Петър Дънов – предтеча на антихриста

За необходимостта от това изследване¹

 

Актуален е въпросът накъде отива, в духовен план, съвременното българско общество. Въпреки че формално още се самоопределяме като православни християни, все по-широко сред нашите съвременници се разпространява култът към екстрасенси, езотерици, контактьори, астролози, теософи, окултисти, магове, йоги, гурута, врачки, учители по рейки и псевдохристияни от рода на Петър Дънов и Ванга. За последните двама и досега се пишат хвалебни книги и статии, правят се телевизионни предавания и документални филми. Понастоящем П. Дънов е смятан за най-четения (или поне за най-издавания) български автор – броят на книгите с негови беседи, издадени след 1990 г., надхвърля 500… В мащабната анкета на БНТ за „Великите българи“ (2007 г.) П. Дънов2 бе посочен от множество наши сънародници за „втория (след В. Левски) най-велик българин на всички времена“… Все повече хора днес са заблуждавани, а после и самите те на свой ред заблуждават тези, които им вярват, – създава се един порочен, постоянно разширяващ се кръг от духовно прелъстени хора. Появява се и укрепва лъжепатриотичното чувство, че и ние, българите, сме дали нещо на света, без да осъзнаваме, че ако сме спомогнали за възникването и развитието на духовни епидемии, това не е повод за гордост.

 

Общо въведение в теософско-окултното учение на Дънов

 

Почти всички изследователи на дъновизма³ класифицират това учение като теософско-окултно и противохристиянско4. Съвременната българска философска мисъл също дефинира учението на П. Дънов като „специфично българско теософско движение, получило названието „дъновизъм“⁵.

Двама от най-авторитетните православни богослови, професорите Дюлгеров и Цоневски, в учебника си по мисионерство от 1937 г. дават следното определение: „Дъновизмът е окултно и мистическо учение, оформено от Петър Дънов. В него има смесица от християнство, гностицизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия, пантеизъм и… най-вече лични ясновидски домогвания на учителя.“⁶ Това е добро определение, въпреки че е спорен въпросът дали има християнство в дъновизма. Ето защо и самите учени поясняват по-нататък: „Дънов говори за Бога, за Христос, за Евангелието, за ангели, дяволи, добро и зло, а всъщност отрича и Бога, и Христос, и Евангелието, и библейското учение за ангели, дяволи, добро и зло.“⁷ Изтъкнатите богослови отбелязват също, че има много вътрешни противоречия в дъновизма, понеже Дънов „е лишен от умението да разсъждава правилно“⁸ и на практика е организирал едно противоцърковно сектантско общество⁹. Ще подкрепим тези твърдения с факти.

 

Определения за теософия и окултизъм

 

Теософията (от гр. qeo,j – Бог и sofi,a – мъдрост ) е вид нехристиянско учение, синкретично съединение между някои основополагащи доктрини на индуизма и будизма (прераждане, карма, юги – многохилядни епохи на човешка еволюция или деградация и т.н.) с изопачено християнство (в повечето случаи християнски гностицизъм, при който Христос не се приема за уникална богочовешка Личност, а – за някакъв абстрактен божествен принцип, който всеки би могъл да пробуди и достигне), всичко това, примесено с елементи на окултизъм. Именно заради тясната връзка между теософията и окултизма, като метод за теософско познание се предлагат и окултни практики за осъществяване на непосредствена връзка с „напреднали същества“, сили и духове от отвъдния свят, което е строго забранено в Библията (виж Лев. 19:31 и Вт. 18 гл.) и дори окачествено от Бога като „гнусота“. При дъновизма също има много окултни практики, свързани с визуализация на въображаеми обекти, насърчаване на гадателства като хиромантия, френология, астрология, ясновидство и всякакви други окултни „упражнения“.

