Въпреки постиженията на научно-техническия прогрес милиони продължават да вярват на астрологията. Според данните на социологическите проучвания все повече хора се доверяват на хороскопите. Реклами на платени астрологични услуги и курсове редовно се публикуват в медиите и социалните мрежи. Някои харчат значителни средства за астрологични консултации. Ето защо смятаме за важно да представим на широката общественост съвременната научна представа за астрологията.
Астрологията е феномен на масовата култура, който включва широк спектър предимно комерсиални практики, в чиято основа лежи представата за влиянието на небесните тела върху човешкия живот. Твърди се, че по техните движения може да се предсказва бъдещето, да се вземат решения за личния живот, бизнеса, безопасността и дори здравето, да се определят характеристиките на личността и нейната съвместимост с другите хора. При това астрологията често се представя на клиентите като научна област, ефективността на методите й се обвързва с надеждни знания, а прогнозите й се определят като обективно доказуеми.
В действителност методите, прилагани в астрологията, не са основани на емпирични изследвания, а обективните научни проверки не потвърждават астрологичните предсказания, които се изпълняват с вероятността на случайността. При това самите методи, чрез които астролозите формулират и обосновават своите твърдения, са в противоречие с методологията в основата на научните изследвания. Затова учените смятат астрологията за необоснована, а водещите световни университети не я включват в научно-образователните си програми.
Тя може да служи за развлечение, но ако астрологичните твърдения и методи се представят като обективни или научни, те трябва да се характеризират като лъженаучни.
- Астрологията не отговаря на методологичните изисквания, които са в сила за всяка научна дисциплина.
Методологията на съвременната наука изисква всички заявени закономерности да се съпровождат с подробно описание как са установени и да допускат независима проверка. В науката е прието данните да се систематизират и обобщават от независими изследователски групи, които проверяват работата си едни на други. В астрологията изводите се правят субективно, а принципите не се основават на обобщение от научни изследвания. Не съществуват и общоприети инструменти за събиране, натрупване и проверка на астрологичните данни, които да бъдат достъпни за независимите изследователи. Астрологичното общество днес не поражда обективно проверено знание и дори само поради тази причина вече не е научно.
Друго много важно изискване на научната методология е да се търсят механизмите на изучаваните явления. Твърдението на астрологията за избирателно и целенасочено влияние на небесните тела върху хората няма правдоподобен механизъм. То изисква напълно произволно допускане за възможни физически и биологични способи за предаване и насочване на тези въздействия. Парадоксална е разпространената в астрологията теза за това, колко важен е именно моментът на раждането на човека, а не например, моментът на зачатието му. В астрологията обаче не се предприемат никакви опити за обяснение на тези механизми, да не говорим за тяхната проверка. Така тя се отклонява от най-важната задача на науката – да търси обяснение на изучаваните явления. Накрая ще посочим ключовия критерий за научност, формулиран през XX век от Карл Попър – възможността за фалшифициране на теориите, а именно изискването всяка научна идея в хода на цялото си съществуване постоянно да се съпровожда с търсене на нови възможности да бъде проверена в съответствие с реалността. Ако теорията е способна да обясни всяко положение на нещата и никакъв потенциален изход на експеримента не води до нейното отхвърляне, тя не е научна. Астрологията само постулира връзката между небесните и земните явления, но не предлага методи за проверка на тези взаимодействия и не изисква преглед на наличните интерпретации, ако проверката даде отрицателен резултат.
Ето защо астрологията не отговаря на най-важните методологични критерии за научност и това е напълно достатъчно, за да се констатира, че тя не е наука.
- Експерименталните проверки на твърденията на астролозите дават отрицателни резултати.
Въпреки че в своя общ вид астрологията не е фалшифицируема, отделните твърдения на астролозите могат да бъдат проверени и в тези случаи проверката неизменно дава отрицателен резултат. Например в Индия, където астрологията е особено популярна, такива проверки са извършили астрофизикът Джайант Нарликар и неговите колеги. В изследването са участвали 27 астролози със среден професионален стаж 14 години и един астрологически институт. Предложили са им според датата и мястото на раждане на учениците да определят кой от тях има висок успех в обучението, а кой изостава в умственото си развитие (били са равен брой). Никой от участниците в проучването не е показал по-добри резултати, отколкото при случайното познаване. Астрологическият институт е дал 102 правилни отговора от 200, което съответства на математическото очакване, ако резултатът би се определил чрез хвърляне на монета. Средният индивидуален резултат показва около 17 верни отговора от 40 опита (най-добрият резултат е 24 от 40).
