8.4. Вярваме в божественото вдъхновение на Свещеното Писание – Божието слово – като откровение от Бога, достоверен и върховен авторитет по всички въпроси на вярата, живота и вечното спасение (ІІ Тимотей 3:16);

8.5. Признаваме всеобщата греховност и вина на човека пред Бога и вярваме в заместителната жертва на дошлия в плът Божи Син – Господ Иисус Христос – като единствена и вседостатъчна основа за изкупление от вината за греха (Ис. 53:4-6; II Кор. 5:21; Гал. 3:13; I Петър 3:18).

8.5. Вярваме, че грешникът се оправдава единствено по Божия благодат чрез молитва за прошка от Бога и получаването ѝ чрез вяра, когато той се моли за очистване с кръвта на Иисус Христос и Го приема като личен Спасител. Резултатът от това е свръхестественото духовно новорождение на вярващия, което е задължително условие за получаване на спасение и вечен живот (Йоан 1:12-13; 3:3-8; Римляни 3:21-26).

8.7. Вярваме, че Църквата на Христос на земята се състои само от духовно новородени вярващи, които са равни помежду си пред Бога. Приемаме свещеничеството на всички вярващи и правото на всеки от тях да чете, тълкува и прилага Божието слово (І Петър 2:5,9; Откровение 1:6).

8.8. Приемаме и участваме в следните седем тайнства:

новорождение чрез искрено покаяние;
водно кръщение;
молитва за проявяване на дарбите на Святия Дух след водно кръщение;
ръкополагане (въвеждане в сан чрез полагане на ръце);
евхаристия (причастие, Господна вечеря);
венчаване (бракосъчетаване на мъж и жена чрез молитва на презвитер);
елеопомазание (помазване с елей за изцеление на болни).

8.9. Вярваме, че водното кръщение в името на Бог Отец, Бог Син и Бог Свят Дух е само за духовно новородени вярващи хора в съзнателна възраст, които го приемат доброволно и отговорно и чрез него сключват завет с Бога. То не е средство за спасение, а е израз на тяхната твърда вяра, че вече са спасени, и се осъществява чрез пълно потапяне във вода (Деян. 8:36-38).

8.10. Вярваме в идването на Христос за Неговата Църква и Грабването ѝ на небето според обещанието Му преди Голямата скръб (Лука 17-34:36; I Кор.15:52; I Сол. 4:15:17).

8.11. Вярваме във Второто пришествие на Христос на земята, за да съди живите и мъртвите, когато всички хора ще възкръснат в тяло и ще дадат отчет за делата си – едни за вечно блаженство, а други за вечно осъждане в огненото езеро (Йоан 5:24; Откр. 20:11-15).

8.12. Вярваме, че след Последния съд цялата Вселена ще бъде пресътворена и в нея ще бъде установено вечното Божие царство, в което ще обитава правда (II Пет. 3:13; Откр. 21-22 гл.).

Чл. 9. Служенията във вероизповеданието са:

1) молитва;

2) хваление и поклонение пред Бога с псалми, химни и духовни песни;

3) изучаване и проповядване на Божието Слово;

4) кръщение във вода;

5) свидетелстване;

6) благовестие;

7) милосърдие;

8) евхаристия – причастие;

9) хиротония – ръкополагане;

10) молитва с полагане на ръце при:

10.1) духовно, душевно и физическо изцерение;

10.2) християнско бракосъчетание – бракът е само между един мъж и една

жена, които са такива по биологичните си признаци и са членове на БХБЦ или

на сродни по доктринални убеждения християнски деноминации;

10.3) представяне на деца пред Бога;

10.4) прошение за други благословения от Бога.

11) погребване на починали;

12) провеждане на беседи в малки семейни групи – домашни църкви;

13) водене на семинари;

14) водене на духовно-нравствени беседи (за вредата от наркотиците и алкохола, зависимости от интернет и др.) в училища и детски градини след съгласуване с държавни институции.

Чл. 10. Божието Слово се проповядва от презвитери, дякони, проповедници, мисионери и библейски работници.

Чл. 11. Кръщението във вода извършват презвитерите, а по тяхно поръчение – и дяконите.

Чл. 12. Бракосъчетанието се извършва от презвитерите, а по тяхно поръчение – и от дяконите, след сключване на гражданския брак.

Чл. 13. При погребение на починали, презвитерите, а по тяхно поръчение и дяконите и проповедниците, отслужват траурно богослужение и изнасят надгробно слово след издаване на смъртен акт от компетентните органи.

Чл. 14. Родители представят новородените си деца за благословение пред Господа в църквата чрез молитва, водена от презвитери, а по тяхно поръчение – и от дякони.

Чл. 15. Всички дейности на вероизповеданието се осъществяват при строго спазване на Конституцията и останалите закони на Република България, ако не противоречат на Библията, Символа на вярата, верските убеждения и богослужебната практика на БХБЦ.