Кои са в крайна сметка източниците на теософското знание? Всички основатели на теософски учения (Е. Блаватска, А. Безант, Е. и Н. Рьорих, отчасти П. Дънов) твърдят, че това са невидими духовни същества, с които те са имали непосредствен контакт и които са приемали за свои учители. При П. Дънов също има съзнателна медиумна постановка: не говори той, а „духът“, който е у него (друг е въпросът дали това е Духът на Истината). Но при Дънов има и недвусмислени претенции за божественост, каквито при останалите лъжеучители няма. Когато размисляме дали „светлите духовни същества“ имат правото да допълват и изменят християнството, нека винаги да помним, че християнството не е човешко, а богооткровено учение (виж I Сол. 2:13) и затова не може да бъде ревизирано от новопоявяващи се космически учители, ангели, папи, дъновци или от когото и да било. Ето защо теософските стремежи в този смисъл са практическо богоборство… Дънов има и много приятелско отношение към демоните, макар да не стига до такова открито преклонение пред сатана като Е. Блаватска (основателката на теософията), която направо смята дявола за върховен бог.

Окултизмът (от лат. occultus – таен, скрит) е нехристиянско учение за съществуването на скрити духовни сили в природата, които човек може да овладее чрез тайнствени, мистични методи, знания и упражнения. Такова учение открито противоречи на Свещеното Писание, където никъде не се споменава за съществуването на духовно неутрални сили, които човек трябва да овладее, а напротив – и Бог, и светите отци говорят само за два вида сили: ангели и демони, като категорично забраняват всякакви окултни практики, понеже това води до гибелно общуване на човека с демоните, падналите духове. Окултизмът по същността си е открито богоборство или, в най-добрия случай, несъзнателно безбожие.

В древността се е смятало, че окултните методи са известни само на малцина избрани, „посветени“ хора, но напоследък тази мистична тайнственост бързо изчезва и съвсем открито се публикуват всякакви книги и ръководства по окултизъм. Това води до все повече случаи на хора, озовали се в психиатрични заведения вследствие на „окултната болест“. Само в книгата „Факти за окултизма“ (2000 г.)¹⁰ авторите Д. Акенбърг и Дж. Уелдън са описали стотици добре документирани случаи на жертви на окултизма.

Окултизмът не е отделна религия, а се опитва да събере от различни учения всякакъв вид мистика. Към видовете окултизъм и окултни практики се отнасят магията, хиромантията, всички гадания и врачувания, астрологията, спиритизмът (викане на духове и на „мъртви“), кабалата, алхимията, безкритичното приемане на явления като „полтъргайст“ и НЛО, някои ритуали в масонството и, разбира се, сатанизмът. Окултен характер имат и заниманията с екстрасензорика, биоенергетика, безконтактен масаж, хипноза, медитация, някои видове народно лечителство (баене, леене на куршум и т.н.), повечето видове нетрадиционна медицина, кодирането, опитите за включване към „космически енергии“, парапсихологията, йогата, почти всички източни култове и др. Така че, когато Дънов рекламира окултизма (което на практика прави постоянно), той всъщност привлича към едно антихристиянско учение и душепагубна практика.

Някои съвременни хора използват изрази като: „Отивам на църква, за да се заредя с енергия“, или: „Тази икона ме зарежда с положителна енергия“, без да разбират, че подобни мисли клонят към окултизъм. Бог наистина би могъл да ни осени със Своята благодат (която обаче съвсем не е като електрически ток: човек включва контакта и „зареждането“ започва), но тъй като е Личност, Той сам решава дали и кога да влезе в общение с човека, съобразявайки се и с човешкото желание, молитвеност и различни състояния на духа.

