Скъпи братя и сестри, скъпи приятели, ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!
Нека вникнем в този поздрав, който прозвуча преди две хиляди години и в него да разпознаем гласа на любовта. Но преди да пристъпим към това разсъждение за гласа на любовта, за кратко ще преразгледаме нашите всекидневни преживявания, когато чуваме гласа на греха. Трябва да признаем, че добре разпознаваме този глас. Вие ще попитате: в какво?
Ето в какво: – в натрапчивите мисли на завист, омраза, гордост и хули; – в низките пожелавания на това, което има ближният; – в изкушенията да бъде извършен грях чрез съблазън, разврат и всяка мерзост; – в известието за болест; – в известието за нечия смърт; – в известието за трагичен случай; – в известието за война или размирица; – в известието за близкия ни край (Да си спомним само случая с Езекия: „В ония дни се разболя Езекия на смърт; и дойде при него Амосовият син пророк Исая, и му каза: „Тъй говори Господ: „Направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш” (ІV Цар. 20:1) Той като цар не започна бързо да дава заповеди за различни неща, а стори нещо съвсем различно.
Историята в Библията продължава така: „Обърна се Езекия с лицето си към стената и се помоли на Господ, като каза: „О, Господи, спомни си, че аз ходих пред лицето Ти вярно и с предано на Тебе сърце и върших каквото беше угодно пред очите Ти.“ И заплака Езекия силно” (ІV Цар. 20:2-3); – в известието за наказание поради извършеното престъпление не само тук, на земята, но и във вечността. Както е писано: «Наказанието за греха е смърт.» По тази причина ап. Павел казва:„Грехът царува, причинявайки смърт” (Римл. 5:21). Излиза, че в лицето на Адам и Ева ние приехме за цар не Бога, а греха. И ние му робуваме.
Ап. Павел пише в Посланието към римляните: „И тъй, грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да не му се покорявате в телесните похоти; и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата… Грехът не бива да господарува над вас, защото вие не сте под закона, а под благодатта. Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на онзи, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или – на послушанието, за оправдание?” Гласът на греха се чува дори до небето: „И рече Господ: „Какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене” (Бит. 4:10). Същото се казва и за Содом и Гомора: „И рече Господ: „Голям е викът против Содом и Гомора и грехът им е твърде тежък” (Бит. 18:20). Викът стига до небето. Така се чува гласът и на твоите грехове и беззакония, ако не си поискал прошка от Бога, подобно на Езекия.
Но всичко това ни е познато до болка. Нека сега да насочим вниманието си към гласа на любовта. Гласът на любовта – това е гласът на Бога, защото „Бог е Любов” (І Йоан 4:8). Откога започваме да чуваме този глас и да го разпознаваме? Това е: – гласът на майката към още нероденото бебе; – гласът на бащата, както поощряващ, така и строг, но с благ тон към своите деца; – гласът на роднините и близките, които говорят истината за теб и мен; – гласът на приятелите, които ни коригират, като ни желаят доброто. Трябва да се научим да чуваме гласа на любовта, гласа на Бога. Както казва Христос: „Моите овци слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те вървят след Мен” (Йоан 10:27).Този глас е творчески. Той се чува още преди сътворението: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ И биде светлина. И рече Бог: „Да има твърд посред водата…“ И рече Бог: „Да се събере водата…“ И рече Бог: „Да произведе земята злак“, тъй и стана. И рече Бог: „Да бъдат светила на небесната твърд“, тъй и стана. И рече Бог: „Да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд.“ Тъй и стана. След това Бог ги благослови и рече: „Плодете се и множете се, и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята.“ Тъй и стана. След това рече Бог: „Да сътворим човек по Наш образ и по Наше подобие; и да господарува над морските риби и над небесните птици, и над зверовете, и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.“ И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече: „Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я, и господарувайте…“ И видя Бог всичко, което създаде, и ето, беше твърде добро. Стана вечер, стана утро – ден шести” (Бит. 1:3-31).
