Свидетелите на Йехова, официално известни като Библейско и трактатно общество „Стражева кула“, имат най-активна издателска дейност сред последователите на западните култове. Милиони по целия свободен свят са чували поне веднъж на вратата им да звънят представители на Стражевата кула. От техните популярни днес списания „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, които първоначално имат тираж от 6000 екземпляра, сега се издават общо около 55 милиона на месец. Онова, което започва като изучаване на Библията в Питсбърг, Пенсилвания, прераства в световна организация от 60 000 общности и повече от 4 милиона постоянни работници и доброволци. През 1990 г. техните възпоменателни вечери за смъртта на Христос са посетени от 9,5 милиона души.
История
Основателят на движението Чарлс Тейз Ръсел е роден през 1852 г. в Пенсилвания. През 1870 г. още като тийнейджър, без специално богословско образование, той организира часове за изучаване на Библията. Ръсел общува с християни единствено когато посещава Конгрегационната църква. Не след дълго успява да убеди своята група за изучаване на Библията, че е техен „пастир“, след което спечелва последователи в дузина групи по границата между Пенсилвания и Охайо. През 1879 г. основава списанието „Сионска стражева кула и вестител на Христовото присъствие“, в което публикува своите собствени преводи на Библията.
Пълната увереност на пастир Ръсел в правилността на възгледите му прави неговите последователи от самото начало зависими от трудовете му. Той пише: „Тъй като шестте тома на „Изследване на Свещеното Писание“ са практически самата Библия, тематично организирана, със система от библейски доказателства, ние нямаме право да наричаме тези томове Библия в подредена форма, тъй като това не са коментари, а на практика е самата Библия…“.
След много години, когато организацията се разширява значително, през 1950 г. Обществото издава свой английски превод на Новия Завет, наречен „Превод на новия свят на християнските гръцки Писания“. По-късно той е публикуван заедно с версия на Стария Завет като „Превод на новия свят на Свещеното Писание“.
Членовете на Обществото провъзгласяват неизменно, че единственият авторитет за тях е Библията. Но в същото време тяхното богословие отрича всички основни учения на историческото християнство, включително за Троицата, за божествеността на Иисус Христос, за Неговото физическо възкресение, за спасението по благодат чрез вяра и за вечното наказание на грешниците.
Преводът на новия свят на Свещените Писания
Работата на преводачите тук е ярък опит да оправдаят някои от небиблейските доктрини на йеховистите. Д-р Едмънд Грас посочва 5 причини Преводът на новия свят да се определи като неудовлетворителен:
1. Използване на парафрази, които противоречат на собствените им твърдения.
2. Неоснователно добавяне на думи в текста, които не присъстват в гръцкия оригинал. В Превода на новия свят към няколко стиха са добавени думи с цел да промени смисълът. Например в Йоан 1:1; Кол. 1:16-17; Фил. 1:23; Евр. 9:27 добавките са предназначени да покажат, Господ Иисус е създаден като всичко останало, което съществува.
3. Грешен превод на гръцки думи. Преднамереният неправилен превод се стреми да „съгласува“ някои библейски пасажи с богословието на Свидетелите на Йехова. В Йоан 8:58 се разкрива вечната природа на Христос: „Преди Авраам да е бил, Аз съм“. А Преводът на новия свят променя стиха така: „Аз вече бях, преди Авраам да се появи“. По този начин вечната същност на Христос се заменя с предсъществуването и съществуването на едно създадено същество. И в опита си да оправдаят тази намеса преводачите измислят несъществуващи граматически правила. Същите мотиви да се отхвърли божествеността на Христос можем да видим и в превода на Кол. 2:9, където думата „Божество“ се заменя с „божествени качества“.
4. Подвеждащи коментари в бележките под линия и в Приложението, където можем да проследим настойчивото упорито отричане на основни християнски учения като божествеността на Христос, ролята на кръста и вечното наказание.
5. Произволно използване или пренебрегване на главните букви при божествените имена. Например, когато се говори за Иисус, Той е наречен „бог“ (Йоан 1:1,18). Светият Дух никога не се признава като Личност или като Бог, а само като „свят дух“ (Мат. 28:19), „помощник“ (Йоан 14:16) и „дух на истината“ (Йоан 15:26).
Богословие на Обществото на Стражевата кула
Основата в богословието на йеховистите е по-стара от самото Общество. Тя може да се види през IV век в учението на Арий от Александрия, който твърди, че Иисус Христос е бил сътворен, а не е вечен Бог. Това учение се разгръща още преди векове, но никога не е получавало силна подкрепа преди появата на съвременните последователи на Арий – Свидетелите на Йехова.
