ДРУГИЯТ ХРИСТОС
В какво всъщност се състои опасността, която се крие в калвинизма? Накратко ще я определим като: „вяра в друг, небиблейски христос“.
Библията ни предупреждава, че в последните дни (когато живеем ние) ще се появят много лъжепророци, които претендират за истинност, но са самозванци. Иисус казва: „Пазете се да не ви прелъсти някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: „Аз съм Христос“, и ще прелъстят мнозина“ (Мат. 24:4-5). Следователно християнинът трябва да бъде внимателен и предпазлив, за да не се поддаде на съблазънта на небиблейския лъжехристос.
Ние знаем за Христос на католицизма и православието. Според тях Той е истинският Бог, умрял на кръста и възкръснал. Но този Христос не е единственият Спасител, защото не може да спаси човека без посредничеството на Дева Мария и други светци, както и на католическия или православния свещеник. И това, разбира се, не е Христос от Библията, а лъжехристос.
Когато говорим за калвинизма, се срещаме с един христос, който в някои случаи може да се окаже по-опасен от христос в очевидните ереси и лъжеучения. Този христос срещаме в самото протестантско богословие и неговата задача е да „бъдат прелъстени, ако е възможно, и избраните“ (Мат. 24:24). В много отношения той прилича на истинския, библейския Христос. Представен е като истински Бог, равен на Отец и Светия Дух. Умрял е на кръста за спасението на грешниците и е възкръснал. Но истинският Христос казва: „Пазете се да не ви прелъсти някой…“.
Христос на калвинизма не е Христос на Библията, ето защо:
1. Христос на калвинизма обича само неколцина избрани и желае тяхното спасение (но това противоречи на Писанието – срв. II Пет. 3:9; I Тим. 2:4). Христос на Библията обича целия свят и желае спасението на всеки, който повярва в Него (Йоан 3:16).
2. Христос на калвинизма новоражда човека, независимо от неговото желание. За тази цел той дава вяра в сърцето му. И пак, без значение дали иска, или не, човекът ще вярва (което отново противоречи на Писанието – срв. Мат. 23:37; Лука 7:30). Христос на Библията кани човека да приеме спасението като дар (който би могъл да бъде и отхвърлен). Божият Син не посява вяра у човека насила, а я дава в отговор на неговия стремеж (Мат. 11:28-30; Римл. 6:23).
3. Христос на калвинизма умира на кръста само заради някои избрани. Следователно неговата смърт и неговата кръв могат да въздействат само върху избраните (и това противоречи на Писанието – срв. Йоан 1:29; Евр. 2:9). Христос на Библията умира на кръста за греховете на целия свят и с това прави възможно спасението на всеки грешник (I Йоан 2:2; I Тим. 4:10).
4. Христос на калвинизма „удържа“ спасените в спасението – спасени веднъж, те никога вече няма да загинат (това противоречи на Писанието – II Пет. 2:20-22; Евр. 10:26-27). Христос на Библията създава човека „по Свой образ и подобие“, като му дава свободна воля, възможност да избира – да остане в спасението или да отхвърли Бога и да изгуби спасението си. Във II Пет. 2 гл. става дума дори за лъжепророци, които са били спасени и са загубили своето спасение. Фактът, че са били спасени, се потвърждава от следните характеристики, които им дава ап. Петър: били са изкупени от Господ (ст. 1); избягали са от световните скверноти (ст. 20); познали са своя Господ и Спасител Иисус Христос (ст. 20). Фактът, че са загубили спасението си, се доказва от твърденията: очаква ги скорошна гибел (ст. 3); станали са роби на разврата (ст. 19); заплели са се и са победени от сквернотите на света (ст. 20); за тях последното състояние е по-лошо от първото (ст. 20); върнали са се назад от предадената им свята заповед (ст. 21).
Въпреки че христос на калвинизма и Христос на Библията на пръв поглед си приличат, при по-внимателно разглеждане става ясно, че са доста различни. Единият е лъжехристос, а другият е истинският Христос, Спасителят.
ДРУГОТО БЛАГОВЕСТИЕ
По същия начин можем да стигнем до заключението, че благовестието на калвинизма е друго благовsестие: „не че има друго благовестие, а има някои, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие“ (Гал. 1:7). Това благовестие се създава чрез изопачаване на истинското благовестие.
Калвинистите използват два неправилни метода, които водят към това, че от истинската вест на Евангелието се получава друго благовестие. Тези два метода са непълно разкриване на истината и използване на библейски текстове, без да се вземе предвид техният контекст.
НЕПЪЛНАТА ИСТИНА
Една от тези „благи вести“ е провъзгласяването на вечната безопасност: ако си спасен веднъж, оставаш спасен завинаги – така твърдят калвинистите.