Теософията е синкретично учение, затова в него е логично да има религиозна индиферентност и относителност: Богочовекът Иисус Христос, Спасителят на света, тук е поставен наравно с човека Буда, лъжепророка Мохамед, философа Конфуций или други основатели на религии и религиозни секти. Според теософите Бог пребивава у всеки човек, а най-лесно можем да достигнем до съзерцаване на „нашата божествена същност“¹¹, когато се прекланяме пред Бащата на всички светове и пред божествения Човек, когото почитаме като наш учител: „Върху този божествен Човек, както и да го наричаме: Кришна, Буда, Христос или Учител, почива нашето упование като опора и приятел на всички, които се стремят към висините.“¹²

П. Дънов често използва библейски цитати, но на практика не признава нито Стария, нито Новия Завет, а – само някои откъслечни мисли и изречения, които тълкува произволно. Той използва християнски понятия, за да въведе учения, чужди на християнството. Теософските учители често оправдават своето богоборство с една-единствена дума – езотеризъм. Дънов не прави изключение и лично казва на един от най-близките си ученици: „В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, за цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото християнство. То ще бъде мировата религия.“¹³

 

Практически последици от заниманията с окултизъм и теософия

 

В книгата „Факти за окултизма“ на Д. Акенбърг и Дж. Уелдън четем: „През своя живот д-р К. Кох е консултирал повече от 11 000 души, чиито проблеми се дължали на окултните им действия. Той наблюдавал семейните истории и земния край на хора, които активно се занимавали с окултна дейност. „Повечето известни на мен случаи са толкова трагични – споделя Кох, – че не може да се говори за случайни съвпадения.“ А при хората, които се занимават пасивно, той отбелязва, че се констатират психични разстройства със следните особености:

а) странности и изкривявания на характера: трудни, егоистични личности, неприветливи, мрачни натури;

б) необуздани страсти: свръхнормална сексуалност, буен, насилнически нрав, побойничество, склонност към наркомания и други подобни привички, подлост и клептомания;

в) емоционални смущения: натрапчиви мисли, меланхолия, мисли за самоубийство, състояния на безпокойство;

г) обладаване и душевни болести;

д) богохулни мисли, религиозни заблуди.“¹⁴

Д-р Мерил Ънгър, автор на четири книги върху окултизма и демонизма, отбелязва: „Психическото робство и гнет, които понасят както самите практикуващи окултизъм, така и техните жертви, е ужасяващо дори само като се помисли за него“¹⁵. „Както психиатрията, така и психологията признават неблагоприятните последици от спиритическите действия върху ума. Симптоми на раздвояване на личността се появяват след занимания с окултизъм. Психиатрията дефинира последвалите смущения като медиумни психози.”¹⁶

Роджър Муур, психолог по религия в Чикагската богословска семинария, отбелязва: „Участието в окултни действия представлява опасност за хората, които се интересуват особено от това… Мнозина от тях стават параноидни психотици.“¹⁷

В своята статия „Сатанизмът и връщането на новите религии“ Карл А. Рашке – д-р по философия в Харвардския университет и професор по религиозни изследвания в Денвър – вижда ясно вътрешната зависимост между сатанизма, новите религии, наркоманиите и съвременната престъпност. Тази статия, а и много други категорично свидетелстват, че съществуват огромни социални последици от окултната дейност¹⁸.

Йеромонах Анатолий Берестов, доктор на медицинските науки и ръководител на медицински център за лечение на хора, занимавали се с окултизъм¹⁹, твърди, че при екстрасенси, теософи, спиритисти, окултисти, сектанти и т.н. процентът на самоубийствата е много по-висок от средните стойности: „Неведнъж ми се е налагало да наблюдавам млади хора, предприели опити за самоубийство под въздействие на „окултната болест”, развила се, след като са започнали да се занимават с екстрасензорика или с други видове окултизъм.“ Той описва и множество конкретни случаи от своята практика.

Йеромонах Серафим Роуз също свидетелства, че и учителите, и учениците, които се занимават с окултизъм, страдат от психични и емоционални разстройства, стигат до самоубийства, убийства, бесноватост²⁰. Такива хора не само съсипват собственото си душевно здраве, но често вредят и на най-близките си роднини.

В книгата „Факти за окултизма“ добре се разяснява – окултизмът проявява демоничния си характер и с това, че на хората, които се опитват да се откажат от него, им се внушава, че единственият начин е чрез самоубийство. Някои гурута дори открито предвещават на учениците си, дръзнали да ги напуснат, че ще завършат със самоубийство. По този начин учениците се оказват под един много голям, открито сатанински натиск²¹.

