ХРИСТОС – НЕБЕСНАТА ВРАТА
Има много красиви и разнообразни врати, но е лошо, когато искаш да влезеш, а те остават затворени. Мнозина са изпитвали това – измръзнал, гладен, уморен, идваш от далечен път, хлопаш, а никой не отваря. Бил си поканен, но си закъснял. Чуваш шума зад вратата, събитието е в разгара си, а ти стоиш, чакаш и мърмориш на себе си: „Защо не дойдох по-рано?!“. Или тичаш да хванеш влака или самолета, закъсняваш с една минута, но никой не те чака, не чува обясненията, нито молбите ти.
Дали дисциплината ще гарантира липсата на такива неприятности? Спомням си за един интелигентен човек, външно много смирен, но попаднал в необичайна ситуация, когато вратите на тролея се хлопнали под носа му и той, афектиран, започнал да ги рита. Когато осъзнал какво прави, се ужасил от себе си, а Бог му показал едно негово скрито лице.
Съвсем различен е случаят, когато вратите се отварят от усмихнатите стопани на дома, които ни канят да влезем, вземат връхната ни дреха и показват отреденото за нас място. Чувстваме се уважавани. Винаги виждаме широко отворени врати и ведри лица, когато родител посреща детето си, когато любеща жена и деца очакват своя съпруг и баща от работа или от далечен път. Прекрасни мигове! Всичко това е предвкусване на най-желаната среща с Христос на небесата, където вратата е все още отворена.
Думата „врата“ се употребява в материалния и в духовния свят. Тя често се използва символично, а в Библията чрез формата на притчата се разкрива дълбокото значение на вратата като преход. Вратата служи 1) като видима граница при преминаването от една среда в друга, от външна към вътрешна стая. Същевременно е 2) символ на едно отворено или затворено сърце. Образът на вратата има още много употреби, но при повечето от тях откриваме един и същ закон за отклика, който е пропорционален на въздействието. Ако отвориш, ще ти отворят. Ако стоиш затворен, ще бъде затворено и за тебе. Има Някой, Който хлопа на вратата на твоята душа и чака да Му се отвори. Ако отвориш, Той ще отвори вратата на небесата за тебе, но ако не отговориш, небесната врата ще остане затворена за тебе.
Раздялата с Бога започва, когато Адам и Ева, подмамени от лъжата на една духовна личност, посягат към дървото за познаване на доброто и злото и така нарушават заповедта на своя Творец. Причината за тази раздяла, която продължава и до днес, не е в това, че са изяли забранения плод, а в непослушанието, лъжата, оправданието с другия. Оттогава и до днес Бог поставя ангел с огнен меч пред вратата на небето, така че никой със свои усилия не може да я отвори – нито с нирвана, нито със здравословно хранене, нито с добри дела. След като Адам и Ева са изгонени от рая, за първи път прозвучава въпросът: „Кой ще ни върне? Кой ще ни отвори вратата?“. Чрез непослушание човек затваря вратата на сърцето си към Бога, за да не може да Го чува. Тогава Бог е принуден да затвори Своята. Така двете врати остават затворени хиляди години. Но заради Своята милост към творението Си Бог проявява инициатива пръв да похлопа на човешкото сърце и чрез Своя възлюбен Син Иисус Христос отново да ни покани да се срещнем и да общуваме: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откр. 3:20).
На вратата на човешката душа днес постоянно хлопа грехът, а в края на живота – и смъртта. Смъртта, която хлопа на вратата, е известна алегория в изкуството и литературата на последните векове. Неизбежен е моментът, в който и на нашата врата ще почука „старицата с косата“ и ще влезе, без да се съобразява с нашето мнение. Една жена сподели как веднъж през нощта някой започнал да хлопа на вратата на дома им, а тя била сама. Мъжът й бил нощна смяна. И тя извикала изплашена: „Няма никой тук!“.
