Иван Вълков
Четиво за15 мин

Какво знае за молитвата съвременният човек? Цяло поколение възпитаници на атеистичната епоха бе лишавано от възможността да се моли. Ето защо, чута за пръв път, молитвата се явява за мнозина незабравимо преживяване. Понякога проповедта не произвежда такова впечатление, както искрената молитва.

Когато започнем систематично да посещаваме църквата, ние не само се вслушваме в това как се молят другите, но и сами се учим да се молим, пристроявайки се под този образец, който чуваме от другите. Това е добро, но до време. Трябва да признаем, че когато слушаме молитвите на другите, нас ни привлича не толкова силата на молитвата, колкото красотата й. Когато отидох в Украйна и започнах работа с малка група от новоповярвяли, ме порази един факт. При връщането си от богослужение от Одеската църква, една от сестрите често се възхщаваше от красотата на чутите молитви. След време тя започна да се моли почти така, както бе слушала, повтаряйки същите обръщения към Бога, прилагайки същата постройка на молитвата. Даже тонът и беше същият. Това ме накара да се замисля. Всеки човек е индивидуален, всеки трябва по свой начин да разговаря с Бога и ако той говори с чужди думи, копирайки някого, той не може да вложи себе си в тази молитва, той не изразява себе си чрез нея. И ето какво се получава – човек се моли, но фактически неговата молитва е почти заучено повторение. Такъв молитвен път, който сме си избрали сами, води доникъде. И ако това е така, ние трябва да спрем и да се замислим – кога за последен път сме се молили – именно сме се молили?

Да си спомним как се молеше Исус Христос. За Него е написано: Той в дните на плътта Си, със силен вик и сълзи отправи молби и молитви към Оногова, Който можеше да Го спаси от смърт, и, като биде чут поради благоговението Си… (Евр.5:7). Христос прекарваше цели нощи в молитви, но в присъствието на хората се молеше много кратко. Всичко, което трябваше да извърши, Той го правеше в нощните Си молитви. В молитвата за възкресението на Лазар (Йн.11:43) и сътворението на чудото с хляба и рибите (Лк.9:10-17) Той не започна да проси от Отца да Го чуе. През нощта в скритата Си стая( Мат.6:6), Той се подготви за всичко. Пред хората каза: Отче, благодаря Ти, че ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо… (Йн.11:41-42)

Предвиждайки опасноста, която грози учениците, Той се молеше за тях. Исус каза впоследствие на Петър: Ето, сатана поиска да ви сее като пшеница; но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си (Лк.22:31-32).

Нерядко и апостол Павел говореше: …аз се молех за вас. Тези , за които се молеше той, не бяха очевидци на молитвите му, но преживяваха резултатите от тях в своя живот. Можем ли ние да кажем днес, че сме се молили за брата или сестрата и сме видели резултата от молитвите?

За самия процес на молитвата Словото Божие говори така: … учениците Йоанови… молитви правят… (Лк.5:33). Преди да излезе пред хората да проповядва, проповедникът работи, да направи, да сътвори проповед – последователна, предаваща това, което Светият Дух му е открил. Молитвата е също служение пред Бога, което трябва да се извършва при съдействието на Светия Дух. Бог е вложил в нас творчески ум, който след нашето обръщение трябва постепенно да се преобразува в ум Христов. Ако ние усъвършенстваме битовите си условия, условията на работата си, своите проповеди и свидетелства, защо забравяме, че трябва да се усъвършенстваме и в молитва?

И така, ще се постараем последователно да разгледаме процеса на сътворението на молитвата. Словото Божие чрез чудесни образи ни разкрива методиката на това сътворение. Важна е подготовката за молитва. Нека вникнем в думите на цар Давид: Понеже Ти, Господи Саваоте, Боже Израилев, откри на Твоя раб, думайки: ще ти въздигна дом, Твоят раб приготви сърцето си да Ти се моли с тая молитва (2 Цар.7:27). Давид разбираше, че извършва молитви пред Бога, Който гледа на човешките сърца. Именно за това, той приготви сърцето си… Колко много е заложено в тези думи. Но по какъв начин човек може да подготви своето сърце?

