В Послание към Тимотея Павел пише за хората от последното време: …които на глед имат благочестие, но от силата му са се отрекли (2 Тим.3:5). Пасивната форма на отричане е изразена в отсъствие на причастност към благочестието, вследствие на което у човека остава само вида на благочестието. Силата на благочестието липсва. Пасивното отричане от Бога го извършиха израилтяните, които престанаха да слушат Божиите думи, станаха безразлични към Него и се предадоха на служение на други богове. Окултно необременен човек със самото си идване при Бога свидетелства за отричане от сатана и от всичко дяволско, което имаше в неговото минало. Самият факт, че човек престава да бъде послушен на дявола се явява отричане от него в пасивна форма. Това става без заявление пред сатана и без отричане в подробности. При активната форма на отричане човек не само престава да се подчинява на волята на дявола, но открито и демонствативно изразява противоположна воля. Израилтяните предадоха Исуса и се отрекоха от Него …пред лицето на Пилата, когато той бе решил да Го пусне (Д.А.3:13). Отричането тука беше процес, в който се изрази волята на народа под формата на изявление, че те не Го искат (…кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава) и искане (…да бъде разпнат). Петър се отрече от Христа и под клетва заяви, че не Го познава. В тези примери е показано отричане не от дявола, а от Бога. Важно е да видим самата методика на акта на отричане. Тя се вижда от Христовото противостоене на дявола по време на изкушението Му в пустинята. Христос се отрича от всички предложения на сатана,, изразявайки Своята воля в активна форма. Неподчинението на сатана беше изразено словом и на дело. Ония, които признават само пасивната форма на отричане от дявола чрез покаяние пред Бога и по-нататъшно послушание на Неговата воля и считат за излишна активната форма на отричане, как ще обяснят употребата й от Христос, пребъдващ в това послушание, по време на атака от страна на дявола?
В духовния свят съществува закон за зависимостта на действията на духовните личности от действията на човека. Христос разкри този закон: …който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен (Мт.10:33). Ако Бог се отрича от човека, когато човек се отрича от Него, то и сатана трябва да се отрече от оня, който явно и открито се отрича от него.Благодарение на активното Христово отричане, сатана трябваше да Го остави на мира. Бог принуждава сатана да се откаже от всеки човек, отрекъл се от него в активна форма , защото сатана няма право на него. Оттук следва, че активната форма на отричане е победоносен елемент в противостоене на дявола, което завършва с неговото отстъпване: …и той ще побегне (Иак.4 гл.). Именно активната форма го кара да отстъпва, лишава го от власт, сила и влияние.
В освобождаването е важно не названието на процеса, а крайния резултат, достигнат благодарение на правилната методика. Между думите на Христа прощават ти се греховете и стани и ходи е трудно да се намери взаимовръзка, ако не осмислим дълбоко процеса, произведен от Самия Бог в човека, към когото бяха насочени тези думи. Така и думата отричане като название на процеса е възможно да звучи за скептиците също така, както за фарисеите звучаха богохулните думи на Христа. Те можеха да признаят процеса, произведен от Христа, но в тяхното разбиране на доктрината за опрощаване на греховете не се вписваха Неговите думи прощават ти се греховете. За самият болен и едните, и другите думи означаваха едно и също-освобождаването от болестта. Чрез обяснение на смисъла и значението на думите отричане, свидетелство и изповядване в активна и пасивна форма направихме опит да разкрием смисъла на думите: Опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас
РАЗТРОГВАНЕ НА ОКУЛТНИЯ ДОГОВОР (ОТРИЧАНЕ)
Отричането се извършва чрез заявление по адрес на невидимите демонични сили. В някои Църкви то се извършва по време на молитва към Бога, което е неуместно. То включва в себе си три основни момента: Първи- заявление, адресирано до сатаната за разтрогване на всички окултни връзки, намерили място в живота на човека. Втори- молитва към Бога с разкаяние и молба за разкъсване на тези договори и по-нататъшна защита. Трети-ходатайствена молитва на свещенослужителя. Ще се опитам да обясня такъв подход към работата. Ако ние пожелаем да прекъснем отношенията си с някой човек, трябва да го кажем непосредсвенно на него, а не на някой друг. Не е логично, човек, през целия си живот сключвал договори със сатана , за тяхното разтрогване да заявява на Бога. Тук в никакъв случай не става дума за някаква молитва към сатана или пък диалог с него, става дума за заявление към демоническия свят, което е един обезоръжващ го факт.
