Петър Василев
Четиво за8 мин.

Волята е едно от най-важните качества в личността на човека. Всеки от нас иска да бъде по-решителен, по-самостоятелен, по-настойчив, по-издръжлив и способен да преодолява всякакви препятствия и трудности. Това са само няколко от характеристиките на силната воля. И обратно, едва ли ще се намери младеж, който харесва у себе си или у другите качества като плахост, неувереност, мързел, малодушие и безинициативност.

Думата воля се разбира и използва по различен начин както във всекидневието, така и в науката. Във всекидневието тя ни се представя като: 1. свобода (волна птица); 2. израз на желание (волята на народа); 3. проява на силата на характера (волеви човек).

В съвременната психология волята се определя най-общо като свойство на психиката, изразяващо се в способността на човека да постига поставените цели, преодолявайки вътрешни и външни препятствия. Ако разумът формулира целта, то волята инициира действията за нейното постигане. Следователно волята се развива само когато имаме цел.

Именно волята ярко разграничава човека от животинския свят, като го превръща  от обект в съзнателен субект, способен да си поставя цели и да ги постига. Докато животното е управлявано от собствените си инстинкти и рефлекси, човек управлява тези инстинкти и господства над тях благодарение на волята, която му е дадена от Бога. Самата Библия насърчава характеристики на силната воля като търпеливост, самоконтрол и самообладание: „Който не се гневи бързо, е по-добър от храбрия и който владее духа си – от завоевател на град” (Пр. 16:32).

Как да развием нашата воля?

Развитието на волята е от голямо значение за нашия живот. Има много хора, които не блестят нито със своя ум, нито с особени знания или таланти, и благодарение на своята упоритост и силна воля са постигнали повече от надарените си, но мекушави опоненти. Бог често тренира волята ни, като допуска изпитания в нашия живот и ни дава сили да ги преодоляваме. Побеждаването на изкушенията и вредните навици правят волята ни още по-твърда.

Днес се предлагат най-разнообразни методи за развитие на силна воля: от спорта до медитацията, от скъпоплатени тренингобучения до спазване на прости до примитивност правила от типа на: „Как да развием силна воля за 10 дни.” Ще се спрем върху първата полярност: волята в спорта и в медитацията. Съзнателно ги разграничавам като две диаметрални противоположности. Под спорт ще разбираме всяка редовна физическа активност, която учестява сърцебиенето, увеличава потребността от кислород и има за цел изразяване и подобряване на физическата и психичната годност. Медитацията ще бъде разгледана в контекста на източните бойни изкуства, тъй като имено в тази опаковка тя най-често се анонсира като техника за развиване на силна воля.

Волята в спорта

Чрез спорта преоткриваме своята воля и я развиваме. В спорта се усъвършенстват не само физическите и двигателните качества, но и психичните процеси, като се започне от относително прости, на ниво психомоторика, до най-сложните – мислене, въображение и воля. Волята на човека се проявява и развива в съзнателните действия, насочени към достигане на определени цели, свързани с преодоляване на препятствия. А в тренировката и състезанието спортистът среща много най-различни препятствия и трудности. С времето те се увеличават, а волята става все по-силна и по-твърда. В основата на този процес е принципът на обучение от простото към по-сложното. Тренирането на волята понякога започва от преодоляване на незначителни трудности. Тук са направени интересни изследвания. Група хора са били инструктирани в продължение на две седмици да променят малки неща в живота си, например да подобрят стойката си или да си мият зъбите с другата ръка. След този срок лабораторните тестове са показали при всеки от тях по-високи нива на самоконтрол.[1] Макар тези данни да не са абсолютни, те все пак предполагат, че тренирането на волята и самоконтрола като нейна проява започва от малките неща.

Така беше при мен. За да тренирам волята си, трябваше да преодолявам различни трудности, които сега ми изглеждат незначителни: да пия чай без захар, да спя без възглавница. Друг личен пример за тренирането на волята беше фитнесът. В началото ми беше особено трудно да вдигам тежести като хоби, а не като работа, за която ми се плаща. Но още по-голямо изпитание за моята воля беше да бъда редовен и постоянен в тренировките – три пъти седмично, независимо от времето, студа или жегата. През зимата, когато температурите както навън, така и в залата бяха минусови, аз продължих своите редовни тренировки. Каляване на тялото и каляване на волята – двете вървяха ръка за ръка.

Много тъжен е фактът, че днес хората все по-малко спортуват. За сметка на това стана модерно още от ранна възраст да се пуши и да се пие. Освен че се тренира волята, при спортуване в мозъка се отделят хормони на щастието (ендорфин и серотонин), които помагат при лошо настроение и депресия. Хората, които спортуват редовно (карат колело, плуват, бягат), общо са по-здрави физически и психически.

