Думата „сквернословие“ („псуване, ругаене, злоречие“) идва от славянската дума „скверност“, която според речника на Владимир Дал има за синоними: „мерзост, гадост, пакост, всичко гнусно, противно, отвратително, непотребно, което омърсява плътски и духовно… разврат, нравствено разложение, всичко богопротивно“. Повече дефиниции не са нужни, защото този духовен феномен е твърде добре познат на всички общества от всички векове.
Според Библията речта е естественото продължение на вътрешния живот на човека. Ето какво ни казва Иисус Христос: „Рожби на усойница! Как може да говорите добро, когато сте зли? Защото от препълнено сърце говорят устата. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо“ (Мат. 12:34-35). Когато псува и ругае, човекът просто изявява мръсното състояние на душата си, чието съдържание прелива през устата му под формата на думи. Затова за Бога това е грях и последствията от него са много, много сериозни.
Нека още в началото да направим важна уговорка – хуморът, смехът и приятните закачки са изобретение на Бога и са ни благосклонно завещани от Него, за да преживяваме по-леко (а дори и по-дълго) нелекия си живот след Грехопадението. Разбира се, тук имаме предвид чистия и приятен хумор, който не провокира нечисто въображение или греховни чувства.
Но човекът е изкривил до неузнаваемост всеки Божи дар. Точно хуморът и сатирата в най-познатата си форма през цялата история имат своят „бог“, Сатир – древногръцки низш бог, който отговаря за веселието, разврата и пиянството. На него се кланят не само онези, които се отдават на подигравателно смехотворство, а и техните консуматори (т.е. почти всеки българин всеки ден). Основните теми, чрез които „разпускат“ нашенецът и нашенката в медиите, разговорите и празненствата, са в основата и на класическите псувни – онова, което в прав текст или чрез евфемизми насочва мислите към сексуалността и греховната й употреба.
Често чуваме как в компании със задоволство говорят за нечие „мръсно подсъзнание“, като всъщност имат предвид самото съзнание на човека и честото му проявление чрез устата. Библията ни разкрива защо хората правят това със задоволство: „Те, ако и да знаят Божията правда, че тези, които вършат такива дела, са достойни за смърт, не само ги вършат, а са и благосклонни към онези, които ги вършат“ (Римляни 1:32).
Много библейски текстове говорят недвусмислено за тясната връзка между злите духове и негативните емоционални прояви, изявени чрез необмислени думи и неконтролирани действия. В негативния духовен свят има ясно разграничена йерархия, като на върха се намира „князът на този свят“ луцифер, а по-надолу се нареждат различни по своята власт, сила, положение и функции демони. Всеки от тях има точно определени задължения и сфера на разрушителните си действия сред нас – в зависимост от това, в каква степен хората им позволяват да бъдат активни.
Цялата трета глава от Посланието на ап. Яков описва пагубните способности на езика, а също и източниците, от които той се вдъхновява. Нека да обърнем внимание на някои от използваните там изрази. „Езикът е огън… сам езикът се запалва от пъкъла“ (ст. 6), „неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова“ (ст. 8), „…ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост“ (ст. 14), „от същите уста излизат и благословение, и проклятие“ (ст. 10), „това не е мъдрост, която слиза от горе, а е земна, животинска, бесовска (т.е. демонична)“ (ст. 15). Толкова категоричните думи, които ап. Яков използва, не оставят никакво място за съмнение, че има тясна връзка между дяволските сили и оскверняващото действие на човешкия език.
Според Писанието хората, които не познават живия Бог, „изострят езика си като змия; под устата им е аспидна отрова“ (Пс. 139). Да, точно това се случва, когато човек предостави сърцето и устата си на „старовременната змия, наричана дявол и сатана“ (Откр. 12:9). И тази змийска отрова не е просто алегоричен израз, а съвсем реално духовно въздействие върху псуващия и псувания.
В борбата помежду им филистимецът Голиат „проклина Давид с боговете си“ (I Цар. 17:43). В реалното историческо стълкновение този обладан от зли духове езичник псува вярващия Давид и израилтяните, провокиран от своите „богове“ и в тяхно име. Давид обаче му се противопоставя в името Господно и побеждава, без да бъде накърнен не само физически, а и духовно. Така ли става обаче и там, където няма вяра и послушание на живия Бог? Не, защото чрез псувните и клетвите се нанася сериозна духовна вреда.
