Светлана Вълкова
Четиво за7-8 мин.

Думите Ню ейдж  според последователите на движението обозначават встъпването на човечеството в нова ера – епохата на Водолея, която ще смени епохата на Рибите. Те смятат, че на всеки 2000 години Земята преминава от един зодиакален знак в друг. Епохата на Рибите, която вече приключи, е епоха на християнството и е изпълнена с насилие. Човечеството навлезе в епохата на Водолея, която ще бъде наситена с любов, хармония и духовно усъвършенстване.

Харолд Дж. Бери предполага, че движението Ню ейдж възниква като реакция спрямо надмощието на науката, “разглобила” света на множество обективни съставки, разчленени до най-дребните детайли, което поражда явен стремеж към субективното и цялостното. Засилва се вниманието към вътрешния свят на човека. Глобалните подходи са предпочитани пред тясно националните.

Според Бончо Асенов масовото разпространение на Ню ейдж се дължи на четири основни фактора.

Първият е  появата  на трансцендентализма през ХІХ в. Според основното разбиране в него човек е в най-доброто си състояние, когато се намира в хармония с един универсален дух, обхванал планетата.

Вторият фактор е популярността на окултизма в края на ХІХ в., който се налага под названието спиритизъм.

Третият е растящото влияние на източните философии върху западната култура. Индуизмът, будизмът, дзен-будизмът и даоизмът се осъвременяват с научна терминология и се приспособяват към западното общество с неговия материализъм.

Четвъртият фактор е растящият скептицизъм към християнската вяра.

Ню ейдж  няма  свое учение. Движението се състои от около 5000 различни групи, които водят самостоятелен религиозен живот. Те могат да се разпознаят по някои типични черти:

  • Занимават се с йога, астрология, магия, гледане на карти, хипноза, медитация, нетрадиционни методи на лечение и др.
  • Използват специфична терминология: “Висшето Аз”, “самоосъществяване”, “космическа енергия”, “универсална енергия – чакра”, “овладяване на съзнанието” и др.
  • Подкрепят теорията за “промени на парадигмата”, т.е. за еволюцията на човечеството, което в своето духовно и психическо развитие преминава от една фаза към друга. Смята се, че сега хората живеят на едно по-ниско ниво на съзнание, а Ню ейдж им дава възможност чрез пробуждане на по-висшето им самосъзнание да променят начина си на живот.

Други два отличителни белега на движението са прогласяването на монизма и пантеизма, както и приемането на закона за кармата и прераждането. На тях ще обърнем по-голямо внимание.

 

Движението Ню ейдж проповядва монизъм и пантеизъм 

  Като говорят за бога, последователите на движението нямат предвид съвършения личностен Бог, Който е създал вселената. Според тях всичко е едно и всичко е бог. “Монизмът и пантеизмът са централни идеи в светогледа на Ню ейдж. Монизмът учи, че всичко е едно… Единствената разлика между материалния и нематериалния свят е нашето възприятие. Ето защо монистичният последовател на Ню ейдж ще каже, че всичко е едно и че всички ние сме части един от друг, че всички ние сме част от едно и също нещо и има един присъстващ навсякъде дух отвъд материята.”

Пантеизмът отива по-далеч от монизма с убеждението, че “бог е духовното единство на всички неща. Бог е всичко. Обяснението за света в пантеистичните вярвания е, че светът е едно бавно трептене на субстанцията на бога. Те казват, че бог е високото трептене на духа, докато материята е ниското трептене на духа. Ню ейдж авторът Бенджамин Крийм показва пантеистичния светоглед, който откриваме в повечето източни религии: “Ти си бог, аз съм бог, този микрофон е бог. Тази маса е бог. Всичко е бог.” 

Монистичният и пантеистичният светоглед поддържат идеята, че светът сам по себе си е илюзия. Индуизмът говори за това като за “мая”. Материята е реална, но тя ще изчезне, когато всичко стане едно. За западните мислители често е трудно да възприемат тази идея от източните учения. Когато последователи на Ню ейдж казват, че светът не е реален, те не твърдят, че светът не съществува. Това, което имат предвид, е, че “крайната реалност е не светът, а духът или цялото, което минава през света. Светът и цялото материално съществуване е ниско трептене на духовната материя, която е бог. Повечето последователи на Ню ейдж казват, че бог създаде света от себе си, като част от своята същност.”

 

Последователите на движението приемат закона за кармата и прераждането

Като отричат напълно разликата между добро и зло и не смятат, че са грешни в библейския смисъл на думата, идеолозите на Ню ейдж все пак проявяват интерес към бъдещия живот. Много от тях смятат, че прераждането става от по-нисша към по-висша форма на живот или обратно. Други приемат, че душата само преминава от един човек в друг.  Дъглас Гротуис пише: “Учението за превъплъщението във вида, в който е представено в индуизма и будизма, се нарича “преселване на душите” и обхваща всички форми на живот. Западните мислители пренебрегват този детайл и разкрасяват самата идея с надеждите за самоусъвършенстване. Според изходното източно учение в резултат на превъплъщението в следващия си живот човек може да стане куче, крава или комар, което е по-малко привлекателно от онова, което обещават разсъжденията за по-пълно реализиран човешки потенциал.” 