Волята при източните бойни изкуства

Освен традиционния спорт днес се предлагат сравнително нови за Европа методи за развиване на волята. Един от тях са източните бойни изкуства. Те са най-разнообразни в зависимост от своя произход, от начина на водене на боя, маниера на изпълнение и т.н. Нашият обзор включва тези от тях, които са повече или по-малко повлияни от източните езически религии и философии и активно или пасивно използват техни ритуали и техники. Когато хората чуят за карате, кунг-фу, джудо, айкидо или у-шу, най-често се сещат за физическите аспекти на тези бойни изкуства. Ритниците, ударите, хвърлянията обаче са само тяхната видима страна. Истинската им същност е потопена в света на философията и религията и дълго остава незабелязана от безкритичния начинаещ.

Зад всички споменати бойни изкуства стои маскирана идеология: даоизъм, шинтоизъм, будизъм. Както отбелязва психиатърът Пабло Мартинез: „Не съществува практика, която да не е теоретично подкрепена.”[2] Хората, които започват да тренират източни бойни изкуства заради физическите упражнения, нерядко завършват с променена духовност и психика. Под прикритието, че развиват тялото и силната воля, бойните изкуства се превръщат в духовно бойно поле за душата на човека. Медитацията е само една малка част, която показва това. При повечето бойни изкуства (карате, айкидо) тя се преподава открито. В други случаи самите ученици впоследствие започват да използват медитацията паралелно с тренировките. Но тук повече ни интересува въпросът дали наистина тези бойни изкуства, които са заквасени с източни религии, помагат да се развие по-силна воля? Какво казват науката и християнската вяра по този въпрос?

Като психолог християнин смятам, че медитацията не само не помага да развием силна воля, но я руши и срива. Медитирайки, човек изпада в специфично психично състояние на транс, при което съзнанието е променено и притъпено, а волевата активност е много слаба или изобщо липсва. Ако вземем предвид, че състоянието на транс стеснява съзнанието и ограничава възможностите за избор, както може да бъде използвано и против волята на човека, тогава как медитацията развива волята? Медитацията свежда волята в мъртва точка. Човек се оставя напълно, предава разума си и волята си, а треньорът се превръща в бог, който става обект на поклонение и чийто авторитет се приема безкритично. Не случайно карате е било забранено в някогашния СССР: „Освен умението да се биеш, карате формира жестокост, възпитва сляпо поклонение пред учителя” – пише вестник „Съветски спорт” от 27 май 1986 г. Какво общо има карате с християнския начин на живот, изпълнен с обич към ближния? Трябва ли тогава християните да тренират източни бойни изкуства?

Някои християни днес се опитват да премахнат медитацията от тренировките на източните бойни изкуства. Но това не е нищо друго, освен изтръгване на един бодил от целия храст, докато останалите са непокътнати. Един от бащите на модерното карате-до Гичин Фунакоши – казва: „В истинското карате умът и техниката стават едно.”[3] Карате, айкидо и други източни бойни изкуства все още се преподават и практикуват като религии в държавите, от които произхождат. Не случайно дори в Европа повечето треньори по бойни изкуства са известни учители по йога и обратно. Така под маскировката на спорта и упражненията за развиване на тялото и волята се прикрива едно духовно манипулиране на човешката личност, засягащо дълбините на душата и духа. И само думите на ап. Йоан като диагностичен критерий биха ни помогнали да различим полезното от безполезното, истината от лъжата: „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповядва, че Иисус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповяда Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега е вече в света” (1 Йоан 4:1-3).

В заключение искам да напомня, че силната воля е необходимо и много полезно качество на човешката душа. Днес се предлагат най-разнообразни методи за развиване на силна воля. Спортът е полезен за телесното и психичното здраве, развива волята и ума. Ползата от източните бойни изкуства за засилване на волята е съмнителна, а рискът тя да бъде поробена и подчинена е много голям. Тренирането на силна воля при християнина трябва да върви заедно с упражняване на качества като милосърдие, снизходителност, любов и доброта, за които пише ап. Павел: „Телесното обучение е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има в себе си обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот” (I Тим. 4:8). А студената, безсърдечна воля, възпитавана чрез безмилостни и жестоки боеве, е ненужна, вредна и опасна.

 

[1] http://www.sharpbrains.com/tag/self-control
[2] Мартинез, П. Психология на молитвата. С., БХСС и СЮ, 2002, с. 129.
[3] http://www.gotquestions.org/martial-arts-Christian.html

Петър Василев


СПОДЕЛИ