Мислиш ли?!

Докато вървят към Емаус, двама от учениците на Христос са настигнати от един Непознат, Който ги пита защо изглеждат толкова угрижени. В отговора им прозира все по-засилващото се усещане за пропилени години в следването на една заблуда. Когато говорят за разпъването на Иисус, изричат знаменателните думи, заявявани под една или друга форма от милиарди хора, излъгани в надеждата, която са възлагали на погрешно насочената си вяра: „А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил” (Лука 24:21).

„А ние се надявахме…” Всъщност надеждите им са сериозно подплатени от всичко, което са виждали да говори и върши техният Учител. Удивителни и непостижими за който и да било човек, делата на Христос се възприемат не само от тях двамата, а и от всички искрени Негови последователи като несъмнено предшестващи велики освободителни действия от римския поробител. И в един момент надеждите рухват! Иисус е разпънат и в съзнанието на учениците всичките Му твърдения и дела се оказват поредната заблуда, на която са повярвали. А колко вълнуващи са перспективите тези обикновени хора да бъдат сред най-приближените на бъдещия Цар на свободния Израил! И внезапно Той се проваля пред очите им, и то по най-позорния начин…

В другия лагер – враговете на Иисус – очевидците или онези, които са чули за Иисусовото разпятие, го възприемат точно по начина, предречен седемстотин години преди това от пророк Исая с думите: „А ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога” (Ис. 53:4, СИ).

„А ние мислехме…” Хората, които мислят така, са убедени, че богохулство като Неговото не може да остане безнаказано свише – все пак Той „…правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога” (Йоан 5:18). В съзнанието им тази смърт на кръста е съвсем оправдана и заслужена.

В същия момент през ума на други от съвременниците на Иисус вероятно са минали различни обяснения за плачевния завършек на толкова успешното Му дело в Израил. Но несъмнено никой тогава не е бил безразличен към смъртта Му.

Независимо от обяснението, което са си давали всички тези хора, фактът е налице – Иисус завършва служението Си с разпятие, осъден, опозорен и без надежда множеството Му обещания да се сбъднат. Е, да, евреите ще мислят още известно време за Него, вероятно Той ще остане в юдейската история като поредния Божи пророк, а всекидневието в Израил ще си продължи по старому. И това е съвсем естествено – със смъртта така или иначе всичко свършва.

Всеки, който чете напълно достоверните и доказани евангелски истории, не може да не забележи, че самият Иисус поне пет пъти предрича собственото Си разпятие и възкресение: „Оттогава Иисус започна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Йерусалим, много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен” (Мат. 16:21). Обаче всички тези думи като че минават покрай ушите на учениците Му и дори след вестта за Неговото възкресение те не вярват, че това се е случило. И то след двете възкресения, извършени от самия Иисус пред очите им, след безбройните свръхестествени явления, съпътстващи служението Му!

В същото пророческо слово на Исая четем още едни знаменателни думи: „А Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари” (Ис. 53:4, Верен).

Думата „всъщност” показва действителното състояние на нещата, за които хората се заблуждават. И ако можем да дадем едно алтернативно определение за вярата, тя е доверяването на Бога за неща, които всъщност са такива, каквито Бог ги вижда и изявява на хората, а не такива, каквито те ги възприемат.

По-нататък в текста на Исая четем за още дела на Христос, скрити в думата „всъщност”: „Но Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени” (Ис. 53:5, Верен).

Исая обяснява както нуждата от спасителните дела на идващия Месия, така и трудността хората да ги разберат в истинския им смисъл, като продължава: „Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Ис. 53:6).

Да, наистина, „заблудихме се” е ужасяващият резултат от независимия от Бога път на развитие, който сме избрали. Особено по най-важните въпроси от живота ни. За щастие голяма част от съвременниците на Иисус Христос преразглеждат мисленето и мечтите си в светлината на проповедта на онези, пред които Той се явява лично след възкресението Си (а те са най-малко петстотин души).

Изминаха повече от шестнадесет години, откакто и аз познавам лично възкръсналия Иисус Христос, на Когото съм поверил живота си. Познавам Го не просто като идея или учение, които съм харесал и следвам, а като невидим, но съвсем реално жив („най-живия от живите”), Който въздейства мощно върху всекидневието и цялостната ми същност.

