Чувство ли е, или нещо друго, по-дълбоко, това, което е способно да понесе всичко? Когато чета тази фраза в Свещеното Писание, си спомням историята на Юдит, момиче от Турция, с което Господ ме срещна.
В една ранна октомврийска сутрин отлетяхме за Истанбул. Почти час пътувахме с автобус и след няколко прекачвания – ето ни във фабриката. Да, във фабриката. Ухае на вкусни турски сладки. Минаваме от стая в стая – навсякъде работят хора. Няколко крачки и сме в едно особено помещение. Дори атмосферата е различна! Тук работят християни. Сред ислямския свят това е остров на щастието, доверието и простотата. Хората завиват рула. Те носят ортопедични гривни, защото ръцете им се уморяват много от монотонните движения.
Единият от тях – С. – е бивш неврохирург. Сега той не може да работи в болницата. За мюсюлманите, избрали пътя на Христос, всички врати са затворени. Но С. не пада духом. Той върши работата си с радост.
Време е за обяд. Малка група християни се събират в трапезарията. Преди да започнат храненето, се молят и изпяват песен. Никога не бях чувал такава песен. Пееха шепнешком! Не разбирах нито една дума, но усещането за великолепието и величието на Бога изпълни сърцето ми.
Сред братята и сестрите се открояваше едно момиче. Тя се казваше Юдит. С нея се познаваме повече от шест години. Историята на нейната вяра е поразителна. Пълна е с уроци, които могат да променят човешкия живот.
Как започва всичко
Когато била на 18 години, Юдит обикнала Христос с цялото си сърце.
Родена е в кюрдско село в Северна Турция. Радостната вест й донесла тайно една съседка, а сърцето на момичето грейнало с необикновения огън на вярата, надеждата и любовта.
Много своенравна и горда по характер, Юдит станала като „овчица“, послушна и ласкава. Отначало родителите не можели да се нарадват на промяната у нея, но не разбирали какво се е случило. И тогава дошъл денят, когато тя им признала:
– Станах християнка. Бог промени сърцето ми.
Тази новина никак не зарадвала родителите. Последвал сериозен разговор.
Но Юдит била твърда и непоколебима във вярата си. В семейството започнали да я презират и унижават. Сърцето на момичето обаче оставало вярно на Този, Който я е спасил.
Родителите решили да се обърнат към старейшините на селото. Старейшините отначало нежно, а след това рязко и грубо притиснали Юдит да се откаже от християнството. Но тя останала твърда.
Изворът на любовта, която издържа всичко, е Бог
Веднъж един от старейшините на селото я попитал:
– Откъде е тази сила, тази твърдост?
Юдит отговорила:
– Самият Бог ме подкрепя и ми помага да Му бъда вярна.
В книгата „Писма на Джон Нютън“ четем: „Често мисля как да Ви помогна да намерите мир и евангелска надежда и имам само едно средство за това: да напомням отново и отново за всемогъществото и благодатта на Иисус. За блаженството е нужно само едно: очите на ума Ви винаги да са обърнати към Спасителя и Светият Дух, като Ви просвещава, все повече да ви разкрива Неговата слава“.
Любовта, която издържа всичко, е доверие и послушание
Старейшините се съвещавали и лицата им ставали все по-мрачни. Накрая взели решение:
– Даваме ти една седмица. Ако упорстваш, ще те накажем пред цялото село.
Юдит знаела много добре какво означава това. Като дете била виждала как наказват развратни жени, крадци и други престъпници с камшик. Разбирала през какво ще трябва да премине. Тази седмица в очакване на наказанието била най-трудната за нея.
Една вечер се молила Бог да й помогне да Му остане вярна, да обича семейството си и онези, които ще я бият и ще крещят дрезгаво:
– Така й се пада!
Господ напомнил на Юдит думите от Евангелието: „Той се отдели от тях до един хвърлей камък, преклони колене и се молеше, като казваше: „Отче, ако може, да отклониш от Мене тази чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята“. И Му се яви ангел от небето, и Го подкрепяше. И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята“ (Лука 22:41-44).
