И в този брой на „Прозорец“ публикуваме две статии, оборващи калвинизма като широкоразпространено богословско течение.
В миналия брой вместо илюстрации към статиите от този блок поместихме няколко карикатури, които подчертават изкривения образ на Бога и богословските парадокси в калвинизма. Както и очаквахме, имаше възражения от поддръжници на това учение. Някои от тях поставиха въпроса доколко е уместно да се опровергава богословско учение с карикатури. Нашият отговор е, че тези карикатури на Бога не са творение на редакцията, а на Калвин и неговите последователи. Ние просто ги публикувахме, за да потвърдим категоричното си несъгласие с такъв образ на Създателя.
С цел да докажем, че Божият образ в калвинизма е богохулна карикатура, в този брой в отделни текстови блокове ще поместим няколко от словесните карикатури на Бога и Неговите спасителни дела, излезли под перото на самия Жан Калвин и напълно приети от последователите му.
Не е нужно човек да познава добре Библията, за да се усъмни в истинността на тези твърдения, а за задълбочения и непредубеден изследовател на Словото тяхната несъстоятелност е повече от очевидна. Макар цитатите от Калвин и сами по себе си да звучат абсурдно („абсурдно“ е внимателно подбрана дума), решихме да добавим някои от множеството библейски препратки, които безусловно ги опровергават.
Пред Бога заявяваме, че цитатите не са извадени тенденциозно от книги на Калвин и не са така отделени от техния контекст, че преднамерено да очернят автора им. Всеки честен калвинист ще се съгласи, че тези откъси се вписват напълно в цялостното богословие на Калвин.
Позволяваме си също на места да добавяме в скоби кратки коментари с цел доизясняване на конкретните Калвинови идеи. Тези коментари са от Павел Стариков (бел. П. С.) и от нашата редколегия (бел. ред.).
Надяваме се чрез последните два броя на „Прозорец“ да предизвикаме всеки ум и съвест (дори и предубедени) да осмислят или преосмислят истинския образ на любещия и благодатен Спасител на света.
На Него слава завинаги!
Това казва Калвин:
Човекът, който се бои от Бога, няма да се осмели да отрича предопределението, с което Бог е предназначил едни хора за спасение, а други за вечно осъждане… Под „предопределение“ ние разбираме предвечния замисъл на Бога, чрез който Той е постановил как иска да постъпи с всеки човек. Бог не създава всички хора еднакви, а предназначава едни за вечен живот и други за проклятие. В зависимост от целта, с която е създаден всеки човек, ние виждаме дали той е предназначен за смърт, или за живот.
Институти на християнската религия, книга III, глава XXI
Така говори Писанието:
I Тим. 2:1-4; Йоан 3:16; I Йоан 2:2; I Тим. 4:10; Марк 16:15; Тит. 2:11; II Кор. 5:15; Йоан 6:40.
Това казва Калвин:
След блажени Августин и аз твърдя, че Бог е сътворил хора, чиято вечна гибел е предузнал. Той е направил това, защото така е пожелал. И ако Бог пожелае нещо, не е наша работа да питаме за причините, които така или иначе не можем да разберем (Августин. Писма. 186, VIII, 23)…
Бог със Своята ръка се разпорежда с всички неща и на Него принадлежи правото да даде живот или смърт на когото Му е угодно. Според Своя замисъл Той подрежда всичко така, че някои хора още от утробата на майка си са предназначени за вечна смърт с цел чрез своята гибел да прославят Божието име.