ІV. ИМУЩЕСТВО

Чл. 16. (1) Имуществото на вероизповеданието се набавя чрез:

а) доброволни дарения от членовете на местните поделения и от самите местни поделения;

б) дарения и завещания от български и чуждестранни физически и юридически лица;

в) приходи от наличното имущество на вероизповеданието;

г) приходи от стопанска дейност, организирана от вероизповеданието в съответствие с действащите закони;

(2) Получените дарения и други приходи служат единствено за покриване на разходите на вероизповеданието по организиране и провеждане на неговата богослужебна и социална дейност, а не за реализиране на печалба.

Чл. 17. Предмет на дарение или завещание могат да бъдат парични суми, движимо и недвижимо имущество, вещни права, права върху интелектуална и индустриална собственост, ценни книжа, вземания и други имуществени права.

Чл. 18. Български и чуждестранни физически и юридически лица могат безусловно или при някакви условия да правят дарения или завещания в полза на вероизповеданието в съответствие с неговите цели.

Чл. 19. Вероизповеданието може да откаже да приеме дарения или завещания, направени с неприемливи за него условия и в противоречие с неговите цели и Устав.

Чл. 20. Имуществото на вероизповеданието се влага в недвижими имоти, банкови депозити, ценни книжа (акции, облигации), права върху дялови вноски, права върху интелектуална и индустриална собственост и по друг подходящ начин. Влагането на имуществото трябва да гарантира достатъчен приход за неговото запазване и увеличаване, като се държи сметка за инфлационните процеси.

Чл. 21. За осъществяване на своята дейност и за постигане на своите цели, за съхраняване и увеличаване на имуществото си, вероизповеданието може да придобива и отчуждава движими и недвижими вещи, вещни права, права върху интелектуална собственост, търговски марки, ноу-хау, авторски права, както и ценни книжа, като поема и съответните задължения.

Чл. 22. С имуществото на вероизповеданието се разпорежда Съветът на презвитерите в съответствие със законите в Република България и с разпоредбите на настоящия Устав.

СТРУКТУРА И ОРГАНИ НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕТО

Чл. 23. Органи на вероизповеданието са:

а) Общият събор на презвитерите, дяконите, проповедниците, мисионерите и библейските работници, наричан накратко Общ събор (ОС);

б) Съветът на презвитерите (СП);

в) Епископът;

г) Централната ревизионна комисия (ЦРК).

Общ събор на презвитерите, дяконите, проповедниците, мисионерите и библейските работници

Чл. 24. Общият събор е върховен орган на вероизповеданието. Той се състои от определените съгласно Устава епископ, трима помощник-епископи, секретар, всички презвитери, дякони, проповедници, мисионери и библейски работници.

Чл. 25. Общият събор на вероизповеданието има следните правомощия:

а) приема, допълва и изменя Устава;

б) приема Вътрешен правилник на вероизповеданието;

в) избира и освобождава епископа;

г) утвърждава предложените от епископа трима помощник-епископи, участващи в състава на Общия събор и Съвета на презвитерите;

д) утвърждава останалите презвитери, участващи съгласно чл. 31, ал. 2 в състава на Съвета на презвитерите, които са предложени за такива от епископа и помощник-епископите;

е) избира членовете на Централната ревизионна комисия;

ж) приема отчета за дейността на епископа;

з) взема решение за прекратяване на вероизповеданието и обявяването му в ликвидация;

и) при взето решение по предходната точка, назначава ликвидатора;

й) при ликвидация на вероизповеданието, взема решение за разпределяне на останалото след удовлетворяване на кредиторите имущество;

к) дава последващо одобрение за наложените от Съвета на презвитерите дисциплинарни наказания на презвитерите на местната църква;

л) взема решения относно въпроси и проблеми, по които Съветът на презвитерите не е компетентен или не може да даде отговор.

Чл. 26. (1) Общият събор се свиква най-малко веднъж годишно от епископа.

(2) Общият събор може да бъде свикан и по предложение на всеки презвитер, член на Съвета на презвитерите.

(3) Ако епископът не свика ОС до 1 месец, ОС се свиква по решение на предложилия свикването презвитер.

Чл. 27. (1) Свикването става чрез писмена покана, която може да бъде връчена лично срещу подпис, изпратена с препоръчана поща или отправена по електронен път или чрез друго техническо средство, което изключва възможността за неточното ѝ възпроизвеждане.

(2) Поканата се отправя най-малко петнадесет дни преди деня на ОС и трябва да съдържа определените от Съвета на презвитерите дневен ред, дата, час и място за провеждане на ОС.

Чл. 28. ОС работи и може да взема действителни решения, при условие че на него присъстват 3/4 от числения му състав, в това число и подписващите протокола от проведения ОС съгласно чл. 29, ал. 4, с изключение на случаите по чл. 30, ал. 1, изискващи присъствие на всички негови членове.

Чл. 29. (1) ОС се ръководи от епископа или един от помощник-епископите.

