Нека ми бъде по думата ти.
Лука. 1:38
Една от ключовите идеи на евангелската рождествена история е простичката, но дълбока идея за приемането. Всички положителни герои на Рождество не просто приемат радостната вест, но допускат в живота си конкретна нужда, поемат върху себе си отговорност, защитават слабия. Напротив, отрицателните герои отказват да приемат всичко това и закономерно стават богопротивници.
„Нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38) – казва Мария и в смирение, изпълнена с вяра, открива пътя на Рождеството. Тя приема замисъла на Бога, Неговата воля за нея, свръхестественото зараждане на новия живот, за който поема отговорност, независимо че това застрашава собственото й бъдеще. Точно след тези нейни думи архангел Гавриил се оттегля. Неговата мисия е изпълнена. Благовещението е прието. Не просто като факт, а като част от живота на Мария.
Разочарованият, но благороден Йосиф смята да пусне своята забременяла годеница, без да разгласява това. Ангелът обаче му говори по време на сън. След това, „като стана от сън, Йосиф направи както му беше заповядал ангелът Господен и прие жена си“ (Мат. 1:20, 24).
Следва приемането на святото семейство в яслите, тъй като за тях в странноприемницата „няма място!“. После идва Египет, тъй като в двореца за тях също няма място – той е зает от Ирод. А иродите не бързат да напускат уютните места. Те не приемат младенци, отхвърлят ги и ги убиват. И все пак, винаги се намират хора, които ги приемат. Затова идват мъдреците и овчарите. Приема и Мария – тя обмисля всичко, което се случва, съпоставя и запомня, „като го слага в сърцето си“ (Лука 2:19). „Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци“ (Мат. 11:25).
В Рождеството на Христос се осъществява древното пророчество: „Ето, девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Го нарекат с името Емануил“ (Ис. 7:14; Мат. 1:22-23). Човекът приема Бога, Когото е отхвърлил още в Едем. Приема Го лично, като Младенец. Бог приема човешка плът и става един от нас, за да изкупи и приеме цялото човечество. През II в. е написана юдео-християнската книга „Оди на Соломон“. Там четем:
Неговата любов към мен е унищожила величието Му.
Той се е уподобил на мен, за да Го приема,
Той се е уподобил на мен, за да се облека в Него.
Не усещах страх, когато се взирах в Него,
защото Той е милостив към мен.
Приел е моето естество, за да Го позная,
и моя облик, за да не се отвърна от Него.
След няколко десетилетия вече възмъжалият Иисус проповядва не само за приближаването на Небесното царство, а и за това, че не е възможно да влезеш в него, ако не го приемеш като дете (Марк 10:15). Господ казва също: „Който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който приема Мене, приема не Мене, а Този, Който Ме е пратил“ (Марк 9:37).
Ето защо вече две хиляди години да приемеш Христос, означава да откликнеш живо и действено на осезаемата нужда на конкретен твой ближен. Да приемеш Бога в сърцето си, за да участваш заедно с Него в преобразяването на осакатения от греха свят. Само това има смисъл!
Михаил Чернявски
>>> Обратно към сп. Прозорец бр. 4/2019 <<<