На онези читатели, за които Свещеното Писание не е авторитет, ще предоставим възможност да проговори човешката история. А тя недвусмислено сочи, че в древни времена хората са псували преди всичко на празниците, организирани за поклонение, умилостивение или прогонване на духовете, от които са се боели. От печалния си емпиричен опит те са знаели, че в никакъв случай не трябва да се псува вкъщи или на нивата, защото това неминуемо въздейства зле и на атмосферата у дома, и на реколтата. Тогава хората са си давали сметка, че сквернословието носи проклятие. Особено когато някой си позволи да сквернослови на масата пред хляба.
Няма да се спираме подробно на историческите данни, защото всеки може да открие множество достоверни източници как предците ни са практикували не само храмова проституция и оргии по време на фалическите (от „фалос“) празници, посветени на боговете на плодородието. Тогава те са ругаели духовете с най-цветисти изрази, като са смятали, че така ще надделеят над тях. По този повод всеки духовен човек ще си спомни думите на Иисус: „Ако сатана се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му?“ (Лука 11:18). Да, предците ни дълбоко са се заблуждавали, като са смятали, че злите сили се прогонват с ругатни. А всъщност открай-време самите тези демони провокират сквернословието във всичките му проявления.
Документирани са много случаи, когато обладани от зли духове хора псуват безконтролно. Душегрижителят би могъл да прозре зад това изказа на демоните, които нерядко изключват напълно човека, като използват говорния му апарат без никаква съпротива от негова страна. Нима това не ни напомня и автоматизираните и най-често неосмислени изрази, които чуваме от почти всеки наоколо – например от строителния работник по адрес на всеки вдигнат чувал цимент или тухла, преди да стигнат до крайното им местоназначение. Да не говорим за цветистите думи, отправени към масата, срещнала кутрето му, или към камъка, в който се е спънал кракът му… Оправданието е ясно: „Така изпускам парата“.
Всеизвестно е твърдението, че в България мъжете псуват, а жените кълнат (не че няма и размяна на ролите). Но и двете действия имат в основата си взаимодействие с демони. Чуйте внимателно – както всяка клетва (част от вещерското изкуство), така и всяка псувня е своеобразна молитва към демоните и води до определен духовен резултат. Независимо дали е осъзната и провокирана от негативни чувства, или е просто „свръзка в речта“ и „изпускане на парата“, нечистите духове я приемат като отправена към тях.
Затова и „колелото на живота“ при хората с циничен език, за което се говори в Посланието на ап. Яков (3:6), често се запалва. Ругаещите попадат в омагьосания кръг псуване – автопроклятие – псуване… и в резултат на това вървят назад и надолу. Това е неумолим духовен закон!
Немалко видими последствия от мръсната реч са доказани дори от учените в различни съвременни изследвания. Например още през 1949 г. трима учени, които анализират ДНК молекулата, забелязват, че тя има удивителното свойство да съхранява информация. Техните изследвания показват, че въздействието от изречени ругатни на молекулярно ниво е равносилно на радиационно излъчване от около 10-40 хиляди рентгена, при което ДНК веригите се разцепват и хромозомите се разпадат. Изводът – нецензурните думи предизвикват мутации, аналогично на радиационно излъчване. Следователно чрез сквернословието може не само да се разруши здравето на човека, а и да се въздейства върху околната среда. Всичко това несъмнено доказва и наличието на свръхестествена намеса на енергетично ниво.
Дотук говорихме за очевидните проявления на сквернословието, които всеки надарен с разум и съвест човек може да признае, стига да пожелае, разбира се. Аз обаче искам да навлезем по-дълбоко в проблема, за да имаме още по-сериозна мотивация да отхвърлим срамните дела на тъмнината у нас.
„Всеки, който върши грях, роб е на греха“ – казва Иисус (Йоан 8:34). От моята душегрижителска практика със зависими хора зная, че всички зависимости са свързани с влиянието на зли духове. Само опитайте да заповядате на наркомана да спре да се дрогира… Ако някой, който често си разпасва езика, все още не се е убедил в правотата на библейските, научните и историческите доказателства, бих му предложил да си наложи да не псува в продължение на месец. Нямам съмнение какво ще ми отговори след това. Причината е, че сквернословието е една от робските зависимости, в чиято основа са робовладелците – грехът и сатана.