Християните познават само една форма на обръщане към духовния свят-молитва. Тука ги грози първата опасност: обръщайки се към дявола по навик да кажат: Господи. Това не трябва да става в никакъв случай. На сатана трябва да се заявява седнал или прав, но на колене – никога. Не бива да се страхуваме да заявяваме на сатана. Христос не говореше просто в пространството, а заявяваше конкретно по негов адрес. В християните трябва да има разбиране за реалността на сатанинското присъствие: както присъства Христос, така присъства и сатана. Апостол Павел, обръщайки се към духа в прорицателницата, концентрира своето внимание върху него, непосредствено към него се обърна и му заповяда да излезе. Ако Павел се бе обърнал към жената или пък бе започнал да се моли, нищо нямаше да стане.
Отричането ще бъде действено, когато човек се отнася към това с пълна отговорност и заявява на сатана с негодуване и ненавист. Тази ненавист е обоснована: Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи… (Пс.138:21). Ние имаме право и сме длъжни да ненавиждаме грях и нечистите сили. В демоническия свят в това време се извършва силно поражение. Думите на нашето отричане са своеобразен документ за духовния свят, който се явява израз на нашата воля. Той анулира всички нишки, които свързват човека с дявола. Когато човек, отричайки се, преброява всичко, което го свързва със сатана, всяка от тези нишки се прекъсва. Понякога поради здравата свързаност, обремененият не е способен сам да произнесе отричането. В такъв случай думите на отричане произнася свещенослужителят, а отричащият се повтаря след него. Желателно е да се запишат всички точки, по които трябва да се отрече страдащият, за да не се бърка в момента на заявлението. Самото то може да изглежда примерно така:Сатана, в този час ти заявявам, че категорично се отричам от всички връзки, които съм имал с тебе през целия си живот. Аз се отричам (например) от обръщането към екстрасенз (в тази година, в този град)и заявявам, че договорът, сключен с тебе разтрогвам. Отричам се също и от обръщението към гадателката (година, време, място) и заявявам, че този договор е вече недействителен.Отричам се (например) от занимания със спиритизъм, магия, астрология. И така нататък- по всеки факт на окултната практика. Накрая трябва да заяви за своето отричане от всичко, което е забравил. Заявлението завършва със следните думи:Аз ти заявявам, сатана, че ти ми стана мерзък и противен и повече не искам да имам с тебе никаква работа. Моето тяло и душа сега изцяло принадлежат на Христа. И сега аз, в името на Исуса Христа ти заповядвам, сатана, веднъж завинаги да ме напуснеш. Не смей да докосваш нито тялото ми, нито душата ми. Всеки договор и всяка връзка с тебе са разтрогнати веднъж завинаги. Това е. Всички тези думи трябва да бъдат дълбоко осъзнати и изречени с тежест, иначе това ще бъде просто заклинание. Дяволът отстъпва, защото тези думи го поразяват в главата.
Най-лесно става отричането при измамени хора. При демонизираните нечистият дух може да се опита да попречи, докато при обладаните отричането никак не е лесно. Нечистият дух може да скове устите им, да крещи или пък да се нахвърли върху служителя. Затова е крайно необходимо да разбираме истината за силата на словото (вж. гл. Силата на словото), за да ползваме думите като оръжие, което ще накара беса да замълчи и да ни се подчини.
Ако бесът се проявява чрез обладан, говори чрез него, тоест има власт над неговото тяло и уста възможно е процесът на освобождаване да продължи няколко часа или пък няколко дни. Заповедите към нечистия дух трябва да се редуват с молитви. Работата следва да продължи дотогава, докато Сам Бог не подскаже края й. Ако стане така, че вие се борите почти денонощие и вече съвсем сте се обезсилили, помолете се Бог да спре процеса и да забрани на беса да се проявява. През периода на почивка може да се анализира и осмисли работата.
Ако след първата заповед в името на Христа бесът продължи да се проявява, тя трябва да се повтори още веднъж. В случай че отново е безуспешна, трябва да се застане в молитвено противостоене, очите по това време да са отворени за да виждате обладания. С времето може да се забележи отслабване на съпротивлението. Ако процесът неотклонно върви към победа, той може да се усили като към молитвата и заповедите се прибавя и четене на стихове за победата на Христа (например 2 гл. от Послание към колосяни). Процесът може да протече например така: служителят заповядва, другият на невисок глас чете съответстващите места от Писанието, а останалите се молят. Когато авторитетно напомняме на нечистия дух за кръвта и за победата на Христа, тези думи поразяват беса. Нашата позиция се утвърждава, а неговата отслабва. Четенето на тези места повдига авторитета на Словото, от което той много се страхува.
