Въпросът за хомосексуалните отношения става все по-актуален в обществото. Хомосексуалистите се възмущават, че робите отдавна са свободни, жените са придобили равноправие, затова е време да се помисли и за техните права. И по всичко личи, че обществото върви в тази посока. Днес много хомосексуалисти «излизат от сянката» и открито заявяват ориентацията си. В немалко страни хомосексуалните двойки се узаконяват също както и хетеросексуалните. Те търсят подкрепа от различни социални организации и искат да имат равен като всички достъп до зачеване ин витро и т.н. Някои църковни водачи благославят такива еднополови връзки между хомосексуалните членове на църквите и вече има дори хомосексуални свещенослужители.
Твърденията на хомосексуалистите
Според много от хомосексуалистите, първо, те просто така са устроени. Второ, хомосексуализмът не причинява вреда на никого. Трето, ако тези отношения им харесват, защо някой трябва да им се бърка? Четвърто, според тях хомосексуалните и хетеросексуалните връзки са равностойни. Някои дори се осмеляват да твърдят, че Библията оправдава хомосексуалните отношения.
По природа са такива?
Откакто различни групи в обществото, подлагани на дискриминация (например жени, чернокожи или инвалиди), са придобили равни възможности с останалите, хомосексуалистите заявяват, че и те трябва да имат права. Презвитер Андрю Лансдаун, член на специална комисия за изследване на сексуалността на човечеството при Баптисткия съюз на Западна Австралия (BUWA), твърди, че „полът, расата и инвалидността на човека са свързани с това, което човек е, докато хомосексуалността е свързана с това, което той прави”[1]. В отговор хомосексуалистите изтъкват научни изследвания, които показват, че съществува биологична основа за хомосексуалното поведение.
Защитниците на „правата на хомосексуалистите” се позовават на данните от три изследвания[2]: на Хамър за X-хромозомата[3], на Левай за хипоталамуса[4] и на Бейли и Пилард за еднояйчните близнаци хомосексуалисти[5]. В трите случая изследователите са заинтересовани да получат положителен за тях резултат, тъй като самите те са хомосексуалисти. Но изследванията им не издържат проверката, направена от други учени. Освен това „средствата за масова информация като правило не посочват недостатъците на методологията при тези изследвания, а обикновено прекалено опростяват резултатите им”[6]. Днес няма никакви научни доказателства, че еднополовите отношения се определят от гените на човека.
Въпреки че е възможно социалните фактори да допринасят за предразполагането на човека към хомосексуален начин на живот, това не може да служи за оправдание на подобно поведение. Някои хора имат силно влечение да крадат или да пият алкохол, но те сами избират дали ще последват това влечение – решават да пият или не, да крадат или не. Те са отговорни пред закона за своя избор. В окончателния доклад на специалната комисия BUWA четем: „Човек в крайна сметка става хомосексуалист, като сам избира да бъде или да не бъде такъв и сам въвлича себе си в такъв начин на живот.”[7]
Основания
Основополагащото учение за брачните и сексуалните отношения е описано в книгата Битие 1 и 2 гл. Когато питат Иисус за брака, Той се позовава на тези две глави (Мат. 19:1–12; Марк 10:1–12). Бог е сътворил мъжа и жената: „И Бог създаде човека по своя образ… мъж и жена ги създаде” (Бит. 1:27). Сътворени сме според Божия план като мъже и жени, за да се допълваме. Тоест Бог е сътворил Адам и Ева, а не, например, Адам и Стив и не Мадлен и Ева. Бог е постановил брак между мъжа и жената (Бит. 2:18–25). Съществуват много причини Бог да постъпи именно така.
Първо, взаимнодопълващата се структура на женската и мъжката анатомия несъмнено е създадена за нормални отношения между мъжа и жената. Ясно е, че човешкият организъм е предназначен и устроен за хетеросексуални, а не за хомосексуални отношения.
Второ, съединяването между мъжа и жената прави възможно хората да се размножават и да продължават рода си, както повелява Господ: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята” (Бит. 1:28). Същата заповед Бог повтаря за Ной след потопа (Бит. 8:15–17).
Трето, Бог дава на мъжа и жената взаимнодопълващи се роли, за да укрепи семейството. Жената е сътворена, за да бъде помощник на мъжа, от когото той се нуждае (Бит. 2:18). Но ролята на жената като помощник не показва, че тя е по-низша в развитието си или по важност. Действената и богобоязлива жена се описва в Притчи 31:10–31 като вдъхновяващ образец за подражание.