Бог останал верен. През тези седем дни Юдит още повече се укрепила в упованието си на Христос. Тя била спокойна и чакала наказанието, сякаш то нямало да се случи с нея. Господ бил близо!
За любовта и верността се плаща цена, но Бог ни дава сили да понесем всичко
Настъпил самият ден – денят на наказанието. Дошли да я вземат. Мълчаливо я извели на площада, съблекли я и й нанесли 39 удара с камшик. Така мълчаливо и си отишли. Баща й я взел на ръце и я отнесъл у дома. Няколко месеца болката била непоносима: над нея веели с ветрило и й слагали мокри кърпи на гърба. Раните зараствали много бавно.
Било трудно, но в сърцето на девойката имало благодарност към Бога, Който й помогнал да остане вярна. Знаела, че не би могла да извърви сама този път. Христос се превърнал във всеобхватен център и основа на нейния живот. „Христос е достатъчен“ – утешавала се Юдит.
Удивителна история е разказана от Чарлс Колсън в книгата „Тялото Христово“ за реакцията на хората към смъртта на евангелския проповедник отец Йежи в Полша: „Никога няма да забравя какво стана – признава той. – В един миг цялото многохилядно събрание падна на колене, хората започнаха да ридаят и да плачат. Това, от което се страхувахме най-много, се случи. А после стана нещо невероятно. Плачещата тълпа демонстрира силата на прошката. Заедно със свещеника, хората повториха три пъти: „И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. Това беше християнският отговор на убийците. Трудно е да си представим ада, през който е минал отец Йежи преди смъртта си. В деня на погребението, 2 ноември, хората излязоха пред сградата на тайната полиция с плакати, на които пишеше: „Ние прощаваме“.
Нека палачите убиват тялото, но те не могат да навредят на душата. Отец Йежи възпита достойно своето паство“.
Точно това се случило в живота на Юдит. Подарената от Бога любов издържа всичко.
Любовта издържа всичко, но това не означава, че занапред всичко ще бъде наред
Минала една година. Родителите и братята все още се грижели за момичето. Никой не я питал за Христос и вярата. Изглеждало, че всички беди са останали в миналото. Но постепенно напрежението започнало да расте и да витае във въздуха.
Един ден бащата казал на Юдит:
– Ти виждаш колко те обичаме. През изминалата година се грижихме за тебе денонощно. Нима си готова да ни предадеш – нас и вярата в Аллах?
Юдит погледнала с любов семейството си и казала:
– Скъпи мои! За всеки от вас съм готова дори живота си да дам, но няма да предам моя Бог, моя Спасител Христос!
Баща й я ударил силно по бузата. Разправата била бърза и жестока. На другия ден бащата и братята я съблекли и я повели през цялото село към площада. Там тя получила 43 удара с камшик. Накрая я захвърлили на земята, за да изтече кръвта й.
„Изберете сега на кого да служите“ – четем в Божието слово (Иис. Нав. 24:15). Това съзнателно, обмислено решение не е лесно. Решава се между нас и Бога. И за него не е необходимо „да се съветвате с плът и кръв“ (Гал. 1:16).
Любовта всичко издържа, но Бог дава благодат
Юдит оцеляла. Християните я приели и не само я обградили с грижи, а и й дали възможност да служи: тя посещавала други християни и ги насърчавала. На една такава среща се запознах с нея. Водещият помоли момичето да се обърне с гръб към залата и тя скромно вдигна тениската си. Гърбът й приличаше на каша. Да, раните бяха зараснали, но белезите щяха да останат за цял живот. Юдит се обърна с лице към публиката. О, нейното лице! Очите й сияеха, а лицето й грееше от любов!
Юдит е пример за любов, която издържа всичко. А каква цена сме готови да платим ние? Готов ли съм да издържа всичко?
Само Господ може да даде такава любов и сила!
Олег ШАЙКЕВИЧ
Още статии за любовта и нейните божествени възможности, можете да видите от стаиите: https://bhbc.bg/lyubovta-vyarva-i-se-nadyava/ https://bhbc.bg/pobedata-na-lyubovta/
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2022 <<<
