Господ, нашият Творец обича градините. Най-важните събития в историята на човешкия духовен живот се случват в градини. И в това има дълбок смисъл.
За духовния живот на човека градината е много важен символ. Понякога тя символизира цялото човечество или онези общности от него, от които Господ, Който е посял, очаква плодове (Лука 13:6; Ис. 5:1-7). Но много често градината е образ на блаженството на човека, на неговия рай и представя различни негови състояния.
Точно в този смисъл има три градини, за които се говори в Библията и за които ще поразсъждаваме тук.
ПЪРВАТА ГРАДИНА – ЕДЕМСКАТА
В Едем (Бит. 2:8) Господ създал градина рай, място на блаженство. Самото й название означавало „рай“. Това била най-прекрасната градина, съществувала някога на земята. Там имало такива дървета, хубави на вид и добри за ядене, каквито сега не се срещат в природата, например дървото на живота, дървото за познаване на доброто и злото… (Бит. 2:9).
В Едемската градина имало чудни реки и извори, неописуемо красиви алеи. Но най-важното било, че там царели огромно щастие, истинска наслада и блаженство. Нямало и сянка от зло, тъга или мъка. Бог и човекът общували непосредствено. Самият Господ идвал в градината „по дневна хладина“ (Бит. 3:8) и разговарял със сътворения от Него човек.
По-голяма наслада или блаженство не са възможни за човека на земята. Когато двамата ученици по пътя за Емаус говорели с Иисус, се казва, че у всеки от тях „горяло сърцето му“ (Лука 24:32). С какво ли щастие са горели сърцата на Адам и Ева, когато с тях е говорел самият Бог?!
Да, в Едемската градина царял раят в цялото си великолепие. Но точно там този рай бил изгубен.
Преди всичко било изгубено близкото общуване между Бога и човека. Вместо него човекът бил обхванат от страх и желание да избяга от Бога. А Господ изпитал справедлив гняв. Изгубена била същността на рая.
Вместо прекрасни, приятни и ароматни растения Адам и Ева се сблъскали с тръни, бодили и плевели. Чистотата и невинността на човека били изгубени и като резултат той почувствал срам и душевна горчивина. Изгубено било райското съвършенство на човешката душа. Безболезненото съществуване в здраве било заменено с чести болести, недъзи и различни епидемии. Било изгубено райското съвършенство на човешкото тяло. Изгубен бил мирът и конфликтите между хората започнали от момента, когато Адам прехвърлил вината за греха на Ева (Бит. 3:12).
Изгубено било райското съвършенство на човешкото общество. Изгубен бил животът – в смисъл, че безсмъртният телом човек станал смъртен и живата човешка душа умряла от деня, когато се нарушило пълното общуване с Господ. Изгубени се оказали както безсмъртният телесен живот, така и духовният живот на човека.
Вследствие на това се появила смъртта, която започнала да царува сред хората. Първо Каин убил Авел, после избухнали войни между племената и народите, които покосили милиарди животи.
Раят бил изгубен поради грехопадението на човека – той нарушил дадената му от Бога заповед, като използвал неправилно плода на едно от дърветата в градината. От тези дървета той получавал сила за живот, но от едно от тях получил смърт.
Така в Едемската градина, където царувало най-голямото щастие – раят, се случило и най-голямото нещастие – загубата на рая. Точно както раят в градината бил място за всички видове добро и блаженство на земята, така изгубеният рай означавал съвкупност от всички злини и всякакви бедствия за човечеството.
ВТОРАТА ГРАДИНА – ГЕТСИМАНСКАТА
В тази градина било взето решението да се върне изгубеният рай.
Гетсиманската градина била място, където хората се спирали да си починат и пътниците си отдъхвали. Там Иисус прекарал с учениците Си част от нощта преди да бъде разпънат. Знаем как изглеждат такива градини: дървета с криви стволове, изпомачкана трева, утъпкани алеи…
Това била бедна и невзрачна градина. Но в нея се случило велико събитие. Господ Иисус дошъл на земята, за да върне на хората изгубения рай. За тази цел Той трябвало да направи съгрешилия човек свят, както е бил в Едемския рай! Ето защо Христос принесъл Себе Си на Голгота като умилостивителна жертва за греховете на хората. Той е праведен, но е умрял за неправедните, за да може с Неговата кръв те да бъдат умити от греховете си, за да станат ново творение чрез действието на Светия Дух. И всички новородени хора влизат в Божието царство, което по същността си е върнатият рай.
