Любовта… всичко претърпява.
I Кор. 13:7
За съвременния човек е характерно страстно търсене на взаимоотношения, които биха му донесли максимално удоволствие: материално, емоционално, духовно. С такова разбиране той сам определя какво и как трябва да се случи в живота му, за да получи очакваното, и в крайна сметка да се чувства комфортно. „Комфорт във всичко и преди всичко!“ – това е мотото в живота на обществото през XXI в.
Нашият съвременник иска да получава много и да дава малко. Дори на въпроса: „Какво означава да обичаш?“ – мнозинството отговаря, че това е просто възможност да получиш нещо от другите. И само малцинството е съгласно, че това е по-скоро готовност да даваш и да се жертваш.
Библейските принципи показват, че пълноценният живот е невъзможен без любов и саможертва. Истинското щастие се постига, когато живеем за доброто на другите. В Библията се казва: „По-блажено е да се дава, отколкото да се взима“ (Деян. 20:35). Това е тайната на пълноценния живот.
„Одата на любовта“ в Посланието към коринтяните разкрива истинското призвание на вярващите, най-висшата проява на благочестието и християнското служение. Според характеристиките на божествената любов „агапе“ може да се определи дали животът на даден човек е наистина благочестив.
„Любовта всичко претърпява“ е една от важните характеристики на любовта „агапе“. Някои биха казали: „Като претърпяваме злините на другите, размиваме границите между доброто и злото, светостта и греха. Така можем да станем съучастници в чужди грехове. В крайна сметка престъпленията на хората са опасни и е по-добре да се предупреждава за тях“. Да, но за какво точно говорим тук? Защо е толкова важно да претърпяваме грешките и греховете на другите с любов?
Да претърпяваш с любов, е особена духовна способност да служиш на хората, както е служил Христос
Любовта „агапе“ не е сляпа любов. Напротив, тя разбира и вижда всичко много добре. Но в същото време избира да претърпи всичко, да търси доброто на своите ближни. Най-големият пример за такава любов е Иисус Христос. Господ познава сърцето на човека и „нямаше нужда някой да свидетелства за човека, понеже сам знаеше какво има в човека“ (Йоан 2:25). По време на Своето служение Той постоянно проявява любов към недостойните. Иисус Христос претърпява греховете на хората и затова Го наричат: „Приятел на бирници и грешници“ (Лука 7:34). Много от религиозните водачи на Израил не разбират Учителя от Назарет, Който не се присъединява към съдещите, а проявява милост и прощава на жената в дома на фарисея (вж. Лука 7:36-50). Когато отива при бирника Закхей, Христос провъзгласява: „Днес стана спасение на този дом, защото и този е син на Авраам“. Хората възприемат това по свой начин: „И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: „Отби се при грешен човек“ (Лука 19:7). Христос пуска блудницата, когато другите са готови да я убият с камъни, но не оправдава извършения от нея грях. Неговата любов приема отхвърления: „Аз не те осъждам. Иди си и не греши повече“ (Йоан 8:11). Иисус разделя греха и грешника. Той проявява любов и прощава.
Преди голготските страдания, по време на Тайната вечеря, Христос не предава дори Своя предател. На въпроса: „Да не съм аз?“ Учителят отговаря: „Един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото“ (Марк 14:19-20). През онази вечер единадесетте така и не разбират кой ще Го предаде и къде отива Юда.
В Своята съвършена любов Христос поема греховете и престъпленията на света, като при това преживява цялото бреме на човешкото беззаконие. Страдащият Месия казва: „Отче! Прости им, понеже не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Така се осъществява величественото претърпяване с любов на всички грешници пред лицето на святия Бог. Иисус е разпънат и убит, а Той се моли за престъпниците, сякаш ги оправдава: „Те не знаят какво правят“. Господ обича, разбира дълбочината на човешкото отстъпничество и вижда необходимостта недостойните да бъдат спасени.
Христос дава пример за истинска любов, която претърпява всичко. Той служи на хората такива, каквито са, като „покрива“ техните несъвършенства със Своята съвършена любов.
Тази любов и днес „покрива“ греховете и престъпленията на хората. Ние постоянно се нуждаем от това, Той да ни прости. Милостта на Иисус е особено важна за всеки в моменти на слабост и падения. Когато се обръщаме към Бога в молитва, често повтаряме: „Прости ми!“.
„Ако кажем, че нямаме грях, мамим себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (I Йоан 1:8-9).
Като християни имаме Свещеник, Който ни приема. Когато изповядваме греха си, разчитаме на Неговата прошка. Той показва Своята милост към нас, защото ни обича. „Затова беше длъжен да прилича по всичко на братята, така че да бъде милостив и верен Първосвещеник във всичко, което се отнася до Бога, за очистване на греховете на народа. Защото в това, което сам претърпя, като беше изкушен, може и на изкушаваните да помогне“ (Евр. 2:17-18).
Когато получаваме милост от Господ, ние искаме да правим същото: да проявяваме милост към нашите ближни. Поради тази причина Свещеното Писание ни призовава към служение – да претърпяваме грешките и греховете на другите хора. Този вид служение има силно влияние върху ближните ни. Ето как действа истинската любов „агапе“.
Разбираме, че хората често се оказват различни от начина, по който сме ги възприемали. Затова сме призовани да служим с любов: „Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайте си един на друг, както и Бог ви прости в Христос“ (Еф. 4:32).
Трябва да развиваме правилни християнски взаимоотношения с всеки човек, независимо как той се държи към нас. Основата на правилните взаимоотношения е постоянното и съзнателно проявление на любовта „агапе“.
