Четиво за4 мин

КАЛВИНИЗМЪТ И ПИСАНИЕТО

Без съмнение най-сложният богословски диспут през последните векове е спорът между калвинисти и арминиани. Затова редакционният екип на списанието реши да запознае своите читатели накратко с учението на калвинизма, което е било напълно неизвестно на  християните от първите четири века след Христос и се основава на заблуда, въведена от блажени Августин, доразвита от Жан Калвин и обобщена от неговите последователи.

Реакцията срещу идеите на Калвин е позната като арминианство, по името на Яков Арминий, негов съвременник.

Водени от убежденията си, ние напълно се противопоставяме на учението на калвинизма, но същевременно се разграничаваме и от някои твърдения в арминианството. Тъй като темата е твърде обширна, ще я разгледаме в два поредни броя. Като начало ви предлагаме основните богословски твърдения на калвинизма, сравнени с нашите разбирания, основани върху Свещеното Писание.

 

КАЛВИНИЗМЪТ

 

  1. Пълна греховност. Падението на Адам е повлияло на всички хора, така че те са мъртви в своите престъпления и грехове. Човекът не само не е способен сам да се спаси, а и не може да пожелае това. (Калвинистите виждат доказателства за тезата си в Бит. 6:5; Йер. 17:9; Римл. 3:10-18.)
  2. Безусловно предопределение. Човекът е мъртъв в греховете си и не може самостоятелно да откликне на Божия призив. Затова Бог е избрал определени хора за спасение. Избирането и предназначението са безусловни, те не зависят от реакцията на човека, защото той сам не може и не желае да откликне (доказателства се търсят в Римл. 8:29-30; 9:11; Еф. 1:4-6, 11-12). Според повечето калвинисти изборът е в две насоки – някои са избрани за спасение, а всички останали изначално са предопределени за гибел (това е т. нар. двойно предопределение). Така според Калвин Бог се прославя.
  3. Ограничено изкупление. Тъй като Бог е предназначил някои хора да бъдат спасени като резултат от Неговия безусловен избор, Той е определил Христос да умре само за избраните. Всички, които Бог е избрал и за които Христос е умрял, ще бъдат спасени (Йоан 17:9; Деян. 20:28; Еф. 5:25).
  4. Неустоима благодат. Бог привлича към Себе Си избраните чрез Своята благодат, на която те не могат да се противопоставят. Той предизвиква у човека желание да Го търси. Когато Бог го призовава, човекът неминуемо откликва (Йоан 6:37, 44; 10:16).
  5. Устояване на светиите. Онези, които са избрани и привлечени от Бога чрез Неговия Свят Дух, ще устоят във вярата. Никой от избраните няма да бъде погубен, защото те са във вечна безопасност (Йоан 10:27-29; Римл. 8:29-30; Еф. 1:3-14).

ПИСАНИЕТО

  1. Непълна греховност. По Божия милост след грехопадението човешката воля не е загубила способността си да откликва на призива на Бога за спасение. В противен случай не биха имали смисъл многото призиви на Бога, отправени неведнъж в Новия Завет, например: „Елате при Мене, всички отрудени и обременени“ (Мат. 11:28).

 

  1. Условно предопределение. Изборът на Бога се основава на Неговото предузнание, че човечеството е способно да отговори на призива Му. Това предузнание обаче не се отнася за конкретен човек, а за общността от хора, които ще откликнат – Христовата църква. Бог предузнава именно Църквата в Христос и точно нейните членове Той предопределя за спасение. „Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който идва при Мене, няма да го изпъдя вън“ (Йоан 6:37). Предопределението е условно, защото се основава на човешкия отклик.

 

  1. Всеобщо изкупление. Иисус умира за всички, дори за онези, които няма да повярват. „Той е умилостивението за нашите грехове, но не само за нашите, а и за греховете на целия свят“ (I Йоан 2:2). Христос умира за цялото човечество и всеки може да бъде спасен, като повярва в Него. „Защото Бог толкова обикна света, че отдаде Своя единороден Син, така че всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот“ (Йоан 3:16).

 

  1. Свободно приета благодат. Тя се дава от Бога даром, не се налага силово. Единственото условие, което човекът трябва да изпълни, за да я получи, е да има жажда и силно желание да бъде спасен. Божията благодат може да бъде приета или отхвърлена от човека. И именно дарената ни свободна воля изразява Божия образ и подобие в нас. Христос непрестанно пита хората, които среща: „Искаш ли…?“. И само краткият отговор на човека: „Искам!“, който е проявление на неговата свободна воля, е достатъчен за спасението му. По тази причина дори и обладани хора се спасяват. Бог се съобразява с човешката воля и тъкмо затова ще съди всеки от нас.

 

  1. Условно спасение. Вярващият човек може да пренебрегне своето спасение и в крайна сметка да погине, ако упорства в греховете си или се отрече от Господ. „Димас [който е бил спасен] ме остави, понеже обикна сегашния свят…“ (II Тим. 4:10). А знаем, че „приятелството със света е вражда против Бога“ (Як. 4:4). В Посланието към римляните четем: „Ако живеете по плът [вие, спасените], ще умрете“ (8:13). Иисус сравнява Себе Си с лоза, а вярващите – с пръчки, които могат да бъдат отрязани от нея и изгорени (Йоан 15 гл.).

СПОДЕЛИ