Михаил Червенков
Четиво за4 мин

В нашия паднал свят на любовта, останала без Бога, а заедно с нея и на вярата и надеждата им е трудно. Обикновената любов най-често не вярва и не се доверява на никого, обича само себе си. Тя наистина не се надява на нищо, а улавя редкия момент и живее само за него. Такава е нашата обикновена любов – бедна, кратка, недоверчива, безнадеждна. Но Бог първоначално е замислил всичко по различен начин. И този друг начин все още е възможен.

В знаменития химн на любовта четем: „Любовта на всичко вярва, на всичко се надява“ (I Кор. 13:7). И така, любовта вярва и се надява. Невероятни думи! В тях виждаме цяла триада – неразривната връзка на любовта с вярата и надеждата. Те винаги са заедно. Истинската любов винаги вярва и се надява на всичко. Ако не е така, любовта не е истинска.

Какво означават думите: „Любовта вярва на всичко“? Очевидно тук не говорим за сляпо и наивно доверие към всичко и всички. В същата глава четем, че истинската любов познава истината и се „радва“ (ст. 6) на нея, тя „не търси своето“ и „не мисли зло“ (ст. 5). С други думи, истинската любов не блуждае хаотично, а е водена от истината и доброто, вдъхновена е от Бога и вярата в Него. Истинската любов не разчита на празни обещания, не се поддава на манипулации, а черпи своя несекващ оптимизъм от Бога.

Особено поразяват думите: „на всичко“ (ст. 7). Тук няма изключение – всичко е обхванато, всичко е включено, всичко е преобразено. Любовта променя всичко, изпълва всичко с вяра и надежда, придава на всичко приятен цвят и положителен смисъл. Тук няма безнадеждни случаи, няма място за неверие и отчаяние.

Понякога се случва да погледнеш самотен и нещастен човек и да си помислиш: „Е, какво хубаво има в него? Кой ще го обикне такъв?“. И изведнъж скоро след това го виждаш обичан и обичащ. Той е съвсем друг човек – щастлив, сияещ.

Но не става ли дума тук за мене? За човека, когото виждам всеки ден в огледалото? Не живея ли чрез това, че някой ме обича, вярва в мене и се надява на най-доброто за мене? Не ме ли променят нечия любов, вяра и надежда толкова много, че да се чудя сам на себе си: откъде дойдоха изведнъж тази светлина и радост?

Любовта вярва и се надява така, че целият свят се променя към по-добро. Той би трябвало да загине вече много пъти, ако не беше „любовта, която движи слънцето и светилата“ (Данте), която ни вдъхва живот и ни спасява.

Любовта никога не се предава, не слага край, а вярва и се надява, въпреки здравия разум и обективните „данни от разузнаването“, които казват, че работата е безнадеждна, че всичко е загубено и трябва да се отстъпи.

Любовта компенсира с вяра и надежда липсата на знание и разбиране, на съвършенство и красота, на сила и увереност. Написано е, че ние само „донякъде знаем“ (ст. 9) – далече не цялата информация, необходима за балансирани и правилни решения. Виждаме „като през огледало“ (ст. 12) – не цялата картина. Не ни е толкова ясно всичко, колкото ни се иска. Но нашите ограничения не ни пречат да обичаме, с вяра и надежда, така че дори безнадеждните ситуации да се обърнат към по-добро и най-отчаяните хора да отворят сърцата си за Божията любов.

Любовта никога не познава цялата пълнота на реалността, но се доверява на своя източник – Бога, Който знае всичко и управлява хода на историята. Любовта невинаги вижда основания да се надява на най-доброто, но дори и тогава тя се надява – не на хората и не на естествения ход на нещата, а на Бога. Любовта вярва в Бога и се надява на Него и тъй като Бог е Създател и Владетел на всичко, всичко се озарява и преобразява от тази любов, вяра и надежда. В Божията любов ние самите се преобразяваме. Вярата и надеждата на тази любов се предават на нас, изпълват ни и ни променят. И ако сме усетили силата на подобна любов, ще обичаме и другите. Ще обичаме целия свят по същия начин – с вяра и надежда. Любовта, която е избрала самия Бог за свой източник, не може да бъде сляпа и наивна, празна и безнадеждна.

Веднъж само трябва да видим света през Божите очи – изкупен и преобразен от Божията любов. Това виждане ще промени живота ни, ще допълни нашето плахо желание да обичаме и да бъдем обичани с непоклатима увереност в Бога и светла надежда за бъдеще с Него.

Михаил Червенков

 

Още статии за любовта и нейните божествени възможности, можете да видите от стаиите:https://bhbc.bg/pobedata-na-lyubovta/


СПОДЕЛИ