За Божествената Троица
Джоузеф Ръдърфорд, вторият водач/ръководител на йеховистите, пише: „Доктрината накратко се състои в това, че има трима Богове в едно: Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух. И тримата се характеризират с еднаква сила, природа и вечност“. Обърнете внимание, че в този откъс съдия Ръдърфорд представя погрешно Троицата като трима богове вместо един Бог в три лица. Ръдърфорд продължава: „Сатана е породил/създал доктрината за троицата“. Историята на Свидетелите на Йехова е изпълнена с изказвания на техните ръководители, които във всичките си публикации отхвърлят доктрината за Троицата.
За божествеността на Христос
Мнението на Чарлс Ръсел, че Писанието трябва да бъде проверявано от разума, се споделя от днешните членове на Обществото на Стражевата кула: „Фактът, че Отец е по-величествен и по-стар от Сина, е лесно разбираем и Библията учи на него“. Твърдението, че Христос е по-млад от Отец, навежда на мисълта, че Иисус не е Бог, а е сътворено същество. Всъщност йеховистите смятат, че Той е архангел Михаил: „В Библията има доказателства, че името Михаил се е отнасяло за Божия Син, преди Той да напусне небето, за да стане Иисус Христос, а също и след Неговото завръщане там… Фактически Михаил, това е Божият Син“.
За Светия Дух
Обществото на Стражевата кула отрича Личността и божествеността на Светия Дух: „Светият Дух не е Личност и не е един от боговете в Троицата“. Когато описват Светия Дух, те се стараят с всички средства да не Му приписват никакви личностни характеристики.
За физическото възкресение на Иисус Христос
Свидетелите на Йехова отричат физическото възкресение на Христос. Те се обосновават със следното твърдение на Ръсел: „Дали тялото на Иисус е било разложено до газообразна субстанция, или е запазено някъде като великолепен паметник на Божията любов, Христовото послушание и нашето изкупление, никой не знае“.
За спасението
Твърдението на Чарлс Ръсел, че за спасението са необходими дела, се среща в първия том на „Изследване на Свещеното Писание“. Според друга доктрина на Стражевата кула само 144 000 души ще бъдат родени отново. Към групата на новородените са спрели да се добавят нови членове през 30-те години на миналия век. Втората класа в Обществото на Стражевата кула, която няма да получи правото да съществува на небето, ще прекара вечния живот в рая на земята: „Безбройното множество верни хора, които сега действат като Свидетели на Йехова, понякога се наричат „овце“ или „Йонадавовци“ (срв. IV Цар. 10 гл.). Те не очакват да отидат на небето. Обещан им е вечен живот на земята“.
Библейски анализ на ученията, отстоявани от Обществото на Стражевата кула
В допълнение към казаното за Троицата е много важно да изясним, че Иисус е Йехова. Това може да стане по различни начини, но първо ще отговорим на въпроса дали Йехова е една личност, или са трима. Ние вярваме в това, на което учи Писанието, а именно, че Йехова е един Бог в три Лица, както е потвърдено недвусмислено във Второзаконие 6:4: „Слушай, Израиле: Господ, нашият Бог, е един Господ“.
В нашите преводи думата „Господ“ съответства на името „Йехова“ или „Яхве“ в еврейския текст. Йехова е един. Освен това Той се споменава като Отец в Псалм 102:13 и Исая 63:16. Йехова несъмнено ще се окаже идентичен с Иисус Христос, ако сравним старозаветните цитати за Йехова и новозаветното им въплъщение в Иисус Христос. В Исая 35:4-6 се казва, че „Бог идва“ и ще отвори очите на слепите, ще отпуши ушите на глухите и ще изцели куците. Самият Иисус цитира този стих в Матей 11:5: „Слепи проглеждат и куци прохождат, прокажени се очистват и глухи започват да чуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовества“. Това е непосредствен цитат от Исая, чрез който Иисус посочва Своята природа като въплъщение на Йехова.
Откриваме още едно твърдение в Стария Завет за Йехова, което в Новия Завет намира въплъщение в Иисус. В Захария 12:10 се казва ясно, че Йехова ще бъде прободен за нашите грехове, и този стих, цитиран в Йоан 19:37, се изпълнява, когато Иисус е прикован на кръста за нашите грехове. В този смисъл също Той наистина е Йехова.