 

Още някои възгледи, отстоявани от последователите на Ню ейдж

Те заимстват от източните религии и идеята за “контактите”, т.е. търсене на връзка с отвъдното. “Като оставят традиционните медиуми на едно стъпало по-долу по стълбицата на окултните науки, контактьорите обявяват, че техните тела са използвани от същества или духове, обитаващи друго измерение… “ 

В разбирането си за личността на Иисус Христос движението следва модела на гностицизма от І в.  Според гностиците Иисус е нещо отделно от Христос. Христос е духовен принцип, който се съединява с човека Иисус.  “Някои представители на Ню ейдж изпитват известно уважение към Христос, но повечето не правят разлика между Него и който и да било друг религиозен водач.”

Що се отнася до източника на авторитета, в Ню ейдж учат своите последователи, че “истината е вътре в тях, но “истината” има различни значения. Думата “истина” се употребява за относителни преживявания, така че резултатът от всяко преживяване след това е наречен истина.”  Отстоява се принципът: “Твоите преживявания не могат да бъдат лъжливи, тъй като ти си бог.” 

Сред най-популярните имена в движението са Елена Блаватска, Алис Бейли, Фритьоф Капра, Ейбрахам Маслоу, Мерилин Фъргюсън, Шърли Маклейн.

Ню ейдж намира прием  в научните кръгове, сред артистичните среди, в училищата чрез школи за йога и медитация. Идеите му могат да се открият в множество филми и книги.

“Възникването и развитието на Ню ейдж движението през ХХ в.  се смята от индийските гуру за най-големия успех в тяхното нашествие в духовния мир на християнската цивилизация. В него те виждат осъществяване на идеята на Махатма Ганди за обединяване на индуизма и християнството и създаването на нова световна религия. Ето защо те го смятат за истинския баща на движението. За тях Ню ейдж движението е религията на ХХІ век.”

Според Джеймс Сайър светогледът на Ню ейдж е пронизан от вътрешни противоречия. Първата сериозна трудност идва от разбирането за природата на реалността и природата на истината. “Тези хора приемат езика на всички системи в реалността – езика на магьосничеството и науката, на астрологията и философията, на въздействието на опиатите и реалността на събуждането, на психозата и нормалното състояние – и гледат на тях като на еднакво валидни описания на реалността… Всяка система е еднакво валидна, тя трябва само да издържи проверката на опита, а опитът е личен.” Така те не са способни да разберат какво представлява реалността. Могат да познават само това, което преживяват.

Второто противоречие в светогледа на Ню ейдж идва от анимизма: последователите му вярват в полубожества и демони, които населяват вътрешните пространства на разума. “Наречете ги проекции на душата или духове от друг порядък на реалността. И в двата варианта те се срещат в Ню ейдж и трябва да се усмиряват чрез ритуали или да се контролират чрез заклинания. Движението отваря отново една врата, затворена откакто християнството прогони демоните от лесовете, демитологизира естествения свят и по принцип отхвърли мрачния възглед, свързан с изключителен интерес към събитията около падналите ангели от царството на Сатана.” 

Третата трудност е в това, че отсъствието на съвършен личностен Бог прави невъзможна етиката, защото “или не съществуват никакви ценности във вселената, или Бог е неотделим от всички нейни изяви и на равнището на космоса различието между добро и зло изчезва…  Ако Азът е цар, защо да се тревожим за етиката? Царят не може да сгреши. Ако Азът е удовлетворен, това е достатъчно. Такава концепция допуска откровена жестокост. С други думи,  светогледът на Ню ейдж става жертва на всички капани на … егоизма.”

Огромният брой последователи на движението още веднъж показва колко манипулируемо същество е човекът. Независимо от това, че притежава значително количество знания за света и за себе си, той е особено уязвим за лъжа и манипулация, точно както предците му в рая. Съвременият човек се подвежда по  същата сатанинска примамка: „Ще бъдете като Бога“ (Бит. 3:5).  Грешката е, че като усеща липсата на Бога, той Го търси в погрешна посока, защото пренебрегва ориентира, който му е оставен от самия Бог за това – Неговото Слово. Въпреки горчивия си опит от невъзможността да се ориентира в по-низшата сфера – в естествения си душевен живот, – човекът поставя за критерий на истината и в по-висшата духовна сфера сами себе си, своите преживявания. И тук стига далеч – до връзка със Сатана. Докато се лъже, че е Бог, попада под властта на най-древния си враг и манипулатор, чиято цел е да унищожи колкото може повече хора, защото е „открай време човекоубиец“ (Йоан 8:44).

Светлана Вълкова

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2004 <<<


СПОДЕЛИ