За това четем в Евангелието на Йоан: „В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе” (Йоан 1:1-5). В гласа на Бога се разкрива съвършената Му любов към Неговото творение: „Да сътворим човек по Наш образ и по Наше подобие” (Бит. 1:26). В потвърждение на това четем: „И дойде към мене слово Господно: „Сине човешки!… Тъй казва Господ Бог: „Ти си печат на съвършенство, пълнота на мъдрост и венец на красота” (Йез. 28:11-13). Не в природата, не в животните, дори не в ангелите, а в нас той изявява Себе Си.
Скъпи приятелю, това сме ти и аз. Оценяваме ли този глас на любовта? Да си спомним как се вглеждат едни родители в рожбата си, когато се питат на кого прилича и търсят да разпознаят себе си. С каква любов и радост приемат своите чеда, които отразяват техния образ. Какво удовлетворение получават, когато чуват: „Той прилича на баща си“ или: „Тя прилича на майка си”, но още по-голяма радост изпитват, когато виждат не само външната, а и вътрешната прилика. Така Бог се вглеждаше в Адам и Ева, така им се радваше и се наслаждаваше на общението с двамата, като виждаше в тях Своя образ и подобие, докато те не изгубиха този образ чрез грехопадението. Но след време Бог отново разкрива Себе Си, вече в пълнота, в лицето на Иисус Христос като човешки и Божи Син. За това четем: „Понеже в Него благоволи Отец да обитава всичката пълнота” (Кол. 1:19). Ап. Павел неслучайно повтаря тези думи: „Понеже в Него телесно обитава цялата пълнота на Божеството” (Кол. 2:9).
В следващия момент чуваме: «И рече Господ Бог: „Не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, подобен на него” (Бит. 2:18). А това значи да му сътвори жена, за да пребъдват в любов. Това значи всеки ден да чуват: „Обичам те!” Децата да чуват: „Обичам те!“ и разпознавайки тази земна любов, да разпознаят любовта на Този, Който ги обича със съвършена и вечна любов. Така казва Бог на пророк Йеремия: „Отдалече ми се яви Господ и рече: „С вечна обич те обикнах и затова прострях към тебе благоволение“ (Йер. 31:3). В гласа на любовта няма лицемерие, ласкателство, хитрост, лукавство, измама, лъжа, манипулация и няма компромиси с греха. Познаваме този глас от прошката, когато Той казва: „Иди си и не съгрешавай вече” (Йоан 8:11). Този глас ни е познат от изцелението: «След това Иисус го срещна в храма и му рече: „Ето, ти оздравя; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо” (Йоан 5:14).
Ето как чу Езекия гласа на любовта след молитвата си: «Исая още не беше излязъл от средния двор и дойде слово Господно към него: „Върни се и кажи на Езекия, владетеля на Моя народ: „Тъй говори Господ, Бог на твоя отец Давид: „Чух молитвата ти, видях сълзите ти. Ето, Аз ще те изцеря; на третия ден ще идеш в дома Господен; и ще прибавя към дните ти петнайсет години, и ще избавя от ръцете на асирийския цар тебе и тоя град, и ще защитя тоя град заради Себе Си и заради Моя раб Давид” (ІV Цар. 20:4-5). Този глас звучи силно в думите на Бога: „Защото Бог толкова обикна света, че даде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот” (Йоан 3:16). Тук вече не става въпрос за 15 години, нито за 80, а за цяла вечност.
Този глас звучи много мощно във възкресението: «Като каза това, извика с висок глас: „Лазаре, излез вън!” (Йоан 11:43).Преди това четем: „Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея юдеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: „Къде сте го положили?” Казват Му: „Господи, ела и виж.” Иисус се просълзи. Тогава юдеите казваха: „Гледай колко го е обичал.” Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре?“ А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера и камък стоеше отгоре й. Иисус казва: „Вдигнете камъка.” Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: „Господи, мирише вече; защото е от четири дни” (Йоан 11:33-39). Ето докъде стига човешката любов. Но Христос продължава: „Не ви ли казах, че ако вярвате, ще видите Божията слава? Аз съм възкресението и животът.” Защото за Бога няма нищо невъзможно. И псалмопевецът Давид вика със силен глас: „Много си сторил Ти, Господи, Боже мой: за Твоите чудеса и помисли за нас – кой ще се уподоби на Тебе!» (Пс. 39:6).
