В последно време стана модерно да се освещават жилища, офиси, училища, банки и т.н. Мнозина се обръщат към свещенослужителите с надеждата, че това освещаване ще гарантира успеха на начинанието им, както и неприкосновеността на имуществото им. Причините, които карат хората да желаят освещаване са доста разнообразни. Напоследък в много жилища започнаха да се появяват странни явления – произволно движение на предметите, звуци с необясним произход, самозапалване на предмети, въобще всичко онова, което се нарича полтъргайст. Тези прояви плашат хората, безпокоят ги и не им дават мира, в някаква степен дори поробват волята и чувствата им.
В Стария Завет в книгата Левит се говори, че проказата поразява не само хората, но и жилищата на израитляните: …кога влезете в Ханаанската земя, която ви давам да владеете, и пратя зараза от проказа по къщите в земята на вашето владение, тогава оня, чиято е къщата, трябва да отиде при свещеника и да каже: като че зараза се появила в къщата ми… свещеникът да дойде да прегледа къщата (Лев.14:34-35). Преди да предприемеше каквито и да било действия, свещеникът изучаваше язвата на тази проказа.
Ние не можем да изследваме купената къща или апартамент, в който преди това са живеели други стопани, с какво би могло да бъде осквернено това жилище. Ако в този дом са се провеждали спиритически сеанси, контакти с извънземни, врачували са или е имало екстрасенса се или пък с занимавали с други мерзостни грехове, този дом е осквернен. Ако това е ново жилище, което не е строено от самите стопани, между стените му може да са извършвани различни мерзости. Понякога самите стопани поради незнание, в желанието си да обезопасят дома и семейството си, слушайки съветите на други, извършват неща, чийто смисъл не разбират, но които за духовния демоничен свят са покана в тази къща. Една сестра преди обръщението си получила ново жилище. Нейна позната я научила какво да направи, за да бъде всичко наред в новия дом и да се оправят взаимоотношенията със съпруга й. Тя ходила от стая в стая със запалени парченца от различни материали и изговаряла някакви думи, преминала по този начин всички прагове и ъгли, а пепелта изсипала под прага на входната врата. Отношенията със съпруга ú не само че не се оправили, но стигнали до окончателен разрив. След обръщението си сестрата с ужас си спомняше за това, което бе извършила. В такива жилища, за да се унищожат последиците от окултните грехове е необходимо да се направи освещаване.
Процесът на освещаване ще е ефективен само при правилното му провеждане. За съжаление често се случва така, че нито тези, които освещават, нито собствениците на жилището разбират същината на освещаването. В освещаването участват две страни: самият Бог и собствениците на жилището, които трябва да разбират, че за този процес е необходимо тяхното безусловно съгласие да посветят дома си и самите себе си на Бога.
Ние имаме ярък пример за освещаване на дом – освещаването на Соломоновия храм. Без оглед на това, че храмът се е строил с благоговение и по време на строителството не се е чувало нито чукане, нито грохот, и целият материал се е подготвял, обработвал и оформял настрана, цар Соломон е виждал необходимостта от освещаване. В своята молитва той казва: …нима Бог ще живее на земята? Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил… (3 Царе 8:27). Соломон е имал отворени очи за факта, че освещаването на храма не е само покана към Бога да дойде от някакво далечно място и да се засели тук. Бог е вездесъщ и не може да бъде събран някъде. Бог е присъствал и присъства навсякъде. Въпросът стои така: предоставена ли Му е възможност да се проявява в това място. Окултистите канят сатана да присъства в домовете им. Вярващите имат привилегията да посвещават жилищата си на Бога, за да може Той да присъства и да се проявява там, да бъдат и те използвани от Него.
Освещаването е очистване на жилището и посвещаването му на Бога. Първият етап на освещаването е очистването. В Битие е писано: А на Адама рече (Бог): загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, – проклета да е земята поради тебе…(Бит.3:17). Целият материален свят се оказа под проклятие поради грехопадението. Всичко се нуждае от освещаване. Всичко, което се внасяше в храма, което се посвещаваше на Бога, първо трябваше да премине през процеса на очистване, който се извършваше чрез проливането на кръвта на животни. Също и очистването на дома, поразен от проказа се извършваше чрез поръсване с кръвта на птица. Това е първообраз на истината, че единствено кръвта на Иисус Христос е способна да очисти не само човека, но и жилището му. Вторият етап е посвещението. Очистените предмети в храма се посвещаваха на Бога.