Откакто съм очевидец и свидетел на Иисус, в отговор на формалния поздрав от хора, които се наричат християни: „Христос възкресе!”, съм провокирал някои от тях с неочаквания контравъпрос „Мислиш ли?!”

Аз самият с изненада открих, че освен класическия смисъл на този въпрос: „Мислиш ли, че наистина е възкръснал?”, за запитаните хора бих могъл с болка да кажа, че е валиден и друг смисъл: „Ти въобще мислиш ли, докато казваш тези думи?!”

Да, ако човек действително мисли, докато изрича думите, че поне един човек е съживен, след като е бил мъртъв (а твърдението: „Христос възкресе” значи буквално това), би трябвало да стигне до доста стряскащи изводи. Ако е вярно, че Иисус е възкръснал, смъртта е победена. Най-страшният враг на човечеството е победен! Победен!

Та това е толкова удивителна вест, че да не мислиш за нея и да избираш да стоиш в страх от смъртта, си е чисто самоубийство. Вероятно, ако Библията описваше днешните възгледи за Христос и възкресението Му, за голяма част от нас щеше да е валидна парафразата на Исаевите думи: „А ние въобще не мислехме…” Да, наистина, днешният човек не мисли по тези въпроси.

Познаваме хора, които околните или обичат, или мразят, но никой не може да е безразличен към тях – колко повече се отнася това за Божия Син! Да, но за да си изградиш каквото и да било отношение към някого, трябва да го опознаваш и разсъждаваш за него. А сред характеристиките на ужасното време, в което живеем, особено ярка е липсата на каквото и да е размишление над най-важните въпроси. Лекомислието на нашето време е наистина изумително. Или немислието…

Днес хората вярват безкритично на всякакви лъжи и на мнозина това дори им харесва. Парадоксално е, но мнозинството проявява към истината крайна мнителност. Сякаш някаква страшна сила е заслепила умовете им и властва над тях, като отклонява мислите им от най-важното към най-периферни за живота им въпроси.

Така е – общото между времето на Христос и днес са демоните, чиято основна задача е да въздействат върху умовете на хората, като им пречат да разсъждават за всепризнато най-удивителния Човек, живял на земята. Най-паническите крясъци в сатанинския духовен свят носят посланието: „Този взе да разсъждава за Христос. Стягайте се – изпускаме го!”

За това говори и ап. Павел: „Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тези, които погиват – за тези, невярващите, чиито ум богът на тоя свят [дяволът] е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога” (II Кор. 4:3-4).

Господ Иисус задава най-важния въпрос на учениците Си, за да се замислят за най-важното в живота си: „А според както вие мислите, Кой съм Аз?” (Лука 9:20). Важно е да мислим правилно за Христос, защото нашето спасение (от Божия гняв, от греховете ни, от злата ни същност, от дявола) зависи преди всичко от това и от това променено отношение към Него. Самият Той казва: „Ако не повярвате, че АЗ СЪМ, ще умрете в греховете си” (Йоан 8:24).

Да, точно така – Той казва за Себе Си, че е самият Бог. И ако това е така, и ти го осъзнаеш, не би могъл да си вече безразличен към Него. Още повече, след като разбереш какво Бог Иисус е извършил за тебе. Ето я спасителната Божия идея: „Ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш” (Римл. 10:9).

Да повярваш със сърцето си… Да повярваш във възкресението на Иисус, днес е по-лесно, отколкото е било за Христовите ученици, защото фактите, които го доказват, са много, изключително много. Въпросът е да пожелаеш. Най-добрата основа за размишления по най-важния въпрос в живота ти е четенето на Новия Завет.

Да, да, зная, нямаш време. Е, във вечността ти в ада ще го имаш в изобилие, но не и възможност да промениш съдбата си. Независимо че вече ще имаш правилни възгледи за Спасителя, Когото си отхвърлил с престъпно безразличие. А това е страшно!

Наближават поредните великденски празници в твоя живот. От устата ти отново ще излязат думите: „Христос възкресе!”

Чуй какво казваш!

д-н Йордан Пеянски