За да защитят тази позиция, те цитират много текстове от Писанието, но проблемът е, че при това поднасят част от истината за спасението като пълна и завършена истина. Можем да дадем няколко примера.
1. Калвинистите подчертават правилно, че сме спасени по благодат, а не чрез дела (Еф. 2:5-9), но спират дотам. Те не допускат възможността човек да отпадне от благодатта, която носи спасение, когато престане да вярва в Христос като Спасител. „Ето аз, Павел, ви казвам: ако се обрязвате, Христос с нищо няма да ви е полезен. Свидетелствам пак на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да изпълни целия Закон. Вие, които искате да се оправдавате със Закона, се отметнахте от Христос, отпаднахте от благодатта…“ (Гал. 5:2-4). От този стих личи, че има възможност човек да отпадне от благодатта, с която е спасен, а следователно и да загуби спасението, което може да придобие само по благодат. Да отпаднеш от благодатта, означава да се окажеш в такова положение, когато от Христос няма никаква полза. Така казва ап. Павел и това може да означава само едно – за тебе да няма спасение!
2. Проповедниците на благовестието на калвинизма твърдят правилно, че сме оправдани чрез вяра (Римл. 5:1), но спират дотам. И никога не споменават за продължението на тази истина: вярващият може да престане да вярва и да отпадне или духовно да умре. Апостол Петър пише: „…като постигате края [т.е. целта] на вашата вяра – спасението на душите“ (I Пет. 1:9). И така, целта на вярата е спасението. Затова, ако вярата бъде обезсилена, и целта ще бъде изгубена. Апостол Павел дава ярък пример за това, че вярата може да претърпи крушение, когато наставлява Тимотей: „Като имаш вяра и добра съвест, която някои отхвърлиха и претърпяха крушение във вярата; от тях са Именей и Александър, които предадох на сатана, за да се научат да не богохулстват“ (I Тим. 1:19-20). Павел знае, че спасителната вяра може да претърпи крушение, затова съветва Тимотей какво да прави, за да не се случи това с другите.
3. Проповедниците на благовестието на калвинизма посочват правилно, че вечният живот е дар (Римл. 6:23), който вярващият притежава още сега, от момента, когато е повярвал (Йоан 6:47; I Йоан 5:12-13), но отново спират дотам! Те не цитират какво още говори Писанието за придобиването на вечния живот: „Бог ще въздаде… вечен живот на онези, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие“ (Римл. 2:6-7); „Братя, залягайте още повече да закрепите вашето звание и избор: като вършите това, никога няма да съгрешите, защото така ще ви се даде свободен вход във вечното Царство на нашия Господ и Спасител Иисус Христос“ (II Пет. 1:10-11). От тук става ясно, че вечният живот се дава още сега, но същевременно е свързан с надеждата и с бъдещето, както и с живота в святост и старание, което позволява на човека да пребъдва в подареното му спасение и да не го загубва. Проповедниците на калвинизма не споменават за това, че е възможно спасените хора да се поддадат на греха и дори да отпаднат (Лука 8:13; II Пет. 1:10; 3:17; Евр. 6:4-6).
На християните, повярвали чрез Божията благодат, в Новия Завет се дават напътствия да пазят себе си в съответствие с учението на Господ и апостолите. И тук не става дума за спасение чрез дела, а за стремеж да се изпълни Божието слово: „Да бъде кръстът ви препасан и светилниците ви да са запалени“ (Лука 12:35); „Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на този свят, ще я запази за вечен живот“ (Йоан 12:25); „Запазвайте себе си в Божията любов, като очаквате милост от нашия Господ Иисус Христос, за вечен живот“ (Юда 1:21).
4. Проповедниците на благовестието на калвинизма често твърдят, че мнозина от отпадналите всъщност никога не са били спасени, и доказват това със следния стих: „Тогава ще им кажа открито: „Никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“ (Мат. 7:23). Но в Мат. 25:1-12 Господ Иисус се обръща към неразумните девици с думите: „Истина ви казвам, не ви познавам“ (ст. 12). Тук Той не твърди: „Никога не съм ви познавал“, а „Не ви познавам“, т.е. сега, а не някога по-рано.
Тези примери ни разкриват, че проповедниците на калвинизма представят частичната истина като пълна. Но християните трябва да знаят, че по такъв начин те им изявяват друго благовестие.
И така:
– Християнинът може да отпадне от благодатта, когато реши, че не се нуждае от Христос. Така спасителната вяра в Христос може да претърпи крушение (I Тим. 1:20) и вярващият да стане невярващ.
– Вечният живот е дар, който получаваме в момента, когато повярваме, но той е свързан също така с надеждата и устояването във вярата. Християните са под благодат, но Бог им заповядва да пазят себе си.