Описанието на някои конкретни случаи при последователите на Дънов категорично потвърждава всичко това. В книгата си „Нравственото и социално-политическото учение на Дънов и дъновистите пред съда на Божието Слово“ големият руски богослов М. Калнев пише: „Нека дъновистите обяснят на българското общество няколко ужасни случая в „Бялото братство“, станали почти едновременно:

Завчера (октомври 1926 г.) младежът Александър Стоянов, дъновист, изпаднал в анормално състояние, се опитал да убие родителите си. Успял само да ги нарани и бил заловен и обезоръжен. (Мир, окт. 1926, № 7898.)

Вестник „Русь“ препечатва от българската преса следното съобщение под заглавие „Изгонване на дявола чрез самоубийство“: „Преди няколко дни от София изчезнала дъновистката Димитрица Урулова, 49-годишна, прислужница в дома на д-р Пинкас. Вчера в с. Симеоново е намерен, висящ на едно дърво, трупът на Урулова. В оставеното от нея писмо тя съобщава, че в тялото й се вселил дяволът, когото трябвало да прогони чрез самоубийство. В писмото си до нотариуса самоубийцата завещава спестените си 7000 лева на окултното „Бяло братство“, помещаващо се на ул. „Опълченска“, където живее и самият Дънов. Делото се намира при следователя.“

Вестник „Зора“ дава съобщение под заглавие: „Опит за самоотравяне“, като „учителят“ Дънов отново е зад кулисите на трагедията. „Доскоро – четем в дописката – словослагателката Йорданка Иванова (20-годишна, от София) била много жизнерадостна, но от около месец насам започнала да посещава редовно беседите на „учителя“ Дънов и се увлякла твърде много в това ново учение. Недоразуменията, които имала с родителите си по повод на посещаването събранията на Дънов и късното връщане у дома, както и любовта с някакъв юноша, създали у словослагателката убеждението, че нейният живот е излишен и че не трябва да живее. Двама работници насила я накарали да погълне кисело мляко. Доведена в болницата на „Червен кръст“, Иванова и тук отказала да пие лекарствата противоотрови, но лекарите я заставили насила да стори това. Животът на младата работничка не се намирал в опасност, но отровата – забелязва вестникът – щяла да остави сериозни следи върху организма й.“ (Зора, 1926, бр. 2224.)…

Ние още ще попитаме дъновистите: а побоят, който нанесоха техните единоверци на един руски бежанец след беседите на „великия техен учител“ Дънов в Търново, дали и това е проява на проповядваната от тях „божествена любов“, или може би е проява на „абсолютната свобода в нейните догматични и морални установления, в чувствата и действията“?

А ужасното събитие в Стара Загора, което поразява ума и сърцето: интелигентната жена, която усвоила учението на Дънов и в името на своето духовно единение с дъновистите заклала мъжа си и трите си деца, – за какво свидетелства този факт? Пак ли за „божествената любов“ и „абсолютната свобода“, проповядвани от Дънов?!

А самоубийството на доцента от Софийския университет Сапунджиев, увлечен в дъновизма, очевидно разочарован от него и изгубил смисъла на живота си, не лежи ли като неизличимо петно върху съвестта на Дънов и дъновистите?“²²

Калнев обобщава: „Като говорят постоянно за любов към всички хора, дъновистите проявяват любовта си изключително към своите единоверци – „белите братя“, – а към всички, които не принадлежат на тяхното общество, и особено към тези, които изобличават заблудите им, те хранят открита злоба, която се изразява в такива противонравствени дела, като побой над несъгласните с учението им и дори чудовищно зверско убийство на роднини.“²³