(2) Водещият ОС избира измежду присъстващите членове квестор, който брои гласовете.

(3) Протоколът се води от секретаря.

(4) Протоколът от проведения ОС се подписва от епископа, един или двама помощник-епископи, секретаря и квестора и се подпечатва с печата на вероизповеданието.

(5) Съставените протоколи се съхраняват в офиса на епископа на вероизповеданието и са достъпни за участниците в ОС при поискване.

Чл. 30. (1) Решенията на Общия събор се вземат с явно гласуване и мнозинство 3/4 от присъстващите членове, а решенията по чл. 25, б. „з“, „и“ и „й“ – с единодушие от всички негови членове.

(2) Решенията на ОС са задължителни за всички членове на вероизповеданието.

Съвет на презвитерите

Чл. 31. (1) Съветът на презвитерите е постоянно действащ управителен орган на вероизповеданието.

(2) Съставът на Съвета на презвитерите е нечетен и в него се включват избраните по реда на чл. 25, б. „в“, „г“ и „д“ и чл. 37, б. „б“, „в“ и „г“ от Устава епископ, трима помощник-епископи, секретар и други презвитери.

Чл. 32. Съветът на презвитерите има следните правомощия:

а) осигурява изпълнението на решенията на Общия събор;

б) взема решения за разпореждане с имущество на вероизповеданието;

в) определя дата, място и дневен ред за свикване на Общ събор;

г) при наличие на предпоставките на чл. 38 упълномощава някой от своите членове да изпълнява временно функциите на епископ;

д) избира касиера;

е) взема решения за създаване на местни поделения след получена молба по реда на чл. 43, ал. 2, както и за вписването им по чл. 19 от Закона за вероизповеданията (ЗВ) или за регистрирането им като юридически лица съгласно чл. 20 от ЗВ;

ж) при учредяване на местна църква, избира нейния презвитер;

з) при постъпило предложение от Общото събрание на членовете на местната църква по чл. 60, б. „а“ взема окончателно решение за избор или освобождаване на презвитер/и;

и) при избрани двама или повече презвитери в местната църква, избира и освобождава по съвместно решение с Духовния съвет Главния презвитер;

й) при учредяване на местна църква, избира нейния Духовен съвет;

к) при постъпило предложение от Общото събрание на членовете на местната църква по чл. 60, б. „б“ взема окончателно решение за промяна в състава на Духовния съвет на местната църква;

л) определя ръкоположените презвитери и дякони и проповедниците, мисионерите и библейските работници, на които да се издаде „карта на служител“;

м) приема отчета на Духовния съвет на местната църква;

н) приема отчета на Централната ревизионна комисия и на касиера;

о) налага дисциплинарни наказания на презвитерите на местната църква и дава последващо одобрение за дисциплинарните наказания, наложени на дяконите на местната църква от Църковния съвет;

п) взема решения по чл. 19, ал. 3, т. 2 от ЗВ и издава удостоверения във връзка с това;

р) взема решение за напускане на вероизповеданието от негови местни църкви юридически лица в съответствие с чл. 79;

с) взема решение за прекратяване и обявяване в ликвидация на местни църкви юридически лица в съответствие с чл. 80;

т) при взето решение по предходната точка, назначава ликвидатора;

у) при ликвидация на местна църква юридическо лице, взема решение за разпределяне на останалото след удовлетворяване на кредиторите имущество;

ф) взема решение за напускане на вероизповеданието от местно поделение, регистрирано по чл. 19, ал. 2 от ЗВ, в съответствие с чл. 81;

х) взема решение за прекратяването на местно поделение, регистрирано по чл. 19, ал. 2 от ЗВ, в съответствие с чл. 81;

ц) приема годишния финансов отчет на вероизповеданието;

ч) определя реда за назначаване и освобождаване по трудов договор, приема щатното разписание и правилата за работа и работната заплата.

Чл. 33. Съветът на презвитерите се свиква поне два пъти годишно от епископа или от който и да е от неговите членове с писмена покана, отправена по реда на чл. 27, ал. 1 най-малко една седмица преди определената дата.

Чл. 34. (1) Съветът на презвитерите заседава и взема валидни решения, при условие че на заседанието присъстват 3/4 от неговите членове, в това число и подписващите протокола от проведеното заседание по чл. 35, ал. 3, с изключение на случаите по чл. 35, ал. 1, изискващи присъствие на всички негови членове.

(2) Присъстващо е и лице, с което има двустранна телефонна или друга връзка, гарантираща установяването на самоличността му и позволяваща участието му в обсъждането и вземането на решения. Гласуването на този член се удостоверява в протокола от председателстващия заседанието.

(3) Заседанието на СП се ръководи от епископа. Протоколът се води от секретаря.

Чл. 35. (1) Решенията на Съвета на презвитерите се вземат с явно гласуване и с мнозинство 3/4 от присъстващите, а решенията по чл. 32, б. „б“, „р“, „с“, „ф“ и „х“ – с единодушие от всички негови членове.

