Тогава Йоан Му отговори: „Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му забранихме, защото не ходи след нас“. А Иисус каза: „Не му забранявайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, няма да може скоро да Ме злослови. Защото, който не е против вас, той е за вас“ (Марк 9:38-40).
Краткият разказ на евангелист Марк предава ярко и съдържателно проблемите, в които вече две хиляди години лесно се препъват учениците на Иисус Христос. Първият е свързан със зараждането на новата „корпоративна“ етика сред бъдещите апостоли. Йоан докладва на своя Началник: „НИЕ видяхме един човек, който… не ходи след нас“. Принципът „свой-чужд“ автоматично разделя момчетата от различни райони или улици, съседите, а още повече представителите на разнородни етнически и религиозни групи. Верността към „своите“ най-често се проявява във вражда към „чуждите“. Въпреки че в многократните горещи спорове по въпроса кой е по-значим учениците лесно успяват да се скарат и помежду си.
Често под патриотичния блясък на корпоративната етика се крие банална и подла завист. А онзи човек, за когото говорят учениците, е творил чудеса, по отношение на които самите те понякога изпитвали досадни затруднения. Авторът на т. нар. „свят експеримент“ по веротърпимост в града на братската любов Филаделфия, Уилям Пен, чието име носи щатът Пенсилвания, казва: „Не презирай това, което не разбираш“. Апостол Юда е запомнил урока на Иисус, защото в своето кратко Послание осъжда нечестивците, които са се промъкнали в църквата и злословят онова, което не познават.
Повторението на израза: „не ходи след нас“ издава напълно състоянието на учениците. Нито един Божи избраник няма право да приватизира Истината. Нелепи са опитите да затвориш Божия Дух, Който подобно на вятъра „духа където иска“, в стените на молитвения си дом. „Властта на ключовете“ или, с други думи, „правото да вържеш и да решиш“ наред с привилегиите дава на Божия народ огромна отговорност. Монопол над спасението има само триединният Бог. Ето защо търпеливият и толерантен отговор на Христос е много ценен за Неговите последователи.
Иисусовият кратък урок по търпимост фактически се състои от три главни тези. Първо, с думите: „Не му забранявайте“ Господ изпреварва идеите за свободата на съвестта и на словото. Тук Той не произнася изпълнени с патос афоризми по маниера на Волтер: „Мразя онова, което говориш, но ще умра за правото ти да го говориш“. Освен това Иисус осъжда отчетливо духовната конкуренция между онези, които са призовани да разширяват пределите не на своите феодални княжества, а на Небесното царство.
Второ, Иисус пояснява, че силата на Всевишния Бог е несъвместима с богохулството. Да сътвориш чудо, като се възползваш от силата и името на Христос, и веднага след това да се отдадеш на светотатство, е невъзможно. Иисус казва, че НИКОЙ не може да постъпи така. По-късно същата идея ще потвърди и апостол Павел (I Кор. 12:3).
Третата мисъл е: не трябва да търсиш врагове. Те сами ще се намерят. Всеки инквизиторски жар се охлажда от простата фраза: „Който не е против вас, той е за вас“. Тук не се има предвид, че не е нужно да следваш учениците на Иисус, а че главното е да бъдеш с Христос. Защото Той е предупредил: „Който не е с Мене, е против Мене“ (Мат. 12:30). И така, изводът е: преди всичко се грижи Христос да действа чрез тебе.
Инквизиторът обаче е прекалено зает с другите, за да мисли за Бога и в същото време – за себе си. Ако не разберем тази важна истина, може да разпилеем най-искрено целия си живот в псевдохристиянско самозалъгване и шарлатанство. Защото ако такъв вярващ влезе в реалното поле на духовната битка, го чака плачевната участ на седемте синове на първосвещеника Скева (Деян. 19:13-16). В невидимия свят се знае ясно кой на чия страна е.
И така, на въпроса: „Бил ли е толерантен Христос?“ отговарям – в известен смисъл да. Той никога не е допускал компромис с греха, но при това е създал единна и съборна Църква, като в нейните предели е премахнал всички социални бариери и предразсъдъци. Значи не си струва да се занимаваме с тяхната реставрация. В Христос вече няма чужди хора и Той еднозначно се противопоставя на духовната конкуренция.
Михаил Чернявски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2019 <<<
