Ако приемаме човешкото свидетелство, Божието свидетелство е по-голямо, защото това е свидетелството Божие, с което Бог свидетелства за Своя Син.
I Йоан 5:9
Не трябва, а и не можем да сравняваме Библията с нито една книга, написана на земята. Чрез нея сам Бог говори на хората за всичко, което им е необходимо за вечното спасение.
Свещеното Писание има удивителна история. Не могат да се преброят всички мъже и жени, които са били измъчвани и подлагани на особено жестока смърт, включително изгаряни на клада, за разпространение и четене на Библията. Хора, в чийто дом откривали Библия, са били изпращани в затвора. Хиляди нейни екземпляри били изгорени. Не съществува книга, която да е била толкова критикувана – броят на изданията, написани на всички езици в опровержение на Библията, надхвърля няколко хиляди тома. Свещеното Писание многократно е било осмивано от учени и философи във вестници и списания. Всички те са се опитвали да докажат, че Библията не е единственият източник на истината, нито е Божие слово.
През 1778 г. френският писател Волтер, враг на Иисус Христос, умира в ужасно отчаяние. Той предсказва, че сто години по-късно християнството ще бъде унищожено, а последният екземпляр на Библията ще се превърне в музеен експонат.
Само петдесет и осем години след смъртта му обаче неговият дом в Женева, Швейцария, започва да се използва като склад за Библии. След като полковник Анри Тронша, президент на Евангелския съюз в Женева, влиза във владение на къщата, той използва някои от стаите, за да съхранява там Библиите, на които Волтер така пламенно се противи. Същите печатарски преси, на които писателят печата своите недостойни безбожни трудове, вече са посветени на възвишена кауза – на тях се отпечатват Библии!
Някои могат да го нарекат ирония, но това потвърждава думите на Господ Иисус Христос, записани в Матей 24:35: „Небе и земя ще преминат, но Моите думи няма да преминат“.
Остава да си зададем въпроса какво е постигнал Волтер с всичките си усилия и старание. Напълно противоположното на това, към което се е стремил. Днес милиони вярващи християни свидетелстват за истинността на Библията. Освен това те не престават да се удивляват на силата и величието на Божието слово, станало за тях светилник сред мрака на човешките заблуди. Както в деветнадесети век, така и днес мнозина вярващи са готови да принесат в жертва честта, имуществото, семейството и дори живота си, докато отстояват истината в Свещеното Писание.
Въпреки двадесетвековната борба с Библията всички нейни хулители и противници се оказват победени. А разпространението на Божието слово продължава.
Всяка година огромни суми пари се изразходват за печатане и разпространение на Библията. Съществуват повече от сто библейски дружества, които ежегодно публикуват и разпращат милиони екземпляри Библии, Нови Завети и отделни части на Писанието. Според последните статистики на библейски дружества като „Гидеон интернешънъл“ и „Интернешънъл Байбъл сосайъти“ новите Библии, които са продадени, подарени или раздадени по някакъв начин, надхвърлят 168 000 дневно, и то само в САЩ. Ако допуснем, че с течение на времето половината от всички екземпляри на Свещеното Писание биват повредени, изгубени или унищожени, то поне една Библия се пада на всеки двама души на земята.
Свещеното Писание се състои от 66 книги. Техни автори са 40 души, които живеят по различно време и са с различен социален статус. Сред тях има царе, министри, военачалници, лекари, овчари, рибари и пророци. Една част от книгите е написана във Вавилон, друга – в Рим, трета – в Йерусалим, четвърта – в Гърция и т.н., а целият период на създаване на текстовете е около 1600 години.
В Божието слово няма идеализирани образи, нито пък се издигат постиженията на хората, а се дават обективни факти за живота им. Там се разказва за победите на Давид и Соломон, Мойсей и Иисус Навин, но също така се разкриват техните недостатъци и слабости. Много от авторите са очевидци на събитията, които описват, както свидетелства ап. Йоан: „Което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота… ви възвестяваме“ (I Йоан 1:1,3).
Свещеното Писание е над всичко, създавано някога от човешки същества в изкуството и науката.
Библията не е художествена проза
Когато Вавилон и Ниневия все още са били на висотата на славата и величието си, в Библията вече е предсказано, че ще бъдат унищожени (Йер. 51:2; Соф. 2:13). Освен това в Божието слово се твърди, че Египет „ще бъде по-слабо от другите царства и вече няма да се превъзнася над народите“ (Йез. 29:15), че Тир „ще бъде за разграбване от народите“ (Йез. 26:5), че „Йерусалим ще бъде тъпкан от езичници“ (Лука 21:24). Тези, а и много други изпълнени пророчества служат като ясно доказателство, че записаното в Библията не е плод на нечие въображение, а Слово, вдъхновено от Божия Дух.
Библията не е религиозна книга
Религиите са базирани върху субективните учения на техните основатели, повлияни от времето, мястото и културата, в които са живели. Библейското учение е основано на обективни и доказуеми факти: Сътворението, Грехопадението, Потопа, живота и служението на Иисус Христос.
Някои предполагат се, че като древен религиозен текст Божието слово е пълно с фактологически грешки и заблуди. Или – че всякаква научна материя в него би трябвало да се интерпретира духовно и алегорично. Библията обаче е напълно надеждна във всяко отношение и по всеки въпрос, който разглежда – като истинското Божие слово.
Очевидно тя не е учебник, но съдържа в себе си всички основни принципи, върху които е построена съвременната наука. Свещеното Писание изобилства с примери от природата и природните явления и процеси. Много пасажи разглеждат принципи на физиката, метеорологията, биологията, геологията и редица други -логии.
