
Няма общество без каквато и да било структура на властта. Това важи също за света на животните и насекомите. Като изключение можем да посочим например скакалците: „Скакалците нямат цар, но излизат всички стройно“ (Пр. 30:27).
Структурата на властта може да бъде различна, в зависимост от културата на даденото общество, от личното възпитание и т.н. Една от първите общи структури на властта откриваме в семейството. В Библията се говори много за взаимоотношенията между родителите и децата, между мъжа и жената. Семейството съществува от самото начало и от първия миг в него има структура на властта. После започват да се организират общности и държави. Независимо дали става дума за църква, за някаква производствена общност или самата държава – всичко се развива при определена структура на властта.
Ние, християните, се замисляме как да използваме разумно поверената ни власт и в същото време да не губим достойнството си, когато сме подчинени на някого.
Веднага ще отбележа, че съвършена структура на властта има само в Божието Царство. Ние всички сме подвластни на нашия Творец и Господ, но както четем в Свещеното Писание, Бог също така установява определена власт в семействата, в племената, в държавите и т.н. Апостол Павел пише на римляните: „Затова който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А онези, които се противят, ще навлекат върху себе си осъждане“ (Римл. 13:2). Много неща могат да се кажат въз основа на Божието Слово за разумното използване на поверената ни власт. Бащите са призовани да не дразнят децата си, а да ги възпитават в Божието учение (Еф. 6:4); държавните власти или стопаните трябва да се отнасят разумно към своите подчинени, като са умерени в строгостта (Еф. 6:9); свещенослужителите в църквата не бива да господстват над миряните или членовете на църквата, а – да бъдат пример за всички (I Пет. 5:3).
Положителни аспекти на подчинението спрямо личност с власт
Това подчинение ни помага да израстваме в мъдрост и усъвършенства нашия характер. В Библията е описан само един кратък епизод от живота на Иисус Христос като юноша. Тогава Той е бил на 12 години (Лука 2:41-52). В тази възраст пред Него вече изниква въпросът дали е дошъл моментът да следва духовното призвание от Своя небесен Отец, или все още трябва да остане в пълно подчинение на земните Си родители. Иисус избира второто. Йосиф и Мария не разбират думите, които им казва тогава. Но Той се връща заедно с тях в Назарет и продължава да им се покорява (Лука 2:50-51). Ето го и следствието: „Иисус преуспяваше в мъдрост и израстваше в любов пред Бога и хората“ (ст. 52).
Ако се покоряваме на човек с власт, това ще ни защити от непосилни изкушения. Да бъдеш подвластен в положителния смисъл, не означава да си подчинен на несправедлив потисник. Напротив, това означава да имаш над себе си по-висше отговорно лице, способно да те защити от изкушенията, с които не можеш да се справиш. Според Свещеното Писание непокорството е грях като магьосничеството и упорството е като идолопоклонството (I Цар. 15:23). Самуил казва на Саул: „Задето ти отхвърли думата на Господ, и Той те отхвърли.“ И така, непокорството и бунтът са твърде сериозни грехове, те предават човека на властта и силата на сатана.
Ако се съобразяваме с някого, на когото е поверена власт, ще ни бъде по-лесно да вземаме разумни решения. До правилните решения се стига чрез вяра, т.е. чрез разпознаване на Божията воля в определени житейски ситуации. Апостол Павел казва: „Всичко, което не е от вяра, е грях“ (Римл. 14: 23). Изглежда един от основните аспекти на вярата е познаването на Божиите напътствия чрез хората, на които Бог е дал някаква власт над нас. В Библията четем за стотника – римския офицер, който се обръща към Иисус с молба да изцели неговия слуга. Този стотник сравнява своето „царство“, ако можем да се изразим така, с Царството на Иисус Христос. Той решава, че както неговите хора знаят на кого да се подчиняват и какви отговорности имат, така би трябвало да бъде и при Господ. Когато Иисус забелязва, че стотникът е осъзнал тази важна истина, Той заявява: „Истина ви казвам, нито в Израил намерих толкова голяма вяра“ (Мат. 8:10). Нашата вяра се разраства, когато разбираме Божиите напътствия чрез хората, поставени над нас.
Защо тогава човек толкова често се противи на издигнатата над него власт?
Ще откроим три основни причини за това.
Гордостта
е една от основните причини за противенето на властта. В това няма нищо ново. Първото противопоставяне спрямо Бога е на тази основа. Гордостта на Луцифер го довежда до падение (Ис. 14:12-32; Йез. 28:19).