Разбира се, Калнев не е описал всички случаи, които показват демоничната същност на Дъновия окултизъм, тъй като може би трябва отделна книга за тях. Ето и друг, много показателен случай. В сп. „Духовна култура“ от декември 1923 г. (кн. 8 и 9) е отпечатан стенографиран разговор между свещеник Ст. Кючуков и една от жертвите на Дънов – жена на 21 години, студентка от София. През май 1920 г. тя станала предана ученичка на Дънов, но с течение на времето изпаднала в странна меланхолия, от която дълго никой не могъл да я извади. После започнала да проявява буйство и ненормалност, дори напуснала университета. Лекарите, които я прегледали (д-р Данаджиев и д-р Воденичаров), били на мнение, че жената незабавно трябва да влезе в псхиатрично отделение, а действията на окултното общество на Дънов заслужават вниманието не само на духовните власти, но и на гражданските. Според тях общественото здраве е застрашено от учението и деянията на учител, който е хипнотизатор²⁴.

Ето какво споделя самата нещастна млада жена: „Аз отидох с чисто сърце и искрена вяра към Бога и с пълна чистота влязох при него да служа само на Бога, а когато той положи над мене сатанински вместо чисти, благословени ръце, аз видях в него сатана.“²⁵ На друго място тя говори на близките си: „Сестри и мамо, аз, както виждате, от три години бях последователка на Дънов. Знаете ли какво: Дънов не е Христос, за какъвто аз го мислех. Неговото учение е фалшиво, лъжливо, той е мошеник. Ах! Да знаете какви мъки ми е дал той, какви игли ми е мушкал из тялото. Ето, той лъже и тези мъки, които ми ги е дал, той сам ще ги изпита един ден, в дъното на ада ще отиде. Той е учител на черното, а не на бялото братство, той е антихрист.“²⁶

Да, колкото и да са силни тези думи, наистина все повече се убеждаваме, че Дънов е антихрист и заедно с това – един от предтечите на последния, най-големия антихрист.

 

Паневритмия: кратка история и вътрешен смисъл

 

Спасителят казва, че не може „лошо дърво да дава добри плодове“ (Мат. 7:18). Тогава разумно ли е да очакваме от хора като Дънов нещо спасително?

Като система от окултна музика и упражнения, паневритмията започва да се преподава през 1934 г., макар че първият опит за това е бил през август 1927 г. Трябва да отчетем, че Дънов е малко позакъснял със своята паневритмия. Теософът антропософ Р. Щайнер въвежда танца евритмия още през 1912 г. и смята евритмията за любима дъщеря на антропософията.

Подобно на Щайнер, Дънов също е отдавал голямо значение на своята паневритмия. През 1940 г. той казва на М. Периклиева, детска учителка от Варна: „От паневритмията зависи бъдещото положение на България.“²⁷ А за това, как точно е създадена паневритмията, говори Дъновата последователка М. Тодорова, която е музикант: „Беше през 1934 г. Една вечер се бяхме се събрали на полянката на „Изгрева“ около Учителя, говорехме за музика, за песни и някой спомена за българските народни песни и хорà. Учителят помоли насъбралите се да заиграят. Всички се хванаха за ръце и изиграха няколко хорà. Учителят наблюдаваше как българските песни и ритми преминаваха в хорà със стъпки и движения. Това продължи два часа, като през това време Учителят обясняваше вътрешния мистичен език на някои стъпки и ритми в българските хорà, откъде водят началото си, от коя древна окултна школа идват, пренесени от българите. Накрая Учителят изсвири с цигулката си няколко мотива, които според Него идват от първоизточника на българската народна душа. Поиска да види от нас какви движения ще им сложим. Един показа едно, друг – друго. Въодушевихме се. Учителят ни спираше и ни показваше най-типичното за момента движение съобразно мотива, който той беше изсвирил. Ето така започна да се дава паневритмията. Започна се една денонощна работа. Сутрин на пианото в салона се уточняваше мелодията, записваше се, обясняваха се стъпките и движенията. А вечер се събирахме с останалите и ги показвахме вече като мелодия, стъпки и движения. Вечерта Учителят продължаваше до късна доба да свири в стаичката си и да уточнява пасажи, докато ги даде окончателно в изчистен вид. Това беше един труден, продължителен период както за Учителя, така и за всички останали. Трябваше да се намери идеалната хармония между мелодия, ритъм и движение.“²⁸

През 1934 г. цикълът от 28 упражнения е завършен и е наречен паневритмия. През годините Дънов продължава да показва отделните упражнения на певицата Катя Грива и тя ги разучава по групи с всички останали. Под ръководството на Дънов през 1938 г. излиза от печат първото луксозно издание, посветено на паневритмията, което съдържа описание на основните й принципи, упражненията и музиката за две цигулки. Това е единственото печатно издание (Паневритмия. С., 1938), което Дънов подписва като Беинса Дуно.