– Тези, които Той познава днес, утре могат да се окажат в положението на другите, към които Господ се обръща с думите: „Не ви познавам!“.
БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТОВЕ БЕЗ КОНТЕКСТ
Освен върху заблудата, свързана с непълната истина, благовестието на калвинизма е изградено и върху откъсването на текста от неговия контекст.
Когато разглеждат 9 гл. от Посланието на Павел към римляните, калвинистите заявяват, че в пасажа от ст. 1 до ст. 24 апостолът разкрива как Бог дава спасение на човека без всякакво условие, просто като избира кой трябва да се спаси и кой не. Но в този пасаж наистина ли се казва това? Ако се задълбочим в контекста, ще видим, че в 9 гл. става дума не за личното спасение на човека, а за това, че Бог избира дадени народи и им определя роля в Своя спасителен план. Тук е представена ролята на израилския народ (виждаме го в ст. 1-5 и се потвърждава в ст. 6-7).
В Римл. 9:13 ап. Павел цитира Мал. 1:2-3, където Бог подчертава, че е възлюбил Израил като народ и е намразил Едом като народ. Освен това тук трябва да имаме предвид, че в дадения случай фразата: „Аз възлюбих/Аз намразих“ е еврейски идиом, който показва приоритета на любовта, както става ясно при сравнение със стиховете: „да намразиш баща си и майка си“ (Лука 14:26) и „да обичаш баща си и майка си повече от Христос“ (Мат. 10:37).
В ст. 15 и 16 на 9 гл. от Посланието към римляните се говори за Божия избор как да бъде воден израилскит народ в пустинята – този избор не зависи от волята на Мойсей (Изх. 33:19). Стих 16 в разгледания от нас контекст на тази глава няма нищо общо с личното спасение на човека. Стих 17 и 18 могат да бъдат разбрани само във връзка с предишните стихове. Тук се описва решението на Бога да порази египтяните, защото те искат да унищожат израилтяните. Бог определя ролята на Израил като народ чрез определени хора, например Мойсей или фараона. И в ст. 18 не става дума за спасението нито на Мойсей, нито на фараона.
БИБЛЕЙСКОТО „АКО“
Библейското учение за спасението разкрива условията за получаване на вечен живот. Иисус се обръща към тези, които вече са спасени: „Не се бой никак от онова, което има да претеглиш. Ето, дяволът ще хвърли някои от вас в тъмница, за да ви изкуси, и ще имате скръб десетина дни. Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота. Който има ухо, нека чуе какво Духът говори на църквите: който побеждава, няма да бъде повреден от втората смърт“ (Откр. 2:10-11). Той всъщност има предвид верността към Бога, проявена дори до смърт. На човека, показал такава вярност, се дава обещанието, че ще получи венеца на живота и ще избегне втората смърт (т.е. огненото езеро – Откр. 21:8).
Авторът на Посланието към евреите също определя ясно условието за спасение: „защото ние участваме в Христос, стига само здраво да запазим докрай наченатата вяра“ (3:14). Същата мисъл намираме в I Кор. 15:2, където Павел пише за истинското благовестие, „чрез което се и спасявате, ако го държите както съм ви проповядвал, освен ако не сте повярвали напразно“. Тази мисъл на апостола откриваме и в Кол. 1:22-23. Там се говори за Бог Отец, Който чрез Христос „сега ви помири в тялото на Неговата плът, чрез смъртта Му, за да ви представи святи, непорочни и безукорни пред Себе Си, само ако пребъдвате във вярата твърди и непоколебими и бъдете непоклатими в надеждата на проповядваното на всяко поднебесно създание благовестие, което чухте и на което аз, Павел, станах служител“.
И така, сигурността в спасението, дарено ни от Христос, се обуславя от верността на вярващия. Ние знаем, че единственото условие за спасение е вярата, която се проявява в дела – т.е. живата вяра. И въз основа на тази вяра имаме сигурност в спасението, както четем: „Това писах до вас, вярващите в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот, и да вярвате в името на Божия Син“ (I Йоан 5:13).
„Другото благовестие“ е промененото благовестие за спасението. Благовестието на калвинизма не е единствено по рода си. Още ап. Павел пише до галатяните за опасността да се премине от истинското към „друго благовестие“. Посланието на Павел към галатяните (5:7-10) е много актуално за тези, които са се поддали на измамата за друг христос и са приели „друго благовестие“. Сигурно и днес апостолът би се обърнал към нас с думите: „Вие вървяхте добре: кой ви спря, така че да не се покорявате на истината? Това убеждение не е от Онзи, Който ви призовава. Малко квас заквасва цялото тесто. Но аз имам вяра във вас чрез Господ, че вие няма да мислите по друг начин; а онзи, който ви смущава – който и да е той, ще бъде осъден“.
Андрей Чумакин
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 3/2018 <<<