Докато се моли в Гетсиманската градина, Иисус Христос преживява силна вътрешна борба. Тук е нужно едно уточнение. Като вечния Син на Всемогъщия Бог Христос не може да изпитва борба в самия Себе Си.
Въпросът за идването на Божия Син на земята, за извършения от Него подвиг на изкуплението и връщането на изгубения рай бил решен за Христос още преди създаването на света. Оттогава Той знаел, че трябва да изкупи вярващите в Него не с тленно злато или сребро, а със Своята скъпоценна кръв (I Пет. 1:20).
Но Иисус Христос бил не само Божи, а и Човешки Син, т.е. човек в пълния смисъл на думата, единствено без грях. Като Божи Син Той не може да изпитва жажда и глад, нито да плаче. Като Човешки Син обаче всичко това му било присъщо. Не като Божи, а като Човешки Син Иисус изпитал предсмъртни мъки. Ако не беше преживял ужаса на смъртта, не би бил Човешки Син. Затова напълно естествено душата Му скърбяла до смърт в очакване на голготските мъки. И у Него се водела тежка битка между съзнанието, че трябва да изпълни дълга Си, и мисълта за нетърпимите страдания, които трябвало да понесе. Това състояние е отразено в Неговата човешка молитва: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша!“. Затова от небето се явил ангел, който укрепвал Иисус като Човешки Син в тази жестока вътрешна борба (Лука 22:43). Напълно съответствал на Неговата човешка природа и фактът, че когато се молел, потта Му е била като капки кръв, които падали на земята (Лука 22:44).
Разбира се, ние няма да дръзнем да разделяме двете природи на Иисус Христос. У Него те били неразривно и неделимо свързани. Но можем да разберем Неговата вътрешна борба само от гледна точка на човешката Му природа. А тази борба била за спасението на човешкия род, за възвръщането на изгубения рай. Каква радост обхваща сърцето ни, когато четем за крайната победа в нея: „Но нека бъде не Моята воля, а Твоята“ (Лука 22:42).
Много скоро след това решение дошъл Юда, предателят, с римските войници и Иисус бил отведен при Пилат, после на Голгота, където бил разпънат за изкуплението на всички човешки синове.
Да, бедната Гетсиманска градина била началото на великия подвиг за връщането на изгубения рай!
Гетсиманската градина е градина на борбата. Всеки човек се сблъсква с това – идва в градината, където е изправен пред голямо изкушение и преживява жестока вътрешна борба. Борбата на Христос завършила с победа. Ако човекът, дошъл в градината на борбата, иска да бъде победител, трябва да постъпи като Господ Иисус: да се моли до кървава пот. И тогава ще види в далечината очертанията на Едемската градина.
Но Гетсиманската градина дава на вярващите и друг урок. Там човек може да не стигне до победа, да претърпи поражение и да избяга. Това се случва, когато, вместо да се бори, той се предаде на съня, както става с учениците на Христос. Докато водил Своята жестока вътрешна битка, Иисус три пъти се връщал при тях и неизменно ги намирал спящи, потънали в дълбок сън.
Той три пъти ги будел и им казвал, че трябва да бодърстват, но те продължавали да спят. И резултатът бил много печален за тях. Без да забележат, те се поддали на изкушението, не му се противопоставили по какъвто и да било начин. Не се пробудили от призива на Христос и се събудили едва когато дошла гибелта. Позорно избягали от градината на борбата, от бойното поле. Разбира се, образът на изгубения рай в това време бил далече от тях.
И така, ако някой иска да получи спасение и да тръгне по пътя за връщането на изгубения рай, трябва да влезе с Иисус в градината на борбата, да чуе пробуждащия Му призив и да започне да се моли като Него, до кървава пот. А молитвата му не трябва да бъде по-различна от молитвата на Христос, Който нямал грях: „Отче, вземи моята воля за грехове и ми дай воля за живот с Тебе! Дай ми воля да приема Твоята жертва за греховете ми и Твоето спасение“. Тогава ангелът ще дойде и ще го укрепи.
ТРЕТАТА ГРАДИНА – НА ЙОСИФ АРИМАТЕЙСКИ
Това била градината на възкресението.
Тя принадлежала на Йосиф от Ариматея, таен ученик на Христос, и се намирала близо до мястото, където Той бил разпънат. Била лична градина към къщата на богат собственик, затова не би могла да бъде голяма. Но несъмнено, както всички подобни градини, била красива и подредена. Най-интересното място в нея бил новият гроб, изсечен в скала, където никой още не бил погребван.