Ние се явяваме храм за молитва. За молитвеното служение в нашия храм апостол Павел казва: …с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство…(Еф.6:18). Самият храм бе място, където се събираха хора, за да творят молитва. Храмът се състоеше от Светая Светих, светилище, външен двор и място за езичниците зад двора. По закон мястото на животните, среброменителите продававачите и купувачите бе извън храма, зад двора. Хората идващи от далеч трябваше да имат възможност да обменят пари, за да купят животни за жертвоприношението. Но във всичко трябваше да се пази ред, всеки трябваше да знае своето място. Хората объркаха всичко. Животните, среброменителите, купувачите и продавачите се оказаха вътре в храма. Ето защо Христос си направи бич и въдвори ред. Ние живеем в реален свят, в който са ни нужни вещи, животни, обменни бюра и много други неща, което е съвсем нормално. Ненормално е когато се изместват приоритетите, когато битовата суета заема място на което не трябва да бъде.

От ранно утро ние се потапяме в житейските грижи и сме задължени да правим това, защото Ако някой се не грижи за своите, … е по лош от неверник (1Тим.5:8).

Но нашите битови проблеми, които трябва да се намират само в нашия ум, могат да проникнат в сърцето, осквернявайки нашия храм, обременявайки нашият дух. Христос предупреждаваше: …внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани …с житейски грижи (Лк.21:34). Ако това се случи, ние не можем да се молим както трябва. Искаме да сътворим молитва, а нещо ни държи и на нас не ни остава друго, освен да си произнесем стандартната традиционна молитва.

Ако искаме да бъдем успешни молители, преди да извършим молитва, трябва да дойдем при Бога с просба за очистване. Апостол Павел говори, че ние трябва да пристъпваме към престола на благодатта: …след като с поръсване очистим сърцата от лукавата съвест… (Евр.10:22). Очистването е постоянен процес. В служението на свещениците в храма беше помислено предварително постоянното поръсване; кръвта на жертвените животни трябваше да се внася даже зад вътрешната завеса, в Светая Светих (Евр.9:1-14). Да твориш – това е постоянен труд. Не е инерция, не е механизм, а постоянно служение. Молитвата – това е труд който иска посвещение.

Ние винаги трябва да помним, че молейки се разговаряме с Първосвещенника. Преди да изкажем своята просба пред някакво длъжностно лице, ние дълго размишляваме, претегляйки всяка дума от предстоящия разговор, така че нищо да не пропуснем или пък да не кажем нещо излишно. Защо тогава си позволяваме да се молим небрежно? Същестува определен ред в построяването на самата молитва. Апостол Павел пише: …преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всичките човеци… (1Тим. 2:1). Първото – това е молитва-искане. Прошение за себе си, така че Бог да прости, да очисти, да омие. И първосвещениците, преди да принесат жертва за народа, принасят жертва за себе си. Такава последователност е необходима и в нашия живот. Извършили втората част от молитвата на прошение за нашите нужди, трябва да благодарим на Бога и да Му принесем жертва на хвала за чутата молитва.

Ние имаме богато наследство от образи в Стария Завет, от които можем да се научим как да градим своите молитви. Нека повдигнем завесата на молитвения живот на Давид. Книгата Псалми показва вътрешния духовен свят на човека и законите на външния духовен свят. Ако желаем да се научим да градим молитвите си, ние трябва да се научим да проникваме в своя вътрешен духовен свят. Естествено, много трудно е да изследваш цялата му дълбочина (1 Кор. 2:14; 2:11). В него е почти невъзможно да проникнем с нашия човешки плътски ум. Много често, когато искаме да се молим, не знаем с какво да започнем. Ние не можем да се настроим за молитвата, за нас това е много трудно. Как и посредством какво можем да вникнем в себе си? За това ни е дадено Божието Слово, което да ни въведе и изведе. Давид казва: Твоето слово е светило на ногата ми и светлина за пътеката ми (Пс. 118:105). Словото Божие е светилник, който ни помага да вникнем в себе си (Йоан 16:14). Добре е преди нашите молитви да се обръщаме към молитвите на Давид – не за да ги научим и да се молим с тях, но заедно с Давид да влезем и да излезем (Пс. 121:8). Ние отново и отново трябва да осъзнаем, че сме скиния, в която има светилище, явяващо се част от небесното, неръкотворно светилище. От Стария Завет виждаме, че свещениците влизаха в Светия Светих, където се намираше ковчегът със скрижалите, на които бе написан Божият закон – десетте заповеди. Бог каза за това място: …там Аз ще ти се явявам (Изх.25:22). И ние трябва да се научим да влизаме в Светая Светих, за да разберем нещо и излизайки, да го реализираме. Трябва да жадуваме за откровение от Бога, което Той ни дава чрез Светия Дух посредством Словото (Еф. 1:17-19). Давид казва: Прилепих се към Твоите откровения, Господи (Пс. 118:31).