Никаква вреда?
Андрю Лансдаун отбелязва, че „хората, които живеят с еднополов партньор, са подложени в по-голяма степен на различни заболявания. Това са заболявания, свързани с хомосексуалните безразборни отношения. Освен това еднополовите актове спомагат за разпространяване на заболявания като анален херпес, хепатит В, чревни паразити, сарком на Капоши и СПИН”[8]. Изследване, проведено в Канада, показва, че продължителността на живот при хомосексуалистите е по-малка с 8 до 21 години, отколкото при другите мъже.[9]
Влияние върху околните
Нехристиянските психолози ни уверяват, че „децата, израсли в хомосексуални семейстава, по нищо не се различават от децата в обикновените хетеросексуални семейства. Това се отнася до тяхното умствено и физическо развитие, способността им за морални оценки, общата им представа за живота, умението им да общуват и половата им идентичност”[10]. Но хуманистите забравят един важен детайл: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него дори когато остарее” (Пр. 22:6). Не можете да учите детето на Божието Слово, ако вашият начин на живот се осъжда от Божието Слово. Всички християни са грешници, получили прошка по Божията милост, но начин на живот в еднополови отношения е непрекъснат, повтарящ се грях, за който няма покаяние.
Това не е ваша работа?
Активистите на хомосексуалното движение твърдят, че еднополовите отношения не засягат никой друг освен въвлечените в тях. Но това не е вярно. Бог, нашият Творец и Създател, е установил правила и Той категорично осъжда еднополовите отношения: „С мъж да не лягаш като с жена, това е гнусота” (Лев. 18:22; виж също 20:13). Неподчинението на толкова ясна заповед от Бога означава пряко отричане на Божия авторитет.
Някои хора упорито твърдят, че Законът на Стария Завет (включително Лев. 18:22 и 20:13) е отменен с идването на Иисус Христос. Но ние трябва да разглеждаме като задължителни тези аспекти от Закона, които се повтарят в Новия Завет.
Имат равни права?
Според някои хомосексуалните отношения се осъждат в Библията, защото са свързани с идолопоклонство (например III Цар. 14:24). Но Библията ги заклеймява и отделно от идолопоклонството (например Лев. 18:22). Те се разкриват в Писанието като ненормално и аморално извращение: „Жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена. Така и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже” (Римл. 1:26–27).
Има и такива хора, които твърдят, че грехът в Содом се състои от отричане на традициите на гостоприемство или егоизъм, но не и от хомосексуално поведение. Несъмнено, викът против Содом и Гомора е силен, но и грехът на техните жители е тежък пред Бога (Бит. 18:20). Бог изпраща ангели в Содом и «преди да си легнат те, градските мъже, содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата и викаха на Лот: „Къде са мъжете, които дойдоха при теб тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем” (Бит. 19:4–5). Въпреки че староеврейската дума yadha не означава непременно „имам полови отношения с някого”, в контекста на разглежданите стихове тя се използва точно с такова значение. Изразът „познавам някого сексуално” съществува и в същата глава, когато Лот говори за двете си дъщери, които „не са познали мъж” (19:8)[11]. Не би имало смисъл Лот да предлага девствените си дъщери, за да успокои разярената тълпа, ако грехът на тези хора е само липса на гостоприемство.
Пророк Йезекиил (16:49) осъжда Содом за себелюбието, преситеността с храна и безгрижното спокойствие, но това не значи, че не ги осъжда за еднополови отношения. „В следващия стих Йезекиил нарича греха им „мерзост”. Тук използва същата староеврейска дума, с която се описва грехът на хомосексуализма (Лев. 18:22).”[12] Тази дума се употребява и за жертвоприношение на деца за езическото божество Молох, но никога не се използва за самолюбие и липса на гостоприемство. Дори като правен термин един тип еднополови отношения се нарича „содомия”.