Дори ако допуснем, че тези отрицателни резултати са свързани с ниска квалификация на астролозите или грешки при конкретното изследване, остава един основен проблем: в световния масив от научни публикации няма нито едно убедително потвърждение на астрологията.
Очевидно астрологическата закономерност се постулира само на думи, а не се основава на качествени емпирични данни, както се изисква в рамките на научния процес.
- Популярността на астрологията се обяснява с нейното психологическо въздействие, а не с научни постижения.
При отсъствието на обективна резултативност в астрологията доверието към нея се обяснява с психологически причини. Например, известен е ефектът на Форер (Барнъм), който се състои в това, че човек, когато получи достатъчно обща характеристика на своята личност, е склонен да я оцени като изключително точна, ако предварително му кажат, че тя е подготвена лично за него. В известен експеримент Бертрам Форер е помолил група студенти да попълнят личностен тест, след което е раздал на студентите описание на тяхната личност и е предложил да оценят неговата точност по петобална скала. Над 40% от студентите са оценили описанието с „петица“, при средна оценка 4,2, въпреки че са получили едно и също описание на личността, взето от книга по астрология.
Известно е, че при човек, подложен на ефекта на Форер, се повишава склонността да се търсят астрологични услуги, а при определено ниво на потребление възниква и потребност от разпространението на тези идеи – това се нарича социално заразяване. Някои психолози смятат, че обръщането към астрологията може да помогне на хората да потвърдят представата за себе си, която вече са си изградили, а също и да се използва като механизъм за справяне в кризисни ситуации.
Съществуват и много други грешки в мисленето, които карат хората да вярват на астрологията и други лъженаучни идеи. Например за хората е свойствено да преценяват неправилно вероятността за събитията и да недооценяват вероятността на случайните съвпадения. Вярата в астрологията се насърчава и от грешката на потвърждението – склонността на хората да забелязват факти, които потвърждават техните възгледи, и да пренебрегват неудобните за тях аргументи.
„Сбъднатите прогнози“ често се оказват размити, например в категорията „благоприятен ден“ може да се включват и повишение на работа, и среща с приятели, и просто добро настроение. Много прогнози се уточняват вече след самото събитие, с което се създава илюзията, че в рождената карта е било прочетено нещо конкретно. При това делът на несбъднатите прогнози остава неизвестен и се пренебрегва.
Накрая, някои прогнози могат да бъдат „провокативни“. Например предсказаното скарване може да подтикне човека да търси повод за него. Но това няма да има отношение към влиянието на небесните тела.
- В защита на астрологията се използва некоректна аргументация.
При отсъствието на научни аргументи под формата на задълбочени изследвания астролозите прибягват до множество некоректни свидетелства, което само потвърждава лъженаучния характер на тази теория. Нека разгледаме някои от най-разпространените сред тях.
4.1. „Астрологията е много древно знание.“
Астрологията е възникнала в древността, вероятно по напълно рационални причини. Движението на Слънцето и на другите небесни тела е помагало на древните хора да отчитат времето и да прогнозират смяната на сезоните, което е крайно необходимо за ловците и земеделците. Но по-късно интересът към небесните тела се е разгърнал в две посоки: изучаване на космическите явления, с което се е заела астрономията, и гадаене по звездите и планетите, което е станало предмет на астрологията. След епохата на Възраждането между тях вече е имало много малко общо. Днес между астрономията и астрологията има сходство не повече, отколкото между картограф и картоиграч.
Но сама по себе си, възрастта на учението не говори нищо за неговата научност и обоснованост. Днес е доказана заблудата в много идеи, популярни в миналото.
Критиката на астрологията обаче също съществува много отдавна. Например древногръцкият философ Карнеад (III – II в. пр. Хр.) отбелязва, че хора, родени в различно време, могат да умрат едновременно в битка или при нещастен случай. Древноримският мислител Цицерон в своя трактат „За дивинацията“ (т.е. изкуството на гадаенето), написан през 44 г. пр. Хр., посочва, че небесните тела са прекалено далече от нас, за да оказват някакво значително влияние върху съдбите на хората. Той също така отбелязва, че близнаците, родени по едно и също време на едно и също място, могат да имат различна съдба, а хората, които са посрещнали заедно смъртта, често се раждат при съвсем различни астрологични обстоятелства. Цицерон е бил смутен и от факта, че астролозите игнорират времето и другите местни събития, които очевидно влияят върху човека повече, отколкото звездите. Критици на астрологията са били и древни мислители като Секст Емпирик (II в. сл. Хр.), Фаворин (I – II в. сл. Хр.) и Плотин (III в. сл. Хр.).