(2) Въпросите, по които СП не може да постигне съгласие, се решават от Общия събор.

(3) Протоколите от заседанията на СП се подписват от епископа, един от помощник-епископите и секретаря, подпечатват се с печата на вероизповеданието и се съхраняват в офиса на епископа. При поискване, се предоставят на членовете на СП.

Епископ и помощник-епископи

Чл. 36. (1) Първият епископ на вероизповеданието се избира от Учредителното събрание. Впоследствие епископът се избира от Общия събор.

(2) Мандатът на епископа е пет години.

Чл. 37. Епископът:

а) наблюдава работата на Съвета на презвитерите, на дяконите, проповедниците, мисионерите и библейските работници във всички църкви и общности на вероизповеданието;

б) предлага тримата помощник-епископи, участващи в състава на Общия събор и Съвета на презвитерите, които следва да бъдат утвърдени от Общия събор;

в) заедно с помощник-епископите, предлага останалите презвитери, участващи съгласно чл. 31, ал. 2 в състава на Съвета на презвитерите, които следва да бъдат утвърдени от Общия събор;

г) избира секретаря, участващ в състава на Общия събор и Съвета на презвитерите;

д) представлява вероизповеданието пред всички държавни и общински органи и институции, обществени организации, физически и юридически лица в страната и чужбина и пред трети лица;

е) свиква Общия събор и Съвета на презвитерите;

ж) ръководи събранията на Общия събор и Съвета на презвитерите;

з) отговаря за изпълнението на решенията, взети от Общия събор и Съвета на презвитерите;

и) стопанисва и управлява имуществото и паричните средства на вероизповеданието;

й) разпорежда се с имущество на вероизповеданието в съответствие с решенията на Съвета на презвитерите;

к) ръкополага презвитери и дякони на местната църква и дава последващо одобрение за дисциплинарните наказания, наложени на дяконите на местната църква от Църковния съвет;

л) представя ежегодно отчет за дейността си пред Общия събор;

м) при необходимост, назначава служители по трудов договор съгласно решенията на Съвета на презвитерите;

н) може да бъде освободен от Общия събор преди изтичане на мандата му при:

самоотвод;
пребъдване в грях – поведение, при което епископът не живее според изискванията на Божието Слово, проповядва или насажда религиозни учения, противоречащи на новозаветните принципи, или нарушава системно настоящия Устав;

продължителна пасивност и системно равнодушие към своите задължения,

след като не е вземал предвид многократни увещания от презвитери в БХБЦ;

системно нарушаване на Вътрешния правилник на вероизповеданието.

Чл. 38. При обективна невъзможност на епископа на вероизповеданието да изпълнява задълженията си (смърт, тежко заболяване или отпадане от вярата) Съветът на презвитерите упълномощава някой от своите членове да изпълнява временно функциите му и му указва да свика Общ събор за избор на нов епископ.

Чл. 39. (1) Освен изрично определените им с Устава функции, помощник-епископите подпомагат работата на епископа и го заместват в конкретни случаи след възлагане от негова страна.

(2) За действията си на разпореждане по чл. 37, б. „й“ епископът може да упълномощи изрично някои от членовете на Съвета на презвитерите.

Централна ревизионна комисия

Чл. 40. (1) Централната ревизионна комисия осъществява цялостен контрол върху финансовата отчетност във вероизповеданието и свързаните с това действия на Съвета на презвитерите, на епископа и на помощник-епископите. Тя контролира изразходването на паричните средства и управлението на имуществото на вероизповеданието.

(2) Централната ревизионна комисия:

а) проверява наличността на материалните ценности и следи за правилното управление, стопанисване и опазване на имуществото на вероизповеданието;

б) контролира изразходването на паричните средства и финансовата отчетност по приходите и разходите;

в) извършва ревизии;

г) приема отчета на касиера.

Чл. 41. (1) Централната ревизионна комисия се състои от трима членове, които се избират за неопределен срок от Общия събор измежду неговия състав.

(2) За своята дейност ЦРК се отчита пред Съвета на презвитерите.

Секретар. Касиер

Чл. 42. (1) Секретарят, участващ в състава на Общия събор и Съвета на презвитерите, има следните отговорности:

а) води и подписва протоколите от заседания на Общия събор и Съвета на презвитерите;

б) води регистър на ръкоположените презвитери, дякони, проповедници, мисионери и библейски работници.

(2) Избраният от Съвета на презвитерите касиер на вероизповеданието има следните отговорности:

а) предава и приема текущи банкови документи;

б) извършва касови операции по предварително оформени счетоводни документи;

в) приема, съхранява и предава парични средства;

г) води касовата книга по форма и ред, установен с нормативните актове и проверява касовата наличност;

д) изготвя банковите документи, необходими за превод на суми;

е) приключва касовата наличност;

ж) изготвя справки и документи по указание на счетоводител;

з) носи отговорност за касовата наличност;

и) носи отговорност за достоверността на касовите документи и за качеството на паричните операции.

