Начало Статии Любовта на Бога е универсална

Любовта на Бога е универсална

Четиво за10 мин.

Бог е любов. Той обича всички хора и Неговата блага воля е да спаси всеки човек. Има теолози, които твърдят, че благоволението на Господ не включва всички, а само някои хора. За да се обосноват, те са измислили учение за двете воли на Бога – тайна и открита. Според тях съгласно тайната Си воля Бог не желае спасението на всеки човек, а съгласно откритата Си воля Той го желае. При такова разбиране Бог може едновременно както да желае, така и да не желае спасението на всички хора. Но това е логическо противоречие, тъй като е невъзможно „две утвърждаващи противоположни изявления на волята на Бога да бъдат насочени към един и същ обект“ [Arminius, J. „Disputation XIX”, in The Works of James Arminius, The London Edition, vol. 2, transl. by James Nichols, Grand Rapids, MI: Baker Book House, 1996 (1825), с. 346]. В унисон с тази позиция е и учението за ограниченото изкупление – че Христос е умрял не за всички, а само за някои.

Истината, че Божията любов не изключва никого и жертвата на Христос на кръста се разпростира върху всички хора, може да бъде подкрепена със следните четири доказателства:

Любовта на Бога е универсална – Бог желае да спаси всички хора

Свещеното Писание казва, че любящият Бог не желае гибелта на грешника, а иска всеки човек да дойде при Него, да се покае и да има вечен живот (виж Йез. 18:23, 32). Бог Отец принася в жертва „Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот“ (Йн. 3:16). Това твърди и апостол Павел, като казва, че Бог „иска да се спасят всички човеци“ (I Тим. 2:4), затова Иисус е трябвало „по Божия благодат да вкуси смърт за всички“ (Евр. 2:9), за да бъдат спасени всички. Иисус Христос е умрял за всички хора на земята, което очевидно е Неговото разбиране за мисията Му: „Не дойдох да съдя света, а да спася света“ (Йн. 12:47) и с това да изпълни волята на Своя Отец (виж Йн. 3:16; 6:38; 4:34; 5:30).

Значително свидетелство за универсалната достъпност на спасението е думата „всеки“ (Йн. 3:15-16). Владимир Дал дава следното определение на тази дума: „всички или всички без изключение“, което свидетелства за универсалността на неговия обхват. Когато Йоан говори за Божията любов и употребява думата „всеки“, той има предвид, че всеки човек е предмет на Божията любов и спасение. Иисус е дошъл на земята, „за да бъде светът спасен чрез Него“ (Йн. 3:17).

В Евангелието от Йоан 3:16 Господ ни показва, че любовта на Бога е универсална, тоест разпростира се върху всички. Когато разказва притчата за изгубената и намерената овца, Иисус прави заключава: „Така и вашият Небесен Отец не иска да загине ни един от тези малките“ (Мт. 18:14). С други думи, Неговата абсолютна воля е нито един да не загине, но всички да имат вечен живот в Христос (виж Йн. 3:16), което показва, че учението за предопределението на някои хора за погибел е в противоречие с Божията воля.

Божията воля да спаси всички хора е изразена и в целта на Христовото идване на земята: „защото Човешкият Син дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси“ (Лк. 9:56). Според думите на Иисус дори най-малката птичка се намира под постоянната грижа на Бога, колко повече всеки човек! Иисус казва: „вие сте по-ценни от врабчетата (Лк. 12:7). Как бихме могли да говорим за предопределение за погибел в светлината на този цитат от Писанието?! Явният факт е точно противоположен, че „Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез нашия Господ Иисус Христос“ (I Сол. 5:9).