В тази градина се случило възкресението на Христос. А то е разгром на смъртта, победа над нея. Когато човекът съгрешил, в света се появила смъртта, телесна и духовна. Благодарение на Христовото възкресение била постигната победа над смъртта на душата, причинена от греха. Господ Иисус възкръсва, а във Него и чрез Него възкръсват мъртвите души (Еф. 2:1-5) и започват нов живот, за Бога.
Ето защо възкресението на Христос отстранява най-страшната последица от греха – смъртта в двете й разновидности, физическа и духовна. Чрез победата над смъртта била разрушена основната преграда, която ни отделя от рая. От момента на Христовото възкресение започнало общуването между небето и земята и ангелите се възкачвали на небето и слизали на земята. Така на хората бил възвърнат рай, по-добър от Едемската градина – небесен рай, чиято красота и блаженство превъзхожда всяко човешко въображение.
Освен това възкресението на Христос установило рай на земята – в сърцата на вярващите в Него, сред Неговите ученици.
Градината на Йосиф от Ариматея е градина на възкресението или на възвърнатия рай.
В момента, когато Христос възкръснал в градината на Йосиф, изкусителят, съблазнил Ева в Едемската градина, бил поразен, обезсилен и вече не можел да съблазни никого. С други думи, в тази градина се възвърнало положението от Едемската градина преди грехопадението. Изкусителят нямал място там, защото градината била пазена от небесните ангели. В тази градина съмнението и неверието, измъчвали жестоко сърцата на Христовите ученици, били заменени със силна вяра в Него и в силата на възкресението Му (Йоан 20:8, 28). В градината на Йосиф дълбоката скръб и сълзите се превърнали в огромна радост и тържество (Йоан 20:11-18). Удивителни били сълзите на Петър, отрекъл се от своя Учител и Спасител и оплакващ греха си. Възкресението донесло на Петър прошка и помирение с Христос (Марк 16:7). Когато Петър чул опрощаващите думи, се почувствал като в рая.
В тази градина огромният камък на греха бил отместен от сърцето на човечеството (Марк 16:3-4). В градината на възкресението боязливите сърца на Йосиф от Ариматея и Никодим станали мъжествени, дори смели (Йоан 19:38-39). В Едем раят бил изгубен чрез жената и вестта за това се разнесла по цялата градина на блаженството. В градината на Йосиф отново чрез жена се разнесла първата вест за възкресението на Господ и за връщането на изгубения рай (Йоан 20:18).
В градината на възкресението хората имали благословена среща с Христос и там било възстановено удивителното общуване с Него – общуване, каквото някога имало в Едемската градина между човека и Бога и което изразявало същността на рая (Бит. 2:8).
В тази градина всички ученици на Христос решили веднъж и завинаги да живеят единствено за умрелия и възкръсналия за тях Господ (II Кор. 5:15), т.е. възстановило се онова състояние на живота, в което бил човекът в Едемската градина преди своето грехопадение (Бит. 2 гл.).
ТРИТЕ ГРАДИНИ ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК
Трите градини, които описахме, съществуват по различно време. Но между тях има дълбока връзка. Някой може да сметне, че те са далече, далече от нас. Достатъчно е обаче да помисли малко, за да види, че духовното значение на събитията, случили се сред дърветата на тези градини, има пряко отношение към нашия духовен живот.
Всеки човек преминава през тези три градини в живота си.
Едемската градина, цъфтящият рай, е нашето детство. Но с времето идва моментът, когато сърцето се поддава на първото осъзнато изкушение, извършва грях и изпада в състоянието на изгубения рай: униние, скръб и гибел.
След това човек влиза в Гетсиманската градина, градината на борбата. Тук той може да преживее две състояния: 1) на духовна борба между Божията воля и неговата собствена воля, при което се покорява и така за него започва пътят към възвръщането на изгубения рай; 2) на духовен сън, когато не чува гласа на Господ, Който го призовава да се пробуди. Този сън неизменно води до огромно бедствие и може да продължи дори до момента, когато слугите на мрака дойдат да отведат човека в бездната на ада.
Но онзи, който се е борил и е победил в Гетсиманската градина, като е покорил своята воля на съвършената воля на Твореца, достига до градината на възкресението. Там камъкът се отмества от сърцето му, престъпленията и беззаконията му са простени, възстановява се чудното му общуване с Господ и сърцето му се изпълва с пресветла радост и блаженство. Това е възвръщането на изгубения рай.
Щастливи и блажени сте вие, които сте минали през тези три градини: Едемската – на изгубения рай, Гетсиманската – на вътрешната борба и накрая градината на Йосиф от Ариматея – на възкресението или на възвърнатия рай.
Иван Проханов
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2019 <<<