Господ ще пази твоето излизане и влизане. Когато четем книгата Псалми сутрин рано преди молитва, именно тази книга ни въвежда във вътрешния ни свят. Именно тя разкрива преживяванията на човешката душа, преживяванията на псалмопевеца. Ние откриваме за себе си, че неговите преживявания са и наши, ставаме съучастници на неговите молитви. Така Божието Слово ни настройва и задълбочавайки се в него, ние все повече и повече влизаме вътре, в Светая Светих. Нека да прочетем Псалм 25 и да помислим, например, какво значи за Давид следната фраза: Изкуси ме, Господи, изпитай ме; разтопи моите вътрешностите и моето сърдце…. Ако в нашия живот се е случило нещо, което е направило сърцето ни кораво и неспособно да възприема гласа на нашия Спасител, при прочитането на този откъс Светият Дух съсредоточва нашето внимание на стиха така, че прекланяйки колене по време на молитвата да повторим заедно с Давид: Изпитай ме, Господи… разтопи моето сърце…. Светия Дух по чуден начин прониква чрез това слово в нашия свят, отваря очите ни и ние можем да влезем и да се задълбочим. Действайки по този начин, ние можем да открием за себе си много неща, които да ни съкрушат и подбудят да се молим конкретно за едно или за друго. И така, Божието Слово е средство, което трябва да употребяваме за да градим истинските си молитви. Ето защо съществува насъщна необходимост не просто да четем Библията, а да се храним с нея (Езек.3:1-3), да я изучаваме и тези слова, които по особен начин се прилепват към нашето сърце, да ги прилагаме за себе си.

Нека да се научим да влагаме Божието Слово вътре в сърцето си. Прониквайки в нашия вътрешен свят, то разкрива нашите проблеми, разкрива нашето сърце, разширява го, извършвайки огромна работа. И сетне, когато започваме да се молим, Словото, вложено във вътрешния ковчег, излиза чрез произносените от нас слова. Ние можем да го възпроизведем или даже да го цитираме. И такава молитва има особена сила. Ние ще възпроизведем именно това, което ни напомня Светият Дух, което отговаря на потребността на нашата душа в дадената ситуация.

Нека да проследим историята на мнозина мъже и жени на вярата, на които говореше Словото и те Го слагаха в своето сърце. Да проанализираме, например молитвата на Мария. Каква дълбочина се открива в тази молитва (Мт. 1:46-56). От книгата Деяния на апостолите ние виждаме как са се молили учениците, подкрепяйки своите молитви със Словото Божие. Те … единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях; Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?Въстанаха царете земни, и събраха се князе ведно против Господа и против Неговия Помазаник. Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Исуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски, за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане. И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово… (Д.А. 4:24-31). Забележете, че в процеса на молитвата участва цялото им естество – ум, душа, сърце. В създалата се ситуация те употребиха думите казани от Давид, в този момент тези думи напълно съответстваха на нуждите им. Те сътвориха молитва, от която се потресе цялото място.

Сега ние виждаме, че Словото Божие трябва да се изучава не само за проповядване и за прилагане в живота, но и за молитва. И ние действително, както говори апостол Павел, не знаем за какво да се молим както трябва (Рим.8:26), но Светият Дух ни подкрепя в тези наши немощи. Влагайки в определено време Своето Слово в нас, Той благославя и излизането на това Слово. Това е и процесът на молитва чрез духа (Еф.6:18). Ако ние действително сме вложили Словото Божие като съкровище в нас, то трябва да излезе при много внимателен подход от наша страна и при водителството на Светия Дух.

Христос каза: И кога ви предават, не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да да кажете (Мат.10:19). Ако ние не знаем Словото, ако на определено време не го вложим в своето сърце, как Светия Дух може да ни напомни това, което не знаем? ОткъдеТой ще вземе да изнесе думите, ако те никога не са били вложени вътре в нас?

