Господ го е казал прекрасно: „Бремето Ми е леко“ (Мат. 11:30). Всъщност какъв е товарът или какъв труд се изисква, за да простиш греховете на брат си, леки и незначителни, и по този начин да получиш опрощение на собствените си грехове и мигновено оправдание?
Господ не казва: „Искам от тебе пари или телци, или козли, или пост, или бодърстване“, за да не започнеш да се оправдаваш: „Нямам, не мога“. Той изисква нещо, което е лесно, достъпно и просто, като казва: „Прости на брат си за греховете му и аз ще простя твоите грехове. Ти ще простиш малки дългове, може би няколко обола или сто динария, а Аз ще ти простя хиляда таланта. Ти само ще простиш, без да добавяш нищо от себе си, но Аз ще простя твоите грехове и ще ти дам също така и изцеление, и царството. Освен това ще приема твоя дар, когато се помириш с врага си, когато не таиш вражда срещу никого, когато слънцето не залязва в гнева ти, когато имаш мир и любов с всички. Тогава твоята молитва ще Ми бъде приятна и Моето благословение ще почива над твоя дом и ти ще бъдеш блажен. Ако не искаш да се помириш с брат си, как очакваш прошка от Мене? Потъпкваш думите Ми, а изискваш прошка? Аз, Всевластният, давам заповеди, но ти ги пренебрегваш. Как ти, робе, смееш да се обръщаш към Бога с молитва, да Му принасяш жертва или първи плодове, като изпитваш вражда към някого?“.
Както ти отвръщаш лицето си от своя брат, така и Бог отвръща очите Си от твоя дар и твоята молитва. Бог е любов, затова всичко, което се прави без любов, му е неприятно.
Всъщност как може Бог да приеме молитва или подарък, или първи плодове от убиец, ако той първо не се покае истински? Но ти, разбира се, ще възразиш: „Аз не съм убиец“. Добре, ще ти докажа, че си убиец, или, по-точно, Йоан Богослов ще те изобличи с думите си: „Всеки, който мрази брат си, е човекоубиец“ (Ι Йоан 3:15).
Нека не ценим, любими мои братя, нищо друго освен любовта. Нека не ни интересува нищо друго освен нея. Никой да не враждува с друг, никой да не отплаща със зло за зло, „слънцето да не залезе в гнева ви“ (Еф. 4:26), но нека простим на нашите длъжници всичките им грехове.
Всъщност каква полза, деца мои, ако някой притежава всичко, но няма спасяваща любов? Ако някой вдигне голям пир за царя и властите, с много разкош, така че да има от всичко в изобилие, но се окаже, че липсва сол, няма ли да се обърка целият пир? Разбира се, че ще се обърка. По този начин организаторът на пиршеството ще поеме разходите и трудът му ще отиде напразно, а освен всичко друго ще бъде опозорен пред гостите, поканени на празника. Така е и тук: каква е ползата да се трудиш на вятъра? Без любов всяко дело и всяка заслуга са нечисти и несъвършени. Пази ли някой девствеността си, пости ли, бодърства ли непрестанно, моли ли се, храни ли бедните, носи ли, както му се струва, дарове, първи плодове или десятък, строи ли църкви, или прави нещо друго – без любов всичко това няма стойност в очите на Бога. В такъв случай не очаквай Божието благоволение.
Вслушай се в това, което казва апостолът: който враждува с брат си и междувременно прави жертвоприношение на Бога, е все едно да принася в жертва куче, неговият принос не е по-добър от заплата на блудница (срв. Мат. 5:23-24; Ис. 66:3; Вт. 23:18). Никога не прави нищо без любов, защото любовта покрива множество грехове.
Какво благо пренебрегваме ние! От какви благословения и от каква радост се лишаваме, като не се утвърждаваме в любовта! Тъй като не желаеше да я придобие, Юда се оттегли от апостолите, остави истинската светлина. Намразил своя Учител и братята си, той се потопи в тъмнината.
Ето защо апостол Петър казва за него: „Юда отпадна, за да отиде на своето място“ (Деян. 1:25). От друга страна, Йоан Богослов пише: „Който мрази брат си, той се намира в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае накъде отива, защото тъмнината е ослепила очите му“ (I Йоан 2:11). А ако твърдиш, че макар да не обичаш брат си, обичаш Бога, Йоан и за това те изобличава: „Който каже: „Обичам Бога“, а мрази брат си, е лъжец; защото, който не обича брат си, когото е видял, как може да обича Бога, Когото не е видял?“(I Йоан 4:20).
И така, който има любов към всички братя, който не таи вражда срещу никого, който изпълнява заръките на апостола: „слънцето да не залезе в гнева ви“ (Еф. 4:26), той обича Бога, той е ученик на Христос. Божият Син неслучайно твърди: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:35). Очевидно учениците на Христос се познават по този признак – истинската любов помежду им. И който мрази брат си, макар да мисли, че обича Христос, лъже и се самозаблуждава.
По същия начин апостол Йоан казва: „ние имаме от Него тази заповед: който обича Бога, да обича и брат си“ (I Йоан 4:21). На друго място Господ ни учи: „Възлюби Господ, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум“: тази е първата и най-голяма заповед; а втората, подобна на нея, е: „Възлюби ближния си както себе си“. И за да покаже силата на любовта, добавя: „На тези две заповеди се крепят целият Закон и Пророците“ (Мат. 22:37-40).
Какво удивително чудо! Който изпитва нелицемерна любов, изпълнява целия Закон. „И така, любовта е изпълнение на Закона“ (Римл. 13:10) – казва апостолът.
Нищо не е по-ценно от любовта нито на небето, нито на земята. Ето защо апостол Павел, който съзнава, че нищо не може да се сравни с любовта, възвестява в своите Послания до всички краища на Вселената: „Не дължете никому нищо освен взаимна любов“ (Римл. 13:8) и отдавайте душата си един за друг.
Тази любов е основа на всички добродетели, солта на добродетелите. Любовта е изпълнението на Закона, тя е истинското спасение. Любовта надделява в сърцето на Авел, прави от Ной кормчия, помага на патриарсите, спасява живота на Мойсей, превръща Давид в обиталище на Светия Дух, вдъхновява пророците, укрепва Йов. И защо да не го кажем още по-силно? Тя довежда Божия Син от небето на нашата земя. Заради любовта Безтелесният се въплъщава, Безначалният слага Своето начало, Божият Син става Човешки Син. Цялото дело на спасението се извършва с любов: смъртта е премахната, дяволът е победен, Адам е върнат в рая, Ева се освобождава. Любовта премахва проклятието, отваря рая, прояснява живота, обещава Небесното царство. Тя, като улавя рибарите, ги прави ловци на хора, възпламенява и укрепва мъчениците, населява пустините, изпълва планините и пещерите с псалмопения, подтиква мъжете и жените да вървят по тесния път.