Институти на християнската религия, книга III, глава XXIII
Така говори Писанието:
I Йоан 1:5; Мат. 18:10-14; Тит. 2:11; II Кор. 5:15; Йоан 6:40…
Това казва Калвин:
Според нашите противници никъде не е казано ясно, че Бог е определил Адам да стигне до падение и чрез това – до гибел… Но независимо от техните желания Божието предопределение се проявява недвусмислено в цялото потомство на Адам… Отново ще попитам: как става така, че падението на Адам въвлича безвъзвратно към гибел толкова хора заедно с техните деца, ако това не е било угодно на Бога? Тук трябва да замълчат дори и най-бъбривите езици. Признавам, че Божието решение е ужасяващо. И все пак не можем да отречем, че Бог е предузнал края на човека още преди да го сътвори. И е предузнал това, защото именно така е постановил в Своя план… Думите ми не трябва да изглеждат странно: Бог не само е предузнал падението на първия човек и в него – гибелта на цялото му потомство, а и сам е пожелал да бъде така. (Наистина тези думи не изглеждат просто странно. Те са върховно богохулство, защото обвиняват Бога, че е създател на греха! Бел. ред.).
Институти на християнската религия, книга III, глава XXIII
Така говори Писанието:
Бит. 1:31; Мат. 9:13; Римл. 5:8; Бит. 18:25; Йер. 29:11.
Това казва Калвин:
Първият човек съгрешава, защото Бог е постановил да бъде така. Но защо Той е взел такова решение, за това нищо не знаем. Очевидно е обаче, че Бог е отсъдил по този начин, предвиждайки, че това ще прослави Неговото име. И така, човекът е съгрешил, защото това е било постановено от Бога. Но е съгрешил заради собствените си пороци… Защото въпреки че според предвечния Божи промисъл човекът е бил сътворен, за да изпадне в това нещастно състояние, в което и остава, той възприема естеството на това състояние от самия себе си, а не от Бога. (Човекът е сътворен, за да изпадне в нещастно състояние и това прославя Божието име???! Бел. ред.) Единствената причина за гибелта на човека е, че той е изкривил и изопачил чистата природа, дадена му от Бога. (Последното изречение е в пълно противоречие с предишните. Бел. ред.).
Институти на християнската религия, книга III, глава XXIII
Така говори Писанието:
Деян. 17:26-28; Як. 1:13-17; I Йоан 4:9-10, 14; 2:2; Вт. 32:4.
Това казва Калвин:
Тук вече се проявява безкрайната благост на Бога. Но не в смисъл, че Той спасява всички, защото присъдата на отхвърлените ще стане дори по-сурова поради факта, че те отхвърлят свидетелството за Неговата любов. (Пореден абсурд – хората, предопределени от вечността за вечна гибел, са виновни в това, че са се отказали от Божията любов, която никога не са били способни да приемат. Бел. П. С.) И наистина, Бог ги лишава от силата на Своя Дух, за да може благодатта да се открои още по-ярко.
Институти на християнската религия, книга III, глава XXIV
Така говори Писанието:
Марк 16:15; Лука 24:46-48; Деян. 13:46; Мат. 25:41…
Това казва Калвин:
Понякога Бог се обръща с такъв призив и към онези, които просвещава само за кратко време. Но скоро поради тяхната неблагодарност Той ги оставя и ги поразява с още по-голямо заслепяване. (Удивително е, че Калвин не забелязва колко абсурдно е предположението му, че Бог „просвещава само за кратко време“ някои „неизбрани“, но после „ги оставя и ги поразява с още по-голямо заслепяване“ поради тяхната „неблагодарност“. Бел. ред.)
Институти на християнската религия, книга III, глава XXIV
Така говори Писанието:
Пс. 85:15; Евр. 4:15; II Лет. 19:7; Пс. 144:17; II Кор. 4:2 ; Йоан 1:9; Неем. 9:17…
Това казва Калвин (когато тълкува Ис. 6:9-10):
Ето с какви думи Бог се обръща към народа, но с единствената цел хората да чуват още по-малко. Той запалва светлина, но с цел да ги ослепи напълно. Той им дава учение, но с цел да ги направи още по-неразумни. Предлага им лекарство, но с цел да не се изцелят. Свети Йоан, когато си спомня това пророчество, казва, че евреите не са могли да повярват на Христовото учение, защото върху тях е оставало изреченото проклятие (Йоан 12:39-40)… Няма как да не се съгласим, че когато Бог не иска да просветли някого, му представя Своето учение неразбираемо, така че то да не му донесе полза, а да го обхванат още по-голям страх и смут. (Нека всеки непредубедено отговори – чий образ представя Калвин тук – на Бога или на дявола (II Кор. 4:3)?! И би ли дръзнал истински християнин така безсрамно да приписва на Бога злите качества на дявола?! Бел. ред.)