Колкото и да се оплакваме от икономиката, хаоса, ниските заплати, градския транспорт, цените, шефа, жената, мъжа, децата, стреса… не искаме да напуснем този свят, защото неизвестността ни плаши. Като свещенослужител съм виждал мнозина да напускат живота. Явно не са успели да кажат нито, че смъртта е объркала адреса, нито, че ги „няма тук“. По лицата на мнозина от тях има ужас. Малко са тези, по чиито лица в последния миг се изписва усмивка като свидетелство за блажената радост от това, което виждат, преди да си тръгнат.
Втората група хора знаят къде отиват, знаят Кой ще ги посрещне. Христос, когато умира на кръста, извиква с висок глас: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си“. И като каза това, издъхна“ (Лука 23:46). Истинският християнин на прага на смъртта спокойно отваря вратата на сърцето си и предава душата и духа си на Този, в Когото е повярвал, защото Христос е победил вратата на ада и смъртта. „Къде ти е, смърте, жилото? Къде ти е, аде, победата?“ (I Кор. 15:55). Демоните, които преследват вярващия човек постоянно и искат да го видят в ада, тогава ще чуят: „Защо търсите живия между мъртвите? Няма го тук, той възкръсна още по време на земния си живот, като повярва в Моята изкупителна жертва. Тази душа не принадлежи на ада, тя премина от смърт към живот“. За това четем в Йоан 5:24: „Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Онзи, Който Ме е пратил, има вечен живот и не отива на съд, а е минал от смърт към живот“.
Невярващият човек обаче в момента на смъртта, дори да е вършил добри дела и да възприема себе си като „добър човек“, ще бъде неприятно изненадан от една затворена врата. За такава ситуация разказва една притча в Евангелието от Лука 13:25: „След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, започнете да хлопате на вратата и да казвате: „Господи, Господи отвори ни!“, Той в отговор ще ви каже: „Не ви знам откъде сте“. Мнозина читатели сега ще помислят: „Не, не! Това не се отнася за мене!“. И притчата всъщност продължава с оправданията на изненаданите, но те остават без резултат. Жалко, че хората ще произнесат късно думите, които трябва да кажат днес на колене пред Бога. И тогава ще чуят глас: „Не ви познавам“. Тази затворена врата ще бъде неимоверно по-страшна от всички затворени врати на земята.
Затова времето за твоята промяна е тук и сега. Трябва днес, а не утре да хлопаме на небесната врата за прошка с искрено покаяние, сега тя да се отвори, за да се излее Божията благодат, за да получим Божията любов и сила свише за новорождение и да се изпълним с жива надежда. В Новия Завет четем: „Надеждата не посрамва, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез дадения ни Свети Дух“ (Римл. 5:5). И още: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори“ (Мат. 7:7).
Скъпи читателю, особено ако смяташ себе си за християнин, спри и се запознай с единствената Личност, победила смъртта. Само на Господ Иисус е дадена власт да отваря и затваря небесната врата. Христос казва: „Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси. И ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери“ (Йоан 10:9). И допълва: „Така казва Светият, Истинният, Онзи, Който има Давидовия ключ, Който отваря и никой не ще затвори, Който затваря и никой не ще отвори“ (Откр. 3:7). Преживял ли си това? Ако отговорът ти е „да“, не се притеснявай Кой ще ти отвори вратата, но ако е „не“, още днес и сега потърси тази Врата. Бог казва на Каин: „Грехът стои при вратата. Той те влече към себе си, но ти владей над него“ (Бит. 2:7). Каин пренебрегва съвета на родителите си: „Изгубихме общуването си с Бога, като затворихме вратата пред Него. Внимавай, синко! Опитвай се да търсиш Бога!“. Братът на Каин – Авел – успява да умилостиви и докосне вратата на Божието сърце със своето отворено сърце и умилостивителната си жертва. От земята се издига благоуханен мирис и Бог благоволява към Авел. Каин обаче, вместо да потърси Бога, предпочита ритуалните почести и произнася името Му, без да Го допусне в сърцето си. Каин отваря вратата на греха и затваря сърцето си за своя брат и за Бога. Повечето българи правят същия избор, като предпочитат ритуала пред живата вяра, която е начин на живот. За такива хора Христос казва: „Този народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далече от Мене“ (Мат. 15:8).