След като вече разбираме какво живее у нас и толкова често си „казва думата“, би трябвало в сърцето ни да се пробуди и закономерен страх от последствията – настоящи, но и вечни: „гневът Божи се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на хората“ (Римл. 1:18). Така е, защото всяка изказана нецензурна дума е директно предизвикателство в лицето на Законодателя, а това няма как да остане без последствия.
Но някой ще възрази, че псуващите в повечето случаи не влагат нищо в изказаните от тях думи и обект на ругатните най-често са неодушевени предмети, сложни ситуации и т.н. В безпределната памет на Бога обаче се събират всички думи, които някога сме изказали, и за всяка от тях ще даваме подробен отчет. За това сме предупредени не от кого да е, а от самия Иисус: „И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправдан и по думите си ще бъдеш осъден“ (Мат. 12:36-37).
А ако за празните думи ще отговаряме (защото изразяват едно празно сърце, което няма какво смислено да каже), какво остава за мръснишките изрази, които изваждат наяве съответстващото им сърце?!
* * *
Като доказателство за всичко казано дотук позволете да споделя своя личен опит по темата. Роден съм на село и откакто се помня, съм бил заобиколен от хора, които псуват „на килограм“. В по-късна възраст, макар да се стараех да се държа като културен и галантен човек, трябваше да призная, че цинизмите присъстваха не само в речника ми, а и се рояха в ума ми. Огромна роля за това изиграха злите духове, които ме бяха обладали в резултат от направената ми черна магия.
Насочен от християни, през есента на 2000 г. започнах усилено да чета Библията и да посещавам библейски основана църква. След тежка свръхестествена борба с демоните Иисус Христос ми подари духовна свобода и нов живот. Едно от първите проявления на този нов живот у мене след духовното ми новорождение беше, че получих ярко озарение – след като се обърнах назад към близкото минало, с голямо учудване открих, че вече много време от устата ми не е излизала нито една нецензурна дума. И макар съзнателно да се ровех в ума си, не намирах такива изрази там.
Малко след това събитие се случи нещо, което съм сигурен, че Бог целенасочено допусна. Когато започнах активно да се готвя за отричането си от сатана, за известно време в ума ми неконтролируемо се изливаше страшен порой от мръсни изрази (дори по адрес на моя Господ Иисус!). Тогава буквално виех от душевна болка, защото тези думи ми бяха станали крайно противни и ги мразех с цялата си нова природа. За щастие вече познавах все по-добре демоничния свят, затова осъзнавах, че всички те са ми внушавани от нечистите духове и не са продукт на моя ум и моето сърце, вече осветени от Бога. След отричането от сатана атмосферата във вътрешния ми човек беше очистена и тази борба утихна. Така е и до днес – повече от двадесет години не само в устата, а и в ума ми не присъстват нецензурни думи и изрази. Там, където е Господният Дух, там е свобода, там е чистота! И наистина, всеки духовно възроден християнин може да потвърди от личен опит – очистването на сърцето винаги има видим резултат и в очистването на речта.
Вече две десетилетия живея в чистата среда на Христовата църква. Прекрасно е да си заобиколен от хора, които дори не се напъват да преглътнат поредната „свързваща“ дума! Така ще бъде и на небето, където нищо нечисто няма да попадне.
Всеки, когото съм питал къде иска да прекара вечността, спонтанно е изразявал скритото у човека желание да отиде „на по-доброто място“. Да, но ако не възненавидиш от дън душа всичко нечисто, което живее у тебе, и ако не пожелаеш самият Бог да го премахне от сърцето ти, това зло неминуемо ще стои там до твоя край. А после и ще те заведе в бездната, откъдето е дошло!
И така, нека завършим с онова, което се съгласува с небесната атмосфера, чиито „въздух“ вярващият в Иисус Христос още днес може да вдишва… и издишва:
„А мъдростта, която идва от горе, е преди всичко чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милост и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна“ (Яков 3:17).
Покай се за порочното си минало и с цялото си сърце поискай от Бога тази мъдрост и тази чистота. Той ще ти ги даде непременно!
Йордан Пеянски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 2/2021 <<<