Искрено вярващите в Новия Завет виждат в Иисус Йехова, Който ще ги освободи и спаси. Стихът за Иисус Христос, познат на повечето християни днес, всъщност е цитат от Стария Завет, който ап. Павел привежда във Филипяни 2:10-11: „така че в името на Иисус да преклони колене всичко небесно, земно и подземно и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бог Отец“. Този текст е взет от Исая 45:23 и се отнася непосредствено за Иисус. Но ако погледнем контекста при Исая, ще видим, че никой освен Йехова не може да бъде почитан от всяко племе и само в Него може „да се кълне всеки език“.
Освен в проповедта си от в Деяния 2 гл. Петър посочва Иисус като Йехова и в I Петър 2:8-9. Тук апостолът нарича Иисус „Камък на препъване и Камък на съблазън“. Петър отнася към Иисус израза от Исая 8:13-14. Според думите на Исая става ясно, че самият Йехова е Този, Който препъва и е канара на съблазън. А Петър не е единственият, който заявява, че Иисус е Йехова от Стария Завет.
Накрая ще посочим още едно твърдение на Иисус за самия Него. В Откровение 2:23 четем посланието до ангела на църквата в Тиатир, където Иисус казва: „И чедата й ще поразя със смърт, и всички църкви ще узнаят, че Аз съм Този, Който изпитва сърца и вътрешност. И на всеки от вас ще въздам според делата му“. Иисус отнася към Себе Си думите от Йеремия 17:10 – там четем, че само Йехова прониква в сърцата и мислите и въздава на всеки според делата му.
Паралелът на старозаветните цитати с новозаветния текст днес не е да се види от незапознатия с контекста читател. Но за живелите през I в. пр. Хр. вярващи евреи не остава скрит фактът, че авторите на Новия Завет провъзгласяват Иисус като Йехова чрез изпълнението на пасажите от Стария Завет в Неговата личност, природа и делата Му.
Новозаветните писатели имат същото отношение към третото Лице на Троицата – Светия Дух, а именно показват, че Той е Йехова. Това се вижда в Посланието към евреите 3:7-9, където се цитират думи, отнесени към Светия Дух. В Стария Завет ще ги намерим в Псалм 94:7-11. Там те принадлежат на Йехова, а в Новия Завет същите думи са на Светия Дух. Той говори от името на Йехова. По подобен начин в Евреи 10:15-16 цитат от Стария Завет се обвързва със Светия Дух. Ако го разгледаме в Стария Завет (Йеремия 31:33-34), виждаме, че той принадлежи не на някой друг, а на Йехова.
В Новия Завет Светият Дух е провъзгласен за автор на думи, които представят Йехова и Него като едно Същество. Откриваме подобен пример в Деяния 28:25: „Добре е казал Светият Дух на отците ни чрез пророк Исая“. Това е цитат от Исая 6:8-10, където думите принадлежат на Йехова. Апостол Павел би могъл да отнесе тези думи към Светия Дух само ако е вярвал, че Той е идентичен с Йехова точно както са идентични с Него Отец и Синът.
Този кратък преглед разкрива ясно учението на Библията: има само един Бог – Йехова, Който е Бащата, Синът и Светият Дух, три божествени Лица в едно.
Нека се съсредоточим отново върху Иисус, като сравним Неговите отличителни характеристики с тези на Йехова и покажем, че Двамата са едно. Сред тези качества ще разгледаме някои, които са уникални – принадлежат само на Иисус като Йехова. Например Исая 42:8, където се казва, че славата принадлежи единствено на Йехова и Той няма да я сподели с никого. Нека сравним с Йоан 17:5, където са дадени думите на Иисус: „И сега прослави Ме Ти, Отче, у самия Тебе със славата, която имах у Тебе преди създаването на света“. Ако славата принадлежи само на Йехова, тогава Иисус трябва да е Йехова, защото Той заявява, че е имал слава преди светът да съществува.
В Откровение 17:14 уникалността на Иисус се проявява във факта, че Той е Господ на господарите и Цар на царете. Това не означава, че Йехова вече не е Господ и Цар. Смисълът тук е, че Иисус Христос е провъзгласен за същия Господ и Цар като Йехова. В Стария Завет се казва, че Йехова е нашият Цар (Йер. 10:10; Пс. 46:3). Откриваме също, че Йехова е наш Господ (Вт. 10:17). И тъй като Библията учи, че има един Господ (Еф. 4:5), разбираме, че Иисус е Йехова, Иисус е Господ и Цар.
