Магдалена Господинова
Четиво за9-10 мин.

Всички знаем колко е важно да възпитаме децата си така, както Бог очаква от нас. Доброто възпитание включва формиране на богоугоден вътрешен свят и правилно отношение към всичко, което ги заобикаля. С други думи, изграждане на библейски светоглед у детето.

В Притчи 22:6 се казва: „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него дори когато остарее“. Първите години са ключови за формирането на детската личност. Много родители се питат кое е наистина добро за децата им и от какво би трябвало да ги предпазват. Надявам се тази статия да даде отговор на някои от тези въпроси.

Едно от нещата, към които днешните деца са силно привързани, са анимационните филми. Немалка част от тях обаче влияят негативно върху съзнанието им и неусетно формират у тях светоглед, който е угоден на някой друг, но не и на Бога. Често родители недоумяват откъде идва агресията или необяснимите страхове у детето им.

Родителите от моето поколение с носталгия си спомняме времето на нашето детство, когато филмите за деца по телевизията се брояха на пръсти. Излъчваха ги в събота и неделя сутрин, а всяка вечер от 19:50 до 20:00 гледахме кратко филмче в предаването „Лека нощ, деца“. Впрочем това беше и часът за лягане на децата. Днес телевизионните канали, от които денонощно се лее анимационна „култура“, са десетки. Има дори бебешките канали, предлагащи уж „образователни“ програми за невръстните, още непроходили деца. Все се питам дали те наистина са полезни за детето, или са просто удобен вариант за прекалено заетите родители.

Още по-далеч останаха времената, когато вместо филмче за лека нощ днешните баби и дядовци са слушали от родителите си приказка. Разказана, измислена в момента или прочетена, тя със сигурност е стимулира мисленето, карала е детското въображение да рисува картини, герои и случки, а съзнанието – да иска да твори и измисля свои истории.

Анимациите, от друга страна, са готов за консумация продукт, при който не се изисква усилена мозъчна дейност, както при слушането на приказка или библейска история. Но това е по-малкото зло. Редно е като родители да се запитаме: Кой създава днешните детски филмчета? С каква цел? Какво се внушава на децата ни дори чрез най-красиво нарисуваните и обичани анимации на най-известните филмови компании?

Американските продукции за деца предизвикват твърде ранна полова потентност и същевременно нежелание за продължаване на рода. Героините в тях се държат като мъже, умеят да се справят сами в тежки ситуации. Често са жестоки и безмилостни. При повечето липсва срамежливост, женственост, целомъдрие. Това формира у децата модел на поведение, който на един по-късен етап може да доведе до объркване в сексуалната ориентация. Героините са с идеални, добре подчертани и твърде открити женски форми. Супергероите като Батман, Спайдърмен, Супермен са изобразени с мускулести тела, само по бельо и наметало. Така на твърде ранна възраст у децата се събужда нездрав интерес към тялото на другия пол.

Героинята в „Аладин“ е открито похотлива и съблазнителна. Тя няма свян и знае как да се възползва от съвършените си форми – и това се приема за нормално. Във филма „Каролайн“ две от второстепенните героини са пенсионирани театрални актриси с ненужно подчертани еротични форми, а дори има епизод, в който едната от тях е без бельо. В друг момент камерата „насочва“ погледа на децата към „невинно“ полюшващия се ханш на майката на малката героиня. Децата не биха се вгледали в това, ако не се подчертаваше толкова натрапчиво.

Чрез анимацията децата са бомбардирани от недетски образи до такава степен, че у тях възниква състояние, което психолозите наричат „романтичен глад у децата“. На твърде ранна възраст те вече изпитват необходимост да имат „любовни емоции“. А Библията ни учи да пазим сърцето и леглото си чисти.

Красотата на анимационните девойки не съществува в реалния свят. Какво се получава? Момиченцата се стремят да постигнат един нереален идеал, а у момченцата се оформя образ на бъдеща спътница, каквато не съществува. Ако във филма героинята е с облекло, разкриващо части от тялото, които би трябвало да принадлежат само на бъдещия съпруг, детето веднага ще изкопира показаната модна линия, без дори да му мине през ума, че това е нередно. Като родители трябва моментално да долавяме тревожните сигнали и да променяме светогледа, насаждан от медиите.

Чрез внушението на т.нар. 25-ти кадър във филма „Красавицата и звяра“ е показан отблъскващ контраст между майчинството и нераждалата жена. Аниматорът рисува картина на оживен пазар. На заден план преминава в каляска красавицата, пееща с нежен глас, а отпред за секунди виждаме изключително негативен образ на майка – дебела, грозна, раздърпана, държи в скута си три бебета, които приличат на прасенца, гърчат се като червеи и се опитват да се отскубнат от здравата хватка на грубите й ръце. Е, коя героиня биха си избрали единодушно всички малки момиченца? Проблемът е, че решението на кого да приличат се внушава на децата подсъзнателно. Ако изобщо има майчина роля, представена в анимациите в добра светлина, тя е при героите животни („101 далматинци“, „Цар Лъв“).