Светият Дух ще извлече от нашата Светая Светих вложеното. И Той ще го извлече по новия закон – закона на духа на живота (Рим.8:2), който действа в нас: …ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша (Евр.10:16). Ако дадем възможност на Светия Дух да извлече вложеното в нас, ние ще се молим за това, за което може би и не сме планирали. И ще видим силата на извлеченото слово, което посредством молитвата достига до самото небе.

Сатана се старае да заблуди Божия народ. Изпраща заблуди, по които трябва да се молим на Христос, Който е вътре в нас, което не трябва да правим. Ние се молим, вниквайки в себе си, не за да устроим в самите себе си място за поклонение, но за да преживеем процес на освещение посредством Словото.

Следващият етап от работата, която трябва да вършим чрез молитвата е достигане до външния духовен свят – свят Божествен. На небесата за християните има истинско светилище, където да влизаме. Бог казва: …Аз живея в небесната височина и в светилището, също и със съкрушените и смирените и смирените духом (Ис.57:15). На небесата Исус Хростос, Който …е служител на светилището и на истинската скиния …(Евр.8:1-3), извършва определена работа.

Образите от Стария Завет ни откриват очите за истинското служение на Исус Христос. На свещениците беше възложено да свещенодействат. Те трябваше да извършват това служение всеки ден. Те всеки ден приемаха жертвите, които народът принасяше. След това те ги принасяха пред Бога и извършваха голяма по обем работа.

Исус Христос – истинският свещенослужител, ден и нощ изслушва молитви призлизащи от нашето сърце, възнесени в самото небе. Той не само слуша думите на молитвите, но вижда и сърцата, от които те излизат, познава целите им и затова може да ги приеме, а може и да не ги приеме. Хрисос още на Земята показа своето отношение към молитвата на бирника и молитвата на фарисея. Колко пъти всеки от нас е сътворявал неблагоразумни молитви, при спомена за които ни става страшно. Ние трябва да благодарим на Бога, че не всички наши молитви са били приети, Бог добре знае, какво ни е необходимо и какво не.

Приемайки жертвите, свещениците бяха длъжни да бъдат и лекари, правещи анализи и определящи диагнози, и съдии. Те винаги трябваше да бъдат трезви, за да не допускат грешки, които можеха да се окажат фатални за някои. Не всички свещеници и не винаги честно изпълняваха своята работа, понякога те възмущаваха Бога, принасяйки в жертва животни с пороци.

Понякога пък хората искат да бъдат приети тяхните порочни молитви. Ние молим Божията воля да се присъедини към нашата, за да бъдат наказани братът или сестрата, които са ни обидили. Исая описва възмущението на Израилския народ за нечутите от Бога молитви. Грехът имаше място в техните пости и молитви и Бог не ги слушаше. В истинското небесно светилище не може да влезе нищо нечисто. Щом образувалата се там, в лице на сатана, нечистота бе свалена долу (Ез.28:12-19), как могат да бъдат допуснати нечистите молитви?

За да се достигне до Светая Светих, да се достигне до Бога, ние трябва да Го потърсим. Моисей …взе и си постави шатрата извън от стана… и я нарече скиния на събранието, и всеки който диреше Господа, дохождаше в скинията събранието…(Изх.33:7). Забележете, не търсещия разрешение на своите проблеми, но търсещия Бога, Който прибавя разрешението на тези проблеми (Мат.6:33). Да търсиш Господа – означава да желаеш Неговото присъствие, Неговия глас. Той дава откровение, озарение на нашия разум, дух и плачещата и старадащата душа.

Авакум казва: Застанах на стражата си и, стоейки на кулата, наблюдавах , за да узная, какво Той ще ми каже… (Ав.2:1). Изправяйки се на молитвената кула, не бързайте да слизате от нея. Постойте в очакване. Ние трябва да умеем не само да изливаме своята душа пред Бога, но и да се научим да слушаме това, което Той ни казва. Понякога Бог ни говори чрез оживотворяването на някой стих от Словото, отделянето му от другите стихове. В сърцето, получило Божие откровение и отговор на молитвите, възцарява мир, покой и радост.

Иван Вълков

 

Можете да прочетете и статите за другите видове молитва от: https://bhbc.bg/molitva-za-iztselenie/ https://bhbc.bg/molitva-za-osveshtavane-na-zhilishta/


СПОДЕЛИ