Чарлз Спърджън
Четиво за7-8 мин.

„Рувим отговори и им рече: Не казах ли ви: Не съгрешавайте против детето? Но вие не послушахте. Ето, кръвта му се изисква“ (Бит. 42:22).

 

„Не казах ли ви: Не съгрешавайте против детето?“ Рувим задава този въпрос на своите братя, когато те заедно стоят пред строгия управител на Египет – брат им Йосиф, когото не разпознават.

„Наистина това ни е наказание за греха против брат ни. Ние видяхме мъката на душата му, когато ни молеше, но не го послушахме. Затова ни и постигна тази беда“ – проумяват братята (Бит. 42:21).

Ако извършваме грях, след като сме били предупредени, гласът на съвестта ни ще ни осъжда по-силно, като ни напомня за онези съвети и увещания, които сме пренебрегнали навремето. Този, който знае от какво се нуждае детето и все пак съгрешава срещу него, е несравнимо по-виновен в очите на Бога, отколкото този, който го извършва неосъзнато.

Молбата на Рувим касае всички възрастни: „Не съгрешавайте против детето!“. Бих го казал на всеки родител, на всеки брат и сестра, на всеки учител, на тези, които имат семейство, и на тези, които нямат. Не съгрешавайте нито против собствените си деца, нито против чуждите, нито против което и да било дете – като онези, които са „ничии“, които просят по улиците. Дори и да съгрешите против възрастен, не съгрешавайте против детето!

Лошо е възрастни да бъдат вкарвани в грях, но още по-лошо и в по-висша степен отвратително е да се сее зло семе на порок в сърцата, които не са опетнени от грубите грехове. Не извършвайте духовни убийства на деца! В името на Бог и в името на човечността, моля ви, не приемайте върху себе си ролята на Ирод, убивайки морално невинните.

Когато изучаваме историята на Йосиф, можем да видим три вида грехове против детето. Първият се изявява в предложението на завистливите братя: „Да го убием и да видим какво ще излезе от сънищата му“. Има духовно и морално убийство на момчета и момичета и тук дори рувимовците, тоест хората, които не са такива, каквито трябва да бъдат, протестират: „Не съгрешавайте против детето“. Не го приучвайте към лъжа, към нечестност, към пиянство, към пороци. Никой сред нас не желае да постъпва така, а същевременно го правим с лошият си пример.

Нерядко самите родители погубват децата си. Те сякаш правят всичко възможно, за да превърнат децата си в зараза за обществото и бич за страната. Когато видя малолетни престъпници, неволно си задавам въпроса кой е бил техният убиец. Отговорът е тъжен: основно те са жертви на родителския грях. Дори най-кръвожадните хищници не погубват своите малки, но грехът прави човека способен да погуби душата на собственото си дете.

Вторият вид грях срещу детето виждаме в предложението на Рувим: „Хвърлете го в ямата, която е в пустинята, а ръка не слагайте върху него“. Мнозина по някаква причина си мислят, че детето трябва да бъде оставено само на себе си – да не се пипа, докато не порасне, и тогава вече ще го спасяваме от погибел. „Не слагайте ръка върху него –- като че ли казват те, – засега го оставете само на себе си. Да бъде убито е тежко престъпление, оставете го в пустинята до по-удобно време. Тогава ще дойдем и ще го спасим.“

Някои християни изобщо не обръщат внимание на децата си и живеят така, сякаш децата не съществуват. Дали ходят на неделно училище, дали четат Божието Слово – това не ги интересува. Тези добри хора ни най-малко не се притесняват за възпитанието на децата си в Господното учение и наставление. Бих им казал: Не съгрешавайте против детето си чрез вашата небрежност!

Широко разпространено е мнението, че децата не трябва да бъдат водени към Бог – чак когато пораснат, може да започне грижата за тяхното обръщение. Да мислиш по този начин означава да съгрешаваш против детето. Нито един стих в Свещеното Писание не оправдава тази небрежност. Пророк Йеремия се оплаква: „Дори и зверовете подават гърди и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като камилска птица в пустиня“ (Плач. 4:3). Нека това обвинение не се отнася до нито един от нас! Защо детето да остава в рова на своята природна поквара? Вместо това с цялото си сърце незабавно помолете Господ да го извади от този ужасен ров.

Третият вид грях е продажбата на Йосиф. Братята с радост продават Йосиф на измаилянските търговци, чийто керван минава наблизо. Мисля, че мнозина от нас са склонни да постъпват по същия начин.