Феминизмът толкова силно е повлиял дори на мъже християни, че те са склонни да се отнасят с презрение към идеята за повече деца в семейството. Това издава липса на библейски светоглед. В Псалм 127:3-4 ни се разкрива друга позиция: „Ето, наследство от Господ са децата, награда от Него е плодът на утробата. Както са стрелите в ръката на силния, така са младите синове“. В Притчи 31:28 за добродетелната жена се казва: „Синовете й стават и я облажават“. В Битие 9:7 Бог се обръща към Ной и синовете му с думите: „А вие се плодете и множете, ширете се по земята и се умножавайте на нея“.

Тайни общества се борят против раждаемостта, прираста на населението и здравото му християнско обучение. Толкова е жалко, че на децата днес масово се гледа като на продукт, стока, която придобиваш, а после обслужваш. Имало е времена, когато майките са бдели над рожбите си, за да ги опазят от гибел (спомнете си бебето Мойсей, пуснато в кошница по реката с риск да бъде погълнато от крокодил, но опазено от сигурна гибел; спомнете си кръвния данък по българските земи, по силата на който са отнемали момчета от техните майки и са ги превръщали в еничари, готови да убиват собствените си братя). Анимациите до голяма степен вършат същото зло в съвременния свят, само че днес ние им даваме децата си доброволно. Отваряме им широко вратата (екрана) и ги каним с усмивка само за да си осигурим малко време, в което да не сме ангажирани с детето.

Откъде идват агресията, жестокостта и безсърдечието? Във филма „Шрек“– особено обичан от малки и големи, предизвикващ много смях и приятни емоции, психолозите откриват друг шокиращ факт. Там са вмъкнати епизоди, възпитаващи жестокост. Сцената с Фиона, която пее на един славей, е представена много забавно, но всъщност нейната песен води до смъртта на птицата. Децата реагират с бурен смях на ситуация, която би трябвало да предизвика съчувствие, жалост, възмущение, дори сълзи. Смъртта на птичето обаче е представена като нещо смешно. А впоследствие неговите яйчица стават храна за влюбената двойка. Подигравката с природата и погрешното насочване на детските емоции продължава с епизода, в който най-невинно жаба и змия са надути като балони на връвчица, което всъщност е жестокост, а не романтична сцена. Така децата приемат неосъзнато, че да си жесток с животните е „яко“ и високо ценено от другите. Какво стана с милосърдието, с уроците как се превързва счупено краче на птиче? Досещате ли се вече откъде е попило детето ви своята „невинна“ агресия? Често телевизорите и компютрите се оказват тръба, през която в домовете ни тече и влиза право в умовете и сърцата на децата ни толкова много боклук!

Друга опасна страна на детските анимации е привикването на децата със събитието „смърт”. Във филмчетата, които са открито агресивни – с много бойни сцени, мрачни картини в ужасни мегаполиси със сиви високи сгради, без никаква зеленина и нулево присъствие на живата красива природа, героите постоянно са подложени на удари и често тяхната смърт е съвсем нормален край, в който няма нищо драматично. Смъртта на „лошите” обикновено е желана от децата, защото аниматорите я представят така – умре ли лошият, нещата ще се подредят. В „Цар Лъв“ незнайно защо авторите решават да „убият“ бащата на невръстното лъвче пред очите му. Картината с антилопите, прегазващи тялото на баща му, е жестока, поразителна с натуралността и безвъзвратността си. Не е реално да очакваме, че животът е само розов и прекрасен. Случват се и такива тежки загуби, следствие на големи трагедии, но да се представя това така драстично на едно малко дете не е най-уместното решение. Спомням си как гледах този епизод с децата ми и все не можех да повярвам в трагичния край. Надявах се, че като отминат антилопите, ще се окаже, че таткото е жив. Безизходността на случката е покъртителна за впечатлителната детска душа.

Съществуват филмчета със заглавия „Смъртта на Супермен“, „Булката труп“… Не е нормално, нито пък здравословно за детската душа да привиква с такива понятия. Нека си дадем сметка на какво подлагаме децата си. Нека се замислим с какво ги заливаме всекидневно и какви плодове очакваме от тях, защото е писано: „Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне“ (Галатяни 6:7).

Какъв светоглед се оформя у децата ни – светски, библейски или друг? Сякаш някой невидим иска те да свикнат със смъртта, с грозотата на нечовешките роботски лица, приближаващи се до демонични изчадия, а жестокостта да буди у тях смях и половата разюзданост да е нещо обичайно за тях от ранна възраст. Тези и още много небогоугодни неща могат да се оправдаят с изречения като: „Всички правят така“, „Това е нещо нормално“, „Какво толкова, да не изпадаме в крайности“.

Нека не подценяваме стиха: „Не се съобразявайте с този век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум“ (Римл. 12:2). Дръжте Библията до главата си – започвайте и завършвайте деня си с нея. Не се заблуждавайте, че дяволът ще дойде в естествения си лик и ще ви се представи лично. Той обикновено се маскира, работи тайно и отдалече: „Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като ревящ лъв обикаля и търси кого да погълне“ (І Петър 5:8).

В Ефесяни 6 глава има конкретни наставления, адресирани както до нас, родителите, така и до децата: „И вие, бащи, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господно… Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тъмнината на този век, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден и като надвиете на всичко, да устоите“ (ст. 4, 11-13) и „Деца, бъдете послушни на родителите си, в името на Господа, защото това е справедливо. „Почитай баща си и майка си (това е първа заповед с обещание), за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята“.

Магдалена Господинова

 

>>> аудио статия по същата тема и автор <<<

 

>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 1/2024 <<<


СПОДЕЛИ