4.2. „Планетите не влияят върху съдбите на хората непосредствено, а само символично отразяват волята на езотеричните сили.“
Колкото и да е странно, в самата астрология няма никакво утвърдено или общоприето учение за влиянието на конкретните езотерични сили върху хората и небесните тела. Ако имаше някакви невидими причини, които влияят на планетите и на хората, би било възможно да се намерят съответстващи корелации между астрологичните небесни знамения и свързаните с тях – според твърденията на астролозите – обстоятелства в реалния живот. Ако имаше такива корелации, те биха се изучавали от астрономията, която успешно описва и обяснява реалното въздействие на космическите обекти върху Земята: денонощни и сезонни цикли, приливи, затъмнения, магнитни бури, полярни сияния, метеоритни кратери и т.н.
4.3. „Астролозите имат много доволни клиенти, които се връщат отново при тях.“
Връщането на клиентите говори само за тяхната потребителска удовлетвореност от обслужването, а не потвърждава научната коректност или обективност на предоставените консултации. Съществуват немалко други продукти и услуги, които удовлетворяват потребителите въпреки обективната им опасност, например тютюневите изделия или хазартните игри. Нещо повече, има изследвания, които показват съществуването на зависимост от гадаенето (и в частност от астрологията), която има ред сходства с класическите зависимости.
4.4. „Астролозите имат сбъднати прогнози.“
Позоваването на реализирани прогнози е невалидно без коректна методология на изследването, която изключва нагаждане на резултатите със задна дата, и без адекватен статистически анализ, който да има предвид и несбъднатите прогнози. Освен това някои прогнози на астролозите имат провокиращ характер (предсказване на скарване може да стане повод за него) или се опират на странична информация (прогноза за футболен мач предвид букмейкърските данни).
4.5. „Има отделни научни трудове, които свидетелстват в полза на астрологията.“
Научните публикации по света са твърде многобройни и не във всички научни издания има високи изисквания към публикуваните трудове. Резултатите, които потвърждават астрологията, или не могат да бъдат възпроизведени при независима проверка, или в тях се откриват грешки и манипулации. Най-близък до научния аргумент в полза на астрологията дава изследователят Мишел Гоклен.Той прави емпирично наблюдение, според което знаменитите спортисти най-често се раждат с планетата Марс в един от секторите на небето. Но той не успява да възпроизведе този ефект върху друг подбор от американски спортисти и в статистическия му анализ е намерена грешка.
4.6. „Научността на астрологията ще бъде показана в бъдещето.“
Историята на науката показва, че бъдещите открития са непредсказуеми, в противен случай те вече биха били направени. Затова подобни прогнози са безпочвени. При това астролозите консултират клиентите си и получават от тях пари в настоящето, без да дочакат научните потвърждения на астрологията и въпреки нейните научни опровержения.
4.7. „Астрологията ще бъде реабилитирана, както генетиката и кибернетиката, които са били погрешно обявени за лъженауки.“
Това е разновидност на предишния аргумент, но тук трябва да добавим, че генетиката и кибернетиката са имали научни потвърждения дори когато са били отхвърляни. При това тези опровержения са се появили само в една страна и са имали политически характер. Световното научно общество никога не се е придържало към подобни позиции. Астрологията, за разлика от генетиката и кибернетиката, се смята за лъженаука на международно ниво и не по политически причини.
4.8. „В астрологията, както и в науката, има институти, академии и професионални дипломи.“
Въпреки това външно подобие астрологическата дейност не е научна според начина на своята организация и съдържанието си. Академичният статут на институтите, степените и дипломите се определя от признанието им от други научни и държавни организации. Астрологическите институции се признават предимно в езотерическите кръгове. В това отношение астрологията само имитира науката и създава в хората лъжлива представа за своя статут в съвременната система на научните знания.