Християнинът служи на хората с любов, която претърпява всичко, защото разбира разрушителната сила на греха
Последователите на Христос подражават и се уподобяват на Него в служението си. „Господи, не им зачитай този грях!“ (Деян. 7:60) – казва първият мъченик на Църквата Стефан, като претърпява с любов престъплението на своите убийци. По примера на Христос в последните минути от живота си той служи на недостойни хора, въпреки тяхната жестокост и отстъплението им от Бога. Понякога е трудно да се разбере, но онези, които са изпълнени със силата на Светия Дух, когато умират, стават ходатаи за другите.
В Свещеното Писание се твърди недвусмислено, че грехът действа пагубно върху човека. Първородният грях изкривява образа на Бога. Писано е: „Всички съгрешиха и са лишени от Божията слава“ (Римл. 3:23). Дори след покаянието и обръщането към Бога борбата с греха продължава. Това никога не трябва да се забравя, особено когато виждаме падението на нашите ближни.
Божествената любов ни помага да приемаме другите и да ги обичаме: „А най-вече имайте усърдна любов един към друг, защото „любовта покрива много грехове“ (I Пет. 4:8). Покриващата любов свидетелства за Божията милост дори в най-трудни времена.
Усърдието в любовта се проявява в това, че християнинът е готов да покрие много грехове. Божествената любов не оправдава греха на ближния, а го покрива със съпричастност и желание да му служи, за да може той да преживее духовно възстановяване и да получи Божията прошка.
Невъзможно е да имаме добри отношения с ближния си, ако любовта ни не покрива неговите недостатъци. Този принцип е важен за всеки последовател на Иисус Христос. Човекът е несъвършен в думите и делата си. Той често показва егоистичната си природа: снизходителност към себе си и взискателност към другите.
В Свещеното Писание четем: „Защото ние всички много грешим“ (Як. 3:2). Това означава, че всеки човек се нуждае от разбирането и помощта на другите хора, за да бъде възстановен от Бога.
Как можем да служим на ближните си, като скриваме тяхната „голота“? Бог целенасочено ни дава възможност да видим несъвършенствата на хората, за да можем да им послужим.
Не е тайна, че слабостта и падението на другите се възприемат по различен начин. Слабите бързат да споделят, да разпространят новините, докато са „свежи“, като по този начин показват окаяното си духовно състояние. Други въпреки всичко търсят „покривало“, с което да прикрият, да помогнат на падналия да се изправи. Бог благославя тези, които са състрадателни и съпричастни, когато виждат греховете на ближните си. Истинската любов не крещи с цяло гърло за слабостите на препъналия се човек, а мъдро избира метод за помощ: как да подходи и да прикрие „срамното дело“, така че другите да не бъдат изкушени.
В света има много предателства, злоба, гордост, самодоволство и други грехове, които разрушават взаимоотношенията. За да се удържи победа при възстановяването на падналия, е необходимо първо да се покрие неговото падение с „покривалото на любовта“.
Покриващата любов е съзнателно служение, а не преходна емоция
Когато виждаме греховете на хората, ние действаме не емоционално, а рационално, съзнателно. Това е възможност да покажем правилна и трезва реакция. Подобно служение освобождава от злорадство, несправедлива критика, вражда и предателство. Покриването на греховете изразява нашето неравнодушие и стремежа ни да помогнем на заблудилите се да се обърнат към Бога. Това е състояние на искрено съучастие и желание да послужиш така, че човекът да се издигне и да преживее духовни промени.
Човешкият егоизъм търси повод да разголи, Божествената любов – да покрие
„Всичко у вас да става с любов“ (I Кор. 16:14). Когато покриваме другите с любов, ние не пренебрегваме проблема, а служим по такъв начин, че Бог да действа и да промени сърцето им. Покриващата любов е несъвместима с фалшивата солидарност, когато хората оправдават греховете на другите заради своите собствени интереси. Християнинът вижда проблема по-дълбоко и е готов да служи, докато ближният не бъде възстановен.
Истинската любов на Бога в нас никога не изисква възмездие и тържество на справедливостта, защото сме водени от милост и готовност да носим бремето на другите. „Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. Понасяйте един на друг теготите и така изпълнете Закона Христов“ (Гал. 6:1-2).
Покриващата любов означава да носиш бремето на другите. Да изминеш с тях „две мили“ (Мат. 5:41).
Човек се променя само благодарение на Божията любов
„Запазвайте себе си в Божията любов, като очаквате милост от нашия Господ Иисус Христос за вечен живот; и към едни бъдете милостиви с разсъждение, а други със страх спасявайте, като ги изтръгвате от огън, и изобличавайте със страх, като се гнусите от дрехата, която е осквернена от плътта“ (Юда 1:21-23).
Можем да служим на другите, ако пазим себе си в Божията любов. Като приемаме прошката и милостта от Господ в своя живот, ние искаме да предадем тази любов на другите. Начините, по които тя се проявява, могат да бъдат различни, но в нея винаги трябва да има искрено съучастие и открито сърце.
Светът няма да се промени от човешките правила и закони. Той ще бъде променен благодарение на могъщата сила на Божията любов.
Хората, които са готови да премълчат, да проявят търпение и снизходителност към ближните си, да прикрият тяхната „голота“, получават от Бога способността да влияят и да променят ситуацията. На такива хора ще се доверяват. Такива хора са необходими в съвременните църкви, както и в нашето наранено от греха общество.
Християнинът, който умее да обича по този начин, постъпва като Христос. Покриващата любов е важно служение на силните християни, защото по този начин грешникът може да се приближи до Бога. Трябва да вземете „покривалото на любовта“ и да отидете при несъвършените и слабите. Чрез нашето служение Бог изцелява техните рани и прощава греховете им.
Покривайте пороците на другите с любов и винаги ще побеждавате! Бог прави важни промени в живота на хората чрез онези, които умеят да покриват недостатъците им.
Валерий Антонюк
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2021 <<<
