Шум и Слово

Четиво за7 мин.

В далечното минало, когато Европа все още се радва на научния прогрес, Фридрих Ницше записва своето мрачно пророчество: „Бог е мъртъв. Ние Го убихме“. Според философа това страшно убийство хвърля сянка върху бъдещето на нашия свят, така че последните хора ще живеят в мрак и студ, в отчаяние и лутане.

Днес, на фона на информационния шум, създаван от технологиите, той би могъл да го каже малко по-различно: „Бог не е мъртъв, но вече не ни пречи – ние Го заглушихме“.

Ницше отдавна е мъртъв, но Бог е жив и не мълчи. Той говори на хората чрез природата, пророците, историческите събития, чудесата, Светите книги. Събирателната пълнота на Божието откровение е явяването на Иисус Христос като въплътеното Слово.

В Своите притчи Иисус обяснява на хората, че Бог сее Своето слово, а дяволът краде тези добри семена (вж. Лука 8:11-12). Той също напомня за нашата отговорност как слушаме (вж. Лука 8:18).

Служението, проповядването, смъртта и възкресението на Иисус промениха живота на много хора от онова време. Но не на всички. Всички са имали „уши да слушат“ (Лука 8:8,15), но не всички са чули, не всички са настроили слуха си, не всички са приели Словото в сърцето си. Шумът на народи и империи, войни и въстания, празненства и оргии, монети и песни, екзекуции и зрелища заглушавал Божественото Слово. Но който желаел да чуе, чувал и приемал.

Реакцията на хората не се определяла от качеството на звука или от способността на ухото, а от състоянието на сърцето. Едни закоравявали сърцата си и затваряли ушите си, други слушали с цялото си внимание и отваряли сърцата си.

Оттогава Евангелието е проповядвано до краищата на земята и е станало достъпно за огромното множество хора. Дори в нашата секуларна епоха Библията остава най-популярната книга.

Радиото, телевизията и интернет помагат Божието Слово да достигне до най-тъмните кътчета на света. Трудно е да се намери човек, който не е чувал за Бога и Библията. Но повечето хора така и не чуват Бога и не приемат Божието Слово.

Защо хората не чуват Словото? В търсене на оправдания за своята глухота те се позовават на „обективни причини“, включително недостиг или излишък на информация. В миналото са казвали, че информацията е малко, а днес все по-често твърдят, че информацията е твърде много, че информационният шум пречи да се чуе Божието Слово, че ги обърква, смущава, разсейва и изтощава.

Наистина, съвременните хора знаят толкова много, че лесно се объркват и се удавят в потоците информация. Всъщност по-правилно би било да се каже, че те имат достъп до информация и затова смятат, че знаят много. Истината е, че запомнят малко, а осмислят още по-малко. Но при нужда могат да копират и да поставят всичко, което им трябва. Тези два клика – „копирай“ и „постави“, им дават увереност, че всичко е достъпно, ясно и лесно решимо.

Технологичните предимства създават илюзията, че ние управляваме информацията, а чрез нея – и собствения си живот. Но всъщност не ние управляваме информацията. Някой има грижата да чуем, видим и прочетем точно това, а не нещо друго. Някой предвижда нашата реакция и последващите ни действия. Някой разполага с нашето време, кредитни карти, контакти, събития, решения.

Това, което ни се струва информационно пространство, всъщност е поле на духовна война. Информационният шум е звукът на невидима битка за сърцата и умовете на хората.

И докато Благата вест продължава да звучи, далеч не всеки е способен да намери нейната вълна и да чуе онова спасително Слово. Спомням си как по съветско време трябваше да улавяме нужната радиовълна, за да чуем далечните гласове на проповедници на Божието Слово. Заглушаваха ги, трудно беше да ги различим.

Радиото остава в миналото. Макар че и днес, докато чакаме в задръствания, търсим любимата ни честота сред стотици други. Така че аналогията все още работи.

Днес много по-често хората търсят нужните думи в интернет – въвеждат дума в търсачката и следват линковете. Но тези линкове далеч невинаги водят в правилната посока. Много сайтове звучат подобно, но нямат нищо общо с ресурса, който човек действително търси.

Днес враговете на Благата вест не са толкова агресивни, но са по-изобретателни от всякога в лъжата и манипулацията. Хитри и коварни те предлагат думи вместо Словото – сладки, съблазнителни, празни, измамни думи. На същата тема, но с друг произход. Това са думи за Бога, но не от Бога. Тези думи оправдават всеки път към Бога, всеки начин на живот, всяко желание и знание. Тези думи повтарят това, което древната змия казва на Ева: „Ще бъдете като богове, знаещи добро и зло“ (Бит. 3:5).