Другият аргумент на хомосексуалистите е, че Йонатан и Давид са били хомосексуалисти, защото „Йонатан обичаше Давид като собствената си душа” (I Цар. 18:3), той съблича дрехите си в присъствието на Давид (18:4), „се целуваха един друг” (20:41)[13]. Но обичта на Давид към Йонатан е била не сексуална (ерос), а приятелска (филиа) любов. Йонатан не се съблича напълно пред Давид, а само сваля горната си дреха и оръжието си (I Цар. 18:4)[14]. Освен това тогава целувката е обичайна форма за поздрав (Юда целува Иисус Христос). Дори и днес в някои култури мъжете се поздравяват с целувка. В крайна сметка любовта на Давид към жените му, особено към Вирсавее (II Цар. 11 гл.), сочи хетеросексуалната му ориентация.
И другите аргументи в полза на хомосексуализма, взети уж от Писанието, могат лесно да бъдат оборени. Несъмнено хетеросексуалните отношения в брака са единствените, одобрени от Библията.
Наказание
Библията не само описва еднополовите отношения като мерзки, но и посочва наказание за тези, които са въвлечени в тях (Лев. 20:13). Именно поведението на такива хора води до унищожаването на Содом и Гомора (Бит. 19:24–25).
Хомосексуалното поведение се наказва от Бога в миналото, ще бъде наказано и в бъдещето. „Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство” (I Кор. 6:9–10).
Надежда
Но има надежда и за хомосексуалистите. Бог прощава и очиства човека, който се разкае за греховете си и се отвърне от тях, включително и от грях като хомосексуалното поведение (I Кор. 6:11). Когато Бог даде на такива хора опрощение, Неговата благодат внася в живота им сила, с която могат да живеят богоугоден живот (Римл. 6:5-6). Ако покаянието и новораждането са истински, предишното хомосексуално поведение на човека не бива да бъде пречка за членството му в църква или за служението му, тъй като всички християни са преобразени грешници.
Либералните църкви проявяват търпимост към хомосексуалния начин на живот в името на „любовта”. Те се борят хомосексуалното поведение да се признае за нормално, защото „нищо не могат да променят”. Но не само не са прави, а всъщност изобщо не проявяват любов към хомосексуалистите, защото за разлика от Библията ги принизяват до нивото на животните, водени само от инстинкта си. Като освобождават човека от морална отговорност, те пренебрегват неговата личност, докато Библията сочи, че сме сътворени по Божия образ (Бит. 1:26–27) и сме надарени със силата да правим морален избор.
Освен това благовестието говори за освобождаване от робството на греха, включително и от греха на хомосексуализма, докато „либералите” уверяват хомосексуалистите, че не могат да им помогнат за този проблем, затова ги приемат такива, каквито са. Но много хора са напълно освободени от греха на хомосексуализма чрез силата на Светия Дух. Само християните, които вярват в Библията, могат да предоставят такава надежда.
Заключение
Нашите убеждения за произхода ни определят нашето отношение към живота. Ако вярваме, че сме образувани от парче слуз в резултат на съчетание от непредвидими случайни събития и борба за оцеляване, е логично да твърдим, че никаква висша сила не съществува и ние можем да установяваме свои собствени правила. Но ако вярваме, че съществува любещ Бог, Който ни е създал и ни е дал заповеди, според които да живеем, непременно трябва да ги следваме. Бог излага Своите норми в Библията, като започва от основополагащото учение в книгата Битие.
[1] Lansdown, A. The „Rights” of Homosexuals. – Life News, February 1995, p. 1.
[2] Randall, D. Bill Loader on Homosexuality. – Life News, September 1996, p. 4.
[3] Hamer, D. et al. A Linkage between DNA Markers on the X Chromosome and Male Sexual Orientation. – Sciens, 1993, N 261, 321-327.
[4] Levay, S. The Sexual Brain. Cambridge, Massachusetts, USA, MIT Press, 1993.
[5] Bailey, J., R. Pillard. A Genetic Study of Male Sexual Orientation. – General psychiatry, 1991, N 48, 1081-1096.
[6] Matlin, M. Psychology. 3. ed. Fort Worth, Texas, USA, Harcourt Brace College Publishers, 1999, p. 366.
[7] Excerpts from the Baptist Union of WA Document on Human Sexuality. – Life News, October 1997.
[8] Lansdown, A. Op. cit.
[9] Hogg, R. et al. Modelling the Impact of HIV Disease on Mortality in Gay Men. – International Journal of epidemiology, 1997, N 26, 657-661.
[10]Matlin, M. Op. cit.
[11] Geisler, N. Christian ethics. Michigan, USA, Baker Books, 1989, p. 261.
[12] Ibid., p. 262.
[13] Ibid., p. 259.
[14] Ibid., p. 265.