VІ. МЕСТНИ ПОДЕЛЕНИЯ (МЕСТНИ ЦЪРКВИ)

Чл. 43. (1) Местната църква (МЦ) е организирана на териториален принцип и може да бъде вписана по реда на чл. 19 от Закона за вероизповеданията в регистъра при съответната общинска администрация или да бъде регистрирана като юридическо лице съгласно изискванията на чл. 20 от Закона за вероизповеданията.

(2) Местната църква се създава с решение на Съвета на презвитерите, с което се определят и нейният Духовен съвет и презвитер. Решението се предхожда от молба до Съвета на презвитерите, отправена от не по-малко от петима учредители, вярващи християни.

(3) Местната църква се състои от презвитери, дякони, проповедници, мисионери, библейски работници и вярващи, които са новородени християни, участват достойно в причастието и живеят живот на освещение.

Чл. 44. (1) Местните църкви, които са регистрирани като юридически лица, могат да придобиват самостоятелно имущество.

(2) Местните църкви се самоиздържат, като набират средства чрез:

а) доброволни вноски на членовете;

б) дискос;

в) дарения от физически и юридически лица;

г) дарения и помощи от сродни организации;

д) завещания;

е) други.

Чл. 45. Органи на местната църква са:

а) Църковен съвет (ЦС);

б) Духовен съвет (ДС);

в) Презвитер, съответно Главен презвитер;

г) Общо събрание на членовете (ОСЧ);

д) Ревизионна комисия (РК).

Църковен съвет

Чл. 46. (1) Църковният съвет е върховен орган на МЦ.

(2) ЦС е разширен съвет, включващ членовете на Духовния съвет, както и проповедниците и отговорниците за определените служения на местната църква.

Чл. 47. Църковният съвет има следните правомощия:

а) приема или отхвърля предложения, направени от ДС;

б) изменя или отменя решенията на ДС;

в) потвърждава избора на представляващия МЦ презвитер за негов помощник или помощници и за секретар измежду членовете на Духовния съвет;

г) избира по съвместно решение с ДС касиера на МЦ;

д) избира членовете на РК измежду своя състав;

е) приема доклада на ДС за неговата дейност относно изпълнението на решенията, взети от ЦС и ДС;

ж) взема решение за ръкополагане на презвитерите и дяконите на МЦ, за което се уведомява ОСЧ на МЦ;

з) приема членовете на МЦ;

и) налага дисциплинарни наказания на дяконите, проповедниците и библейските работници за извършени нарушения на Вътрешния правилник на вероизповеданието и одобрява наложените от ДС дисциплинарни наказания на членовете на местната църква;

й) потвърждава предложенията на ДС за напускане на вероизповеданието от страна на МЦ, като отправя искане до Съвета на презвитерите във връзка с това;

к) потвърждава предложенията на ДС за прекратяване на МЦ, като отправя искане до Съвета на презвитерите във връзка с това;

л) определя годишната програма и мероприятия на МЦ.

Чл. 48. (1) Църковният съвет се свиква не по-малко от четири пъти в годината от представляващия МЦ презвитер или от един от членовете на Духовния съвет или на Църковния съвет.

(2) Свикването става чрез писмена покана, която може да бъде връчена лично срещу подпис, изпратена с препоръчана поща или отправена по електронен път или чрез друго техническо средство, което изключва възможността за неточното ѝ възпроизвеждане.

(3) Поканата се отправя най-малко седем дни преди деня на заседанието и съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждането му.

Чл. 49. (1) ЦС заседава и взема валидни решения, при условие че на заседанието присъстват 3/4 от неговите членове, в това число и подписващите протокола от проведеното заседание по ал. 4, с изключение на случаите по чл. 50, ал. 1, изискващи присъствие на всички негови членове.

(3) Заседанията се ръководят от представляващия МЦ презвитер и се протоколират от секретаря.

(4) Протоколите се подписват от представляващия МЦ презвитер, един от неговите помощници и секретаря.

Чл. 50. (1) Решенията на ЦС се вземат с квалифицирано мнозинство 3/4 от присъстващите, а решенията по чл. 47, б. „и“, „й“ и „к“ – с единодушие от всички негови членове.

(2) Решенията на ЦС се съобщават на Общото събрание на членовете на МЦ с цел последното да направи конкретни предложения във връзка с тях.

Духовен съвет

Чл. 51. Духовният съвет се състои от всички дякони и презвитери на местната църква.

