Едуин М. Стантън бил един от ранните политически противници на шестнадесетия президент на САЩ, Ейбрахам Линкълн. Той наричал Линкълн „нисък хитър клоун“ и „оригинална горила“. „Няма нужда да пътувате до Африка, за да видите горили – казвал Стантън. – Недалече от тук, в Спрингфийлд, Илинойс, е толкова лесно да се намери горила!“ Линкълн никога не реагирал на злословието, но когато станал президент и се нуждаел от министър на отбраната, избрал Стантън. Приятелите му недоумявали защо е постъпил така, а Линкълн отговарял: „Защото той е най-подходящ за тази позиция“. Години по-късно, когато тялото на убития президент било изложено за последно сбогом, Стантън погледнал в гроба и казал със сълзи на очи: „Тук лежи най-добрият от всички управляващи на земята, най-добрият, когото светът някога е виждал“. В крайна сметка неговата враждебност била сломена: бил победен от дълготърпението на президента, който отказвал да си отмъсти за обидите. Търпеливата любов побеждава. Линкълн е роден в баптистко семейство и още от детството си чете Библията. Неговият пример е поразителен, защото е невероятно трудно да постъпиш по този начин дори по отношение на най-скъпите си хора.
„Любовта е дълготърпелива“ – пише Павел до коринтяните, чието поведение не отговаря на изискванията на любовта. Апостолът характеризира любовта с глаголи. Тя е пълноценна само когато действа. Думата „дълготърпение“ в този текст означава търпение към хората, а не към обстоятелствата, т.е. любовта търпи несправедливости, обиди и злини, без да се изпълва с гняв и желание за отмъщение. Павел иска не просто да изложи пред коринтяните учението за истинската любов, а и да ги промени като хора. Целта на апостола е да ги подбуди честно и задълбочено да анализират живота си, като го сравняват с действената божествена любов и правят практически заключения. Затова Павел, когато описва истинската любов пред коринтяните, ги призовава: „Стремете се към любовта“ (Ι Кор. 14:1).
Дълготърпеливата любов на практика е възможна само за християните. В този свят тя често се разглежда като слабост, а за герои се смятат онези, които отговарят на удара с още по-силен удар. Иисус дава пример за истинска любов със Своя живот. Дори когато Го подиграват и бият, когато плюят в лицето Му и Го разпъват на кръст, Той се моли за Своите мъчители: „Отче! Прости им, понеже не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Христос пожелава най-висшето добро за Своите палачи. Само такава любов стига до победа и прославя Бога. Но Иисус не просто ни дава пример: Той ни подарява всичко необходимо, за да можем на дело да проявим такава любов. Нали „Христос е в нас“!
Скъпи приятели, когато казваме: „Обичам те“, влагаме ли библейски смисъл в тези думи, или това са само нашите чувства и емоции? Готови ли сме да дълготърпим, когато ни обиждат, когато постъпват с нас несправедливо, без да проявяват любов? Защото нашият любещ Бог допуска всичко това и очаква от нас правилна реакция. Ако отговорът ни е „не“, в разбирането си за любовта не сме много по-различни от невярващите. Иисус казва: „Ако обикнете онези, които обичат вас, каква ви е наградата? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли така и езичниците?“ (Мат. 5:46-47).
***
В мисионерските пътувания, където основната ни задача е да проповядваме благовестието, ние се молим също да разнасяме благата вест с любов. И Бог често ни предоставя възможности да проявяваме милост, т.е. да показваме любов на практика.
Наскоро бяхме в едно село в района на Донецк. Фронтовата линия го разделя на две части. Там всеки ден се взривяват снаряди, експлодират, понякога падат и в селото, всеки ден свистят куршуми – няколко пъти прелитаха и край нас. В продължение на една седмица влизахме във всяка къща, за да се помолим за нейните обитатели, да споделим с тях тегобите на войната, да им разкажем за благовестието и да им подарим християнска литература.
В последната къща, която е на 150 м от фронтовата линия, се срещнахме с баба Люся. Тя е на 82 години, живее сама, болна е, трудно ходи. Всички прозорци на дома й бяха избити от всекидневния обстрел, затова ги бяха покрили с дъски и одеяла. Онзи ден намерих куршум от автомат в стаята й.
Бабата ни изслуша с радост и прие благовестието, благодари много за книгите и списанията. Попитахме я как можем да ѝ помогнем. Тя каза скромно и срамежливо, че няма хляб и лекарства, но да не се притесняваме, някак ще се справи, вече била свикнала.
Отидохме в областния център и купихме лекарства и хляб за баба Люся. Как се зарадва тя на следващото ни посещение, как благодари на Бога! Но ми се струва, че ние се зарадвахме и Му благодарихме още повече. И макар че, за да проявим милост, трябваше да жертваме нещо (пари, време, безопасност), осъзнахме още по-дълбоко думите на Христос: „По-блажено е да се дава, отколкото да се взима“ (Деян. 20:35).
Любовта е милостива, т.е. непрекъснато се стреми да услужи на ближния си. Да бъдеш милостив, означава да си добър, полезен и великодушен. Милосърдието е активна добра воля, жертва от наша страна заради другите хора. То е не само желание за благополучие на другите, а и активно действие. Когато Христос заповядва да обичаме враговете си, Той има предвид, че трябва не просто да изпитваме добри чувства към тях, а и да бъдем добри на дело: „На този, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две“ (Мат. 5:40-41). Светът около нас е толкова жесток, че дава на любовта почти неограничени възможности да проявява доброта и милост.
Най-висшият пример в това отношение е самият Иисус, Който е пожертвал живота Си за нас. Затова ни призовава към действена любов. Той казва на Своите ученици: „Защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко“ (Мат. 11:30). Думата, преведена тук като „благо“, е същата, която в I Коринтяни 13:4 е предадена като „милостива“ (Ревизиран превод). Иисус обича тези, които са Негови, затова игото Му е „милостиво“ или „благо“. Той ни уверява, че ние можем да правим с радост онова, което сме призовани да вършим заради Него, включително и да проявяваме милост.
Нека помислим всеки за себе си: „Милостив човек ли съм?“. Павел призовава: „И така, като Божи избраници, святи и възлюбени, облечете се в милосърдие“ (Кол. 3:12). Можем да бъдем милостиви, но не със собствените си сили, а само благодарение на невероятната милост на Иисус, защото „Той, Който беше богат, осиромаша заради вас, така че да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия“ (II Кор. 8:9).
Господи Иисусе, облечи ни в милостта Си, за да покажем Твоята любов, да станем благословение за другите и така да Те прославим!
Виктор Танцюра
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2020 <<<