В борбата на Израиля с Амалика голяма роля играеше молитвата. Израилтяните дотолкова бяха разбрали значението й, че поставиха до Моисея двама човека за да държат изправени уморените му ръце. Когато ръцете на Мойсей се отпускаха, превес вземаше Амалик и обратно. В Амалика е отражение на сатана и неговата йерархия, с които Господ воюва от рода в род (Изх.17:16). При това оръжието за борба – молитвата не се е променило. Може би ще се наложи някой да стои с часове в молитвено противостоене.
Напълно е възможно Бог да допусне и друг вариант: отначало чрез молитва ще изтощи и ще обезсили беса и после заповедите ше го прокудят окончателно. Добре е в такъв тежък случай и обладаният да бъде научен вътрешно да противостои, да се моли за своето собствено освобождение. След освобождението си бивш обладан разказваше, че когато бесът крещял и се нахвърлял върху братята, създавайки впечатление, че действа самия обладан, човекът през това време всъщност е противостоял, молел се е. Но властта на беса е била толкова силна, че той е правел с тялото на човека каквото поиска. Само благодарение на противостоенето на братята и на самия обладан тази власт отслабнала и в края на краищата жертвата била избавена.
Бог може да допусне бесът да се повинува само на някои заповеди, които като че ли не определят изхода на работата. Той може да изпълни заповед да се изправи, да вдигне или да свали ръка на човека и въобще да не се подчини на заповедта да остави жертвата. Бог допуска такива случаи, за да укрепи вярата на онези, които привеждат работа. Виждайки отначало дребните успехи, те се утвърждават във вяра в силата на Христовото име, в това, че победата е неминуема. Трябва да помним, че Бог има за цел не само да освободи човека, но и да ни научи на практически начини за борба, затова трябва да бъдем внимателни, та от всичко да извлечем необходимите уроци. Ако извлечеш скъпоценно он нищожно, ще бъдеш като Моите уста (Иер.15:19).
Може би ще се наложи да забраним на беса да прорицава. Случва се, че още в началото на работата бесът започва да се възмущава: Кой си ти, че дойде да ме гониш? Аз те знам, ти си такъв и такъв, правил си това и онова. Бесът има за цел да ни обвини в грехове, които Бог вече ни е опростил, за да ни отнеме почвата под краката ни. Това, че той знае нашето минало, не бива да ни учудва. Важното е да няма законно основание да утвърждава, че в нашия живот има нещо нечисто. Ако той повдига опростени грехове, трябва да се защитим с кръвта на Христа и да му забраним да говори.
От беса не бива да се приема никаква информация. Това може да се окаже хитра уловка и да провали цялата работа. Ако бесът вземе да ни учи какви мерки да предприемем, та той по-лесно да напусне обладания (да отворим прозореца или вратата, или пък да сложим Библия върху главата на жертвата), не трябва да приемаме неговите съвети. Бесът иска да му повярваме, обаче това може да завърши лошо.
Не трябва да мислим, че ако след заповедта бесът хвърли обладания на пода, раздруса го или пък извърши друго действие, това е верен знак, че нечистия е отишъл. В процеса на самата борба бесът може да се проявява най-различно, но не винаги напуска жертвата с външни прояви.
След отричане (а за обладани и изгонване) човекът трябва да се помоли за опрощаване на греховете на мерзост, които бяха преброени при отричането. Обикновено ако човекът до отричането не можъл да се моли, то след него сърцето му се отваря за молитва. При някои чрез тази молитва се извършва и покаяние, и новораждане, ако това не е станало преди. Това е моментът, когато човекът преминава от властта на сатана към Бога.
След това служителят трябва да извърши молитва на благословение: може с полагане на ръце. След молитвата е нужно да се честити освобождението на изстрадалия, да се утвърди той във вярата и да му се предложи той да благодари Богу.
Веднъж при посещение в дисциплинарната рота се запознахме с един млад човек, който беше сатанист от две години. Той признаваше за свой бог Луцифер и по неговите думи от службата си на него е получил много. На евангелизационно служение, заедно с други войници, той се покая, но сатана продължаваше да го посещава и да го мъчи. Обяснихме му за необходимостта от разтрогване на договорите с дявола. По време на отричането се усещаше особено напрежение, а след това той седеше неподвижно. Ние го попитахме какво става с него. Той отговори: Нещо си отиде от мене. След това сатана повече не го безпокоеше.