Чл. 52. Духовния съвет има следните правомощия:

а) наблюдава духовния живот на членовете на МЦ и носи отговорност за това;

б) извършва душегрижителска работа;

в) отговаря за всички дейности на МЦ, а именно: провеждане на богослуженията, наставление и поучение, организиране и реализация на различни мероприятия;

г) внася предложение до ЦС за промени в църковния живот с цел изграждане и духовно израстване на членовете на църквата;

д) при избрани двама или повече презвитери в МЦ, участва заедно със Съвета на презвитерите в решението за избор на Главен презвитер;

е) участва заедно с Църковния съвет в решението за избор на касиер на МЦ;

ж) взема решения за разпореждане с имущество на МЦ;

з) приема отчета на РК и на касиера;

и) дава предложение за напускане на вероизповеданието от страна на местна църква;

й) дава предложение за прекратяване на местна църква;

к) представя отчет за дейността си пред Църковния съвет и Съвета на презвитерите;

л) налага дисциплинарни наказания на членовете на местното поделение на вероизповеданието;

п) взема и други решения, свързани с църковни въпроси и проблеми, които не са от компетентността на Църковния съвет.

Чл. 53. Духовният съвет се свиква от представляващия МЦ презвитер или от всеки друг член на съвета не по-малко от четири пъти годишно по реда на чл. 48, ал. 2 и 3.

Чл. 54. (1) Духовният съвет заседава и взема валидни решения в присъствието на 3/4 от своите членове, в това число и подписващите протокола от проведеното заседание по ал. 2, с изключение на случаите по чл. 55, изискващи присъствие на всички негови членове

(2) Заседанията на ДС се председателстват от представлявщия МЦ презвитер и се протоколират от секретаря. Двамата подписват протоколите от проведените заседания на ДС.

Чл. 55. Решенията на Духовния съвет се вземат с явно гласуване и мнозинство 3/4 от присъстващите членове, а решенията по чл. 52, б. „и“ и „й“ – с единодушие от всички негови членове.

Презвитери и помощник-презвитери

Чл. 56. (1) Първият презвитер на местната църква се избира от Съвета на презвитерите. Впоследствие изборът и освобождаването на презвитер/и се прави от Съвета на презвитерите по предложение на Общото събрание на членовете на МЦ.

(2) Когато в местната църква има избрани двама или повече презвитери, измежду тях се избира Главен презвитер с мандат пет години. Изборът му се осъществява по съвместното решение на Съвета на презвитерите и Духовния съвет, за което Общото събрание на членовете на МЦ се уведомява устно или писмено.

(3) Презвитерът, а когато МЦ има двама или повече презвитери – Главният презвитер:

а) ръководи местната църква според изискванията на Библията;

б) представлява местната църква;

в) извършва действия на разпореждане с имущество на МЦ в съответствие с решенията на Духовния съвет;

г) избира измежду членовете на Духовния съвет и предлага за утвърждаване от Църковния съвет един или двама свои помощници, както и секретар;

д) прилага наложените от Духовния съвет и одобрени от Църковния съвет дисциплинарни наказания спрямо членовете на МЦ;

е) изпълнява всички духовни служения в църквата;

ж) изпълнява служението си пожизнено освен в случаите на наложени съгласно чл. 71, ал. 2 от настоящия Устав дисциплинарни наказания.

(4) За действията си на разпореждане по б. „в“ на предходната алинея представляващият МЦ презвитер може да упълномощи изрично някои от членовете на Духовния съвет.

(5) Главният презвитер се освобождава по съвместното решение на Съвета на презвитерите и Духовния съвет, за което Общото събрание на членовете на МЦ се уведомява устно или писмено.

(6) Преди изтичане на мандата му Главният презвитер се освобождава при:

самоотвод;
пребъдване в грях – поведение, при което презвитерът не живее според изискванията на Божието Слово, проповядва или насажда религиозни учения, противоречащи на новозаветните принципи, или нарушава системно настоящия Устав;

продължителна пасивност и системно равнодушие към своите задължения, след като не е вземал предвид многократни увещания от презвитери в БХБЦ;
системно нарушаване на Вътрешния правилник на вероизповеданието.

Чл. 57. Правомощията на представляващия МЦ презвитер по чл. 56, ал. 3, б. „е“ и б. „ж“ са правомощия и на всеки друг презвитер в местната църква.

Чл. 58. Помощник-презвитерите подпомагат работата на представляващия МЦ презвитер и го заместват в конкретни случаи след възлагане от негова страна.

Общо събрание на членовете на местната църква

Чл. 59. Общото събрание на членовете на МЦ се състои от всички членове на църквата.

Чл. 60. ОСЧ на МЦ има следните правомощия:

а) дава предложение на СП за избор или освобождаване на презвитер;

б) дава предложение на СП за промяна в състава на Духовния съвет;

в) взема решение за напускане на вероизповеданието от МЦ, след направено предложение от ДС, потвърдено от ЦС;

г) взема решение за прекратяване на МЦ, след направено предложение от ДС, потвърдено от ЦС;

д) приема отчетите за дейността на ДС съвет и ЦС;

е) дава конкретни предложения във връзка с решения на ЦС, за които членовете на МЦ са били уведомени;

ж) взима решения във връзка с различни мероприятия и проекти на МЦ.