НЕПОСЛУШАНИЕТО ВИНАГИ СИ НАМИРА ОПРАВДАНИЕ
Адам се оправдава с Ева, Ева – със змията. Цар Саул, след като изгубва благоволението на Бога, също започва да търси виновни. И открива врага си в своя верен войник и зет Давид, на когото започва да завижда, като губи мира си. Ние винаги търсим виновни, когато нямаме мир в сърцето. С думи убиваме най-близките си хора – мъж, жена, снаха, свекърва, колеги. Майки убиват децата си в утробата. По този начин двойно повече залостваме вратата на своето собствено сърце за Бога.
В Содом и Гомора живее развратен народ, точно както в нашето съвремие – гейове, лесбийки, джендъри… Жителите на Содом виждат, че в дома на Лот идват гости – двама святи мъже. Лот излиза от вратата на своя дом, за да ги защити: „Лот заключи вратата след себе си и им каза: „Братя мои, не правете зло!“ (Бит. 19:6-7). Но те не слушат и отговарят: „Пришълец е, а иска да съди; сега ще постъпим с тебе по-лошо, отколкото с тях“. И се хвърлиха силно върху върху Лот, като се приближиха, за да строшат вратата“ (ст. 9). За голяма жалост и днес нечестиви хора се устремяват срещу Църквата Христова с различни обиди, обвинения, заплахи, беззаконни закони. За тях забраненият плод все още остава сладък. Предстои им да платят горчивата му цена.
Вратата е краят на последното време, в което живеем. Тя означава идването на Христос, Когото Църквата очаква. Господ Иисус говори за нея в Марк 13:29: „Така и вие, когато видите да се сбъдва това, знайте, че Той е близо, при вратата“. Ето накратко и белезите за Второто пришествие, описани в Мат. 24:37-39: „Както беше в Ноевите дни, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син. Защото както в дните преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не разбраха, докато не дойде потопът и не изтреби всички, така ще бъде и с пришествието на Човешкия Син“. В Бит. 7:16 четем: „И влязоха, мъжко и женско от всяка плът влязоха, както му беше заповядал Господ. И Господ Бог затвори след него ковчега“.
В края на историята за Лот ангелите го дръпват вътре, заключват вратата, а гневните жители на града поразяват със слепота, „така че те се мъчеха да търсят вратата“ (Бит. 19:11). Бог затваря вратата! Ноевият ковчег е предобраз на днешната Христова Църква, където се проповядва спасението на твоята душа. Както по времето на Ной вратата на ковчега е широко отворена и всички пожелали влизат спокойно през нея чрез вяра, така и днес през вратата към небето се влиза с вяра. Не отлагай и не пренебрегвай поуката от историята с Лот и неговата жена! Колкото повече човек отлага своето покаяние, толкова по-силно тъмнината го „успокоява“. Ще дойде време, когато ще търсиш, но няма да намериш, защото тъмнината и мракът окончателно ще те ослепят: „Който мрази брат си, се намира в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае накъде отива, защото тъмнината е ослепила очите му“ (I Йоан 2:11).