Тези думи канят да опитаме забранени плодове, да узнаем тъмното и опасното, да се насладим на тайни и въздействащи преживявания. Един клик – и научаваш това, което Бог няма да ти каже. Този опияняващ дух на всезнание прави Бога ненужен и превръща нас самите в „богове“.

Затова хората предпочитат да се потопят в „информационния шум“ и да не чуват Божието Слово. Информационният шум служи на нашите претенции да бъдем „като богове“ – той е приятен и желан, заглушава чувството за вина и тревога, притъпява съзнанието и отпуска волята.

А Божието Слово ни връща към реалността, нарича всяко нещо с истинското му име, призовава към отговорно решение. Сладкият шепот на змията е привлекателен, но гибелен. Божият глас е сериозен, понякога строг, но спасителен.

Иисус не се изненадва от това, че не Го чуват. Той знае, че тази глухота към Божественото Слово не е случайна, а типична – особено за религиозните хора, които се смятат за експерти в тази област на знанието. Затова Иисус се позовава на пророк Исая, описвайки тази ситуация на невнимание и неразбиране:

„… затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат и слушат, а не чуват, нито разбират; и над тях се сбъдва пророчеството на Исая, което казва: „с уши ще чуете и няма да разберете; с очи ще гледате и няма да видите; защото сърцето на тези хора е закоравяло“ (Мат. 13:13-15).

Ако се обърнем към текста, на който се позовава Иисус, ще видим, че изобличаването на тази глухота е било основната задача на пророка. И причината за тяхната глухота не е „болест на ухото“, а е болест на сърцето, което е загрубяло, отекло, станало нечувствително.

„И чух гласа на Господ, Който казваше: „Кого да изпратя?“ и „Кой ще отиде заради Нас?“. И аз казах: „Ето ме, изпрати мене“. Тогава Той каза: „Иди и кажи на този народ: с уши ще чуете и няма да разберете и с очи ще гледате и няма да видите“. Защото сърцето на този народ е закоравяло и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря“. И казах: „Задълго ли, Господи?“. Той каза: „Докато запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докато тази земя съвсем запустее“ (Ис. 6:8-11).

За да върне слуха на хората, на Господ ще Му се наложи да ги лиши от благата на обикновения живот и от увереността в самите себе си. Шумът на веселие и търговия ще престане, градовете ще опустеят. Виждаме, че вниманието и възприемчивостта към Божието Слово се връщат чрез болка, загуби, плен, разруха.

На хората им е комфортно да живеят в духовна глухота. Това е техният избор. Затова невъзприемчивостта към Божието Слово едва ли може да се обясни само с информационния шум.

Шумът позволява да даваш вид, че не чуваш нищо. Но ако искаш да чуеш, ще намериш място, където шумът е по-малко. Ще измислиш начин как да се настроиш на правилната вълна, как да изключиш ненужното, как да намалиш смущенията.

„Не те чувам, шумно е наоколо“ – крещят хората по телефона, когато не желаят да продължат разговора. Правим същото и с Бога, като се обграждаме с шумна завеса. Който не иска да чуе Бога и да отговори на въпроса „Къде си?“, винаги може да се скрие в интернет.

Но какво да прави човекът, който иска да чуе Бога, но не може да разпознае Неговия глас, не може да разбере смисъла на Неговите думи на фона на усилващия се информационен шум?

Първо, трябва да знае какво търси, „коя вълна“. Когато се опитвах да пробия през заглушаването към християнската радиовълна, аз улавях гласовете на проповедниците, разпознавах ги и ги различавах. Бях готов да отделя много време и усилия, за да настроя приемника. Ако искаш да чуеш Божия глас, съсредоточи се върху Него, настрой слуха си към Словото, подчини всичките си сили и способности на тази цел. Редовната молитва и ежедневното четене на Библията ще ти помогнат за това.

Второ, не бива да го разменяш за всякакви други чужди гласове. Не се разсейвай и не се увличай. Това е въпрос на духовна дисциплина.

Трето, трябва да отвориш сърцето си за Бога и Божието Слово, за да могат умът и ушите ти да функционират правилно. Преди ушите ни отново да придобият способността да чуват и умът ни да започне отново да разбира, сърцето ни трябва да бъде отворено и насочено към Бога. Това е въпрос на посвещение и любов.

Това, което обичаме, ни привлича и ни настройва към себе си. „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум“ (Мат. 22:37) и тогава ще Го чуваш.