Такъв човек не бива да се оставя без внимание и в бъдеще. Трябва да се наставлява: …недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо (Йоан.5:14). Прочетете и други стихове:Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой и не намира… (Мт.12:43). Нечистите духове, излезли от обладания, отново изпитват желание да намерят покой в човешко тяло. И в това се вижда подправка на дяволския свят под действията на Бога. Както Христос желае да сътвори в човека своя храм и да вечеря с него (Откр.3:20), така и нечистите духове търсят хората, в които да сътворят своята вечеря. Тези текстове трябва да се прочетат на освободен човек, не за да се усъмни в своята свобода, а напротив-да се утвърди във вярата и да бъде предпазен от лекомислено безгрижие, което може да се окаже пагубно.
И още за едно трябва да предупредим освободения: ако ще има прояви на демонически сили отвън, той не трябва да се смущава и да се съмнява. Ако загуби увереността в свободата си, това ще даде юридическо основание на нечистите духове да действат по-нататък-да посягат върху мисленето, тероризирайки го:Ти не си свободен, въпреки че се молеха за тебе, виждаш какво става с тебе, сега вече изход няма и пр. В такъв случай човек трябва да противостои с твърда вяра и нечистия ще си отиде.Вярата ще определи изхода на делото (Як.4:7; 1 Петр.5:8-9). В книгата на пророк Авакум е написано:…праведният чрез вярата си ще бъде жив (Ав.2:4). Както в началото на процеса човек вярваше, че Христос може да го освободи, така в края на процеса трябва да вярва, че е свободен и никой няма да отнеме неговата свобода, защото тя е основана не на човешки усилия, а на победата на Христа над дявола. Както и да се опитва дяволът отново да пороби човека, противостоенето с вяра прави това поробване невъзможно. Ако пък освободилият се започне да се съмнява, сатана отново ще вземе власт над него. Понякога става така, че човекът има пак (по незнание) съприкосновение с демоническия свят – чрез суеверие, чрез някакъв обряд на традиционни религии или нещо друго, което му се вижда безобидно, но всъщност има окултна основа. В такива случаи демоническите атаки отвън пак могат да се подновят. Тогава пак трябва да проведем отричане от новите окултни дела. Във всеки конкретен случай душегрижителят трябва да изясни конкретна причина за рецидива-грях на мерзост ли е това, или отслабване на вярата и в съответствие с извода да действа-да провежда ново отричане или да утвърждава човека във вяра, а може би и едното, и другото.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ОПАСНОСТИ
Освобождаване на обладани не бива да се провежда в присъствие на деца, невярващи хора и демонизирани. Боязливите вярващи също ще сторят по-добре, ако стоят настрани от тази работа.Онези братя, които искат да присъстват на освобождаването, трябва сами да са свободни от всякакви грехове, защото съществува опасност от преминаване на нечистите духове в нечистите съдове. Например веднъж присъстваше един християнин, криещ блудодеяние. В друг случай присъстваше човек, намиращ се под влияние на измамливи духове. Изходът и при двата случая беше еднакъв – бесовете преминаха в тези хора и се наложи да се провежда процес на освобождение и при тях. Имаше и други подобни случаи.
Когато Бог освободи обладан чрез наше участие, трябва да бъдем внимателни, за да не се възгордеем. Ако присвоим за себе си славата от резултата на Божията работа, има голяма опасност сами да попаднем в блатото, от което вадехме другите. По-добре е да благодарим на Бог, че сме излезли цели и невредими от битката. Веднъж преживели такава битка за освобождаване на обладан, едва ли ще кажем:Следващият, моля!. По-скоро ще искаме да ги избягваме. И все пак, ако Бог ни изправи пред друга подобна работа, макар и с нежелание, трябва да я вършим. Но да я вършим само поради съзнание за необходимостта, да не се увличаме с нея. Ако пък някой постоянно иска да гони нечисти духове – той вече е измамен. Трябва да не се разпространява мълва за нашите успехи в тази област. Дори в Църквите има лекомислени хора, които търсят подобни сензации за разговори. Не приемайте овации. Друга работа е, ако заедно с онези които имаха молитвено участие в работата кажете: слава Богу, Бог чу нашата молитва.
Опасно е да провеждаме работа по изгонване от човек, който е само демонизиран. Можем съществено да влошим неговото състояние, даже да го направим обладан, ако той повярва, че в него има бяс. Човек е по-склонен да вярва, че е обладан, отколкото, че ще изгонят от него беса. Много е опасно, когато тези неща се бъркат. Обладаният не може да се освободи сам, демонизираният може, защото волята на последния е свободна и той може да противостои. Нашата работа е да помогнем да се освободи от окултна обвързаност чрез отричане и да го укрепим във вярата.