Ако обичаме Библията, няма да дадем децата си във властта на онези, които ще ги поробват с вредни учения. Продават своите деца също и онези, които се грижат повече за светските им интереси, отколкото за душата им.

Сигурен съм, че няма да искате да продадете децата си буквално, но не по-малко ужасно е да бъде продадена душата им. Не съгрешавайте против детето. Не го продавайте на измаиляните. Замислете се дълбоко, преди да извършите това ужасно престъпление!

Понякога грехът срещу детето се състои в пренебрежителното отношение към него. „Толкова е странен!“ – казват родителите и възпитателите, оправдавайки своята прекомерна строгост. Сигурно сте чели приказката за лебеда, който се измътил в гнездото на патицата. Нито патокът, нито патицата, нито патенцата можели да направят нещо от този безобразен гъсок, а той всъщност бил най-прекрасният от всички. Йосиф бил такъв лебед в гнездото на Яков. Братята, а дори и баща му не са го разбирали: „Нима аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?“ – казва му Яков (Бит. 37:10).

Предполагам, че не е било лесно да се живее с Йосиф. Когато неговите братя постъпвали лошо, той известявал това на баща си. Сигурно са го наричали доносник и предател, въпреки че всъщност е бил мило и нежно дете. Имал сънища, които били някак странни и дразнещи. Братята го наричали подигравателно ясновидец и може би са го смятали за ненормален. Йосиф бил любимец на баща си и това го правело още по непоносим в очите на другите деца в семейството.

Историята се повтаря. Може би особеностите на вашето дете произлизат от превъзходството на неговата природа и от способностите, които не са намерили полезно приложение. Каквато и да е причината, не съгрешавайте срещу детето само защото е странно. Разбира се, не показвайте към него и пристрастие, не му правете „шарена дреха“, защото тогава братята му ще имат основание да завиждат. Но, от друга страна, не му се карайте без причина, не пречупвайте духа му.

Има хора, които отглеждайки в дома си „малкия Йосиф“, съгрешават против детето с безразсъдно ласкателство. Момчето е умно и говори интересно. Те го настаняват на масата, така че всички да го виждат, обсипват го с похвали, карат го да повтарят отново и отново това, което е казало. Така развиват у детето гордост, правят го досадно и прекалено самонадеяно.

Обикновено децата, които биват излагани на показ, бързо деградират. „Погледнете колко удивително момче е нашият Иван! Той знае толкова много неща!“ – възкликват родителите. Да, аз виждам какво удивително неразумна е неговата майка, колко безотговорен е неговият баща, който излага детето си на такава опасност. Не съгрешавайте против детето си, като сеете семена на гордост, които бързо ще поникнат и ще дадат лош плод.

Не бива обаче да се изпада и в другата крайност. Много добри желания са били смразени с презрителни подигравки и много прекрасни пориви са загинали още преди да съзреят. Внимавайте да не потискате ентусиазма на младостта, насочен към добро! Нека Господ опази мен и вас да не загасим искрата на благодатта в душата на детето и да не бъде унищожена пъпката, която може да разцъфне в чудно цвете. Нека внимаваме с думите и постъпките си по отношение на децата.

Не съгрешавайте против детето, като просто му разказвате библейски истории, без да посочвате към Спасителят, защото така му давате камък вместо хляб. Не съгрешавайте против детето, като преследвате някаква друга цел освен неговото обръщение към Бог чрез Спасителя Христос.

Родители, не съгрешавайте против детето, като постоянно се дразните от него. Не го упреквайте за всякакви дреболии и не му казвайте: „Ако беше вярващ, нямаше да направиш така“. Вие, които сте християни и глави на семействата, често постъпвате и говорите неправилно и ако вашият Небесен Отец беше толкова строг с вас, както вие сте строги с децата си, когато не сте в настроение, струва ми се, че щяхте да се чувствате много зле.

Бъдете кротки, добри, нежни и любящи. В същото време не съгрешавайте против детето с прекалено глезене. В някои семейства малкото момче става господар. То управлява майка си, а майка му – бащата, и по този начин детето управлява целия дом. Това е много неразумно, неестествено и във висша степен опасно за детето. Не поливайте фиданките, които растат в дома ви, нито с оцет, нито със сироп.

Не съгрешавайте против детето и не преставайте да се молите за него, докато сърцето му не бъде предадено на Господ. Нека Светия Дух ви даде мъдрост как да постъпвате с тези млади безсмъртни души.

Чарлз Спърджън

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2024 <<<


СПОДЕЛИ