През 1941 г. Петър Дънов дава последната част от паневритмията – „Слънчеви лъчи“ – в ритъма на българската ръченица. Така се завършва цялата паневритмия – първа част от 28 упражнения, втора част „Слънчеви лъчи“ и трета част „Пентаграм“. За символа „пентаграм“ поясняваме, че той не е християнски, а се използва при различни сатанински ритуали. Според М. Тодорова, една от най-близките ученички на Дънов, „пентаграмът“ е бил използван като инициация (посвещение) за Дъновите ученици²⁹.

Но това е само външната страна на паневритмията. А относно големия й вътрешен смисъл – според думите на Дънов този окултен танц има значение за целия свят: „Мощното и магично действие на паневритмията е и в това, че участниците предават на външния свят идеите на новия живот, и по този начин благотворното й влияние се разпростира върху цялото човечество, независимо от физическото разстояние и границите между нас, от привидните различия и бариери помежду ни…

Паневритмията е дар от една Реалност, към която винаги се е стремял човешкият дух и за която се е говорело във всички истински учения, религии и школи.“³⁰

От казаното досега за мирогледа на Дънов можем да се досетим кои са тези „истински учения, религии и школи“: това са всевъзможните окултни заблуди. Ето какви грандиозни планове има Дънов за своята паневритмия: „Принципите трябва да проникнат в обществото. Чрез внасянето на паневритмията в училището и обществото ще се създаде едно съвсем ново поколение – здраво физически и духовно, годно за работа. Целта на паневритмията – тя може да даде големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин паневритмия съзнателно, никакво зло не би постигнало държавата им и никога не биха боледували. Ние играем паневритмия, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ… Паневритмията е голяма сила, която ще даде подем в света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие ще им поднесете ключа на това Учение, което носи мир в човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи, Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаденият свят отвътре ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към божествена Любов, от егоизъм към самопожертвование. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу, – такава ще бъде и при възлизането нагоре според въртенето на Земята.“³¹

С други думи, паневритмията на лъжехриста Дънов ще спаси света. Но тогава би трябвало след създаването на паневритмията през 1934 г. (при това под надзора на самия „учител“) светът веднага да тръгне към по-добро. Фактите обаче показват друго. Именно в периода след 1934 г. се случват най-големите обществени катаклизми на XX век, избухва и най-кръвопролитната световна война в историята на човечеството. Ние, разбира се, не обвиняваме Дънов за войната, а само посочваме Дъновите грандомански заблуди…

Наистина има сектантски дух в дъновизма, колкото и някои съвременни дъновисти да обясняват, че не били секта, и като основен „духовен“ аргумент да се позовават на едно светско определение, дадено от Министерския съвет през 1990 г., което ги регистрира като отделно вероизповедание. Само че ние задаваме въпроса: може ли светски държавен орган да се произнася по духовни въпроси, които са единствено от компетенцията на Църквата? Може, разбира се, в нашата съвременност всичко може. Но не е правилно!

Духовно опасна е идеята, че хората, които „правилно“ изпълняват един окултен танц, ще спасят света. Чрез такива мисли постепенно у тези хора се насърчава чувството за богоизбраност и заедно с това – демонична гордост.