4.9. „Сред астролозите може да се намерят и известни учени, като Йохан Кеплер и Тихо Брахе.“
В науката мнението на отделни учени не е решаващ аргумент, докато то не бъде потвърдено от задълбочени изследвания. Що се отнася до Кеплер, широко известно е неговото сравнение на астрологията с глупавата дъщеря на високомъдрата астрономия, която обаче храни своята майка.
Показателно е, че това е написано в трактата на Кеплер „За новата звезда в съзвездието Змиеносец“ (1606 г.), за да убеди читателите да не отхвърлят астрономическите наблюдения на неговия колега Фабриций само поради факта, че той се занимава с астрология. Всъщност Кеплер свидетелства, че мнозина учени в онази епоха са смятали увлечението по астрологията за обстоятелство, което дискредитира изследователя.
4.10. „Астрологията не е наука, затова не е длъжна да следва научната методология.“
Отказът на астрологията от претенции за научност е в правилна посока. Това е признание, че астрологичните хороскопи и прогнози са измислица с развлекателен или културен характер. На практика обаче астролозите обикновено представят на клиентите си своите измислици като „научно обосновани“, което заблуждава хората. Каквито и да било твърдения за причинно-следствената (и вероятностната) връзка между реалните явления се отнася към сферата на науката. Отказът от научен статут означава и отказ от такива прогнози.
4.11. „Астрологията може да бъде полезна като разновидност на психотерапията.“
Астролозите често нямат квалификация, която би им позволила да оказват подобна професионална помощ. Няма основание да смятаме, че такава услуга, предоставена от човек без дълбоки знания в психологията, ще донесе повече полза, отколкото вреда. Освен това, за да бъдат търсени подобни услуги, се налага да се разпространяват настойчиво астрологични вярвания, които заблуждават хората, и по този начин вредят на светогледа им. А и практиките на гадаене могат да влияят върху склонността на хората да приемат рисковани решения, например в сферата на хазартните игри.
4.12. „Астрологията е безобидна.“
Въпреки че вярата в астрологията е разпространена широко в обществото, нейното използване може да доведе до финансови и психологически рискове, а при медицинската астрология – до рискове за здравето. При клиентите, които възприемат препоръките на астрологията като научно обосновано ръководство за действие, се повишава вероятността да вземат грешни решения, които вредят на техните интереси, например по отношение на здравето и благосъстоянието им.
Заключение
Съществува не една, а множество причини астрологията да се смята за лъженаука. Макар да претендира за научност, тя не съответства на повечето основополагащи методологични критерии на науката. Астрологическите идеи се защитават с некоректни доводи и не издържат експерименталните проверки. Популярността на астрологията се обяснява не с реалните влияния на небесните тела върху съдбите на хората, а с психологически причини, които позволяват клиентите да бъдат заблуждавани, както и с активната реклама на астрологичните услуги.
Препоръки
Предвид всичко казано, даваме следните препоръки на частните лица и организациите, които се сблъскват с предложения за астрологични услуги.
На гражданите. Не използвайте услугите на астролозите, когато трябва да вземете важни житейски решения, тъй като това може да има негативни последствия. Вече получените консултации не възприемайте сериозно. Избягвайте особено основаните върху астрологията диагностични и терапевтични услуги в областта на психическото и физическото здраве, тъй като могат да Ви нанесат вреда и да доведат до ненужни разходи, при положение че са достъпни научно обоснованите безопасни алтернативи.
На средствата за масова информация. Откажете се от рекламата и популяризацията на астрологичните услуги, от организиране на курсове и т.н. Разпространяването на такава информация заблуждава хората и може да наруши действащото законодателство. Ако се наложи да публикувате астрологични прогнози, добавете, че информацията носи развлекателен характер и не трябва да се използва за вземане на важни житейски решения.
На предприемачите, чиновниците, политиците. Не се облягайте на съветите на астролозите в личния си живот и в деловите си отношения.
На медиците, психолозите, социолозите. Информирайте своите пациенти и клиенти, че прекомерното увлечение по астрологични услуги може да доведе до зависимост, подобно на зависимостта от компютърните игри.
На образователните организации. Изключете от програмите си мероприятия, свързани с обучение по астрология или нейна пропаганда.
На издателствата. Откажете се от издаването на астрологична литература. Ако все пак го направите, добавете, че информацията в книгата има развлекателен характер и не е основана върху научни изследвания.
На астролозите. Преосмислете критически астрологичните практики и се запознайте с резултатите от техния научен анализ. Обмислете възможността да смените професията си.
Академик Евгений Александров
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2023 <<<