Библията не е историческа книга
През XIX век историческата достоверност за хетите, хоритите, едомците и други племена и градове, описани в Библията, е била отхвърляна. С напредването на технологиите и библейската археология през последните години сведения за над 40 царе от различни страни, посочени в Библията, са открити в други документи и надписи, винаги съвместими с времето и мястото, споменато в Божието слово. Вече малцина се съмняват в географската и етнологическата достоверност на Свещеното Писание. Нещо повече, двама от най-значимите археолози на XX век – Уилям Олбрайт и Нелсън Глюк – го определят като най-точния древен източник на информация в историята. Отново и отново, при всяко следващо изследване, Библията се оказва точна относно места, дати и събития. Никой друг древен текст не може да се похвали с това.
И днес има учени, подкрепящи твърдения, които са в противовес с написаното в Божието слово. Например, съществуването на динозаврите преди милиони години. Последните научни находки на мека тъкан и колагенови влакна във фосил на динозавър са на път да прекратят спора между палеонтологията и Библията. Съдържанието на кръвни клетки доказва, че фосилите са по-късни, а не на милиони години. Науката демонстрира, че динозаврите не предхождат хората и че не всички видове динозаври са били избити по време на Потопа, а е имало такива, които са останали да живеят с човешкия род – точно както е записано в Божието слово. Бог създава „всичко, което пълзи по земята, според видовете му“ (Бит. 1:24), на шестия ден от Сътворението – същия ден, когато създава и човека. След повече от 1600 години, в Битие 7:8-9 четем, че „от чистите птици и от нечистите птици, и от чистия добитък и от нечистия добитък (и от зверовете), и от всички влечуги по земята влязоха при Ной в ковчега по две, от мъжки и женски пол, както Господ Бог беше заповядал на Ной“.
В книгата Йов се описват две същества, които предизвикват интереса на много изследователи – бегемот и левиатан. Характеристиката на бегемота в 40 глава сякаш описва динозавър от семейство Завроподи, а на левиатана в 41 глава – дракон. Без да се разпростирам нашироко върху защитата на връзката между дракони и динозаври, само ще спомена удивителното съвпадение на описанията и изображенията на дракони върху гоблени, релефи, фигурки и пещерни рисунки по целия свят, с фосили на определени видове динозаври. Йезекиил, Яков и ап. Павел се позовават на книгата Йов и удостоверяват нейните исторически надеждни твърдения.
Като вземем предвид всички тези аргументи, стигаме до извода, че Библията е можела да се появи само под специалното ръководство на Бога. Вдъхновението за нея идва от Светия Дух: „от Дух Свети просветявани са говорили светите Божи хора“ (II Пет. 1:21).
И все пак, като читател Вие можете да кажете: „Това не ми стига. Трябват ми по-ясни доказателства“. Но Бог не иска да ни убеди в достоверността на Библията чрез факти. Дори тя да е исторически и археологически по-точна от който и да било друг древен текст, целта на никой от нейните автори не е била да опише събитията исторически. Тяхната задача е много повече от това. Поставената им от Бога цел е да преподават Неговото Слово. А ние като читатели имаме задачата да се учим, не да наблюдаваме. Защото Библията преди всичко е Книга на отношенията. Както между хората, така и между тях и Бога.
Свещеното Писание е неопровержимото свидетелство за Божията любов, проявена в Иисус Христос, Сина Божи, разпънат и възкресен, и за пътя към спасението на погиващия грешник. То е свидетелство за Бога и отговаря на вечните основополагащи въпроси, които всеки човек си задава: „Кой съм аз?“, „Откъде дойдох и защо съм тук?“, „Какво ще се случи с мене след смъртта?“.
В истинността на Библията може да се уверите само ако я четете с вяра. Библейските истини имат силата да възкресят човека за нов живот. Това се потвърждава от свидетелството на милиони, които някога са тънели в тежки грехове, но са се обърнали към Бога и са започнали нов живот, защото са били докоснати от Божието слово.
Каква е Вашата връзка с Библията?
Дали съдържанието на Библията „е светило за ногата Ви и светлина за пътеката Ви“? (Пс. 118:105). Чели ли сте словата, които говорят за спасението на изгубените грешници? Разгледайте живота си в светлината на Писанието. Господ Иисус Христос казва: „който иска да върши волята Му [на Отец], ще разбере дали учението Ми е от Бога“ (Йоан 7:17). Прочетете Библията и тя ще ви покаже пътя към вечния живот. Ако отхвърлите Словото в сегашния благоприятен момент, то ще Ви осъди във вечността.
Прочетете я! Няма друга такава книга на света! Нейното невероятно минало, нейните обещания, пророчества и най-важното – божествената й сила да възкресява хората към нов живот – доказват, че тя е Словото на живия Бог, вечно и непреходно.
„Нека тази книга на Закона да не се отделя от устата ти; поучавай се от нея денем и нощем, за да изпълняваш точно всичко, написано в нея: тогава ще имаш сполука по пътищата си и ще постъпваш благоразумно“ (Иис. Нав. 1:8).
„Библията се издига по съдържание над цялата по-ранна религиозна литература. И се извисява също толкова впечатляващо над цялата следваща литература с директната простота на посланието си и… привлекателността си за хора от всички земи и времена.“
Уилям Олбрайт
„Може да се каже категорично, че никое археологическо откритие не е оспорило записаното в Библията. Има десетки археологически находки, които потвърждават в общ план или в точни подробности историческите твърдения в нея. И обратно, правилната оценка на библейските описания често води до удивителни открития.“
Нелсън Глюк
Габриел Стойчев
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2022 <<<
