Христос възкресе! Наистина възкресе!
За кой ли път ще чуем този поздрав. И за кой ли път за милиони хора тези думи ще се окажат празни. Както при първите свидетели на Христовото възкресение, за чиято реакция четем: „И техните думи им се сториха празни, и не им повярваха“ (Лука 24:11).
Не някои други, а самите апостоли не повярваха на жените, които се върнаха от гроба, където видяха ангелите и чуха думите: „Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, а възкръсна; припомнете си какво ви беше казал, когато бе още в Галилея, говорейки, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на хора грешници, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне“ (Лука 24:5-7).
Мисля, че най-големият препъникамък за целия свят, включително за милионите християни от различни деноминации, е именно възкресението на Христос. Едно е да празнуваш, да поздравяваш и да отговаряш на поздравите, дори с ума си да вярваш и е корено различно в сърцето си да знаеш че наистина е възкръснал. По принцип естественият човек не може да приеме самото възкресение на мъртвите като явление, с каквито и факти, доказателства и аргументи да бъде потвърдено. Това пиша от личния си опит, който имах, преди да се убедя свръхестествено в реалността на възкресението.
След като станах служител, много пъти съм говорил на погребение и съм задавал въпрос на присъстващите: „Вярвате ли във възкресението на Вашия починал близък?“. И почти винаги в отговор срещах не само съмнение или смущение, а пълно неверие, дори раздразнение от неудобството, в което ги поставях. Колкото и да са обичали починалия човек, колкото и да тъжат и скърбят за него, те не спират да извършват различни езически ритуали с поливане на вино, оставяне на храна и много други обреди, които показват само едно – неверие в думите на Христос, Който казва на Мария: „Аз съм възкресението и животът“ (Йоан 11:25). Точно както е трудно да повярват и на Неговите ученици, а и самите жени са призовани: „Припомнете си какво ви беше казал, когато бе още в Галилея“.
Колко пъти съм се опитвал да давам аргументи, факти, примери, че има възкресение, но за жалост нищо не можеше да убеди събеседниците ми. И все повече осъзнавам, че тъй като възкресението е свръхестествено явление, то не може да бъде доказано по естествен човешки път. Дори да се представят научни аргументи и факти, те само ще впечатлят и ще изненадат, както се учуди ап. Петър, след като се убеди на дело, че нито камъкът на гроба стоеше, нито Христос беше вътре.
Възкресението може да стане факт за всеки от нас само по свръхестествен път – чрез откровение от Святия Дух. То се преживява чрез свръхестествена опитност, която е най-големият подарък за хората, търсещи и копнеещи за Него повече от всичко на света. Единствено Святият Дух е способен да убеди всеки от нас, жителите на тази грешна земя, с аргументи, които само Той може да използва, и с въздействие върху сърцето ни, което само Той може да предизвика, така че не просто да повярваме, а вече да знаем със сигурност, че това е факт.
Както убеди всички апостоли и ученици, събрали се в деня на Петдесетница, когато се спусна върху тях и във тях. Святият Дух е единственият, Който убеди и убийците на Христос след проповедта на ап. Петър. „Като чуха това, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: „Какво да направим, братя?“. А Петър им отговори: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете ви; и ще приемете дара на Святия Дух“ (Деян. 2:37-38).
Това е Неговият почерк и Неговият език. Пожелавам на всички проповедници и на себе си по-често да Му отстъпваме Той да говори, Той да убеждава и Той да възкресява умрелия човешки дух. А ние само да бъдем свидетели за това, което Той е извършил във нас и със нас.
Ето това е смисълът на празника Възкресение Христово – личен опит на покаяние, новораждане, приемане на Святия Дух и свято водно кръщение. Останалото е мъртва религия, без истинска вяра във възкресението не просто на хората, а и на самия Христос.
В тези дни пожелавам на всички да се вслушаме не в множеството човешки гласове, а да успеем да чуем най-важния и тих глас на Святия Дух, Който, каже ли нежно в сърцето ни: „Христос възкресе!“, там вече няма да имат място нито съмнението, нито смущението, нито неверието – до самата вечност.
„Христос възкресе!“ – лично аз чух този глас преди 45 години и той не спира да говори в мене тихо и нежно.
А ти чул ли си го? Ако не си, не се бави, потърси го.
Убеден съм: „Наистина възкресе!“.
Ваш
Иван Вълков
Други статии от минали години във връзка с Възкресение Христово четете на следните линкове:
https://bhbc.bg/hristos-vazkrese/
https://bhbc.bg/znachenieto-na-hristovoto-vazkresenie/
