Тези силни и важни думи на Исус са част от разговора му с Марта, сестрата на починалия Лазар. Те не само ни разкриват природата на Божия Син, но и ни карат да изпитаме вярата си, да я укрепим, да я приложим в настоящия момент.
Когато се отправя в дома на плача, Христос предварително открива на Своите ученици целта на тази визита – „да повярвате“ (Йоан 11:15). С други думи, историята на Лазар е важен урок за вярата. Виждаме безусловната власт на Исус над смъртта, а също и силно предизвикателство за нашата лична вяра. „Вярваш ли?“ (ст. 26) – пита Христос скърбящата сестра, а заедно с нея и всички нас.
Какво не й достига на Марта? В какво Исус изпитва тази жена? Та тя вече е изразила своята увереност, че Исус може да спаси Лазар: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми“ (ст. 21). Марта не е изгубила надежда дори след погребението: „Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог“ (ст. 22).
Въпреки това Христос пита Марта: „Вярваш ли?“. Това означава, че Исус се интересува не само от активността, но и от съдържанието на нейната вяра. Той пита не за вярата като такава, а за вярата в Него: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?“ (ст. 25-26).
От думите Му се вижда, че Исус иска да привлече вниманието ни върху Себе Си – Той иска да бъде не само отговорът на нашата вяра, но и нейната основа, съдържание, цел. Той не е пророк, Той е изпълнител на пророчествата. Той не говори за бъдещето – Той е въплъщение на това бъдеще. Той не помага да получим нещо, от което се нуждаем – Той е нашето всичко.
В отговорите на Марта виждаме, че тя със своята сърдечна интуиция се е доближила до тези истини, а сега Исус й помага да се утвърди в тях и да излезе на ново ниво на вярата и живот на вяра. Тя знае, че присъствието на Исус променя всичко дотолкова, че мъртвите възкръсват.
Сега тя знае нещо много повече – вярващите в Исус не умират, смъртта вече не съществува. Тук виждаме два важни урока.
Първо, вяра в Иисус означава много повече от спасение от болестта и смъртта. Нашият Спасител не просто удължава, пази или ни връща към живота. Той ни дава нов живот в Себе Си, в който разликата между живота и смъртта губи предишния смисъл и остава само вечността. Физическата смърт вече не ни плаши, защото присъствието на Исус в нашия живот е залог на възкресението. Ние просто преминаваме през смъртта и продължаваме да живеем Неговия живот.
Ние се радваме не на това, че за пореден път успяваме да излезем от сложна ситуация или живи от болницата. Щастливи сме не защото успяваме да избегнем куршума или да излъжем мрачния жътвар. Не, да се избавим от една от многото опасности не променя кой знае какво. Може да загинем във всеки един момент.
Спасението, което Исус предлага, е изход извън пределите на сивия живот и страшната смърт, изход към вечността. От която и страна на гроба да излезем – от земната или от небесната, ще ни посрещне възкръсналият и жив Исус.
Второ, вярата в Исус ни позволява да влезем в този вечен живот още сега, без да губим години в очакване, без да се мъчим напразно. Това, че прекарваме дните си и годините си „в гроба“, не е Божия присъда, а наш избор, следствие на нашето неверие.
Когато ни се представя като „възкресението и живота“, Исус говори не за далечното бъдеще, когато всички ще възкръснат, а за това, което е достъпно тук и сега.
Уви, много хора вярват в Исус, но пренасят всичките Му обещания в бъдещето. Така те отлагат своето възкресение и освобождение.
По-лесно ни е да повярваме, че някога, неизвестно кога, всичко добро ще се изпълни. Много по-трудно е да вярваш, че то ще се изпълни незабавно. По-лесно ни е да повярваме във финалното всеобщо възкресение на мъртвите, отколкото в това, че Исус може да ни освободи от греховната зависимост още днес.
Марта отговаря на Исус: „Да, Господи, аз вярвам“ (ст. 27). Но когато Той заповядва да отворят гробницата, тя недоумява: „Господи, мирише вече; защото е от четири дена“ (ст. 39).
Подобно на Марта ние казваме: „Вярвам!“, но на предложението на Исус да ни освободи от властта на смъртта, реагираме вяло: „Вече много години живея така. Колкото и да се покайвам, не помага. Колкото и да опитвам да спра алкохола, безполезно е. Колкото и да се кълна във вярност, пак ме тегли наляво. За вярване – вярвам, но живея така, както винаги съм живял“.
На всички тези съмнения и плахи възражения Исус отговаря строго: „Не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия?“ (ст. 40). Той не може да гледа как се мятаме между живота и смъртта. Той не иска да чакаме. Той е дошъл да извърши чудо. Той е тук заради нас. Той е нашето възкресение, нашият живот. И Той пита: „Вярваш ли?“.
Михаил Черенков
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2024 <<<