Чл. 61. (1) ОСЧ на МЦ се свиква най-малко два пъти годишно от представляващия МЦ презвитер, чрез писмена покана, обявена 15 дни предварително на видно място в сградата, където се провеждат богослуженията на МЦ, и съдържаща дневния ред, датата, часа и мястото на провеждането му.

(2) ОСЧ е редовно, когато на него присъстват 3/4 от членовете на църквата, в т.ч. и подписващите протокола. За решенията по чл. 60, б. „а“, „б“, „в“ и „г“ се изисква присъствие на всички членове на църквата и на епископа и най-малко двама членове на Съвета на презвитерите.

(3) В случаите на ал. 2, изр. 2 липсата на кворум поради отсъствие на членове на църквата не е пречка да се проведе ОСЧ и да се вземат решения по чл. 60, б. „в“ или „г“, но същите ще влязат в сила след получаването на писмено съгласие от всички отсъстващи членове на МЦ по тези конкретни точки от дневния ред и прилагането му към протокола от проведено заседание на ОСЧ като неразделна част от него.

(4) Заседанията на ОСЧ се председателстват от представляващия МЦ презвитер и се протоколират от секретаря. Двамата подписват протоколите от проведените заседания.

Чл. 62. (7) Решенията на ОСЧ се взимат с мнозинство 3/4 от присъстващите, а решенията по чл. 60, б. „а“, „б“, „в“ и „г“ – както следва: по чл. 60, б. „а“ и „б“ – с единодушие от всички членове, а по чл. 60, б. „в“ и „г“, с оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 3 – с единодушие от всички членове или с единодушие от присъстващите.

Ревизионна комисия

Чл. 63. (1) Ревизионната комисия осъществява контрол върху финансовата отчетност в местната църква и свързаните с това действия на Духовния съвет, на представляващия МЦ презвитер и неговите помощници. Тя контролира изразходването на паричните средства и управлението на имуществото на МЦ.

(2) Ревизионната комисия:

а) проверява наличността на материалните ценности и следи за правилното управление, стопанисване и опазване на имуществото на МЦ;

б) контролира изразходването на паричните средства и финансовата отчетност по приходите и разходите;

в) извършва ревизии;

г) приема отчета на касиера.

Чл. 64. (1) Ревизионната комисия се състои от трима членове, които се избират за неопределен срок от Църковния съвет измежду неговия състав.

(2) За своята дейност РК се отчита пред Духовния съвет.

Дякони, проповедници и библейски работници

Чл. 65. (1) Дяконът е помощник на презвитера и има право да изпълнява духовните служения на църквата.

(2) Дяконът изпълнява служението си пожизнено, освен в случаите на наложени съгласно чл. 71, ал. 2 от настоящия Устав дисциплинарни наказания.

Чл. 66. Презвитерите и дяконите се ръкополагат след решение на Църковния съвет при спазване на изискванията на Библията.

Чл. 67. Ръкополагането на презвитери се осъществява от епископа, с участието на представляващия МЦ презвитер и други презвитери от местната църква или презвитери, поканени от други църкви от същата християнска деноминация.

Чл. 68. Ръкополагането на дякони се осъществява от представляващия МЦ презвитер, при което може да вземат участие епископът или презвитери, поканени от други църкви от същата християнска деноминация.

Чл. 69. (1) Проповедниците на вероизповеданието подпомагат презвитерите и дяконите в проповядването на Божието Слово, ръководството на богослуженията и организирането на местните църкви.

(2) Проповедниците на вероизповеданието се благославят от епископа или от презвитерите на местните църкви, за което последните уведомяват епископа, преди благославянето да бъде извършено.

Чл. 70. Презвитерите, дяконите, проповедниците и библейските работници извършват всички богослужения и духовни служения доброволно и по убеждение.

Чл. 71. (1) Дисциплинарните наказания за презвитери, дякони, проповедници и библейски работници се налагат съгласно библейските предписания и изисквания, както следва:

а) за презвитерите – от Съвета на презвитерите с последващо одобрение на Общия събор;

б) за дяконите – от Църковния съвет с последващо одобрение на епископа или Съвета на презвитерите;

в) за проповедниците и библейските работници – от Църковния съвет.

(2) Освен предвидените в чл. 77 дисциплинарни наказания за членовете на местната църква, дисциплинарните наказания за презвитери, дякони, проповедници и библейски работници включват и отнемане на правото им да извършват духовни служения.

Секретар. Касиер

Чл. 72. (1) Секретарят на местната църква се избира по реда на чл. 56, ал. 3, б. „г“.

(2) Секретарят:

а) води и подписва протоколите от заседания на Църковния съвет и Духовния съвет;

б) води регистър на членовете на местната църква.

Чл. 73. (1) Всяка местна църква има касиер, избран измежду членовете на църквата по реда на чл. 47, б. „г“ и чл. 52, б. „е“.

(2) Касиерът има отговорностите по чл. 42, ал. 2.

Членове на местната църква

Чл. 74. При желание за членство в църквата се подава заявление по образец.

