Но сега желаят по-добро [отечество], тоест небесно; затова и Бог не се срамува да се нарича техен Бог: защото им е приготвил град
(Евр. 11:16).
Ние, членовете на християнската Църква, когато говорим за бъдещето като за есхатология, а не като за Небето, изместваме смисъла на тези понятия.
Трябва да признаем, че християните все по-често живеят „днес“, „сега“ и очакването на „по-доброто“ престава да бъде необходимост за Христовата Църква.
Животът ни е толкова благополучен, че не се нуждаем от бъдещото Небе. Нямаме потребност да се надяваме на нещо, имаме всичко още сега!
Но независимо от това изместване на ценностите, фактът си остава факт: истинският християнин не може да се задоволи с този свят. Ако Бог е направил чудо в сърцето на човека, Небето веднага става негова родина, към която той се стреми, както птиците напролет тръгват на север.
Християнинът действително има родина. И това, че нашите пориви не са насочени към нея, е признак за сериозни духовни проблеми.
Когато виждам, че някой се е настанил удобно в този свят с цялата му система, започвам да се съмнявам дали този човек някога изобщо е бил новороден.
Съвсем очевидно е, че идеалите на всички мои познати християни, за които Бог наистина е по-важен от всичко, не се съгласуват с идеалите на този свят. Християните мислят по коренно различен начин от своите съвременници нехристияни!
Не забравяйте: Вие сте на земята, а Бог е на небето. Не се страхувайте да се надявате на горното, като вярвате на това, което Ви казва Библията!
Ейдън Тоузър
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2019 <<<