Любовта на Бога е универсална – Той предлага спасение на всички

За универсалността на поканата за спасение свидетелства преди всичко изказването на Иисус, че Бог възлюби света (Йоан 3:16) – не част от света, не определена група хора, а целия свят, както ясно личи от много други места в Свещеното Писание (Йоан 1:9, 29; I Сол. 5:9 и др.). В самото начало на своето Евангелие Йоан с определена цел говори за Иисус като за истинската светлина, „която осветява всеки човек, идващ на света“ (1:9). Понятието „панта антропон“ буквално означава „всички хора“. Това свидетелства, че милостивият Господ не оставя никого, роден на този свят, без божествената светлина и в Своята вечна любов се обръща към всяка личност с послание и откровение, достатъчни, за да потърси Бога и да намери спасение.

Божията любов е универсална, защото Неговият благодатен призив се разпростира върху всички хора и се предлага на всички без изключение. Едно от свидетелствата за това е зовът „Елате!“. Иисус публично каза: „Елате при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28). Поради последствията от грехопадението (виж Бит. 3), всички хора без изключение са отрудени и обременени (Рим. 3:23). Затова призивът „Елате!“ се отнася за всички хора. За това свидетелства и Божият призив, отправен към всички: „Съберете се и елате, приближете се всички, оцелели от народите… Към Мене се обърнете и ще бъдете спасени, всички земни краища…“ (Ис. 45:20–22). Той е Бог, Който зове и приканва. Същество със свободна воля не се програмира и не се принуждава, а се кани. Поканата или привличането на Отец (виж Йоан 6:44) е тласъкът към решението на човека да дойде и да получи спасение. Неспособността да дойде при Христос е нравствен проблем на човека. Грешникът не може да дойде, защото не иска. Силата и свободата на неговата воля са и неговата слабост, защото му пречат да дойде при Христос. Отговорът на човека следва зова на сърцето му и този зов е зовът Отец, който обича всички, призовава всички и очаква да дойдат и да получат спасение.

Макар че нашето обръщане към Иисус е лично и доброволно действие, ние не можем да се хвалим с желанието за покаяние и обръщане към Бога. Всичко това е Негова инициатива, Негово привличане, Негов вечен зов. От наша страна е само едно несигурно „да“ на онзи, който е чул гласа на зовящия Спасител. Благодатта на Отец, която привлича към Христос, търси всички хора (виж Йоан 6:45; II Петр. 3:9; Йоан 1:9). Бог е Този, Който спасява, а човекът е този, който приема спасението – той трябва да „чуе“, да „дойде“ и да „повярва“. И никой не може да каже, че не е бил призован или привлечен, защото Иисус е „истинската светлина, която осветява всеки човек, идващ на света“ (Йоан 1:9). Той казва: „И кога Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички към Себе Си“ (Йоан 12:32). Не едни или други, а всички! Бог кани и заповядва на всички хора навсякъде да се покаят (Деян. 17:30), което означава, че всички хора могат да направят това. Бог кани всички, но само послушните, които идват при Христос и обичат Бога, стават избраните. Или, както казва Дуайт Муди: „Този, който иска, е избран, а този, който не иска, е неизбран“. Така че разликата между спасените и неспасените е в приемането или отхвърлянето на зова на Иисус Христос.

Бог казва чрез пророка: „ Към Мене се обърнете и ще бъдете спасени, всички земни краища“ (Ис. 45:22). Изразът „всички земни краища“ предполага, че Бог призовава всички, и в този смисъл всички хора на земята са „призовани“. Гарант за този факт е Сам Господ! Иисус казва, че „мнозина са призовани, а малцина – избрани“ (Мат. 22:14). „Мнозина“ тук е употребено в смисъл на „всички поканени“ или „призовани“. Притчата за сватбеното угощение (Мат. 22:2–14) е „алегория на плана за спасението“ и ясно показва, че всички са били поканени на угощението, но не всички станаха избрани. Кои тогава са избраните? Очевидно тези, които приеха поканата и дойдоха.