Интересно е, че сатана и демоничните сили най-много се страхуват от този глас на любовта – гласа на възкресението. Те дори успяха да посеят съмнение у най-верните ученици и приятели на Христос. Така че, когато жените казаха: „Той възкръсна”, „техните думи им се показаха празни и не им повярваха” (Лука 24:11). Дяволът и целият демоничен свят, които пазеха Христос в ада, чуха мощния глас на небесния Отец да заповядва Иисус да излезе от там. И Христос възкръсна, както четем: „Христос Иисус, Който умря, но още и възкръсна, Който е и отдясно на Бога, Който и ходатайства за нас“ (Римл. 8:34) Тогава прозвуча още веднъж гласът на любовта, гласът на възкресението, гласът на Бог Отец. „Къде ти е, смърте, жилото? 
Къде ти е, аде, победата?“ (І Кор. 15:55).
За да се потвърди пред хората възкресението на Иисус, Той им се явява:„Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите” (Йоан 21:14). Освен това заедно с Него възкръснаха и някои светии, което също потвърждава силата на възкресението: „И гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха от гробовете след възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина” (Мат. 27:52-54).
Ето защо демоните толкова се плашат от думите на любовта и думите на възкресението – да не би Христос и днес да каже на някого: „Иване, излез вън от ада на твоя грешен и престъпен живот.” И той да излезе от пещерата, както излезе Лазар. Дори да е обвит със съмнение или неверие, дори да е вързан с веригите на пристрастия, похот и всякаква зависимост – алкохолна, наркотична, към интернет, порнография, блудство или измамите на този свят. Да, от пещерата на страха и ужасите, дълбоката депресия или шизофрения. Дори тогава човекът пак ще излезе от това състояние, от този тъмен, мрачен и греховен живот. О, слава само на Иисус Христос, Който има власт на небето и на земята! Който победи смъртта и ада. Който има власт и над твоите и моите грехове. Ако Му се довериш и дойдеш при Него, Той ще те възкреси от мъртвите. Чуй днес гласа на любовта. Излез вън. Ето Христовите думи: „Истина, истина ви казвам: идва час и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божи и като чуят, ще оживеят. Защото, както Отец има живот в Себе Си, така даде и на Сина да има живот в Себе Си; и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човешки. Не се чудете на това; защото идва час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божи и ще излязат“ (Йоан 5:25-29)…
Да, ще излязат! Чуваш ли сега този глас? Готов ли си да се покаеш, да излезеш на свобода, да бъдеш изцелен? Или ще постъпиш както постъпиха предишните поколения, за които Бог с болка казва: «Защото сърцето на тези човеци е закоравяло и с уши тежко слушат, и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат и да ги изцеря“ (Мат.13:15). Ето защо и след възнесението на Христос на учениците Му забраняват да говорят за Неговото възкресение: „Не ви ли поръчахме строго да не поучавате в това име?“(Деян. 5:28). И тук подчертавам, че страхът, който те държи в твоята пещера на неверието и съмнението, не е от теб и не е твой. Той е от дявола, който още в Едемската градина тласна първите хора да съгрешат, а след грехопадението у тях се появи чувство на страх от Бога. Както четем: „И извика Господ Бог на Адам, и му рече: „Адаме, къде си?” Той каза: „Чух гласа Ти в рая и ме достраша” (Бит. 3:9-10). Сатана днес те държи в плен, както и фараонът държеше Израил и казваше: „Кой е този Господ, та да послушам гласа Му и да пусна синовете на Израил? Аз не познавам Господ и няма да пусна Израил” (Изх. 5:2). Ето защо толкова се бавиш и не се покайваш. Съвременният Адам казва: „Чух гласа и ме достраша, защото съм грешен и заслужавам наказание, не съм достоен за прошка.” Това е така, но дяволът ти внушава, че не заслужаваш прошка, докато Бог казва, че Той ти я подарява заради Своя Единороден Син, Който умря и възкръсна заради теб и така прояви милостта Си. Ето, чуй отново Неговия глас: „Елате при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо и бремето Ми леко” (Мат. 11:28-30).