Преди да се пристъпи към освещаването, трябва да се проведе предварителна работа. Вярващите членове на семейството, които искат да се направи освещаване, трябва да говорят с невярващите , ако има такива. Необходимо е да се разясни същината на въпроса и по възможност да се постигне съгласие. При пълно неразбиране от страна на невярващите, възможно е да се проведе освещаването по време на отсъствието им, но е желателно тяхното съгласие. При освещаването на храма цар Соломон събра хората, и го направи не в тесен кръг от свои приближени, а пред целия народ. При освещаване на жилище няма възможност да се прави голямо събиране, макар че присъствието на близки и роднини би способствало за приближаването им към Бога. Има много случаи, когато след присъствие на освещаване на жилища хората са започвали да търсят Бога и очите им са се отваряли за съществуването на духовния свят. Процесът на освещаване на храма е протичал така: И застана пред жертвеника Господен , пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето и рече: Господи Боже Израилев, няма бог подобен на Тебе, нито на небето горе, нито на земята долу; Ти пазиш завет и милост към рабите Си, които ходят пред Тебе от все сърце (3 Царе 8:22-23). В тези думи е изразена истината за процеса на освещаване. Освещаването е съюз, в който Бог от своя страна обещава да извърши онова, за което Го молят участниците в този процес. Те, пък желаят да изпълнят Божията воля относно тях – да изпълняват изискванията за начин на живот, поведението на живущите в този дом и използването му. При взаимно съгласие Бог обещава да пази завет и милост. Да бъдат очите Ти отворени към т храм денем и нощем… (3 Царе 8:29), продължава молитвата си Соломон. В днешно време, когато проблемите с престъпността са твърде актуални, хората се стараят по някакъв начин да обезопасят домовете си и да се защитят от крадци – купуват си големи кучета, монтират блиндирани врати, наемат си телохранители. Някои къщи денонощно се охраняват от бодигардове и въпреки това стопаните спят на запалени лампи. Те са в постоянна тревога, реагират на всеки звук. Но ако от крадци човек може да постави някаква защита, то от демоничните сили такава няма. Човек е абсолютно беззащитен пред полтъргайста, черната и бялата магия, урочасването. Наистина е прекрасно, когато очите Господни са обърнати към дома ни. Мнозина служители често отсъстват за дълго време, оставяйки семействата си в Божиите ръце и те знаят, че Бог пази дома им и всички, които са в него. Разбира се, прекрасно е, когато Бог се грижи за дома и имуществото ни, но дали сме съгласни не само Той да се грижи и за нас и нашите домашни, но и ние да живеем така, че да не го огорчим нито с думи, нито с дела? Съзнанието за присъствие на страничен човек повишава „равнището на култура“ на домакините. Тогава в общението помежду си те стават вежливи, любезни и с цялото си поведение показват, че при тях нещата вървят много добре. Но когато гостите си тръгват, атмосферата коренно се променя. Някой може да удари с юмрук по масата, доказвайки правотата си, някой може да почне да крещи и въобще няма да има и помен от мира и спокойствието, които са царяли тук само преди половин час. Съзнанието за отсъствие на странични хора прави човека безконтролен, той не внимава какво говори, нито с каква интонация говори и всеки прави онова, което му се иска. Понякога това става и сред християните.
Една сестра постоянно искаше църквата да молитства за невярващия ú съпруг, та Бог да го доведе до покаяние. Сестрата беше кротка и смирена и служителите недоумяваха защо мъжът на такава добра жена не може да се доближи до Бога. Двама от братята решиха да посетят това семейство. Качвайки се по стълбището, още преди да стигнат площадката те чуха викове – „кротката“ сестра крещеше по мъжа си, без да си подбира думите. Стъписаните братя недоумяваха как да постъпят – да натиснат ли звънеца или да се връщат, за да не поставят сестрата в неудобно положение. Когато все пак позвънили, сестрата им отворила вратата и любезно ги поканила да влезнат. Гласът ú бил отново тих, благ и приятен – църковен. Тогава братята разбрали защо мъжът на тази сестра не може да дойде при Бога.