Любовта на Бог е универсална – Той приема всички, които идват при Него

Изразът „който дойде при Мене“ (Йоан 6:37) показва „обръщането“ – простото обръщане на сърцето от греха към доверието в Христос за спасение. „Който дойде при Мене, няма да го изпъдя вън“ (Йоан 6:37) – това е обещанието на Христос, Който желае спасението на всички хора. На гръцки изразът означава „в никакъв случай няма да изгоня вън, няма да позволя да бъде отвън“. Думите „който дойде при Мене, няма да го изпъдя вън“ (Йоан 6:37) потвърждават вестта на Свещеното Писание, че всеки, който дойде при Христос, никога няма да бъде отхвърлен или изгонен от Него. В примера с Корнилий, който търсеше Бога, виждаме, че онзи, който търси с цялото си сърце, няма да бъде отхвърлен, защото „всеки, който призове името на Господа, ще се спаси“ (Деян. 2:21; Йоил 2:32).

За универсалността на спасителната Божия любов свидетелства и апостол Павел, който казва: „всеки, който вярва в Него, няма да се посрами“ (Рим. 10:11), тоест няма да бъде отхвърлен, упованието му няма да е напразно. „Всеки“, т.е. „всяко човешко същество“, включва цялото човечество – и юдеи, и езичници. Универсалността на достъпа до спасението се потвърждава и от вече споменатите думи на пророк Йоил: „всеки, който призове името Господне, ще се спаси“ (2:32). Призоваването на името на Господа включва слушане на Божието Слово, покорство на него и вяра чрез него, което е достъпно за всеки човек.

Любовта на Бога е универсална – Иисус Христос е умрял за всички хора

Апостол Павел еднозначно утвърждава, че Бог „иска да се спасят всички човеци“ (I Тим. 2:4). За тази цел Иисус предава Себе Си на страдания и смърт на кръста като „откуп за всички“ (I Тим. 2:6). Съгласно апостол Йоан „Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, а и за греховете на целия свят (I Йн. 2:2).

Следователно можем с увереност да твърдим, че Божията любов е универсална, защото „Христос умря за всички“ (II Кор. 5:15). Кои са тези „всички“? Всички хора на земята. Деветнадесетият стих от същата глава внася яснота: „А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Онзи, Който умря за тях и възкръсна, „защото Бог примири света със Себе Си чрез Христос“. Той примири със Себе Си не само шепа хора, както учат привържениците на ограниченото изкупление, а потенциално цялото човечество, когато Иисус взе върху Себе Си греха на целия свят (виж Йоан 1:29). Така „всички“ означава целия свят, цялото човечество. В Посланието до евреите е казано, че Иисус „прие смърт за всички“ (2:9), „за всеки“ (NIV), „принасяйки една жертва за грехове“ (10:12). В лицето на Адам цялото човечество падна в греха на бунта срещу Бога, затова Иисус, „последният Адам“ (I Кор. 15:45), умря за този грях на целия свят (виж Йоан 3:16; 1:29).

Важното потвърждение на този аргумент е свидетелството на Йоан Кръстител за съдбоносния подвиг на Христос Спасителя: „ето Божия Агнец, Който взема върху Си греха на света.“ (Йоан 1:29). „Божий Агнец“ тук означава „дадения от Бога универсален носител на греха“ [Richardson, A. An Introduction to the Theology of the New Testament, London, 1958, с. 228.]. Думата „свят“ сочи към обхвата на съвършената жертва на Христос, която е напълно достатъчна за нуждите на всички хора (виж Кол. 1:15). „Греха на света“, който Христос взе на Себе Си, не означава „греха на някои“ или „греха само на тези“, а греха на всички хора, родени на този свят (виж Йоан 1:9). „Всички“ означава „всички, а не някои“. Христос умря за всички хора, следователно всеки може да се спаси, но се спасяват само онези, които приемат това спасение и Иисус Христос като Спасител (виж Йоан 1:12).

Смъртта на Иисус за всички и за всеки е средството за спасението на всички хора от техните грехове (виж Мат. 1:21), защото Той взе „върху Себе Си греха на света“ (Йоан 1:29) – на целия свят, а не на някаква част от него. Това решение на проблема с греха чрез смъртта на Христос на кръста е акт на изкупление на всички човешки същества и следователно изключва възможността за ограничено изкупление.