ПАСХАЛНОТО АГНЕ И ХРИСТОС
В Египет чрез десет знамения настъпва голяма скръб, но Бог избавя Своя народ от нея и от робството. Тогава вратата на всеки дом има спасителна роля. Бог заповядва на евреите да сложат по вратите си от кръвта на пасхалното агне. Вероятно това е изглеждало глупаво – кръв от животно върху дървена врата ще удържи ли ангела, пратен да погубва?! Но евреите вярват в думите на Бога и са спасени. Той казва: „Това е вашето избавление. Това е Пасха“. Тази кръв на пасхалното агне е предобраз на Христовата кръв, която е пролята за нашите грехове – единствената, способна да ни очисти. Домът на фараона е заключен и пазен от стражари, както много домове днес, чиито жители се охраняват със съвременните технологии. Но за ангела погубител няма препятствие – за да влезе, той не иска разрешение нито от стражарите, нито от компютрите. Единствената защита е да помолиш Първосвещеника Христос да поръси със Своята кръв вратата на сърцето ти, за да не загинеш по време на Голямата скръб, за която говори Библията. Тя ще настъпи неизбежно, като потопа и огъня от небето върху Содом и Гомора. А ти имаш шанса да влезеш заедно с поканените на небето, преди Голямата скръб да започне. Ангелите ще видят кръвта на Христос върху тебе и ще те спасят. За Църквата вратата на небето е отворена. Остава тя да чуе тръбата: „Ние, живите, които останем до Господното пришествие, няма да изпреварим починалите, защото сам Господ с повеление, при глас на архангел и при Божия тръба ще слезе от небето и мъртвите в Христос ще възкръснат първо; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господ във въздуха, и така винаги ще бъдем с Господ“ (I Сол. 4:15-17).
СКИНИЯТА – ВРАТА
Бог възстановява отношенията си с хората, но при ясни условия. Когато извежда Израил от Египет, в пустинята Той дава указания как да Му направят скиния. Скинията е врата между небето и хората. Веднъж Бог се явява на Яков в сън му и показва тази врата (Бит. 28 гл.). А после решава да я постави сред Своя народ Израил. Жертвеното животно трябва да бъде убито пред скинията и с неговата кръв да се поръси вратата й. Защото вътре обитава Бог, а в святото място Той говори с Мойсей. Жертвената, помирителната кръв е кръвта на прошката, с която отношенията се възстановяват. Грешникът и свещеникът възлагат ръце над жертвата и грехът преминава в нея. Грешникът получава прошка и приема Божието благоволение. Защо пред скинията винаги се пролива кръв? Защото грешният човек е затръшнал вратата пред Бога, а този грях и всеки грях се „измива“ само с кръв.
Векове след скинията в пустинята Бог сътворява една жива скиния – Йоан Кръстител, син на свещеник, облечен с груби кози кожи. Но душата му е като скиния, изпълнена със Светия Дух още от раждането. Този човек проповядва с власт на религиозни водачи, царе, обикновени хора. Дори войници идват при Него с въпроса: „Какво да правим, за да се спасим?“. И той им отговаря: „Покайте се, защото се приближи Небесното царство“ (Мат. 3:2). А когато вижда Христос, Йоан Кръстител казва: „Ето Божия Агнец, Който взема върху Себе Си греха на света!“ (Йоан 1:29). Божият Агнец и само Той отваря вратата към царството на Бога.
Възкръсналият Христос е жив на небето, където очаква тебе и мене. Там Божите чеда ще бъдат доведени не просто до вратата, а ще бъдат поканени от Него с думите: „Влезте, защото за вас е приготвено!“. Това е бракът с Агнеца! Яков вижда вратата на вярата в сън. Днес това е реалност – вратата, през която влизаме на небето. Както пише в книгата Откровение, това, което апостол Йоан вижда отначало и което ние също ще видим, е закланото Агне. То се обръща към него с думите: „Не се бой, Аз съм Първият и Последният, и Живият!“ (Откр. 1:17). „Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще бъде спасен“ (Йоан 10:9). Покаянието е ключът, за да бъдеш спасен и да влезеш през тясната врата. Христос казва: „Борете се да влезете през тясната врата, защото ви казвам: мнозина ще търсят да влязат и няма да могат“ (Лука 13:24).
А ти продължаваш да избираш червения килим… Но по думите на Божия Син този път води към бездната, а Христос е Съдията, Който потвърждава: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ (Мат. 28:18). Ако ти не Го разпознаваш днес, и Той няма да те разпознае. Но ако ти отвориш, и Той ще отвори.
„Ето, Съдията стои пред вратата“ (Як. 5:9).
епископ Иван Вълков
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2018 <<<