Молитвата за освещаване е покана към Бога да присъства в този дом. От този момент нататък живеещите в него трябва да помнят това. Той чува и вижда всяка наша дума и движение. Необходимо е да се обясни, че където е Бог, където е името на Иисус Христос, там има мир, радост, единство и съгласие. Христос е светлина. След молитвена покана Иисус Христос да влезе в нечий дом от този дом изчезва всяка тъмнина, било ли то полтъргайст или нещо друго.
По-нататък Соломон се моли: Чуй молбата на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, когато те ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай (3 Царе 8:30). Деловите хора имат офиси, оборудвани с телефони и факсове. Много е важно всеки християнин да има в дома си свой офис, място, където той би могъл да се свързва с Бога, където би могъл да изпраща ясна информация. Небесният факс винаги приема съобщенията. По всяко време на деня и нощта ние можем да изпратим молитвата си и щом е приета, ще имаме отговор. В молитвата за освещаване към Бога се отправя особена просба да чува молитвите, които ще се издигат от това място.
След това служителят трябва да попита:
- Съгласни ли са живущите в дома да бъде извършена молитва за очистване;
- Съгласни ли са с Божието присъствие в този дом;
- Поемат ли отговорността да помнят, че Бог ги наблюдава и да имат такова поведение, че да не Го огорчават.
След съгласието на присъстващите, служителят извършва молитва за очистване с кръвта на Иисус Христос и призовава Бога да присъства в този дом. Служителят трябва да благослови домакините – и вярвящи, и невярващи, за да дойдат и невярващите към покаяние. Всъщност крайната цел на освещаването е всеки от живеещите в дома да стане храм на Светия Дух.
Спомням си един случай, когато жена, занимавала се със спиритизъм в дома си, впоследствие била посещавана от духа в лице на починалия си шеф – лекар. Страданията на тази жена бяха големи, но тя не можеше да направи нищо, за да ги облекчи. И само когато домът ú бе осветен, проявите на нечистите сили престанали и настъпил покой. Служителите не трябва да отказват на молбите да освещават жилища, независимо дали са на вярващи или на невярващи. Писано е Благославяйте, а не проклинайте. Нашият народ е измъчен от безброй проклятия – поради греховете си, поради неверието, поради окултизма и т.н. и ако и ние отблъскваме хората, заявявайки че освещаваме жилища само на вярващи, ще станем като книжниците, които казваха на Иисус: Как можеш да ходиш при грешниците? Ние, като свещенослужители, трябва да отидем в онези домове, където всичко е замърсено, поразено от греха и да носим там светлината. Може би след нашето посещение живеещите в него ще могат да повторят думите, че от този момент и в техния дом е настанало спасение. Ние трябва да внасяме това спасение чрез освещението, чрез благословението, чрез свидетелството. Мнозина са се покаяли след освещаването на жилищата им. Много е приятно, когато хората ни се доверяват като на истински християни и ни канят да осветим домовете им. Не се страхувайте, че когато след освещаването изчезнат проявите на нечистите сили и тръгнат приказки, ще ви се отвори много работа за освещаване на други жилища. Това ни е работата, нашето задължение. Много ми се иска всички служители, които разбират важността на това дело, да го включат в служението си. Израилските свещеници не само стояха в храма, очаквайки да дойдат при тях с изповед или с някакъв въпрос, но когато ги викаха, ходеха по шатри и къщи, отиваха при хората, за да послужат с това служение, което Бог им е възложил. Нека Бог ни благослови да прозрем, че освещаването на домовете на хората е един от методите на работа и борба с тъмните сили, които са окупирали не само душите и съзнанието на хората, но и жилищата им. Нека Бог ни помогне да се въоръжим с Неговото всеоръжие и да нанесем поражение на тези сили, докато има време, докато ни е дадена тази власт.
Иван Вълков
Можете да прочетете и статите за другите видове молитва от: https://bhbc.bg/molitva-za-iztselenie/ https://bhbc.bg/molitvata-2/
