През юни 2016 г. Джойс Майер представи своето служение в НДК. Присъстваха 6200 души, имаше концерт на групата „Хилсонг”. Майер е автор на 90 книги, учител, телевизионен евангелизатор.
Представянето й беше наречено „Фестивал на живота”. Тя разказа за своето трудно детство, как баща й пиел и я малтретирал сексуално. Тази тема свърза с изпитанията на българите. Ето основния й призив: оставете миналото, не бъдете черногледи, сложете ново начало на живота си, повярвайте, че Бог е силен дави промени, да ви даде радост от живота и изобилно благополучие. Както вече се е случило със самата нея. Но за всичко това най-важното е да се доверите на Бога и… да станете агресивни.
С тази полезна агресия Майер обвърза целта на своето идване в България: да ни покаже, че Бог не ни е забравил и „работи” в нашата страна. Тя успокои публиката, че „нейното учение” е достъпно в интернет и каза убедено, че Бог ще й даде възможност да поучава българите по телевизията на родния им език всеки ден. За да не бъде голословна, със строг и тържествен глас ораторката добави: „Нещо се случва днес в Духа. Бог разчупва крепости в духовния свят на България.” И ако всеки ден си казваме поне десет пъти на глас: „Нещо хубаво ще ми се случи днес”, „дяволът ще трябва да напусне това място и да оти-де другаде, защото той не иска да очаквате нещо добро”. Ето защо тя препоръча на пастирите в България на богослужение да карат паството си да изповядва на глас: „Това е нов ден за България. Бог ще ни даде двойно благословение за предишните бедствия. Ние ще вършим удивителни неща чрез Бога.”
Майер цитира един от любимите си стихове в Библията – Йоан10:10, където Иисус казва: „Аз дойдох, за да имате живот, да му се наслаждавате и да го имате изобилно” (думите в курсив липсват в Библията). Според нея Бог иска всички наши нужди да са задоволени – да имаме не просто достатъчно, а в изобилие, за да даваме на други. Всъщност докторската степен на Майер е към университета „Орал Робъртс”, чийто основател е сред създателите на известната теория за „евангелието на просперитета”.
В представянето си тя се позоваваше на Бога и имаше изводи, които разкриваха същността Му както я виждаме в Библията(например, че Той търси не хора със способности, а които са на разположение, готови да откликнат на Неговия призив). Имаше обаче и други твърдения. Огромна част от лекцията, примерите, прозренията и шегите насочваха към самата ораторка. Да, делото е Божие, но пред аудиторията се издигна тя – с убеждението, че Бог иска да употреби нея, за да придобием ние нова нагласа, чрез нея да запали огън в нас (не си спомняше кой пророк е казал: „Има огън, който гори в костите ми…” – стихът е от Плач Йеремиев1:13). Думите й буквално бяха: „Чувствам в духа си какво Бог иска вие да чувствате…”
Имаше моменти, в които преводачът се затрудняваше да предаде изявленията й заради откровената им надменност. Например, когато разказваше как за първи път е говорила на християнска конференция пред „large crowd” (буквално „огромна тълпа”),той преведе като: „голямо събрание”. Или обясняваше как човек не бива да се съсредоточава върху недостатъците си, а върху това, което има, и посочи своя характерен, по-скоро мъжки глас, който Бог й е дал, защото изразява авторитет и сила (т.е. нейните), а преводачът добави от себе си, че така се дава израз „на Божията сила”. Та този мъжки глас според ораторката й е даден, за да я слушат мъжете. В миналото те са я унижавали, а сега я слушат със стотици по целия свят. Но това желание за надмощие не напомня ли на реваншизъм спрямо мъжете? Да не говорим, че то няма нищо общо с библейските образи на жените, угодни на Бога.
След всичко това беше съвсем логично хората в залата да останат с впечатлението, че Бог досега не е свършил никаква „работа” в България, че е чакал Джойс Майер да дойде, за да каже на българите каква е волята Му за тях. И вече е готов да разчупи духовните крепости на Сатана тук, като позволи тя да говори на народа ни всеки ден по телевизията. Освен това пастирите у нас не са свършили никаква работа, защото не са се сетили да повтарят заедно с паствата си на глас, че от днес започва нашият нов ден. В залата наистина имаше немалко хора, които изглеждаха екзалтирани от този християнски психотренинг и от концерта на „Хилсонг”, който със светлинните и звуковите си ефекти напомняше по-скоро на дискотека.
Но ми се иска да остана с надеждата, че сред евангелските християни в България има повече мислещи хора със смирени и дълбоки взаимоотношения с Бога, които Го познават по-добре и не очакват от една съвременна „пророчица”, натрупала озадачаващо големи богатства чрез своето служение, да бъде посредник между Него и тях.