Може да има и други вредни влияния, произтичащи от използването на нехристиянски символи като пентаграм, от въздействието на окултната музика върху душата и т.н., но тези влияния не са толкова очевидни. В някои случаи окултните влияния невидимо отдалечават човека от реалното общение с Бога, а друг път „окултната болест се проявява като видими препятствия в житейския път, без човек дори да подозира истинските причини за своите духовни, здравословни или житейски проблеми“. Д. Акенбърг и Дж. Уелдън напълно потвърждават нашите изводи в книгата си „Факти за окултизма“: „Последиците от включването в парапсихична дейност може да не са видимо разграничими. Може да са невидими, подсъзнателни или в зародишно състояние – например незабележима, но нарастваща съпротива спрямо Евангелието или първоначални, външно неразпознаваеми стадии на психическо увреждане или демонизация.“³²

Явно, въпреки че окултните влияния може да са невидими, те са твърде, твърде опасни.

Йеромонах – Висарион Зографски

 

Бележки:

¹ Статията е въз основа на подбрани извадки от книгата на йеромонах Висарион Зографски „Петър Дънов и Ванга – пророци и предтечи на антихриста.“ Света гора, Атон, Славянобългарски манастир „Св. великомъченик Георги Зограф“, 2011.

² Българската православна църква още на 7 юли 1922 г. официално е изразила становището си, че П. Дънов е опасен лъжеучител, самоотлъчил се от Църквата.

³ Самият Дънов навсякъде подчертава ролята на окултизма, макар и, незнайно защо, да смята себе си за християнин.

⁴ Дюлгеров, Д., И. Цоневски. Учебник по мисионерство. С., Синод на Българската църква, 1937, с. 343.

⁵ Философски речник. С., 1985, с. 164.

⁶ Дюлгеров, Д., И. Цоневски. Цит. съч., с. 343.

⁷ Пак там, с. 345.

⁸ Пак там, с. 344.

⁹ Пак там.

¹⁰ Акенбърг, Д., Дж. Уелдън. Факти за окултизма. С., Нов живот, 2000.

¹¹ Тази фраза изразява типичното индуистко разбиране, че човешката и божествената природа са тъждествени. Но от християнска гледна точка Бог и всичко сътворено (включително човекът) са принципно различни реалности. За християнина разбирането, че Бог и тварният свят са едно и също, означава твърдение, че такъв Бог е сътворен.

¹² Вопросы теософии. Вып. 1. Петербург, 1904, с. 189.

¹² Боев, Б. Доброто разположение. С., Бяло братство, 2002, с. 131.

¹⁴Акенбърг, Д., Дж. Уелдън. Цит. съч., 35-36.

¹⁵ Unger, M. Demons in the World Today. Цит. по: Акенбърг, Д., Дж. Уелдън. Цит. съч., с. 36.

¹⁶ Пак там.

¹⁷ Пак там.

¹⁸ Raschke, С. – SCP Journal, Fall 1985. Цит. по: Акенбърг, Д., Дж. Уелдън. Цит. съч., с. 51.

¹⁹ Берестов, йеромонах Анатолий. Числото на звяра. С., 1981, с. 19.

²⁰ Пак там, с. 24.

²¹ Акенбърг, Д., Дж. Уелдън. Цит. съч., с. 37.

²² Калнев, М. Нравственото и социално-политическото учение на Дънов и дъновистите пред съда на Божието Слово. Цит. по: Дъновизмът без маска. С., Монархическо-консервативен съюз, 1995, с. 130.

²³ Калнев, М. Цит. по: Истината за учението на Петър Дънов. С., Св. Великомъченик Георги Зограф, 2002, с. 115.

²⁴ Дъновизмът без маска, 108-109.

²⁵ Пак там, с. 101.

²⁶ Пак там, с. 102.

²⁷ http://www.beinsa.org/Pan/history.htm

²⁸ Кръстев, В. Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее. Т. 1. С., Бяло братство, 1931, 206-207.

²⁹ Пак там, с. 207.

³⁰ Дънов, П. Слънчеви лъчи. 5 гл. 1942. Цит. по: http://www.paneurhythmy-beinsaduno.com

³¹ Дънов, П. – В: http://www.beinsa.org/panbul.htm

³² Акенбърг, Д., Дж. Уелдън. Цит. съч., с. 32.