В Исая 43:11 се посочва още едно изключително качество на Йехова: „Аз, Аз съм Господ и няма Спасител освен Мене“. Няма друг Спасител освен Йехова, но Новият Завет недвусмислено и многократно обявява Иисус за нашия Спасител (Деян. 4:12; I Йоан 4:14).
Свидетелите на Йехова и други движения, които отричат божествеността на Иисус Христос, обикновено се заблуждават по два въпроса, свързани с Неговата вечна природа. Те смесват или Лицата на Троицата, или човешката природа на Христос и Неговата божественост. В първия случай аргументите обикновено са: Иисус не е Бог, защото Отец не е Синът. Но е факт, че никой в християнската Църква не твърди, че Отец е Синът. Ние казваме, че Отец, Синът и Светият Дух са три Лица на един Бог, но не и три Личности като една Личност. Ние не смесваме Лицата на Троицата.
Във втория случай тези хора разбират погрешно библейски стихове като Йоан 14:28: „Моят Отец е по-голям от Мене“, въз основа на който твърдят, че Иисус и Отец не са равни. Но този стих се отнася до позицията на Иисус по време на Неговия земен живот, когато Той доброволно подчинява Себе си на Отец. Тук не се говори нищо за природата на Иисус, а само за временното Му положение на земята. Думата „по-голям“ е свързана с Неговото положение, а не с Личността Му.
Свидетелите на Йехова също така се опитват да покажат, че Иисус Христос е бил сътворен (подобно на архангел Михаил). Те използват три пасажа в подкрепа на това твърдение, като започват със Стария Завет – Притчи 8:22-25: „Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време; отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята. Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода. Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете“. Глаголът „съм се родила“ в този пасаж кара Свидетелите на Йехова да мислят, че е имало ден, когато Иисус е бил сътворен, подобно на архангел Михаил. Но контекстът на пасажа отрича това предположение. В Притчи 8 гл. се говори за мъдростта в сравнение с творението и се потвърждава, че мъдростта е по-стара от цялото творение. Божията мъдрост трябва да бъде вечна, подобно на Бога, тъй като не е имало време, когато на Бога не Му е достигала мъдрост.
Колосяни 1:15 е друг стих, който Свидетелите на Йехова използват за да потвърдят, че Иисус е бил сътворен: „Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар“. Обществото на Стражевата кула цели чрез този текст да докаже, че Иисус е бил „първото творение“. Но всъщност целият пасаж изяснява, че Иисус е Създател на всичко (ст. 16-17), а не сътворено същество. Думите: „роден преди…“ се отнасят за Неговото положение, а не говорят, че Той е бил „първото творение“ на Йехова. Изразът „роден преди“ може да означава две неща: роден преди другите или притежаващ най-висше положение. От контекста разбираме, че този пасаж издига Иисус в най-висок ранг. В ст. 18 Той е наречен „първороден между мъртвите“, което означава, че е трябвало да превъзхожда всички останали.
Така в Колосяни 1:15 се казва, че Иисус, като „роден преди всяка твар“, е Този, Който е сътворил всичко. Виждаме, че Той е създал всичко видимо и невидимо на земята и на небето, което Го разкрива като Творец.
Телесното възкресение на Иисус Христос, отричано от Обществото на Стражевата кула, е толкова важно за вярата на християните, че ап. Павел пише: без възкресението нашата вяра и нашата проповед са напразни (I Кор. 15:14). Иисус не се материализира във фалшиво или подправено тяло, за да заблуди учениците. Той им казва истината, когато ги убеждава: „Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм същият; докоснете Ме и вижте, понеже духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам“ (Лука 24:39). Когато Иисус показва ръцете и нозете Си на Тома (Йоан 20:27), Той предоставя доказателство за Своето телесно възкресение: „дай си пръста тук и виж ръцете Ми; дай си ръката и я сложи в ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ“. Можем да дадем на Свидетелите на Йехова същия съвет, който Иисус дава на Тома: „Не бъди невярващ, а вярващ“.
Заключение
По-подробният анализ на учението на йеховистите разкрива, че то не е това, за което се представя: „единственият канал, по който преминава библейската истина“. Всъщност то е изтъкано от фалшиви пророчества, антибиблейско богословие и невярно представяне на истината. Изследването на това учение в светлината на Библията разкрива недостатъците на създаденото от човека Общество на Стражевата кула и абсолютното съвършенство на Господ Иисус Христос, нашия „велик Бог и Спасител“ (Тит 2:13).
Джош Макдауъл
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2023 <<<