Чл. 75. Членове на вероизповеданието могат да бъдат всички, които вярват в Иисус Христос, приемат Го за свой личен Спасител, покаяли са се искрено, новородени са чрез Божието Слово и Светия Божи Дух и подчиняват живота си на изискванията на Библията и приемат и спазват разпоредбите на настоящия Устав и Вътрешния правилник на вероизповеданието.

Чл. 76. Всеки член на вероизповеданието е длъжен да се обучава и да живее според изискванията на Христовото учение в Библията.

Чл. 77. (1) Дисциплинарни наказания за членовете на местното поделение на вероизповеданието се прилагат от презвитерите на църквата по решение на Духовния съвет, подлежащо на одорение от Църковния съвет.

(2) В зависимост от степента на нарушението дисциплинарните наказания са:

а) увещание;

б) изобличение;

в) забележка;

г) строга забележка с предупреждение за последствията, които могат да бъдат: 1) отстраняване от участие в Господната вечеря или 2) временно отстраняване от участие в богослуженията;

д) отлъчване от църквата, което може да бъде: 1) временно или 2) дългосрочно – при по-тежки нарушения на Устава и Вътрешния правилник на вероизповеданието, както и при отстъпление от вярата.

Чл. 78. Доброволното напускане на вероизповеданието става с писмено изявление на напускащия до Духовния съвет или до представляващия МЦ презвитер, освен в случаите на наложено дисциплинарно наказание по чл. 77, б. „д“.

Напускане на вероизповеданието от местно поделение. Прекратяване и заличаване на местно поделение

Чл. 79. (1) Местна църква, която е регистрирана като юридическо лице, може да напусне вероизповеданието по решение на Съвета на презвитерите. За целта е необходимо предложение за напускането, направено от Духовния съвет, потвърждаване на предложението на ДС от Църковния съвет и съгласие на всички членовете на МЦ.

(2) Изискваното с ал. 1 съгласие на всички членове на МЦ за напускане се дава по реда на чл. 60, б. „в“, чл. 61 и чл. 62.

(3) При напускането си МЦ по ал. 1 запазва своето имущество и финансовите си средства, с изключение на имотите, закупени със средства на вероизповеданието, чиято собственост се прехвърля на вероизповеданието по надлежния ред в срок, не по-дълъг от 1 месец от изразяването на посоченото в ал. 1 съгласие на всички членове на МЦ.

Чл. 80. (1) Прекратяването на местната църква юридическо лице става с решение на Съвета на презвитерите.

(2) Решението по ал. 1 може да бъде взето самостоятелно от Съвета на презвитерите при условията на ал. 3 или след като са налице предложение за прекратяването, направено от Духовния съвет, потвърждаване на предложението на ДС от Църковния съвет и съгласие на всички членове на МЦ.

(3) Основанията, на които СП решава самостоятелно да прекрати МЦ, са: изпадане в ерес и отклонение от здравото учение и практика според Устава и Вътрешния правилник на вероизповеданието.

(4) Изискваното с ал. 2 съгласие на всички членове на МЦ за прекратяването се дава по реда на чл. 60, б. „г“, чл. 61 и чл. 62.

(5) При прекратяване на местна църква юридическо лице се извършва ликвидация.

(6) Въпросите за определяне на ликвидатора и за разпределяне на останалото след удовлетворяване на кредиторите имущество на МЦ се решават от Съвета на презвитерите.

(7) След разпределянето на имуществото вписването на МЦ подлежи на заличаване от съответния съдебен регистър.

Чл. 81. Местно поделение, регистрирано по чл. 19, ал. 2 от ЗВ може да напусне вероизповеданието или да прекрати дейността си по молба на определения от СП представляващ вероизповеданието в съответната община, отправена до СП.

VІІ. ПРЕКРАТЯВАНЕ И ЛИКВИДАЦИЯ НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕТО

Чл. 82. Решение за прекратяване дейността на вероизповеданието и обявяването му в ликвидация взема Общият събор, който назначава ликвидатор и решава въпроса за разпределяне на останалото след удовлетворяване на кредиторите имущество.

VІІІ. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 83. Вероизповеданието се учредява от най-малко десет физически лица, които приемат разпоредбите на настоящия Устав. Техните функции на учредително събрание се изчерпват окончателно от момента на регистрацията на последното от първите три местни поделения на вероизповеданието по реда на чл. 20 от Закона за вероизповеданията.

Чл. 84. Уставът и Вътрешният правилник на вероизповеданието може да се променят само от Общия събор на вероизповеданието.

Чл. 85. При изменение и допълнение на Устава или Вътрешния правилник на вероизповеданието, измененият и допълнен Устав или Вътрешен правилник се подписва от епископа, един или двама помощник-епископи и секретаря.

Подписи:

………………………………………..

(Йордан Пеянски – епископ)

………………………………………..

(Иван Вълков – пом. епископ)

………………………………………..

(Николай Ужаков – секретар)