Институти на християнската религия, книга III, глава XXIV
Така говори Писанието:
I Йоан 1:5; I Тим. 2:4; Изх. 34:6; Вт. 32:4; Йов 34:10; 13:7; Йез.18:32; Плач. Й 3:33…
Това казва Калвин:
Ще отбележим какво има предвид пророкът, когато казва, че Бог не иска смъртта на грешника. Това означава вярващите да не се съмняват: Бог е готов да им прости греховете веднага след като се разкаят. А богохулниците да знаят, че тяхното престъпление става още по-тежко, когато не откликват на човеколюбието и великодушието на Бога. Той е винаги с тези, които се обръщат към Него, като им дарява Своята милост. Но фактът, че приемането на вярата не е дадено на всички, ни е показан ясно от Йезекиил и други пророци, а също и от апостолите. (Как „богохулниците“, предопределени от вечността за гибел, могат да откликнат на човеколюбието и великодушието на Бога, при положение че според Калвин Той ги е ослепил завинаги? Бел. П. С.)
Институти на християнската религия, книга III, глава XXIV
Така говори Писанието:
Изх. 34:6-7; Йоил 2:13-14; Лука 15:4-7; Плач 3:33; I Тим. 2:4; Пс.110:7; Йов. 37:23…
Това казва Калвин:
Нашият Господ Иисус казва, че спасението ни е осигурено, че ни е дадено завинаги и нищо не го застрашава, защото е пазено от непобедимата Божия сила (Йоан 10:29)… Фактът, че в текстовете, които цитирах, се подчертава особено необратимостта, свидетелства, че изборът е твърд, неоспорим и не подлежи на никакви промени. (Ето къде се корени формулата „Спасен веднъж – спасен завинаги“, напълно непозната на християните от поне първите четири века и чужда на Писанията. Бел. ред.).
Институти на християнската религия, книга III, глава XXII
Така говори Писанието:
Мат. 24:48-51; Евр. 10:26-31; I Кор. 15:1-2; Изх. 32:32; Откр. 22:19; 3:5; I Кор. 8:11;
Евр. 3:12; II Пет. 2:1, 20; Римл. 11:22 (и още поне 45 пасажа)…
Това казва Калвин:
Макар гръцките отци повече от всички други, и особено Йоан Златоуст, да са преминали всякакви граници, когато възвеличават силата на човешката воля, твърденията по този въпрос на всички древни богослови с изключение на блажени Августин са така объркани, колебливи и противоречиви, че от техните текстове не може да се придобие никаква сигурност. (Тук Калвин открито признава, че никой от ранните отци на Църквата не поддържа неговото учение и с това претендира за по-автентично познаване на истината от първите ученици на Христос. Бел. ред.).
Институти на християнската религия, книга II, глава II
Така говори Писанието:
II Петр. 3:16; Деян. 2:42; II Тим. 2:2; Откр. 22:18; Евр. 13:7 ; Евр. 13:17; Втор. 12:32…
Към темата за калвинизма бихме могли да се върнем и занапред, ако поддръжници на това учение изпратят аргументирани материали, които оборват доводите, приведени срещу него в двата последни броя на „Прозорец“.
Очакваме вашите мнения, коментари и статии на имейл: prozoretz@abv.bg
сп. Прозорец
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2019 <<<
