Иван Вълков
Четиво за5 мин

Освен хората, страдащи от психически заболявания, ни заобикалят множество болни от най-различни физиологически заболявания. Молитвата за изцеление също е важно служение на църковните презвитери.

При задълбочено изследване на Писанията, ясно се вижда как трябва да се извършва молитвата за изцеление. В Посланието на Яков намираме предписание за всички служители, какво трябва да правят, за да бъде извършено изцелението. Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. (Яков 5:14-15). Ето задълженията на презвитерите в това дело: … (презвитерите) нека да се помолят над него (болния) като го помажат с елей в името Господне…. В същия стих е писано какви действия трябва да предприеме самият болен: … нека повика презвитерите църковни…. Болният не трябва да пътува никъде, да търси изцерители, но трябва да се обърне към презвитерите на местната си църква. Няма нужда да се анализират способностите и възможностите на презвитера, а да се изпълни указанието, дадено ни в Словото. Изцеляват не силните и благочестивите служители, а Бог. Презвитерите са длъжни да помажат болния с масло в Господното име. Презвитерите трябва да носят със себе си съд със зехтин, който предварително е бил осветен. Добре е презвитерът да не е сам, но да са двама или трима, защото когато след неговата молитва човекът се изцели, може да се съблазни и да си припишеславата. Но когато презвитерите са няколко, възможността за такава съблазън се намалява. Макар че ако няма други служители, презвитерът е длъжен и сам да свърши тази работа. В обещанието:И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне… става дума за вярата и на болния, и на презвитера. За да бъде укрепен болният във вяра, с него трябва да се беседва. Освен това е необходимо да се установи причината за заболяването. Напълно е възможно, болестта да е следствие от извършен грях. Ако това наистина е така, трябва да го подканим към изповед и покаяние: Изповядайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника (Яков 5:16). Ако болният се срамува да се изповяда пред всички присъстващи презвитери, той може да го направи пред онзи от тях, на когото реши да се довери. Останалите трябва да приемат това, без да се обиждат, осъзнавайки, че вършат Божия работа. Болният има право на избор.

Изповедта се практикува не винаги, а само тогава, когато болният чувства, че има някои грехове, които не са му простени, които са като бреме върху него, макар че се е молил за прошка. Братът, приемащ изповедта, трябва да призове Господното име и да се помоли за опрощение на греховете. Служителят няма право да разгласява изповедта, за опазването на нейната тайна той носи отговорност пред Бога.      

 Според Светото Писание съществуват най-малко четири вида последствия от тази молитва:

  1. Бог моментално изцерява болния, както това ставаше по времето на Христос и апостолите.
  2. Изцерението може да настъпи постепенно. Ден след ден болният организъм ще се възстановява. Дори в Христовата практика има случай, когато прокажените се изцелиха не веднага след произнасянето на молитвата. Може да се наложи да се извършат не една, а няколко молитви, както направи Христос със слепия.
  3. Бог може да даде изцерение с помощта на лекарства и на лекари, както в случая с цар Езекия. Господ прибави към дните му петнадесет години чрез полагане на листа от смокини.(4 Царе 20 гл.). Ние не бива да бъдем фанатици, отричайки безогледно предписанията на традиционната медицина.
  4. Последният вариант е болестта да остане в човека още дълго време, а може би и завинаги както в случая с апостол Павел. Той три пъти се молеше Бог да го изцери, но получи отговор: Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява (II Кор. 12:9).Необходимо е да разсеем лъжливите представи в църковните членове, че:
  5. Всеки болен задължително трябва да бъде изцерен.
  6. Има значение кой служител се моли за изцеление.
  7. Трябва да чакаме изцеление само от Господа, без да приемаме каквито и да е лекарства и без да се обръщаме за помощ към лекарите.

Трябва да попитаме болния, готов ли е да се съгласи с волята Божия, каквато и да бъде тя. Докато служителите не видят в болния вътрешно съгласие с всеки от четирите варианта, не бива да се молят за изцерение. Ако пък болният се съгласи, че по Божия воля болестта може да остане, за да прослави той чрез нея Бога, подобно на Йов, следва да извършим молитва. Нека първо се моли той, а след това се молят и презвитерите, като положат върху него ръце. После болният се помазва с масло в Господното име. По време на помазването може да се произнесат няколко думи: Помазвам те с това масло в Господното име. Нека това масло бъде за изцерение, за благословение и за защита от всяка болест, амин. Помазва се главата на човека, челото му. След това предоставете възможност на болния да благодари на Бога, че Той ще извърши волята Си, както Му е угодно.

По този начин служителят изпълнява онази част от работата, която му е възложена, а останалото е в Божиите ръце. Такива молитви могат да бъдат извършвани понякога и в църквите, особено когато довеждат болни деца, чиито родители не посещават събранията.

Освен молитва за физическо изцеление, служителят трябва да извършва и молитва за премахване на уплаха. И в този случай отначало се чете книгата на Яков, глава 5, при това думите: И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне (5:15) се отнасят не само към тялото, но и към душата, обхваната, натоварена и поробена от страх. Призовава се името на Исус, което прогонва всеки страх. Ако това се отнася към малки деца, служителят е длъжен да извършва тази молитва независимо дали децата са от вярващо семейство или не. Той трябва да помни, че децата са Христови и не бива да допускаме те да бъдат изпращани при врачки, баячки и ходжи. Бог в такива случаи винаги довежда нещата до благоприятен край. Мнозина идват в църквата с душевни мъки, които са следствие на проклятия, уроки, магии и други окултни въздействия. Има и случаи, когато християните отслабват духовно, чувстват безсилие, независимо дали са служители или редови членове. Ако те се обърнат към добре познати презвитери, оказвайки им доверие, те (презвитери) могат да извършат молитва за изцеление, възстановяване и укрепване на духа чрез изпълване със Светия Дух.

Иван Вълков


СПОДЕЛИ