Фани Кросби се смята за най-известната жена автор на химни. Нейната слепота не ѝ пречи да напише повече от девет хиляди химна, които и днес са любими на църквите по целия свят.
На шест години Фани се разболява тежко. Очите ѝ се възпаляват и в резултат на неправилно лечение тя губи зрението си. Семейството на момичето не се обезсърчава. Майката на Фани ѝ обяснява, че понякога Бог взема някакъв дар, за да даде още по-добър. Тя разказва на малкото момиче за други незрящи хора, които постигат успех и стават известни.
Бабата на Фани решава да направи всичко по силите си, за да компенсира загубата на зрението на внучката си
Тя прекарва с Фани всяка свободна минута. Често взема момичето на коленете си и му разказва за слънцето – как изглежда то сутрин, денем и вечер преди залез. Също така разказва на Фани за красивите пухкави облаци по небето и описва как те постоянно променят своята формата и цвят. Разказва ѝ за луната и звездите, които блещукат на нощното небе.
Веднъж, след буря, баба ѝ я завежда на един хълм и ѝ описва как изглежда дъгата. Разказва за седемте цвята и защо Бог е изпратил първата дъга на земята. Двете изучават птиците и тя учи Фани да разпознава гласовете им. Те се разхождат в гората и слушат техните песни. Посвещават много време за изучаване на цветята. Скоро Фани може да разпознае цветето още щом го докосне или вдиша аромата му. Тя особено много обича цветята.
Баба на Фани я насърчава да играе с другите деца. Скоро момичето е в състояние да участва почти във всичко, с което се занимават здравите деца. Тя се катери по дърветата и дори язди кон.
Баба ѝ е християнка и постоянно разказва на внучката си истории от Библията. Тъй като Фани не може да чете, баба ѝ чете на глас, а Фани учи наизуст цели откъси. Тя може да рецитира наизуст много глави от Стария Завет, псалми, притчи и цялата книга Рут.
След години Фани споделя: „Всичко, което съм и което някога ще стана, дължа на Библията“.
Фани започва да пише стихове… наум
На осем години Фани започва да пише стихове. Тя съчинява цели поеми и химни наум, а после ги диктува. Веднъж работи едновременно (наум) над дванадесет химна, а после ги диктува един след друг. Друг път създава седем химна за един ден! За целият си живот Фани Кросби пише над девет хиляди християнски химни. През голяма част от живота си тя пише по три химна седмично. Понякога издателите намират за неуместно да включат в сборниците толкова много песни от един автор и затова започват да подписват текстовете ѝ с различни псевдоними. Фани има над сто псевдонима.
Относно своята слепота тя казва: „На блаженото провидение Божие е било угодно през целия си живот да бъда сляпа и аз съм Му благодарна за това. Ако утре ми предложат отлично зрение, не бих се съгласила. Ако ме разсейват красивите и интересни неща наоколо, не бих могла да пея химни на хвала на Бога“.
Когато навършва петнадесет години, Фани заминава за Ню Йорк, за да учи в специално учебно заведение за слепи. Тук тя прекарва двадесет и три години – първо като ученичка, после като учителка.
Преподавателите виждат таланта на момичето и се стараят да я насърчават по всеки възможен начин. Ръководител на института за слепи по времето, когато Фани учи там, е Гроувър Кливланд. Той започва да ѝ помага да записва своите стихове. Години по-късно Гроувър Кливланд става президент на Америка.
Тя дори е поканена във Вашингтон да прочете свои стихове пред Конгреса на САЩ. Мнозина високопоставени чиновници я слушат с насълзени очи.
Фани черпи вдъхновение от всичко
Веднъж ѝ разказват история за една жена, която се озовава с детето си сред улична тълпа. Те били притискани от всички страни, детето започнало да плаче. Изглеждало, че всеки момент ще бъде смачкано. За да го спаси, майката събрала последните си сили и го вдигнала над тълпата. Животът на детето бил опазен. Впечатлена от тази история, Фани пише стихотворението „Аз съм в ръцете на Иисус“, което става известна християнска песен.
Веднъж Фани Кросби посещава затвор и разказва на затворниците за Божията любов. Нейният разказ впечатлява слушателите. Те се молят заедно с Фани. В молитва един от затворниците моли Иисус да не го подмине, но да го спаси. Трогната до дъното на сърцето си от тази искрена молитва Фани написва своят знаменит химн „Не ме пренебрегвай, Боже“.
Веднъж ѝ гостува нейната приятелка госпожа Ноп, съпруга на богат застрахователен агент, която се занимава с музика. През живота си тя композира около петстотин мелодии за християнски химни. Гостенката изсвирва една мелодия и пита Фани какви чувства предизвиква тя у нея. Сляпата поетеса отговаря незабавно: „Твърдо аз вярвам: мой Иисус!“. Така се появява един от най-известните християнски химни – „Blessed Assurance“, който се пее в много страни по света.
Фани винаги е заета с нещо
Ако не пише, тя сътрудничи на християнски мисии и помага на хората. Посещава сиропиталища и затвори, където разказва на тези, които са в нужда, за Иисус и се моли заедно с тях.
Някога болнавото, никому неизвестно момиче става силна жена, която повлиява цели поколения!
На тридесет и осем години Фани се омъжва за Александър ван Алщайн. Те се познават още от института. Той също е незрящ. Имат четиридесет и четири години щастлив семеен живот.
Заради голямата си любов към децата Фани Кросби скоро получава прозвището „леля Фани“. При нея се стичат деца от цялата околност!
В деня на своя 90-годишен юбилей, докато разговаря с група приятели, те я питат каква е тайната на нейното дълголетие. Фани отговаря, че винаги е внимавала за три неща: своя характер, своя вкус и своя език.
На 11 февруари 1915 година Фани Кросби отива при Господ. Много преди да започне погребението, църквата е препълнена. Присъстват свещеници, автори на песни, политици, държавни деятели, момчета и момичета – всички приятели на Фани.
Фани Кросби живее деветдесет и пет години.
На надгробната ѝ плоча е написано:
„Тук е погребана леля Фани“.
Владимир Шелске
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2022 <<<