Скъпи мой приятелю, не е ли това най-важното, което трябва да разбереш за себе си, не е ли това най-главният отговор на въпросите: „Откъде съм, защо съм тук и накъде отивам? Какво идва след смъртта?” Христос дава отговор:„Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее” (Йоан 11:25). Ако умрем, ще възкръснем, това са най-силните и мощни думи на любовта. И от тях най-много се страхува сатана. Да не би да чуем, да повярваме и да възкръснем. Христос възкръсна! А това значи, че ще възкръснем и ние. Христос възкръсна, това е гласът за теб и за мен. Ако повярваш в Него, ще възкръснеш и ти.
Нека видим как реагира един от учениците, след като възкръсналият Христос му се явява на остров Патмос: „И се обърнах да видя откъде идва гласът, който говореше с мене; и като се обърнах, видях седем златни светилника, а сред седемте светилника един, подобен на Сина Човешки, облечен в дълга до нозете дреха и препасан до гърдите със златен пояс; главата и космите Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му – като огнен пламък; нозете Му – подобни на лъскава мед, като в пещ нажежени, и гласът Му – като шум от много води; Той държеше в дясната Си ръка седем звезди, а от устата Му излизаше двуостър меч; лицето Му сияеше, както слънце сияе в силата си. Щом Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв. Той сложи върху мен дясната Си ръка и ми каза: „Не бой се; Аз съм първият и последният, и живият; бях мъртъв и ето, жив съм вовеки веков, амин; и имам ключовете на ада и смъртта. И тъй, напиши което видя, което е и което има да стане след това. Това е тайната на седемте звезди, които ти видя в десницата Ми, и на седемте златни светилника: седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника, които видя, са седемте църкви” (Откр. 1:12-20).
Христос възкресе! Той е жив! „Пред празника Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, ги възлюби докрай” (Йоан 13:1). Скъпи приятелю, искам още веднъж да подчертая, че Бог е направил всичко от Своя страна, за да те убеди, че те е възлюбил, и не спира да говори за това. Ти чу ли днес гласа на любовта и готов ли си да се разграничиш от гласа на греха? Приемаш ли гласа на любовта? Готов ли си да приемеш самата Любов? За нея ап. Павел казва: „… защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения ни Дух Свети. Защото още когато бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите… Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас още когато бяхме грешни” (Римл. 5:5-8).
Христос възкръсна! Наистина умря заради нас и възкръсна. Вярваш ли в това? На тези, които вече възкръснаха за този нов живот, ще кажа: „Христос възкръсна!“ „И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христос, търсете това, което е горе, където Христос седи отдясно на Бога” (Кол. 3:1). В едно от своите откровения ап. Йоан пише: «Но след трите и половина дни у тях ще влезе дух на живот от Бога и те ще се изправят на нозете си, и голям страх ще обземе ония, които ги гледат. Тогава ще чуят висок глас от небето да им казва: „Възлезте тука.“ И ще възлязат на небето в облак, и враговете им ще ги видят» (Откр.11:11-12).
Алилуя! Това се отнася за всички нас, повярвали и възкръснали вече в този земен живот. И тази наша вяра не е празна, защото се освободихме от гласа на греха и омразата. Ето и обещанието: «Но всеки по своя ред: първият плод е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат онези, които са Христови» (І Кор. 15:23). «Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте още в греховете си» (І Кор. 15:12). „И Ангел Господен втори път викна на Авраам от небето и рече: „Кълна се в Себе Си – казва Господ, – че понеже ти направи това нещо… Аз ще благословя и преблагословя… и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми” (Бит. 22:15-19).
Скъпи приятелю, ако днес послушаш гласа на любовта, гласа на възкресението, незабавно ще бъдеш благословен от Бог Отец, Който благослови и Авраам поради това, че чу гласа Му и Го последва. Последвай Го днес и ти. Нека Бог да те води в това начало на твоето възкресение за нов живот за Него във вечността! Амин.
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!