Измамната представа, че когато си подчинен на някого, това те лишава
от определени блага и затваря пътя към израстването ти, също е причина за нашето противене на властта. Най-яркият пример тук са първите хора – Адам и Ева. Змията ги измамва с твърдението, че ще станат като богове, когато познаят доброто и злото (Бит. 3:5). Така дяволът им внушава, че е по-добре да не са подвластни на Бога и да бъдат независими. Това ги води до страшно падение.
Загубата на доверие
също предизвиква често противене на властта. Ние се разочароваме от поставената над нас власт, изгубваме доверие към нея и започваме да й се противим. Струва ми се, че Авраам и Сара са класически пример за това. Те се изморяват да чакат изпълнението на Божието обещание и решават сами, без Бога, да оправят хода на нещата (Бит. 16:2). Раждането на Исмаил впоследствие им създава много трудности. Всъщност Авраам и Сара просто не са имали търпение.
В отношенията между хората често е налице и злоупотреба от страна на човека, получил власт.
Как да постъпваме когато поставените над нас изискват да вършим неугодни на Бога дела?
Бог не ни призовава да бъдем като роби на хората. Той не очаква от нас да изпълняваме някакви греховни изисквания на висшестоящите. Но как да постъпим, когато ни налагат да вършим нещо неразумно, дори греховно?
Първо трябва да проверим отношението си към властимащите. Духът на независимостта често ни кара да бъдем неверни. Духът на осъждането ни тласка към лъжлива себеправедност. Духът на неблагодарността ни прави горди. Мързелът води до нечестност и бедност. Недоволството и обидчивостта пораждат егоизъм. Възможно е да се противим на властта над нас, защото сме неверни, себеправедни, горди и егоистични. Необходимо е постоянно да проверяваме себе си в това.
Също така трябва непрекъснато да се вслушваме в гласа на своята съвест. Ако тя ни осъжда, често нашето поведение не е угодно на Бога (I Йоан 3:20). Нужно е да бъдем готови на определени жертви заради мира и общото дело.
Важно е да изясним и причината за изискванията, предявени към нас. Възможно е нашето недостойно поведение да е станало причина за такива изисквания. Ако поправим своите грешки, това често се отразява добре на цялото дело.
Струва си също така да размислим за евентуални други възможности. Не е изключено да съществува друг разумен вариант за изпълняване на поставените изисквания в съответствие с нашата вяра.
Можем да говорим човека, който ни тласка към нещо неразумно. При това нека разговаряме с него с дължимото уважение, без дух на упорство. Трябва да засвидетелстваме пред него своето подчинение на Бога и да предложим други възможни варианти за решаването на проблема, за да постигнем все пак желаните цели, ако те не са в разрез с Божията воля.
Трябва да се доверим на Бога. Той може да предразположи сърцата на властимащите към истината и към едно по-разумно решение на въпроса.
И едва ако всичко изброено тук не доведе до успешно разрешаване на проблема, можем да се подготвим да пострадаме, задето сме отказали да изпълним греховните или неразумните изисквания на хората с някаква власт над нас.
Учениците на Христос заради верността си към Него са готови да понесат презрение дори от страна на роднините и семействата си. Петър и Йоан избират да проповядват благовестието, независимо че Синедрионът им забранява (Деян. 4:19). Даниил предпочита да умре, но не и да спре да се покланя на единствения вечен Бог (Дан. 6:12-16).
Нашите съвременници често срещат подобни трудности, особено по отношение на родителите, ръководителите в местната църква, началниците в работата и т.н. Господ ни призовава всички нас да бъдем верни на Неговите заповеди и да Му служим според вярата, която ни е дал.
Проблеми при подчинението на властта по-често имат младите хора. Важно е да помним, че Бог не призовава синът да учи бащата, жената – мъжа си, нито член на църквата – своя пастир. Но ако синът вече е пълнолетен, той може в атмосфера на мир и почит към бащата да постъпи според вярата, която Бог му дава. От самото начало Бог казва: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът“ (Бит. 2:24). Това е началото на едно ново семейство. В принципа, който е заложен тук, виждам отговор на други въпроси, свързани с подчинението. Ние трябва да бъдем готови, без да воюваме с властимащите, да излезем от тяхната опека и с дръзновение да вършим онова, към което Бог ни призовава. При този процес, разбира се, ще загубим защитата и привилегиите, които сме имали, докато сме били част от предишната структура на властта.
Когато е невъзможно да се живее заедно, както се случва при Авраам и Лот, по-добре хората да се разделят: „Ако отидеш ти наляво, аз – надясно, ако пък ти – надясно, аз – наляво“ (Бит. 13:5-9).
В брака обаче действат различни закони. Тук самият Бог казва: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Мат. 19:6). Във всички други случаи принципът на Авраам е разумен.